⁸ Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

⁹ И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

¹⁰ А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

¹¹ И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

¹² Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

¹³ А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

¹⁴ Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

¹⁵ Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо *, защото аз съм добър?

¹⁶ Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

¹⁷ И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

¹⁸ Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

¹⁹ и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

²⁰ Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

²¹ А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

²² А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

²³ Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

²⁴ И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

²⁵ Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

²⁶ Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

²⁷ и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

²⁸ също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

²⁹ И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

³⁰ И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

³¹ А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

³² И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

³³ Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

³⁴ А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

§105. Притчата за работниците на лозето (гл. 20:1-16).

Ст. 1. Защото. Тази дума тясно свързва тази притча с предишната; и показва, че целта на тази притча е да изясни и подкрепи гореспоменатата история, че “мнозина първи ще бъдат последни, и последните първи”; и това става още по-явно от повторението на тези думи в края на притчата (ст. 16). В отговор на Петровото питане (ст. 27 на предишната глава), Христос като да бил обещал на учениците си, че ще бъдат първи. Но в ст. 30 на предишната глава и в тази притча той ги предупреждава да не помислят, че това превъзходство се дължи тем защото те най-първо били дошли при него или работили най-много време. Вечен живот е пълна награда даже за онези, които “са претеглили теготата на денят и пекът”, макар, че и тогава те по благодат биват спасени. Но Бог с благостта си подарява този живот и на онези, които дойдат по “единадесетте часа”. Трябва да помним, че цялото Евангелие не се заключава само в една притча. В много от ученията си Спасителя ни говори за заплата на онези, които служат на Бога, но това никак не е несъгласно с основното учение за спасение чрез безплатна благодат. Сегашната притча учи, между друго, че Бог възнаграждава рабите си, като гледа не само колко много му са служили, но и с какъв дух му са служили. Ако онези, които първо са отишли на лозето завидят, поради дългото си работене, на онези които са работили по-малко време, и така притезават, че им се следва по-голяма заплата, то с завистта и роптанието си ще се покажат по-недостойни от онези, които са отишли по-късно на лозето, и така ще бъдат последни. Несъмнено чрез тази истина (отчасти) апостолите били осветени (Йн. 17:17), и така не станали, както мнозина други, последни. – Царството небесно прилича на стопанин⁴⁰, сир., в тази работа за заплатите. Значението на тези думи е: Аз ще възнаградя последователите си, не както вие мислите, по първенството на повикването им или по дълготата на служението им, но както сторил този домовит човек, както аз искам (ст. 15), и то без да обидя някого (ст. 13).

Ст. 2. По един пеняз на ден, около 70 стот. Такава била тогавашната надница. За това един пеняз представлява прилично и пълно възнаграждение.

Ст. 3. Стоеха на пазара праздни. Най-заетият с работа човек в света стои празен, ако не върши нищо за Христос и за вечноста.

Ст. 4. И каквото е право. Нямало определена заплата, както е било с най-първо повиканите работници. Тези и следващите (ст. 5-7) се облегнали на честността на стопанина; и разбира се не се надявали да им се заплати толкова колкото на първите. Може би това е една причина защо стопанинът им заплатил толкова, колкото на първите. Един добър човек дава просто справедлива заплата на онези, които си търсят правото, но той дава щедро на онези, които се облегнат на щедростта му.

Ст. 7. Защото никой не ни е условил. Тази е една важна точка, и трябва да се забележи, защото тя показва, че погрешката не е тяхна дето стоели празни. Те отишли щом ги повикали, и така повече представляват езичниците нежели евреите. От тука тази притча не насърчава да пренебрегнем даже адна Божия покана, или да отложим покаянието за греховете си до единадесетия час. И кой знае, че ще живее до единадесетия час, или, ако живее, че Бог пак ще го повика (2Кор. 6:2; Пр. 1:24-29)?

Ст. 8. Стопанинът⁴¹. Надниците обикновено се заплащат чрез ръката на настоятеля. Ако тази дума има и духовно значение, тя вероятно означава Христос, камуто Бог е поверил цялата разпоредба на спасението и раздаването на заплатите (гл. 11:29; Евр. 3:6; Отк. 2:7,10,17,28). – Като почнеш от последните, и пр. Това не показва, че наистина последните ще приемат първо заплатата си. Тука е представено така, нарочно, за да могат първите да видят каква е наградата на последните, и да изявят завистта и незадоволството си.

Ст. 9. И получиха по един пеняз, т.е., пълна надница, макар и да били работили само един час; не защото те били изработили в един час толкова, колкото другите в дванадесет часа, или шест, и пр., но защото стопанинът на лозето бил благ (ст. 15) и пожелал да им покаже благоволението си. Може би той се бил смилил на тях защото без да искат (ст. 7) те били останали праздни, или защото той се задоволил от ревността, с която те работили през единия час. Това наистина е много насърчително за онези, които не се повикват докато не настане единадесетия час, и показва, че заплатите на небето няма да бъдат според времето и количеството на изработената работа. Но от това не следва, че небесните заплати ще бъдат равни. Виж. Лк. 19:12-19; 1Кор. 3:14,15, 15:41; Дан. 12:3.

Ст. 10. Мислеха си, и пр. Като Петър (гл. 19:27). И не трябва да забравяме, че тази притча е пряко отправена към него и към другите апостоли, да ги предизвести да не питаят такъв дух. Виж. бел. на ст. 1.

Ст. 11,12. Зароптаха против стопанина. Те били благодарни до тогава до като не видели, че с другите се отнесли по-добре, отколкото с тях. Такова е лошото естество на завистта. Тя често не иска повече нещо за себе си, но желае по-малко на другите. Не трябва, обаче, да се помисли, че истинските християни ще проявят такъв дух на съдния ден. Тази притча прдупреждава апостолите, и после всичките християни, да не хранят такъв дух сега; и цялата история показва, че това предосторожение е потребно. Защото този дух често преобладава между християните на земята, които са склонни да мислят, че тежката им работа ги удостоява за особена заплата, или които поне се оплакват от участта, която Бог им е определил на този свят.

Ст. 13-15. А той в отговор рече на един от тях, и пр. Стопанинът се обръща към един от роптаещите (защото Бог борави с единични личности, и “всеки от нас за себе си ще даде ответ”), изобличава го, и оправдава себе си, първо, защото не го е обидил, но му е дал условената заплата, и второ, защото (по някоя причина, която не изказва, и която не е длъжен да изкаже), той искал да даде на тези последните работници толкова, колкото на първите, и пълно право имал да стори което ще със своето си. Тука имаме едно важно правило. Никому не трябва да се прави неправда, но милостта и съчувствието са доброволни, зависят от волята на човека. – Или твоето око е завистливо⁴², т.е., или ти си лукав? Чувствата и характерът се показват в окото, особено завистта, омразата, любовта, радоста, и пр.

Ст. 16. Така последните ще бъдат, и пр. Тази първата фраза е употребена в Лк. 13:30 по отношение към призванието на езичниците и отхвърлянето на евреите; и там първите, които стават последни са онези, които не влизат в рая. Но тука мисълта е друга, както по-горе казахме (виж. особено бел. на ст. 1, и гл. 19:30), и както става явно от факта, че тези думи били изговорени особено на апостолите. Онези, чиято работа е размесена и помрачена със завистлив дух, ще приемат по-малка заплата. Последната фраза на този стих – “защото мнозина са звани, а малцина избрани” (ако е на Евангелиста Матей), ще се разбере да значи, че мнозина са призвани да бъдат Христови ученици, но не са избрани да заемат високи положения, и да приемат по-големите заплати, за които се внушава в Дан. 12:3, и пр. Но тази фраза в много ръкописи не се среща и може да е взета от гл. 22:14.

§106. Исус отива в Ерусалим и предизвестява по-ясно страданията и смъртта си (гл. 20:17-19; Мк. 10:32-34; Лк. 18:31-34).

Според Марко, Исус вървял пред другите, които били с него, и учениците му се почудили и уплашили от това. Те имали причина да се боят за него и за себе си, защото, когато преди три месеца Христос бил в Ерусалим на празника на освещението на храма, вреговете му искали да го убият (Йн. 10:39, 11:8), и пак по-късно на Лазаревото възкресение (Йн. 11:53). Освен това, вероятно е, че сега трябва да е имало в него необикновено величие, и може би смелост и ревност, като да е тичал усърдно към смъртта си, които са ги очудили. Срав. с Лк. 12:50.

Ст. 17. На саме. Очевидно е, че е имало голямо множество насод с тях (ст. 31; Лк. 18:36, 19:3), който вероятно е възлизал в Ерусалим на пасхата, затова Христос взима на страна дванадесетте и им говори на саме.

Ст. 18. Човешкият Син ще бъде предаден, и пр. Според Лука, Христос започнал да им говори с това, че “ще се свърши всичко що е написано от пророците на Човешкия Син”, - като показал, че страданията и смъртта му са предсказани от пророците. Той по-предиим бил казал, че ще страда и умре, но, като времето наближило за това, той им казва по-особено какви ще бъдат страданията му, и по кой начин ще умре. Той по-напред им бил казал, че те трябва да дигнат кръста си и да го следват (гл. 16:24), а сега той ясно им казва, че сам той ще бъде разпнат. Той по-преди бил рекъл, че ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците (т.е., на Синедриона), и ще бъде убит, а сега той казва, че те ще го осъдят на смърт, и че после ще го предадът на езичниците да го убият. И така и едните и другите ще съдействат за убиването му, и също така едните и другите ще придобият спасение от него. Всичките тези пророчества, както и заплюването му, споменато от Марко, били буквално изпълнени. Той бил предаден (гл. 26:15, 47-50) на първосвещениците и книжниците (гл. 26:15,57); те го осъдили на смърт (гл. 26:66), и го предали на езичниците (гл. 27:2); и езичниците му се поругали (гл. 27:28,29), и го били (гл. 27:26), и го заплювали (гл. 27:30), и го разпнали (гл. 27:31-35). При това и на третият ден възкръснал от мъртвите (гл. 28:1-9). Лука прибавя, че учениците не разбрали пророчеството на Христос; и това е явно от славолюбивата молба на Яков и Йоан непосредствено след това (ст. 20-28). Причината дето те не го разбрали била, че били уверени, че той ще основел скоро земно царство, и така помислили, че всичките тези ясни буквални изречения трябва да имат някое преносно значение. Виж. и бел. на гл. 16:21.

§107. Славолюбивото искане на Яков и Йоан, Заведеевите синове (гл. 20:20-28; Мк. 10:35-45).

Чудно се вижда да търсят учениците слава, когато Учителят им мисли за страдание. Но, както видяхме по-горе, те не го разбрали, и несъмнено предполагали, че той още от сега отивал в Ерудалим да “седне на престолът на славата си”, и да даде и на тях обещаните “дванадесет престола” (гл. 19:28); за това тези двамата желаят да им се отстъпят най-почтените места, или да ги направи Христос свои министри-председатели.

Ст. 20. Майката на Заведеевите синове. Тя вероятно го била следвала от Галилея със синовете си, и не много време след това тя присъствала на разпъването му (гл. 27:56). Наречена е Саломия от Марко (Мк. 15:40), и повидимому на Исуса “на майка му сестра й” (леля му) от Йоан (Йн. 19:25). От което се вижда, че те са били роднини на Исус; и по тази причина и по причина на особенното благоволение, което било по-преди показано на тях и на Петър (гл. 17:1, и бел.), те имали основание да се надяват, че молбата им ще се изпълни. Марко казва, че Яков и Йоан отправили тази молба. Но тука виждаме, че те я отправили чрез майка си. Те били с нея; и Исус отправил отговора си тем. – Кланяше му се. Макар и да била сродница на Исус, пак тя имала дълбоко почитание към него.

Ст. 21. Един от дясно, и пр., т.е., на най-Почтените места. В книгите на Равините (Еврейските вероучители), Бог е представен с Месия от дясната му страна и Авраам от лявата. Дясната страна е било мястото на най-висока чест (3Цар. 2:19; Пс. 45, 110:1), а лявата се е считала като второ място. – В твоето царство, което те мислили, че “щеше тутакси да се яви” (Лк. 19:11).

Ст. 22. Не знаете какво искате; защото те не знаели, че честта, която искали е могла да се придобие само чрез претърпяването на такива страдания каквите доже Христос се молил, ако е възможно, да преминат от него. – Чашата често означава делът, от радост или от скръб, който се пада на човека; особено от скръб, както тука (Пс. 16:5, 23:5, 60:3, 75:8; Ис. 51:17,22; П.Ер. 4:21). – Кръщението тука е употребено в същия смисъл, т.е., кръщението със страдания и смърт. – Можем. Те несъмнено го били разбрали право, но не знаели слабостта си, понеже, няколко седмици по-късно, когато времето на изпитание дошло, заедно с другите те “всички го оставиха и се разбягаха”.

Ст. 23. Моята чаша наистина ще пиете, и пр. По-късно с Божията помощ, когато видели страданията на Учителя си и познали че той ги бил претърпял заради тях, ибили кръстени с неговия Дух, те могли да се кръщават с неговото кръщение със смърт и да пият чашата му със страданя. Яков бил първият от апостолите, който изпитал тази чаша със страдания и се кръстил с кръщението с кръв (Д.А. 12:1,2), а Йоан през дългия си живот претърпял изпитания и гонения, и (по преданието) бил нееднократно изложен на смърт. – Не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. Даването на заплатите се приписва на Отца (гл. 6:1,4,18) и на Сина (гл. 16:27; 2Тим. 4:8). Но в цялото изкупително дело Синът върши волята на Отца (Йн. 4:34, 6:38); той извършва работите, които Отец му дал да извърши (Йн. 5:36, 9:4, 10:25); като смирил себе си, и турил на страна божествената си слава (Фил. 2:6,7), той приел властта си от Отца (гл. 11:27; Евр. 1:2; Фил. 2:9-11); и както тука и в предишната притча (ст. 8), той раздава заплатите приготвени от Отца (гл. 25:34; 1Кор. 2:9; Евр. 11:6).

Ст. 24. И десетимата като чуха, т.е., не отговора на Христос, а искането на Яков И Йоан. – Възнегодуваха; защото и те били славолюбиви; и Христовото изобличение се отнася на тях всички.

Ст. 27. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга⁴³. Така Павел, макар и да не бил в нищо по-долен от най-първите апостоли (2Кор. 11:5), пак заробил себе си на всичките, за да придобие по-многото (1Кор. 9:19). Първенство в служение, и първенство в смирение, т.е., дълбоко почитание към всичките човеци (създадени по образ Божий) и дълбока и нежна любов към тях, която ни подбужда да вършим най-долна работа за тях, - това е законът на Христовото царство, и такъв е духът, който ще бъде там на почест, защото само той е достоен за почест.

Ст. 28. Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и пр. Този именно е духът Христов. Исус “не дойде да му послужат, но да послужи”. Тази била целта на дохождането му; и това било постоянното му занятие, - той “обхождаше, правеше благодеяния” (Д.А. 10:38). И, както тука казва, в това той е пример нам. И което Христос тука казва за себе си е верно и за Отца. Бог създал вселената и я напълнил с живи твари, не за да му служат, но да им служи. “Нито приема служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже той давана всички и живот и дихание и всичко”. “Очите на всичките гледат към тебе, и насищаш желанието на всяко живо”. Затова да служи човек е и Христоподобно и Богоподобно. Християнинът, особенно Християнския пастир, не трябва да търси почести. Той не трябва да иска да му служат, но да служи. Той не трябва да ламти за най-високата служба или положение, което той даже честно би достигнал (защото Христос оставил на страна славата си, и напуснал високото си положение, Фил. 2:5-7), но да търси онова положение, било високо било ниско, дето ще може най-много да послужи. – И да даде живота Си откуп за мнозина. Това показва величието на служението му, или величието на пожертвуванието, което сторил, за да послужи на човеците. Това изречение ясно подразбира, че Христос е направил истинско жертвоприношение, за да откупи човеците от греха и смъртта. Срав. с Ис. 35:10, 51:11; Ер. 31:11; Ос. 13:14; 1Пет. 1:18,19; 1Кор. 6:20; Гал. 1:4; Тит 2:14, които места също така показват, че Божиите люде са изкупени люде, и от какво те са изкупени.

§108. Исус изцелява двама слепи близо до Ерихон (гл. 20:29-34; Мк. 10:46-52; Лк. 18:35-43).

Ст. 29. И, като излизаха от Ерихон. Ерихон е осем или девет километра на запад от река Йордан, и около 39 километра североизточно от Ерусалим. Той бил разорен от Исус Новин (И.Н. 6:26), но по-късно пак съграден (3Цар. 16:34), и споменат в историята на Илия и Елисей (4Цар. 2:5,15). Някои от жителите му се завърнали от плена (Езд. 2:34). Наричали го “град на Финиците” (Вт. 34:3; 2Лет. 28:15), и бил прочут по балсамата си. Ирод Велики построил една крепост тука и дворец, в който умрял. Ново-Заветния Ерихон се вижда да е бил около половин час разтояние по-далеч от Йордан, отколкото селцето, което сега носи същото име. За времето когато станало разказваното в този отдел чудо, виж. бел. на Лк. 18:35.

Ст. 30. Двама слепци. Марко и Лука споменават само за един, и Марко казва, че името му било Вартимей. Вероятно, той е бил по-видният от двамата. Срав. с изцелението на двамата беснуеми (гл. 8:28), където Марко и Лука пак говорят за един, и виж.бел. на Лк. 18:35-43. Също и в следващата глава, Матей споменава за ослицата и ждребето, а Марко само за ждребето, което било и употребено. Също Лука в Лк. 24:4 споменава, че се явили два ангела, а Матей и Марко споменават за един, т.е., онзи който говорил. – Сине Давидов, т.е., Месия. Виж. бел. на гл. 9:27.

Ст. 31. А народът ги смъмрюваше⁴⁴. Той мислил, че Исус не желае да бъде безпокоен от такива човеци; също както апостолите помислили за децата (гл. 19:13). – Но те още по-силно викаха. Те не зимали нито от запрещения, нито от заплашвания, защото желаели да прогледнат, и вярвали, че Христос ще може да ги изцели. Това чудо често се употребява за пояснение на духовната слепота на човеците, пред които Христос (чрез Духа си) винаги “минава”, и които той без друго ще изцели ако те му се молят така усърдно и настойчиво и със същата вяра както тези слепци.

Ст. 32-34. И тъй, Исус се спря, повика ги, и пр. Като ги изцелява в отговор на молбата им когато го наричат Месия, Христос в същност обявява, че е Месия. До сега той не желаел да направи подобно изявление (гл. 9:30, и бел.) другиму освен на апостолите (гл. 16:16,17). Но сега когато делото му е наближило толкова до свършване, той се вижда разположен да се изкаже на всички, че е Месия. Вероятно, изказването му така, че е Месия, Синът Давидов, заедно със споменатото тука чудо, убедило множеството, че той е действително такъв, защото след малко (гл. 21:9) той влиза пак в Ерусалим. Може би и тези двама слепи са били между онези, които най-първо и най-усърдно завикали “Осана на Давидовия Син”, понеже и те “тръгнаха подире му”.

Назад | Съдържание | Напред