⁴ И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

⁵ А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

⁶ А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

⁷ Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

⁸ Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

⁹ Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

¹⁰ Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

¹¹ Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

¹² И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

¹³ И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

¹⁴ Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

¹⁵ И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

¹⁶ Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

¹⁷ А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

¹⁸ А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

¹⁹ А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

²⁰ Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

²¹ Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

²² И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

²³ И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

²⁴ И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

²⁵ А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

²⁶ Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

²⁷ И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

²⁸ така щото Човешкият Син е господар и на съботата.

§36. Изцелението на един парализиран човек (гл. 2:1-12; Мт. 9:2-8; Лк. 5:17-26).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 3. Четирима го носеха. Забележете пак живостта на Марковата картина.

§37. Призоваването на Матей, и угощението в къщата му (гл. 2:13-17; Мт. 9:9-13; Лк. 5:27-32).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§38. Отговор на питания за поста (гл. 2:18-22; Мт. 9:14-17; Лк. 5:33-39).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§40. Учениците късат класове в съботен ден (гл. 2:23-28; Мт. 12:1-8; Лк. 6:1-5).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 26. Когато Авиатър беше първосвещеник. В Старо-Заветния разказ на събитието, което тука нашия Господ загатва (1Цар. гл. 21), първосвещеникът, който позволил на Давид да вземе и изяде присъствените хлябове се наричал Ахимелех, а синът му, който един избягал когато баща му и всичките други свещеници в Ноб били избити по заповед на Саул, се наричал Авиатър (гл. 22).

Някои обясняват тази привидна разлика с предположение, че Авиатър, за който нашия Господ споменава, е бил синът, който почти веднага след смъртта на баща си станал първосвещеник, присъединил се към Давид и споделил странствуванията му, и следвал да бъде на служба през целите четиридесет години на Давидовото царуване (като споделял първосвещеническите длъжности със Садок). Понеже станал така добре известен като приятел на Давид и първосвещеник през царуването му, и понеже присъствал на произшествието, за което тука се говори, и може би е донесъл и дал на Давид светите хлябове (по заповедтта на баща си), произшествието може да се каже, че се е случило в неговото време.

Това обяснение е възможно, но има друго, което ни се вижда по-добро. При по-нататъшно разглеждане на Старо-Заветните писания намираме, че в кратките бележки върху Давидовото царуване (2Цар. 8:15-18), първосвещеникът през това царуване се нарича Ахимелех, син на Авиатър, и в същите бележки, повторени в 1Лет. 18:14-17, той се нарича Авимелех, синът на Авиатър. И на двете места бащата (който позволил на Давид да вземе и изяде присъствените хлябове) се нарича Авиатър, както в Новия Завет. Следователно, ние право можем да заключим, че първоначалното име и на бащата и на сина е било Авиатър, но че и двамата в последните си години били преименовани Ахимелех (което значи Брат на царя), тъй като първият е бил приятел и другар на Саул, а последният на Давид, та така в по-ранния съвременен разказ (1Цар. гл. 21), бащата се наричал с презимето си Ахимелех, а синът с първоначалното си име Авиатър, макар че в по-следващия разказ за Давидовото царуване (2Цар. 8:17) синът е отбелязан с презимето си Ахимелех (което бил придобил като Давидов приятел), а бащата с първоначалното си име Авиатър. Така името Авиатър би останало в употребление в по-последните времена, и естествено би било употребено в Новия Завет като име на Бащата. Това предположение е много по-добро отколкото да допуснем (както някои правят), че тук има някаква бъркотия или грешка в Старо-Заветната история. Авимелех в 1Лет. 18:16 може и да е било презиме дадено на Авиатър (което значи Баща, т.е., Приятел на царя); или пак понеже, както е добре известно, Книгата на Летописите не е била толкова точно упазена, колкото другите книги на Стария Завет, името Авимелех може да е погрешка на някой ранен преписвач за Ахимелех. Че евреите понякога са давали на сина бащиното му име е явно от Лк. 1:59, където се разказва, че на обрязването на Йоан Кръстител, присъстващите приятели и съседи искали да му дадат име Захария, по името на баща му.

Гореизложеният възглед върху този въпрос има това преимущество, че отмахва не само едно привидно несъгласие между тълкувания стих от Евангелието на Марко и разказва в 1Цар., но и едно привидно несъгласие между разни места в Стария Завет.

Ст. 27. Съботата е направена⁸⁹ за човека, и пр. Този стих се среща само в Ев. от Марко. Забележете тука (1) че съботата не била станала само за евреите, но за човека; (2) не просто за един разред човеци, но за всички, - “ни слугата ти, нито слугинята ти, нито чужденецът ти” (Из. 20:10); и (3) ако е станала за човека, ние можем да бъдем уверени, че тя е потребна на човека. Па и всичката опитност показва, че тя е потребна на целия човек – тялото, ума, и душата му. Човек, който се занимава постоянно с било телесна било умствена работа, без да има такъв ден за почивка, скоро поврежда или тялото или ума си, или пък и двете. Но още повече този ден е потребен на душата му – за да има тя време да размишлява върху отношенията си към Бога, и върху длъжностите си като нравствено същество и към Бога и към ближния си, и да се приготовлява за вечността. Затова, никой няма право да казва, че понеже съботата е станала за човека, следователно той трябва да я преминава така както му скимне, но по-добре, той трябва да я преминава с гонение онази цел, за която тя е станала – за неговото истинно и вечно благо. Обаче, тя не би била за неговото истинно и вечно благо, да я преминува в порок, труд, или просто светски забавления. Но ние можем (и това е което Христос тука поучава) да вършим него ден всичко, което наистина е потребно за благото на човека, - т.е., милосердни дела, такива като нахранването гладни (както тука), или гледането болни или животни (Лк. 13:12,15), или труденето за душите на човеците (Мт. 12:5). – А не човек за съботата. Човек първо е бил създаден, а после е била учредена съботата за неговото благоденствие (Бит. 2:1-3); и следователно законът за съботата не трябва да се тълкува така щото да противодейства на благоденствието на човека. Виж. и бел. на Ев. от Матей.

Назад | Съдържание | Напред