⁶ А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁷ затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸ Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁹ Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

¹⁰ И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

¹¹ А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹² И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹³ И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

¹⁴ Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁵ И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

¹⁶ И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

¹⁷ И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

¹⁸ И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

¹⁹ И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰ И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²¹ И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

²² Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

²³ И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

²⁴ А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

²⁵ Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁶ Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁷ Това е оня, за когото е писано: -
"Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

²⁸ Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁹ (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

³⁰ А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

³¹ А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

³² Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

³³ Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

³⁴ Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

³⁵ Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

³⁶ И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁷ И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁸ И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

³⁹ А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

⁴⁰ А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

⁴¹ Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

⁴² И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴³ В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

⁴⁴ И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁵ Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁶ Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁷ Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

⁴⁸ И рече й: Прощават ти се греховете.

⁴⁹ И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

⁵⁰ И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

§45. Изцелението на слугата на стотника (гл. 7:1-10; Мт. 8:5-13).

Лука дава повече подробности за чудото; но Матей е записал повече от поучителните думи на Христос към народа. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 1. След като свърши всичките свои речи¹¹³. От тука се подразбира, че Лука не е предал всичките Христови думи, и излиза съгласно с възгледа, че горното е едно кратко изложение на словото, което Матей е записал по-напространно. От този стих се подразбира също, че това чудо се е случило непосредствено след това слово.

Ст. 3. Изпрати до него някои юдейски старейшини. От изпращането му Юдейски старейшини някои предполагат, че този стотник е бил еврейски обръщеник. Но това не се съгласява толкова добре със ст. 4,5, в които те не дават това като причина за неговото достойнство, но това, че “(той) люби нашият народ, и ни построи синагогата”. То не се съгласява толкова добре и с учудването на Христос на неговата вяра, и с Христовите забележки за нея както са записани от Матей.

Ст. 6. А когато Исус вървеше с тях, т.е., с Юдейските старейшини. Други очевидно са се били завтекли та известили на стотника, че Исус е тръгнал да иде при него; и той, като е почувствал недостойнството си, и че нямало нужда да дойде Исус лично, изпратил някои от приятелите си да помолят Исуса да не си прави толкоз труд. От ст. 7 забележете, че той не счел себе си достоен даже да се приближи при Христа.

§46. Възкресението на сина на вдовицата (до Наин), (гл. 7:11-17).

Този е първият от записаните случаи дето Христос е възкресил мъртви. Вторият бил възкресението на дъщерята на Яир, и третият възкресението на Лазар. Забележително е, че от тези три случаи само Лука е записал първият, и само Йоан последният. Вместо да питаме защо и тримата евангелисти не ги записали, нека благодарим, че в тези различия между евангеията им имаме силно доказателство за независимостта и достоверността им. Забележете още, че само онези, които описват историята на онзи чийто живот между народа е бил пълен с чудеса, лесно са могли да изоставят такива големи чудеса като тези. Явно е, че никой от евангелистите не е записал, нито всичките заедно са записали, повече от една малка част от многобройните чудеса Христови (гл. 4:40,41, 8:18,19, 7:21; Йн. 2:23, 20:30).

Ст. 11. Наин. Този градец и до сега носи това име. Той е разположен около пет километра на юг от планината Тавор, и около 40 километра от Капернаум, та Исус и учениците му са могли лесно да стигнат в него “в следващият ден”. Той сега е едно селце, без никакви старини в него, освен гробовете му, много от които още се виждат изсечени в скалите и на източната и на западната му страни. Възможно е, че Исус, като тръгнал от Капернаум да иде в този градец, вместо да измине цялото разтояние по сухо, е отишъл с ладията до южния край на езерото, и от там нататък пеша. – Народ много (Цгр.) бил с него; и също на погребението имало “народ много”, така щото мнозина очевидци е имало на това голямо чудо. Тука нямало никакъв удобен случай за измама, особено като Исус тъкмо тогава бил пристигнал. Онези, които казват, че момчето не било мъртво, не печелят нищо, понеже те отхвърлят всемогъществото на Христос с утвърдяване всеведението му; понеже явно е, че множеството което изпращало момчето е вярвало, че то е мъртво; и ако Исус, който тъкмо онзи час бил пристигнал, и не бил видял момчето, е знаел, че е живо, той трябва да е бил всеведущ. По-добре е да приемем, което Лука казва, че то е било мъртво (ст. 12,15).

Ст. 12. Едничък син на майка си, която беше и вдовица. Това показва колко голяма е била нейната загуба и колко горчива скръбта й.

Ст. 13. Смили се за нея, понеже тя била сега без мъж или син (ст. 12). Дали е имало някои други обстоятелства, които особено са увеличавали скръбта й, не ни е известно. Несъмнено Христос се смилява за всички тъжители, но на всички не проявява по тиз начин милостта си. Срав. с гл. 4:25,26. Той е знаел кога “славата Божия” (Йн. 11:4) е щяла най-добре да се споспешествува с такива чудеса на милост и любов, и кога е било по-добре за него да не се намесва. Но ние не трябва да мислим, че Христос е извършвал чудеса просто, за да утвърди божественото си послание. Тука, както често (Мт. 20:34; Мк. 1:41), виждаме, че той ги е извършвал от милост към човеците заради техните неволи. Угодно му е било да облекчава бедите на човеците и утешава сърцата им.

Ст. 14. Носачите се спряха. Те, разбира се, са знаели кой е бил той, и заключили от обръщението му, че той иска да се спрат. Но едва ли е вероятно, че те са се надявали, че великият чудотворец ще възкресява мъртвеца им; понеже до сега те не го били видели да направи такова нещо. Пак от думите му към жената “Недей плака”, и от допирането му до носилото (което било за евреите осквернение) искра от надеждица трябва да е преминала през ума им. – Момче, казвам ти, стани. Той изговаря с власт, и думата му се послушва. Срав. с другите два случая – “Момиче, тебе казвам, стани”, и “Лазаре, излез вън”. Както човешкият глас вдига заспалия от сън, така и Христовия глас събужда мъртвия от смъртния сън. Съпоставете с това молитвите и усилията на Исия и Елисей (3Цар. 17:20-22; 4Цар. 4:33-35). Наистина, Илия възкресява мъртвите. Но той се принуждава да се простре върху тялото на детето, което съживява; и лесно е да се види, че той призовава чужда сила, че истегля от царството на смъртта една душа, която не е подчинена нему, и че не е господарят на живота и смъртта. Но Исус Христос възкресява мъртвите така лесно, както е извършвал най-обикнонените дела; той говори като господар на онези, които почиват във вечен сън; и човеците напълно почувстват, че той е Бог на мъртвите, както и на живите.

Ст. 15. Даде го на майка му. Виж. колко нежно и колко истинно човеколюбиво е Христовото сърце. Както той бил гледал нейната скръб и бил скърбял с нея (ст. 13), така и сега той гледа нейната радост и се радва с нея.

Ст. 16. И страх обзе всички; не ужас, а страхопочитание, както е явно от което следва. – Велик пророк. Само най-великите от пророците били възкресявали мъртви, и те не като Христос. Виж. по-горе в бел. на ст. 14. Вероятно някои може даже да са се надявали, че той е “пророкът” предсказан от Мойсей, - Месия, когото всички очаквали. – Бог посети своите си, сир., за да им стори добро, както в гл. 1:68,78. Те се досетили, че след 400 – годишно мълчание и привидно неявяване на Бога, той сега е възвърнал дните на отците им, и пак е дошъл при тях, да открие волята си и да прави чудеса за народа си чрез боговдъхновения си пророк.

Ст. 17. И разчу се това слово, и пр. Наин бил в Галилея; но това чудо се прочуло отвъд Галилейските предели, даже “по всичка Юдея, и по всичката околност”; известието за него достигнало дори до Йоан (ст. 18), в затвора дето лежал, оттатък Мъртво море.

§47. Йоан Кръстител (в затвора) изпраща двама от учениците си да попитат Исус дали той е Христос; Свидетелството на Исус за Йоан (гл. 7:18-35; Мт. 11:2-19).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Различията между разказите на Матей и Лука са твърде малко и маловажни. От ст. 18 се вижда, че някои от Йоановите ученици присъствували на възкресението на Наинския мъртвец; и от ст. 21 се вижда, че Исус извършил много други чудеса в “същия час”, когато Йоановите пратеници дошли, и може би нарочно за тях, за да разкажат на Йоан, не само каквото били видели. Лука е изоставил съдържанието на няколко забележителни стихове, които Матей е записал (Мт. 11:12-15).

Ст. 29,30. Тези стихове не се намирав в Ев. от Матей. Мнозина ги считат за думи на Христос. Но, според Алфорд, явно е че те са вметнати от Лука, за да покажат, не което е станало през Йоановото кръщение, но действието на словото на нашия Господ върху тогава събрания народ. Но на нас се вижда като по-вероятно, че Лука, като писал главно за езичници, тука показва, какво е било следствието от Йоановото кръщаване, за да разберат читателите му сравнението, което Христос прави в следващите стихове. – Оправдаха Бога¹¹⁴. Срав. с “оправда се мъдростта от всичките си чада” (ст. 35), и с тълкуванието на Ев. от Матей. – Като не бяха се кръстили от него. Четем в Мт. 3:7, че фарисеите и садукеите дошли на Йоановото кръщение; но се отвърнали от строгостта на изобличаването му, и не могли нито да изповядат греховете си, нито да принесат плодове достойни за покаяние.

§48. На трапезата в дома на Симон Фарисеина, една жена Го помазва с миро (гл. 7:36-50).

Никъде нищо не се споменава, което да ни покаже навярно точното време или място където това се е случило. Но е доста вероятно, че то е станало скоро след гореспоменатите събития; и ако е станало тутакси след тях, то вероятно се е случило в Капернаум. Виж. Мт. 11:23 – “И ти, Капернауме”. Някои са мислили, че помазанието, за което става дума тука, е същото помазание, което извършила Мария, сестрата на Лазар, за което се споменава в Йн. 12:3-8 (също и в Мт. 26:6-13 и Мк. 14:3-9). И в единия и в другия случай, Исус бил седнал на трапезата, и все в дома на някого си Симон; но не е възможно тези двете случки да са били едно и също помазание. След помазанието, за което се разказва от Лука, Исус тръгнал да пътува по градовете и селата, и да проповядва (гл. 8:1); но другото помазание се случило през седмицата преди разпятието му. Освен това, нищо няма, което да покаже, че жената, която се споменава тука, е била Мария Магдалина.

Ст. 36. Един от фарисеите. Името му било Симон (ст. 40). Той очевидно бил разположен дружелюбно към Исус, и искал да му направи чест. Той вероятно бил полунаклонен да се съгласи да каже с множеството, че Исус е “велик пророк” (ст. 16); но от ст. 39 е явно, че той още се съмнявал за това. Това е явно и от начина, по който приел Исус. Виж. по-долу.

Ст. 37. Жена – грешница, т.е., прелюбодейка. Нищо повече не знаем за нея от онова, което тука се разказва. Много разпространеното вярване, че тя е същата Мария Магдалина, спомената в гл. 8:2, няма никакво основание, нито в Св. Писание, нито в преданието. Явно е, че тя е била чула за Исус още по-преди, и го е била обичала и уважавала, както е очевидно от това, че “като разбра, че (Исус) седи на трапеза в дома на фарисея, донесе алавастър с миро” да го помаже. Може би тя била присъствувала на последното слово на Исус, и като чула утешителните му думи – “Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя” (Мт. 11:38), - се била насърчила да иде при него, колкото и да била грешна. – Миро; то вероятно било купено за много по-различна цел (Пр. 7:17; Ис. 3:24).

Ст. 38. Застана отзаде при нозете му. Евреите не седели на трапеза, но яли полегнали, като се облягали с лявата си ръка на възглавница, и си простирали отзаде нозете. Затова жената е могла лесно да се приближи до нозете на Исус. Вероятно обливането й нозете му със сълзите си и отриването им с косата си не е било предумишлено от нейна страна, както било памазването й. Но като застанала там пред Святия, чиито думи я били събудили да съзнае греховността си както и дълбоко да го възлюби, още колебаеща се да извърши намерението си, сълзите й от разкаяние потекли по ланите й, и закапали на нозете на Учителя. После като се навела та ги отрила с косата си, и като не била изпъдена, тя сърдечно ги зацелявала, и започнала да ги маже с мирото. Забележете, че тази грешница отривала нозете на Исус, с което е венецът и славата на жената – “с космите на главата си”; целувала ги с устните, които били прелъстявали глупавите (Пр. 5:3, 7:13); и употребила, със святи почтителни думи към него, маста, която някога била употребявала за грешните си цели и за задоволяване тщестлавието си. Така винаги трябва подновеният човек да употребява за святи цели онова, което по-преди е бил употребявал за грешни цели (Рим. 6:19). Чудно е, че фарисеят не можал да съзре във всичко това една хубава картина, която представлява покаянието, смирението, и любовта. Но, уви, той само знаел, че тя била грешница; и, както мнозина в онова време, той мислил, че такава една жена никога не би се поправила!

Ст. 39. Тоя ако беше пророк, и пр. Фарисеят бил доста учтив, та не казал явно тези думи за Исус. Но както Самарянката зключила за Христос, че е пророк, защото той й познал характера и живота (Йн. 4:19), така и този фарисей заключава, че Исус не е пророк, защото (както той си помислил) той не познал характера на тази грешница. Срав. и с 1Кор. 14:24,25. Обаче, Исус скоро му показал, че той не само познавал характера на жената, но и го познавал по-добре от Симон; понеже Симон само знаел, че тя е грешница, а пък Исус знаел, че е разкаяна и простена грешница. И освен това, той познавал и помислите на Симон.

Ст. 40. А Исус в отговор му рече, и пр. Той отговорил не на думите му, а на помислите му. Това е един пример, че Христос познава тайните на сърцето. Срав. с Мт. 9:41; Йн. 2:25.

Ст. 41,42. Някой си заемодавец имаше двама длъжника. Срав. с притчата за двамата длъжника в Мт. 18:23-25. Там единият слуга дължал на съслужителя си сто пеняза, а последният дължал на господаря си десет хиляди таланта, т.е., повече от милион пъти повече от другия; та така е показано колко безкрайно по-големи са греховете, които ние сме сторили на Бога отколкото онези, които ближните ни нам са сторили. Но тука единият длъжник дължи десет пъти повече от другия, тъй като целта е да се представи разликата между човеците в дълговете (неизпълнените им обязаности), които дължат на Бога. Разбира се, по-малкият длъжник тука представлява фарисея, който, навярно по собственото си оценение, и може би наистина, не бил толкова грешен, колкото тази жена. – Нямаше с какво да му платят. Макар и да били различни дълговете им, пак и двамата били еднакво несъстоятелни да се наплатят, и така еднакво се нуждаели от милост. Това е вярно за всеки грешник, съгрешавал било много или малко. Той няма нищо, за да плати. Той има нужда от безплатно прощение. Забележете това, че от разказа се подразбира, че тези двама длъжници знаели и чувствали, че дължат и че не може да се наплатят, - или, с други думи, че били грешни, и че се нуждаели от прощение; защото ако да не знаели и да не чувствали, че дължат, те нямало и да почувстват, че са простени дълговете им. За това любовта и признателността на простения грешник не ще бъде според същинската големина на дълговете или греховете му, а според колкото е почувствал тези свои дългове или грехове. Така често истина е, че онези, които човеците мислят за най-малко грешни, най-дълбоко съзнават греховността си, и така са най-признателни за прощение. Ако, прочее, искаме да усилим любовта на човеците към Бога, ние трябва да усилим съзнаването им на греха. Затова трябва да се проповядва както евангелието, така и закона.

Ст. 44-46. И като се обърна към жената, рече на Симона, и пр. Фарисеят бил показал просто обикновена учтивост или гостоприемство към Христос. Той бил приел Исуса като обикновен приятел. Той несъмнено си помислил, че прави на Исус чест и добрина като го приел като гост. Ако да беше го считал наистина като велик пророк, и да беше имал към него любов и почитание каквито подобават на такъв пророк, той щеше да покаже, освен тези обикновени вежливости, и онези извънредни знакове на любов и почитание, които Христос тука споменава. Да беше съзнал фарисеят, че е даже по-малкият от тези двама длъжници, всичко това той щеше да стори. Но даже тогава той пак не щеше да прояви такава любов и признателност, каквато тази жена показала. Противоположността между Симоновата небрежливост и почитанието на жената е твърде голяма; понеже жената била умила нозете на Исус, не с вода, а с нещо много по-драгоценно, - със сълзи. Тя не била целунала Спасителя просто по лицето, но била целувала нозете ; и вместо да помаже главата му с обикновено дървено масло, тя била мазала нозете му с драгоценна мазилка. Фарисеят не бил зиразил любов, признателност, и почитание даже по обикновения път; но жената всичките ги била изразила по извънреден начин. Така е винаги: когато човеците питаят голяма любов, било към Бога, било към човека, те се стараят да я покажат по нов и извънреден начин.

Ст. 47. Прощават й се многото грехове, защото тя обикна много¹¹⁵. Това изражение може да се разбере по два начина: (1) То може да значи, че греховете й са били простени защото била много възлюбила; в такъв случай любовта е предшествувала прощението, и е била причината защо тя била простена. Но (2) то може да значи и че греховете й са били простени, както е явно от фащта, че тя много възлюбила; също както ние можем да кажем: Слънцето е изгряло, защото е светло. Второто тълкувание очевидно е правото; защото не само, че това е съгласно с общото учение на Св.Писание, което навсякъде представлява Божията любов и прощение като причина на човешката любов, а не следствие от нея (Йн. 3:16; Еф. 2:4-9; 1Йн. 4:10,19), но че само то е съгласно с тази притча. Понеже тука Христос не представлява, че длъжникът се прощава защото люби, но че люби защото е простен. Това тоже съответства на последното предложение на този стих, “Комуто се малко прощава, малко люби”; с което, както с притчата, Христос очевидно учи, че любовта е следствие от прощението. Ако да беше право първото тълкувание, това последното предложение щеше да бъде така: “Който малко люби, малко му се прощава”. Срав. и със ст. 50, където Христос казва: “Вярата твоя (не любовта твоя) те спаси”.

Ст. 49. Кой е тоя, който и грехове прощава? Да, кой е та не Бог? Защото нему те се правят. Виж. Мт. 9:2-8, и бел.; и забележете, че не само с думите “прощават ти се греховете ти”, но и с цялата притча Исус учи, че има власт да прощава грехове, понеже с нея той показва, че жената затова го обичала много, защото той много й бил простил.

Ст. 50. Твоята вяра те спаси, иди си с мир. Срав. с Мк. 5:34 и Рим. 5:1 – “оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога”, което се вижда да е почти отклик на тези думи. Вярата не спасява, но е средството, чрез което човек се спасява. Което повече от всичко друго дължим на Бога е любов (понеже любовта е изпълнението на закона). Но ние никого не можем да обикнем докато първо не се уверим, че е достоен за любовта ни. Като повярваме, че Бог е милостив и е говот да ни спаси, ние приемаме това спасение; и приемането ни на спасението веднага се проявява в любовта и признателността ни. Така и тука, с вярата си тази жена била вече приела за себе си прощението, което сега Христос за първи път й възвестил; ето защо сърцето й се изпълнило с любов към него. Тя очевидно почувствала, че както и да глведат другите на нея, Христос ще я гледал с любов и състрадание; понеже тъкмо преди малко бил поканил уморените и обременените да идат при него (виж. бел. на ст. 37), като обещал, че ще ги успокои. Така тя дохожда отегчена от греховете си, и придобива уверението, че всичките й грехове са простени, и й се казва да си иде с мир.

Назад | Съдържание | Напред