⁴ И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии *, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.

⁵ А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

⁶ И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

⁷ А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

⁸ И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

⁹ И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

¹⁰ Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

¹¹ А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

¹² Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

¹³ Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

¹⁴ И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

¹⁵ Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

¹⁶ И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

¹⁷ Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

¹⁸ И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

¹⁹ Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁰ Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

²¹ [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

²² И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

²³ и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

²⁴ А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

²⁵ Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

²⁶ А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

²⁷ Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

§71. Преображението на Исус (гл. 17:1-13; Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36).

Този отдел е тясно свързан с предишния, и така го поставят и тримата Евангелисти, които пишат за това събитие. Христос току що бил предсказал за пръв път страданията и смъртта си. Сега той се укрепва за тях с този разговор с небесните същества; и тримата негови ученици също така се укрепват за тях с това видение на славата му. Той, също така, преди малко ги бил уверил, че е (както Петър бил изповядал) “Христос, Син на живия Бог”, и че щял да дойде в славата на Отца си, за да съди света. Сега истинността на тези думи се потвърждават от славното му Преображение, и се запечатва с гласа на самия Бог, който казва, “Този е моят възлюблен Син”. До сега, думите и делата на Христа били такива, които биха ги убедили, че той е Месия. Сега той започва да говори за страдание и смърт, които също така трябвало скоро да станат. Тези неща били толкова противни на надеждите им за Месия, щото вярата им трябвало да се укрепи с това видение на славата му и това свидетелство на самия Бог.

Ст. 1. И след шест дни. Така казва и Марко. Лука казва, “до осем дни”, като говори неопределено; другите говорят определено. – Взема. Явно е, че Исус е знаел какво имало да се случи, макар и да се учим от Лука (Лк. 9:28), че той възлязъл на планината “да се помоли”. – Петър, Яков и Йоан, същите, които бил взел със себе си да видят възкресението на Яировата дъщеря (Мк. 5:37), и които по-после взел да видят тъгата му в Гетсиманската градина (гл. 26:37). Вероятно те били по-добре приготвени от другите за тези по-високи откровения. Но всичките причини може да не знаем. “Така би угодно пред тебе” (гл. 11:26). И сега всичките ученици на Христос не виждав еднакво славата му. – На една висока планина. По предание, тази планина била Таворската планина, която лежи 10 или 12 километра на изток от Назарет. Но това не е вероятно; понеже той бил възлязъл “насаме”; и знаем от Йосиф, че тридесет години след Преображението на Исус, имало укрепен град на Таворската планина; и несъмнено този град трябва да е съществувал, когато се случило това събитие. По-вероятно е, че планината на която се преобразил нашия Спасител е била планината Ермон в околността на Кесария Филипова. Това съответства на казаното в Ев. от Марко (Мк. 9:29,32), че след това той преминал през Галилея и дошъл в Капернаум; планината Ермон е на северната граница на Галилея.

Ст. 2. Преобрази се. Това не било някакво изменение на тялото, но на изгледа, и досегало лицето и облеклото му. Сравнете разказите на Марко и Лука, и описанието на Петър, който бил очевидец, в 2Пет. 1:16-18. Йоан, също така, който бил друг очевидец, вероятно говори за това в Йн. 1:14. Подобна но много по-слаба светлина се вижда да е огряла лицето на Мойсей (Из. 34:29,30), и на Стефан (Д.А. 6:15). Както Христос се облякъл в земното, когато жевял тука между човеците, така и като се разговаря с небесни същества, той, за през това време, се облича в небесното.

Ст. 3. Мойсей и Илия. Законодателът на Еврейския закон и най-великият от пророците дошли да се разговарят с онзи, в когото законът и пророците се изпълнили. Как апостолите ги познали, не знаем. Но от следващия стих, е явно, че ги познали тогаз; и това потвърждава естественото вярване, че всичките светии ще се познаят един друг на небето. – Се разговаряха с него, за смъртта му (Лк. 9:31). Те не говорят за чудесата му, нито за учението му, нито за честта, която направил на техните писания, нито за безразсъдното съпротивление показвано нем, нито за голямото му търпение пред това съпротивление. Те не говорят за славата, която сами тях засенила, нито за славата до която той скоро щял да достигне. Едничкият предмет на разговора им бил смъртта му, която имало той да изпълни в Ерусалим.

Ст. 4. И Петър проговори, и пр. От Лука (Лк. 9:33) се вижда, че Петър казал това, когато Мойсей и Илия щели да си отидат, и за да ги задържи да останат. Понеже Исус и учениците му слезли от гората на другия ден (Лк. 9:37), несъмнено това видение се случило през ноща. Вероятно учениците му си били легнали, когато Исус се молел, и не се събудили докато не било се свършило свиждането на Христос с Мойсей и Илия (Лк. 9:32). Петър, изпълнен с удивление и радост, не знаел какво да рече, или не знаел що дума (вижте Марко и Лука); и по-добре би било за него да мълчеше и слушаше. Но с естествената си буйност, той не можал да се въздържи. Не е чудно дето е почувствал, че “добро е да сме тука”, но очевидно “не знаел що дума”, когато предложил да се издигнат шатри за такива славни и небесни същества, като да се нуждаели от такъв покрив. Добро е за всички християни да са на планината с Исус, да се наслаждават с възвишени изгледи на него и на небесните неща. Но такива времена биват редки за всички. Бог ни е поставил в този свят, не да почиваме и се наслаждаваме, но да работим. Упокоението остава за онзи свят. Виж. Евр. 4:10.

Ст. 5. Светъл облак. Знак на Божието присъствие, такъв какъвто предхождал Израиляните в пустинята (Из. 13:21,22) и се явил на планината Синай (Из. 24:15-17), и изпълнил храма на освещението му (3Цар. 8:10,11). Сега Бог пак се явява по този начин и говори из облака както в старо време. – Ги засени, т.е., Исус, Мойсей, и Илия. – Този е Моят възлюблен Син, както бил казал на Исусовото кръщение (гл. 3:17). Още един път след това Бог засвидетелствувал със слишим глас за Сина си (Йн. 12:28). – Него слушайте. Нямало нужда за Мойсей и Илия да стоят. Вие имате един по-велик от тях: него слушайте. Срав. с Евр. 1:1,2. “Него слушайте”, макар и да говори за страданията и смъртта си, и за други неща, които вие не можете да разберете. И макар той и да се покаже след малко слаб човек в ръцете на враговете си, пак той е мой възлюблен Син, и затова “него слушайте”.

Ст. 6. И много се уплашиха. Грешен човек винаги се плаши от Божието присъствие (Бит. 3:8,10; Из. 20:19; Съд. 13:22; Ис. 6:5. Срав. и с Лк. 5:8). Но Христос отмахва страха ни (ст. 7), защото той е сторил умилостивение за греховете ни.

Ст. 9. И като слизаха от планината, т.е., на другия ден (Лк. 9:37). – Видение. Това не ще каже, че гореспоменатите неща са въображаеми, и че в действителност не са ставали. Марко и Лука казват "“ова що видяха"” и Лука (Лк. 9:32) показва, че учениците са били будни. – Никому не съобщавайте. То щяло да подбуди учениците да искат от ново и по-настойчиво да направят Христос Цар, и щяло да озлоби враговете му. Виж. и бел. на ст. 1. – Докле Човешкият Син не възкръсне. Това те не разбирали (Мк. 9:10). Виж. и бел. на гл. 16:21.

Ст. 10. Илия трябва първо да дойде. Може би учениците си помислили, че което току що видели било дохождането на Илия, което било от по-напред предсказано. Затова те казват: Ако е така, и ако ти си Христос, както и вярваме, Илия не е дошъл първом, но по-после.

Ст. 11. Наистина Илия иде²⁹. Това не подразбира, че Илия не бил още дошъл, понеже в следващия стих той казва, че бил дошъл, но значи, че книжниците били прави дето мислели, че първо Илия ще дойде. – И ще възстанови всичко³⁰, т.е., ще направи потребните и предсказани приготовления за дохождането на Месия.

Ст. 12. Илия вече е дошъл. Исус още по-напред им бил казал, че Йоан Кръстител е Илия. Виж. гл. 11:14, и бел. – Не го познаха (Цгр.), т.е., не го припознали за Илия. Онези, за които тука се говори (които не го познали) са главатарите на народа, каквите били книжниците споменати в ст. 10. – Но постъпиха с него както си искаха. Ирод наистина го убил, но те не искали да повярват в него, и несъмнено се радвали за смъртта му. Виж. гл. 11:18. Ако те бяха го приели, няма съмнение, че Ирод, който се страхувал от народа щял да се бои да го погуби.

§72. Исус изцелява един беснуем, когото учениците не могли да изцелят (гл. 17:14-21; Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43).

Учим се от Лука, че това се случило на другия ден след Преображението, което вероятно се случило през миналата нощ. Както петър бил казал, добро било за него и за другарите му да са там. Но тука виждаме, че доло имало нужда от Исус, - да изцели болните, да избави учениците си от хитрите книжници, които се препирали с тях (виж. Ев. от Марко), и вероятно се стараели да отслабят вярата им в Исус, и да изобличи всички за неверността и развратеността им. Изцеленото лице тука се нарича лунатик, сир., епилептик. Болният бил още и глухо-ням (виж. Ев. от Марко). Всичко това понякога става по естественни причини, но тука явно е, че то е било причинено от бяс. Виж. ст. 18; Мк. 9:25, и пр.

Ст. 17. О, роде невярващ и извратен. Това изобличение вероятно е отправено особено към книжниците, но също така и към народа, който като слушал доказателствата на книжниците, и виждал, че Христовите ученици били безсилни да изгонят беса, несъмнено бил повече от друг път склонен да не вярва в Христос.

Ст. 19. Защо ние не можахме да го изгоним? Имали те право да се чудят, защото Христос по-преди им бил дал такава сила (гл. 10:8), и вероятно те често са я упражнявали.

Ст. 20. Поради вашето маловерие. Може би доказателствата на книжниците да са били повлияли някак на тях, - да са отслабили вярата им. Но особено те не сполучили да укрепят вярата си с молитва и пост (ст. 21). – Ако имате вяра колкото синапово зърно. Следствието от вярата не зависи от количеството й, а от качеството й. Тя трябва да е истинска, жива, и несмесена със съмнение (гл. 21:21). – На тая планина, и пр. Това се вижда невъзможно, но то не е по-невъзможно от изцелението на проказа и възкресяването на мъртви. Защо, прочее, такова нещо не е ставало? Защото, който има вяра, има вяра в Бога, като вярва, че онова, което той проси е съгласно с Божията воя; и вероятно никой никога не е изал причина да вярва, че Бог желае да бъде преместена някоя планина от мястото й. Делата на вярата, като Христовите чудеса, са дела от милост, а не за чудене. Христос е искал с това пояснение да покаже на учениците си, че те не трябва да гледат на привидната невъзножност на едно нещо, но да помнят, че с вяра те се съединяват с безконечния и всесилен Бог, и следователно, че с упражняването на тази вяра, “не ще бъде нищо невъзможно”.

Ст. 21. А тоя род. Че има родове (видове) зли духове, някои от които са по-лоши от другите, е очевидно от гл. 12:45; и упорството и жестокостта на беса, за който тука се говори показват, че той е бил един от най-злите, - като не излизал от момчето и жестоко го мъчел от детството му (Мк. 9:22). – Не излиза освен с молитва и пост. Заото без тях не ще имаме вяра необходима за такава една работа като изгонването на бяс. Когато човек търси едно духовно благо с всичкото си сърце, той забравя телесните си нужди, и така държи самоволно пост, а когато той е толкова усърден и толкова настойчив щото пости и се моли, той влиза в общение и единство с Бога, и получава от него уверение, че ще може да извършва даже такива неща, които се виждат най-трудни за човеците. Виж. бел. за поста в гл. 6:16.

§73. Исус пак предизвестява смъртта и възкресението си (гл. 17:22,23; Мк. 9:30-32; Лк. 9:43-45).

Първото му ясно предизвестие за тези събития беше току преди Преображението му (гл. 16:21, за което виж. бел.).

Ст. 22. И когато седяха в Галилея, т.е., когато “минаваха през Галилея” (виж. Ев. от Марко) от мястото, където Спасителя се преобразил до Капернаум. – Им рече, т.е., на учениците си. Виж. Мк. 9:31. Исус още търсел уединено място, и то за да би могъл да учи учениците си относно смъртта и възкресението си (Мк. 9:30,31); от дето се вижда, че Христос не им е казал това само веднъж (както им го бил казал преди малко; виж. гл. 16:21), но че то било предмет върху, който ги учил в това време. Но пак те не разбирали, което Исус им говорил, и се боели да го попитат (Мк. 9:32). Причината дето те не разбирали това е показана от Лука (Лк. 9:45), - “покрипо бе от тях”. Виж. и бел. на гл. 16:21.

Ст. 23. И те се наскърбиха твърде много. Макар и да не разбрали напълно това, те очевидно са почувствали, че някое голямо страдание ще постигне Учителя им, и че надеждите им за неговата и тяхната слава, възвеличаване, и благоденствие ще се осуетят. Тази, може би, е причината защо “те се боеха да го попитат” (виж. Ев. от Марко и Лука), за да не би се потвърдили съмненията им. Или пък причината на това може да е била страхопочитанието и благоговението, които показвали към него (Мк. 10:32; Йн. 16:18,19).

§74. Данъкът за храма (гл. 17:24-27).

Ст. 24. Двете драхми³¹, т.е., половин сикъл, - 1 лев и 43 ст. Това не било граждански данък, но църковен. Плащали са го ежегодно евреите на възраст от двадесет години и на горе, за поддържането на храма. Някои от тях го считали за задължителен, като приписвали началото му на заповедта дадена на Мойсей, в Из. 30:12-16, където, обаче, не е казано, че той е бил годишен данък, а други за доброволен, като приписвали началото му на доброволния данък от една трета от сикъла, споменат в Неем. 10:32, който се давал ежегодно за същата цел. – Плаща. Петър, с обикновената си буйност, не чака да попита Исус, или даже да помисли дали е прилично за Христос да плаща такъв данък.

Ст. 25. Исус го изпревари. Макар и да не присъствувал Исус когато попитали Петър дали Учителят му плаща данък за храма, той знаел какво бил отговорил Петър. – Чужденците, т.е., поданиците си, - онези, които не са от челядта им.

Ст. 26. Своите³² им са свободни. Понеже този данък бил назначен за поддържането на Божия храм, той не могъл да бъде изискван от Христос, който бил Син Божий. Ако “синовете са свободни” от него, то на мене, Сина Божий, не може да се налага. А Петър, който преди малко бил изповядал, че Исус е “Син на живия бог” (гл. 16:16), трябвало да се замисли за това.

Ст. 27. Но, за да не ги съблазним, т.е., като им дадем повод да помислят, че Исус презира храма и закона. Един пример за нас. Често по-добре е да вършим неща, които не сме задължени да вършим, отколкото да съблазняваме. Но когато Христос заплаща данакът, за да не съблазни никого, той по такъв начин го заплаща щото да прояви всеведението си, и така да покаже, че той наистина е Син Божий, и следователно не задължен да плаща данък за храма. Затова това не е, както някои са предполагали, чудо извършено чисто и просто, за да се придобият малко пари, но за да покаже Исус с него славата и божествеността си, и така то е съгласно с другите събития в тази и предишната глава. – Статир, Римска монета, равна на четири драхми, или един Еврейски сребърен сикъл, - точно едно количество потребно, за да си платят данакът двамина. – За мене и за тебе. Фактът, че Христос така чудесно доставя пари, както за своя, така и за Петровия данък, не показва, че и Петър е бил Син и така свободен, в същия смисъл в какъвто Христос е бил, но е съгласно с целия план на Евангелието, по който Христовите ученици приемат чрез благодат нещата, които принадлежат само на Христос. И така Христос не говори “за нас”, но “за мене и за тебе”, както в Йн. 20:18 той казва, “Моя Отец и вашия Отец, и Моя Бог и вашия Бог”, не “нашия Отец и нашия Бог”. Така той винаги се държи отделно от човеците, и никога не ни оставя да предполагаме, че Бог е наш Бог и наш Отец в същия смисъл в какъвто той е негов Бог и негов Отец.

Назад | Съдържание | Напред