¹ Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

² Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

³ Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

⁴ А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁵ Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁶ Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁷ Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁸ И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁹ но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

¹⁰ И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹¹ И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹² Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹³ И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¹⁴ А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

¹⁵ И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

¹⁶ И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

¹⁷ И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

¹⁸ И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

¹⁹ И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

²⁰ А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

²¹ Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

²² Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

²³ Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

²⁴ Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

²⁵ И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁶ И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

²⁷ Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

²⁸ И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

²⁹ И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

³⁰ защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

³¹ Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

³² Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

³³ Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

³⁴ Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

³⁵ Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

³⁶ и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

³⁷ Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

³⁸ И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

³⁹ Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

⁴⁰ Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

⁴¹ Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

⁴² Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

⁴³ Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

⁴⁴ Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁵ Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

⁴⁶ то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

⁴⁷ И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

⁴⁸ А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

⁴⁹ Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

⁵⁰ Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

⁵¹ Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

⁵² Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

⁵³ Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

⁵⁴ Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

⁵⁵ И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

⁵⁶ Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

⁵⁷ А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁸ Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

⁵⁹ Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

§88. Исус проповядва на учениците си и на народа (гл. 12:1-59).

От първия стих на тази глава се вижда ясно, че това слово е било изговорено веднага след събитията изложени в предишната глава, или когато нашия Спасител бил още на трапезата във Фарисеевата къща, или веднага след това. Много от изговорените тука истини се срещат и другаде в почти същите думи, особено в Христовата Проповед на Планината (Мт. гл. 5-7), в проповедта дадена на учениците когато ги изпратил да проповядват (Мт. гл. 10), и в онази в Мт. гл. 24. Обаче, мнението на някои, че Лука тука ни е дал една сбирка от изречения изказани по онези случаи не е никак вероятно. Истини като тези трябвало често да се повтарят, особено на разни слушатели; и ние виждаме в тази глава особени обстоятелства, които са подбудили Христа да изговори тези истини по този случай. Освен това, заедно с многото което се намира другаде, има и доста което се намира само тука.

Ст. 1. Между това. Когато книжниците и фарисеите търсили случай да погубят Исус (гл. 11:53,54), народът повече от друг път се натискал да го слуша. Горката, които Христос бил произнесъл против тях, повдигнали враждата им; но може би по тази същата причина народът повече му показвал почести, и някои може би дошли да го защитят от нечестивите кроежи на онези книжници и фарисеи. – Пазете се от Фарисейския квас. Като произнесъл горка против фарисеите, Исус сега предизвестява учениците си да не бъдат като тях. Забележете, че в подобните горка, които той по-после произнесъл против тях (Мт. гл. 23), той нееднократно ги наричал лицемери. Той още отсега ги нарича такива (гл. 11:44); и че такъв точно бил характерът им. Това Христово предизвестие е още потребно. Лицемерието – старанието да се преструва човек за добър, а не да бъде добър, - то е изворът на много човешки злини, което унищожава добрите им дела. Срав. с друго едно подобно предизвестие в Мт. 16:6,12, и с тълкуванието на онези стихове.

Ст. 2-9. Срав. с Мт. 10:26-33, и бел. както по-долу ще кажем, връзката е различна; и в малко места има различие и между думите.

Ст. 2. Защото няма нищо покрито, което да не се открие, и пр. (Цгр.). В Ев. от Матей тези думи са казани като причина защо те не трябвало да се боят от човеците. Ако и да се клеветят от тях, че са лоши, добротата им най-после щяла да излезе на яве. Обаче, тука те са свързани със ст. 1, и показват безполезността на лицемерието, понеже то най-после щяло да се открие.

Ст. 3. Каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело. В Ев. от Матей, там се заповядва да прогласяват на всички щото се били чули от Христа в тайно (виж. бел. на Мт. 10:27); но тука те пак се предосторожават за безполезността на лицемерието, понеже каквото кажели в тъмнина, или на ухо в скришните стаи, на най-тесните си приятели, когато изказвали истинското чувство на сърцата си, щяло най-после да се прогласи “отгоре на покрива”, сир., най-вселослушно, не просто пред един цял град, но пред една събрана вселена.

Ст. 4. На вас моите приятели. Тези думи ги няма в Ев. от Матей; но сравнете с Йн. 15:14,15.

Ст. 6. Пет врабчета за два асария? В Ев. от Матей имаме “две врабчета за един асарий”. Цените се менят; и, освен това, по-голямо число често се продава за по-долна цена.

Ст. 8,9. Тука Исус казва, “и Син човешки ще го изповядва (или отрече) пред ангелите Божии”; а в Ев. от Матей, “ще изповядам и аз него пред моя Отец”. Ние трябва да се боим само от Отца (ст. 5); но да ни изповяда или отрече Христос пред “ангелите” също ще увеличи честа или позора ни.

Ст. 10. Виж. бел. на Мт. 12:31,32.

Ст. 11,12. Виж. бел. на Мт. 10:18-20.

Ст. 13-21. Притчата за Богатия Безумник. Тази притча е записана само от Лука.

Ст. 13. Някой си от множеството. Притезанието на този човек може да е било справедливо; брат му може наистина да е искал да му стори неправда с неразделяне с него наследието; но желанието му било твърде несвоевременно, и показвало любостяжателния му дух. Исус искал да обърне неговото внимание и на всички в размишление за вечните неща. Обаче, този човек мислел за временни работи. Явно е, че той е бил един от изобличените в следващата притча – които мислели, че животът им зависи от многото им имот (ст. 15), и един който трупал съкровища за себе си (ст. 21). Както мнозина във всеки век, той желаел да получи от Христа временно, а не вечно добро.

Ст. 14. Съдия или делач. Те имали съдници и велачи; и той трябвало да иде при тях. Христовата работа била различна и много по-висока. Нека всичките Христови служители вникнат добре в този отговор. Тяхната работа, както Христовата, е да проповядват истината, която когато човеците приемат, те или ще отбягват крамолите, или ще си разправят помежду си с добром. Срав. с 1Кор. 6:1-8, където Павел не се поставя като съдник, но увеава членовете на църквата да разправят сами разприте си.

Ст. 15. Им, т.е., на народа (ст. 13). Само от ст. 22 той се обръща пак към учениците си. – Пазете се от всяко користолюбие¹²³. В по-добрите ръкописи е писано “от всяко любостяжание”, сир., от всеки вид любостяжание. Може би горният пример не е един от най-лошите (виж. бел. на ст. 13), както наистина не е примерът в притчата. Обаче, всичките видове любостяжание трябвало да се отбягват. – Животът на човека не се състои в изобилието на имота му. Даже земният ни живот не зависи от увеличението на имота ни, както е показано в тази притча, където богатството на човека е безсилно да продължи живота му даже с един ден (ст. 20); много по-малко вечният ни живот зависи от тези неща; напротив, те са често препятствие (Мт. 13:22, 19:23). А защо човеците да желаят толкова да увеличават богатството си? Колко по-мъдър е съветът на апостола – “Бягай от тези неща, и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта”, които съставляват истинното и вечно богатство!

Ст. 16. Нивите на един богаташ родиха много плод. Забележете добре, че тука нищо не се загатва, че човекът е бил несправедлив, измамник, или притеснител, или, че е придобил богатството си с нечестни средства. Той просто бил много забогатял; нивята му били принесли повече плод отколкото той се надявал, или за колкото той бил приготвил (ст. 17,18). Било по Божие благословение дето той се бил обогатил; и богатството му би могло да бъде истинско благословение, макар да бил знаел той как да го употреби.

Ст. 17,18. Какво да правя? Както обикновено, многото богатство на този човек му докарало много грижи. Ако да не бил трупал той богатство само “за себе си” (ст. 20), той е щяла да види, че е имало много места, където да вложи имота си. “Ти, човече, имаш житници – недрата на нищите, домовете на вдовиците, устата на сираците и младенците. Те са влагалищата, които траят во веки" (Амбросий).

Ст. 19. Душо, имаш много блага, и пр. Горкия безумец! Той по-преди бил показал себелюбието и любостяжанието си в мислене и кроене само за себе си – в трупане нежели употребление на богатство; а сега той показва глупостта си, първо, с въобразяването си, че такива неща ще хранят душата му – че душата му ще намери покой и веселие в ядене и пиене, и, второ, в съвършенното си забравяне на смъртта, и успокояването си като че ли е бил уверен, че ще живее “много години”; понеже, ако благоразумният и да взима пред вид, че може да живее много години, той взима пред вид, че може и да не живее; и както крои за едното, така крои и за другото.

Ст. 20. Глупецо¹²⁴. За такъв Бог го счита. Обаче, човеците го считат за благоразумен. Те казват, че той се е приготвил добре за старост. Но уви, той нямало да достигне до старост. Не само той, но повечето хора ще кажат, че той е бил човек с добро положение; понеже имал “много пригоди вложени за много години”; обаче, тези “много години” той нямало да прекара на този свят, но в бъдещия. За това, даже за онези години той нямал нищо събрано, и нищо и за безбройните отсетнешни години. Така Божието съдене за състоянието на човека често се различава от човешкото (Отк. 3:17). – Тая нощ, и пр. често пъти е истина, че тъкмо когато човек мисли, че се е приготвил да се наслаждава на живота си и свет да свува, току изведнъж смъртта го постига. “Що да сторя тези житници, тези плодове, този имот?” рекъл човекът. Но сега чии щели да бъдат? Срав. с Пс. 39:6; Екл. 2:18-21; Ер. 17:11. Защо толкова да ламтим да труаме за себе си онова, което ей тази но, може да не е вече наше?

Ст. 21. Такъв е любостяжателния човек; той “събира за себе си” само. Но който “богатее в Бога” е онзи, който е богат с онези неща, които са ценни пред Бога – богат с вяра (Як. 2:5), богат с добри дела (1Тим. 6:18), богат с любов, която е изпълнението на закона, и която го подбужда да не събира за себе си, но да мисли, крои, и събира и за себе си и за други!

Ст. 22-31. Не се безпокойте¹²⁵ за живота си, и пр. тези думи твърде съответстват на Мт. 6:25-33, на които виж. тълкуванието; но тука те са тясно свързани с предишната притча. Понеже този любостяжателен човек, който бил събрал имот за много години, се трудил напразно, и понеже такова е състоянието на всеки, “който събира за себе си” (ст. 21), “затова (ст. 22) недейте се грижи за живота си”.

В ст. 24 имаме пример за по-маловажните различия между двете слова. В този стих четем “разгледайте враните”, а в Ев. от Матей, “небесните птици”. Но това различие още по-силно представлява всеобщността на Божието провидение; понеже враната, макар и да била нечиста птица (Лев. 11:15), често е представена, че се грижи Бог и за нея (Йов 38:41; Пс. 147:9).

Ст. 32. Не бой се малко стадо. Той говори на учениците си (ст. 22). Те са стадото. Макар и да са слаби и малцина, нямало нищо от що да се боят – нито даже и като били “между вълци” (Мт. 10:16), защото Бог е техният Пастир, ей техния “Отец”; и той ще им даде царството. – Царството. То е царството Божие” (ст. 31) което им бил заръчал да търсят – “царството небесно”, което Христос дошъл да основе (виж. бел. на Мт. 3:2), и което ще се даде на Божиите люде. Но това царство включва Божието вечно царство на небето, което той ще даде на людете си след смъртта им, както е явно от ст. 33 – “съкровище на небесата”. Срав. и с Мт. 25:34; Йн. 18:36; Як. 2:5; 2Пет. 1:11; Евр. 12:28. С тези нежни утешителни Христови думи към стадото си сравнете Ис. 41:10-14, “Не бой се червею Якове”; а за отговора на стадото, виж. Пс. 23 – “не ще се уплаша от зло, защото ти си с мене”.

Ст. 33. С този стих сравнете Мт. 6:19,20, и бел. Обаче, вместо “Недейте си събира съкровища на земята”, както е там, тука имаме “продайте имотът си, и дайте милостиня”. С това сравнете заповедта към младия големец (Мт. 19:21), особено думите “направете си приятели от богатството на неправдата” (т.е., на лъжливото богатство) (гл. 16:9). Продаването на имот и раздаването му на бедните, ако става без любов, нищо не ползува (1Кор. 13:3); но който прави това от любов, с това ще увеличи любовта си, и така увеличи и съкровището си на небето. Любовта на първите ученици ги подбуждала да изпълняват буквално тази заповед (Д.А. 2:45). Може да настанат времена когато и ние трябва да продадем всичките си имущества, за да задоволим нуждите на нищите.

Ст. 34. Виж. бел. на Мт. 6:21.

Ст. 35. Кръстът ви да бъде препасан¹²⁶. Бъдете готови да работите за Христа. – И светилниците ви запалени. Бъдете изпълнени с благодатта на Светия Дух. Срав. с Мт. 25:1-13. Урокът тук е че онзи е най-добре приготвен за смъртта, който винаги е готов за Християнската работа; и че само онзи е приготвен било за смъртта, било за работа, който е снабден с маслото на божественната благодат.

Ст. 36. Да му отговорят незабавно. В притчата за десетте девици, те излезли да посрещнат младоженеца; а тука те чакат да се върне господарят им от свадбата. Обаче, там и тука урокът е, че ние трябва да се приготвим преди Христос да дойде.

Ст. 37. Ще се опаше (Цгр.). Сега в този живот християните трябва винаги да са опасани (ст. 35), за да служат на Христос; а в бъдещия живот, сам си той ще се опаше, за да им служи. Човешкия господар не постъпва така; но постъпките на Бога спрямо людете си не се срещат в никой човешки пример (1Кор. 2:9). – Ще ги накара да седнат на трапезата. Някои си сравняват с тези думи Отк. 3:20,21 – “ще вечерям с него, и той с мене”. Обаче, онези думи се отнасят за тясното общение на Христа с людете си тука на земята; а тези, за богатото угощение приготвено за тях на небето. Наистина, “блажени тези раби”, на които Христос така ще служи не само на едно голямо угощение, но во веки.

Ст. 38. На втора стража, или на трета стража. Нощта се е деляла на четири стражи от по три часа всяка стража. Свадбата ще станела в първата стража; а господарят естественно ще се върнел от сватбата във втората или най-късно в третата стража.

Ст. 39-46. Тези стихове с изключение на ст 45 се срещат дума по дума и в Мт. 24:43-51, на които виж. бел. Както в ст. 36-38 той ги бил увещавал да бъдат готови като слуги да посрещнат господаря си, така в ст. 39 и 40 той ги увещава да бъдат будни, като че се пазят от някой крадец.

Ст. 41. Петър му каза, и пр. Този въпрос на Петър вероятно се отнася повече за ст. 36-38, особено за ст. 37. Това благословение общо на всички вярващи ли щяло да се даде, или щяло да бъде особенната заплата на апостолите? Така поставен този въпрос, подобен е на въпроса в Мт. 19:27, където се вижда Петър пак да си мисли, че някоя особенна заплата ще се даде на него и на другарите му. Исус не отговаря пряко на този въпрос, ако (както е показано в Ев. от Матей) следващите стихове (ст. 42-46) и да са отправени особенно към свещенослужителите (“кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител?” ст. 42), и да съдържат уверението, че онези, които са верни в службата си ще получат голяма заплата (ст. 44); когато, в ст. 47 и 48, той показва, че по-големите им познания ги подлъгали на по-голяма обязанност, и ако се покажели неверни, на по-голямо наказание.

Ст. 46. С неверните; Матей казва “с лицемерите”. “Участа” им е с тези, защото те са и лицемери и неверни. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 47. Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си. Даже тези думи, които сега слушали, и които ги подканвали да се пазят от лицемерие (ст. 1), и любостяжание (ст. 15), да не се грижат за живота си (ст. 22), но да търсят царството Божие (ст. 31), да употребяват имота си така щото да си съберат съкровище на небето (ст. 33), и да бъдат винаги будни (ст. 37), готови (ст. 40), и верни (ст. 42), - тези всичките били част от господаревата им воля, която сега те знаели, и познанието на която увеличавала и обезанността им и опасността, като още повече ги излагала да бъдат много бити. Това щяло да бъде така със всеки, който прочетеше тези думи и със всеки, който някак по-добре разбереше Божията воля; понеже не е познанието ни което ни препоръчва на Бога, а вършенето ни според познанието ни. Срав. с Мт. 7:21.

Ст. 48. Същата истина се учи и в Мт. 11:21,22, на които виж. бел. Ние не можем да заключим от малкото биене тука, или от лекото наказание там, че наказанието даже на онези, които знаели по-малко, или са се наслаждавали на по-малки преимущества, не ще бъде вечно. То може да бъде по-леко и пак да бъде вечно. Както има степени на слава и блаженство между светиите (гл. 19:16-10; 1Кор. 3:14,15, 15:41; Дан. 12:3), така несъмнено има и степени и на нечестие и на страдание между загубените. С какъвто мрак този предмет може да е покрит, в това едно ние сме уверени – че Съдята на всичката земя ще постъпи право. В последната част на този стих, Христос ни уверява, че заплатите и наказанията във вечността ще се определят по онези правила, които са припознати за справедливи от човеците. Обаче, някой ще каже, че човеците не наказват нито малко онзи, който не е знаел; но отговаряме, че него го наказват когато се докаже, че той е могъл да знае. Срав. с постановленията относно греховете от незнание по Старо-Заветната наредба (Лев. 4:2,13, и пр), и също така с Д.А. 3:17,19. Но пак виж. бел. на Мт. 11:21,22.

Ст. 49,50. Огън дойдох да хвърля на земята. Някои тълкуватели се стараят да покажат, че с изпращането огън на земята нашия Спасител е искал да каже изпращането на Светия Дух с очистващите му влияния, като сравняват с думите на Йоан Кръстител, “Той ще ви кръсти със Свети Дух и с огън” (Мт. 3:11); но вижда се, че е по-добре (както Калвин и други подържат) да разбираме Христа, че казва, “Дойдох да захвана една работа на света, която ще бъде като, че запаля света, - такава ще бъде борбата, която ще последва от тази работа”. С това са съгласни и следващите думи, “И какво ища, ако (огънят) се е вече запалил?”. Борбата е вече започнала, та ще се види някому, че няма вече нужда от мене тука. – Но имам кръщение с което трябва да се кръстя. Делото на нашия Господ на земята не щяло да се свърши докато той не изтърпял онези страдания, с които щял да направи умилостивление за греховете на света. Каква тъга щяла да му докарва останалата част от делото му, по предчувствие и действителното тегление на страданията си, до наставането на минутата, когато ще кажел, “Свърши се”!

Онези, които зимат огъня тука да означава влиянието на Светия Дух, въобще променят превода на последната част на стиха, като я четат така: “Какво желая? О дано да се е вече запалил!”. Но и двата тези превода дават едно пресилено значение на първообразното, което ясно изказва мисълта, “ако се е вече запалил”.

Тълкуванието по-горе на този стих се съгласява с въпроса в ст. 51 – “Мислите ли, че дойдох да дам мир на земята?” и с отговора му.

Ст. 51-53. Виж. бел. на Мт. 10:34-36.

Ст. 54-56. Срав. с Мт. 16:2,3, където друго едно подобно изобличение е записано; обаче, знаковете за времето тука са различни.

Ст. 54. На народа. Стиховете 1-13 са били изговорени на учениците; ст. 15, на народа; ст. 22-53, на учениците; и сега той пак се обръща към “народа”. – Облак да се издига от запад. Като Средиземното море е било на запад от Палестина, дъждът обикновенно е дохождал от онази посока. Срав. с 3Цар. 18:44.

Ст. 55. И когато духа южен вятър. Въобще в тези северни местности, южният вятър донася топлия въздух от горещия пояс. Това особенно се случва в Палестина, където южният вятър дохожда направо от топлите и сухи пустини.

Ст. 56. Лицемери, и пр. виж. мт. 16:3 и бел; но там това е казано на книжниците и фарисеите, които поискали знамение от небето, а тука на народа (ст. 54). Вероятно е, че и тука Христос е мерил особенно онези книжници и фарисеи, които в това същото време изваждали из устата му ответи, и го пречаквали (гл. 11:53,54).

Ст. 57. От само себе си, сир., независимо от знаменията на времената споменати в ст. 56. Те, особенно книжниците и фарисеите, постъпвали твърде несправедливо с Исус. Да били наистина обичали истината и правдата, те щели да приемат Христа съвсем друго яче; даже и без такива знамения, те по само себе си щели да оценят съвсем различно и справедливо характера и притезанията му; но сега те грешали не само против светлината на откровението, но и против разума и съвестта си.

Ст. 58,59. Когато отиваш с противника си, и пр. Едно предизвестие да напуснем грешния път, посочен по-горе, и да се примирим с Бога, докато още не е станало късно. Виж. бел. на Мт. 5:25,26. Обаче, там “противникът” е първоначално човекът, комуто си съгрешил; а тука тази дума се отнася по-прямо на Бога, или по-добре на закона му. Пътят, по който можем да се отървем от този закон е да повярваме в Христа (Рим. 8:1,2, 10:4), да целуваме Сина (Пс. 2:12).

Назад | Съдържание | Напред