¹² А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹³ Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹⁴ И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁵ И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁶ И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁷ И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁸ И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

¹⁹ А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

²⁰ И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²¹ И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²² И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²³ А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²⁴ Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁵ А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁶ И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁷ Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁸ И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁹ И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

³⁰ И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

³¹ Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

³² Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

³³ И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

³⁴ А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

³⁵ И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

³⁶ Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

³⁷ Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

³⁸ Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

³⁹ А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

⁴⁰ Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

⁴¹ Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

⁴² А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

⁴³ И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

⁴⁴ [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

⁴⁵ И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁶ [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

⁴⁷ И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁸ дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

⁴⁹ Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

⁵⁰ Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

§71. Преображението на Исус (гл. 9:2-13; Мт. 17:1-13; Лк. 9:28-36).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 10. Като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите, т.е., що е това да възкръсне Христос от мъртвите (ст. 9). Както всичките евреи (освен Садукеите), те вярвали в общо възкресение в последния ден (Йн. 11:24; Д.А. 23:8). Но те не разбрали що е това да възкръсне Христос; понеже те си предполагали, че той не ще умре, а ще основе вечно царство – че во веки ще пребъдва (Йн. 12:34). Срав. със ст. 31,32 от тази глава, и бел. на Мт. 16:21.

§72. Исус изцелява обладания, когото учениците му не могли да изцелят (гл. 9:14-29; Мт. 17:14-21; Лк. 9:37-43).

За общи бележки върху това чудо, виж. бел. на Ев. от Матей. Но разказът на Марко е по-пълен. Само Марко разказва, че книжниците се препирали с Христовите ученици (ст. 14,16), че народът се бил смаял от идването на Христос (ст. 15), и че Христос се разговарял с баща му на беснуемия ст. 21-24). При това, той описва по-живо и по-подробно от другите евангелисти състоянието и теглото на момчето, и изцелението му.

Ст. 14. И като дойдоха при учениците, т.е., девете. Трима били с него на планината където се преобразил (ст. 2). Виж. бел. на Ев. от Матей. – Които се препираха с тях. Срав. поведението им в други случаи (гл. 2:6,7, 3:22; Лк. 5:30, 11:53,54). Сега като нямало Исус, и учениците му не сполучили да изцелят беснуемия, тези книжници несъмнено били необикновено строги в осъжданията си Христа и учениците му; и несъмнено от безсилието на учениците да изцелят беснуемия са заключили, че Учителят им е безсилен да изцелява беснуеми.

Ст. 15. Смая се. Едва ли се види че е възможно те да са се смаяли то внезапното появяване на Христос, понеже те несъмнено са знаели, че е бил на близо. В обръщението му трябва да е имало едно достолепие, и на лицето му една тиха, небесна изразителност, които са ги изпълнили със страхопочитание. И възможно е, както мнозина предполагат, зари от славата на преображението му още да са греели около него, също както лицето на Мойсей греело когато слязъл от планината (Из. 34:29,30; 2Кор. 3:7).

Ст. 16. И попита книжниците (Цгр.). Вероятно и книжниците са се смаяли, та не могли да отговорят на питането на Христа, макар и да е възможно те да са били предварени от бащата на беснуемия (ст. 17).

Ст. 17. Доведох при тебе. Но по-напред, като не бил намерил Исус, той помолил учениците му те да го изцелят (ст. 18). – Сина си. Според Лука, той му бил единороден. – Който има ням дух; не че духът в него бил ням, но че бил дух, който докарвал немота, и глухота (ст. 25), и навремене и епилепсия (падане) (ст. 18,22). Виж. бел на Ев. от Матей.

Ст. 18. И гдето и да го прехване. Нечистият дух, освен дето правил окаяното момче глухо и нямо, но навремене упражнявал силата си над него с голямо буйство, да го измъчва и съсипва. Този и ст. 12 дават едно твърде живо описание на плачевното състояние на това момче. – Вцепенява се. Често епилептиците се вдървяват, когато паднат.

Ст. 19. Виж. бел. на Мт. 17:17.

Ст. 20. И като го видя бесният, тутакси духът го покъса (Цгр.). И в отделните лица и в обществата царството на Сатана винаги се раздвижва и заработва по-упорито от наставането на царството Христово. Сатана много се гневи когато времето му е късо.

Ст. 21. И попита Исус баща му, и пр. Този въпрос изважда факта, че духът бил обладал това момче не само извънмерно силно, но и отколе – “от детство”.

Ст. 22. Ако можеш. Вярата му наистина е била твърде слаба – може би отчасти от това, че Исусовите ученици не могли да изцелят сина му, но любовта му като баща е силна, тъй щото той счита окаянството на сина си и за свое окаянство, като казва, “смили се на нас, и помогни ни”.

Ст. 23. Всичко е възможно за този, който вярва. Христос в нежното си състрадание с любящия, страдащия баща, наместо да го смъмре за недостатъка от вяра, насърчава го да упражнява по-голяма вяра с уверението, че няма предел на властта му, - че колкото за него, “всичко е възможно”, и че ако има някъде недостатък, то е недостатъкът от вяра у човеците. Баща му на това момче казва, “ако можеш нещо (да сториш”; а Исус отговаря, “ако можеш повярва”. Нека винаги помним, че никога не се пита дали Бог може да стори, но дали човек може да вярва; и ако някога приемем малко, то е защото вярата ни е слаба. Забележете тука и това, че момчето, по причина на обладанието му от беса като нямало сила да изповяда вяра в Христа, било изцелено чрез вярата на баща си. Това е едно насърчение да дохождаме при Христа не само за себе си, но и за другите, особено за децата си. Те може да бъдат изцелявани и благославяни чрез вярата на родителите. Срав. и с възкресението на дъщерята на Яир (гл. 5:22-43), и изцелението на дъерята на Сирофиникианката (гл. 7:29).

Ст. 24. Извика със сълзи (Цгр.); понеже той сега видял, че оздравяването на сина му зависело от него – дали той ще повярва. – Вярвам Господи, помогни на моето неверие. Така той гледа на Исус, който бил “началникът” на вярата му, да бъде и “съвършителят” й (Евр. 12:2). Истинно Християнската опитност, понеже с вяра ние дохождаме при Христос за вяра, както и за всяка друга благодат и благо. Срав. с Лк. 17:5.

Ст. 25. Да не влезеш вече в него. Тези думи са били едно уверение, че изцелението е било коренно и веднъж за винаги.

Ст. 26. И духът, като изпищя, и пр. Срав. със ст. 20 и бел. Съгласно с естеството му, той извършва всяка вреда, която може преди да излезе. Несъмнено, Исус е могъл да избави момчето от тази последната мъка, но види се, той видял, че е най-добре щото злият дух да се остави да изяви така присъствието си и лошото си естество. Срав. с Рим. 7:13.

Ст. 27. А Исус го хвана за ръката (Цгр.). В гл. 8:22-26 слепият бил изцелен като го похванал два пъти Христос. Но тука има две чудеса. Първо, чрез словото на Христос бесът се изпъжда; и после, чрез похващането му момчето оздравява и заяква.

Ст. 28,29. Разказът на Матей тука е по-пълен. Виж. бел. на Мт. 17:19-21.

В несполуката на учениците да изцелят беснуемия ние виждаме слабостта на църквата без Христа. В ст. 23 виждаме, че вярата е условието на което той подава помощта си; в ст. 24, че трябва да се молим за тази вяра; и най-после в тези последните стихове, че такава жива вяра, придружена от силно желание, което завежда към пост и молитва, е потребна за най-големия успех на всяко Християнско дело, и за надвиването на най-мощните сили на злото. Срав. с Бит. 32:26, - “Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш”, и с Исусовите целонощни молитви и четиридесет-дневен пост.

§73. Исус отново предизвестява смъртта и възкресението си (гл. 9:30-32; Мт. 17:22-23; Лк. 9:43-45).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§75. Учениците като се препират кой ще е по-голям, Исус ги учи да бъдат смирени (гл. 9:33-50; Мт. 18:1-9; Лк. 9:46-50).

Ст. 35. Който иска да е пръв, и пр. Това се разказва само от Марко, и се вижда да е било изговорено преди Исус да поставил детето посред; но то е изпълнено в Мт. 18:3,4, които думи Марко е изоставил. Срав. и с Мт. 23:12, - “Който възнесе себе си, ще се смири”. В Мт. 20:26 – “Който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам”, ние имаме същата обща истина изказана под друг вид. Но там учениците са поучавани, че който иска да бъде голям, той трябва да стане най-малък; а тука те са поучени, че който иска да бъде голям, той ще стане най-малък.

Ст. 37. Приема не мене, но този който ме е пратил. Учениците искали да са близо до Христа (да му бъдат висши чиновници), и да му служат непосредствено. Но Христос тука им показва, че каквато услуга направят даже на едного от най-малките (стига тя да е извършена с прав дух), правят я нему, - ей, даже на Бога Отца. Срав. с Мт. 25:40,45.

Ст. 38-41. Тези стихове не се намират в Ев. от Матей. Връзката между тях и предишните се вижда да е тази: Като Исус препоръчал да се приема даже едно дете (което не е сторило нищо за Христа или в неговото име), Йоан захванал да чувствува, че той и съучениците му са били зле сторили дето не приели (а смъмрили) човека, когото видели, че прави чудеса в името Христово. Този човек с вярата си в Христос вършел също такива работи каквито самите апостоли били вършили, но не с тях; и той не бил приел определена служба каквато били приели те. И те (учениците) му били забранили да изпъжда бесове, също както в точно подобен случай Исус Навин искал да забрани на Елдад и Модад да пророкуват (Чис. 11:26-29). Но както Мойсей бил смъмрил Исус Навин, така и Исус Христос смъмрил учениците си. И това смъмряне се приспособява на всички, които забраняват на човеци да работят за Христа защото не са ръкоположени, или не са апостолски приемници, или някак не са като тях, или не работят с тях. А че Бог е отредил един разред човеци нарочно, за да проповядват духовната истина, от това не следва, че други не могат да проповядват тази истина, не по-малко отколкото не следва, че понеже Бог е отредил слънцето да свети и грее, то свещите и огънят не може да се употребяват за същата цел. Фактът, че Бог е дал на един способност да струва добро, съставлява неговата власт да върши добро. При това, ако такъв един човек струва добро в името Христово (ст. 39), той с това, до някъде поне, се е обявил за Христа, и следователно не може на часът да го злослови, понеже ако го злослови, той себе си ще злослови.

Ст. 40. Който не е против нас, е откъм нас. Това показва, че случаят по-горе с човека, който изпъждал бесове в името Христово трябва да се вземе в общ смисъл. Срав. с Мт. 12:30 – “Който не е с мене, против мене е”, и бел. на този стих. И двете изречения показват, че всеки един е или с Христос или против него, - няма неутралност. Следователно, (1) който не работи съзнателно с Христа нека гледа да не би най-после да излезе, че той е работил против него; и (2) нека никой не събаря или препятства на едно дело, което не е явно противно на Христос; понеже може да излезе, че то е дело за него. Срав. с Д.А. 5:38,39.

Ст. 41. Защото, който ви напои една чаша вода в мое име (Цгр.). Виж. Мт. 10:42, и бел. Но тука обещанието е за даването чаша вода на едного от апостолите (ст. 35), а там е общо – за даването на едного от малките Христови. Връзката тука между този стих и предишните е тази: Понеже и най-малкото добро сторено в името на Христос и за Христос няма да остане невъзнаградено, навярно толкова едно голямо добро като изпъждането на бесове няма да бъде забранено.

Ст. 42. Виж. бел. на Мт. 18:6.

Ст. 43-48. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я, и пр. Виж. бел. на Ев. от Матей, който преди това е поместил, “Горко на светът от съблазните, и пр.” (Мт. 18:7). Но стиховете 43 и 45 тука там са съкратени в един стих (ст. 8), понеже явно е, че Матей излага в съкрашение поучението на Христос, а не самите му думи една по една. При това, той прескача триж повторените тържествени думи (ст. 44,46,48), “където червеят им не умира, и огънят не угасва”, които несъмнено са приведени от Ис. 66:24, и там както тука, са употребени да опишат страшната и неотменяема съдба на Божиите врагове. Виж. бел. върху огнения пъкъл в Мт. 5:22.

Ст. 49,50. Всеки ще се осоли с огън. Затруднението, което срещаме при изяснението на тези думи на Спасителя излиза от факта, че огънят се е употребявал в Светото Писание като знак ту на посвещение, ту на изпитание и очищение, ту на наказание. Когато благочестивият израилтянин е принасял тлъстината на примирителните си жертви на изгаряне на олтаря, той с това е показвал, че е посвещавал себе си и всичко що имал на Бога. На това отгоре се е подразбирало и приемането на посвещението, когато с огън от небето сам Господ е изгарял жертвата. Когато Бог, чрез пророк Захария (Зах. 13:9), казва “Ще прекарам третата част (остатъка от Израил) през огън”, или, чрез Малахия (Мал. 3:2), че Месия ще бъде “като огън на топител”, той иска да каже изразително за изпитването и очищението на людете си, като намеква изпитването и пречистването на злато и сребро. И когато на последния ден Съдията ще каже на нечестивите, “Идете от мене, проклети, във вечния огън”, тези думи ще представят страшно иносказателно наказанието на непоправимите му врагове. Прочее, затруднението на тълкувателите ни се вижда да е произлязлъ от това дето, при изяснението на думите на Спасителя, вниманието ни пада само на едно от иносказателните употребления на огъня за които по-горе споменахме. За това някои са изтълкували тези думи да значат просто бъдещето наказание, като навождат страшните думи в ст. 44,46, и 48, че “червеят им не умира, и огънят не угасва”; други – да означават изпитанията, които трябва да претърпят истинните Християни, за да се очистят от нечистото, като навождат предшестващите увещания, дето се съветва да се отсече една съблазнителна ръка, и извади едно съблазнително око; други- да означават съхранението на нечестивите от унищожение, посред наказанието им, представено иносказателно с хвърлянето им в неугасим огън, като навождат обикновенното употребление на солта за предпазване от разваляне.

Струва ни се, че най-добре ще разберем значението на думите на Спасителя, ако ги вземем да се отнасят, не само на едно от иносказателните употребления на думата огън които срещаме в Светото Писание, но на всичките заедно. Че понятието за наказанието на нечестивите не трябва да се изключва, явно е от думите, които току-що предшестват – “и огънят не угасва”. А че тука се говори и за жертвоприношенията с огън, особено за казаното в Лев. 2:13, където се предписва употребата на сол при всяко жертвоприношение, е почти пак толкова явно, и се допуска даже от онези, които отхвърлят последната част на ст. 49 – “и всяка жертва със сол ще се осоли”. Тези думи са изоставени в Прегледания Превод на Английската Библия. Но понеже те се намират в Сирийския текст, Латинската Вулгата, Етиопския, Арабския, и Славянския преводи, както и в повечето преписи на Гръцкия текст, и освен това, понеже преминаването към мисълта изказана в ст. 50 – “добро нещо е солта, и пр.” е лесно и естествено с тези думи, но изглежда внезапно и мъчно без тях, мислим, че те трябва да се задържат. А че в ума на Спасителя е била и мисълта за очищението и съхранението на учениците му, се вижда от онова което казал по-после – “Добро нещо е солта”, и “Имайте сол в себе си”.

Ние мислим, прочее, че налучваме истинското значение на думите на Спасителя, ако го разберем, че е искал да каже на учениците си: Отричайте всичко което би ви вкарало в грях, защото “всеки с огън ще се осоли”; необходима част от приготовлението ви за царството небесно е да преминете през огнени изпитания; и за да станете жертви благоугодни Богу, вие трябва да имате солта на божествената благодат, както старовремените жертвоприношения винаги са имали “солта на заветът Божий”. Но ако ли така не се отрицавате, и нямате благодатта, представлявана иносказателно с тази сол, пак “всеки с огън ще се осоли”. Ако кръщението “нън Светия Дух и огън” не ви пречисти, огънят на Божията святост и справедливост ще ви постигне и изгори в бъдещия свят.

На повелението, “Имайте сол в себе си”, т.е., подведете се под благодатното влияние на Божия Дух, което Бог ви е дал право да го искате и приемете, Спасителя прибавя, “Мир имайте помежду си”, и така се повръща на предмета върху, който се прпирали за кой да бъде най-велик, споменат в ст. 34, от който и възникнала цялата беседа върху самоотрицанието и следствията от изпълнението или пренебрегването му.

Така изтълувани, тези стихове се съгласяват с онова, което Йоан Кръстител казва за посланието на Христос – “Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” (Мт. 3:11, и бел.). Срав. с Мт. 20:22, със собствените Христови думи за посланието си – "огън дойдох да туря на земята” (Лк. 12:49), и с по-послешното употребление на същия символ от апостолите (1Пет. 1:7, 4:12,13). Те са съгласни и с ясното учение на Христа в други места на евангелията, относно нуждата от самопожертвувание от страна на последователите му (Лк. 9:23, 14:26,27; Йн. 12:25, и др.), и със самата опитност на Християнската църква, в която току-речи на всякъде е забелязано, че тези, които са се калили в Христовото огнено изпитание притежават едно неописуемо влияние и сила произхождаща от характера и опита им, които ги правят в особен смисъл сол на обществото или църквата.

Назад | Съдържание | Напред