Тълкувание на Новия Завет > Том І Евангелията
Глава 9
Google

Глава 9.

Без цитат. Цитат от: .

1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

7 И той стана и отиде у дома си.

8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

13 Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

26 И това се разчу по цялата оная страна.

27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
 

§36. Изцелението на един парализиран човек – (гл. 9:2-8; Мк. 2:1-12; Лк. 5:17-26).

Ст. 1. Той влезе в една ладия, и пр., веднага след гореспоменатите събития, по молбата на Гергесинците. Понеже той не принуждава човеците да приемат добрините му (Лк. 10:10,11). ? Своя си град, т.е., Капернаум (гл. 4:13).

Както забелязахме в началото на тълкуванието на гл. 8, Матей, като споменава тези чудеса, не пази реда на времето. Чудото споменато в сегашния отдел вероятно е станало, според Марко, веднага след изцелението на прокажения.

Ст. 2,3. Донесоха при Него. От Марко и Лука се учим, че това се случило, когато Христос поучавал в една къща; и че толкова много народ бил се стекъл в нея, даже и пред вратата й, щото онези, които носили болния не могли да се приближат при Исус, та били принудени да се качат отгоре на покрива и през него да спуснат болния. Лука още ни казва, че в множеството имало “Фарисеи и законоучители”, надошли не само от Галилея, но и от “Юдея и Ерусалим”. – Исус като видя вярата им и на болния и на онези, които го донесли. – Синко. Употребата на тази дума показва Христовата любов и милост, и така тя била предназначена да укрепи вярата им. – Прощават ти се греховете. Човеците били дошли за телесно изцеление, но Исус им подарява и духовно изцеление; или заото той е знаел, че в този случай болестта е произлязла от грях, или вероятно защото той е знаел, че болестта е направила болния да почувства греховността си и да въздиша за избавление от нея, даже повече отколкото за избавление от болестта си. Ние една ли може да се съмняваме, че този човек е показал и покаяние и вяра; и Христос съзрял и двете в него. – Богохулства. Човек богохулства (1) когато приписва на Бога недостойни неща; (2) когато отрича на Бога неща принадлежащи нему; и (3) когато приписва на другиго свойствата и делата, които принадлежат само на Бога. И, понеже тези книжници не считали Исус за божествен, не е чудно, че те зели думите му за богохулни, понеже всеки сторен грях е сторен против Бога; затова никой друг не може да прощава грях (Ис. 43:25, 44:22). Но Исус изцелил болния за да покаже, че той е имал власт да прощава грехове, и следователно, че е бил Бог, “Бог явен в плът” (1Тим. 3:6); и така книжниците били криви дето обвинявали Исус в богохулство.

Ст. 4. Като видя узна помислите им; не, че съдил от погледите и деянията им, но както Марко казва (Мк. 2:8), познал “с духът си”, с който знаел всичко в човеците, и нямал нужда от свидетелство за помислите или характера им (Йн. 2:24,25).

Ст. 5. Защото, кое е по лесно? В същност няма разлика между двете. Понеже да оздравиш тозчас такъв болен човек е толкова трудно колкото да му простиш грях. Първото изисква да имаш божествена сила, а второто божествена власт. Но според мнозина тълкуватели, Христос иска да каже тука, че наистина по-трудно е да кажа “Стани и ходи” (т.е., по-голяма мярка за божествената ми власт е) отколкото да кажа: “Прощават ти се греховете”; понеже последването не може нагледно да се докаже, а първото може. Но сега, като направих последното, аз ще ви покажа, че имам сила да направя и първото. Нека всеки, който претендира, че може да прощава грехове подкрепи тази своя претенция с извършването на такива чудеса. И забележете, че ако апостолите и да правили чудеса (в Христово име), те не прощавали грехове. Виж. Д.А. 8:22,24, където Петър заповядва на Симон да се моли на Бога за прощение.

Ст. 6. Човешки Син. Виж. тълкуванието на гл. 8:20. – На земята. Земята е мястото където греховете се извършват, и където трябва да бъдат простени. Но ако в смирението си “на земята” Исус е имал тази власт, много повече ще я има във възвишението си на небето.

Ст. 8. Прославиха Бога. От Лука (Лк. 5:25) се учим, че и изцеленият прославил Бога. – Който бе дал такава власт на човеците, т.е., на едного, на Исуса Христа. И нему като била дадена, други се ползували от нея.

§37. Призоваването на Матей, и угощението в къщата му (гл. 9:9-13; Мк. 2:13-17, Лк. 5:27-32).

Ст. 9. И като минаваше оттам, Исус, и пр., т.е., като излязъл от къщата където извършил гореспоменатото чудо и отивал, както се учим от Марко, към морето, където всичкото множество, което не могло да се побере в къщата (Мк. 2:2), го последвало, и където той пак го поучавал. На пътя към морето той минал покрай мястото, където Матей “Седеше на митарницата”, и го повикал да го последва, което Матей кутакси сторил. Вероятное, че той от по-напред е бил ученик Христос, в по-широк смисъл, но сега бил повикан да остави всичко и да последва Христос, също както било станало с Петър, Йоан, и пр. (гл. 4:19-22). В марко и Лука той се нарича Левий, от което се вижда, че той несъмнено е имал две имена, също както било със Симон Петър, Левей Тадей, Йоан Марко, Ирод Антипа, Ирод Агрипа, и много други.

Угощението в дома на Левий тука се описва след поканата му да последва Исус, при всичко, че може и да не се е случило веднага след него. И тримата евангелисти, които споменават за това събитие, са го записали след поканата, а това се вижда да е съгласно с общия порядък на събитията, и се съгласява и със забележителното обстоятелство дето мнозина митари присъствали на трапезата. Някои отлични тълкуватели предполагат за това угошение да се е случило по-късно, защото се споменава (гл. 9:18), че Яир дошъл при Исус, когато той говорел на Йоановите ученици и на фарисеите за поста, и защото думата тогава (гл. 9:14) се вижда като да свързва разговорът с угощението. Обаче, тогава не означава всякога точно време, и още поученията на Исус за поста може да са се подновявали много пъти и в разни времена.

Ст. 10. В къщата, т.е., в къщата на Матей. Забележете скромността на Матей. Лука казва, той “остави всичко” и “стори му (на Христа) голямо угощение в къщата си”. Но Матей не споменава нито едното, нито другото. – Мнозина бирници и грешници; несъмнено предишните му приятели и другари.

Ст. 12. Здравите нямат нужда от лекар, и пр. Изцелителните чудеса на Христос привлекли най-много внимание. Но Христос тука показва, че той особено е лекар на душите; понеже онези, които били седнали с него на трапезата не били болни, о грешни – “бирници и грешници”. Те имали нужда от него като лекар не на тялото, но на душата. Че “здравите нямат нужда от лекар” не показва, че някои от човеците са душевно здрави; и на други места изобилно е показано, че никои не са душевно здрави, но тези думи съдържат една обще истина, която оправдава Спасителя дето бил между онези, които безпорно имали нужда от него.

Ст. 13. Идете и научете се. В предишния стих Христос оправдал себе си пред фарисеите за дето се събрал с грешници, като техен Лекар. Той сега показва, че те трябва да научат каква им е длъжността към такива люде, - че вместо да се пазят толкова да бъдат обредно чисти, като странят от такива люде, те трябвало да им струват добро. – “Милост искам, а не жертва”, думи взети от Ос. 6:6, с което срав. Мих. 6:6-8. Това не значи, че Бог не искал жертва, понеже сам той бил заповядал да става тя, но това изречение значи, че Бог иска повече милост отколкото жертва, т.е., нему повече са угодни благотворителните дела, отколкото извършването на външните религиозни длъжности, както поучавал и в гл. 5:23,24. Тука думата жертва е употребена вместо извършването на всичките обреди. – Защото не съм дошъл да призова праведните, и пр. Не само Библията, но и цялата история и опитността показват, че никой не е праведен (Рим. 3:10,19; Лк. 13:2-4; Йн. 3:3-6, и пр.). Христос следователно призовава всички. Но само онези, които чувстват, че са грешници – грешниците, за които той бил дошъл – се отзовават на призовката му. Онези, които като фарисеите, мислят себе си за праведни, те или не чуват призовката на Христов, или я считат като отправена към други. С други думи, Христос дошъл да призове грешните; и всеки който се усеща, че е грешен може да познае, че той е дошъл него да призове.

§38. Отговор на едно питане за поста (гл. 9:14-17; Мк. 2:18-22; Лк. 5:33-39.

Ст. 14. Тогава дохождат при него Йоановите ученици, а Марко прибавя и Фарисеите. Йоан бил в тъмница. – Постим много. За постенето на фарисеите, виж. бел. на гл. 6:16-18.

Ст. 15. Младоженецът. Йоановите ученици лесно ще са разбрали, че тука думата е била за Христос; понеже сам Йоан го наричал “жених” (младоженецът), и говорил за себе си като “приятел женихов”, който се радвал за гласа му (Йн. 3:29). Да не бил в затвор, той щял да бъде един от онези свадбари тука споменати, които не могат да тъжат докато е с тях младоженецът. Но младоженецът е “Светият Израилев”, “Бог на цялата земя” (Ис. 54:5; Ер. 3:14; Ос. 2:16,19,20, и др.). – Когато младоженецът ще им се отнеме. Исус винаги гледал към смъртта си – към времето когато щял да “се отнеме”. – И тогава ще постят. Постенето и тъженето вървят заедно. Сега, докато младоженецът е с тях, те не могат да тъжат, и така те те трябва да постят. Но когато той “се отнеме”, те ще се изпълнят със скръб, и следователно “ще постят”. Виж. бел. на гл. 6:16.

Ст. 16. Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат, и пр. Защото новият, неваляният, или несвитият плат, когато започне да се свива, ще се отдере от дрехата, и така “съдраното става по-лошо”. Имало вече съдрано място. Старата законна наредба току-речи била овехтяла (Евр. 8:13). Йоан принадлежал на тази стара наредба, и добре направил, че не предприел да я закърпи с късове от новата. Новата наредба започнала с дохождането на Христос; и Йоан му би предтечата. Той бил предопределен да стои на пределите на старата наредба и да възвести новата, но не да земе от новата късове, за да закърпи старата.

Ст. 17. Нито наливат ново вино в стари мехове, и пр. Както в предишния стих Спасителят оправдал Йоан за дето не гледал да закърпи старата законова наредба с късове от новата, така и тука той предупреждава учениците си, които били приели новото вино на новата наредба, да не гледат да я облекат в овехтелите образи на старата. Старовремените пости, празници, обреди, и жертвоприношения трябва да изчезнат, и на мястото им трябва да се вдигнат други учреждения, които да отговарят на новото и съвършено откровение на Божията истина, и които, като нови мехове, да могат да се разширяват според разтящите нужди и постоянно изменящите се обстоятелства на Христовата Църква. Но, докато новите истини и новият дух на Християнството не трябва и не може да се ограничават в стария и овехтелия порядък, пак и това се подразбира, че трябва да се въведе чисто Християнски порядък. И двата стиха се приспособяват също така и на отделни лица. Твърде много люде има, които предполагат, че личната им или основаващата се на закона правда е приблизително достатъчна, и само трябва да се “позакърпи” или допълни с правдата или умилостивителната смърт на Христос. Те мислят, че няма нужда от ново сърце, но че старото трябва да се позакърпи. Обаче, само едно ново сърце може да държи новото вино на евангелската истина и светост.

§56. Изцелението на една жена, която боледувала от кръвотечение, и възкресението на дъщерята на Яир (гл. 9:18-26; Мк. 5:22-43; Лк. 8:41-56).

Ст. 18. Когато им говореше това, и пр. Марко и Лука споменават за тези чудеса веднага след завръщането на Исус от Гадаринската страна, като по-напред споменали за угощението дадено от Матея и записано по-горе във връзка с повикването му (виж. бел. на ст.9). Но тъй като думите на Матея, “това когато говореше” показват, че тези чудеса са се случили веднага след угощението, изглежда вероятно, че Левий дал угощението в чест на Исус, не веднага след повикването му, но след завръщането им от Гадаринската страна, както разказват Марко и Лука; и след това станали тези чудеса – като Яир дошъл да търси Исус когато бил на угощението. – Един началник, т.е., началник на синагогата, на име Яир (виж. разказа на Марко и Лука). Началникът на синагогата бил председател на старейшините (или понякога повидимому, както се вижда от Д.А. 13:15, един от старейшините), който надзиравал и управлявал богослуженията. – Та му се кланяше (Цгр.), като падна на нозете си (както казва Марко). – Дъщеря ми досега е умряла (Цгр.). Според Марко и Лука тя му била една дъщеря, дванадесетгодишна, и била още жива когато началникът баща й дошъл първо при Исус, но беряла душа. Но те разказват (което Матей не разказва), че на пътя когато Исус отивал при болната един пратеник ги срещнал и им казал, че болната била умряла. Матей разказва цялата случка твърде накратко; и което било казано на Исус, излага го тъй като да му е било казано от началника когато първо намерил Исус.

Ст. 20. И ето една жена, която страдаше от кръвотечение (Цгр.). Тази болест правила онази, която боледувала от нея обредно нечиста (Лев. 15:19,21). Според Марко и Лука, тази жена била издала всичките си средства по лекари, и вместо да оздравее тя станало по-зле. Но вижте вярата й! Тя е убедена, че едно допиране до дрехата на Спасителя ще й помогне повече отколкото изкуството на всичките лекари. Пристъпването й изотзад до Исус и само побарването й на дрехата му, вместо да отиде при него и да го помоли да я изцели, показва скромността и смирението й, както и вярата й; понеже тя не счела себе си за достойна да я види Исус.

Ст. 22. Дъщерю, както в ст. 2 той рекъл “синко” на паралитика. И тези изрази, изказани от Христос, не били празни думи, но думи, които показвали дълбоката му, нежна, и съчувствителна любов (Пс. 103:13). Онзи, който би желал да спасява души и спечелва човеци на Христа трябва да показва същата любов. – Твоята вяра те изцели, т.е., нейната вяра в Исус. Целителната сила била излязла от него (Мк. 5:30), а не от дрехата му. Така и в духовните изцеления, вярата е оръдието, а спасителната сила е Христова.

Ст. 23. Свирачите, които били дошли да оплакват мъртвата, както било обичай (2Лет. 35:25).

Ст. 24. Момичето не е умряло. Това щяло да бъде като сън, а не като смърт, понеже в няколко минути време то щяло да оживее и оздравее. Вижте подобната забележка на Христос за Лазар. За Христос телесната смърт не е в същност смърт (Йн. 11:26 – “Всеки, който вярва в мене, до века няма да умре”), но сън, от който той лесно може да събужда човеците; от който той наистина събудил неколцина когато бил на земята, и от който ще събуди всички в съдния ден. – Но спи. Макар и да е казано това пред вид на факта, че момичето скоро щяло да бъде събудено, пак смъртта често е наречена сън (Вт. 31:16; Дан. 12:2; Д.А. 7:60).

Ст. 25. Той влезе, като взел със себе си Петър, Яков, и Йоан, и родителите на момичето (Мк. 5:37,40) – достатъчни и сгодни свидетели, - хвана я за ръката, и, както се учим от Марко и Лука, казал й: “Момиче, тебе казвам, стани”. Не че едното или другото е било потребно (виж случая със слугата на стотника), но че и двете били уместни и полезни, като показали ясно, че целителната сила била излязла от Исус, и че по неговата воля изцелението тутакси станало. Сега вижда се е втория път дето Исус вдига човек от мъртвите: първият път бил когато възкресил сина на Наинската вдовица, за което само Лука разказва (Лк. 7:11-17), който пише, че това се случило веднага след изцелението на слугата на стотника. Този, втори път, мъртвец се възкресява в Капернаум; и третият и последен път бил възкресението на Лазар в самите предместия на Ерусалим, - най-силно свидетелство за жителите на главния град и управителите им.

§57. Изцелението на двама слепи и на един ням беснуем (гл. 9:27-34).

Ст. 27. Сине Давидов, т.е., Месия (гл. 1:1; 12:23; 22:42). Макар и да не били видели някои от Христовите чудеса, те били чули за тях и били се убедили, че той е обещания Месия, макар твърде малко люде да го разпознавали като такъв.

Ст. 28. И като влезе в къщи; вероятно в къщата, в която живеел в Капернаум. Както правил често пъти, Исус Христос изпитал вярата на тези нещастници като не отговорил изведнъж на молбата им. Не мислете, че Господ не чува вика ви, макар и да се вижда равнодушен към него няколко време. Той си има добри причини защо се забавя та не отговаря тосчас на молбата ви; но ние трябва да постоянстваме като тези слепи, даже да тръгнем и вървим след него когато ни не послуша; понеже във всяко време той храни милостиви чувства към нас. – Вярвате ли? Те били показали вярата си, но Спасителят сега иска от тях прямо да я изповядат.

Ст. 29. Нека ви бъде според вярата. Бог никога не може да не възнагради людете си по вярата им. Но той често я превъзхожда с любовта си, като ни дава “повече от колкото просим или мислим”. Че Христовото изцеляване не е зависело безусловно от вярата на изцеленият, но от волята му, е очевидно особено от случая с онези, които бил въздигнал от мъртвите.

Ст. 30. Внимавайте никой да не знае това. Разбира се, че приятелите и познайниците им щели да узнаят. Но Христос им заповядва, не да гледат да пръскат думите за това, но да вършат противното; както в гл. 8:4, за което прочетете бележките. Особената причина за тази заповед в този случай била несъмнено тази, че Исус ги бил изцелил в отговор на вярата им в него като Месия, “Синът Давидов”, което даже много по-късно от тази случка (гл. 16:20) той не видял за добре да го разгласява. Също така и в Лк. 4:41, ние виждаме, че той не позволил на бесовете да говорят, “понеже го познаваха, че е Христос”, т.е., Месия. Това вероятно е причината защо той не ги погледнал когато викали след него в улицата, защото друго-яче народът е щял да разбере, че той приемал титлата Месия.

Ст. 31. Разгласиха славата Му по цялата оная страна. Те били знаели да вярват, но не и да се покоряват. Покорността е по-добра от жертвата. Някой казват, че любовта и признателността им ги принудила да разтръбят станалото. Но една по-дълбока любов и признателност щяла да ги застави да му благоугождават с покорност към него; също така щяла да ги застави и една по-точна вяра за истинния му характер.

Ст. 32. И когато те излизаха, и пр. Ден на работа и чудеса. След като пирувал с бирниците в Левиевия дом, и се разоварял с фарисеите и Йоановите ученици, той изцелили жената с кръвотечението, възкресил Яировата дъщеря, отворил очите на двама слепи, и сега изпъжда един бяс. – Ням човек, хванат от бяс. Когато бесовете влизали в човеците те ги мъчели по различни начини: ту ги правели свирепи и опасни за другите (гл. 8:28) или за себе си (гл. 17:15); ту неми, както тука; ту и неми и слепи, както в гл. 12:22.

Ст. 33,34. След като бе изгонен бесът, и пр. Когато народът видял, че немият проговорил, той “се почуди и думаше: Никога не се е видяло такова нещо в Израил”, и несъмнено мнозина, както в ст. 8, “прославиха Бога, който бе дал такава власт на човеците”. – А фарисеите, заслепени от завист и злоба, не искали да припознаят, че това изцеление станало чрез Божията сила, но, както в един предишен случай (макар и да е споменат по-късно в гл. 12:24) казвали: “Чрез началникът на бесовете изгонва бесове”. Вижте бележките върху онзи стих. От факта, че там е изказано същото утвърждение за Исус, някои са предполагали, че чудото, което се споменава тука е същото онова, за което се говори в гл. 12:24. Обаче, това утвърждение е твърде естествено нещо за нечестиви хора да изказват, и за това не е чудно ако то се е повтаряло няколко пъти от тях. Те не могли да откажат направеното от Христа чудо; и така за тях не оставало друго освен или да повярват в Спасителя като изпратен от Бога, или да казват, че това чудо е било направено по действието на Сатана, а не на Бога.

§59. Трета обиколка в Галилея (гл. 9:35-38; Мк. 6:6, последната му част).

Марко, след като споменава за възкресението на Яировата дъщеря (като изоставил изцелението на двамата слепи и на немия, за които по-горе споменахме), казва (Мк. 6:1), “И излезе от там, и дойде в отечеството си” (Назарет); и като бил отхвърлен от там, “обхождаше селата наоколо та поучаваше” (Мк. 6:6). От което заключаваме, че думите на Матей, “И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в синагогите им”, и пр. (ст. 35) се отнасят на същото събитие; и че той отишъл първо в Назарет. Но посещението му на този градец и отхвърлянето му от него са записани от Матей на друго място (гл. 13:53-50). – Всичките градове и села, т.е., в Галилея. – Благовестието на царството, т.е., благите вести за “царството небесно”, което Христос дошъл да основе, и което от начало на служението си той бил прогласявал (гл. 4:23), и което Йоан бил възвестил като “наближило” (гл. 3:2).

Ст. 36-38. Множеството (Цгр.), което се трупало около него дето отивал и го следвало от място на място. – Смили се за тях, по причина и на телесното и на духовното им окаянство. Понеже били телесно изнемощели от това дето го следвали, и духовно изнемощели от обременителните обреди, които им налагали фарисеите. Малцина, сравнително, били които могли да се поучат от устата на Исус, и да се изцелят от ръката му; повечето били “като овци, които нямат пастир”. Но те желаели не само да се изцелят, но и да научат истината. И така Исус, като виждал колко невъзможно му било да задоволи нуждите на толкова много души, и като се смили за състоянието им, той наставил учениците си да се молят за да се изпратят и други работници. И наистина, в отговор на молитвата им, той ги изпраща, и то не само да изцеляват болести и изпъждат бесове, както споменава Матей (гл. 10:1), но и, както се учим от гл. 10:7 и от Лк. 9:2, “Да проповядват царството Божие”, което показва, че гореспоменатата Христова милост се е отнасяла както на телесната така и на душевната им нужда. – Жетвата е много (Цгр.), т.е., числото на онези, които са готови да слушат Евангелието. – Господарят на жетвата е сам Христос, който ги изпратил (гл. 10:1). Молете се. Християнските пастири и църковни работници не се избират, правят способни, и изпращат да проповядват от човеците или от богословските семинарии, но както тези апостоли и както Павел (Гал. 1:1,15,16) те се избират от Бога и от Христос, и стават способни чрез изучаването на истината и чрез сърдечна молитва, и се изпращат да проповядват словото в отговор на молитвата им. Затова и нам е отправена заповедта – “Молете се на господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата си”. И когато така се молим, дано нас да изпрати.

Назад | Съдържание | Напред