Глава 16.

¹ Това ви казах, за да се не съблазните.

² Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

³ И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.

⁴ Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

⁵ а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

⁶ Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

⁷ Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

⁸ И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

⁹ за грях, защото не вярват в Мене;

¹⁰ за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

¹¹ а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

¹² Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

¹³ А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

¹⁴ Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

¹⁵ Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

¹⁷ Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.

¹⁸ И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

¹⁹ Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

²¹ Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.

²² И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

²³ И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

²⁴ До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

²⁵ Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

²⁶ В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

²⁷ защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

²⁸ Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

²⁹ Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

³⁰ Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

³¹ Исус им отговори: Сега ли вярвате?

³² Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

³³ Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
 

Ст. 1. Това ви казах, за да се не съблазните. Това значи това, което току-що им беше казал, че светът ще ги мрази и гони. За да се не съблазните, т.е., да не съгрешите. Срав. с Мт. 5:29, 11:6, и пр. Понеже Христос ги беше уверил в любовта и присъствието си, и за присъствието и любовта на Отца, те естествено можеха да очакват, че ще бъдат опазени от големи съблазни. Следователно, когато такива гонения налетят отгоре им, те биха се изкушили да напуснат вярата си в Христа. Точно както и сега, когато гледаме как Божиите люде страдат и теглят, ние сме склонни да кажем: “Възможно ли е да има Бог? Ако имаше, щеше ли той да позволи тези неща?”. Но тъй като Христос беше предрекъл тези работи, случването им щеше да бъде още повече причина да му се уповават, и щеше да ги въздържи да не се откажат от него нито да се усъмнят в него.

Ст. 2. Заради това той тук им казва по-определено какви гонения ще претърпят. – Ще ви отлъчат от синагогите, т.е., ще ги афоресат. Виж. бел. на гл. 9:22. – Всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. Павел, преди обръщението си, се вижда, че е участвал в това (Д.А. 26:9-11; Гал. 1:13,14). И във всеки век гонителите на Християните често са вярвали, че като са убивали тези, които са считали за еретици, те са правили Богу-угодно дело, и са укротявали Божият гняв против себе си или против отечеството си.

Ст. 3. Но истинската причина защо те правят така е, както Христос тук казва, защото не са познали нито Отца, нито Мене. Тези, които предполагат, че Бог може да се благодари от токива работи имат криво понятие за Него. Те не познават истинското естество на небесния Отец, който благославя и злите и добрите (Мт. 5:45), който не желае смъртта на грешника, но е дълготърпелив към него, и който толкова много обичаше човеците, че даде своя единороден Син за спасението им. И те въобще не познават дълготърпението и милостта на Сина му, който се моли даже и за убийците си, като каза: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”. В такова “незнание” Павел преследваше тези, които той считаше за еретици (1Тим. 1:13). Но когато той позна Христос и Отец, както е открил в Христа, той не гонеше вече никого, но се стараеше само да облагодетелствува хората, и каза: “Като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим” (1Кор. 4:12), и увещава другите като казва: “Благославяйте тези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете”.

Ст. 4. Но Аз ви казах тия неща, Виж. бел. на ст. 1. Та….да помните, че съм ви ги казал. Когато гоненията настанат, те ще си припомнят, че Исус ги е предрекъл; и, следователно, вярата им в него няма да отслабне, но ще се укрепи. Срав. с гл. 13:19 и 14:29, и бел. – Отначало не ви ги казах, и пр. Той по-преди беше предсказал такива гонения (виж. Мт. 10:17-28). Може би, Спасителя тук не загатва само за гонения въобще, но за пълното разяснение, което той дава тук за тях, особено, че тези гонения трябва да се очакват през целия им живот, и без телесното присъствие на техния Господ.

Ст. 5,6. А сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил. Няколко пъти по-преди той беше говорил през тази вечер за отхождането си (гл. 13:33, 14:2,12,28). – И никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? Но….скръб изпълни сърцата ви. Какво Христос иска да каже може да се разбере само ако четем тези два стиха заедно. Петър беше направо попитал този въпрос (гл. 13:36), и непряко, също така и Тома (гл. 14:5). Но те го бяха попитали само със себелюбиво чувство на скръб за себе си, като искаха просто да узнаят до кога и до къде той ще се отдели от тях, а не с желание да се научат нещо за мястото, където щеше да отиде, и положението, което щеше да има там. Вместо да питат за “домът на Отца”, и “многото жилища”, и за славата и щастието, с което техният Учител и Приятел щеше да се наслаждава там, те мислеха само за себе си и за своето уединение и скръб. Ако те бяха го обичали, както той ги обичаше, щяха да мислят за него и да се радват на славата и блаженството, които го очакваха (гл. 14:28), както той мислеше за тях и се стараеше да ги утеши и укрепи. Както тук, така и в гл. 14:28, се дава добър урок на всеки, който жали, че той не трябва да допусне на една себелюбива скръб да препълни сърцето му толкова много, че да не може с мислите си да последва до небесното му жилище този, когото люби. И забележете как тези ученици се възпитаха и промениха от опитностите си през следващите шест седмици. Когато най-накрая Исус телом се махна съвсем от тях, вместо да скърбят както сега, те “се върнаха в Ерусалим с голяма радост” (Лк. 24:52).

Ст. 7. За вас е по-добре да отида Аз. Той им показва, че даже и за себе си те не трябва да скърбят, защото отхождането му ще бъде полезно и за тях и за него. – Защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас. (Срав. с гл. 7:39). Защо? Св. Дух е “Духът на истината”, Духът, който работи в човешкото сърце чрез истината. И докато Христос чрез умилостивителната си смърт не извърши напълно делото си, и докато чрез възкресението и възнесението му Бог не положи печатът на одобрението си върху всичките му думи и дела, истините, които Духът щеше да употреби не бяха още открити. Освен това, хората не могат да ходят и със зрение и с вяра; и до тогава до когато учениците имаха с тях си видимо проявление на Бога, те нямаше да обърнат мислите си навътре към невидимото проявление на Духът. И както Исус казва тук, последното е по-добре за нас, не само защото е по-добре да живеем с вяра отколкото със зрение, но защото Христос телом не можеше, както Духът, да бъде вездесъщ с всичките си ученици, и защото службата на Христа, както той беше се явил в плът, беше да работи за хората, а пък Духът щеше да работи в тях. Христос приготвя пътят, а Духът ни помага да вървим по него. Христос външно откри истината, а Духът я открива на душите ни.

Ст. 8. И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба. В тези няколко думи (които в следващите три стиха се разясняват по-пълно) Христос накратко описва делото, което Св. Дух ще направи, не особено за учениците му, за което дело той говори в гл. 14:17,26 и в гл. 16:13,14, но в светът. Мисълта е, че Духът ще изобличи, или ще запознае светът с грях, правда, и съдба, така, че човеците ще се почувстват за осъдени. За да разберем тези стихове, ние трябва да помним така също, че Духът ще направи това като свидетелства пред светът за Христа (гл. 15:26). Под Стария Завет, и даже от простата светлина на природата, светът имаше малко познание от тези работи. Но след като Христос завърши делото си, Св. Дух дойде да употреби великите истини свързани с въплъщението, смъртта, и възкресението му, и да накара хората да ги проумеят и почувстват като никога.

Ст. 9. За грях, защото не вярват в Мене. Както казахме по-горе, преди Христа, и без Христа, светът знаеше грях. След възнесението му, Св. Дух дойде, и като засвидетелствува за него, накара човеците да почувстват големината на греха си, за това че не вярват в него. Както вярата е корен на святостта, така и безверието е корен на греха. (“Рече безумният в сърцето си: Няма Бог”). Грях е да не вярваме в Бога както той се е открил в природата или в Стария Завет, но още по-голям грях е да не вярваме в онова по-пълно откровение, което той е дал на себе си в Христос (Рим. 1:18-20; Евр. 2:2,3, 12:25). Но не трябва да разбираме, че Духът изобличава светът само за греха на неверието в Христос. Нежеланието им да повярват в него, нетрогването им от присъщото му превъзходство и от любовта му към тях, и придържането им към греховете си въпреки пътят на спасение, който той им е посочил, показва колко са грешни и колко винаги са били грешни. Най-доброто тълкувание на този и на двата следващи стиха се намира в гл. 2 на Деянията. Там ние виждаме първото изпълнение на тези думи. Там Духът прибавя свидетелството си за Христос към свидетелството на апостолите (срав. с гл. 15:26,27), така че “дойде сърцето им в умиление, и рекоха, Що да сторим?” (Д.А. 2:37).

Ст. 10. За правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате. Относно греха, няма някоя особена трудност в разтълкуването на думите на Спасителя. Книжниците и свещениците бяха го обвинили в грях, защото той не се съобразявал с техните по предание тълкувания на закона (Йн. 9:24). Той пък обвиняваше тях в грях, защото те отхвърляха този, когото Отец беше пратил (Йн. 8:24). Св. Дух ще изобличи светът не само за големият грях, че е отхвърлил Божието свидетелство за Христа, но и защото това отхвърляне беше източник на всеки друг грях, и следователно, основа за осъждението. Главната трудност в тълкуванието на този стих се касае до втората част, правда; и тук два въпроса се пораждат, именно, За каква правда се говори тук? И Каква връзка има изобличението на света от Духът за правда с Христовото отиване при Отца и неявяването му вече в света? Колкото за естеството на правдата, за която Спасителят говори, някои тълкуватели настояват да казват, че тя е просто правдата или правотата на Христа, която Духът ще оправдае като убеди светът, е противниците му бяха съвсем криви, а Исус беше съвсем прав. Няма съмнение, че той ще стори това, но струва ни се, че не е това всичко, което Спасителя е искал да каже. Ако човеците се убедяха, че неверието, отхвърлянето на Спасителя, беше големият грях и източник на грях, тогава те трябваше да отидат по-нататък, и под учението на Духът да се убедят че вярата, или приемането на Спасителя, е единствения начин, за да придобият правда. Аналогията (сходството) на каквото се тук казва за грях и правда се вижда да изисква тази мисъл на правда чрез вяра да се включи в това, което нашия Господ казва за изобличението на света от Духът за правда. Като имаме това на ум, е лесно да разберем защо тази работа на Духът не можеше да стане докато Исус не се прослави. Той донесе “вечна правда”, но тази правда не можеше напълно да се приспособи от Св. Дух докато Христовата работа на земята не завършеше, и докато той не седнеше от дясната страна на Отца. Следователно, по-добре беше той да се отдели от учениците си телом, защото, съобразно с Божият план, Св. Дух не можеше да дойде и извърши своята преважна работа до като Исус не се оттеглеше.

Ст. 11. А за съдба. Св. Дух не само изобличава човеците, че са грешни, но и ги кара да чувстват, че те са под осъждение поради грехът си. Често пъти Духът с голяма сила кара грешниците да осъзнаят това, и ги прави да почувстват, че са изложени на вечно погубление, и ги принуждава да викат, както в Денят на Петдесетница, Какво да сторим, за да се спасим? Но без Св. Дух, човеците, макар и да съзнава, че са грешни, често се съмняват дали Бог ще накаже грехът им. – Защото князът на тоя свят е осъден. Срав. с гл. 12:31 и бел. Ако князът на този свят е осъден, и последователите му ще бъдат осъдени. Те ще бъдат изпратени на мястото приготвено за тях (Мт. 25:41). Срав. с 2Пет. 2:4-9.

Ст. 12. Имам още много неща да ви кажа. Може би, нещо от това “много” той им е казал след възкресението си, когато той беше с тях “и им говореше за Царството Божие” (Д.А. 1:3). Но следващият стих показва, че той особено загатва за откровенията, които щеше да направи чрез Св. Дух. – Но не можете да ги понесете сега. Срав. с гл. 15:15, което се вижда противоречиво на това, но както показахме там, действително не противоречи. Само този ум може да се научи на някоя истина, който е готов да я приеме. Във всяка наука има първоначални истини, които трябва първо да се изучат; и така също Християнските проповедници и учители, макар, че те не трябва да прикриват никоя истина от страх да не угодят на хората, трябва да приспособяват поученията си към духовната способност и състояние на слушателите си, както Христос и апостолите му правеха. Виж. Мк. 4:33; 1Кор. 3:2; Евр. 5:12.

Ст. 13. Духът на истината. Срав. с бел. на гл. 14:17. – Ще ви упътва на всяка истина. Той няма да ги научи изведнъж на всичката истина, но постепенно, според способността им да я приемат (виж. бел. на ст. 12). Както Христос обещава тук, Духът наставлява човеците в истината, и постепенно им открива съкровищата й. Това наставление се дава във всеки век и на църквата и на частни лица. Чрез скърби, чрез внимателно и молитвено изучаване на Божието слово, чрез лични опитности, чрез опитността на цялата църква, а най-вече, чрез вършене на Божията воля до колкото я познават, човешките умове се приготвят да приемат нови и по-високи и по-дълбоки истини, които Духът винаги е готов да им открие. – защото няма да говори от себе си, както и Синът не говореше от себе си (гл. 5:19, 7:17,18). И двамата се изпращат от Бога, и представят на света вечната истина Божия. – Но каквото чуе, това ще говори. Срав. с гл. 8:40, където Исус казва, “Говорих ви истината, която чух от Бога” – И ще ви извести за идните неща. Деянията на апостолите и посланията им ни доставя много примери на това, например: Д.А. 11:28, 20:29,30; Рим. 11:25-32; 1Кор. 15:51-53; 1Сол. 4:13-18. 2Сол. 1:7-10; 1Тим. 4:1-3; 2Пет. 2:1-3, 3:3-13. Но то се изпълни най-много в откровенията дадени на апостол Йоан и записани в Откровението. И сега се сбъдва в личните ни опитности, когато чрез осветлението на Св. Дух ние можем да разберем умът Божий в Св. Писание.

Ст. 14. Той Мене ще прослави. Както Синът прослави Отца (гл. 13:31, 14:13, 17:4), така и Духът ще прослави Синът, защото както Синът дойде да открие Отца и да извърши делата му, така и Духът дойде да открие Синът (както слънцето чрез светлината си открива, но не създава, красотите на земята) и да продължи делото му; или, както Христос казва тук, “защото от моето ще взима, и ще ви извести”. Той няма да говори от себе си (ст. 13), но ще говори в името на Христос, и ще има каже, вместо той да им каже, каквото те не могат още да приемат (ст. 12); и сега даже той казва на нас тези Христови неща и ни прави способни да ги приемем (виж. бел. на ст. 13). Следователно, кое и да е мнимо влияние или дело на Духът, което води далеч от Христос, от думите му и от пълно упование в него, е лъжливо. Духът винаги ни води към Христос, и го прославя.

Ст. 15. Всичко, що има Отец, е Мое. Забележете тук едно силно доказателство за Божествеността на Христос. Кой друг освен единородния Син Божий можеше да каже това? Срав. с гл. 14:9. – Затова казах, че от Моето като взема. Следователно, какво неизчерпаемо съкровище от духовна мъдрост, знание, истина и благодат има на разположение на Духа, което той може да употреби, за да усъвършенства вярващите и прослави Синът! Не е чудно, че апостола казва, “Всичко е ваше” (1Кор. 3:21-23). Забележете трите следващи истини, които се поучават косвено (и следователно още по-силно) в тези два стиха: (1) Божествеността на Сина, “Той мене ще прослави”. “Всичко о има Отец мое е”; (2) Личността на Св. Дух, “От моето ще взима”; и (3) Троица в единство, и единство в Троица. Духът действува не като откривател на ново благовестие, но като тълкувател на Христовото учение, което се съдържа в писаното слово, и във всичките Божии дела в природата и живота, и които са Христови дела.

Ст. 16. Още малко, и няма да Ме виждате. Срав. с гл. 14:19. Още малко, т.е., само няколко часа, понеже на другия ден го разпънаха. – И пак малко и ще Ме видите. Някои разбират това, че означава, че те ще го видят в телесен образ след възкресението му. Но, макар това и да беше истина, връзката на думите се вижда да показва, че и тук (както и в гл. 14:19) той загатва, че те духом ще го видят след слизането на Св. Дух. Защото (1) следващата част, “защото аз отивам при Отца”, не може да се разтълкува добре на основание на другото предположение. Тя може да дава причината защо те ще го видят духом, но се вижда да дава причината защо те не ще могат да го видят телесно. Но понеже тази част от стихът не се намира в много ръкописи, не можем да отдадем голяма тежест на това. Но (2) думите “и в оня ден, и пр.” (ст. 23) показват почти заключително, че Христос мисли за времето на духовното си явление.

Ст. 17-19. Не е чудно, че учениците не разбраха Исус, и помислиха, че им говори “с притчи” (ст. 29). Те бяха в същото недоумение, в което се намираха и преди малко, когато Юда го помоли да им разясни как той ще се яви на тях, а не на света. (гл. 14:22). И макар, че Исус им разказа какво иска да каже, явно е, че те не разбраха добре; или пък, ако разбраха, сега се двоумят дали той загатва за духовно явление, както там им беше разяснил, или за нещо друго. Събитията през следващите няколко дни и идването на Св. Дух им обясниха тези неща, които те сега не могат да разберат, но все пак добре беше, че той им говори даже за такива неща (виж. гл. 14:29). Нито е чудно, че след чудесното откровение, което Христос сега дава за божественото си естество, учениците се боят от него повече отколкото по-преди (срав. с Мк. 9:32; Лк. 9:45), и изказват двоуменията си един на друг, а не на него. Но Исус им показва, че той знае недоумението им; и в следващите стихове той дава по-пълно разяснение. Тук (ст. 17) думите, “защото аз отивам при Отца”, са несъмнено написани от Йоан; и ако не са написани от него в ст. 16, те тук се отнасят към това, което Христос беше казал в ст. 10.

Ст. 20. Вие ще заплачете и ще заридаете. Това беше буквално истина за тях (Мк. 16:10) и за мнозина (Лк. 23:27) – А светът ще се радва. Явно е, че Христовите неприятели, след като го умъртвиха, за което нещо те бяха работили с месеци, много се зарадваха. Срав. с Мт. 27:39-44. Но както скърбите на праведните са кратки, така и радостите на злите са къси. Вътре в няколко дни те се принуждават да подкупят войниците да не кажат, че е възкръснал; и след Денят на Петдесетница разпнатия Исус ги тревожи повече, отколкото когато той беше жив. – Но скръбта ви ще се обърне в радост, - не само скръбта им ще се премахне, но тя ще се обърне на източник на радост. Така е винаги със скръбта на християнина. И това е едно от тези неща, които съдействат за добро на тези, които любят Бога. И в настоящия случай, макар и да се изпълниха с тъга от разпятието му, Христос разпънат за човешките грехове стана за тях, както става и за всички вярващи, източник на настояща и вечна радост. И даже когато той се махна съвсем от очите им, те се изпълниха с голяма радост (Лк. 24:52). Виж. и Д.А. 5:41 и 2Кор. 12:10, където “безчестие”, укори, гонения и притеснения за Христа се считат за източник на радост и веселие.

Ст. 21,22. Образът на “раждаща жена” често се употребява да обясни голяма и ненадейна мъка. Толкова голяма и ненадейна щеше да бъде и мъката, която щеше да бъде и мъката, която щеше да връхлети апостолите. Но Христос тук употребява този образ, за да обясни бързината, с която тази мъка ще премине, и радостта, която ще последва. И в двата случая скръбта е нужна за последващата радост; така също и скръбта е временна, а радостта е трайна – най-вече за тях, както Исус тук казва: И радостта ви никой няма да ви отнеме, - защото тя е Христова радост (гл. 15:11), радост в Господа (Фил. 3:1), радост, която се отнася към душата и вечното й спасение, от която никакви житейски опитности няма да могат да ни отделят (Рим. 8:37-39).

Ст. 23. И в онзи ден, т.е., когато земната ми работа завърши, и новата наредба, наредбата на Духът, започне (срав. с бел. на ст. 16). – Няма да поискате от мене нищо (Цгр.). Глаголът, който тук е преведен поискате може да се преведе и попитате. До сега учениците са търсели помощ от Спасителя във всичките си затруднения, и са се уповали на него той да им реши всичките съмнения. Той сега им обещава, че Св. Дух ще го замести, така че те няма да имат нужда да търсят помощ от него, както са правели, когато той е бил телом с тях. – Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Срав. с гл. 14:13, 15:16. Следователно, ние виждаме, че след слизането на Св. Дух апостолите не се лутаха вече слепешката след истината, като повторно молеха Христа да разясни думите си, но в отговор на молитва те приеха такова пълно осветление от Духа, че те сами говореха дръзновено и без двоумение за най-дълбоките духовни истини.

Ст. 24. До сега нищо не сте искали в Мое име. Това не се казва като укор. До тази вечер той не беше ги научил да просят така; и те не бяха приели още Св. Дух. Следователно, умовете им не бяха до толкова осветлени, нито сърцата им до толкова осветени, и волята им не бе до толкова сляна с Христовата воля, че те да могат наистина да просят в негово име. Но когато Св. Дух дойде, “под влиянието му волята им стана воля Христова, и мислите им – мисли Христови, и молитвите им – молитви Христови”. И когато и ние сме изпълнени с този Дух, и нашата воля и нашите намерения са слени с Христовата воля и Неговите намерения, така че можем да кажем с Павел, “Вече не аз живея, но Христос живее в мене”, тогава нашите молитви ще бъдат наистина в Негово име. – Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Той подновява обещанието, че молитвите им ще бъдат отговорени (виж. бел. на гл. 14:13), и че радостта им ще бъде пълна (виж. бел. на гл. 15:11).

Ст. 25. Това съм ви говорил с притчи. Някои от нещата, които той беше казал бяха наистина притчи. Виж. особено гл. 15:1-6. А някои други неща, - като например отиването и идването му, явяването му себе си на тях, а не на света, идването на Св. Дух, и обещанието, че и Отец ще дойде и ще се всели в тях, - макар и да не бяха притчи по форма, бяха от такова естество, че докато не се изпълнеха, учениците не можеха да ги разберат, и следователно, те бяха притчи за тях. – Настава час, и пр. Но той им предсказва, че ще дойде едно време, когато тези духовни истини ще им се разяснят, именно, когато дойде Св. Дух. Срав. с 1Кор. 2:9,10. Тук той наистина казва, Аз явно е ви известя, и пр.; но делата на Св. Дух са негови дела (виж. особено ст. 13-15), така както и неговите дела са дела на Отца (виж. гл. 5:19, 14:10, и пр.). Той ще бъде с тях в лицето на Утешителят, и няма да има вече нужда от притчи нито даже от думи, но като говори на душите им и в душите им, той ще им открие истината явно и напълно.

Ст. 26,27. Времето, за което се споменава тук е същото както горното. Срав. и ст. 23,24. – И не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас. Забележете, че той не казва Няма да се моля за вас. Напротив, ние сме напълно уверени, че той ще се моли за нас, защото казано е, “Понеже е всякога жив да ходатайства за тях” (Евр. 7:25), и “Ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, Праведния” (1Йн. 2:1). Но Исус с това иска да ги насърчи да отидат при Отца с дръзновение, като вярват, че той лично ги обича. Те се бяха вече убедили, че Христос ги обича; и той иска така също да се убедят, че Отец ги обича. И затова той им казва, “Ще поискате в мое име, и не ви казвам, че аз ще моля отца за вас (като, че само така той би се грижил за вас); защото самия Отец ви люби”; За характера на тази любов, която се различава от милосърдната любов, която той има за грешниците, виж. бел. на гл. 14:21. Там се споменават и условията, по които можем да се наслаждаваме на тази любов на Отца, и следователно да имаме дръзновение да дойдем при Него, именно, да обичаме Христос, и да пазим заповедите му. Така и тук, Отец ви люби, “понеже мене възлюбихте, и повярвахте, че аз от Бога излязох”. До когато те имат тази любов за Христос и пазят заповедите му, и го приемат като пратеник от Бога и изявител на Божията любов, и са изпълнени и управлявани от Св. Дух, до тогава те ще имат свободен достъп до Отца и трайно съзнание за любовта му.

Ст. 28. Те вече вярваха, че е излязъл от Бога (ст. 27), а сега той повтаря и им казва, че това тяхно вярване е истинно. Но ако е така, тогава небето (а не земята) е негово жилище; и, следователно, той трябва там да се завърне. И така, той им напомня тази истина и това, което беше казал по-преди, “Ако ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца” (гл. 14:28).

Ст. 29. Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш. Срав. със ст. 25. Много от думите му бяха ги смаяли, и особено това, което им беше казал в ст. 16, но последните му думи бяха толкова ясни, че учениците се виждат да мислят, че е дошло вече времето, което той беше им предсказал в ст. 25.

Ст. 30. Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой. Те, може би, казват това защото той узна мислите им (ст. 19), и защото си мислеха, че вече виждат наставането на деня споменат в ст. 23, когато няма да поискат от него нищо. Срав. с това Петровите думи след Христовото възкресение, “Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш, че те обичам” (гл. 21:17). – По това вярваме, че си излязъл от Бога. Те бяха вече повярвали това (ст. 27), но сега те още повече се убеждават в него. Вярата им постоянно се развива. Срав. с гл. 2:11, и бел.

Ст. 31. Исус им отговори: Сега ли вярвате? Вижда се, че учениците мислеха, че те сега имаха такова пълно упование в него, че нищо не можеше да го разклати. Но ако и да не се съмнява в настоящата им вяра, Исус знае колко несъвършена е тя, и познава тях много по-добре отколкото те познават себе си.

Ст. 32. Той знае, че вярата им не може да противостои на изкушението, което ще ги връхлети същата тази нощ, - че макар и да са сега убедени, че той е излязъл от Бога и знае всичко, те скоро ще се разотидат и ще го оставят самичък. Той има право да каже, че часът “е дошъл вече” защото сега следва ходотайствената му молитва (гл. 17), и те отиват в Гетсиманската градина, и после дохожда подвизателната му молитва, а след нея дохожда предателят с дружината си, и предсказаното в този стих се изпълнява. – Обаче не съм сам, защото Отец е с Мене. Честит е този човек, който може да каже като Христос, че макар и да го напуснат всичките му земни приятели, той не е сам, понеже Бог е с него. Исус винаги съзнаваше това. Срав. с гл. 8:29. И макар, че за една минута, когато той вкуси горчивата смърт за нас, умиращ вместо грешникът, светлината на лицето на Отца се закри от дълбоката тъмнина на световния грях, така че той извика, “Боже мий, Боже мой, защо си ме оставил?” той на часа приема уверението на Божието присъствие, и пак извика, “Отче, в твоята ръка предавам духът си”. В “долът на смъртната сянка” грешникът действително е самичък, макар и да е заобиколен от приятели, но Християнинът може да каже, “Няма да се уплаша от зло, защото ти си с мене” (Пс. 23:4). Даже когато е бил заобиколен от учениците си, Исус трябва до голяма степен да е бил самичък, защото неговите мисли са стояли толкова по-горе от техните мисли, че едва ли е можело да съществува между него и тях онова съчувствие, което свързва човешките души в другарство. Но при все това, той никога не беше сам, защото той имаше постоянно общение с Отца. – Самичък и не сам. Така беше с нашия Господ в човешкия му живот: така е и с последователите му в техния живот. В един смисъл на думата, всеки е сам: има дълбочини в съществото ни, където никой човек-приятел не може да влезе. Има самота, която от само себе си би ни закарала в отчаяние, ако нейното съществуване да не ни известяваше непрестанно съобщение с Бога, и да не ни водеше към него.

Ст. 33. Няма нужда да се съмняваме за главната цел на тази реч. Тя става явна още в ст. 1 на гл. 14, “Да не се смущава сърцето ви”, а тук се казва още по-ясно, именно, за да имате в Мене мир. Срав. с гл. 14:27, и бел. Но даже и в тези заключителни думи той им показва, че този мир няма да бъде външен, но вътрешен, - мир в него; и пак ги предупреждава (както в гл. 15:18, 16:4), че в света имате скръб. Но той прибавя думи на голямо насърчение, като им казва, че даже и така ако бъде, те не трябва да се боят: Дерзайте Аз победих света. Добре е казал някой си, че целият живот на Павел е тълкувание на този стих. В този дух той казва “всичко е ваше”, и “всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога”, и “хвалим се и в скърбите си”.

Назад | Съдържание | Напред