² И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

³ А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

⁴ И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁵ А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

⁶ А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁷ И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁸ А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁹ И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

¹⁰ А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹¹ Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹² В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

¹³ Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹⁴ Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁵ Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

¹⁶ И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁷ [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁸ Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁹ (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

²⁰ И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²¹ А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²² А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²³ Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²⁴ И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁵ пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁶ И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁷ И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁸ А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁹ защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

³⁰ Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³¹ Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³² И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³³ И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

³⁴ А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

³⁵ И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁶ Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁷ Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁸ А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁹ И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

⁴⁰ А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴¹ И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴² И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴³ А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴⁴ А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁵ като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁶ И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁷ И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁸ А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁹ А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁵⁰ И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵¹ който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵² той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵³ И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵⁴ И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁵ И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁶ И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

§154. Исус заведен при Пилат (гл. 23:1; Мт. 27:1,2; Мк. 15:1; Йн. 18:28).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§146. Първото изпитване на Исус пред Пилат (гл. 23:2-5; Мт. 27:11-14; Мк. 15:2-5; Йн. 18:33-38).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 2. И почнаха да го обвиняват. Според Йн. 18:29-32, те първо се опитали Пилат да осъди Исуса без да представят някакви обвинения срещу него; а като не сполучили това, те сега го обвиняват, че развращава народа, което не било истина в същия смисъл в който те искат Пилат да го разбере; понеже Христос бил отклонявал народа, не от законната власт, но от лъжеучителите и лъжливите учения, и несвятия живот. Второто обвинение против него, че не оставял народа да дава данък на Кесаря, било също съвсем лъжливо (Мт. 22:17-21); и трето обвинение, че правил себе си цар, бил също лъжливо в смисъла, в който те желаели да се разбира, както и сам Пилат се убедил, че е лъжливо (виж. Йн. 18:33-38).

Ст. 3. А Пилат го попита, и пр. Този разговор станал насаме в преторията, и е изложен по-напълно в Йн. 18:33-38.

Ст. 4. Аз не намирам никаква вина. Да бяхме имали само този разказ, щеше да ни се види твърде чудно дето Пилат казал, че не намира никаква вина в Христа, когото преди малко бил допуснал, че той е цар. Тази мъчнотия се изравнява като разгърнем Йоановото евангелие, където намираме, че Христос бил разяснил на Пилат, че царството му не било от този свят, и.т.н., от което Пилат се убедил, че Исус не притезавал, че е такъв цар, какъвта враговете му казвали, че е притезавал, и следователно не е могъл да се счита като неприятел или съперник на Кесаря.

Ст. 5. Те побесняват повече като става по-вероятно, че не ще постигнат желанието си. Целта, която се гонила със всяко от трите обвинения в ст. 2 била да се покаже, че Исус е бил неприятел на Кесаря. Като не сполучили това, те сега утвърждават, че той поне е твърде опасен човек, понеже подбуждал из цялата страна народа, а когато народът се вълнувал опасно било да не възстане срещу установената власт.

§147. Нашият Господ е изпратен при Ирод; поругават му се, и е изпратен пак при Пилат, който пак иска да го пусне (гл. 23:6-16).

Тези разоти се разказват само от Лука.

Ст. 6,7. До Ирода. За едно кратко описание на живота и характера на този Ирод, виж. бел. на Мт. 14:1. По Римския закон, един затворник е могъл да се съди или от управителя на областта от която е бил, или от управителя на онази област, в която престъплението е станало. За това Пилат е бил свободен сам да изпита Исус, или да го препрати до Ирод, той да го изпита. Той го изпратил при Ирода, не гладно, за да може да се сприятелят двамата, Пилат и Ирод, помежду си (ст. 12), а за да се избави Пилат от отговорността, понеже се бил напълно убедил, че той трябвало да пусне Исуса като невинен човек, но не смеел да го пусне, за да не разсърдел народа. Изпитването на Исуса пред Пилата вероятно станало в Антониевата кула на планината Мория, на северната страна на храма; а преторията (дворецът на Ирода, където сега Исус бил изпратен, е била на планината Сион.

Ст. 8,9. Искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него (Цгр.). Срав. с гл. 9:7-9. Твърде естествено е, че Ирод помислил, че Христос ще пожелае да извърши някое чудо пред него. За това той трябва много да се е смаял, когато Христос не отговорил на многото му въпроси. Когато Пилат го попитал един въпрос, който произлязъл от искренно съмнение, той му отговорил (Йн. 18:33-37). Но Иродовите въпроси произлезли от празно любопитство, както онези на народния съвет били произлезли от злоба; и нито на едните, нито на другите Исус отговорил. Така се изпълнило пророчеството в Ис. 53:7. Да е бил Христос отговорил и извършил чудеса както Ирод искал, несъмнено той е щял да бъде пуснат; но как са щели да се изпълнят Писанията, или нашето спасение да се постигне? Срав. с Мт. 26:53,54. При това, отказът му да отговори на Иродовите въпроси е било прилично изобличение на този убиец на Йоан Кръстител.

Ст. 10. Силно го обвиняваха. Не е казано какви са били тези обвинения. Но понеже Ирод е бил евреин, те вероятно са го обвинявали във враждебност към религията им и в богохулство, както и във враждебност към Римската власт.

Ст. 11. Му се поруга. Това поругаване е различно от онова споменато от другите евангелисти (Мт. 27:28, и пр.). Това го направил “Ирод със своите си войни”, а онова – Пилатовите войни. Но сам Пилат не бил участвал в него, както Ирод участвал; защото той доста почитал Христа.

Ст. 12. Се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Не знаем причината защо те са враждували помежду си; но тя е имала да борави нещо с ведомството на Ирод, което сега Пилат припознава с изпращането на Исус до него, и което Ирод отстъпва с изпращането на Исус обратно до Пилата. Това наистина не е един пример за как човеци, враждебни помежду си, понякога се сближават чрез общата си враждебност към Христа; защото Пилат не бил враг на Христа. Но все пак то показва, което често се случва, че човеци, които не хранят никаква вражда към Христа, често, по твърде различни причини, се сближават и съединяват да му се противят. Ирод, в гордостта си, презира и поругава Христа; а пък Пилат, в себелюбието си, ако и да е разположен приятелски към него, предава го да го разпнат, нежели да пострада нещо заради него (Йн. 19:12-16).

Ст. 13-16. Тогава Пилат свика главните свещенищи¹³⁶, и пр. Пилат им показва, че нито той, нито Ирод счита Исуса за виновен в обвиненията хвърляни върху него. Той, следователно, трябвало да го пусне като невинен. Но за да запази честта на свещениците и началниците, и за да ги задоволи отчасти, той предлага да го бие и песле (по тогавашния обичай) да го пусне като виновен човек.

§148. Пилат пак търси повод да пусне Исус, но най-накрая го предава на разпятие (гл. 23:17-25; Мт. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39,40, 19:1).

Ст. 17-23. Виж. бел. на Ев. от Матей. – Всички единогласно изкрещяха. Както се учим от Матей, те били подучени да направя това от първосвещениците и старейшините.

Ст. 24,25. И Пилат реши да изпълни искането им. Във връзка с това, Пилат омил ръцете си в знак на невинността си, Христос бил бит и руган от войните му (Мт. 27:26-30), и Пилат се постарал ое два пъти да го избави (Йн. 19:4,5,14,15). Всичко това Лука е изоставил.

§151. Отвеждат Исус да го разпнат (гл. 23:26-33; Мт. 27:31-34; Мк. 15:20-23; Йн. 19:16,17).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но само Лука разказва за плаченето на жените (ст. 27-31).

Ст. 27. И след него вървяха голямо множество народ и жени. Повечето от това множество вероятно били тръгнали да вървят от любопитство, както е обикновено на такива случки. Споменатите тука жени не са същите, за които се говори в ст. 49; защото онези са били Галилейки, а тези “дъщери Ерусалимски”. От писанията на равините се вижда да е съществувало едно дружество от жени в Ерусалим, чиято цел е била да олекчава страданията на осъдените на смъртно наказание. Те придружавали осъдените до мястото на наказанието, и им давали да пият оцет смесен със смирна, който е затъпявал болката им. Този факт вероятно изяснява случката спомената в Мт. 27:34; и тези трябва да са били жени, за които там се говори. Но пак може да е имало между тях и други жени, които са го били слушали, когато е поучавал, или са били изцелени от него, и които сърдечно са го оплаквали.

Ст. 28-30. Недейте плака за мене, и пр. Вероятно, Христос не е искал с това съвсем да им запрети да не плачат за него – с такова плачене, например, каквото е предсказано в Зах. 12:10, - но да им покаже, че е имало много по-голяма причина те да плачат за себе си и за децата си. И още е верно, че грешниците трябва да плачат за себе си нежели за Христа, не заради неговите страдания, но заради греховете си, които са станали причина за тях. Обаче, тука Христос говори за онези страшни беди, които несъмнено сполетели някои от тези същите жени и много от децата им при разорението на Ерусалим. Виж. бел. на Мт. гл. 24. Ако бездетството и да се считало за твърде голяма беда (Бит. 30:1; Вт. 7:14; Ос. 9:14), пак тогава жените щели да мислят, че е било много по-добре да са били неплодни, отколкото да имат деца да загинат толкова окаяно. – Тогава ще почнат да казват на планините, и пр. Те на радо сърце са щели да призовават такава ужасна смърт като тази, за да се отърват от още по-ужасната смърт, на която били изложени при обсадата и съсипването на Ерусалим. И наистина множествата от евреите потърсили да се избавят от смъртта със скриването си в подземни проходи и лахами под града. Осия (Ос. 10:8) употребява същия език, когато говори за бедите, които застрашавали Израилтяните в неговото време. Още по-верни ще излязат тези думи в последния съд, който ще настане за целия свят (Отк. 6:16). Онези, които като Давида, имат Бога за своя канара, не ще бъде нужно те да повикат канарите да паднат върху тях да ги скрият.

Ст. 31. Ако правят това със суровото дърво, и пр. Ако те, по божественно позволение, правят това на Христа, суровото дърво, праведния, колко по-големи злини Бог ще позволи да свръхлетят този духовно мъртъв и неправеден народ! Срав. с 1Пет. 4:18 – “Ако праведният едвам се спасява, нечестивият и грешният къде ще се яви?. Това е било присъда против греха. Христос лозата, суровото дърво, плодоносното дърво, на което людете му са клоновете, понесе греховете ни. Ако той и последователите му били подложени на такива изпитания и страдания, какво ще стане с онези, които са изхвърлени и изсъхнали като лозена пръчка?

§152. Разпятието (гл. 23:33,34,38; Мт. 27:35-38; Мк. 15:24-28; Йн. 19:18-24).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Йоан, чиито разкази са по-пълни; но възвишената молитва в ст. 34 – “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” – се намира само в Ев. от Лука. Някои казват, че ако те не са знаели що правят, те не са се нуждаели от прощение. Обаче, човеците са виновни и когато сторят грях от невежество, виновни за дето не са знаели, когато те са могли да знаят, виновни и за дето знаят, че стореното е злина, макар и да не знаят колко е голяма тя. Тези войни, макар и да извършвали просто длъжността си, несъмнено били виновни за дето намирали грешно удоволствие в страданията, които причинявали на Христа. Така и еврейските началници и Пилат, макар и да не знаели, че осъждат на смърт Господа на Славата, знаели, че осъждат един невинен човек, и за това били виновни.

Тази молитва вероятно е била изказана когато Исус е бил приковаван на кръста, и особенно се е отнасяла за жестокосърдните войни, които правели това; но ние можем да я считаме като да се отнася за всички, които докарали смъртта му, за всички, за които може да се каже (в гореспоменатия смисъл), че не знаели що правели. Виж. Д.А. 3:17 – “Знам, че вие по неведение сторихте това, както и началниците ваши”. Така, както в Йн. гл. 17 имаме пример, че Христос ходатайства за людете си, и тука имаме пример, че той ходатайствува за грешните. Така наченало да се изпълнява пророчеството в Ис. 53:12 – “ И ще ходатайствува за престъпниците”. А колкото за всичките човеци, кръвта Христова говори по-добре от Авеловата (Евр. 12:24); защото Авелевата кръв е викала за отмъщение, а Христовата за милост. Но само когато съзнаели греха си, те се покаяли и приели прощение (Д.А. 2:36-38). Затова апостолите гледали да докарат човеците да разберат грамадността на този грях, разпъването на Княза на живота. Забележете в тази молитва едно оделотворение на поучението на Христа към учениците си – “Молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят” (Мт. 5:44). 153.

Хулят Исус на кръста; Каещия се разбойник (гл. 23:35-37,39-43; Мт. 27:39-44; Мк. 15:29-32).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 36,37. Тоже и войниците му се подиграваха. Само Лука споменава за това. Другите евангелисти, обаче, споменават, че един от войните дал на Исуса оцет да пие тъкмо преди да умре; но то повидимому не е било на подигравка, и подаване на оцет, за което тука се говори, е било направено с цел да се подиграят с Исуса. За това, това последното се предполага да е било друго събитие. Алфорд казва: “Било е около времето за обядване на войните, и те на подигравка му подали чашата си с оцет да пие с тях”.

Ст. 38. Имаше и надпис. За несъгласностите в изложенията на четиримата евангелисти върху този надпис, както и за отказа на Пилата да го измени, виж. бел. на Йн. 19:19-22.

Ст. 40-43. За разаянието на единия от двамата злодейци споменава само Лука. От Ев. на Матей и Марко, се вижда, като че и двамата разбойници са хулели Христа. Възможно е, че изпърво и двамата са го ругаели, и че единият от тях, трогнат от търпението на Христа, бижественната му милост, и молитвата му за убийците му, по-после се покаял. Но което Матей и Марко казват не подразбира без друго, че и двамата злодейци са хулели Исуса. Те споменават разредите на които принадлежали лицата, които хулели Христа, сир., първосвещениците, книжниците и старейшините, и злодейците, без да кажат, че всяко лице от тези разреди го е хулело. Някои предполагат, че обесените злодейци са били езичници. Но какво един езичник бил знаел за Месия (ст. 39) или за царството му (ст. 42)? По вероятно е, че те са били някои от онези евреи, които били въстанали с Варава; и доста е за вярване, че поне каещия се злодеец още от по-напред е знаел нещо за Христа, или за ученията и чудесата му.

Ст. 40,41. Под същото осъждение, т.е., осъден на същата позорна и мъчителна смърт. На предположението, че тези злодейци са били другари на Варава, тези думи може да значат осъден за същото обвинение (ст. 19). Обаче, тука имаме ясното свидетелствуване на този човек, че той и другият разбойник са били виновни, и че Исус “нищо зло не е сторил”; и това е било по-верно, отколкото той е мислил. Срав. с Йн. 8:46 и 1Пет. 2:22.

Ст. 42. Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството си. Както по-горе се внуши, този злодей трябва да е знаел нещо за притезанията на Христа, и за онова царство, което той щял да основе. Но каква забележителна вяра! Да гледа той в разпетия и умиращия си страдалец един побеждаващ цар, който щял скоро да основе обещаното си царство! Даже когато неговите ученици току-речи изгубили вяра в него и се отчаяли за онова царство, този злодей на кръста вярва в него, и се нядава за онова царство.

Ст. 43. Днес ще бъдеш с мен в рая. Какво забележително обещание е обещанието, че този злодеец щял още същия ден да влезе с Христа в жилището на святите и блаженните умрели! Думите в този стих не се сагласяват (1) с учението за чистилище на онзи свят; защото ако някога чистилищен огън е бил потребен някому, той навярно е бил потребен на този злодеец, щойто се покаял на смъртния час; и (2) с учението за едно несъзнателно състояние между смъртта и последния съд; защото обещанието в този стих е щяло да се изпълни не в бъдещето, но “днес”. Забележете и това, че ако тази случка и да насърчава за покаяние и спасение даже на смъртния час, тя не насърчава да се отлага покаянието до онова време. Ние нямаме доказателство, че този човек е знаел по-преди Христа и го е отхвърлил. Той сега за първи път може да е бил повикан. Сравнете с онези работници, които отишли да работят на единадесетия час (Мт. 20:6,7), защото никой по-рано не бил ги повикал. Забележете, че и тука евангелието е ухание и за живот и за смърт (2Кор. 2:16). И на двамата злодейци разпънатия Христос е представен. Единият се ожесточава и хули, а другия се покайва (ст. 41) и се моли.

§155. Тъмнината по обяд; Смъртта на Исус (гл. 23:44-46; Мт. 27:45-50; Мк. 15:33-37; Йн. 19:28-30).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Раздирането на завесата вероятно се е случило точно след издъхването на Христа. Виж. Ев. от Матей и Марко.

Ст. 46. И Исус извика със силен глас. Той извикал така веднъж, когато рекъл: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”, според както Матей и Марко разказват. Но и двамата тези евангелисти също споменават, че Христос по-после пак извикал, може би когато рекъл, както Йоан разказва (Йн. 19:30), “Свърши се”. Думите “Отче, в твоите ръце предавам духът си” са записани само от Лука, и несъмнено са били последните думи Христови на кръста. Срав. с Пс. 31:5, и с последните думи на Стефан в Д.А. 7:59 – “Господи Исусе, приеми духът ми”. Както Отец изпратил Сина, и Синът учениците си, така на умиране Синът предава духа си на Отца, и ученикът на Сина.

§156. Събитията след смъртта на Исус (гл. 23:47-49; Мт. 27:51-56; Мк. 15:38-41).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§158. Свалянето от кръста и погребението на тялото на Исус (гл. 23:50-56; Мт. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 50. Съветник, т.е., член от народния съвет (Синедриона).

Ст. 51. Той не беше съгласен със съветът и делото им (Цгр.). Помислили бихме от Мк. 14:64, че Христос е бил осъден от всичките съветници. Ако е така, Йосиф не е присъствувал тогава в съвета; но това положително не се знае.

Ст. 54. На присъмнуване в събота¹³⁷, сир., когато слънцето било почти залязло, понеже съботата започвала от залязването на слънцето (Лев. 23:32).

Назад | Съдържание | Напред