Евангелие от Матей

¹ Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

² Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

³ Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

⁴ Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

⁵ Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

⁶ а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

⁷ Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

⁸ Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

⁹ Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

¹⁰ Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

¹¹ а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

¹² А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

¹³ Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

¹⁴ Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

¹⁵ Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

¹⁶ а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос *.

¹⁷ И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

¹⁸ А рождението на Исуса Христа †биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

¹⁹ А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

²⁰ Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

²¹ Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус ‡; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

²² А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

²³ "Ето девицата ще зачне и ще роди син;
И ще го нарекат Емануил"
(което значи, Бог с нас).

²⁴ И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

²⁵ но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.
 

Тълкувание

§9.³ Родословието на Исус Христос (Мт. 1:1-17; Лк. 3:23-38).

Ст. 1. Родословието на Исуса Христа, и пр. Съгласно с обичая в Старо-Заветните Писания е било да се свързва история с родословие, което й е служило като въведение. Виж. Бит. 5:1, 6:9, 10:1.

Исус (което значи Йеова спасява) е било собственото име на нашия Господ, а Христос (което значи Помазаник) официалната Му титла. Месия е била съответстващата еврейска дума, която значи Помазаникът. От най-старите времена миропомазването се е употребявало като знак на освещение. Помазвали са даже неодушевени предмети (Бит. 28:18; Из. 29:36, 30:26; Лев. 8:10,11). Свещеници и Царе се помазвали когато се определяли на службите си (Из. 40:13; Лев. 8:12; 1Цар. 9:16, 15:1). Затова се наричали “помазаници Господни” (1Цар. 24:7,11; 2Цар. 19:21; Пс. 132:17). И пророците понякога се назначавали на службата си с помазване (3Цар. 19:16). Нашият Спасител заема всичките тези служби, като е нашия Пророк, Свещеник, и Цар (Вт. 18:15; Д.А. 3:22; Пс. 110:4; Евр. 7:17-28; Пс. 2:2; Д.А. 9:24,26). Той, следователно е особено наречен Месия, Христос, Помазаникът.

Има доста стари доказателства, които доказват, че Матей е написал най-първо евангелието си на еврейски.⁴ Ако е така, то еврейския текст е изгубен. Но има, така също, много вътрешни доказателства, че гръцкият текст не е превод, та можем да заключим, че по божествено предначертание е било дето Матей е написал еврейския текст за особеното назидание на първото поколение от еврейски християни, и гръцкия текст за вечна употреба между всички всичките народи. Както и да е, очевидно е че това евангелие е било написано за особените нужди на еврейски читатели. Ето защо Матей, като започва разказа си за деянията и учението на Месия, естествено показва първо, че Той е бил произлязъл от племето Авраамово и Давидово, както било обещано в старо време (Бит. 12:2,3). Срав. Йн. 8:56; 2Цар. 7:13; Пс. 2:6-9; 110:1-4; Ис. 11:1; Ер. 23:5. От тези и много други стихове в Стария Завет, евреите разбирали, че Месия ще произлезе от Давидовия род; и от Мих. 5:2, че Той ще се роди във Витлеем, Давидовото месторождение. Срав. Мт. 2:5,6; Йн. 7:42; Д.А. 13:22,23.

Няколко трудности се явяват относно това родословие. Една трудност е, че даденото тука родословие е онова на Йосиф, мъж и на майката на Спасителя, но както знаем, не Негов баща. Върху този предмет забелязваме:

1. Тук не се вижда нищо, което да показва скриване. Писателят явно се казва, че излага праотците на Йосиф, мъжа на Мария (ст. 16), за когото той, също така, явно говори в стихове 18 и 20, че не бил баща на Исус.

2. Понеже родословието се изследва през всичките Юдови Царе до Вавилонския плен, вижда се съвсем вероятно, че намерението на писателя е било, не само да покаже, че Исус е произлизал от Давидовия род, но и че Той е бил наследникът на Давидовия царски дом, както всичките царе в родословието поред са били.

3. наследството в Израил е минавало в мъжките членове на семейството. Когато някой умирал, и оставял само дъщери, те са наследявали имота му при условие да се оженят за мъже от същото племе, така че да не преминава земята във владение на членове от чуждо племе. В случай че един човек умрял без деца, брат му (или най-близкият му сродник (Рут 3:12,13), трябвало да се ожени за жена му, и първият му син от нея трябвало да носи името и да наследи имота на умрелия (Вт. 25:6). Разбира се, че не е могло да се предвиди в Мойсеевия закон такъв случай какъвто е бил със Спасителя. Но понеже Йосиф, по Божие повеление, не напуснал жена си, Исус на дело бил осиновен от него (виж. Лк. 3:23), и така станал негов законен наследник, и наследник на Давидовия царски дом.

Друга трудност излиза от факта, че Матей и Лука дават различни родословия. По този предмет прочетете забележката върху §9 в Съгласието на Четирите Евангелия. Кое да е от двете загатнати там тълкувания е навярно възможно; т.е., че Мария като била една на родителите си, Йосиф, мъжът й, станал по закон син и наследник на баща й Илий; или (както внушава Юлий Африкански от трети век), че Илий като умрял бездетен, Яков се оженил за жена му, и Йосиф първият му син, макар и да бил по естество негов син както Матей пише, по закон е бил син на Илий, както Лука пише. Което от двете тълкувания и да е вярното, едва ли може да има съмнение, че и двете тези родословия са били преписани от общонародни списъци, та и двете би били неоспорими, и кое да е от тях е щяло да бъде удовлетворително доказателство за еврейските читатели, че семейството, в което се бил родил Исус е произхождало от Давидовия род. Ние не намираме твърдението на Спасителя, че е Давидов син да е било оспорвано даже от неприятелите му.

Друга трудност, която представлява родословието е явното изоставяне на няколко поколения. Наасон е бил съвременник на Мойсей (Чис. 1:7), и той трябва да е умрял в пустинята 400 години преди рождението на Давид; и пак, освен ако има няколко изоставки в списъка даден в Рут 4:20-22 и Мт. 1:4-6, само четири поколения има между тях, така че всеки баща трябва да е бил средно на 80 години, когато се е родил сина му. Това излиза съвсем твърде много, за да се допусне за всяко поколение. Същата забележка може да се направи и за поколенията от Фарес, Юдовия син, до Наасон, където, както списъкът стои, повече от петдесет години трябва да се допусне, че са се изминали от поколение до поколение. Но което и да бъде верното в този случайочевидно е че в ст. 8 три поколения са изоставени, (сир., Охозия, Йоас, и Амасия), между Йорам и Озия, и в ст. 11 едно (Йоаким), между Йосия и Ехония. Някои мислят, че имената на Охозия, Йоас, и Амасия са изоставени по причина, че тези царе водели потеклото си чрез Готолия, от проклетия дом на Ахаав, Израилевия цар, а където имената на другите царе след тях не са изоставени, те го тълкуват като казват, че по божествена милост, клетвата не била оставена да се простре по-нататък от “третото и четвъртото поколения”. Но това предположение не обяснява никак изоставянето на Йоаким в ст. 11, и за това може да се напусне като неприемливо.

Следващото може да се приеме като най-вероятно изяснение на тези съкращения в родословния списък. Писателят е имал пред вид разделението на целия период от Авраам до Христос на три части, т.е., времената преди, през, и след царуването на царете от Давидовия род. Като намерил четиринадесет (двойното на свещеното число седем) поколения от Авраам до Давид, включително тези двамата, той разделил останалите поколения на два отдела, по четиринадесет всеки, не само като направил гореспоменатите изоставки, но и като причислил Ехония, не към втория, но към третия отдел. Това предположение изяснява необикновения израз “Ехония и братята му”, което трябва да включва тримата синове и единия внук на Йосия, които царували по малко време през размирните времена, които завършили с Вавилонския плен. Причисляването на Ехония към третия отдел, (и само с него той може да включва 14 имена), може да се оправдае с това, че той царувал само три месеца, и после бил отведен в плен във Вавилон, където минал по-голямата част от живота си. Така цялото родословие от Авраам до Христос е представено в три отдела, с четиринадесет имена във всеки отдел; и трябва да се забележи, че изоставянето на едно или две имена от такъв списък (когато потеклото е опазено) не оборва доказателството за такова потекло, което такова едно родословие е предназначено да покаже. Трябва да се помни и това, че подобни съкращения в родословни списъци се срещат в стари еврейски писания.

§7. Ангел Господен се явява на Йосиф (гл. 1:18-25)

Ст. 19. Праведен. Някои превеждат тази дума добър или милостив; и изкарват стиха да значи, че понеже Йосиф бил добър и не желаел да я опозори пред всички, той решил да я напусне тайно. Но това значение на думата дикаиос не може да се допусне. Стихът се вижда да значи, че понеже Йосиф бил праведен и следователно се чувствал принуден да я напусне според закона, и още (по причина на любовта му към нея, и може би, така също, по причина на повече или по-малко силното си убеждение в невинността й), като не искал да я опозори пред всички, той си наумил да я напусне тайно, т.е., не без разводно писмо, което би било незаконно, но по предписания начин във Вт. 24:1. Такова разводно писмо е могло да се даде пред двама свидетели, без да се показва някаква причина за това; и зависело от мъжа да напусне жена си (или годеницата си, която е имала същите права) по този начин, или пък да я съди явно. Наказанието в последния случай е било убиване с камъни (Вт. 22:23).

Ст. 20. Йосифе, сине Давидов. Като се обръща към Йосиф като към Давидов потомък, ангелът е искал да му припомни за Месия, обещаното Давидово семе, за да го приготви за чудесната вест, че Детето, което имало да се роди от Мария щяло да “спаси Своите люде от греховете им”. – Жена си Мария. Макар и да била само сгодена, Мария се нарича Йосифова жена, също както в предишния стих Йосиф се нарича неин мъж. Това било съгласно с еврейския закон; и едно сгодено лице не е могло да се напусне освен чрез редовно разводно писмо. За това наказанието за неверността на годеница е било същото както за неверността на жена (Вт. 22:23,24).

Ст. 21. Исус (Йеова спасява) е било името дадено по божествено повеление на обещания Изкупител. Само по себе си то не доказва божествеността Му, понеже като Исая, което има същото значение, като Елисуа (Бог спасява), и др., то се е давало на обикновени човеци. Но в случая с нашия Спасител, то е било дадено като особено подходящо да изрази естеството и делото на божествения Изкупител. – Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. С думите “Своите люде”, Йосиф отначало може да е разбирал Израил като народ. Но след това, и постепенно, било открито, че Неговите люде не били естественото семе Авраамово, но онези “които имат вярата Авраамова”, т.е., всички, които вярват в Христос. И тези Той наистина спасява от греховете им. Никои други не са Негови люде, освен онези, които така са спасени от греховете си.

Ст. 22. А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка. От тук не трябва да разбираме, че единствената цел на Бога, затова, че е позволил да се случат тези събития е била да се сбъднат пророческите предсказания, но просто, че това било една цел, и че всичко писано станало за да се изпълнят предсказанията. Понякога този израз е употребен, тъй че да не значи друго освен, че записаното събитие е било отчасти сбъдване на предреченото, или даже, че е било такова, че прилично да се опише с пророческите думи. Например, когато Давид казва в Пс. 41:9 за Ахитофел, "който ядеше хлябът ми, повдигна пета върху ми” се приспособява от Спасителя в Йн. 13:18 на Юдовото предателство, и е въведено със същите думи, които тук са употребени, “за да се сбъдне”. Което Исая казал за израилтяните в своето време е приспособено в Йн. 12:38 и другаде към невярващите евреи в Христово време. В много такива случаи, с думата сбъдване ние трябва да разбираме такава съответственост, която прави цитираните думи да прилягат на разказваните събития, макар в началото и да са били назначени да се отнасят пряко към други събития.

Цитираното тук предсказание е взето от Ис. 7:14. Ахаз, нечестивият Юдов цар, бил много се много уплашил от съединението на Израил и Сирия против него, с цел да го свалят от престола и поставят друг на мястото му (Ис. 7:2,6). Но макар и да били многобройни греховете на Ахаз и дома му, Бог не искал да отхвърли Давидовия царски род, а да го опази, съгласно с обещанието, което дал на Давид (2Цар. 7:15,16), и да въздигне от него Месия, Цар, Който да царува во веки. Когато, прочее, Ахаз, в неверието си, не приел да си избере едно знамение, което Бог пожелал да му даде, пророк Исая казал: “Господ Сам ще ви даде знамение: ето, девицата ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил”. Някои мислят, че такова знамение, сир., чудотворно раждане на дете от девица, се е случило в дните на пророка, и че приспособяването на това предсказание към Христовото рождение е второстепенно приспособление. Но невероятно се вижда такова едно събитие да се случи във времето на Исая, и пак да не се споменава нищо за сбъдването на такова чудесно предсказание. Други казват, че не е било предсказано чудо, но че пророкът просто предсказал, че една млада жена, която тогава било още девица, ще се ожени и роди дете, и че преди това дете да се научи да казва “Тате” и “Мамо”, страната ще се отървяла от застрашаващото нашествие. Но как това би могло да бъде за Ахаз знамение? Особено как би могло да бъде такова чудесно знамение, че да оправдае силния език употребен от пророка – “Ето, Сам Господ ще ви даде знамение”?

По-добре е, следователно, да разбираме думите на пророка така: Ти пренебрегваш желанието на Бога да ти даде знамение, но пак Бог ще изпълни милостивото Си намерение спрямо Давидовия дом. Той ще го опази от погибел, и когато дойде време ще прояви чрез най-чудесно знамение – едно безпрецедентно чудо, любовта Си към людете Си, и верността Си за обещанията Си. Девица ще роди Син, Който наистина ще бъде Емануил, т.е. “Бог с нас”. Не че Той няма да има друго име, но че това име точно ще Му приляга и ще Го описва. – Такъв се вижда да е възгледът и на боговдъхновения евангелист за предсказаното и сбъдването му с чудотворното рождение на нашия Спасител Исус Христос, Който бе Бог станал човек и живеещ между човеците.

Назад | Съдържание | Напред