¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

¹² А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁶ И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷ Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁸ Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁹ И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰ И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹ А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²² А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³ А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

²⁶ И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁷ И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

²⁸ Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

²⁹ Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

³⁰ Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³¹ И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

³² А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³³ И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³⁴ А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁵ И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

³⁶ И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

³⁷ И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

³⁸ А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

³⁹ Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

⁴⁰ А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴¹ И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴² защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴³ И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴⁴ се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

⁴⁵ И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

⁴⁶ Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

⁴⁷ И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

⁴⁸ А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

⁴⁹ Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁵⁰ А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵¹ И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

⁵² И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

⁵³ А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵⁴ Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

⁵⁵ И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

⁵⁶ И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

§49. Господ обхожда Галилея пак с дванадесетте апостоли (гл. 8:1-3).

Обиколката на Исус, спомената в §35 (виж. Мт. 4:23, и пр.(, обикновенно се нарича първа обиколка. По-преди и по-после той направил други кратковременни пътувания в разни части на Галилея и по източната страна на Галилейското езеро. Но в този отдел виждаме, че той направя втора дъгла обиколка на цяла Галилея, като ходил “от град на град и от село на село”. Този път той бил придружаван не само от учениците си, но и от много набожни жени “които му слугуваха от своя си имот”.

Ст. 1. Да проповядва, и пр. Тука виждаме вкратце какво Христос е проповядвал, т.е., “царството Божие”. Той им разказал какво било това царство, и какво трябвало да сторят за да влязат в него, както, например, в словото си на планината.

Ст. 2,3. И някои жени, и пр. Обичай било у евреите щото жени, особено вдовици, да помагат на народни учители от своя си имот, и следователно да ги придружават в пътуванията им. Вижда се, че всичките тези жени са били приели особени добрини от Христос, като са били изцелени от него “от зли духове и болести”; и сега те показват любовта и признателността си с това, че го придружават и му слугуват. От гл. 23:49 (срав. с Мк. 15:41) се вижда вероятно, че те следвали така да му слугуват много време (макар и не всякога), дори до смъртта му; и е доста вероятно, че Лука е лично познавал някои от тях, и че те са били някои от “очевидците” (гл. 1:2), от които той научил много от събитията, които разказва. – Мария, наречена Магдалина. Магдала е бил град на западния бряг на Галилейското езеро, на юг от капернаум, и пет километра на север от Тивериада. Виж. бел. на Мт. 15:39. Тя по-преди била недоброволна слугиня на седем бяса. Но Христос, по-силният от тях (гл. 11:22), бил ги изпъдил от нея; и сега тя доброволно и сърдечно слугува на Избавителя си. Явно е, че тя е била една от най-верните му и възлюблени последователи. Тя присъствувала на разпятието и погребението му (Мк. 15:40,47). Тя била една от онези жени, които приготвили аромати, за да го помажат (Мк. 16:1); и което е особено важно, на нея първо Исус се явил след възкресението си (Мк. 16:9; Йн. 20:11-17). – Йоана се споменава и в гл. 24:10. Като жена на “Иродовия настойник”, тя вероятно е била от високия разред на обществото, и може би е била твърде богата. – Иродов; за Ирод виж. бел. на гл. 3:1. – Сусана не се споменава другаде. Освен тези жени, е имало и "“руги много"” на които имената даже не са споменати тука, ако несъмнено и да са споменати в “книгата на живота”.

§52. Притчата за сеяча (гл. 8:4-18; Мт. 13:1-23; Мк. 4:1-25).

Виж. бел. на Ев. от Матей, който е записал някои работи, които не се срещат в Ев. от Лука, особено Мт. 13:11-17, за които твърде накратко се загатва тука в ст. 10. От друга страна, ст. 16-18 тука, които съответстват на ст. 21-25 в гл. 4 на Ев. от Марко, не се намират в това на Матей, освен във връзка с други събития; но те вуроятно са били казани и по тиз случай. С тях Исус, след като разяснил притчата, прибавил едно предосторожение към учениците си за как да си служат със знанието – светлината – която били придобили от него. Виж. бел. на Мк. 4:21-25.

Ст. 18. Лука казва “Гледайте как слушате”, а пък Марко (Мк. 4:24) “Внимавайте на това което слушате”. И двете предосторожения са потребни; но пак което слушаме зависи отчасти от как слушаме, т.е., от вниманието, което даваме на думите, които се изговарят.

§51. Исус казва, че истинските негови ученици са негови сродници (гл. 8:19-21; Мт. 12:46-50; Мк. 3:31-35).

Виж. бел. на Ев. от Матей. От Мт. 13:1 е явно, че това посещение се е случило в същия ден, в който Исус изговорил притчите. Но то вероятно се е случило преди изговарянето на притчите, а не по-после, както бихме предположили от разказа на Лука. Това става явно от факта, че и Матей и Марко, особено Марко (Мк. 3:20,21,31), свързват дохождането на майката и братята на Исус с предишното му слово.

§54. Исус успокоява бурята (гл. 8:22-25; Мт. 8:18,23-27; Мк. 4:35-41).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§55. Гадаринските обладани (гл. 8:26:-40; Мт. 8:28-9:1; Мк. 5:1-21).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където се разглежда целият предмет за прехващането от бесове, - причината, за която Бог го позволява, и пр.

Ст. 27. Не беше обличал дреха. Другите евангелисти не споменават това. Но Марко очевидно го е знаел, защото, както Лука, той казва, че след изцелението на обладания той бил намерен “облечен”.

Ст. 30. Много бесове бяха влезнали в него. Мария Магдалина била имала “седем бяса” (ст. 2); а този човек явно е имал много повече, понеже името им било “Легеон”. Виж. бел. на Ев. от Матей. Тези думи не може да се вземат иносказателно, но трябва да се разбират буквално (виж. ст. 2 и гл. 11:24-26); т.е., в същия смисъл, в който други нещастни създания били прехванати от един нечист дух, и този човек и Мария Магдалина били прехванати от мнозина.

Ст. 31. Бездната, т.е., мястото на вечното наказание за бесовете и нечестивите, както в Отк. 9:1,2,11, 11:7, 17:8, 20:1,3; тъй щото молбата на Легеона тука съответства на онази в ст. 28, “недей ме мъчи”.

Ст. 35. Седнал при Исусовите нозе. Марко казва само “че седи”. Срав. с гл. 10:39.

Ст. 38,39. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, и пр. Тези неща Матей не споменава. Виж. бел. на Ев. от Марко. Когато Христос бил отхвърлен от Гадаринците, милостта му не оскудяла, и той не оставил себе си без свидетел. Така отхвърлен, извержен, разпет, той заповядва на всекиго, комуто е очисти грях, да остане на земята да разказва колко велики дела му е сторил Бог.

§56. Изцелението на жената с кръвотечението, и възкресението на дъщерята на Яир (гл. 8:41-56; Мт. 9:18-26; Мк. 5:22-43).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

Назад | Съдържание | Напред