Глава 19.

¹ Тогава Пилат взе Исуса и го би.

² И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

³ приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

⁴ Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

⁵ Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

⁶ А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

⁷ Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

⁸ А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

⁹ И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

¹⁰ Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

¹¹ Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

¹² Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

¹³ А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

¹⁴ Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

¹⁵ А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

¹⁶ Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

¹⁷ И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

¹⁸ гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

¹⁹ А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

²⁰ Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

²¹ А юдейските главни свещеници казаха на Пилата:
Недей писа: юдейски цар, но -
Самозваният юдейски цар.

²² Пилат отговори: Каквото писах, писах.

²³ А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

²⁴ затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: -
"Разделиха си дрехите Ми,
И за облеклото Ми хвърлиха жребие".
Войниците, прочее, сториха това.

²⁵ А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

²⁶ А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

²⁷ После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

²⁸ След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

²⁹ А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

³⁰ А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

³¹ И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

³² Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

³³ Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

³⁴ Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

³⁵ И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

³⁶ Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

³⁷ и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

³⁸ След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

³⁹ Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

⁴⁰ И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

⁴¹ А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

⁴² Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.
 

§149. Войниците ругаят Исус (гл. 19:2,3; Мт. 27:27-30; Мк. 15:16-19).

Виж. бел. в Матей.

§150. Пилат пак се опитва да пусне Исус, и тогава го предава да бъде разпнат (гл. 19:4-16).

Само Йоан споменава това.

Ст. 4,5. Биенето идваше преди разпъването. Но в този случай, даже след като бил Исус и го оставил да бъде поруган, Пилат пак се опитва да го пусне. Без съмнение, търпението, с което Исус поднесъл тези страдания му направило дълбоко впечатление, и го принудило пак да каже, “Никаква вина не намирам в него”; и той се е надявал, че когато народа го види поруган, окървавен, и страдащ, той ще се смили, или поне ще се задоволи с наказанието, което му е било наложено, и няма иска разпятието му. Когато Пилат им представил Исус и произнесъл онези думи, които са станали толкова прочути в живописното изкуство, Ето човекът!, той вероятно се е надявал, че сърцата им ще се умилостивят от това зрелище, както неговото сърце се беше умилостивило. – На земята Исус бе увенчан с тръни; на небето той е “увенчан с много корони” (Отк. 19:12).

Ст. 6. А главните свещеници и служители не се трогват от това зрелище. Тях няма нищо да ги задоволи освен смъртта му. По-преди те бяха поискали да бъде разпнат; и когато Пилат го предаде да го бият, те си помислиха, че са постигнали целта си. Но сега те се страхуват да не би да го пусне. Заради това, те пак викат с още по-голямо усърдие, разпни го! разпни го! Но се вижда, че тяхното решение да се разпъне Исус прави Пилат още по-решителен да го пусне. Той им казва: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него. Това не е позволение; и следващите стихове показват, че те не са го разбрали като позволение. То е като да им беше казал: “Вие го разпнете, ако имате власт (но вие нямате: 18:31); вие го разпнете, ако смеете; разпнете го, ако трябва да го разпнете, но аз не искам имам нищо общо с едно такова беззаконно дело, защото той е невинен”; и трети път той повтаря, “Не намирам вина в него”. Виж. ст. 4 и гл. 18:38.

Ст. 7. Ние си имаме закон, - закон против богохулството (Лев. 24:16). Затова го осъди Синедриона (Мт. 26:65,66). Но до сега те не бяха казали на Пилат това обвинение. Те го бяха обвинили, че е бунтовник (Лк. 23:2). Но като виждат, че Пилат няма да го осъди за бунт, те сега го обвиняват, че е богохулник. Те знаят, че според Римския закон това не е престъпление; но те се позовават на своя закон, като се надяват, че Пилат ще се съгласи да осъди Исус според него. Срав. с гл. 10:33-36.

Ст. 8.Но това ново обвинение, вместо да подтикне Пилат да погуби Исус, има обратното действие: Още повече се уплаши. Той трябва да е знаел от по-преди, че мнозина са считали Исус за пророк и чудотворец. Той беше чул Исус да говори за царството си, което не беше от този свят, и за идването му на този свят да свидетелства за истината (гл. 18:36,37), а освен това, той естествено щеше да изтълкува сънят на жена си (Мт. 27:19) като предупреждение от боговете. Като римлянин той е вярвал, че боговете често са се показвали в човешки образ (срав. с Д.А. 14:11). Заради това, той е готов да вярва, че този чуден човек, чийто изглед и думи бяха му направили такова дълбоко впечатление, е наистина свръхчовешки; и, следователно, той се страхува да не си навлече Божие отмъщение на главата.

Ст. 9. И така той въвежда пак Исус в преторията, и го пита: Ти от къде си? – не, От кое място си?, защото той знаеше, че е от Галилея (Лк. 23:5-7), но, Човек ли си или Бог? Син Божий ли си, както хората подмятат? Той естествено се е надявал, че в това частна среща ще може да узнае истината за него. – А Исус не му даде отговор. Защо? Не знаем. Както думите му бяха боговдъхновени, така беше и мълчанието му. Той беше вече казал на Пилат кой и от къде е (гл. 18:36,37). Освен това, ясно беше, какво трябваше да стори Пилат. Той знаеше, че Исус е невинен, и следователно той беше длъжен да го пусне, бил той просто човек или не. Ако Исус беше напълно убедил Пилат, че е божествен, Пилат не искаше да дръзне да го предаде на смърт. А как тогава щеше да се изпълни Божията воля? (Д.А. 2:23).

Ст. 10. На мене ли не говориш? Пилат се засяга от мълчанието на Исус, и се мъчи да го сплаши като му се хвали, че той има власт над него. Той е в недоумение. Той ту е готов да трепери пред Исус като пред едно същество от другия свят, ту очаква Исус да трепери пред него. Със самохвалството си, че има власт той се осъжда сам като неправеден; заото, като праведен съдия, той няма власт да осъди или да пусне освен съгласно с доказателствата, които има пред себе си.

Ст. 11. Исус с това иска да каже на Пилат, че той няма причина да се хвали с властта си над него; защото каквато власт и да има, тя му е дадена “от горе”. Срав. с Рим. 13:1: “няма власт, която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени”. Тази мисъл трябваше да направи Пилат да бъде и смирен и внимателен – внимателен да употреби властта, която Бог му е дал съобразно с Божията воля. – Затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. Тук единственото число вероятно е употребено вместо множественото, и се отнася за Каиафа, като представител на Синедриона, който действа в тяхно име. Техния грях беше по-голям от грехът на Пилат, защото те отдавна познаваха Христос, и имаха по-голямо доказателство за добротата и за божествения му характер и послание. Освен това, те умишлено искаха да погубят Христос, и с тази цел го “предадоха” на Пилат, а Пилат само дава позволението си за смъртта му. Наистина, той трябваше да си изпълни длъжността без страх и справедливо, като човек комуто е дадена власт за тази цел, - и ние не трябва да намаляваме грехът му, но трябва да помним, че грехът на тези, които бяха по-осветлени, и които умишлено и прилежно се мъчиха да умъртвят Исус, беше много по-голям.

Ст. 12. Поради това. Той по-преди се беше опитал да пусне Исус, но сега той още повече желае да стори така. Колкото повече гледа Исус, толкова повече впечатление му правят неговата невинност и величието (ако не божествеността) на характерът му. Но юдеите имат още едно оръжие, с което да нападнат Пилат; те казват, Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел. С това те го заплашват, че ще се оплачат от него на Кесаря,, като го обвинят, че той покровителства един човек, който прави заговор против правителството. И Пилат добре знаеше, че едно такова обвинение, макар и лъжливо, почти навярно ще се повярва. Завистливия страх на Тиверия Кесаря беше направил изменничеството да се счита за престъпление, на което обвинението беше действително и доказателството, и наказанието беше смърт. Съчиненията на Тацит и Светоний са пълни с примери на много фамилии съсипани в името на закона за измяна. Затова, Пилат се принуждава да избере от двете едното, - или да онеправдае Исус, или да изгуби службата си – а може би и живота си. За зла негова участ той избра първото. Той не разбра великият случай, който му се представи да запише името си между имената на най-благородните мъже на света. Като искаше да избави живота си, той го изгуби.

Ст. 13. А Пилат….седна на съдийския стол. Той вече не се двоуми: положението и даже животът му са в опасност. Заради това, той сяда на съдийския престол, вън от палата, готов да произнесе окончателна присъда.

Ст. 14. Беше денят на приготовление за пасхата. Понеже думата “петък” на гръцки означава буквално “приготовление”, някои са предположили, че то беше денят на Пасхата. Но този ден се беше вече изминал. Виж. бел. на гл. 18:28. Значението, прочее, е че беше "денят на приготовление” (т.е., петък) на Пасхалната седмица. И това отговаря на Мт. 27:62, където следващия ден не се нарича Пасхален Ден, но “утринта, която е след петъкът”. То отговаря и на ст. 31, където следващия ден се нарича “събота”. – Около шестия час. Тук (както е сега текста) се казва, че Пилат извел Исус вън и казал: “Ето вашия цар”, и че това се случило около шест часа, но Марко ни казва, че разпънали Исус към третия час. Това е накарало някои тълкуватели да предполагат, че Йоан е смятал по друг начин, т.е., че той е броил часовете от полунощ, и че около шестия час от полунощ е бил часът на изгряването на слънцето. Истина е, че Римляните са смятали денонощието от полунощ до полунощ, но пак те са броили дванадесетте часа на деня от изгряването до залязването на слънцето, както са смятали времето и евреите; и този способ на смятане се употребява и от Йоан (1:39, 4:6, виж. и 4:52). Най-вероятното решение се вижда да е, че Йоан е писал третия, а не шестия, час. Числата, знае се добре, са били писани в старите ръкописи с букви. Цифрите три и шест (Г и F) много си приличат; и може някой от старите преписвачи да е сбъркал да пише F вместо Г. Това е мнението на Евсевий, един писател от четвърти век; и съществуват някои стари ръкописи, които потвърждават това мнение. В един толкова важен въпрос какъвто е въпросът за Христовото разпятие не може даже да се предположи, че евангелистите са допуснали в описанията си една разлика от три часа, даже като оставим на страна, че те са били боговдъхновени. – Ето вашият цар! “Тези думи са казани на народа с горчива насмешка, както и думите на следващия стих, и тези които бяха надписани на кръста (ст. 19).

Ст. 15,16. Нямаме друг цар освен Кесаря. Те всички желаят друг цар; и само омразата им към Исус ги кара да кажат така. Те очакват обещания Месия, помазания цар, който е ги избави от Римското робство; и някои от самите тези хора загинаха по-късно в едно въстание против Кесаря. Но те се отричат от истинския си Цар (срав. с Д.А. 3:13-15); и като отхвърлят него, те отхвърлят и Този, който го е пратил (гл. 13:20); и така, в денят на злощастието си, те намират наистина, че те нямат “друг цар освен Кесаря”.

§151. Закарват Исус на мястото, където щяха да го разпънат (гл. 19:16,17; Мт. 27:31-34; Мк. 15:20-23; Лк. 23:26-33.

Виж. бел. в Матей и Лука.

§152. Разпятието (гл. 19:18-24; Мт. 27:35-38; Мк. 15:24-28; Лк. 23:33,34,38).

Виж. бел. в Матей, който разказва работата по-пълно. Но само Йоан споменава, че Пилат се отказал да промени това, което бил написал (ст. 21,22), и че понеже хитонът на Исус “не беше шит”, за това войниците хвърлили жребие за него (ст. 23,24).

Ст. 21. А юдейските главни свещеници казаха на Пилата, и пр. Надписът на един кръст показваше престъплението, за което разпънатата лице се е умъртвило. (Виж. бел. в Матей). И Пилат, като написал “Юдейски Цар”, волно или неволно беше обидил Юдейския народ, защото то значеше, че той разпъва този, който наистина беше цар. Заради това, те искат да промени надписа.

Ст. 22. Каквото писах, писах. Пилат вече се беше доста разсърдил на тях, за това, че го принудиха да умъртви Исус, и сега той отказва да им угоди. Защото, даже и макар да нямал намерение да ги засегне с надписът, той без съмнение се радва, че ги е засегнал. Пилат тук обяснява разликата между постоянство и упорство. Той се показва окаяно лишен от постоянство, когато се съгласил да разпъне един невинен човек, а той се показа упорит, когато се отказа да промени един засягащ надпис.

Ст. 23,24. Само тук ние научаваме колко души войници са взели участие в разпъването. “Четирима души” беше най-малкият отдел в Римската войска. Понеже Исусовия хитон “не беше шит”, те трябваше да хвърлят жребие за него; и по този начин буквално се изпълни пророчеството споменато тук. Виж. бел. в Мт.

§154. Исус препоръчва майка си на Йоан (гл. 19:25-27)

Само Йоан споменава това.

Ст. 25. Много се е разисквало дали четири или само три жени се споменават тук, сир., дали “Мария, жената на Клеопа”, е “сестра на майка му”, или някоя друга жена. Не за вярване, че името на сестрата на Дева Мария е било също Мария. Но въпросът не може положително да се реши. Въобще се мисли за по-вероятно, че те са различни лица. В този случай някои предполагат, че “сестрата на майка му” обозначава Йоановата майка, която той никъде не споменава по име; макар и да знаем от Мт. 27:56, че и тя е била там. Вярва се така също, че “Мария, жената на Клеопа”, е същата тази, която Матей нарича (27:56) “Мария, майката на Яков и Йосия”. Виж. бел. за имената на апостолите в Мт. 10:3.

Ст. 26,27. Матей (гл. 27:55,56) казва че жените стояли “отдалеч”, а Йоан казва, че стояли “до кръста”, и поне Исусовата майка е била до толкова близо, че той могъл да й говори. Вероятно е, че от първо, когато голямо множество народ се е натрупало наоколо, жените са стояли “отдалеч”, но от после, а най-вече след като се е мръкнало, навалицата без съмнение се е разотишла, и тогава жените естествено са дошли по-близо. – Жено, ето син ти….Ето майка ти! Не може да има никакво съмнение, че Йоан правилно е разбрал тези думи, и следователно, както е казано тук, той “я взе у дома си”. Мнозина са се чудели защо Исус не я препоръча на “братята си” (а най-вече ако те бяха нейни синове), а я препоръчва на Йоан. Но ние трябва да помним, че няма по-силна връзка от братството във вярата. Самия Исус ясно поучаваше, че тази връзка стои по-горе от всяко естествено родство (Мт. 12:49,50). Когато, прочее, си припомним, че Йоан беше “ученикът, когото Исус обичаше”, т.е., особено обичаше, и че само няколко време преди това “нито братята му вярваха в него” (гл. 7:6), и даже и сега може да не вярват в него, не е чудно, че той я препоръчва на Йоан, за да бъде тя на него, и той на нея, утеха. “В нежната си любов към майка си, той я предава на грижата на този, когото той сам обичаше повече от другите. Няма съмнение, че е било голяма утеха за Мария да си припомня, че божествения й Син особено е мислил и се е грижил за нея и за бъдещето й благосъстояние, даже в онзи час на ужасна мъка, когато “понесе на тялото си нашите грехове на дървото” (1Пет. 2:24). Някои предполагат, че Йоан я взел веднага, за да не я остави да гледа последните страдания на Исус. Но това не е вероятно. Няма съмнение, че самия Йоан е бил там до края (ст. 35).

§155. Смъртта на Исус (гл. 19:28-30; Мт. 27:45-50; Мк. 15:33-37; Лк. 23:44-46).

Всичките други евангелисти споменават тъмнината, която преобладавала за три часа. Виж. в Матей.

Ст. 28. Думите, за да се сбъдне писанието, се свързват от някои тълкуватели с предишните думи, и значат, че “Исус като знаеше, че всичкото вече се свърши, което беше нужно за да се сбъдне писанието, казва, и пр.” Но ние предпочитаме да ги считаме като свързани със следващите думи, и да значат, че Исус казва, Жаден съм, не само защото той страдаше силна мъка от жажда, но и “за да се сбъдне писанието” (именно, Пс. 69:21), като му дадат “оцет” да пие, както е казано в ст. 29. Виж. бел. в Матей.

Ст. 30. Свърши се. Какво се свърши? Не само земния му живот, но и всичката работа на земния му живот. Срав. с гл. 17:4: “Свърших работата, която ми даде да върша”. Тогава той казва това предварително; сега, обаче наистина се свърши. В целият си живот той беше открил Отца, и със смъртта си той веднъж направи онова приношение за грехове, което няма нужда да се повтори (Евр. 9:28). Последната част на стиха, и преклони глава и предаде дух, показва, че това ни го описва очевидец. Йоан си припомня как главата на любезния му Господ е клюмнала на гърдите му, когато той умрял (срав. със ст. 35).

§157. Пречупват пищялите на разбойниците, а Исус пробождат с копие (гл. 19:31-37).

Това само Йоан разказва.

Ст. 31. Римляните имаха обичай да оставят разпънатите да висят на кръста, докато умрат, което по някога се случваше на третия, четвъртия или даже осмия ден. Но това беше противно на Мойсеевия закон (Вт. 21:22,23). И макар, че юдеите си бяха осквернили душите с невинна кръв, те бяха много придирчиви за такова външно или обредно осквернение. Срав. с гл. 18:28. Тях ги е още повече грижа за това, защото другият ден “събота” и “велик ден”, т.е., съботата на Пасхалния Празник, и денят на празнуване и особени религиозни обреди. – Помолиха Пилата да им се пребият пищялите. От тук и от други писания се вижда, че Римляните често правели това, за да ускорят смъртта им, но с това те и са увеличавали страданията им.

Ст. 32. Вижда се, че Пилат им изпълнил молбата. Наскоро след това, той позволил и на Йосиф от Ариматея да погребе Исус (Мк. 15:44).

Ст. 33,34. Като видели, че Исус е вече умрял, те не му пребили пищялите. Но защо един от тях “прободе с копие ребрата му?”. Най-вероятното предположение е, че някой друг е направил това, - че онези, които са пребили пищялите са заминали Исус, като са били уверени, че той е умрял, - и че после някой друг войник, за да се увери, че е умрял, или просто от слободия и жестокост, го мушнал в ребрата с копието си. Но каквато и да му е била целта, Божията цел е била да се изпълни писанието (ст. 37). – И веднага изтече кръв и вода. Мнозина тълкуватели предполагат, че непосредствената причина на Исусовата смърт е било пукване на сърцето. За подробно разяснение на обстоятелствата на смъртта му, и за вероятната причина или причина поради, които той е умрял толкова скоро, виж. бел. в Матей.

Ст. 35. По обичая си Йоан говори тук за себе си в трето лице. С тези думи той показва, че той счита горния факт за твърде важен. Може да е имало някои, които да са се съмнявали дали Исус наистина е умрял, и са предполагали, че той само е паднал в несвяст, и после пак се е съживил. Но Йоан свидетелства тук по най-изричен и тържествен начин, че той видял като го проболи с копие, и като вода и кръв изтекла от раната, както е можало да се случи само на един умрял човек. И даже ако, както някои казват, количеството на водата и кръвта трябва да е било твърде малко, ние знаем, че Йоан е стоял близо до кръста (ст. 26) и е можал лесно да го види. За отбелязване е и това, че Йоан казва, че целта, с която той дава това свидетелство е читателите му “да повярват”. Срав. с гл. 20:31.

Ст. 36. Защото това стана, за да се изпълни написаното. Всичко това значи (1) непребиването на пищялите му, и (2) пробождането на ребрата му. Тези са някои от многото чудни сбъдвания на писанието в Христовата смърт. Срав. със ст. 24,28. Тези са по-забележителните, защото и двете са били противни на това, което обикновено се е правело с разпънатите човеци, защото обикновено пищялите са били пребивани, а ребрата не са били пробождани. Но какво писание се е изпълнило с първото? Тук вероятно се загатва за Пасхалния агнец, чиито кости не трябваше да се строшат (Из. 12:46; Чис. 9:12), и което беше тип или образ на Христос (1Кор. 5:7), който, (както този апостол бил чул в самото начало на ученичеството си) беше истинския “Агнец Божий, който взема греховете на света”.

Ст. 37 Ще погледнат на Него, Когото прободоха. Това се отся към Зах. 12:10. Забележете тук още едно доказателство за Христовата божественост, защото в Захария първото лице е употребено, и говорителят е сам Бог: “Ще погледнат към мене, когото прободоха”. Забележете също, че тези думи бяха отправени към Божиите избрани люде – Израил, към “Давидовия дом”, и към “Ерусалимските жители”. И макар и делото да беше извършено от Римски войник, действително те бяха тези, които го извършиха. Виж. Д.А. 2:23, 5:30, и срав. с Отк. 1:7. Но ние не само те. И юдеин и езичник го прободоха, - и за юдеин и за езичник той бе прободен. “Зрелището е типическо. Той ще привлече всичките хора при себе си; и нравствената сила на човешкото сърце ще бъде неговото любящо сърце, което обича и спасява този, който го е пробол”. “Бог показва своята любов към нас, защото когато ние още бяхме грешници, Христос умря за нас”.

§158. Погребението на Исус (гл. 19:38-42; Мт. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56).

Виж бел. в Матей.

Само Йоан ни казва, че Никодим е участвал в погребението, и донесъл аромати в които (ст. 40) обвили тялото, “както е обичая на юдеите да погребват”. Нямаме доказателства, че юдеите са употребявали същото балсамиране като египтяните. В Стария Завет се споменава само веднъж за един такъв случай (именно, на Аса); и той не бил балсамиран както трябва, но го положили на одърът, който той си бил приготвил с благовоние и аромати (2Лет. 16:14). Вижда се, че във времето на Христос е имало обичай да умиват тялото и да го помазват, после да го обвиват “в плащеница” с аромати и благовония, и най-накрая да го поливат с благовоние, а понякога и да горят аромати. В случаят на Христос, приближаването на съботата ги накарало да побързат с приготовлението на тялото, което не се свършило до залязването на слънцето, и следователно останало да се извърши в денят след съботата. Никодим, от голямата си обич към Христос, донесъл много аромати – “до сто литри”. Дали всичкото това количество се е употребило в обвиването на тялото, или (както някои предполагат) една част е била запазена, за да се изгори, не се знае. И Йоан и Матей казват, че гробът бил “нов”, а Лука казва, че никой не бил погребан в него. Йоан казва, че гробът бил “близо”, а Матей казва, че е бил на Йосиф. Виж. бел. на Матей.

Назад | Съдържание | Напред