³ Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва:
"Глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя на Господа,
Прави направете пътеките за Него".

⁴ А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

⁵ Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

⁶ и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

⁷ А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

⁸ Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

⁹ и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

¹⁰ А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

¹¹ Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

¹² Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

¹³ Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

¹⁴ А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

¹⁵ А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

¹⁶ И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

¹⁷ и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

§16. Делото на Йоан Кръстител (гл. 3:1-12; Мк. 1:1-8; Лк. 3:1-18).

В този отдел сме представили делото на предтечата на нашия Спасител, предсказан от Исая и Малахия. Исая бил предсказал (Ис. 40:3), седем столетия преди рождението на Христос или на Йоан, че глас ще се чуе в пустинята, който вика, “Пригответе пътят Господен”. Малахия, триста години след Исая, говорил за един вестител, който ще предиде Господа, за да приготви пътя Му, и след появяването на когото Сам Господ ще дойде внезапно в храма (Мал. 3:1); и в последните стихове на пророчеството си той го нарича “Илия пророкът”, и описва делото му като на един, който “ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им”, т.е., както е изтълкувано от ангел (Лк. 1:17) и от Самия Господ (Мт. 11:14), той ще бъде голям преобразовател, с духът и силата на Илия, като ще обърне сърцата на старите и младите да се обичат и си съчувстват едни-други, и всичките да се покаят пред Бога, като подготовка от тяхна страна, за да приемат Месия когато се явял, и за да се наслаждават с благословенията на царството, което Той щял да основе.

Ст. 1. В ония дни, т.е., в дните когато Исус живеел в Назарет, както се говори в последния стих на предишната глава. Но вероятно е, че Йоан не е започнал да проповядва докато не се свършили онези дни, т.е., докато не останало малко време, за да пристъпи Исус на делото Си. Затова между края на последната глава и началото на тази има едно временно разтояние от около двадесет и осем или двадесет и девет години. За живота на нашия Господ през онези години ние знаем твърде малко. От Лк. 2:52, се учим, че Той “успяваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и човеците”. Пак от същата глава се учим, че когато бил на дванадесет години Той възлязъл в Ерусалим с родителите Си да присъства на Пасхата, където, “седнал между учителите, ги слушаше и запитваше ги; и всички, които Го чуеха удивяваха се на разумът Му”. Йосиф бил дърводелец (Мт. 13:55); и от Мк. 6:3 се вижда като, че и Исус се е занимавал със същото занятие, и така от опитност е знаел трудовете и изпитанията на работника. – Йоан Кръстител. За историята на чудесното му рождение, прочетете Лк. гл. 1. Последният стих на тази глава съдържа всичко, което знаем за него от детството му до началото на всенародното му служение, (т.е., през едно разтояние от около тридесет години), сир., че той “растеше и укрепваше се духом, и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля”. Матей нищо не споменава за рождението му или по-предишната му история, но го въвежда като лице добре известно на читателите му. И такъв наистина е бил Йоан; понеже проповядването и смъртта му са били забележителни събития, на които даже Еврейският историк е отдавал важност (Йос. Стар. Кн. 18, гл.5:2). Така също и прилагането на Йоан титлата Кръстител, без обяснение, показва че Матеевите читатели са знаели това лице да носи такава титла, и още че са знаели за вършенето на кръстителния обред. Той бил наречен Кръстител, защото най-забележителната отличителна черта на делото му било кръщаване. Но макар и да било това най-видната черта на делото му, то не било най-съществената му част. Делото му било трояко: - Първо, да възвести, че наближило царството небесно, т.е., че наскоро имало да се яви обещания Месия; второ да доведе народа до покаяние, и така да приготви пътя за дохождането на Месия – “За да приготви Господу народ предразположен” (Лк. 1:17). Кръщението му било средство чрез което онези, които се кръавали външно изповядвали, че са се покаяли; и, трето, да посочи Месия когато се явял (Йн. 1:29,34,36). – Проповядваше, не само всенародно и тържествено, но несъмнено и нещо повече: нетържествено и пред частни лица, особено в началото; както би се видяло вероятно и от мястото, където той проповядвал. – В пустинята. Източната част на Юдея, която граничи с Мъртво море и река Йордан; не някоя пустиня съвсем без дървета или други разтения, но страна планинска и неудобна за обработване; обаче, страна с лесове и пасбища, и за това рядко населена. В Пс. 65:12 се казва за благословенията на Божието провидение, че “капат върху пасбищата на пустинята”. Тази била страната, където Йоан се родил и пораснал (Лк. 1:39,80), и тя била несъмнено богоопределена, така че човеците като дойдели на проповедите му да бъдат отстранени от шума и глъчката в градовете, и тихо и спокойно да слушат трогателните думи.

Ст. 2. Покайте се понеже наближи небесното царство. Предсказано било, че Месия ще въздигне царство в света, и че ще царува над него вечно (Дан. 2:44, 7:13,14,27). Времето за основаването на това свято, духовно царство (виж. Дан. 9:24) било сега наближило. Но народът въобще бил потънал в разврат (Мал. 1:6-13, 2:8, 3:5-9), и следователно първата приготвителна стъпка, която трябвало да се направи за дохождането на Бесия била покаяние и напускане на греховете. Това било, прочее, началото на Йоановото проповядване, както било и на проповядването на Христос (Мк. 1:15) и на апостолите (Д.А. 2:38, 3:19). Това царство се наричало небесно, защото основателят и владетелят му бил дошъл от небето, защото законите или началата му за управление са същите набесни, изискващи святост и правда, и да бъде волята Божия както на небето, и защото то достига пълното си развитие на небето, където най-накрая всичките му поданици ще се съберат.

Ст. 3. Защото този беше. Тези са Матееви думи, а не на Йоан, макар от Йн. 1:23 и да се учим, че Кръстителят сам засвидетелствал същото за себе си. – Пригответе пътят, и пр. Покаянието и преобразованието, което Йоан проповядвал щяло да вдигне препъвателните камъни, и така да приготви людете да посрещнат Спасителя с вяра и радост. – Пътят на Господа. В Исая на първообразния език се среща пътят на Йеова, така че едвам можем стоя срещу заключението, че Христос прямо е намекнат тук под името Йеова. При това, наместо “прави правете неговите пътеки”, ние намираме в Исая “прав друм направете в пустинята за нашия Бог”; така че в онзи стих Христос е наречен Йеова и Бог наш, както даже съмняващия се Тома най-накрая се принудил да каже, “Господ мой и Бог мой”.

Ст. 4. А тоя Йоан носеше облекло от камилска козина, и пр. Йоановото просто, грубо облекло, подобно на онова, което старите пророци носели (4Цар. 1:8; Зах. 13:4), и простата му селска храна отговаряли на тържественото естество на службата му, като проповедник на покаяние и изобличител на греха, а хубаво, скъпо облекло, и богата храна не би така отговаряли. Акриди или скакалци законът позволявал да се ядат (Лев. 11:22). Див мед се среща в пустинята (Вт. 32:13; Съд. 14:8; 1Цар. 14:25-27).

Ст. 5. Тогава излизаха при него Ерусалим, и пр., т.е. народът от всичките онези места. Очевидно не всички, но голямо множество; понеже векове се били минали откак не се бил явявал пророк. Тълпи, прочее, отвред се тълпели да чуят проповедите на този светец, и обладани от дух на покаяние те желаели да се кръстят от него в знак на очиение от греховете си. Не че това омиване е могло да отнеме греховете им. Самият Йоан ясно им казал, че те трябва да се кръстят и със Св. Дух (ст. 11).

Ст. 6. И се кръщаваха. Разни омивания и поръсвания са били предписвани от Мойсеевия закон, за да преставляват очиение от грях (Евр. 9:10). Понятието за кръщението не се видяло чудно на евреите, които изпратили пратеници до Йоан, за да попитат какъв той претендирал, че е (Йн. 1:33).

Йоановото кръщение, очевидно не е било също като Християнското. Виж. Д.А. 19:3-5, където вярващите в Ефес, които били кръстени с Йоановото кръщение, били прекръстени като Християни. В онзи стих на Деяния на Апостолите, Йоановото кръщение е наречено кръщение на покаяние. Йоан подканил човеците да се покаят, защото наближило царството небесно. Ние, следователно, можем да предположим, че кръщението му значи изповед, от страна на кръстените, че са се покаяли и са напуснали греха, и че са готови да повярват в Месия, Когото знаели, че е “Спасител на света”, и да Му се подчинят (Йн. 4:42).

Ст. 7. Фарисеите и садукеите. Фарисеите били най-строгата Еврейска секта (Д.А. 26:5), и се считали за най-благочестиви хора. Те били упорни поддържатели на външните обреди, но често били изобличавани от Спасителя за лицемерието им, и за предпочитането им човешки предания пред ясните божествени заповеди. Садукеите били “свободно-мислещите” от евреите; те отричали възкресението на мъртвите и съществуването на ангели или духове (Д.А. 23:8). Но пак, за чудене, първосвещенството и главните служби в Еврейското общество са били навремене в ръцете на садукеите (Д.А. 4:1, 5:17). Фарисеите се гордеели с мнимата си святост, а садукеите със светската си мъдрост; и тази гордост им пречила да приемат Христос. Затова Йоан им говори със строг, изобличителен език, и ги увещава да покажат на дело, че покаянието им е искрено. Той бил разбрал характера им, и съвестта им несъмнено е оправдавала строгостта на думите му, която нам би се видяла прекалена. Това Йоавоно изобличение несъмнено ги било жегнало, и с изключение на неколцина, те не се кръстили (Лк. 7:30). – Рожби ехиднини, нежели Авраамови потомци, както те се хвалили (ст. 9); т.е., пълни с лукавщина, като имали ядовитостта и отровата на ехидни. Срав. Гл. 12:34 и 23:33. – Кой, и пр. Като да се видяло чудно на Йоан дето някой се е стараел да докара до покаяние такива чудовища в нечестие. Но несъмнено неговото намерение е било да ги събуди от само-праведната им безопасност. – Бъдещия гняв (Цгр.); не просто от световния гняв, който наближавал да връхлети Еврейския народ и столицата му, но от онзи гняв, който ще се струпа върху всичките непокаяни в онзи свят, както в 1Сол. 1:10. Това наистина е повече съгласно с целта на Йоановото проповядване, и ризванието му като предтеча на Месия, който бил наречен Исус, защото “Той ще спаси Своите люде от греховете им”, и така също от наказанието им за тях, както се казва в гореприведения стих.

Ст. 8. Плодове, сир., поведение или дела. – Достойни за покаяние, т.е, праведни и искрени, вместо лукави и лицемерни. Първото нещо, което те трябвало да направят било да се покаят, и тоискрено. “Плодове достойни за покаяние” би било променен живот, пълен със святи, праведни, и благотворителни дела.

Ст. 9. Не мислете да думате в себе си (Цгр.), и пр. Евреите си мислели, че никой от Авраамовото семе няма да погине, че просто от това, че са потомци на Авраам те ще наследят благословиите обещани нему и на семето му. Но Йоан ги уверява, че за да споделят с Авраам, като негови духовни чада, благословиите на Божия завет, те трябва да имат нещо повече от външни преимущества и онази външна нравственост с които те се хвалили, ей, едно действие на Божията благодат в сърцата им, чрез които от дето най-се не надява човек Бог може да въздигне Авраамово семе, т.е., народ който да споделя Авраамовата вяра. Така, най-тежките грешници, даже езичниците, кагато се покаяли и направили дела достойни за покаяние, щели да се приемат, а горделивите и онези, които се мислят за праведни щели да се отхвърлят. Вероятно мнозина, като били тъй строго изобличени, се върнали без да се кръстят от Йоан (Лк. 7:30).

Ст. 10. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата, и пр. Както едно ялово дърво се отсича и изгаря, така и Бог ще отхвърли онези, които не принесат плодове на покаяние.

Ст. 11. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, и пр. Между стихове 10 и 11 се отнася което се разказва от Лука в гл. 3:10-14, т.е., народът, митарите, и военните питат Йоан за относителните си длъжности. После, когато те размишлявали в сърцата си дали той е Христо или не, Йоан им отговаря, както в този стих, “Аз ви кръщавам с вода за покаяние”, т.е., целта и предметът на неговото кръщение било да доведе човеците до покаяние. – Оня, Който иде след мене. Христос се родил след Йоан и започнал служението Си след Йоан, който Му бил предтеча. – Е по-силен от мене. Той обръща вниманието им от себе си към Христос, когато ги кани да се кръстят от него като подготовка за кръщението, с което Христос щели да ги кръсти. – Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Едно силно изражение, което показва чувството на Йоан за безпределното превъзходство на Исус над него. Срав. Йн. 1:27, 3:27-30. Той не желаел да привлече вниманието на хората върху себе си, но се радвал, че бил оръдието да ги насочи към Спасителя. Колко забележително свидетелство било това изказано от един, за когото Самия Христос е казал “между родените от жени не се е повдигнал по-голям”, за превъзнасеното и свръх-човешкото достойнство на Христос! – Той ще ви кръсти със Светия Дух, т.е. ще излее на вас Светия Дух, за да ви прероди и очисти, както е било обещано в Стария Завет (Ис. 44:3; Й-л 2:28,29), и изпълнено по особен и забележителен начин в деня на Петдесетница (Д.А. 2:15-18), но не по-малко действително, макар и не толкова явно, на всички, които приемат Христос (1Кор. 12:13). И с огън. Йоан загатва огненото видение на раздвоени езици в деня на Петдесетница. Но това, както по-горе се загатва, е твърде ограничено тълкувание. Други разбират с тези думи големия гняв Божий, “неугасимият огън” в следващия стих, и тълкуват: Той ще ви кръсти (онези от вас, които се покаете и Го приемете) със Светия Дух; а други от вас (т.е., онези които си останат упорити и непокаяни) с огъня на Божия гняв. Но не се вижда естествено да разделяме така “ви” – то на два различни разреда, нито да раздвояваме “Свят Дух” и “огън”, които са толкова тясно свързани. Затова по-вероятното тълкувание е това, че "огън” – ят, който често се употребява като очистител и като знак на чистота, се отнася към очистващото влияние на Светия Дух; и израза, “Той ще ви кръсти със Светия Дух и огън”, значи че Той ще излее на вас Светия Дух, Който не ще бъде като “вода”, която може да очисти само външния човек, но като огън, който ще изгори всичката сгура и прероди и очисти цялото естество. И това включва онези вътрешни борби и онези външни гонения и изпитни, чрез които Бог очиства людете Си (Евр. 12:5-11), и които не само очистват като огън, но и болят като огън. “Огън” – ят, прочее, съответства на “покаяние” – то в първата част на стиха, както “Свят Дух” тука съответства на “вода” – та там. Тоест, Йоан кръщавал с вода за покаяние, а Христос кръщавал със Светия Дух за очищение (както с огън). И тъй което Йоан тук казва за Христос е еднакво с пророчеството за Него в Мал. 3:2,3. – “Той е като огън на топител, и като мило на валявичаря; и Той ще седне като, който топи и чисти сребро: и ще очисти Левиевите синове, и ще ги претопи като златото и среброто”.

Ст. 12. Лопатата е в ръката му, и пр. Тук е употребен пак преносен език, сир., отвяване на жито и отделяне пшеницата от плявата; и е назначен да изрази друго понятие, т.е., съд. Тук “огън” несъмнено представлява наказание, и “огън неугасим”, нескончаемо наказание. Това става явно от едно сравнение на Спасителевите думи в Мк. 9:43-48. След като Месия очисти людете Си, както топител пречистя среброто (виж. Мал. 3:2,3), Той така също ще се приближи за съдба (Мал. 3:5, 4:1). Христос дойде веднъж да спаси света, но Той ще дойде втори път да съди света. Тази тържественна истина между първите била проповядвана от Йоан Кръстител и от Самия Христос. Колко различно било понятието на Йоан за службата на Христос от понятието на онези, които казват, че той бил дошъл само да възвести и покаже Божията любов и милост! Йоан говори на народа за милост и благодат за каещия се, - благоприятен случай да се отърве от “бъдещият гняв”, и да приеме очистителното и благодатно влияние на Светия Дух; - но той говори и за “огън неугасим”, който чака непокаяния. – Плявата често се употребява преносно в Св. Писание, за да означи нечестивите (Пс. 1:4, 35:5; Йов 21:18; Мал. 4:1). Мал. 4:1 съответства на този стих, както Мал. 3:2,3 на предишния стих.

§17. Кръщението на Исус (гл. 3:13-17; Мк. 1:9-11; Лк. 3:21,22).

Ст. 13-15. Видухме, че Йоановото кръщение е подразбирало изповядване и напускане на греховете. Въпрос, прочее, естественно се повдига, - Защо Исус, Който бил безгрешен, да се кръсти? Защо това да е съставлявало необходима част от Неговото “изпълнение всяка правда?”. Отговорът е, че макар Исус и да бил съвсем без Свой грях (Евр. 7:26), пак Той наистина, и за наше спасение самоволно, взел мястото на грешниците; - “ Който грях не е знаел, Бог за нас Го направи грешен” (2Кор. 5:21); “Който Сам понесе на тялото Си нашите грехове” (1Пет. 2:24); “Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни” (Ис. 53:6). Затова Той “взе участие в плът и кръв” (Евр. 2:14); и “трябваше да се уподоби по всичко на братята” (Евр. 2:17). Затова Той “стана под законът” (Гал. 4:4). Затова Той трябвало да се обреже, да се очисти с майка Си в храма, да присъства на богослужение в храма, да направи пасхата, да се изкуси, и най-накрая да умре за греховете ни.

В това отношение Той се различавал от всичкита други, които дохождали при Йоан да се кръстят. Той нямало никакъв грях да изповяда, и Той не изповядал никакъв грях. От друга страна, Йоан почувствал, че имал нужда да иде при Исус да се кръсти и очисти, и отначало той не искал да кръсти Исус, но се съгласил когато му се казало, че това съставлявало необходима част от наредбата, по която те и двамата “подобавало да изпълнят всяка правда”. Така Исус се кръстил. Като човек и като представител и пример на людете Си, Той отхвърлил всеки грях, и се посветил в служение на Бога.

Кръщението на Исус е било също така удобен случай, за да се представи на Израил за Месия, обещания Спасител. Онези, които със смирение и покаяние искали да се кръстят от Йоан били онези, които “чакаха утешението на Израиля”, и на които било най-сгодно да им бъде представен Исус. Йоан, благочестивия и светия пророк, предопределения предтеча на Месия, е бил най-сгодното лице, за да им Го представи; и той направил това, като затулял себе си, и посочвал Господа Исуса като крепкия Спасител, Чиито обуща той не бил достоен да поднесе, и Който ще да ги кръсти с Светия Дух и с огън, и така също като велика жертва за греха, - “Агнецът Божий, Който взема греховете на света” (Йн. 1:19).

Ст. 16. Отвориха се небесата, както и при смъртта на Стефан (Д.А. 7:56). От Лука (3:21) се учим, че това се случило когато Исус се молел. Какво точно е било външното явление, не се знае. Но несъмнено за Исус и за Йоан се вижда да се е разтворила видимата твърд, та им е разкрила, може би, небесният свят (както това действително станало в случая със Стафан); и от твърдта слезли гълъбовия образ на Светия Дух и гласът на Отца на Него, т.е., на Исуса, макар, че може да са слезли и на Йоан; понеже и Йоан бил видял Духа да слиза (Йн. 1:32). – Слизаше като гълъб; не само, че слязъл като гълъб, т.е., с движението на гълъб, както тякои тълкуват, но, както се учим от Лука (Лк. 3:22), имал и телесния вид на гълъб. Гълъбът се употребява преносно да означи невинност, кротост, и любов; и, наистина, такива качества е притежавал Исус. Но не трябва да падаме в заблуждението на онези, които поддържат, че сега за първи път Исус приел Светия Дух. Същото би било да кажем, че така също, сега за първи път Той станал Син Божий, поради гласа, който Го наричал така в следващия стих. Истината е, че Той е бил роден от Светия Дух (Мт. 1:20; Лк. 1:35), и затова бил наречен Син Божий (Лк. 1:35), както и наистина бил; и следователно Светия Дух винаги бил с Него. Но сега Той приел божествения печат, че Светия Дух е с Него, както и божествения печат, че е Син Божий. Срав. Лк. 2:49, и бел.

Ст. 17. И ето глас от небесата, както се вижда, от Бог Отец. Според Марко и Лука, този глас бил отправен към Исуса, - “Ти си”, но тук ние четем, “Този е”, като че е бил изговорен на Йоан или на онези, които са се намирали тогава на онова място. Но между едното и другото няма някоя съществена разлика; и такова едно несъгласие на думи служи повече да подкрепи истинността на едангелските разкази, като свидетелства, че не е имало никакво наговаряне между евангелистите, и че последните не са преписвали един от друг, и още по-малко раболепно, но са били независими свидетели. – Този е възлюбеният Ми Син. Евангелистите са записали три случаи, в които Бог е говорил така на Сина Си. Сега, в началото на служението на Йсус, на планината, кадето Исус се преобразил (Мт. 17:5; Лк. 9:35), и най-после малко време преди разпъването Му. Думите, изговорени на планината, където Исус се преобразил, били също като тези в стиха, който сега тълкуваме (с прибавените думи, “слушайте Него”; и едните и другите са свидетелствали за Бога Отца, че Христос е бил Неговият Възлюбен Син. В третият случай, също така (Йн. 12:28), в същност същото свидетелство е дадено; понеже, в отговор на Христовата молба, “Отче, избави Ме” …. “Отче, прослави името Твое”, глас дошъл от горе, “И прославих (го), и пак ще (го) прославя”. Трябва още да се забележи, че във всеки от тези три случаи Исус чул този глас когато се молел (виж. Лк. 3:21, 9:28,29; Йн. 12:27,28). В молитва също така и ние приемаме уверение за нашето усиновление, - виждаме, така да кажем, небесата отворени, и придобиваме по-ясен и по-добър изглед на духовните истини и небесната слава. Когато говорим на Бога, и Той говори на нас; и когато се приближаваме при Него, и Той се приближава при нас. Най-старите, и също така най-дълбоките тълкуватели от всеки век, не са могли да не забележат, че трите Лица на Божествената Троица се били ясно явили на Исусовото Кръщение. Тук виждаме, порво Сина, после Светия Дух, че слиза на Него, и най-после Отец, че говори от небето и свидетелства за Синовството Му, и обявява, че в Него Той “е благавалил”.

Назад | Съдържание | Напред