¹ И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

² А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

³ давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

⁴ и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁵ И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁶ понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁷ и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁸ казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁹ И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

¹⁰ Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹¹ И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹² или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹³ И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

¹⁴ Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

¹⁵ А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

¹⁶ А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

¹⁷ Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си * пада.

¹⁸ Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

¹⁹ И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁰ Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

²¹ Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

²² Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

²³ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

²⁴ Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

²⁵ И като дойде, намира я пометена и наредена.

²⁶ Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

²⁷ Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

²⁸ А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

²⁹ А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

³⁰ Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

³¹ Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

³² Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

³³ Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

³⁴ Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

³⁵ Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

³⁶ Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

³⁷ Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

³⁸ Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

³⁹ И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

⁴⁰ Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

⁴¹ По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

⁴² Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

⁴³ Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

⁴⁴ Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

⁴⁵ И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

⁴⁶ А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

⁴⁷ Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

⁴⁸ И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

⁴⁹ Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

⁵⁰ за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

⁵¹ от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

⁵² Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵³ И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още много неща,

⁵⁴ като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

§86. Господ пак поучава учениците как да се молят (гл. 11:1-13).

Това се разказва само от Лука; и времето когато се е случило и мястото където се е случило са неизвестни.

Ст. 1. Господи, научи ни да се молим. Може би този ученик не бил присъствал на Проповедта на планината, или пък може да е пожелал по-пълни наставления за молене, отколкото онези, които са се съдържали в кратката молитва, която Христос там казал. Учим се от този стех, че “и Йоан научил учениците си” да се молят; но Писанията не ни казват нищо за начина по който той ги учел да се молят.

Ст. 2-4. Когато се молите, думайте. Виж. бел. на Мт. 6:9-13, където в Проповедта на Планината Христос научил учениците си да се молят с почти същите думи. Някои предполагат, че Христос е научил учениците си на този вид молитва само веднъж, и че един от евангелистите не я записал на правото й място. Но това не е никак вероятно. Естествено е щото Христос в такова едно общо изложение на нравствените длъжности каквото онова в Проповедта на Планината да даде някои наставления; и сега, като учениците му поискали да ги научи да се молят, той им припомня онзи вид молитва, или по-добре онова кратко изложение на всяка истинска молитва, което по-преди им бил дал. В някои от най-добрите ръкописи са изоставени думите "Наш, който си на небеса” като е оставена само думата "Отче”. В някои са изоставени и думите “да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята”, и “избави нас от лукавия”. Дали тези думи са се намирали в първообразното евангелие от Лука, или са били прибавени по-късно от преписвачи, за да съответства тази молитва на молитвата в Ев. от Матей, е неизвестно. Вместо думите в Ев. от Матей “прости ни дълговете наши”, ние имаме тука “прости ни греховете ни”. Дълговете ни към Бога са греховете ни. Така също, вместо “както и прощаваме”, ние имаме тука “защото и ние прощаваме”, които учат даже по-ясно от думите в Ев. от Матей, че тази молитва не може да бъде казана богоприятно освен от онези, които се въодушевяват от онази любов и онзи простителен дух, които Христос изисква, и които самите те се надяват да приемат.

Ст. 5-8. Ако някой от вас има приятел, и пр. Главната цел на това пояснение (както на онова в гл. 18:2) е да ни поучи да се молим с настойчивост (ст. 8). По-горе (ст. 2-4) Христос бил научил учениците си за какво те трябвало да се молят; а тука той им показва, че те не трябвало да се задоволяват с едно просто повторение на такива думи, но и трябвало да имат онова усъдно и настойчиво желание, което е ги накара като човека тука описан, и като Яков (Бит. 32:28), да следват да се молят докато им се изпълни молбата. Ако себелюбците може да се смекчат с настойчивото ни моление, много повече можем ние да се надяваме, че щедрият ни и любящ небесен Отец ще изпълни молбите ни. Където той се забавя та не изпълня молбите ни, то произлиза не от неготовност от негова страна да даде, а от неготовност от наща страна да приемем. Част поне от такава готовност е едно усърдно желание, което ще ни заведе да бъдем така настойчиви. Такива повторения (които произлизат от усърдно желание) не са “празните думи” (Мт. 6:7), които Христос осъжда, но се оправдават от примера Христов в Гетсимания (Мт. 26:44), и са често препоръчват нам в Писанията. Виж. Бит. 32:28; Пс. 55:17; 1Сол. 3:10, 5:17; 1Тим. 5:5; 2Тим. 1:3. Косвено тука се учим, че ние можем да се молим и за другите, или поне за възможност да струваме добро на другите, и задоволяваме духовните им нужди. – “Един приятел ми дойде от път, и нямам що да сложа пред него” (ст. 6). Ние не можем от себе си нищо да сторим за духовното добро на приятелите си, освен чрез благодатта Христова. Хлябът на живота, който бихме им дали ние трябва първо да го примем от Христа (Мт. 14:19).

Ст. 9-13. Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде, и пр. Виж. бел. на Мт. 7:7-11. Не е чудно , че Христос е повтарял тези насърчения към молитва. Чудното би било да не беше ги повтарял. Като ни показва, че когато просим добри неща, Бог не ще ни даде лоши неща, той прибавя тука (ст. 12) друго едно пояснение, което не се среща в Ев. от Матей. Плиний казва, че в Юдея скорпиите са на величина почти колкото яйце, и не неприлични по вид на яйце. Но основата на сравнението се вижда да лежи, не в приликата на двете неща, но във факта, че яйцето е едно от най-хранителните неща, а скорпията едно от най-вредителните. Има много неща, които нам се виждат скъпоценни и полезни като яйцето, но които Бог вижда, че ще ни ухапят, и може би ще ни отровят като скорпия, и за това не ни ги дава. Забележете особено, че вместо “добрини” в Ев. от Матей, ние имаме тука (ст. 13) “Светия Дух”. Така като Христос наближава времето на смъртта си и на раздялата си от учениците си, той започва да ги поучава да се молят за Светия Дух – най-добрата от всичките “добрини”.

§50. Изцелението на един обладан. Книжниците и фарисеите хулят и търсят знамение. Отговорите на Исус (гл. 11:14-36; Мт. 12:22-45; Мк. 3:20-30).

В останалата част на тази глава, и в следващата глава, Лука разказва събития, които несъмнено са станали няколко време преди онези разказани в предишната глава. Виж. Съгласието на Четирите Евангелия. Главното доказателство за това е, че събитията в този и следващия отдел са станали, според Матей (Мт. 13:1), “в същият ден”, в който Христос изговорил притчите. Виж. бел. на Ев. от Матей (Мт. 12:22-30), който прибавя (Мт. 12:31-37) и едно предосторожение против хулене Светия Дух, което Лука е изоставил.

Ст. 16. А други – искаха от Него знамение от небето. Виж. бел. на Мт. 12:38.

Ст. 20. С Божия пръст. Матей казва “чрез Духа Божий”. И двамата евангелиста искат да кажат същото нещо, сир., със силата Божия. Срав. с Из. 8:19.

Ст. 24-26. Виж. бел. на Мт. 12:43-45.

Ст. 27,28. Една жена от множеството със силен глас му рече, и пр. Това обстоятелство се споменава само от Лука. Но достозабележително е, че истината, която Христос тука учи, в отговор на изговорените думи на жената, той я повторил същия ден и повидимому непосредствено след това, в отговора на човека, който рекъл, “Ето майка ти и братята ти стоят вън, и пр.” Виж. Мт. 12:46-50, където това събитие следва събитията в този отдел, и (Мт. 13:1) предшества притчата за сеяча; и срав. с гл. 8:19-21, където то следва тази притча. Тази “жена” била първата (до колкото е записано), която изпълнила Мариините думи – “ще ме ублажават всичките родове” (гл. 1:48). Исус не казва, че тя не била блажена, но показва, че и други може да бъдат еднакво блажени. Мария била блажена защото “повярвала” (гл. 1:45); и всички, които имат подобра вяра, и така подобен послушлив дух (Як. 2:18), т.е., всички които “слушат словото Божие и го пазят”, може да бъдат също така блажени; или, както е изказано в Мт. 12:50, “който прави волята на Отца ми – той ми е брат и сестра и майка”.

Ст. 29-32. Виж. бел. на Мт. 12:39-42. Това е казано в отговор на изкането им знамение от небето (ст. 16).

Ст. 33-36. Тези стихове не са записани от Матей в тази връзка, но, с изключение на последния, се намират в Проповедта на планината.

Ст. 33. Виж. бел. на Мт. 5:15.

Ст. 34,35. Виж. бел. на Мт. 6:22,23. Несъмнено Исус е повторил тези думи по този случай, както са дадени от Лука. В проповедта на Планината първият от тези стихове (ст. 33) е отделно от другите; и явно е, че се отнася за Христовите ученици, като ги учи, че те трябва да поставят светлината си на открито. Но тука сам Христос е запалената свещ, която е била поставена на явно място; и причината защо тези хора, които търсели знамение от небето (ст. 16) не я виждали била, че светлината, която била в тях била тъмнина (ст. 35). Ако да са имали наистина светлина в себе си – добра съвест, способност да разбират истината, особено любов към истината – то цялото им тяло е щяло да бъде осветлено (ст. 36), и така вместо да се лутали за знамения, и да мислели, че Исус трябва да е извършвал чудесата си с помощта на Веелзевул (ст. 15,16), те са щели да приемат готовно Христа като светлина на света, и да видят и почувстват истината и драгоценността на ученията му, и са щели да бъдат изпълнени със светлина, като кога ги светилото осветява със сиянието си. Обаче, до тогава докато нямали любов към истината, и следователно нямали способност да я разберат, тази светлина ще греела за тях напразно.

§87. Исус в къщата на един фарисей; изобличава фарисеите и книжниците (гл. 11:37-54).

Има голяма прилика между тази беседа и онази записана в Мт. гл. 23; за това някои предполагат, че двете са една и съща беседа. Обаче, тази беседа очевидно е била изговорена, когато Исус е седял на трапеза в една Фарисейска къа; а другата е била изговорена в храма, малко време преди разпятието на Христа, след като бил смълчал всичките си неприятели; и на свършването й той оставил за последен път храма (Мт. 24:1). Освен това, съществуват важни различия между двете беседи. Първата част на тази беседа била изговорена към фарисея, който го бил призовал (ст. 38-44), а последната част към законника, който прекъснал думата му. Обаче, първата част на беседата записана от матей (Мт. 23:1-12) била изказана към учениците и народа, а последната част (ст. 13-36) към книжниците и фарисеите. При това, беседата в Ев. от Матей била по-остра от тази в Ев. от Лука; най-строгите й части, сир. (ст. 14-22,33), и също включващи плач над Ерусалим (ст. 37-39), не се намират в Ев. от Лука. Едно внимателно сравнение между двете беседи ще покаже, че даже там, където има обща прилика между тях има в няколко случаи и значително различие и в образа им и в поучаваната в тях истина. Не е и чудно щото Христос през последното си посещение на храма и през последното си свиждане с книжниците и фарисеите да е повторил някои от увещанията и горката, които по-преди бил казал. Напротив, чудно би било да не ги е повторил. Обаче, двете беседи трябва да се изучават заедно; и където учението им е същото, читателят трябва да се отнесе до тълкуванието на Ев. от Матей.

Ст. 37. Някой си фарисей го умоляваше да обядва в неговия дом (Цгр.). Повидимому Христос често ял с бирници и грешници; и поне веднъж преди това той бил ял с един фарисей (гл. 7:37). Той приемал поканите на всички, с надежда да направи добро на всички. В предишния случай гостоприемникът не му дал вода (гл. 7:44); и тука гостоприемникът се чуди, че Исус не се омил преди яденето (ст. 38). И в двата случая Исус не само говори за духовни работи (както често прави по общ начин), но и верно изобличава греховете на гостоприемниците си.

Ст. 38. Не се оми. Виж. бел. на Мт. 15:2, и срав. с Мк. 7:3,4, което показва каква важност се е отдавала на миенето.

Ст. 39. И Господ му каза. В този случай вероятно фарисеят не само се бил почудил (ст. 38), но и бил изразил почудването си, или с дума или с поглед; и от строгостта на Христовото изобличение към него вероятно е, че той е бил изказал почудването си твърде неучтиво и презрително. – Чистите външното на чашата и паницата, т.е., външното си поведение, както е явно от следващите думи: “Вътрешното ви, и пр.” Това точно отличавало болшинството на фарисеите. Те се взирали във външните работи на религията и нравствеността, а пренебрегвали състоянието на сърцето си; - те много се грижели да се виждат, а не да бъдат, праведни. Не е чудно дето Христос им казва:

Ст. 40. Несмислени!¹²¹ Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? Сиреч, същото Същество, което е създало външното, и комуто се надявате да угодите с външната си чистота и с делата си на външно послушание, е създал и сърцето; и ако наистина желаете да му угодите и да се съобразите със закона и волята му, вие трябва да гледате да очистите и сърцето си.

Ст. 41. Но от това що имате дайте милостиня (Цгр.)¹²². Което от тях тука се изисква да дадът е любовта си, съчувствието си – такова нещо, каквото добрият самарянин бил дал (гл. 10:33). Като дадът това, те показват онази любов, която е “изпълнението на закона”, и тогава всичко е бъде на тях чисто.

Ст. 42. Горко на вас, и пр. Това е първото “горко”, и е тясно свързано с предишните стихове. То е произнесено против тях, защото те нямали любов; но, макар и да се стараели да изпълняват някои от по-малките изисквания на закона, те небрежили съдбата и любовта Божия, нямали любов към човеците, която би ги подбуждала да бъдат справедливи към тях, нито питаели те някаква любов към Бога. Срав. с Мт. 23:23, и бел.

Ст. 43. Срав. с Мт. 23:6,7, и бел.

Ст. 44. Срав. с Мт. 23:27,28, и бел. Обаче, забележете, че фаисеите там са уподобени на “варосани” гробове, а тука на “гробове които не личат”. Там външната им хубост или правда е съпоставена на вътрешната им мърсота или изпорченост; и тука в същност същото нещо се учи, като се показва, че те са скверни и оскверняващи, макар и да не представят външен знак, че са такива, - също са като онези скрити гробове, по които човеците без да знаят вървят, та стават обредно нечисти.

Ст. 45. Един от законниците. Законниците били онези книжници, които били особено учени по закона, и които били учители и тълкуватели на закона, както и от тука се вижда (ст. 46,52).

Ст. 46. Виж. Мт. 23:4, и бел. те така тълкували закона щото го правели твърде обременителен.

Ст. 47,48. Виж. бел. на Мт. 23:29-31. – И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тух, защото те ги избиха. Самото съзиждане на тези паметници е свидетелствувало за начина, по който били постъпили с пророците и други праведници праотците на онези, които сега съзиждали или украсявали гробовете им. Не трябва да изтълкуваме думите на нашия Спасител в смисъл, че съзиждането на тези паметници е само по себе си доказвало, че строителите били на същия ум както онези, които били убили пророците, но просто, че той ги обвинява в отхвърляне и убиване Божиите пратеници, та с това си поведение показвали, че били на същия ум както виновните им праотци.

Ст. 49-51. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци, и пр. Тези думи не са приведени от Стария Завет; но явно е, че намекват 2Лет. 24:19, където се разказва за убийството на пророк Захария, Йодаевия син. То е същото като, че нашия Господ е казал: Бог в мъдростта си реши да изпрати на непокорните си люде пророци и други пратеници, макар и да знаеше, че те отхвърлят съобщенията им, и ще убият някои от тях, а ще преследват всичките. Като повторил почти същите думи малко време преди разпятието си, нашия Спасител казал: “Ето, аз изпращам до вас пророци и премъдри и книжници” (Мт. 23:34). Тези тържествени думи били съгласни с обстоятелствата, когато пред пълния изглед на отхвърлянето и разпятието си, той е щял да заяви върховната си власт като “над всичко глава на църквата”. Относително обхождането с неговите пратеници, виж. Д.А. 5:40, 7:54-60, 23:12, 26:11, и пр. – За да се изиска от това поколение. Като отделни лица, убийците на пророците ще се накажат на онзи свят, според делата си; а като народ, Бог ги бил търпял много векове, но чашата се била вече препълнила, и в страшното разорение на Ерусалим от римляните, от всичките им бунтове против него, особено от отхвърлянето им Сина му, обещания им Месия и Цар.

Ст. 52. Горко на вас законници, и пр. Виж. бел. на Мт. 23:13. Но вместо “затваряте царството небесно”, както е там, тука имаме, “взехте ключът на знанието”. Това особено се отнасяло на законниците, които постъпвали на службата си с приемането на един ключ, който означавал, че те вече могли да тълкуват Писанията, сир., да влязат в съкровището на знанието, и да извадят от там “ново и старо” (Мт. 13:52). Обаче, вместо да употребят този ключ, за да отварят онова съкровище и разяснят истината, те сами не влизали, - бидейки равнодушни към истината, - и с лъжливите си тълкувания, многобройните си празни предания, и лошия си пример, особено, където отхвърлили и Йоан Кръстител и Христа, те забранили и на други да влязат.

Ст. 53,54. Започнаха яроство да го преследват, и пр. Извънмерната ярост и вражда на тези хора се виждат в тези стихове. Естеството на въпросите им и начинът, по който те търсили да впримчат Исус може да се видят в Мт. 22:15-40. Нечестивците почти винаги се ядосват, когато ги изобличат за греховете им; но яростта им не е доказателство, че изобличителите са за укор. Навярно Христос не е бил за укор.

Назад | Съдържание | Напред