Глава 21.

¹ Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

² там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

³ Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

⁴ А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

⁵ Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

⁶ А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

⁷ Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

⁸ А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

⁹ И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

¹⁰ Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

¹¹ Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

¹² Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

¹³ Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

¹⁴ Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

¹⁵ А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

¹⁶ Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

¹⁷ Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

¹⁸ Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

¹⁹ А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

²⁰ Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

²¹ Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?

²² Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

²³ И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

²⁴ Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

²⁵ Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].
 

§169. Исус се явява на седмина ученици при Тивериадското езеро (гл. 21:1-24).

Почти всичките тълкуватели са съгласни, че тази глава е прибавена; защото, както вече видяхме, Йоан свършва евангелието си с предишната глава ст. 30,31. В същото време, почти вярно е, че тази (21-ва) глава е писана от самия Йоан, макар и някои да предполагат, че някой друг я е прибавил. Един от най-вещите тълкуватели добре изразява общото мнение за този въпрос и за причината защо тя е била прибавена. Той казва: “В това (т.е., че самия Йоан я е писал) аз съм напълно убеден. Във всяка нейна част човек съзира ясно и непогрешно неговото перо; във всяка нейна част се вижда характера и духът му. Аз вярвам, че тя е била прибавена, вероятно, няколко години след завършването на Евангелието, отчасти, може би, да разкаже важното чудо на второто ловене на риби (ст. 6-11), толкова пълно с духовно поучение, и любопитният отчет на това, което нашия Господ казал на Петър (ст. 15-19), но най-вече да опровергае заблуждението, което беше започнало да преобладава между хората за него” – т.е., че той няма да умре (ст. 23).

Ст. 1,2. Учениците бяха отишли в Галилея, според както Исус им беше казал (Мт. 26:32, 28:7); и, вероятно, поне тези, които се споменават тук, макар не всичките, бяха сега в Капернаум. “Натанаил” вероятно е Вартоломей. Виж. бел. на гл. 1:45. Въобще се предполага, че “другите двама от неговите ученици”, чиито имена не се споменават, не бяха апостоли. Предполагаме, че това се е случило преди той да се яви на петстотин души. Това изглежда вероятно от ст. 14, където Йоан казва, че това е третия път когато Исус се явява на учениците си.

Ст. 3. Отивам да ловя риба. Без съмнение те са очаквали Господа си да им се яви, както им бе обещал, и до сега не бяга се заловили за никаква работа, като не знаеха дали беше прилично или не. Но най-накрая Петър решава, че понеже Исус не им беше дал никаква определена работа да работят, той ще отиде да си гледа работата, вместо да стои празден. Другарите му казват, че и те ще отидат с него; и от следствието можем да бъдем уверени, че Господ одобрил това, и че и ние можем да очакваме присъствието и благословението му когато вършим обикновената и даже ръчната си работа. Разбира се, че те си мислеха за Исус, и като се мъчиха цяла нощ и “не уловиха нищо”, поне трима от тях естествено щяха да си припомнят същото нещо, което им се случи преди три години, когато Исус за пръв път ги повика да го последват – като им обеща да ги направи ловци на човеци (Лк. 5:5-10).

Ст. 4,5. Исус застана на брега, както два пъти по-преди той беше застанал посред тях (гл. 20:19,20). Нито тогава нито сега те го видяха да идва. Но рано сутринта те виждат един човек, че стои на брега, но или по причина на тъмнината, или по някоя друга причина (срав. с гл. 20:14; Лк. 24:16), те не го познават кой е. Нито пък той им се открива в говоренето си с тях.

Ст. 6. Но макар и да не им се открил с външния си образ, нито с думите си, той ще им се открие сега с делата си, както е правил във всеки век. Мрежата им, вероятно, е била хвърлена от лявата страна, и Исус им казва да я хвърлят “отдясно”; и те го послушват, не защото го познават и му се покоряват, но може да са помислили, че той може да е видял, че има риба от нея страна.

Ст. Йоановото духовно съждение е твърде остро (защото любовта е винаги най-добрия учител); и, следователно, той най-напред стига до заключение, че този човек е наистина техния Господ (срав. с гл. 20:8). Но буйният Петър, съгласно с естеството си, пръв се спуска да отиде при Учителя си.

Ст. 9,10. Не можем да кажем Исус ли, ангели ли, или някой друг достави “жаравата”, “хлябът”, и “рибата”, които се споменават тук. Вижда се, че нямало достатъчно за всичките, защото Исус им казва да донесат още.

Ст. 11. От радост, че са видели Господа си, те може да са оставили ладията и рибата си, и се събрали около него. И сега, щом като Исус заповядва, Петър, който беше толкова ревностен да види Господа си, така също ревностно му се покорява. – Сто и петдесет и три. Две неща очевидно са направили голямо впечатление на апостолите: (1) че е имало толкова едри риби, и (2) че мрежата не се скъсала. Срав. с друго едно подобно чудо (Лк. 5:6,7), когато рибите бяха, може би, толкова много, но бяха вероятно по-малки, а пък мрежата се скъсала. Вероятно е, че учениците са преброили рибите след като Исус си отишъл.

Ст. 12. Елате да обядвате (Цгр.). Макар и да изглежда невъзможно да намерим символично (знаменателно) значение в числото на уловените риби (ст. 11), целия разказ, обаче, означава велика духовна истина. Без присъствието на Христос ние работим напразно, но когато хвърлим мрежите си по негово наставление, ние ще приберем избраните му, и мрежите ни (т.е., силите ни и средствата, които употребяваме) няма да се скъсат или пропаднат; и когато стигнем на брега на Вечността ще намерим, че той е приготвил угощение за нас, и че часът от това весело пиршество ще бъде следствие от нашите трудове – душите, които ние сами сме спечелили под Христовото ръководство (2Кор. 1:14; Фил. 2:16, 4:1; 1Сол. 2:19).

Ст. 14. Трети път. Първия път беше вечерта на възкресението му (виж. гл. 20:19-23), и втория път, осем дни след това (виж. гл. 20:26-29). Йоан не споменава тук появяването на Христос на частни лица, например на Мария Магдалина (гл. 20:11-18), и на двамата ученици, които отиваха към Емаус (Лк. 24:13-32), а счита само явяванията му “на учениците”.

Ст. 15-17. Тези стихове имат важно значение не само за Петър, но и за нас, и те изискват внимателно изучаване. Почти всички тълкуватели приемат, че Исус желае да изпита Петър, или по-право, да го накара да се изпита сам, и да види дали любовта му към Христос е истинска, - и че Той му задава въпросът три пъти, понеже Петър три пъти се беше отказал от него. И забележете първо, че той не го нарича Петър, макар че той сам му беше дал това име, но “Симон Йонин”, което беше първото му име, защото в онова изкушение той не беше показал твърдата вяра, нито някое от твърдите качества, за които името Петър (камък) му беше дадено. – Любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Т.е., повече отколкото тия твои съученици ме любят? Вечерта преди да бъде Исус предаден, Петър беше заявил, че го люби повече, като казва, че “ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мт. 26:33). Сравнете и с ревността му да отиде при Исус (ст. 8), и забележете (което е най-важното за Петър и за всички ни), че Исус му показва, че той трябва да покаже любовта си, не по такива начини като тези, не с гръмки заявления, или с ревностно бързане да дойде при него, но с верна служба и грижа за стадото му. В отговора си Петър не твърди, че обича Христос повече от другите, но само казва, “Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам”. Той не само е уверен, че обича Христос, но е уверен, че и сам Христос знае, че той го обича, - толкова уверен, че третия път, той казва: “Господи, ти всичко знаеш; ти знаеш, че те обичам”, като че иска да призове всезнаещото око на Исус за свидетел на своята искреност На всичките тези Петрови отговори, Исус отговаря съществено едно нещо, но доста различно по форма: “Паси агънцата ми”, “Паси овцете ми”, или, според някои ръкописи, “овчиците ми”. Значението се вижда да е това: Покажи, че ме обичаш като пасеш и пазиш стадото ми – старо и младо, силно и слабо. И всеки пастир трябва да помни, че храната, с която паството му трябва да се храни е Божията истина, открита в словото му (гл. 17:17; 2Тим. 2:15, 3:16, 4:2; 1Пет. 2:2), а не човешки мъдрувания (1Тим. 1:4, 6:4,20). И самия Исус ни е показал как добрия пастир гледа и пази стадото си, като е готов да положи даже и живота си за него (гл. 10:1-13). И Петър ни е поучил с какъв смирен и самоотвержен дух тази работа трябва да стане – “не за гнусна печалба”, “нито като, че обладавате наследието Божие” (1Пет. 5:1-4). Тези думи не показват, че Петър е мислел, че Исус му е дал тук власт да бъде господар на Божието наследие.

Ст. 18,19. Както и самия Йоан разяснява, ние имаме тук предсказанието за начинът по който Петър щеше да умре. Но думите на предсказанието са неразбираеми, и просто искат да кажат, че той ще доживее до старост, и че тогава ще се лиши от сегашната си свобода, и ще го опасват и водят където не ще. Според едно старо предание, Петър бил умъртвен в Рим от император Нерон, като бил разпнат с главата надолу, или по заповед на Нерон, който е искал да увеличи страданието му, или по негова собствена просба, като в смиреността си не е искал да бъде разпнат като своя Господ. “Главната цел на човека е да прослави Бога и да му се радва во веки”; и няма съмнение, че това е най-голямото желание на Християнина, и то е утеха и радост за нас да бъдем уверени (както тук сме уверени), че можем да го прославим даже и в смъртта си. – Върви след Мене. Срав. същата заповед дадена нему и на брат му Андрей на същият този бряг преди три години (Мт. 4:19). Но тогава той беше казал: “Елате след мене, и ще ви направя ловци на човеци”, а пък сега изглежда, че иска да каже: Върви след мене в този път на страдание и смърт. Срав. и с гл. 13:36, където, когато Петър казал, че той е готов да последва Христос даже и на смърт, Христос му казал, че той не може да го последва тогава, но че ще го последва по-късно.

Ст. 20. От тук се вижда, че Исус е казал предишните думи точно, когато е щял да се отдръпне от тях, и че Петър и Йоан, макар и да разбрали вероятно по-дълбокото значение на Христовите думи, тръгнали буквално да отидат подире му.

Ст. 21. Петър беше се научил от Исус каква му е длъжността и съдбата, и сега, с естествено любопитство, пита каква ще бъде длъжността и съдбата на приятеля му.

Ст. 22. Но Исус не го счита за добре да му каже, но показва на него и на нас, че съдбата и длъжностите на другите хора не са наша работа. Нямаме право да питаме защо ние сме призовани да страдаме и умрем за него, а пък другите хора се наслаждават на дълъг и тих живот. Наша длъжност е да вървим след Него, и да вършим Божията воля. Ако той “ще” да даде на другите различна участ, “тебе що ти е?” За значението на думите: “Ако ща да пребъде той докле дойда”, виж. следващия стих.

Ст. 23. Две неща стават явни от този стих: (1) че “братята”разбрали Христовите думи да значат, че Йоан няма да умре; и (2) че самия Йоан не знае точното им значение. Той само казва, че Христовите думи не потвърждават преобладаващото тогава вярване, че той няма да умре, но той не се наема да каже какво е действителното значение на тези думи. Някои предполагат, че Исус наистина е искал да загатне, че Йоан ще живее до идването му; и в този случай те предполагат, че “дойда” ще рече “когато дойда да разруша Ерусалим” (виж. Мт. 24:27,30,54, и бел.), и те доказват това като казват, че Йоан , и може би само той от апостолите, наистина доживял до него време. Но другите тълкуватели мислят, че Исус не е имал намерение да загатне нищо за дължината на Йоановия живот, но че той прави просто едно предположение: - И да предположим даже, че аз искам Йоан да не умре никак, но да остане жив чак до края на света, тебе що ти е? Ти си длъжен да вървиш подире ми и да ми се покоряваш, без да те е грижа какво искам аз да правя с другите.

Ст. 24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща, т.е., ученикът споменат в ст. 20-23, “ученикът когото обичаше Исус” (ст. 20), е написал това Евангелие. Но кой казва това? Самия Йоан ли, или някой друг? Следващата част на стиха казва: и знаем, че неговото свидетелство е истинно. Възможно е, че Йоан употребява множественото “ние” за себе си, и че, както му е обичая, той говори за себе си в трето лице. Но по-вероятно е, че тука имаме свидетелството на старейшините на Ефеската църква, или на тия, на които това Евангелие е било най-напред поверено, и които свидетелствуват, че “любезният ученик” го е написал.

§173. Заключение (ст. 25).

Промяната от множественото число “знаем” (ст. 24) на единственото “ми се струва” е дало повод на мнозина да предполагат, че това е частното свидетелство на някой писател, който, или от лично познанство с живота на Христос, или от сведения получени от апостол Йоан или от друг, чувства, че колкото пълно и да е това Евангелие, то е само част от по-голямата пълнота. Никоя книга не може да опише, никакви думи не могат да изкажат, какъв беше този живот, или какви неща Исус направил. Учениците видяха и повярваха, и написаха тези неща, за да вярваме, и като вярваме да можем да имаме живот в неговото име. Други тълкуватели, обаче, считат, че самия апостол Йоан е написал този стих. Употребата на множественото число “знаем” (ст. 24) не е противно на това мнение. Бележките писани в краищата на стари ръкописи често се вписваха от преписвачите в текста, и, следователно, не доказват нищо относно последващата част на ръкописа.

Така завършва най-богатата с духовна истина книга на Св. Писание – Евангелието на “любезния ученик”, Евангелието, което ни показва божествената страна на онова чудесно същество, чийто живот другите трима евангелисти са описали толкова хубаво. Да даде Господ целта, с която това Евангелие е писано да се постигне от всички, които го четат! Дано заедно с любезния ученик можем и ние всички да видим в Христа Вечното Слово, което в началото бе у Бога и бе Бог, Агнецът Божий, който взема грехът на света, Добрия Пастир, който положи живота си за овцете си, Хлябът, който слезе от небето и с който душите ни ежедневно се хранят. И дано да узнаем чрез блажена опитност, че на тези, които го приемат той дава власт да бъдат чада Божий.

Назад | Съдържание | Напред