³ Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

⁴ Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

⁵ И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

⁶ А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

⁷ И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

⁸ Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.

⁹ Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните,

¹⁰ и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

¹¹ А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

¹² И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

¹³ Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

¹⁴ Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

¹⁵ А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

¹⁶ А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

¹⁷ И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

¹⁸ (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

¹⁹ При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

²⁰ А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

²¹ Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

²² Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

²³ А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

²⁴ И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

²⁵ И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

²⁶ Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

²⁷ Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

²⁸ И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

²⁹ И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

³⁰ И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

³¹ И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

³² А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

³³ И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

³⁴ дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

³⁵ И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

³⁶ И седяха да Го пазят там.

³⁷ И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

³⁸ Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

³⁹ А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

⁴⁰ Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

⁴¹ Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

⁴² Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

⁴³ Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

⁴⁴ Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

⁴⁵ А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

⁴⁶ А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

⁴⁷ Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

⁴⁸ И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

⁴⁹ А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

⁵⁰ А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

⁵¹ И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

⁵² гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

⁵³ (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

⁵⁴ А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

⁵⁵ Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

⁵⁶ между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

§144. Исус заведен при Пилат (гл. 27:1,2; Мк. 15:1; Лк. 23:1; Йн. 18:28).

Ст. 1. Всичките главни свещеници⁷⁸ и народни старейшини, и още книжниците (Мк. 15:1), - “целия съвет”, т.е., синедрионът. – Се съвещаваха, и пр. Те по-преди били изпитали Исус и го намерили “повинен на смърт”. Някои предполагат, че целта на сутрешното събиране на съвет е била да потвърди, това което бил решил през нощта, защото, според законите им, съденето на едно престъпление достойно за смърт не е могло да става през нощта. Но в изпитването и съденето на Спасителя, в лудостта и бързината си, те не се съобразили напълно с изискванията на закона; понеже законът е забранявал да се осъжда някой в същия ден, когато е ставало изпитването му, или да се осъжда просто на неговата изповед. Ние заключаваме, прочее, че целта на това сутрешно заседание на съвета е била, не да изпита повторно Исус, на светло, но да се съветват как те биха могли да приведат решението си в изпълнение. В това време те нямали власт да го убият (Йн. 18:31). Затова нужно било да го предадат на Пилат, и последният да заповяда да го убият. Но по кое обвинение? Те били решили, че той е повинен на смърт, защото бил уж богохулник. Но те добре знаели, че Пилат не ще обърне внимание на такова едно обвинение. (Срав. поведението на Галион, Д.А. 18:12-17). Те, следователно, трябвало да измислят друго едно обвинение против Христа. С такава цел се бил събрал сега съветът. И от което следва се вижда, че съветниците решили първо да се стараят да накарат Пилат да осъди Исус (за техен хатър), без да се казва какво е престъплението му. И ако не сполучи това, тогава да го обвинят в подстрекаване към бунт (Лк. 23:2).

Ст. 2. И като го вързаха. Той още по-напред бил вързан през съденето му, или може би, сега да е бил по-стегнато вързан. – Пилат⁷⁹. Той бил назначен за управител през 26г. след Р.Х., около времето когато Йоан Кръстител започвал служението си; и след заемането на тази длъжност около десет години, той бил обвинен пред Императора (в жестокости и грабителство), и заточен във Виена, в Галия (Франция), където по-късно се самоубил. Той обикновено живеел в Кесария, но сега дошъл в Ерусалим на празника на пасхата, за да пази реда. “Преторията” (Йн. 18:28) е била конакът, мястото където Пилат живеел когато се намирал в Ерусалим, и където сега Исус бил заведен. Тя вероятно е била до самата Антониева крепост, на северната страна на храмовия двор.

§145. Юда се разкайва (гл 27:3-10. Срав. с Д.А. 1:18,19).

Това произшествие се споменава само в Евангелието от Матей. То вероятно се е случило, както тука е записано, веднага след осъждането на Христос от съвета (Синедриона), а не, както някои предполагат, след осъждането му от Пилат.

Ст. 3. Разкая се. От факта, че Юда се разкаял “когато видял, че (Христос) бил осъден”, някои предполагат, че той не се е надявал, че до там ще отиде работата, но, че Христос ще избегне от ръцете на враговете си, както бил сторил и по-напред. Така, той мислил, че ще вземе парите, за които ламтял, и в същото време Христос не ще бъде нищо повреден, но, с употребление на чудотворната си сила пред съвета, ще го направи да повярва в него, и така по-скоро ще основе Месиянското си царство. Така погледнато Юдовото престъпление е било по-малко. Но този възглед е противен на събствените думи на Юда (ст. 4), противен на което бил му казал Исус (гл. 26:24 и Йн. 17:12), и противен още на което учениците отпосле казали за него (Д.А. 1:18,25). Но защо той да се разкае, когато видял, че Христос е бил осъден? По същата причина по която всеки човек се наскърбява, когато извърши злодеяние и после вижда следствията му. По-напред той гледа на печалбата, която ще придобие ако извърши престъплението, и малко той мисли за следствията от него. Но после, като стори престъплението, той се принуждава да гледа на следствията от него и на ужасната си виновност и нечестие. Всичко това, както в случая с Юда, често докарва несносна скръб, отчаяние, и самоубийство. Това е световната скръб, която ражда смърт, а не онази скръб по Бога, която ражда спасително покаяние (2Кор. 7:10). Скръбта на Юда била от първия вид, а Петровата от втория. Няма съмнение, че скръбта на Юда е била толкова дълбока, колкото Петровата. Но неговата скръб го довела до отчаяние и смърт, а скръбта на Петър го довела до истинно покаяние и до Христа. – И върна тридесетте сребъника. Той не може да ги държи. Те горят самата му душа. Те му се виждат сега толкова омразни, колкото по-преди му се виждали желани. За тях той не само бил предал Учителя си, чиито чудесни и благотворни дела той бил видял, и чиито мъдри, любящи, и мили думи той толкова често бил слушал, но за тях той и продал и душата си. Но, макар и да можал да върне тези пари, той не можал да повърне извършеното от него дело. За други бележки върху подбужденията и характера на Юда, виж. бел. на гл. 26:8,9,14.

Ст. 4. Съгреших. Юда не само скърбял от извършения грях (ст. 3), но го и изповядал, и освен това (ст. 5) и върнал обратно парите, които бил взел. Но повече от това е потребно за спасението на човека. Юдината скръб не е била придружена от истинно покаяние (виж. по-горе бел. на ст. 3); и той се изповядва само пред човека, вместо да иде с вяра при Бога. – Невинна кръв. Да не бил изповядал това, някои биха могли да предположат, че Юда в дълговременното си сношение с Исус трябва да му е намерил някакъв недостатък. Но даже предателят на Христос го провъзгласява за невинен. Така говорят за него и осъждащият съдя (ст. 24, и Йн. 18:38, 19:6) и войните, които го разпънали (ст. 54, и Лк. 23:47). – Нам що ни е? Но то е било нещо за тях. Защото според техните закони те били длъжни да вземат под внимание каквото ново свидетелство се е появило в полза на обвиняемия, даже и когато е вече осъден. Но тези люде не искали да чуят свидетелство в полза на Исус (виж. бел. на гл. 26:39). И гледайте колко студено се отнасят с оногова, когото несъмнено те по-преди били ласкаели и отрупвали с почести, и когото направили оръдие на нечестивото си намерение! Наистина “утробите (съчувствието) на нечестивите са немилостиви” (Пр. 12:10).

Ст. 5. И като хвърли сребърниците в храма. Думата преведена тука храм в тесния смисъл означава Святото Място, в което никой друг освен свещениците не е могъл да влиза. От което може да се разбере, или, че Юда хвърлил парите на храмовите врата, или че думата храм е употребена тука в по-широк смисъл, и обема и храмовите дворове. – И се обеси. В Д.А. 1:18 е казано, че “като падна на очите си, проседна се през сред”. Вероятно той първо се е обесил, както тука се разказва, (може би на дърво), и после, въжето като се скъсало, или клонът на дървото като се счупил, тялото му се прокъсало, както се разказва в Деянията на Апостолите, което е твърде за вярване, че се е случило, ако, както мнозина предполагат, той се е обесил на дърво на края на стръмнината в южната част на Еномската долина, която стръмнина е от 25 до 40 крака висока.

Ст. 6. Не е позволено; защото като “цена на кръв” (т.е., пари дадени за проливането на кръв) те я считали за нечиста, според Вт. 23:18. Но така те сами себе си осъждали, защото те били платили парите. Обаче, като всякога, те се грижели за външното, а не за сърцето. Те повече се боели да не би да осквернят святата храмова каса отколкото душите си.

Ст. 7. Купиха с тях грънчаревата нива. По предание, тази нива била разположена на стръмното лице на южната рътлина, срещу Сионската планина, която рътлина заобикаля Бенъ-Еномската долина. В Деянията на Апостолите е казано, че Юда бил купил нивата, но вероятно с това искало да се каже, че тя била купена с негови пари.

Ст. 8. Кръвна нива. На еврейски “Акелдама” (Д.А. 1:19). Изречението “и до днес” показва, че Матей е писал това няколко време след произшествието.

Ст. 9,10. Тогава се изпълни, и пр. Първото нещо, което изисква тука внимание е, че в днешния Гръцки текст пророчеството, за което тука се говори е наведено като да е казано от Еремия, когато в същност то се среща не в Еремия, а в Захария. Внушение са били няколко начина за изравнението на тази трудност. Един от тях е, че в древните ръкописи собствените имена въобще са били съкращавани, та една промяна лесно е могла да бъде направена от преписвачите; обаче, няма доказателство, което да потвърди този възглед. Друг начина е, че понеже в старите Еврейски ръкописи Еремиевата книга е била поставена първа между пророческите книги, то за приводи от която и да било от пророческите книги е могло да се говори, че е направен от Еремиевата книга. Но в стиха, който тука тълкуваме, не е казано “писаното в книгата на пророк Еремия”, а “реченото от пророк Еремия”. Най-вероятното предположение ни се вижда да е, че Матей не е писал тука нито “Захария”, нито “Еремия”, а просто “пророка”, както в гл. 21:4, и другаде, и че някой раннъ преписвач прибавил “Еремия”, може би като е имал пред вид 18-та глава на Еремия, където пророкът посещава един грънчар, или 19-та глава, в която той бележи, че е бил изпращан в дола на Еномовия син да извърши иносказателното дело да строши кърчага в присъствието на Израилевите старейшини. Августин споменава, че в негово време някои ръкописи пропуснали името на Еремия, като задържвали само думата пророка. Споменава се, че Ориген, Евсевий, и Йероним приемали тези ръкописи за прави; и този възглед се потвърждава от Сирийския превод (направен във второто столение), който се чете “пророка”, което показва, че Гръцкият текст, който преводачите имали пред себе си (по-стар, най-малко две столетия, от който и да е Гръцки ръкопис, който днес имаме), се е чел като Сирийският.

Дохождаме сега на думите приведени от Захария (Зах. 11:12,13), които Макей, като често това прави, буквално не привожда, а само дава общия им смисъл. Бог бил заповядал на пророка (Зах. 11:4) да пасе стадото, да върши делото на пастир за народа. Това той направил (Зах. 11:7), и поканил людете да му дадът средства за препитанието му (вероятно за година време; срав. със Съд. 10). Като преценили ниско духовната му работа, те му дали тридесет сребърника. Господ счел това за безчестие за себе си, и заповядал на пророка да хвърли сребърниците на грънаря, който бил тогава в храмовия двор, може би като доставял няколко от евтините си грънци за по-долните работи в богослужението на храма.

Да се приложат тези думи на Захария на събитията, които Матей разказва не е трудно, понеже те са едно изпълнение в по-широкия смисъл на думата. Пак тридесет сребърника били платени, и платени от Еврейските водачи, като цена за продаването на Месия, Израилския Пастир; и когато били върнати от отчаяния Юда, и те били хвърлени на грънчаря, дадени нему като цена за една запустяла нива в дола на Еномовия син (вероятно нивата, в която предателят се обесил; виж. Д.А. 18,19), като място за погребването на странни, която, от потресителните обстоятелство, при които била придобита, народът я нарекъл Акелдама – Кръвна нива. Относно думите “тогава се изпълни”, виж. бел. на гл. 1:22,23.

§146. Първото изпитване на Исус пред Пилат (гл. 27:11-14; Мк. 15:2-5; Лк. 23:2-5; Йн. 18:29-38).

Съденето на Христа е разказано от четиримата евангелисти, - най-напространно от Йоан, макар Матей и Лука и да разказват няколко неща, които Йоан е пропуснал. Редът на събитията в този и следващите четири отдела най-добре ще се разбере като се отправим до Съгласието на Четирите Евангелия. Тази част от него, която се отнася за предмета пред нас, ние поместваме тука по-долу.

§146. Първото изпитване на Исус от Пилат; Пилат иска да Го пусне. Матей
гл. 27 Марко
гл. 15 Лука
гл. 23 Йоан
гл. 18

а) Людете като не искат да влязат в преторията, Пилат излиза и отива при тях; и те първо се стараят да го накарат да осъди Спасителя без съдене. ст.29-32

б) Като не сполучили да направят това, те обвиняват Христа в подстрекаване към бунт; и Пилат, като влиза в преторията, изпитва го, и Христос изповядва, че е Цар. ст. 11,12 2,3 2,3 33-37

в) Пилат излиза от преторията и обявява Христос за невинен. Людете подновяват обвиненията си, но Спасителя не отговаря нищо. ст. 12-14 3-5 4,5 38

§147. Спасителят се изпраща при Ирод; поругават му се, и се изпраща пак при Пилат, който пак иска да го пусне. ст. 6-16

§148. Второто изпитване на Исус от Пилат.

а) Пилат още търси начин да пусне Спасителя, и пита кого те предпочитат да пусне, Исус или Варава. ст. 15-18 6-10 17 39

б) Жена му на Пилат му известява за съня си. ст. 19

в) Народът, подбуждан от свещениците, изисква да им се пусне Варава; и Пилат напразно им противостои. ст. 20-23 11-14 18-23 40

г) Пилат тогава умива ръцете си, в знак на невинността си. ст. 24,25

д) И тогава предава Спасителя да го бият. ст. 26 15 24,25 гл. 19:1

§149. Войните се гаврят с Исус. ст. 27-30 16-19 гл.19:2,3

§150. Пилат, след като се старае още веднъж да пусне Исус, предава го да бъде разпнат. ст. 4-16

Ст. 11. А Исус застана пред управителя, и пр. Несъмнено първенците, като обвинявали Исус в подстрекаване народа към бунт (Лк. 23:2), казвали са, че той е притезавал, че е Цар на евреите. Затова пилат като влиза в преторията го пита дали това обвинение е верно. – Ти казваш. Виж. Йн. 18:33-37, където отговорът на Исус е записан по-подробно, и където той обяснява на пилат, че е дошъл да царува над душата и сърцето на човеците, като ги поучава в истината, от което Пилат се убеждава, че той не е противник на Кесаря, и следователно е невинен.

Ст. 12-14. И когато го обвиняваха, и пр. От Йоан (Йн. 18:38) се вижда, че Пилат излязъл и изказал на народа убеждението си, че Исус е невинен. Тогава те захванали да хвърлят върху Спасителя твърде много обвинения. Но Спасителя не им дава никакъв отговор. Когато бил при Пилат в преторията, той му обяснил естеството и целта на посланието си. Но от сега, пред него, пред Ирод, и пред беснеещата тълпа той мълчи, освен само един път, когато в последното си свиждане с пилат (Йн. 19:11) той му известява, че всичката му власт произхожда от свише. Виж. колко съвършенно се изпълнили думите в Ис. 53:7.

§148. Второто изпитване на Исус от Пилат (гл. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Лк. 23:17-25; Йн. 18:39-19:1).

Вижда се, че когато народът крещял против Исус, както се споменава в ст. 12-14, излязло, че той бил Галилеянин (Лк. 23:5-7). Като чул пилат това, и като не желаел да осъди невинен човек, но в същото време и като гледал да не разсърди народа, той изпратил Исус при Ирод, четверовластника на Галилея, който се случило да бъде в онова време в Ерусалим. Изпращането на Исус при Ирод, и изпитването на Исус от Ирод, и връщането му при Пилат са записани само от Лука (Лк. 23:5-11). И като сравним разказа на Лука, ще видим, че събитията, за които се говори в настоящия отдел са се случили след връщането на Исус от Ирод.

Ст. 15-18. А на всеки празник управителят имаше обичай, и пр. Между един покорен народ, човеци уличени в престъпления против властта биват често твърде народолюбими. Затова споменатия случай тука, да се пуска на народа веднъж в годината един от затворниците, когото е пожелаел, е бил назначен да увеличи много веселието му в такъв един празник, който сега е празнувал. И Пилат несъмнено е добре знаел, че обвинението хвърлено против Исус било неоснователно, понеже, в такъв случай, постъпката на народните водачи да му го предадат не би се съгласила с тези им чувства. Същото се потвърждава и от ст. 18, където се казва, че “знаеше, че от завист го предадоха”. И тяхното лицемерие скоро излязло на яве. Понеже, същевременно, когато крещяли щото Исус да бъде погубен за подстрекаване на народа към бунт, те искали щото Варава, който наистина бил виновен в бунт (Лк. 23:19), да бъде пуснат. За варава нищо повече не се знае от онова, което се разказва в четирите евангелия. Той бил един от една чета (Мк. 15:7), вероятно главатарят им, и бил извършил разбойничество и убийство в размирицата, в която бил участвал (Лк. 23:19; Йн. 18:40).

Ст. 19. Като седеше на съдийския престол, и пр. Това обстоятелство е споменато само от Матей. Бог, в Старо-Заветните времена, често откривал волята си чрез сънища, и то даже на езичници, като се случило с Авимелех (Бит. 20:3-7), виночерпеца и хлебаря (Бит. 40:5), фараона (Бит. 41:1-8), мадиамеца (Съд. 7:13), и Навуходоносор (Дан. 2:1, и пр., и 4:4>:10-18); и също с мъдреците (гл. 2:12). И вероятно е, че с този сън Бог е искал да предупреди Пилат да не участва в осъждението на Христос. Честит е щял да бъде той ако е послушал това предупреждение, и ако е чул гласа на съвестта си като решително откажел да осъди невинния!

Ст. 20-23. А главните свещеници и старейшините убедиха народа, и пр. Пилат още по-преди бил внушил (ст. 17), че е им пусне един от двамата, или Исус или Варава. И сега когато слушал известието от жена си, и чакал отговора на народа, първосвещениците и книжниците деятелно работили да настроят тълпата какъв отговор да даде; и сега когато (ст. 21) Пилат пак повтаря въпроса, те тутакси отговарят "Варава”. – Тогава какво да правя с Исуса? Той не трябвало да ги пита, но трябвало да стори, което било право. Но несъмнено пилат трябва да се е надявал, че те ще се съгласят да се освободи Исус, или поне само да му се наложи едно малко наказание; и явно, че той е бил неприготвен за разпаленото им и шумно искане да бъде разпнат Христос. Разпятието, като Римско наказание, трябва да е било твърде отвратително на евреите; и с него са се наказвали само най-злите и най-низките престъпници. в първото си свиждане с Исус (Йн. 18:33-38), Пилат бил трогнат от благородния му характер, и се убедил в невинността му. И сега, откак жена му му известила за саня си, той още повече желаел да го пусне. Той въззиввава отечестволюбието на народа, като споменава Исус като Месия (ст. 22); после съвестта им, или на тяхното чувство на справедливостта, като ги пита, “Какво зло е сторил?” (ст. 23), и по-късно (като хвърля върху тях отговорност за смъртта му (ст. 24), страха им от божествения съд. Още по-късно (Йн. 19:5-15), като бил изведен Исус пред тях, бил и увенчан с трънен венец, Пилат още два пъти прави въззив към тях; първо, той въззивава съжаляването им, като казва Ето човекът! и най-после и твърде усърдно отечестволюбието им, като казва “ето вашият цар” и “Вашия Цар ли да разпна?”. Но всичките Пилатови позиви били напразно, както обикновено се случва с една ядосана тълпа. Страстите им закипели; и, когато ги питол за причина (ст. 23), те както правят всички разсърдени и рапалени люде уличени в неправда, още повече завикали.

Ст. 24,25. Тези работи се споменават само от Матей. – И тъй Пилат като видя, че никак не помага, т.е., с убеждаването си. И, уви, той не искал да пусне Исус без тяхното съгласие, да не би да се оплачат от него пред Императора (Йн. 19:12). – Взе вода, и пр. Да си умива някой ръцете в знак, че е чист от кръвопролитие се предписва във Вт. 21:6-9; и Пилат изпълнява тука това предписание, понеже е било понятно на народът, макар и да е съществувал подобен обичай и между Гърците, и вероятно и между Римляните. – Аз съм невинен. Това не е вярно; той не бил невинен, понеже той бил длъжен да освободи праведния и да накаже само злия. И, като обявява Исус за праведен, той провъзгласява себе си за неправеден. – Вие гледайте, т.е., знайте, че отговорността за смъртта му пада на вас – Кръвта му да бъде на нас и на чадата ни. Но отпосле (Д.А. 5:28), те се оплакват от апостолите, че с проповядването си искали да докарат върху тях кръвта на този човек. Така обикновено, когато човеците са разярени, или са под влияние на някоя страст, те са готови да поемат всякакви следствия, но по-късно те гледат по всякакъв начин да ги отбягват. И колко съвършенно тези думи се изпълнили в по-нататъшната история на народа!

Между това поучително е да забележим сетнината на онези, които били най-видни в това дело.

Юда може би е бил вече умрял посред ужасите на едно гнусно самоубийство. Каиафа бил свален на следващата година. Ирод умрял в позор и на заточение. Пилат скоро след това бил уволнен от служба, по същите обвинения, които сега се трудел да отбегне чрез нечестива отстъпка; и накрая, изморен от злощастия, се самоубил на заточение. Къщата на Анна била съборена от една побесняла тълпа; и синът му бил влачен из улиците, бичуван, и бит до мястото на убиването му.

Ст. 26. Би, т.е., бичува, както бил обичаят преди да се разпъне осъденият, за да му се увеличи теглото. Еврейският закон е забранявал да се удрят повече от четиридесет удара (Вт. 25:3), но бичуването на Исус е било по Римски, и строгостта му нямала такъв предел, какъвто имало бичуването, което евреите налагали. Римското бичуване се извършвало ту с пръчки, ту с ремъци, на които били прикачени късове от желязо, свинец, или кости, та всеки удар е произвеждал дълбоки рани в плътта, от мъките, на които бичуваните често умирали. – И го предаде на разпятие. Но пак, след бичуването и ругаенето на Исус, Пилат искал нееднократно да го пусне (Йн. 19:1-15).

§149. Войните се гаврят с Исус (гл. 27:27-30; Мк. 15:16-19; Йн. 19:2,3).

С бичуването на Исус войните вероятно били извършили само онова, което ги накарали да направят. Но незадоволни само с него, те завеждат Христа в преторията, и поканват другарите си – всичкият полк (дружина), т.е., десетата част от легеон, или около 600 души – да се присъединят към тях да му се ругаят. Те се насърчават в ругаенията си от това, че знаели, че той притезавал да е Цар на евреите. Затова те го облекли в дълга червена дреха, като знак на царско достойнство, и му турили на главата венец от тръни, които несъмнено те били намерили някъде на близо; и после, като турили в десницата му тръст вместо царски скиптър, те му отдават присторена почест и на присмех го поздравляват като цар. Но тяхното жестокосърдие не се задоволявало само с присмеси и ругания. Те го и заплювали както народът бил сторил (гл. 26:67); и като взели от ръката му тръстта, удряли го по главата му, вероятно с намерение да увеличат страданието му като набият тръните в челото му. Ето един истински Цар, който владее над духа си! Няколко часа по-рано, в Гетсиманската градина, онези, които били дошли да го уловят паднали на земята пред величието на присъствието му. Колко лесно сега той е могъл да повика “повече от дванадесет легеона ангели” (гл. 26:53), за да го избавят от тези люти страдания и ругания! Но да е бил отворил устата си сега, за да избави себе си от трънния венец, той никога не щял да носи вечния венец от изкупени души. Да не бил се оставил да го ругаят и разпнат като Юдейски Цар, той никога не е щял да бъде превъзвисен като “Цар на царстащите и Господ на господарстващите”. Срав. с Фил. 2:8-10. Но ако не се избавил Спасителят от тези негови страдания и ругания, не трябва да се чудим, че и людете му понякога се оставят да претъпяват подобни изпитания. И както излязло добро от страданията на Христос, така ще излезе добро и от страданията на людете му; и както той бил превъзвисен поради тези свои страдания, така и те ще бъдат превъзвисени поради своите страдания.

§151. Закарват Исус да го разпнат (гл. 27:31-34; Мк. 15:20-23; Лк. 23:26-33; Йн. 19:16,17).

Ст. 31. Го заведога да го разпнат; не, обаче, докато Пилат не направил по-нататъшни усилия да го освободи, както се разказва в Йн. 19:4-16.

Ст. 32. А на излизане, не от двора, а вън от града. Исус първо носил кръста си (Йн. 19:17), както било обичай с престъпниците. Но той несъмнено е бил много измнурен от страданията си през нощта в Гетсиманската градина, от изпитванията му от Анна, Каиафа, Пилат, и Ирод, и от жестокото му бичуване; и е твърде за вярване, че той не е могъл да носи кръста си, и може той и да е паднал от тежестта му, както той често се представлява в картини. Дали Симон е бил показал някакво съчувствие към Христа, та за това бил натоварен от войните да носи кръста му, не знаем. Симон бил Киринеец, родом от Киринея, град в северна Африка, в който, както се вижда от Д.А. 6:9, трябва да са живеели много евреи, някои от които вероятно са били дошли в Ерусалим на този празник (Д.А. 2:10). В Евангелието от марко за него се казва, че е бил “баща на Александра и Руфа”, които вероятно били добре известни на първите християни; и може би този Руф е който е споменат в Рим. 16:13. Ние несъмнено можем да вярваме, че той е станал истински ученик на онзи, чиито кръст е носил. Дали Симон самичък е носил кръста, както Исус до сега го бил носил, или е помагал на Исус като е носил единия му края, не се знае.

Ст. 33. Голгота. Еврейската дума, която значи лоб. Някои предполагат, че това място така се наричало от лобовете (черепите) и други кости на престъпниците, които тука били погубвани. Но понеже Мойсеевия закон налагал да се заравят такива неща, другото предположение се вижда по-вероятно, сиреч, че мястото се е наричало така от изгледа му, което може би е било един малък рът (хълм) във вид на череп. Фактът, че то в Гръцкия текст е наречено място на лоб, а не на лобове, е пак в полза на последния възглед. Също не се знае и къде е било разположено. Според преданието, то е било същото място, където сега е църквата на Гроба Господен. Но местоположението на тази църква сега е вътре в града; и вероятно е било и тогава. Ако е така, то Голгота не ще да е била там. Понеже, както престъпниците били погубвани вън от стана и града (Чис. 15:35; 3Цар. 21:13; Д.А. 7:58), така и Исус “вън от вратата градски пострада” (Евр. 13:12. Повече от това, всичко, което верно знаем е, че това място е било близо до града (Йн. 19:2), повидимому близо до някой публичен широк път (ст. 39:, и Мк. 15:29), и близо до градина (Йн. 19:41). Само Лука разказва за плаченето на жените, които вървяли след Исус; виж. бел. върху онова място на Ев. на Лука, където се говори за този предмет.

Ст. 34. Дадоха му да пие вино⁸⁰ размесено с жлъчка. Марко казва “вино смесено със смирна”. В същност тука няма разлика, понеже евтиното вкиснато вино може да се нарече оцет, и думата жлъчка се употребява да означи нещо горчиво, като смирна или пелин. Обичай било да се дава такова питие на онези, които щели да се разпънат – да ги опои, та така да ги направи да чувстват по-малко мъките си. Но нашия Господ не желаел да бъде опоен, но да бъдат чувствата му в пълно съзнание. Освен това, той бил дошъл на света да страда, и не желаел да избегне нещо от теглото, което Отец му бил определил. “Чашата, която ми да де Отец, да я не пия ли?”. Затова, щом вкусил питието и разбрал какво е, “не рачеше да пие”. Но по-късно когато му поднесли само оцет (ст. 49) той го пил (Йн. 19:28-30).

§152. Разпятието (гл. 27:35-38; Мк. 15:24-28; Лк. 23:33,34,38; Йн. 19:18-24).

Ст. 35. Го разпнаха. Кръстовете били от три вида, +ТХ. От факта, че титлата била турена “над главата му” (ст. 37), се вижда, че първият е бил видът кръст, на който Исус е бил разпнат. Ръцете са били приковавани на напрегнатото дърво, и нозете били ту приковавани, ту завързвани за кръста. От Лука (Лк. 24:39,40) се вижда като, че нозете на Исус да са били приковани. Дали краката са били пригвоздявани отделно, или двата с един гвоздей, не е известно. Тежестта на тялото не е могла дълго време да се поддържа от гвоздеите, та отчасти тя е била поддържан от едно дръвце прекарано и заковано между бедрата. Осъденият на разпятие обикновенно се е приковавал на кръста преди да се вдигне той (кръстът); и тялото страшно се опъвало и трошило когато кръстът се вдигал и поставял на мястото му. Вероятно в това време, в тази първа ужасна мъка на Исус, е било, (може би когато са го приковавали на кръста), където, като въстържествувал над телесните си мъки и естествените гневни чувства на една измъчена душа против мъчителите си, той произнесъл тази възвишена молитва за прощението на онези, които му нанасяли тези страдания, “Отче, прости им, защото не знаят какво вършат” (Лк. 23:34).

Така без да бъде повреден някой от жизнените му телесни органи, рапънатия се оставял да умре. Горещината от слънцето, нагнояването на разните, увеличената мъка произведена от всяко мърдане на тялото за облекчение, горящият огън в тялото, силната жажда, набирането на кръв в белия дроб, която натиска сърцето и надува всичките вени (жили), - всичко това е правило смъртта чрез разпятие толкова ужасна, колкото била и бавна. Толкова големи били мъките на тази протакана смърт, че осъдените на смъртно наказание често купували с големи подкупи правото да бъдат зтривани по друг някой начин; и смъртта (която понякога не се случвала по-рано от третия ден или и по-късно) обикновено е била ускорявана от уморените пазачи чрез пробождане с копие или чрез един замах със сопа. Обаче, всичките обикновенни страдания на разпятието ни дават слабо понятие за страданията на безгрешния Богочовек и Изкупител на света, които са единственни, - неизчерпаният и неизчерпаемия предмет за размишления, признателност, и поклонение, на всичките векове и поколения на изпуените. Виж. бел. на ст. 46. – Разделиха си дрехите му; т.е., разделили си някои от тях, и хвърлили жребие за друга една (Йн. 19:23,24). Обикчай било да се разне осъденият гол; и дрехите му да се разделят от войните, които го рапъвали, които, в случая с Исус, били четирима (Йн. 19:23). – За да се сбъдне реченото⁸¹, и пр. Тези думи са приведени от Пс. 22:18. Макар Давид, писателят им, и да употребява първо лице, той явно пише под влиянието на пророческия дух, като описва страданията на по-големия си Син, а не своите си. Виж. особено ст. 16 на същия Псалом.

Ст. 36. И седяха да го пазят там. Такъв бил обичаят, да не би приятелите на рапънатия да го свалят от кръста.

Ст. 37. И поставиха над главата му обвинението му. Пилат го бил написал, и на три езика. Виж. Йн. 19:19, и бел. Понякога се окачвал на шията на престъпника надпис, който е показвал престъплението, за което се е затривал, или се е носил пред него от воин до мястото, където щял да се накаже; и понякога, както тука, той се турял над главата му. Надписът на кръста, на който рапънали Исуса, се споменава от евангелистите разно, от Матей и Йоан по-пълно, а от Марко и Лука по-кратко; но всичките споменават най-важното нещо, че Пилат означил Исус, не за разбойник или убиец, но за онова знаменито лице наричано Юдейски Цар. Понеже надписът е бил написан на три езика – на еврейски, особеният език на юдеите, на гръцки, общоговоримият език, и на латински, езикът на Римският управител –възможно е да е бил написан по-пълно на един от тези езици, който надпис може да е стоял най-високо, и по-кратко в надписите на следващите езици.

Ст. 38. Двама разбойници; може би другари на Варава. Исус, по избора на народа (но и по своя свободна воля), е поставен на мястото, което Варава трябвало да заеме. Възможно е щото рапъването на Исус “посред” тях да е състоявало част от руганията отправени нему, като да са искали да кажат: Да, ти си Цар, а тези единият от дясно и другият от ляво, са твои подданици, твои държавни министри, твои най-близки приятели! Така, както Марко казва, се е изпълнило пророчеството на Ис. 53:12 – “И с престъпници се счете”.

§153. Хулят Исус на кръста; Каещия се разбойник (гл. 27:39-44; Мк. 15:29-32; Лк. 23:35-37,39).

Четири разреда люде се присъдиняват в тези подигравки против Исус, сир., “онези, които минаваха от там” (ст. 39,40), “първосвещениците с книжниците” (ст. 41-43), войните (Лк. 23:36), и разбойниците, които били с него разънати (ст. 44).

Ст. 39. Клатеха глави, от ненавист и презрение (Йов 16:4); и така без да знаят изпълнили Пс. 22:7.

Ст. 40. Ти, който разоряваш, и пр. Повторение на лъжливото обвинение срещу Христа през изпитването му от първосвещеника (гл. 26:61). Първата част на онова, което той наистина казал (Йн. 2:19) те сега я изпълняли, а на третия ден той ще изпълнял останалото. – Ако си Божий Син. Те не могли да си представят, че той ще склони да претърпи такава мъка и позор и смърт, макар наистина е бил Син Божий, и следователно силен да избави себе си. Тоже и първосвещениците (ст. 43) не могли да си представят, че бог ще го остави така да страда и умре, макар наистина той е бил Негов Син, или един, който му бил угодник. Но ние можем да научим от това да сме готови да страдаме, и още, че Бог винаги изведнъж не се застъпва да избави и най-възлюбените си.

Ст. 41. Подобно и главните свещеници с книжниците, и пр. Те били народните големци, религиозните “началници” (Лк. 23:35), членове на върховния съвет, и само най-жлъчната ненавист е могла да ги накара да надвият на гордостта си и да дойдат на такова едно място като това и да присъединят укорите си към онези на простолюдието.

Ст. 42. Други е избавил. Това не е едно истинско припознаване от тяхна страна на силата му да избавя, но било казано на жлъчна подигравка. Което искали да кажат с тези думи е това: Той притезаваше, че избавя другите, но ако действително той е могъл да избавя тях, могъл би да избави и себе си. – А пък Себе Си не може да избави! Да е бил избавил себе си, той не ще е могъл да избави другите (гл. 26:53,54). – И ще повярваме в него. Това не е вярно; понеже те не повярвали в него, когато възкръснал от гроба, а това последното било по-голямо чудо, отколкото да бе слязъл от кръста.

Ст. 43. Нека го избави сега, ако му е угоден⁸². Виж. бел. на ст. 40. Така и сега, мнозина мислят, че Бог трябва изведнъж да се застъпи да избави чадата си от несправедливото тегло. Но виж. бел. на ст. 27-30. Виж. колко точно тука се е изпълнил Пс. 22:8.

Ст. 44. И разпънатите с него разбойници. Така казва и Марко. Но Лука казва, че един от злодейците е хулел Христос, и прибавя, че другият изобличил първия злодеец. Може би отпърво и двамата разбойници са укорявали Исус, но после единият от тях се е разкаял и повярвал в Христа. Виж. Лк. 23:39-43.

§155. Тъмнината; Смъртта на Исус (гл. 27:45-50; Мк. 15:33-37; Лк. 23:44-46; Йн. 19:28-30).

Преди това Лука разказва за разкаянието на един от злодейците, и за обещанието което Христос му дал, - и Йоан, че Христос препоръчал майка си на Йоан.

Ст. 45. А от шестия час. Според Марко (Мк. 15:25), третия час било когато разънали Исус. Ако е така, той сега трябва да е бил около три часа на кръста. – Тъбнина покриваше цялата земя. Това непременно не значи, че тъмнина била покрила целия свят, макар и това и да е било възможно. Думата “земя” често означава някоя особена страна, както в гл. 2:20,21, 4:15, 11:24, 14:34. Понеже тогава е било пълнолуние, тази тъмнина не може да е била следствие от слънчево затъмнение. Но тя явно е била свръхестествена тъмнина, поселвана от земетресение (ст. 51). И двете може да са станали по естествени причини, но не може да имаме съмнение, че те са били станали в този случай, за да проявят Божието негодувание, и да засвидетелствуват, че и самата природа, тъй да речем, потреперила пред страшното зрелище, и съчувствувала със страдащия си Господ. Някои езически писатели споменават за една забележителна тъмнина, че се била случила около това време. Суида разказва, че Дионисий Ареопагит (тогава езичник) бил видял тази тъмнина в Египет, и възкликнал: “Или Бог страда и светът съчувствува с него, или пък светът бързо върви към погибел”. Флегон, който писал във времето на Император Адриан, казва: “във втората година на 202-та Олимпиада се случи едно слънчево затъмнение по-голямо от което и да е било до сега видяно, щото нощ настана на шест часа през деня, и звездите се показаха на небето. Имаше и голямо земетресение във Витания, от което по-голямата част от Никея се събори”. Тертулиан, Ориген, и Руфин се отправят до Римските архиви, за да докажат, че такова слънчево затъмнение се било случило във времето когато Спасителят умирал.

Ст. 46. А около деветия час. През целите три часа тъмнина Исус страдал безгласно. Несъмнено, че и първосвещениците и народът и войниците трябва да са се умълчали от страх пред тази неестествена тъмнина, и да са спрели богохулните си подигравки. Но сега, към края на тази тъмнина и на живота си, Исус извиква на Сиро-Халдейски език, - езикът на евреите в онова време, - “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”. Не можем да опишем каква по-голяма от смъртна мъка Исус е претеглил в тези шест часа, нито какво безпримерно страдание е изказал с тези думи. Учениците му го били оставили; враговете му го били хулили и разпънали; и сега посред най-дълбоката си телесна тъга той дохожда до тази минута щото да почувства, че и Отец му го е оставил. Това е било повече от всяко телесно тегло; и само то е било доста да изтръгне от него вик на чрезмерна мъка. Само едно обяснение ни се вижда възможно за този тъжен вик: “Той биде наранен заради престъпленията ни: бит биде заради беззаконията ни: Господ възложи на него беззаконието на всинца ни”. И сега когато той заел мястото на грешника, и дава “душата си приношение за престъпление”, и е предприел да вкуси смърт за всеки, той трябва да вкуси, не смъртта на святия, а смъртта на грешника. И както грешникът в часа на смъртта си няма примерен Отец, който да го поддържа и утешава, така и Христос, налегнат от бремето на всичките човешки престъпления, чувствува, че е оставен от Бога и се принуждава сам да го носи. Но забележете добре, че макар и да е бил оставен като грешника да чувствува, че е напуснат от Бога, тоя не напуснал като грешника Бога, но пак казва “Боже мой, Боже мой”.

Ст. 47. Той вика Илия. Някои предполагат, че тези думи били изказани на присмех. Но по-вероятно е, че те са били изговорени от войните или други, които не са знаели езика, та сбъркали думата Или за Илия.

Ст. 48. В оцет. Учим се от Йоан, че този оцет е бил подаден на Исус в отговор на думите му “Жаден съм”. И това той казал, като “знаеше Исус, че всичкото вече се свърши, за да се сбъдне писанието”.

Ст. 49. Остави! Обаче, пак му било подадено; понеже Йоан казва, че Исус “прие оцетът”. Този оцет бил различен от питието споменато в ст. 34; той не бил назначен като онова питие да упои Христа или да затъпи болката му, и за това Христос пил от него.

Ст. 50 Като извика пак. Вижда се, че Исус е изговорил две изречения; първо, “Свърши се”, и после, “Отче, в твоите ръце предавам духът си” (Лк. 23:46). Виж. бел. на онова място в Лука.

§156. Събития след смъртта на Исус (гл. 27:51-56; Мк. 15:38-41; лк. 23:45,47-49).

Ст. 51. И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу. Тази завеса била вътрешната, която отделяла Светая Светих от Святото Място (Изх. 26:33; Евр. 9:2,3). Понеже Исус предал дух окол девет часа, това трябва да се е случило във време на вечерното жертвоприношение, когато един от свещениците се е намирал в Светото Мосто и кадял. Такова едно важно събитие не са могли да скрият, макар да са искали; и освен това, “много множество от свещениците подчиняваха се на вярата” (Д.А. 6:7), и те са щели да разгласят това събитие. Макар и да се случило земетресение в това време, то не е могло да раздере тази висяща завеса. Това е било цяло свръхестествено дело; и иносказателното му значение е било чрезмерно важно и назидателно, сир., че сега чрез смъртта Христова пътят за Пресвятото Място (което представлявало небето) е бил за всички отворен. По-преди само първосвещеникът е могъл да влиза там, и то само веднъж в годината и с кръв от животни, но сега чрез умилостивителната кръв на Христос (за която кръвта на животните е била просто образ) всичките вярващи може да влязат в него. Виж. Евр. 9:7,8,11,12, 10:19-21. – Земята се разтресе. Виж. бел. на ст. 45.

Ст. 52,53. Гробовете се разтвориха. Това било следствие от земетресението, което с разпукването на камъните, разпукнало и каменните гробове и отвалило камъните, с които били затворени. Така Исус, с влизането си в смъртните врата, отворил тези врата за други да излязат от тях. Но, макар гробовете и да се разтворили в това време, мъртвите не оживели и не излезли от гробовете си до “след неговото (Христовото) възкресение”. Със смъртта си той разпукнал гробовете им, и с възкресението си той ги съживил, и така станал “първороден от мъртвите” (Кол. 1:18) и “начатък на починалите” (1Кор. 15:20,23). Дали тези светии са били някои от старите патриарси, както някои предполагат, или някои, които наскоро били починали, не се знае, макар последното и да се вижда като по-вероятно; понеже, ако предположим първото, то макар и да се явили на мнозина, те не щели да бъдат познати като люде, които наистина са били умрели. Някои предполагат, че телата на тези светии скоро се върнали в гробовете си. Но вижда се като по-вероятно, че като се били явили на мнозина, - може би през четиридесетте дни, - те са се възнесли с Христос на небето.

Ст. 54. А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса. Марко споменава само стотника, но тука се учим, че и “с него, които пазеха Исуса”, т.е., четиримата войни, се уплашили много. От лука още се вижда, че подобно чувство било обзело всички, които присъствували там. – Като видяха земетресението и всичко що стана. Марко казва, “като видя стотникът, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този човек беше Божий Син”. От тука виждаме, че този страх в присъствуващите е бил произведен отчасти от начина по който Христос умрял, и отчасти от чудните естествени явления, които придружили смъртта му. – Наистина тоя беше Син на Бога. Лука казва, “наистина този човек бе праведен”. И двете изречения несъмнено са били казани. Стотникът нееднократно е бил слушал, че той е притезавал да е Божий Син (ст. 40, 43, и Йн. 19:7); и сега той се убедил, че притезанието му е било право, макар може би и да не е разбирал твърде добре какво тази титла е подразбирала. Така езическия стотник и другарите му, които по-преди не знаели почти нищо за Христос, даже от събитията през тези малко часове се убедили в справедливостта на притезанията му; и можем да вярваме, че някои от тях (както покаялия се разбойник) са имали спасителна вяра в него. А на първосвещениците и фарисеите, които знаели много повече за Христос, но му били затворили сърцето си, нито тези събития (ст. 62-64), нито по-великото чудо – възкресението (гл. 28:11-15) разклатило неверието им.

Ст. 55,56. Много жени. Лука прибавя “всичките негови познайници”, между които може да са били апостолите, които по-преди “оставиха го всички и се разбягаха”. Тези жени не са същите, за които Лука говори (Лк. 23:27,28), които последвали Христа до кръста плачещи. Жените, за които Лука говори са били “Ерусалимски”, а тези всички били Галилейки, които отдавна следвали Исус и му служели (Лк. 8:2,3), и били дошли в Ерусалим със същата цел. Тука са дадени имената само на три от тях: (1) Мария Магдалина, от която Исус бил изгонил седем бяса (Мк. 16:9; Лк. 8:2); (2) Мария майката на Яков и Йосия, наречена в Йоана (Йн. 19:25) жена на Клеопа – другаде наречен Алфей (гл. 10:3) (Клеопа и Алфей са два различни Гръцки начина за произнасянето на същото Еврейско име: Яков, който тука се споменава, е наречен в Ев. от Марко Яков малкия, за да се различи от другия апостол Яков, който бил син Заведеев); и (3) майката на Заведеевите синове, т.е., на Яков и Йоан (гл. 10:2). Името на тази последна жена било Саломия (Мк. 15:40), и тя вероятно е за която Йоан споменава (Йн. 19:25) като “на майка му (на Исуса) сестра й”. (виж. бел. на гл. 20:20). Властолюбивата й молба за да предпочете Христос двамата й сина (гл. 20:21,22), и присъствието й тука на разпятието и на гроба са едничките случаи в които се споменава за нея в Новия Завет. В началото на разпятието, и Мария, майка му на Исус, присъствувала на него (Йн. 19:25), но може би Йоан я оттеглил от страшното зрелище (Йн. 19:27), макар че после пак се е върнал при кръста, понеже той бил там на смъртта Исусова (Йн. 19:34,35). Отпърво тези жени се вижда да са стоели до кръста (Йн. 19:25), но сега те гледали издалеч. Може би войните да са ги разпъдили от там; или пък, като видели, че не ще могат да помогнат нищо на Исус, те своеволно се оттеглили от ругаещата тълпа на едно място, където те пак са можали да го виждат и да дават свободен изход на печалта си. Какви сърцати и преданни жени! Апостолите оставили Христос, но тези жени не го оставили. Те били с него през дългата и ужасната мъка на разпятието му, като останали дори до погребението му (ст. 61), и били първи да отидат на гроба когато се минала съботата (гл. 28:1).

§158. Снемане от кръста и погребение на Исусовото тяло (гл. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42).

Преди това се случило пребиването на голените на разбойниците и пробождането на Исусовата страна. Тези събития се разказват само от Йоан, който дава и причината за тях (Йн. 19:31-34).

Ст. 57,58. И когато се свечери; но, преди залязването на слънцето, защото телата трябвало да се вдигнат преди захождането на слънцето (Вт. 21:23), особено защото съботата е щяла да започне от залязването на слънцето, понеже него ден е бил петък. В други, обаче, по-малко развити земи, обичаят на Римляните бил да се оставят телата да висят на кръста до тогава докато изгният и се скапят, или докато псетата или птиците ги изпоядат. – От Ариматея. Някои предполагат, че тя е била същата Рама във Вениаминовата земя (гл. 2:18); други, че тя е Раматаим-Софим, където се бил родил Самуил, двадесет и пет или тридесет километра северозападно от Ерусалим, в земята на Ефремовото племе. – Йосиф. От сравнение на разказите и на четиримата евангелисти ние научаваме много неща за този човек. Той бил “почтен един съветник” (т.е., член на Синедриона), “който и той ожидаше царството Божие” (Мк. 15:43). Той бил “човек благ и праведен”, и не бил “съгласен” с нечестивите замисли на Синедриона (Лк. 23:51), и или не щял да присъства на Съвета, или пък смело му се бил противил. Той бил още “ученик”, но “таен”, защото бил страхлив (Йн. 19:38). Но сега този естествено страхлив човек бил станал смел от обич към разпънатия Господ, и става та отива явно при пилат и му се примолва за тялото на Исус. Матей споменава за Йосиф, че бил “богат”, може би затова защото така се е изпълнило пророчеството, че Христос ще бъде “в смъртта си с богатият” (Ис. 53:9). – Тогава Пилат заповяда да му се даде. Първо, обаче, той се уверил, че Христос наистина е умрял, като разпитал стотника (Мк. 15:44,45).

Ст. 59. Обви го с чиста плащеница, купена нарочно за това (Мк. 15:46). Учим се от Йоан (Йн. 19:39), че Никодим дал съдействието си в тази работа, като донесъл “една смес от смирна и алой до сто литри” (около 25 оки), в което така също тялото било обвито.

Ст. 60. В своя нов гроб. Той бил в една градина и близо до мястото на разпятието (Йн. 19:41). Той бил не само нов, но и, както се учим от Лука и Йоан, гроб “дето никой никога не бе лежал”. Затова не може да се предположи, че друго тяло е било възкръснало вместо Христовото. Този гроб не бил както повечето сегашни гробове, изкопани в земята, нито бил някоя естественна пещера, а бил изсечен в камъка. И от факта, че той се затварял с приваляне камък на вратата му, а не с приваляне камък отгоре (както и от общия обичай), става явно, че той бил изсечен хоризонтално в камъка (скалата), като вратата му били оставени на страната му, а не отгоре.

Ст. 61. А там бяха Мария Магдалина, и пр. Учим се от Лука, че тези жени скоро се върнали в града и “приготвиха аромати и миро”, които така също донесли на гроба рано на заранта след съботата. Те явно трябва да са знаели какво Йосиф и никодим били сторили, но понеже, което било направено нея вечер било на бъзо и повидимому привременно (Йн. 19:41,42), те рекли след съботата да идат да балсамират по-добре тялото.

§159. Завардването на гроба (гл. 27:62-66).

Това се споменава само от Матей, но защото само Матей го споменава, няма причина да оспорваме истинността му. Матей писал за юдеите, между които бил пръснат слухът за открадването на Исусовото тяло, който слух още се вярвал от мнозина (гл. 28:15); затова само той разяснява и опровергава този слух.

Ст. 62. И на утринта, която е след петъкът (Цгр.), т.е., в съботата. Първосвещениците и фарисеите, които толкова често укорявали Исуса, че нарушава съботата с изцеляване болните, сега сами я нарушавали.

Ст. 63. След три дни ще възкръсна. Те може да са научили това от Юда или от някой друг от Христовите ученици, на които той бил ясно казал това. Но и Исус не тъмно го бил внушил във всенародните си поучения (гл. 12:39,40; Йн. 2:19).

Ст. 64. Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво, и пр. От тука се вижда, че тези първосвещеници и фарисеи наистина са мислили, че Христос е измамник, и че и апостолите му са толкова лоши люде щото би поискали да направят тази измама, за да убедят човеците, че Христос е възкръснал от мъртвите. С това е съгласно Д.А. 3:17 – “знам, че по неведение сторихте това, както и началниците ваши”. Едно следствие от гордостта, страстта, предразсъдъка, и нечестието е да се заслепяват хората да не виждат и да не припознаят добрите нравствени качества на другите. Защото не приели любовта на истината, за това Бог им изпратил заблуждение, за да повярват в лъжа (2сол. 2:10,11).

Ст. 65. Имате стража (Цгр.), - вероятно стража турена на разположението на Синедриона през празника; затова стражарите по-после доложили на Съвета, а не на Пилата (гл. 28:11). Но старанията на първосвещениците и фарисеите само направили Христовото възкресение още по-верно. И стражарите, които били изпратени от враговете на Христа станали свидетели на възкресението му. Макар да не били се случили тези работи, мнозина са щели да повярват разказа им, че тялото било уж откраднато (гл. 28:12-15).

Ст. 66. Запечатаха камъка. Вратата на гробовете били често запечатвани с восък или глина. Срав. с Дан. 6:17. Вероятно е, че е било прекарано въже от единия край на гробовните врата до другия, като е било завързано за краищата и запечатано с восък, на който е бил ударен вероятно официалния печат на народния съвет.

Назад | Съдържание | Напред