Глава 9.

¹ И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

² И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

³ Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

⁴ Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

⁵ Когато съм в света, светлина съм на света.

⁶ Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

⁷ и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

⁸ А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

⁹ Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

¹⁰ Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

¹¹ Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

¹² Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.

¹³ Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

¹⁴ А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

¹⁵ И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

¹⁶ Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.

¹⁷ Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

¹⁸ Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

¹⁹ та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

²⁰ Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;

²¹ а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

²² Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.

²³ По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

²⁴ И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

²⁵ А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

²⁶ Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

²⁷ Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

²⁸ Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

²⁹ Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

³⁰ Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.

³¹ Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

³² А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

³³ Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

³⁴ Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. *

³⁵ Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

³⁶ Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

³⁷ Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

³⁸ А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

³⁹ И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

⁴⁰ Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

⁴¹ Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
 

§82. Исус изцелява един сляп от рождението си човек в съботен ден, и говори за себе си като Вратата на Кошарата и като Добрия Пастир (гл. 9:1-10:21).

Чудото, което се споменава тука стана в Ерусалим и в събота (ст. 14). Освен това, едно сравнение на 1-ия стих на тази глава с последния стих на предишната глава ни кара да вярваме, че то е станало тъкмо след събитията разказани в нея глава. Някои възразяват на това, като казват, че не е за вярване, че толкова скоро след като избягал от злобата на неприятелите си, той би се намерил заобиколен от учениците си, да си върви спокойно и да изцерява този слепец. Заради това, някои предполагат, че това трябва да се е случило следващата събота, или даже по-късно. Но изглежда по-вероятно от връзката на разказа, че то се е случило в същия ден, но след като той излязъл от Храма, и се отдалечил от началниците и техните привърженици, които искали да го убият. Освен това, с това чудо той изведнъж щял да спечели пак съчувствието на народа, и да даде на неприятелите си още едно доказателство за божествената си сила; и така щял да убеди с делата си, ако не може с думите си. В изучаването на тази глава, забележете (1) чудото (ст. 1-7); (2) изследването му (ст. 8-33); и (3) следствието (ст. 34-38).

Ст. 1. Слепороден. Този факт се вижда да е бил добре известен, както и самият просяк е бил добре познат (ст. 8). Може би, той сам е имал обичай, когато просел, да разгласява това – както направили и родителите му (ст. 20), за да възбуди още повече хорското съчувствие към себе си. От шестте чудеса за изцеряване на слепци, това е единственото, за което се казва, че слепият се е родил сляп.

Ст. 2. Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Болести и разни видове физически злини често връхлитат на хората като следствие на греховете им, и често така също поради греховете на родителите. Последното явно и ясно се поучава от Втората Заповед (Из. 20:5) – “Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата”. Всеки опитен лекар знае, е това е така. Но макар и често, то не винаги е така. И макар и въобще смърт и всякакво страдание да дохожда върху нашето племе като следствие на греха, неправилно е да предполагаме, че всяка особена болест или злощастие дохожда върху някого като следствие на греха му или на греха на родителите му. Приятелите на Йов направиха тази грешка, като предположиха, че големите му страдания бяха доказателство, че макар видимо и да е бил добър, той е бил голям грешник. Христос беше оборил тази грешка по-преди веднъж. Виж. бел. на Лк. 13:1-5. Но понеже тоя човек се беше родил сляп, трудно е да разберем как учениците можаха да си помислят, че неговата болест беше следствие на греха му. Без съмнение, те се били много или малко запознати с мненията или догадките на равините за такива случаи, някои от които предполагаха, че човекът е съгрешил още от майчината си утроба, за доказателство, на което те привеждаха Бит. 25:22 и Пс. 51:5, а други, от които вярваха в преселение на душите, и предполагаха, че той беше съгрешил в по-предишен живот.

Ст. 3. Нито поради негов грях, нито на родителите му, - не че те не бяха грешни, но нито грехът на човека нито на неговите родители беше причината на слепотата му. Ние трябва да се научим от това да не съдим за нравствения характер на хората от злощастията и теглилата, които ги сполитат през живота им. На този свят страданията не са винаги наказателни; някои са поправителни, а някои наместнически. Заради това, най чистите и най-благородните са често призовани да страдат най-много. И никой не страда толкова, колкото Онзи в когото нямаше грях, но който “понесе нашите скърби” и товарът на всичката ни вина. – Но за да се явят в него Божиите дела. Христовите ученици търсеха причината за слепотата в греха на човека, но той отдава причината на доброто намерение на Бога. Бог позволил това (и може би всяко зло), за да може да изкара от него по-голямо добро. С изцелението му, Божиите дела – неговата сила, любов, и милост – се проявиха, и самият човек, както и мнозина други, се доведоха да повярват в Христос. Така Божиите дела се явиха в човека и на него, защото “това е делото Божие, да повярвате в този, когото е пратил” (гл. 6:29), и чрез изцелението си слепият е бил доведен до това вярване (ст. 38). С този стих срав. гл. 11:4. И Христовите думи тук не ни ли дават да разберем защо Бог е позволил да има грях и физически злини? Ако нравствени същества трябва да се спасят, облагородят, и повдигнат до Божия образ, то неговите “дела”, неговият характер, и най-вече най-високите превъзходства на неговия характер – неговата любов и милост – трябва да им се явят. Но човек не може да си въобрази по кой друг начин това може да стане толкова съвършено и толкова славно, колкото чрез изкупителното дело на Христос. В това велико жертвено дело Бог така изяви любовта си, че да привлече към себе си не само удивителния и любезния поглед и обожаване на хората, но и на ангелите (Еф. 3:10; 1Пет. 1:12).

Ст. 4. Докле е ден; иде нощ. Денят за него, както и за нас, беше земният му живот. Тогава и само тогава той можеше да извърши делата, които беше изпратен да направи във въплъщението си. Смъртта щеше да сложи края на човешката му работа, и тя сега наближаваше. Срав. с гл. 11:9.

Ст. 5. Докле съм в света, светлина съм на света (Цгр.). Срав. с гл. 1:4,5, и с думите му, които той изрекъл малко по-преди (може би в същият ден) в Храма: “Аз съм светлината на света” (гл. 8:12). Както той тук казва, особено докле е в света, той е светлината на света. Тогава той изяви славата си чрез делата си на любов и милост, и чрез съвършения си живот и жертвена смърт. И светлината, с която той сега осветлява светът, е в голям размер, светлината на земния му живот, защото сега Духът взема Христовите неща, нещата на земния му живот и на смъртта му, и ги известява на нас (гл. 16:14). Тук той става светлина на този беден, сляп човек като му дава физическа светлина, и чрез нея още по-богатия дар на духовна светлина и живот. И забележете, че той дава духовна светлина главно като дава духовен живот. Защото (Йн. 1:4) “животът бе светлината на човеците”. Тези, които са духом мъртви не виждат. “Който е от Бога, Божиите думи слуша” (гл. 8:47); и “чистосърдечните” виждат Бога (Мт. 5:8).

Ст. 6. Тук, както и във всичките Христови чудеса, лечебната сила е в него, а не в средството, което понякога той употребява. Забележете същото средство употребено за слепия човек изцелен във Витсаида (Мк. 8:22-26), и за глухонемия човек изцелен в Декапол (Мк. 7:32-37). Проводник на тази чудотворна сила беше въобще (макар и не винаги, както например във възкресяването на мъртвите) вярата на изцеленото лице. И вероятно е, че поне една от причините защо Христос употребяваше такива средства беше да събуди вярата им. Това става още по-явно от факта, че във всичките тези случаи, когато Исус употребява средства, лицата не идват от само себе си, но се довеждат при Исус от други, или, както в тоя случай, той ги изцелява без да го молят. Но, напротив, когато хората си показват вярата като идват и го молят, той ги изцелява с попипване или с дума. Когато и ние употребяваме средства, или за да подкрепим живот, или за да изцелим болест, нека помним кой им е дал подкрепителна или изцелителна сила, и нека се молим да ги благослови Онзи, който само може да ги направи да подействат.

Ст. 7. Иди, омий се в къпалнята Силоам. Понеже Исус употреби плюнката и калта да разбуди вярата му (виж. по-горе), той сега му каза това вероятно, за да му опита вярата. Може би Исус да е искал с това да припомни на човека случката с Нееман, който се излекува като се оми в Йордан (4Цар. 5:11-13). “Къпалнята Силоам” се споменава в Неем. 3:15 и Ис. 8:6, и често се споменава и от историка Йосиф. Останките й още се намират в дълбоката долина на юг от Храма. Тя е около 53 крака дълга, 18 крака широка, и 19 крака дълбока. Тя се снабдява с вода от “Извора на Дева Мария”, който се намира около 1,100 крака на север от нея, и се съединява с нея чрез подземен водопровод изрязан на криволици през твърдата канара. Може би, че свещените възпоменания свързани с този извор щяха да подбудят вярата на човека, защото от тоя извор взимаха вода за отпразнуване на чудесният начин, по който израилтяните бяха снабдени с вода в пустинята. Виж бел. на гл. 7:37. В това чудо можем да видим една притча на изкуплението. Като ни дава духовна светлина, Христос често ни призовава да докажем вярата си като ходим в тъмнината за известно време, покорни на заповедта му, за да можем да дойдем в светлината. Срав. с Мт. 8:22-26.

Ст. 8,9. Вижда се, че той е бил някой добре познат просяк, но въпреки това, даже съседите му не са напълно уверени дали е той наистина. Защото (1) отворените му очи твърде много са изменили изгледът му, и (2) не им се вярва, че този, който е бил сляп от рождението си, сега вижда.

Ст. 10,11. Те, обаче, изведнъж приемат уверението му, че той е същият, и с естествено учудване го питат как му се отвориха очите. Без съмнение повечето от тях са били чували за Исус, и може даже да са го виждали. Но това голямо чудо ги подбужда с ново желание да го видят. Но слепият човек не знаеше къде беше Исус, защото, когато той беше отишъл на къпалнята, Исус си беше заминал.

Ст. 13,14. Заведоха при фарисеите, и пр. – не пред Синагогата, защото това тяло не заседаваше в съботен ден, но при по-първите фарисеи, които бяха познати за най-върли неприятели на Христос .гл. 7:32,45,47). Въобще се предполага, че тези които го заведоха бяха подбудени така също от вражда, и желаеха да намерят ново обвинение против Исус затова, че той беше направил това в “събота”. Равините поддържаха, че никакво лекуване не може да се извърши в събота, освен в случай на належаща опасност. Сравнете противенето им на Христос върху тази точка в по-предишни случаи (Мт. 12:10; Лк. 13:11-16, 14:1-5), и отговорът му, и бележките на тези места.

Ст. 16. Мнозина фарисеи бяха се убедили, че чудо е станало, но не искаха да признаят, че то е станало по Божия сила. Те казват – Този човек не е от бога, защото не пази съботата, т.е., той не я пази така както те мислеха, че трябва да се пази. Те Мислеха правилно, че ако Исус беше от Бога, той щеше да пази Божиите заповеди. А ние знаем, че той винаги правеше така – “Аз правя всякога що е нему угодно” (гл. 8:29). Но, както мнозина във всеки век, те бяха до толкова уверени, че тяхното тълкувание на Божието слово беше правилно, че не искаха да се убедят нито от думите на Христос, нито от чудесата му. Но даже и между фарисеите имаше неколцина, които имаха по-добър дух, и които бяха по-благосклонно разположени към Исус. Един от тях беше Никодим, който по-преди беше им се противил (гл. 7:50,51), - може би и Йосиф от Ариматея и Гамалиил. И сега, тези твърде справедливо и уместно питат – “Как може грешен човек да върши такива чудеса?” (Срав. със ст. 31). Те правилно съдят, че такова едно дело е Божие дело (ст. 3), дело направено с Божия сила, и те са уверени, че Бог не би дал такава сила на грешен човек.

Ст. 17. Тъй като те не могат да се съгласят помежду си, те питат самия човек: всяка страна, може би, се е надявала да придобие подкрепа на мненията си. Той казва, “Пророк е”, като се е напълно убедил, че то е Божия работа.

Ст. 18,19. Но сега страната, която е враждебна на Исус не се убеждава, че чудо е станало. Те извикват родителите на слепия човек, като се надяват, че те ще кажат, че този човек не им е син, или ако не кажат това, да видят какво ще кажат за изцелението му.

Ст. 20,21. Тяхното свидетелство не остави място за съмнение, че човекът, който стоеше отпред им беше този, който бил сляп от рождението си, и че едно чудо е било направено. И няма съмнение, че родителите не знаеха, освен от свидетелството на сина си, кой беше направил чудото. Но длъжността им към истината и към сина им, и признателността към изцерителя, изискваше те да поддържат свидетелството на сина си, като кажат, че го вярват.

Ст. 22,23. Защото се бояха, и пр. Уви! Колцина във всеки век не смеят да изповядат вярата си в Христос (или в някоя неугодна на хората истина) от страх от хората. Срав. с гл. 12:42, където “мнозина от князете” не смееха да изповядат вярата си в Христос от същия този страх. Добре е казал мъдрецът – “Страхът от човека туря примка” (Пр. 29:25). – Да го отлъчат от синагогата, т.е., да го афоресат. Това не беше леко наказание, и не е чудно, че хората се бояха от него. Чрез това те не само се изпъждаха от синагогата, но се и отлъчваха от общение с най близките си приятели, като не им се позволяваше да дойдат до тях по-близо от четири лакти. Най-напред това беше временно – за 30 дни. Но ако осъденият не се разкае, той се проклинаше публично, и му се забраняваше да има каквото и да е общение с някой юдеин, и съвършено се отлъчваше от всякакви религиозни преимущества, и най-накрая се считаше като изверг от Божия народ и Израилевата надежда.

Ст. 24. Въздай слава на Бога. Някои разбират, че това ще рече, Дай слава на Бога за дето си се изцелил. Но според най-добрите тълкуватели това изречение беше един вид заклинание, с което човекът се заклеваше, че ще каже истината. (Срав. с И.Н. 7:19). И се предполага, че фарисеите искат да накарат човека да повярва, че свидетелството на родителите му не се съгласява с неговото, като се надяват, че ако рекат да го закълнат той ще оттегли свидетелството си. – Ние знаем, че тоя човек е грешник. Те бяха загатнали това по-преди (ст. 16); и сега те претендират, че са напълно убедени в това.

Ст. 25. Дали е грешник, не зная. Той беше казал по-преди, че е пророк (ст. 17). Но сега, уплашен, може би, от положителното им утвърждение, че Исус е грешник, той не иска да разисква тази точка с тях. Наскоро, обаче, той става по-дързостен (ст. 30-33). Но сега, той само утвърждава пак най-изразително каквото беше казал по-напред – Едно знам, т.е., Аз може да греша за характера на този, който ме изцели, но в това аз съм уверен, че бях сляп, а сега виждам. И такова е свидетелството, което мнозина простодушни християни могат да дадат за себе си. Те не могат да отговорят на доказателствата на скептиците против вдъхновението на Библията, божествеността на Христос, и пр., но те знаят, че те бяха духом слепи, мъртви в прегрешения и грехове, и че сега са нови създания в Христа Исуса. И това доказателство от променени сърца и променен живот не може никога да се обори. То е вечно и постоянно увеличаващо се свидетелство за божественото начало на Християнската вяра.

Ст. 26. Ако до сега те са се съмнявали, сега те не могат вече да се съмняват. Съвършената му увереност ги надвива. Те го заклеха, и той им каза по-уверено отколкото по-преди. Те могат само да питат пак как стана това.

Ст. 27. Човекът възнегодува от очевидното им нежелание да повярват, и с горчива подигравка той ги пита дали е възможно, че със своите внимателни и повторителни изпитвания, те наистина се мъчат да изнамерят истината, така, че и те да станат ученици на изцерителя му.

Ст. 28. Изпълнени с гняв, те хвърлят върху него обвинението, че той е Христов ученик, и казват, Ти си негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици. И гневът им при такова едно внушение показва (както и всичкото им поведение в този случай показва), че те не търсеха честно да узнаят истината.

Ст. 29. Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, като му е заповядал между другото да пази съботата, което този човек не е сторил (виж. бел. на ст. 16), а този не знаем от къде е. Те бяха казали по-напред, че той не беше от Бога (ст. 16), и че той беше грешник (ст. 24); и сега те пак искат да кажат това, макар, че не го казват направо. Срав. с гл. 7:27, и вижте непостоянството на хора-скептици. Там те не вярват в Христос защото го знаят от къде е. Тук те не вярват в него защото не знаят от къде е. Това е още едно разяснение на факта, че неверието е в сърцето, и не произхожда от липса на свидетелство.

Ст. 30-33. Думите на човека на са вдъхновени, но това, което той казва (ако го разберем правилно) е истина, и доказателството му е заключително. Той първо изказва учудване на тяхното невежество. – Това е чудното, като, че ли тяхното невежество беше нещо по-чудно от Христовото чудо. Доказателството му изложено логически е това: (1) Бог не слуша грешниците, но само тези, които му се кланят и вършат волята му; (2) Бог е послушал този човек, защото такова едно чудо можеше да стане само с неговата помощ; следователно, (3) този човек не е грешник, но е от Бога. – Не слуша грешници, сир., своеволни и упорити грешници. “Ако гледах в сърцето си на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Виж. и Ис. 1:11-15, 59:1,2; Ер. 14:12; Пр. 15:8,29, и пр. Че той чува и отговаря на молитвите на покаяни грешници се поучава на много места в Стария Завет (Пс. 25:11, 32:5; Ис. 55:6,7). Но без съмнение човекът иска да каже, че Господ няма да утвърди претенциите на един лъжец, и да му даде сила да върши чудеса. Сравнете случката с Илия и лъжепророците (3Цар. 18:21-40). – Ако не беше този човек от Бога, не би могъл нищо да стори, сир., той не можеше да направи такива чудеса като тези. Така също разсъждаваше и Никодим (гл. 3:2), “Ние знаем, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тези знамения, които ти вършиш, ако Бог не е с него”.

Ст. 34. Ти цял си в грехове си роден, - защото и те, както учениците (ст. 2), мислят, че слепотата му е следствие на грехът му, или на грехът на родителите му. Но като казват това в гнева си, те изказват действителното си вярване, че човекът се е родил сляп, и че следователно едно голямо чудо е станало. Така, често, когато хората се надяват в доказателства, те прибягват до порицания и наричане своите противници слепи, развратни, еретици, от нисък род, грешни. – Ти ли учиш нас? И ти и нас са изразително. Те се зачудват и разяряват, че един простак човек като него, който от рождението си още носи белег на грешност, се осмелява да учи учени и честни хора като тях, които се хвалеха, че те не са грешници като другите хора (Лк. 18:11). – И го изпъдиха вън. Това може да значи, че те го отлъчиха или афоресаха. Но той още не беше изповядал, че Исус беше Христос (ст. 22). Значението може да бъде само, че в безграничния си гняв те го изпъдиха вън. Като не могат да му говорят, те го обсипват с хули и го изпъждат.

Ст. 35-38. Отритнат от човеците, Христос го намира. Христос беше започнал едно добро дело у него, и той навярно ще го довърши. – Ти вярваш ли в Божия Син?, сир., в Месия, виж. бел. на гл. 1:49. Значението не е, Вярваш ли, че аз съм Син Божий?, както се вижда явно от отговора на човека: Кой е той, Господи, за да вярвам в него? Може би, човекът не знаеше, че този който му говореше беше Исус, който го беше изцелил, защото той не беше го виждал по-напред (ст. 7). Но отговорът му показва, че той е готов да вярва. Вероятно е, че гласът на говорителят му припомня гласът, който му беше казал – “Иди, омий се в къпалнята Силоам”, и тъй когато той сега отговаря, И видял си го, и който приказва с тебе, той е, той изведнъж го приема, и подбутнат от двойно подбуждение, - от признателност към него като негов изцелител, и от уважение към него като Месия, - покланя му се. Забележете как постепенно той е бил доведен до тази изповед. Отначало той говори за него като човек, който се нарича Исус (ст. 11), после като пророк (ст. 17), после като от Бога (ст. 33), а сега като Месия, Божия Син.

Ст. 39. За съдба дойдох на този свят. Срав. с гл. 5:22,27. Но в съпоставка, или привидно противоречие на това виж. гл. 3:17, 18:15, 12:47, където той казва, че не е дошъл да съди. Христос не се двоуми да изказва в разни времена истини по начини, които правят думите му да се виждат противоречиви. Той не идва да възвести съд или осъждение, но да достави милост. Въпреки всичко това, той е дошъл да съди, понеже неговото идване, неговото проповядване, и неговата истина, разделя хората на два класа, като привлича при себе си тези, които обичат божествения характер и божествената истина, и като оттласва гордите, световните, и себелюбивите. Той не осъжда тези, но те себе си осъждат, и показват, че те обичат тъмнината нежели светлината, понеже делата им са зли. Срав. с Лк. 2:34,35, и бел. Така, в един важен смисъл, съдът постоянно си следва. Хората, пред вид на Христовата истина и Христовия характер, се нареждат от дясната или от лявата му страна, - за него или против него. Като този слепец, те показват готовност да повярват в него и наклонност да го слушат, което ги води стъпка по стъпка в по-ясна светлина, и в по-добър живот; или, като тези фарисеи, те показват повече и повече нежелание да вярват в него даже пред вид на най-убедителното доказателство, което нещо ней-сетне ги завлича в тъмнината на съвършено неверие. Че такъв е смисълът на това, което казва, че е дошъл за съд, става явно от следващите думи – Да видят невиждащите, а виждащите да станат слепи. Просякът беше преминал от едно състояние на телесна слепота, и беше се сдобил със способността да вижда, но това беше само един белег на още по-голяма промяна. Той беше преминал от едно състояние на духовна слепота, и беше придобил силата да познае и повярва в Исус като в Сина Божий. Той беше един от невиждащите. Но като съзнава духовната си слепота, той пита Великия Учител: Кой е той, Господи, да вярвам в него? И на него, както и на всеки усърден изпитател, истината се открива. Фарисеите, обаче, които стоят пред същия учител, но които се мислят, че видят, - че “имат ключът на знанието” (Мт. 11:25), - че те самите са “водители на слепите” (Рим. 2:19), не приемат свидетелството му, макар и да е потвърдено от едно велико чудо. И така, по самият закон на естеството си, те са оставени да се лутат в по-дълбока и по-дълбока слепота. Наистина това беше осъждението им, че те възлюбиха тъмнината, повече от светлината (гл. 3:19). Явно е че невиждащите са тези, които съзнават, че не виждат, а виждащите са тези, които мислят, че виждат, - казвате, че Виждате (ст. 41). Христос говори за двата класа според както те гледат на себе си.

Ст. 40,41. Да не сме и ние слепи? Вероятно те се обиждат, затова, че Христос ги поставя в първия от горните класове, именно, тези които не виждат. Но отговорът му им показва, че те са в по-лошо и по-безнадеждно състояние от това, т.е., че са във втория клас. – Ако бяхте слепи, не бихте имали грях. Грехът е според знанието. Този, който никак не знае нравствени различия – и то не по своя грешка – е съвършено свободен от нравствена отговорност. Но фарисеите не бяха така. – Казвате: Виждаме. Те познаваха нравствените различия; те претендираха, че пазят нравствения закон най-строго. Те даже и сега претендираха, че го пазят по-добре от Исус (ст. 16). Като бяха толкова бързи да съзрат това, което им се струваше за грях в Исус и в другите, тяхното знание, с което се хвалеха беше тяхното осъждение. Казвате: Виждаме; и така вие сте грешници, и грехът ви остава. И на всички такива хора грехът им трябва да остава до тогава, до когато те повярват в този, който сега те своеволно отхвърлят.

Назад | Съдържание | Напред