Глава 22.

¹ А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

² И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

³ Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴ и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁵ И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁶ И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁷ И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁸ И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹ А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

¹⁰ А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹¹ и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³ И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴ И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵ И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁶ защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁷ И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸ защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹ И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

²⁰ Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹ Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²² Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²³ И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴ Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵ А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁷ Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸ А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹ Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³¹ [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

³² но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³³ Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³⁴ А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁵ И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁶ И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁷ защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

³⁸ И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁹ И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

⁴⁰ И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹ И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴² Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³ И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴⁴ И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵ И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶ Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁷ Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸ А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹ И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹ А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵² А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹ И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън та плака горко.

⁶³ И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
 

§131. Началниците се наговарят да убият Исус; Предателството на Юда (гл. 22:1-6; Мт. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1,2,10,11).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 3. Тогава влезе Сатана в Юда. Само в Ев. от Лука се намират тези думи във връзка с тези събития; но и Юоан казва същото нещо, но във връзка с Пасхалната вечеря (Йн. 13:2,27). Това изражение не значи, че Юда е бил прихванат от бяс, и следователно под властта на Сатана, но че Сатана се приближил да го изкушава (както често прави с нас всички), и юда го послушал вместо да му се съпротиви.

§132. Исус изпраща двама от апостолите да приготвят Пасхата (гл. 22:7-13; Мт. 26:17-19; Мк. 14:12-16).

Виж. бел. на Ев. от Матей, и срав. с разказа на Марко, който повече се съгласява с този.

§133. Исус яде пасхата с дванадесетте (гл. 22:14-18; Мт. 26:20; Мк. 14:17).

Срав. с бел. на Ев. от Матей, където е разяснено по кой начин обикновено евреите са яли пасхата, и по кой ред вероятно са следвали събитията станали вечерта, когато Исус ял пасхата с дванадесетте.

Ст. 14. И като дойде часът, т.е., вечерта, както е казано от Матей и Марко. Виж. и бел. на Мт. 26:17.

Ст. 15. Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам. Най доброто тълкувание на този стих се вижда да е Йоан глави 14-17. Когато видим там какви велики истини Исус имало да втълпи в учениците си по този случай, ние не се чудим вече дето той е копнял да яде тази пасха. Той, истински човек, наистина е копнял за човешко съчувствие (Мт. 26:38,40); но жаркото му желание по този случай било да настави, утеши, и утвърди учениците си. Той желаел да яде тази пасха с тях, и по тази причина, - да замени онзи стар Еврейски обред, (който щял скоро да се изпълни с неговата смърт, на която този обред е бил образ) с новия Християнски обред причащението. Не можем ли да кажем, че Исус още жарко желае да яде тази пасха с учениците си, и че всяко студено и обредно отслужване тази възпоминателна служба – причастието – е, тъй да кажем, разочарование и скръб лично нему?

Ст. 16. Докле се не изпълни в Божието царство. Това изражение и изражението “докато не дойде Божието царство” (ст. 18) отговарят вероятно на Матеевото “до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на моя Отец” (Мт. 26:29), на което виж. бел.

Ст. 17. И като прие чаша, и пр. Тази е първата чаша на пасхалната вечеря, и не е чашата на причастието, която вероятно е била третата, и за която се споменава в ст. 20. Виж. бел. на Мт. 26:20.

§136. Постановление на Господнята вечеря (гл. 22:19,20; Мт. 26:26-29; Мк. 14:22-25; 1Кор. 11:23-25).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където са отбелязани и разтълкувани и различията на Ев. от Лука.

В този и в следващите два отдела, Лука вероятно не следва реда на времето. Забележете числата на отделите, и виж. бел. на Мт. 26:20.

§135. Исус показва кой е предателят; Юда се оттегля (гл. 22:21-23; Мт. 26:21-25; Мк. 14:18-21; Йн. 13:21-35).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Изражението “горко на тогова човека” очевидно е направило дълбоко впечатление на всичките ученици, и е повторено дума по дума от всичките евангелисти освен Йоан.

§133. Препирня между учениците; Исус изобличава славолюбието им (гл. 22:24-30).

Две такива препирни поне са били станали по-преди помежду учениците (виж. Мт. 18:1-7, и 20:20-28), от които последната се случила няколко дни преди тази, за която тука се говори. Но тази препирня разказва само Лука. Както е разяснено в тълкуванието на Мт. 26:20, тя вероятно е станала тъкмо когато щели да седнат на трапезата. Може би тя възникнала от разпря за кои да седнат на най-почетните места на тази пасхална трапеза. Срав. с гл. 14:7. За да изобличи тази препирня на учениците си вероятно Христос станал та омил нозете им, както е разказано в Йн. 13:1-20.

Ст. 24. Кой от тях се счита за по-голям. Да желае човек да бъде голям е благородно; но да желае да го имат за голям е подло.

Ст. 25,26. Срав. с Мт. 20:25-28, и бел. – Се наричат благодетели. Това название понякога се е давало на царе; например, на Филип Македонски, на Птоломей III. Египетски, и на няколко Сирийски и Понтийски царе.

Ст. 27. Аз съм сред вас като един, който слугува. Това е верно за целия обществен живот на Христа; но от предишните думи то се вижди, се отнася тука на факта, че той сега им слугувал като им омивал нозете, когато те седяли на трапезата. Виж. бел. по-горе в началото на този отдел.

Ст. 28. А вие сте ония, които устояхте с мене в моите изпитни¹³⁵. Христос говори тука вероятно за изпитанията си от наветите на враговете си и за времената когато мнозина от учениците му се били съблазнили и го напуснали, а тези, както тук е казано, го били следвали. Виж., например Йн. 6:60,66-69.

Ст. 29,30. Аз завещавам на вас, и пр. Христос тука им показва, че не трябвало да се препират за кой от тях ще бъде най-голям и ще има най-голяма чест; защото всички щели да имат изобилни почести, всички щели да приемат царство, и всички щели да седнат на престоли. Но те щели да царуват с Христа заедно в царството му, а не отделно от него, и щели да ядът на трапезата му както се подразбираше и от ст. 16. – Да съдите дванадесетте Израилеви племена. Виж. Бел. на Мт. 19:28. Не на някои земни престоли щели те да седнат, за да съдят онези племена; нито Учителят им щял да седне на престола на отца си Давида в някой земен Ерусалим. Както неговото царство не било от този свят, така не било и тяхното. Пак той е вече започнал да основава духовното си и вечно царство в сърцата на всички онези, които приемат истината от него (Йн. 18:36,37). Също и апостолите му, които свидетелствували за тази същата истина, и я изложили за грядущите поколения, царуват вече над човешките сърца, и упражняват по-широко влияние , отколкото кой да е владетел на земята.

§137. Исус предсказва отричането на Петър и опасностите, които очакват него и другите ученици (гл. 22:31-38; Мт. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38).

Срав. с тълкуванието на Ев. от Матей. Както таз е показано, Лука се съгласява с Йоан, че това е станало когато те са били на вечеря; а Матей и Марко пък представляват това, че се е случило когато те са били на път за Елеонската планина. Възможно е, че това предизвестие Христос първо е произнесъл във времето означено от Лука и Йоан, и после го е повторил.

Ст. 31. Сатана ви изиска. Сатана не можал да надвие на Христа с искушенията си; но той се надявал, че ще бъде по-сполучлив с учениците му. Както той по-преди се помъчил да поколебае праводушието на Йов със силните си изкушения (Йов 1:6-12, 2:1-6), така и сега той се надява, че с подхвърляне апостолите в ситото си той ще може да разклати вярата им в Христа и да им покаже, че те не са нищо друго освен плява.

Ст. 32. И тези изкушения на Сатана наистина показали, че е имало в тях плява – че те са били самоуверени и страхливи. Но, както виждаме в частност в случая с Петър, те показали, че той наистина е бил жито – че е имал истинна вяра в Христа и истинна любов към него, и бил дълбоко разкаян за грешното си отричане. – Аз се молих за тебе. Несъмнено, той се е молил и за другите; но той е знаел, че най-големите изкушения щели да постигнат Петър, и го уверил сега, че се е молил нарочно за него. Срещу Сатана, нашия противник, който търси да ни хвърли в грях, стои Христос, приятелят, който ходатайства за нас. Но за какво се бил молил Христос? Не за да не бъде изкушаван Петър (срав. с Йн. 17:15), но за да не оскудее вярата му в изкушението му; защото силата и победата на християнина над света е от вярата му (1Йн. 5:4,5). И явно е, че молитвата на Христа за Петър е била услишена (както всичките му молитви са били услишани – Йн. 11:42); защото ако вярата на Петър и да отслабнала, тя не оскудала съвсем, но скоро блеснала ярко в разкаянието му. И следващите думи (“ти когато се обърнеш”) показват, че Христос е знаел, че вярата на Петър привременно ще се помрачи, и следователно той ще изпадне в грях, и че той ще се обърне, т.е., ще се разкае за греха си. – Утвърди братята си. Онзи който, изпаднал в грях, е познал слабостта си, може по-добре да ръководи другите. От Деянията ясно се вижда как Петър отпосле утвърдил другарите си другите апостоли със слово и с пример; а как той утвърдил другите вярващи е явно от неговите Послания. Виж. 1Пет. 1:5,7,13, 4:12, 5:6-9 и 2Пет. 1:5, 2:9, където ясно разбира силата на изкушението, и потребата и от бдене и от божествена помощ.

Ст. 34. Виж. бел. на Мт. 26:33-35.

Ст. 35-38. Това се разказва само от Лука.

Ст. 35. Когато ви пратих без кесия, и пр. Виж. Мт. 10:9-15, и бел. От тука се учим, че във времето когато те били изпратени, макар и да тръгнали без някакви пътни потреби, като са се облягали на гостоприемството на хората, те не останали лишени от нещо. Несъмнено Христос тука им припомня този факт, за да им покаже, че той е знаел от какво те са имали нужда тогава, и от какво сега.

Ст. 36. Но сега, - не онази нощ, защото в онзи полунощен час не било време за купуване; нито Христос позволил на апостолите да си послужат по този случай с ножа. Тези думи, прочее, значат от сега нататък. Христос скоро щял да ги остави в света, и да ги изпрати да проповядват евангелието на всичките народи; и той тука ги учи, че в тази работа състоянието им щяло да бъде твърде различно от онова когато по-преди ги изпратил за кратко време. Сега те не щели да бъдат вече между приятелите му, но между враговете му; и те щели да имат нужда от “кесия”и "тържик" за посре щане на личните си нужди, и още и “нож” за самозащите. Наистина, че думата “нож” тука не може да се вземе духовно, както не могат да се вземат духовно и думите “кесия” и “тържик”. Но тя не означава и че те трябвало да разпространяват религията с нож, или да истребват с него вреговете си, но просто, че те щели да бъдат изложени на опасности, и че те трябвало да си служат с обикновените средства за самозащите.

Ст. 37. Трябва да се изпълни в мене и това писание, сир. Писаното в Ис. 53:12. Така Христос прилага тази глава на себе си, и показва,, че тази част от нея е щяла сега скоро да се изпълни. Думата “защото” в началото на спиха показва, че Христос тука представя това като причина, за което той току що бил казал. Други обстоятелства щели да настанат за тях, и от сега нататък те щели да имат нужда да промислят за личните си нужди и личната си безопасност, защото те нямало вече да се знаят като последователи на един прочут пророк, но като последователи на един, който “с беззаконните се счете” – на разпънатия Назарянин.

Ст. 38. Ето тука има два ножа. Единият от тях бил на Петър (Йн. 18:10). Те ги носили вероятно, за да се защитават от опасностите в пътуването си. Някои от пътищата, - на пример, пътят от Ерихон за Ерусалим, по който те сега били дошли, -били наводнени с разбойници; и се разказва, че даже свещениците и тихите и аскетичните Есенци имали обичай да носят оръжие когато пътували. Да предполагаме, че тези два ножа се отнасят за светската и духовната власт уж дадена на Петър е просто нелепост. – Доволно са (Цгр.). Учениците криво разбрали Исус; те си помислили, че ели тозчас да имат случай да употребят ножовете си, за което употребление Петър после бил изобличен (Мт. 26:52,53). Исус, обаче, не се спрял, за да им покаже грешката, но просто прекратил разговора върху този предмет като рекъл: “Доволно са”.

§140. Тъгата на Исус в Гетсимания (гл. 22:39-46; Мт. 26:30,36-46; Мк. 14:26,32-42; Йн. 18:1).

Виж. бел. на Ев. от Матей, чиито разказ е най-пълен; обаче, Лука споменава за някои работи, които другите евангелисти са изоставили.

Ст. 43. И яви му се ангел, вероятно в телесен образ. Как Лука е поучил това не се знае. Възможно е, че един от тримата ученици е видял това явление на ангел. Ангелите служат на всичките Божии люде (Евр. 1:14). Те служили на Исуса в свършека на изкушението му в пустинята (Мт. 4:11). Сега един ангел дохожда сред изкушението му и го укрепява. В този час на безпримерно изпитание (виж. бел. На Мт. 26:37,38) човешкото естество на Христос имало нужда да се подкрепи от ангел също както тялото му обикновенно имало нужда да се подкрепя с храна.

Ст. 44. И потта му стана като големи капки кръв. Натискът от чрезмерната му тъга несъмнено насилил кръвта да премине през жилите му и да се смеси с потта, която от това приел червен и кръвен вид. Има и други няколко примери на подобно следствие от чрезмерно страдание. Един такъв пример, последвал от голям страх, е споменат в Английския Медицински Вестник за Декември, 1848. Има малко подобни случки записани; но те са достатъчни да покажат, че кървавия пот, който Христос изпитал в Гетсиманската градина, не е било нещо невъзможно, нито даже чудотворно, и да хвърлят светлина върху него като паказател на степента на изпитваната тъга.

Ст. 45. Заспали от скръб. Те не се стараели да забравят скръбта си със заспиване; но отъпели и задрямали от продължителната скръб. Виж. бел. на Мт. 26:40.

Ст. 46. Защо спите? и пр. Според Матей и Марко, Исус рекъл това след първото си помолване. Виж. Мт. 26:40,41, и бел.

§141. Исус предаден и хванат (гл. 22:47-53; Мт. 26:47-56; Мк. 14:43-52; Йн. 18:2-12).

За реда, който са следвали събитията в този отдел и за общото им изяснение, виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 48. Юдо, с целувка ли предаваш човешкия Син? Само Лука е записал това питане на Христос. То трябва да е било зададено след целуването. С него Исус показва на Юда, че знае, че с него той е искал да го предаде; и по-нататък му разкрива големината на престъплението му с утвърждение, че той предава не само приятеля и учителя си, но “Човешкия Син”. Виж. бел. на Мт. 8:20.

Ст. 51. Оставете до тука. Тези думи и изцелението на отрязаното ухо се разказват само от лука. Някои предполагат, че тези думи са били казани на учениците, и че значението им е – Не им се съпротявявайте вече; оставете ги да ме вземат. Но, ако са били казани на онези, които дошли да хванат Исуса, което е по-вероятно, значението им е, ил (1) Оставете учениците ми до тука да проявят любовта си към мене, и желанието си да ме защитят, и не си отмъщавайте за това; или, което е по-вероятно, (2) Оставете ме до тука; т.е., вземете та ме вържете ако щете; но оставете ме първо да извърша и това още едно милостиво дело.

Ст. 52. Само от Лука се учим, че някои от “първосвещениците” и “старейшините” присъствували на тази случка.

Ст. 53. Но сега е вашия час и на властта на тъмнината. Тези думи може би са били внушени от това, че тогава е било полунощ, и така удобно време за това мрачно и нечестиво дело. Но Матей, вместо тях, е писал, “Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания” (Мт. 26:56). За това, значението на тези думи се вижда да е, че това е времето, което, както е предсказано от пророците, Бог ви е определил, и в което позволява на “властта на тъмнината” (която работи във вас и ви подбужда) да извърши нечестивото си намерение. С последните думи на този стих сравнете Кол. 1:13, където същите думи се срещат. Мисълта тука съответства на Йн. 14:30, където вместо “властта на тъмнината”, намираме “князът на този свят”.

§142. Исус заведен при Анна и Каиафа. През неформалното съдене на Исус пред Каиафа, Петър три пъти се отрича от Христос (гл. 22:54-62; Мт. 26:57,58,69-75. Мк. 14:53,54,66-72; Йн. 18:13-27).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Само Лука разказва за обстоятелството, че “обърна се Господ та погледна Петър” (ст. 61). Не се знае дали Исус е бил държан в двора, та е бил през всичкото време пред Петра. Някои предполагат, че тъкмо в това време той е бил заведен през двора от стаята на първосвещенника, където неформалното му съдене е станало, в стаята, където се бил събрал Съветът, който формално го съдил и осъдил.

§143. Каиафа и народният съвет съдят Исус. Той обявява, че е Христос, а те го осъждат за богохулство, и му се присмиват (гл. 22:63-71; Мт. 26:59-68; Мк. 14:55-65).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където различията в този разказ на Лука са също отбелязани и разяснени.

Назад | Съдържание | Напред