⁶ А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁷ Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁸ Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁹ И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

¹⁰ Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹¹ [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹² Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹³ И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹⁴ Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁵ И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁶ Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁷ И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁸ Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁹ Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

²⁰ Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²¹ Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²² Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²³ Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²⁴ И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта *.

²⁵ И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁶ Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁷ И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁸ Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза *; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

²⁹ Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

³⁰ Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

³¹ А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³² Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³³ Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³⁴ И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

³⁵ Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

§75. Учениците се препират кой ще бъде най-голям. Исус ги поучава да бъдат смирени, снизходителни и милосърдни (гл. 18:1-35; Мк. 9:33-50; Лк. 9:46-50).

Марко и Лука споменават само първата част на това Христово слово, сир., онази част която намираме в гл. 18:1-9. Останалата част е записана само от Матей.

Ст. 1. В същото време. От Марко (Мк. 9:33) се вижда, че това се случило скоро след като те стигнали в Капернаум; вероятно след завръщането на Петър с парите, понеже и той присъствал на този случай (ст. 21). – Кой е по-голям³³ в небесното царство? Т.е., както се научаваме от Лука, “кой ли от тях”. Учим се от Марко, че учениците се били препирали за това “по пътя”, и че Исус първо ги попитал за какво се препирали. Отпърво учениците мълчали, но после, несъмнено като видели, че той е знаел за каквото ги питал (Лк. 9:47), и вероятно след като Исус повикал дванадесетте отделно от другите (Мк. 9:35), както тука се разказва, явно питат Христа да им реши този въпрос. Може би обещанията, които бил дал на Петър (гл. 16:18,19), и особеното благоволение, което показал към Петър, Яков и Йоан (гл. 17:1) били породили гордост в тях и завист в другите, та така е произлязла тази неприлична препирня. Очевидно е, че те не били разбрали какво Исус бил казал за себе си или за тях (гл. 16:21,24,25). Той говорил за страданията и смирението си до смърт, а те мислили за лична слава и възвеличаване.

Ст. 2. Постави го посред тях. По-късно той го пригърнал (Мк. 9:36).

Ст. 3. Ако се не обърнете, т.е., от този горд, властолюбив, и себелюбив дух; и като децата, т.е., по смирение. Наистина и в други неща ние трябва да бъдем като деца (1Кор. 14:20; 1:Пет. 1:14, 2:3). Но тука Христос очевидно говори за смиреномъдрие (ст. 4). – Няма да влезете, и пр. Който е горд и себелюбив, не само няма да бъде велик в небесното царство, но няма даже да влезе в него.

Ст. 4. Който смири себе си като това детенце; т.е., който остави гордостта си, себелюбието си, и ламтенето си за първенство, и свободен от тях като едно дете. Да бъде смирен човек не ще рече да цени ниско себе си (такова смирение няма детето, и Христос не би могъл да го има), но да няма гордост и себелюбие, и да бъде разположен да занема най-долното място, макар и да е достоен и за най-високото. Примерът, който сам Христос ни е показал е най-добро тълкувание на учението му (Фил. 2:5-8; Йн. 13:3-5, 12-15). – Той е по-голям³⁴ в небесното царство, защото той е подобен на небесния Цар.

Ст. 5. Срав. с гл. 10:40-42, и тълкуванието на онези стихове, и с гл. 25:40.

Ст. 6. Би било по-добре – да потънеше в морските дълбочини. Да, по-добре е да ни постигнеше някоя телесна болест, даже толкова страшна смърт, отколкото да съгрешим, или да съблазним другиго да съгреши.

Ст. 8,9. Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи, и пр. Виж. бел. на гл. 5:29,30, където са употребени същите думи. Там те са употребени особено във връзка с греха прелюбодейство, а тука във връзка със всеки грях. Смисълът на тези стихове е този: толкова голямо е злото да бъде човек съблазън, да стане причина да се изкуси и съгреши той или друг някой, щото по-добре е за него да отсече най-скъпия и най-полезния от частите си отколкото да тури себе си или другиго в грях. Че думата вечни наистина има това значение тука е очевидно от Мк. 9:43,44 – “в огън негасим”, “червеят им не умира, и огънят им не угасва”. – Огнения пъкъл. Виж. бел. на гл. 5:22.

Ст. 10. Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките; не малките деца (макар и да е вярно това), но както в ст. 6, “тези малките, които вярват в мене”. Христос им бил казал преди малко, че те не трябва да гледат да бъдат най-велики, но да бъдат смирени, а сега той прилага, че те не трябва да презират онези, които наистина са смирени и немощни. Срав. с Рим. 14:1, 15:1; 1Кор. 8:11. – Техните ангели, т.е., онези, които им служт и ги пазят. Срав. с Пс. 34:7, 91:11; Евр. 1:13,14. – Винаги гледат лицето на Отца Ми; т.е., те са ангели от висок чин (3Цар. 10:8; 4Цар. 25:19; Ест. 1:14; Лк. 1:19). Значението на тези думи е, че не трябва да презираме онези, за които даже най-високите ангели се грижат и ги закрилят. Забележете, че за най-малките на земята се грижат най-големите на небето, защото най-болните и най-слабите се нуждаят от най-нежна и най-внимателна грижа.

Ст. 11. Защото Човешкият Син, и пр. Друга причина защо не трябва да ги презираме. Не само най-високите ангели се грижат за тях, но и Христос дошъл да ги спаси. Онези, които са толкова мили на Христа, и които струват толкова много (гл. 20:28), не трябва да се презират.

Ст. 12,13. Как ви се вижда?, и пр. Едно пояснение на ст. 11. Човешкият Син търси изгубения, както един овчар търси изгубената си овца; и като него той по-се радва на изгубения, когато го намери отколкото на онези, които не са били изгубени, тъй както ние винаги показваме нежна любов към онези, които са изложени на опасност, и се радваме много, когато се избавят от опасността. Това същото пояснение е употребено още един път в Лк. 15:4-6.

Ст. 14. Също така не е по волята на Отца ви. Христос е пастир, който търси изгубените, но той ги търси по волята на Отца си (Йн. 3:16), който също така желае желае да се спасят. От тука ние имаме трета причина защо не трябва да презираме “едного от тези малките”, т.е., защото и Бог Отец ги люби и желае да се спасят. Затова внимавайте да не ги презирате. – Отца ви. Децата трябва да гледат да бъдат като Отца си. – Да загине ни един от тия малките. Срав. с Йн. 10:27-30; рим. 8:28-39; 1Пет. 1:3-5; 2Пет. 3:9.

Ст. 15-20. В предишните стихове Христос ги бил предупредил да не съблазняват другите. Сега той ги наставлява как трябва да постъпят когато други им съгрешат.

Ст. 15. Брат ти, т.е., Християнския брат, както е явно от ст. 17, но това правило общо се прилага на обръщението ни към всичките човеци. – Покажи вината му, не гневно и злобно, но любезно и кротко (Гал. 6:1), и за доброто му,, както се изкисквало даже в Стария Завет (Лев. 19:17). - Самия³⁵. Като постъпиш така той по-скоро ще се убеди, че го изобличаваш от любов към него. Ако изобличението му стане в присъствието на други, от гордост той ще се труди да се оправдае. Да се изпълняваше на всякъде тази заповед, тя почти винаги щеше да докарва примирение. Но, уви, въобще ние отиваме та разправяме първо на другите за който ни е съгрешил; и ако искаме да го изобличим, ние го изобличаваме на всеослушание и с образа към него, - да удовлетворим честолюбието си, а не да поправим брата си. – Спечелил си брата си, т.е., отвърнал си го от съгрешаването му на Бога, и така си го спечелил за Бога; както в 1Кор. 9:19; Як. 5:20. При това, като си го отвърнал от да ти бъде неприятел, ти си го спечелил и направил като свой любящ брат.

Ст. 16. Още един или двама. Понеже главната ти цел е да доведеш съгрешилия си до покаяние, ти трябва да вземеш такива, в които той има доверие, и които той вероятно ще послуша. Но ако ли и така не те послуша, те ще свидетелствуват за упоритостта и греха му. И така с тебе стават “двама или трима свидетели”, както законът го изисква (Вт. 19:15).

Ст. 17. На църквата, т.е., на вярващите в онова място, а не на всичките вярващи в света, както в гл. 16:18. Не е нужно даже вярващите на онова място да са порядъчно устроено тяло; както е очевидно от ст. 19,20. – Че ако не послуша и църквата. Както по-преди така и сега, главната цел е да се приведе той в покаяние; и за достигане на тази цел църквата трябва първо да се постарае с любов, търпение, и молба. – Като езичник и бирник; т.е., не го брой, или не се отнасяй с него, вече като Християнски брат (срав. с 1Кор. 5:11; 2Сол. 3:14,15); защото с упорството си в греха, или в отричането си да го изповяда, той показва, че не е Християнски брат. Затова ние трябва да се отнасяме с него така както се отнасяме с други непокаяни. Че не трябва да го мразим, но да му правим добро колчим имаме случай е явно (гл. 5:44). Цялото слово се отправя към всекиго лично, като го наставлява как той трябва да постъпва в такива случаи. Но явно е, че изобличеният, ако не послуша, не само ти, но всички ще го считат като езичник и бирник, защото той не е искал да послуша никого.

Ст. 18. Каквото вържете. Същата власт била дадена тука на всичките апостоли, която преди малко време била дадена на Петър. Виж. гл. 16:18, и бел. Несъмнено този стих загатва пряко предишния стих, и уверява учениците, че когато те така постъпят по наставлението на Христос, решенията им ще се потвърдят на небето.

Ст. 19. Ако двама от вас се съгласят. От ст. 18 може да се предположи, че тази власт им е била дадена само когато всичките били събрани заедно. Но тука обещанието се дава на двама. – За каквото и да било нещо. Понеже ще им се даде “от моя Отец”, явно е, че те трябва да го попросят от Отца, и в името на Христа (ст. 20); и така трябва непременно да бъде съгласно с волята му. Че това не се приспособява на онези неща, които се подбуждат от земното ни и плътско естество е очевидно, защото малко време по-късно двама от тях (Яков и Йоан) се съгласили да поискат такива неща (Мк. 10:35), и били за това изобличени. Единодушието, за което тука се говори става когато човешката воля е съгласна с божествената, според което ни не изискваме от Бога, а просим от него с готовност и желание да ни даде, което просим, само ако то е съгласно с волята му.

Ст. 20. Защото, гдето двама или трима са, и пр. Това дава причината на горното. Които така се събират и попросват, ще получат което попросят, защото сам Исус е с тях, и с Духа си докарва това съгласие с Бога и помежду им и вдъхва молитвата им. И макар обещанията дадени в тези стихове да се приспособяват първоначално към апостолите, и в пълнотата им може би само на тях, които били наставяни от Духа на истината (Йн. 16:13), пак особенно този последния стих се прилага твърде общо, и можем да вярваме, че не само обещанията в този стих, но и онези в предишните стихове, се изпълняват във всичките християни и Христови църкви точно толкова колкото, чрез живеещия в тях Дух Христов и чрез драговолната си и любяща покорност на Христос, те са в съгласие с него, и така и помежду си. – Там съм и Аз посред тях. Онзи, който в едно и също време се намира с тези “двама или трима”, събрани в негово име в многобройни места по всичките части на света, трябва да е вездесъщия Бог.

Ст. 21-35. Длъжността да прощаваме, изяснена с притчата за немилостивия слуга.

Ст. 21. До колко пъти. Петър бил право разбрал от предишните наставления, че съгрешилия брат трябва да се прости когато се покае (ст. 15); и той следователно пита до колко пъти трябва да му се прости. – До седем пъти ли? Равините (като се основавали на Ам. 1:3,6,9, 2:6 и Йов 33:29,30) поддържали, че трябва да се прощава на човека три пъти. Петър внушава до седем пъти, вероятно като помислил, че три пъти не стига, и че седем е пълно число.

Ст. 22. Но Исус казва, “до седемдесет пъти по седем”, т.е., безпределно. Прости му толкова пъти, колкото се покае. Ние трябва винаги да храним любовен дух даже към онези, които ни са обидили и повредили (гл. 5:44), и така ще бъдем винаги готови да им прощаваме.

Ст. 23. Затова; т.е., защото това е така, - защото неограничено прощение е закон в царството небесно, затова, в това отношение, това царство може да се изясни със следващата притча. – Небесното царство. Виж. бел. на гл. 3:2. – Да прегледа сметките на слугите си. Че тука не се говори за последния съд е явно от следващото: понеже след този съд няма случай за един простен да се покаже немилостив към длъжниците си. Тази притча е дадена да поясни една велика истина, сир., че няма прощение за нас, ако не прощаваме на другите. Много от подробностите се отнасят на вънкашността на притчата, и нямат никакво духовно значение; като напр., заповедта за продаването на жената и децата (ст. 25), и даването прошка и взимането обратно тази прошка (ст. 27 и 34). Но пак сметката, за която се говори в този стих може да се вземе и духовно. Защото Бог често дохожда при човеците в този свят, особено при онези, които знаят истината и се броят за едни от слугите му, като им говори чрез словото си, чрез скърби, и чрез съвестта им, и като им дава да чувстват греховността си или дълга, който дължат на Бога.

Ст. 24. Десет хиляди таланта. Един сребърен талант е бил равен на около 378 лири. Десет хиляди таланта, прочее, са равни на около 3,780,000 лири, и показват величината на дълга, който грешникът дължи на Бога, и безнадеждността, че ще може някога да го изплати.

Ст. 25. Заповяда да продадат него, жена му и децата му, и пр. Това често се вършело у езическите народи, и било позволено на евреите да го правят, но с някои ограничения (Из. 22:3; Лев. 25:39; 4Цар. 4:1, и др.). Но това не се приспособява на отношението на Бога спрямо грешника. Виж бел. на ст. 23. Той само наказва “душа, която е съгрешила”.

Ст. 26. Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. Празно обещание. Той не може да плати толкова голям дълг. Той не е истинно покаян грешник, защото истинно покаяните чувствуват невъзможността си да се наплатят, и просят прощение, и не се отнасят жестоко към другите, както слугата в тази притча. Този слуга се подбужда, не от покаяние, а от страх; както Фараон (Из. 9:27,28, 10:16,17, и пр.), Саул (1Цар. 15:24,25,30), Ахаав (3Цар. 21:27), Валтасар (Дан. 5:9), и Феликс (Д.А. 24:25).

Ст. 27. И смили се господарят³⁶, и пр. Слугата проси търпение, или време, за да си плати дълга, но той полечава много повече нещо, сир., опрощение на дълга. Макар да е знаел царят колко лош е този човек, и колко немилостив ще бъде към другарите си слуги, очевидно той не би му простил (виж. ст. 34). Бог познава сърцето на човека, и не прави такива грешки. Той прощава само при едно условие, да се покае просителят, и покаянието бива винаги придружавано от възраждане, чрез което човек се подновява по образа на Създателя си (Кол. 3:10), и така става като него милостив и готов да прощава.

Ст. 28-30. Но тоя слуга, като излезе, и пр. Да не беше светът пълен с такива примери, ние едва бихме могли да повярваме, че един който е получил такава велика милост би могъл да бъде толкова жестокосърдечен към другите. – Сто пеняза, по-малко от една милионна част от собствения си дълг. Толкова малки и незначителни са обидите, които събратята ни човеци ни струват, сравнени с онези, които всички правим на Бога.

Ст. 31. Съслужителите му – твърде много се наскърбиха, т.е., за страдащото лице, и може би, и за злодеятеля, както подобава (Пс. 119:136). – И казаха на господаря си, защото той имал право да обюздава и наказва (Пс. 76:10; Рим. 12:19).

Ст. 32-34. Тогава господарят му го повика, и пр. Господарят му сега го нарича “лукав”, и му се разгневил много, сега а не по-преди. Забележете, че слугата е наказан, не за дълга му, а за дето не показал милост след като той видял милост от другиго. Така и Бог е показал милост на всички (макар всички и да не са я приели), и за това изисква от тях и те да си бъдат милостиви един на друг (гл. 5:7). Но онзи, който чрез показаната нему милост от Бога, не се покае и не стане милостив, ще му се пресече тази Божия милост, и ще се накаже като заслужава. Който търси всичките си права, трябва и да изплати всичките си дългове. За справедливостта на присъдата в ст. 34, виж. и бел. на ст. 27. – Докле изплати целия си дълг, т.е., както Златоуст казва, “во веки”, защото той никога не ще може да го изплати”. Нито грешникът може да заплати на Бога дълга си от любов и послушание.

Ст. 35. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас. Целта на тази притча се вижда в този стих. От него се учим, че ако съгрешенията ни на Бога и да са твърде големи – и съгрешенията на човеците нам твърде малки, - пак Бог в милостта си е готов да ги опрости всички, но ще опрости съгрешенията само на онези, които от своя страна са милостиви към другите. – От сърце. Мнозина прощават с дума, а не от сърце, но пред Бога, никакво външно действие не ползва. Поклонението ни, молитвите ни, покорността ни на Бога, и любовта и служението, които показваме на човеците, и прощението от наша страна на прегрешенията им, трябва всички да са от сърце.

Назад | Съдържание | Напред