Глава 10.

¹ След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

² И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

³ Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

⁴ Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

⁵ И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁶ И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁷ И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁸ И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁹ и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

¹⁰ А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹¹ И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹² Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

¹³ Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹⁴ Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁵ И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

¹⁶ Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷ И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁸ А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

¹⁹ Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

²⁰ Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

²¹ В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²² Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²³ И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²⁴ Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

²⁵ И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁶ А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁷ А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁸ Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁹ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

³⁰ В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³¹ А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³³ Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

³⁴ приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵ И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁶ Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁷ Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

⁴⁰ А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴¹ Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
 

§77. Изпращането на седемдесетте (гл. 10:1-16).

Ст. 1. След това, и пр., сир., след разказаното в предишната глава, в началото на която (ст. 1-6) Лука е повествувал изпращането на дванадесетте да проповядват. Той сега прибавя, че освен тях, Исус после изпратил “и други седемдесет”. Както дванадесетте били избрани да съответстват на числото на Израилските племена, предполага се, че и седемдесетте били избрани да съответстват на седемдесетте старейшини, които били избрани да помагат на Мойсей (Чис. 11:16,17). Особената цел, за която те били избрани е спомената тука, сир., “изпрати ги по двама пред лицето си, във всеки град и място, където имаше сам той да иде”. Нуждата за тяхното изпращане възникнала от факта, неспоменат от Лука, но споменат от Матей (Мт. 19:1), и Марко (Мк. 10:1), че той отивал сега в страната “отвъд Йордан”. За да можели множествата, които живели в онази страна да видят и чуят Исус, той изпратил това голямо число вестители да им известят за идването му, и да им кажат “Настигнало е на вас царството Божие”. Когато изпратил дванадесетте, той ги изпратил да проповядват на места, които не могъл да посети; но тези седемдесетте той изпраща на места, където “имаше сам той да иде”. Така и сега, той изпраща служителите си, където сам той ще иде, - ей, той върви с тях (Мт. 28:20). – По двама. Така Павел ходил първо с Варнава, после със Сила, и обикновено с един или повече другари.

Ст. 2. Жетвата е изобилна¹¹⁶, и пр. Виж. бел. на Мт. 9:37, където Исус е казал същите думи точно преди да изпрати дванадесетте. Не е нужно да предполагаме, че Лука не ги е писал на мястото им. Обстоятелствата, при които били изречени в единия и другия случай, са били еднакви; и повторението на такива важни истини е бил най-добрият способ, за да ги запечата Исус в умовете на учениците си.

Ст. 3-12. Тези наставления са съществено същите, които били дадени на дванадесетте, записани в гл. 9:1-5, и по-напълно в Мт. гл. 10. Виж. бел. на онези места. Но има някои различия, които съответстват на различните обстоятелства.

Ст. 3. Като агнета посред вълци. Виж. Мт. 10:16. Сега времето било по-опасно отколкото когато дванадесетте били изпратени, понеже враждата към Христа се била усилила; затова, това предосторожение тука е непосредствено свързано с изпращането на седемдесетте, а пък в Мт. 10:16 то се отнася за едно време още далеч в бъдещето.

Ст. 4. Не носете ни кесия, и пр. Виж. бел. на Мт. 10:9,10. Но тука понеже Христос скоро щял да тръгне след тях, за това те трябвало повече да бързат. Ето защо той прибавил, “и никого в пътя не поздравявайте”. Срав. с 4Цар. 4:29. Такива поздравления отнемали много време, и отваряли дълги разговори. С това им е било дадено да разберат, че времето е било къдо, и че работата им изисквала бързина. Урокът за нас всички е, че ние не трябва да оставяме простите учтивости в живота да бъркат на работата ни за Христа. Уви, колкомина християни, ей, даже свещенослужители, има, които гледат да угодят на човеците с извършване всичките тези вежливости, а пък възложеното на тях дело от Христа съвсем пренебрегват!

Ст. 5,6. Виж. Мт. 10:12,13, и бел. на онези стихове.

Ст. 7,8. Недейте се премества от къща в къща. Срав. с Мт. 10:11. Преместването им от къща в къща е могло да предаде криво впечатление, че те са недоволни, и че търсят добра храна и прислуга. То щяло да ги принуди да прекарат твърде много време в общи разговори и сношения, и така щяло да побърка на работата им. – Яжте и пийте каквото ви сложат¹¹⁷, без страх и без да се оплаквате.

Ст. 9. И изцелявайте, и пр. Те трябвало и да изцеляват и проповядват. Срав. с Мт. 10:7,8.

Ст. 10-12. Но това да знаете, че Божието царство е наближило¹¹⁸. Срав. с Мт. 10:14,15, и бел. но в Ев. от Матей им е било заповядано просто да извършат това иносказателно дело, да отърсят праха от обущата си; а тука (ст. 11) им е заръчано и да кажат причината за тази си постъпка.

Ст. 13-15. Горко ти – горко ти. Тези горка се вижда да са били произнесени във времето споменато от Матей; но вероятно е да са били повторени от Христа и по този случай, когато е щял да остави Галилея за последен път. Несъмнено е, че те са били изговорени с дълбоко и нежно съчувствие. Срав. с гл. 19:41-44.

Ст. 16. Който слуша вас, Мене слуша. Исус тука показва, че подобни беди ще свърхлетяли и онези, които не би щели да слушат тези пратеници Христови. Срав. с Мт. 10:40. Мнозина има, които си мислят, че презират само човека, когато в същност те презират и Христа и Отца. Да бяха човеците по-добре помнили този стих, те по-добре биха вникнали в проповядването на Христовите служители.

§83. Връщането на седемдесетте (гл. 10:17-24).

Ст. 17. И седемдесетте се върнаха с радост. Тяхната радост се вижда да е произлязла особенно от това дето са могли да извършат повече неща, отколкото са очаквали; понеже силата да изпъждат бесове, макар и да била обещана на дванадесетте, до колкото се знае от записаното не била и на тях обещана; но пак те са могли и такова нещо да извършват. С тях било както и със всички други: те се радвали от съзнание, че са имали нова сила.

Ст. 18. Видях Сатана паднал от небето като светкавица¹¹⁹. Някои мислят, че тези думи се отнасят за първоначалното падане на Сатана от небето, което разбира се Христос е видял, а други предполагат, че те се отнасят за последното сваляне на Сатана (Отк. 12:9), или за онова падане, което щял скоро да изпита със смъртта Христова (Еф. 4:8; Кол. 2:15; Евр. 2:14). Но по-вероятното значение на тези думи е, че когато седемдесетте изпъждали бесове, Христос е бил с тях духом, и е виждал в изпъждането им на бесовете една истинска победа над Сатана, “началника на бесовете”, който бил, така да се каже, смъкнат от възвишеното си положение. Думите, “като светкавица”, показват, главно, бързината на Сатаниновото падане, но може би, и блясъка и възвишението му, които като светкавица щели да се изгубят в тъмнината.

Ст. 19. Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии. Срав. с друго едно подобно обещание в Мк. 16:18, и особено с Пс. 91:13. Бог често закриля рабите си от такива отровни животни. Виж. Д.А. 28:3. Но тука несъмнено главно се говори за духовно зло, както е явно от следващите думи – “и над всяка сила на врага”, т.е., на Сатана, когото (свален от небето) те трябвало да тъпчат с краката си. – И нищо няма да ви повреди. И тука се вижда като да се загатва 91-й Псалом (ст. 10) – “Няма да ти се случи никакво зло”; и това трябва да бъде, защото нищо “не ще може да ни отлъчи от Божията любов”, и Бог така ще направи щото “на тези, които го любят, всичкото на добро ще им съдейства” (Рим. 8:28).

Ст. 20. Недейте се радва, сир., това главно да не бъде радостта ви. Срав. с такива изречения като тези: “Ако някой възненавиди баща си и майка си – не може да бъде мой ученик”, на които смисълът е, че той трябва да обича Христа много повече от тях. Като да се вижда от Мт. 7:22, че е също възможно човеците да изпъждат бесове в името Христово, и пак да не стигнат на небето. Срав. също с 1Кор. Гл. 13. Вероятно е, че Юда е упражнявал тази сила; и може би някои от седемдесетте също са я упражнявали. Колко малко основание имат такивато хора да се радват, че са способни да упражняват такава сила, или да проповядват красноречиви слова, когато те самите трябва да са во веки веков другари на дяволите. – Че имената ви са написани на небесата. Това е едно иносказателно изражение, което често се употребява в Стария и новия Завети (Из. 32:32; Пс. 69:28, 87:6; Фил. 4:3; Евр. 12:23; Отк. 3:5), и е основано на понятието, че небето е град или държава, и че имената на гражданите му са записани в книга или градска архива. Истинската основа на радостта ни не е онова, което можем да направим, но което Христос е направил за нас, - Записването на имената в Книгата на Живота.

Ст. 21,22. Исус се зарадва чрез Светия Дух¹²⁰. Както вярващите трябва да се радват главно за спасението си, така и сам Исус се радва за него. Още от сега той вижда труда на душта си, и се насища (Ис. 53:11). Останалата част от тези два стиха се намира в Мт. 11:25-27. Виж. бел. на онези стихове в Ев. от Матей. Несъмнено Господ е повторил тези важни и пълни със значение думи по два отделни случая.

Ст. 23,24. Срав. с Мт. 13:16,17. Което Исус там е казал на учениците си в Галилея, той тука повтаря на същите или на други от учениците си; но вместо “пророци и праведници”, както е там, тука имаме “пророци и царе”. Между последните Давид е един отличен пример; но несъмнено и мнозина други благочестиви царе на Юда са чакали изпълнението на обещанията дадени на Давид.

§84. Притчата за Добрия Самарянин (гл. 10:25-37).

Ст. 25. Законник; един книжник, който е знаел добре Мойсеевия закон, и чиято особена работа е била да учи и тълкува този закон. Срав. с Мт. 22:35, и бел. Едва е за вярване, че изпитването, за което тука се говори, е било със злоумишлена цел; то е било повече от горд, самонадеян дух. Този учител на закона поискал да изпита прочутия галилейски Учител, и да узнае до колко е разбирал закона. В това отношение той се различава от големеца, за който се говори в гл. 18:18 и Мт. 19:16, който дошъл и задал същия въпрос, но очевидно с цел да научи.

Ст. 26. Какво е писано в закона? Христос като да му е рекъл: “Вие, учителите на закона, трябва да знаете. Как разбирате вкратце Божиите заповеди?”.

Ст. 27. Да възлюбиш Господа твоя Бог, и пр. Първата част на този стих се намира във Вт. 6:4,5 и Вт. 11:13; и понеже евреите я имали написана на пазилките си и я повтаряли ежедневно, те разбира се са я знаели. Последната част се намира в Лев. 19:18. Този отговор на законника е показвал, че той е разбирал добре съдържанието на закона. Срав. с Мт. 22:37-40, където сам Исус съкращава закона в почти същите думи.

Ст. 28. Право си отговорил. И тука Исус приема отговора на законника за “прав”. Това е всичкото, което законът изисква. Които имат такава любов са вече угодни на Бога, и нямат нужда от евангелието; те са здрави, и не се нуждаят от лекар. Обаче, това не противоречи на Рим. 3:20; понеже никой няма такава любов, - никой не е така здрав. Христос употребява в отговора си този същия закон като “детоводител към Христа”. Той казва на законника: Което знаеш, - може би и което учиш, - е право; сега “прави” го – “Това прави, и ще бъдеш жив”.

Ст. 29. Понеже искаше да оправдае себе си. Явно е, че Христовата кратка проповед подействала върху този законник. Той започнал да се съмнява дали ще може на тези условия да наследи живот вечен; и, като всеки уличен от съвестта си грешник, той изведнъж поискал да отхвърли това уличение и “да оправдае себе си”. Повидимому (както повечето хора) той не се е съмнявал в любовта си към Бога; но, като е знаел може би, че любовта му не е обемала твърде широк кръг човеци, той се е съмнявал някак дали е изпълнил закона за ближния; и с питането си “Кой е моят ближен?” възможно е да се е надявал да му каже Исус, че изискванията на закона в тази точка не са се простирали толкова, колкото си е предполагал, и следователно, че недостатъкът му не е бил толкова голям, колкото зел да се страхува че е. Ако това е било намерението му, ако се е надявал така “да оправдае себе си”, той много се е мамил; той бил скоро принуден да си изповядва (ст. 37), че думата “ближен” е обемала много повече, отколкото си е въобразявал.

Ст. 30. Някой си човек. Това обикновено се счита за притча, и вероятно е притча, макар и да е възможно, че то действително се е случило. Човекът, за когото тука се говори, е бил вероятно евреин, макар и да не е изрично казано; от целия разказ се подразбира, че той е бил евреин. – Слизаше от Ерусалим в Ерихон. Ерихон е стоял повече от хиляда крака по-ниско от Ерусалим, и около 30 километра далеч от него. Пътят от Ерусалим за Ерихон се е спускал през пуста и скалиста страна, - “пустинята, която възлазя от Ерихон” (И.Н. 16:1); и винаги е била опустошавана от разбойници, до толкова щото във времето на Йероним, тя се е наричала “червений” или “кръвний път”. – Ерихон. Виж. Мт. 20:29.

Ст. 31. А случайно. Така обикновено се говори. Обаче, нищо не се случва без знанието и волята Божии (Мт. 10:29-31). Добре ще е било да си е припомнил този свееник, че “много благовремия или добри случаи (за струване добро) се крият в онова, което ни се вижда случайно”; и това било един такъв случай за този свещеник, от който той, за зла чест, не се възползвал. С такива благовремия, които ни се виждат прости случайности, Бог изпитва характера ни. – Някой си свещеник, и пр. Свещениците били посветени на служба Богу, и длъжност им е била да принасят жертвоприношения, според закона. Но този свещеник тука не бил научил що е “Милост искам, а не жертва”. Той бил навикнал да извършва някои части от обредния закон, които му са били предписани; а не показал онази милост, която законът е заповядвал да се показва даже към скотовете, па били те и на неприятеля (Из. 23:4,5; Вт. 22:1-4).

Ст. 32. Също и един левит. Това е единственото място, където се говори за левитите в Новия Завет. Те са обемали цялото Левиево племе, освен дома на Аарон, синовете и потомците на когото били определени за свещеници. Длъжността им била да помагат на свещениците в извършването на длъжностите им. Естественно, очаквало се е щото и свещениците и левитите, като люде посветени на Бога, да показват съчувствие към страдащите. Този левит тук полюбопитвсвувал доста, за да иде и види наранения човек; но, като нямал истинско съчувствие към него, той не му направил нищо за да облекчи състоянието му, и си заминал.

Ст. 33. Самарянин. Виж. бел. на Мт. 10:5. Ако другите са могли да намерят извинения за непогрижването си за наранения човек, много повече извинения е могъл да намери този самарянин. Ако е имало опасност, че ако те се забавели из пътя можали да ги нападнат разбойници, същата опасност е съществувала и за самарянина. Разликата между него и тях е била, че той се смилил за наранения, а другите не се смилили; и което самарянинът после това направил било следствие от смиляването му.

Ст. 34,35. Приближи се и превърза раните му, и пр. С разказаното в тези стихове Христос учи косвено, какви биват проявлението и съставните части на истинското милосърдие. Самарянинът се смилил за страдалеца; съчувствието му не го оставило да отвърне лицето си от неприятното зрелище, но го накарало да помогне на страдалеца; и помощта си той му показал не чрез другиго, а лично, и то с истинско самоотрицание, понеже качил ранения на добитъка си, а сам вървял пеша. Освен това, той му пригодил в гостилницата, и хванал хора да го гледат на негови разноски. – Масло и вино. Не само евреите, но и гръцките и латинските лекар препоръчват оцет и дървено масло, или вино и дървено масло, за натъртвания и рани, - виното да очисти и възбуди, а дървеното масло да омекчи и намали възпалението на болното място. – Два динари. Динарият, или пенязът, е бил равен на малко повече от три гроша, или седемдесет стотинки от лев,, и се вижда да е бил обикновената надница (Мт. 20:2). Затова "“ва динария"”са стрували около седем гроша, и са могли да задоволят нуждите на болния за няколко дни. Но това не била всичката любов и грижа на самарянина за ранения. Той обещал на гостилничаря да му заплати за всичките необходими разноски, които би направил за човека докато се завърнел. Любовта не знае предел, освен предела до който се просират нуждите на любимия.

Ст. 36. Кой от тия тримата?, и пр. Този въпрос изважда една хубава истина, и трябвало да покаже на законника, че неговата гледна точка била съвсем крива. Той бил попитал, “Кой е моя ближен?” като искал с това да стесни кръга на ближните, към които бил длъжен да показва такава любов. Но Христос тука показва, че любовта не знае граници; напротив, тя се стреми да разшири пределите си, да стане “ближна” където е възможно. За това Христос не казва: Човекът, който налете на разбоъници беше ближният, на когото другите трябваше да се смилят, но пита: Кой му стана ближен? Ти, законниче, изповяда, че любовта е изпълнението на закона; но любовта изтича, като слънцето, щедро, по закона на естеството си. Сега, кой от тези тримата ти се вижда да е имал тази любов и да е съзрял в наранения човек добър случай да я покаже? – така Христос представлява самарянина не толкова, че вижда някой свой ближен в наранения от разбойниците човек, колкото че вижда в него добър случай, в който той сам би могъл да стане ближен нему, и да се отнесе като ближен към него.

Ст. 37. Онзи, който му показа милост. Законникът употребил това изражение може би защото предразсъдъкът му против самаряните не би му позволил да каже направо, че самарянинът (а не свещеникът и левитът) е изпълнил закона на любовта. Но както е поставен този въпрос, той прекрасно изважда истината, която Христос искал да поучи, сир., че онзи който показва милост, той е истински ближен, и той наистина изпълнява закона на съседска любов. – Иди и ти прави също така. И тука, както в ст. 28, Исус подканя законника към правене; понеже и тука законникът показва, че знае длъжността си: той разбира какво законът изисква. Нему остава сега само да го прави. Да, иди и прави, рекъл му Исус. Ти, който знаеш какво Бог изисква, не стой да питаш празни въпроси, да търсиш извинения, или даже да придобиеш повече светлина; но иди тутакси, и извършвай длъжността, която знаеш. – Така, сир., като този самарянин. Не пренебрегвай да се поучиш от някого, даже от презрения самарянин или езичник, когато вършат което е право. Този самарянин бил познал един “ближен” даже в лицето на евреина, и се отсесъл към него съседски. И ти, прочее, законниче, трябва да познаеш един съсед даже в един самарянин, и да се отнесеш към него съседски, и ако се отнесеш така към едного самарянина, ти трябва да се отнесеш подобно към всички човеци. Който се нуждае от помощта ви, той е съседът комуто трябва да помогнете.

Мнозина и древни и днешни тълкуватели са виждали в този хубав разказ едно иносказателно представление на Христовото дело за нас. Според тях, нещастният пътник отиващ от небесния за проклетия град (И.Н. 6:26; 3Цар. 16:34) представлява човешкия род, Адам, който паднал; разбойниците и убийците, онзи който е бил от край убиец (Йн. 8:44); обноската им с пътника, дълбоките рани и обирането (оголването), което сме наследили от грехопадението; заминаващият свещеник и Левит, недостатъчността на закона и жертвоприношенията да ни изцелят и облекат (Гал. 3:21); а добрият самарянин, онези за когото после рекли, “не казваме ли ние право, че ти си самарянин, и имаш бяс?” (Йн. 8:48), който дойде да изцели съкрушените в сърце, да им даде елея на веселието вместо пла (Ис. 61:1-3), който стана сиромах за нас, да се обогатим с неговата сиромашия, който, макар и да си е отишел сега от нас, оставил ни е богати дарове, и натоварил е служителите си да пасат агънцата му, като им е обещал, когато той Пастиреначалникът се яви, венец на славата, който не повехнува (1Пет. 5:2,4).

Наистина, че в тази притча има едно подобие, което пояснява Христовото дело за нас. Но тя не е била изговорена (поне първоначално) с такава цел. Тя е била изговорена с цел да се покаже, че “Божията заповед е много широка”; да се покаже на този законник (и чрез него на всички) какво е естеството и размерът на онази съседска любов, която законът изисква, и на която сам Христос ни дава най-добрия пример. Прочее, което Христос тука пояснява с притча, той още по-добре го е пояснил с живота си; понеже в него ние намираме не само най-доброто пояснение на тази съседска любов, но и на всяка добродетел и всяко превъзходство.

§85. Исус в дома на Марта и Мария (гл. 10:38-42).

Несъмнено тези жени са същите Марта и Мария споменати в Йн. гл. 11 и 12; а селото, името на което тука не е споменато, е селото Витания. Особените отличителни черти на тези две сестри, които са извадени наяве тука, се забелязват и в Ев. от Йоан, където деятелната Марта побързва да посрещне Исус, за да му покаже всичките прилични почести, когато любящата Мария, налегната от печал, става в къщи (Йн. 11:20). При това, когато първата му слугува (Йн. 12:2), втората показва дълбоката си и нежна любов с помазване нозете му с драгоценно миро. Вероятно е още, че възкресението на брата им Лазар, което Йоан на онова място е записал, се е случило малко време след това посещение Исусово на Марта и Мария.

Ст. 38. Марта го прие у дома си. Тука Марта се вижда да е била главата на семейството. Тя вероятно е била по-стара от Мария (Йн. 11:5).

Ст. 39. Мария, която седна при нозете на Исуна Господа. Не просто както ученици се казва да са сядали до нозете на учителите си (Д.А. 22:3), но от нежна любов и голямо уважение тя седнала до нозете на Исус.

Ст. 40. А Марта като се залисваше с много шетане, и пр. Несъмнено и двете тези сестри са обичали Христа, както и той тях обичал (Йн. 11:5). Но Мария показала любовта си към него със сядане при нозете му и слушане думите му; а Марта показала своята любов със слугуване за задоволяване телесните му нужди. Във всеки век има мнозина като Марта, които са толкова погълнати от грижите да направят нещо за Христа, щото не им остава време да седнат като Мария при нозете му да приемат всичко то него. Опасността на която такива хора се излагат се вижда в случая с Марта в този стих. Уморена от самопретоварване с работа, и като не съумяла да почерпе пресни сили от Източника на всяка благодат и сила, тя станала недоволна от тежката си участ, и завистлива към по-малко обременената си сестра, та започнала да се оплаква не само от сестра си, но и от самия Христос.

Ст. 41,42. Марто, Марто. Сравнете с друго едно подобно изобличение на Петър в гл. 22:31 – “Симоне, Симоне”. Това повторение на името придава не само по-голяма изразителност, но и особена нежност на изобличението; и несъмнено самите звукове на гласа му звучали много години в ушите й, и не е невероятно, че тя сама може да е разказала тези неща на Лука. Забележете, че Христос не смъмрал Марта докато тя не му казала да смъмре сестра й; и той не я изобличил за дето му слугувала, но защото умът й бил отвлечен в много слугуване. Сега като тя го принуждава, тъй да се каже, да реши между нея и сестра й, той обявява, че поведението на Мария е за по-голяма похвала. Когато само “едно е потребно”, наистина криво е да се грижи и мълви човек за “много неща”. Потребното едно е “едно” – то, което не достигало на младия големец (Мк. 10:21), - едното нещо, на което той преди малко, бил увещавал учениците си да се радват, сир., че имената им били написани на небето (ст. 20), - “добрата част”, която Мария била избрала, и която нямало никога да й се отнеме, - истината която била научила от устните на Исуса, ей, на самия Исус, при чиито нозе тя обичала да седи, и когото тя била избрала за “своя част” (дял), понеже Бог е “делът” на людете си (Пс. 73:36). Нека онези, които гледат да се оправдаят с това, че са залисани със светски грижи, казвайки “Ние сме Марти”, помнят, че не е добре да са като Марта в този случай, защото тя била за това изобличена. Ако ние осъществим, както и трябва, че “едно е потребно”, ние много малко ще се грижим за други работи, и ще дадем по-малко внимание на тях, само и само, за да можем по-често и по-дълго време да седим при Исусовите нозе.

Назад | Съдържание | Напред