Глава 28.

¹ А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

² А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.

³ Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.

⁴ И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

⁵ А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.

⁶ Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

⁷ Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви.

⁸ И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.

⁹ И ето Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.

¹⁰ Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

¹¹ Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.

¹² И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха:

¹³ Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

¹⁴ И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.

¹⁵ Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.

¹⁶ А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

¹⁷ И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

¹⁸ Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

¹⁹ Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

²⁰ като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
 

§160. Възкресението. Жените посещават гроба (гл. 28:1-4; Мк. 16:1-4; Лк. 24:1-3; Йн. 20:1,2).

Както вече видяхме по-напред на много места в евангелската история, така и тука дето се разказват събития свързани с възкресението на нашия Господ, никой от евангелистите не е предприел да опише напълно всичките тези събития. От това се явява повидимому несъгласност, но трябва да помним, че да би било угодно на Св. Дух да ни даде всичките подробности, то несъмнено подробностите, които сега имаме щяха да ни се видят във всичко съгласни помежду си.

Следващото кратко изложение на порядъка, в който тези събития вероятно са последвали едно друго, може да помогне на читателя да си разясни тъмните и мъчни места, които се явяват в повествуваните събития: -

Господ Исус Христос е възкръснал когато се расъмвало или преди да се разсъмне в първия ден на седмицата. Много рано Мария Магдалина, Мария майката на Яков, Саломия, и други жени взимат аромати и тръгват да отидат до гроба на Спасителя, за да помажат тялото му, което било набързо помазано при погребението му. По пътят те си приказват и се питат помежду си кого ще намерят да им отвали камъка от вратата на гроба, без да знаят, вижда се, че камъкът бил запечатан и, че стража била поставена да варди, още на предишния ден, който ден бил събота, за което те и почивали у домовете си. Като наближили до гроба, видели, че камъкът е отвален. Ангел Господен бил отвалил камъка; и на глед ангелът бил толкова блескав, щото от страх стражарите се стреснали и “станаха като мъртви”. За това нещо жените още не знаели, и като не намерили тялото на Господа, останали зачудени. Мария Магдалина тозчас се завтича да извести на Петър и Йоан. Другите жени остават при гроба, и скоро там се явява едно видение на ангели, които им известяват за възкресението на Господа, и заръчат им да отидат да кажат за това и на Христовите последователи, като знаели несъмнено, че Мария била отишла да извести на Петър и Йоан. На пътя, като отиват, са си Спасителят им идва на среща, заръчва им да се не боят, и дава им една поръчка за учениците си. Между това Петър и Йоан тръгват и бързат да отидат на гроба. Мария върви по дирята им по полекичка; и като те се завръщат към града, тя остава вън от гроба и плаче. А като поглежда вътре, вижда два ангела, които й проговарят, и тогава се обръща и вижда самия Исус. Колкото за това, кому по-напред се е явил Исус, на Мария или на другите жени, виж. бел. на Мк. 16:9.

След това, намираме забележено, Господ Исус Христос се е явил на Петър, за което споменават Лука и Павел (Лк. 24:34; 1Кор. 15:5);

На двамата ученици, като отивали в Емаус след пладне, за което споменават Марко и Лука (Мк. 16:12,13; Лк. 24:13-35);

На десет от апостолите, вечерта в същия ден (когато Тома не бил там), за което споменават Марко, Лука, Йоан, и Павел (Мк. 16:14; Лк. 24:36-43; Йн. 20:19-25; 1Кор. 15:5);

На единадесетте апостоли (в присъствието на Тома) след една седмица, в Ерусалим, за което само Йоан споменава (Йн. 20:26-29);

На седем от апостолите, при брега на Галилейско езеро, за което само Йоан споменава (Йн. 21:1-24);

На апостолите и на 500 други братя, на една планина в Галилея, за което споменават Матей и Павел (гл. 28:16-20; 1Кор. 15:6)

На Якова, за което забелязва само Павел (1Кор. 15:8);

И на единадесетте апостоли, кога да се възнесе, за което споменават Лука и Павел (Д.А. 1:4-11; 1Кор. 15:7).

Вероятно Исус Христос се е явявал и други пъти през четиридесетте дни, от деня в който възкръснал до деня в който се възнесъл, както пътем се напомня в Д.А. 1:3.

Ст. 1. На разсъмване⁸³. Марко казва “много рано, когато изгря слънцето”, - Лука, “сутринта рано”, - и Йоан, “сутринта рано, като беше още тъмно”. Да се съмнява човек в истинността на тези разкази по причина на тези им несъгласия е съвсем детинско нещо. Те са тъкмо такива несъгласности, които ще очакваме да намерив в независими свидетели. Като съединим всичките тези изречения, ние намираме, че било “сутринта”, “много рано”, “като беше още тъмно”, но когато зората на изток е показвала, че слънцето е изгрявало, или е щяло скоро да изгрее. Или пък, ние можем да разбираме, че било още тъмно, когато тръгнали от домовете си, но било около изгряване на слънцето когато пристигнали на гроба. – Дойдоха Мария Магдалина и другата Мария, т.е., майка му на Яков (Мк. 16:1). И Саломия била с тях (Мк. 16:1), и Йоанна, и други (Лк. 24:10). – Да видят гроба, и още да помажат Исусовото тяло (Мк. 16:1) с аромати, които били приготвили, част в петък вечерта (Лк. 23:56), и останалата част в събота вечерта (Мк. 16:1).

Ст. 2-4. Само Матей споменава факта, че ангелът отвалил камъка и седял отгоре на него, и следствието от това върху войните. Как той е научил това, не знаем. Но доста вероятно е, че някои от войните, или от първосвещениците, на които те били разказали за него (виж. ст. 11), са го били разгласили. Явно е, че то се е било случило преди жените да отидат на гроба. Защото от Йоан ние виждаме (Йн. 20:2,11-15), че Мария Магдалина не може да е видяла тези неща, и само е знаела, че гробът е празен; и още от Марко и Лука е явно (Мк. 16:2-5; Лк. 24:2-4), че камъкът бил отвален преди пристигането на жените, и освен това, че те не видели ангела да стои вън отгоре на камъка, но само когато влезли в гроба. Мнозина предполагат, че Исус е въкръснал преди ангелът да отвали камъка, и казват: Не за него комуто камъкът не е бил спънка (срав. с Йн. 20:19,20), а за жените и учениците, той бил отвален”. Това може да е истина, но по-вероятно се вижда, че възкресението на Исус Христос се е случило във времето, когато ангелът е отвалял камъка, макар вероятно и да не го видели войните, които от страх от ангела станали като мъртви.

§161. Жените (без Мария Магдалина) влизат в гроба, и виждат ангели, които им заръчват да идат да кажат на учениците (гл. 28:5-7; Мк. 16:5-7; Лк. 24:4-8).

Преди това Мария Магдалина се била завтекла да извести на Петър и Йоан, че гробът е празен (Йн. 20:2). Това е явно, защото макар да е знаела за възкресението, тя отпосле не би питала предполагаемия градинар да й каже къде е тялото (Йн. 20:15). Но другите жени останали, и като влезли в гроба имали това свиждане с ангелите.

Ст. 5. А ангелът проговори, т.е., несъмнено същият ангел, който отвалил камъка; и ако беше само този разказ, ние щяхме да помислим, че той още е стоял вън отгоре на камъка. Но от Марко и Лука е явно, че разказаното в този стих се случило като влезли жените в гроба. Марко казва “един юноша….облечен в бяла одежда”, - Лука, “двама човеци с блестящи дрехи”, а Йоан, че Мария Магдалина (когато после се завърнала) видяла “два ангела с бели дреги седнали”. В Евангелията на Марко и Лука те се наричат човеци, защото се явили в човешки образ. Сравнете с Бит. 18:2,16,22, 19:1,5. Д.А. 1:10. Явно е, че е имало два ангела, макар Матей и Марко да споменават само за един, като несъмнено са имали пред вид едния, който е говорил. Срав. с гл. 8:28 и 20:30, където Матей споменава за двама беснуеми и двама слепци, а другите евангелисти споменават само за един. – Не се бойте. Срав. с Лк. 1:13, и бел. Войните могли наистина да се боят, но онези които, като тези жени, търсят разпнатия Исус няма защо да се боят.

Ст. 6. Възкръсна. Жените следователно не са го видели когато възкръснал. – Както и рече. Виж. гл. 16:21, 17:23, 26:32; Лука (Лк. 24:6,7) дава по-напълно думите на ангелите.

Ст. 7. Идете скоро да кажете на учениците му, особено на Петър (Мк. 16:7). – Отива преди вас в Галилея: там ще го видите. Срав. със ст. 10. Това било съгласно с пророчеството, което бил казал Исус пре нощта преди да бил предаден (гл. 26:32). Наистина, че преди това той се бил явил в Ерусалим на апостолите, на няколко от жените, и на малцина други; но на една планина в Галилея било дето се явил на болшинството от учениците си – “повече от петстотин” (1Кор. 15:6). И това свиждане на планината е единственото от свижданията, които Христос имал след възкресението си с единадесетте, което Матей разказва (ст. 16-20).

§162. Жените (без Мария Магдалина) се връщат към града, и Исус ги среща (гл. 28:8-10; Мк. 16:8; Лк. 24:9-11).

Ст. 8. И те излязоха бързо от гроба, и пр. Те излезли от гроба със страх пред онова, което били видели, и с радост пред онова, което били чули – че Исус Христос бил възкръснал.

Ст. 9,10. И ето, Исус ги срещна. Това явление на Христа на жените се споменава само от Матей; и тука съгласителите на евангелията различат относно реда по който са се случили събитията. Но понеже Марко казва, че Исус “се яви най-първо на Мария Магдалина”, ние можем да предположим, че Петър и Йоан пристигнали на гроба тъкмо след като тези жени били заминали от там; и щом Петър и Йоан оставили гроба, Мария дохожда, и тогава Исус първо се явява на нея. Веднага след това, той се явява и на тези жени, както се разказва в настоящия отдел. – И се хванаха за нозете му и му се поклониха, с радост и благоговение, но естествено и със страх, защото Исус им казал “Не бойте се”. – Идете кажете на братята ми. Сащото казал и на Мария Магдалина (Йн. 20:17), но по-преди той не ги бил наричал братя, макар и да бил казал, че “който прави волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка”.

§165. Разказът на стражарите (гл. 28:11-15).

Само Матей разказва това, както и само той разказваше поставянето на стражата да пази гроба Христов (гл. 27:62-66).

Ст. 11. Когато те отидоха. Така апостолите и първосвещениците се научили за възкресението почти в същото време, - първите от жените, а вторите от стражарите. Първите изведнъж не повярвали във великото събитие, но един път като се убедили в него, целия си живот посветили да го проповядват за изкуплението на света. Последните, напълно решени да не вярват в него, употребяват нечестиви средства, за да го покрият. Така Сатана бил толкова бърз да заглуши евангелието, колкото бързи били учениците Христови да го прогласят.

Ст. 12. И те, като се събраха. Несъмнено целият Синедрион не се е бил събрал, а само онези, които са били известни за върли врагове на Христа. Явно е, че те не биха викали на това събрание Никодим, нито Йосиф от Ариматея. Може би и Гамалиил да не е участвал в такава една измамлива работа като тези; и от Д.А. 5:34,38,39, изглежда вероятно, че той не е знаел за това, друго-яче той е щял да бъде уверен, че това дело е от Бога. – Дадоха на войниците доволно пари⁸⁴. Колко скръбно е положението на една страна, когато людете й, които се наричат Божии са готови да подкупват езичници, за да сторят грях.

Ст. 13. Кажете, че учениците му – го откраднаха, и пр. Колко глупаво! Отишли ли биха онези страхливи ученици на гроба с такова намерение, когато той бил заобиколен от Римски войни? Отвалили ли биха камъка от гроба без да събудят войните? Или биха ли войните легнали да спят когато наказанието за това е било смърт? Срав. с Д.А. 12:19. Но най-после да кажем, че са спали; то откъде те са узнали, че учениците му са го откраднали? Освен това, ако те наистина били спали, те не биха отишли самоволно да изповядват, че са спали. И те били придумани да казват, както били научени само с голям подкуп и с обещание от страна на първосвещениците, че ще ги закрилят от всяко наказание. При това, ако учениците Христови са били откраднали тялото му, то ще каже, че са знаели, че Христос не е възкръснал; тъй щото те в целия си живот са проповядвали лъжа, и то без никаква надежда за печалба в този свят или в бъдещия, а напротив посред гонение и смърт. Не било така, наистина; учениците не били откраднали тялото: те напълно повярвали, че Христос възкръснал от мъртвите.

Ст. 15. Даже и до днес, т.е., то се чувало даже във времето, когато било написано това евангелие. Учим се и от Юстин Мъченик, че това се приказвало даже във времето, когато писал, сир., във второто столетие. Но по-после тази приказка се напуснала като незащитима, или вместо нея се рапространила друга, че уж някои от народът били взели тялото та го погребли в една нива, която после разорали, за да не можали учениците му да го намерят.

§170. Исус се явява на апостолите и на други ученици на една планина в Галилея (гл. 28:16-20, срав. с 1Кор. 15:6).

Назначеното време било вече дошло; и единадесетте апостоли отишли на планината, където им заръчал Исус. Вероятно е, че времето и мястото, за които е тука думата ни, били назначени от Господа Исуса за едно тържествено свиждане, не само с единадесетте, на които той се бил вече явил, но със всичките Христови последователи в Галилея; и този път се вижда той се явил на повече от петстотин братя наведнъж (1Кор. 15:6). От думите на Матей, че “някои се усъмниха”, се разбира, че Исус се е явил този път не само на единадесетте апостоли, но и на други от братята, защото не може нито да се помисли, че някои от апостолите се усъмнили, след като били видели Спасителя в Ерусалим и при Тивериадското езеро. Този път Исус се явил в Галилея, несъмнено защото там се намирали най-много от последователите му. Даже след възнесението му числото на последователите му в Ерусалим едва достигало до сто и двадесет (Д.А. 1:15); а Павел говори, че той се явил сега на повече от петстотин братя. Вижда се, че в това явление на планината са присъствували и единадесетте с множеството от народа. И наистина, това явление било велико и тържествено, като сам си Исус Христос заръчал щото апостолите и всичките му ученици в Галилея да се съберат на планината. Това щяло да бъде последното велико зрелище на делото му в Галилея. Там много знамения и чудеса бил той извършил, и словото проповядвал. Там и последователите му били най-многобройни. Там, прочее, той се прощава на земята с онези, между които най-много се бил трудил, и заръчал повторно на всичките си последователи явно и тържествено това, което бил заръчал вече на апостолите – “Идете прочее, научете всичките народи; и ето, аз съм с вас до свършека на века”.

Ст. 16,17. А единадесетте ученика отидоха в Галилея, и пр. В ст. 7 и 10 видяхме, че Исус Христос се обещал, че ще срещне учениците си в Галилея; но там нищо не се казваше за мястото, където или времето, когато ще ги срещне. Но тука виждаме, че или тогава или в някое друго време, той им бил заръчал къде ще ги срещне, и вероятно и кога ще ги срещне. Коя била тази “планина”, не знаем, макар общоприетото мнение, че тя е била планината Тавор и да не е невероятно. Макар и да се говори тука само за “единадесетте ученика”, има две добри причини да се предположи, че и много други са присъствали на този случай, сир., (1) Понеже мястото било определено, (и вероятно и времето), то без друго и други са щели да отидат там, освен ако нарочно не им е било забранено; (2) Тука е казано, че “някои се усъмниха”. Не може да бъде щото някои от единадесетте да се усъмнили; понеже даже на Тома всичките съмнения били изчезнали преди тръгването му от Ерусалим. Затова някои тука трябва да означава някои от другите ученици, които са присъствали. При това, ние знаем от 1Кор. 15:6, че Исус Христос се явил веднъж на “повече от петстотин братя наведнъж”; и най-вероятно е, че това се е случило в това време, когато бил назначил мястото, където ще им се явил, и то в Галилея, където най-многото му ученици живеели.

Ст. 18. Даде ми се всяка власт на небето и на земята. В божественото си естество той всякога е бил равен на Отца по власт и по слава (Йн. 1:1-3; Кол. 1:16,17). Но като дошъл на земята той съблякъл славата си, като смирил себе си и като забулил божеството си с човешка плът. Но след възкресението му славата му била върната (Йн. 17:5). И тази му власт е дадена сега не като на Вечен Син Божий, но като на Син Човешки (Дан. 7:13,14), Богочовека, в което естество той винаги представлява себе си като подчинен на Отец. Тя му била дадена заради самоволното му смирение и смърт (Рим. 14:9; Еф. 1:20,21; Фил. 2:8-10), за да извърши делото на спасението на погиналите (гл. 11:27,28; Йн. 17:2), и да я задържи до тогава, докато това дело се свършело (1Кор. 15:24-28). Но това не е противно на божеството му. Бог не би възложил такава власт на някое създадено същество; нито създадено същество би могло да упражнява такава власт.

Ст. 19. Идете, прочее, научете всичките народи. Понеже всяка власт му била дадена, той сега изпраща учениците си като дейци за разпространението на царството му на земята. Но те не трябвало да вършат това с упражняването на вещественна сила, или с погублението на онези, които не би се подчинили на властта му, а с направянето на всичките люде негови ученици. Срав. с думите, които казал на Пилат (Йн. 18:36,37). Не да покорят всичките народи, а да ги научат, сир., (1) като ги кръщават, и (2) като ги учат на всичко на което той ги бил учил. – В името на Отца и Сина и Светия Дух. Този израз показва за кого новопокръстените трябвало да се научат, кому трябвало да станат ученици. Те трябвало да се отвърнат от всичките други богове, и да приемат Отца и Сина и Светия Дух като единиия истинен Бог и свой Бог. Забележете, че не е казано имената (множествено число), като да има три Бога, но в името (единствено число), т.е., в името на онзи Бог, който е открил себе си като Отец или Творец на всичко, като Син въплътен, за да изкупи погиналите, и като Свети Дух, който действа в сърцата на човеците, за да ги подновява и освещава. Чрез кръщението те щели да изповядат, че вярват в този Бог (така открит като Отец, Син, и Свети Дух), и че са се посветили на Него.

Ст. 20. И учете ги (Цгр.). Те не се изпращат като по-преди (гл. 10:5-7) само до юдеите, за да прогласят, че царството небесно е наближило, но до всичките народи, и да ги учат “да пазят всичко що съм ви заповядал”. В тези думи са определени размерите на Християнското учение – простирането му и ограничението му. (1) Ние трябва да учим всичко, което Христос е учил. Но това включва не само сбирката от неговите словеса, които са записани в евангелията, но и писанията на боговдъхновените му апостоли, които са едно разширение или развитие на неговите учения, според обещанието му – “ще ви напомни всичко”. То включва и Стария Завет, понеже той ударил печата си на него, като повелил да изпитват писанията, т.е., на Стария Завет. Ние сме обязани, следователно, по тази заповед да не бъдем задоволни само с проповядването на една част от истината, но трябва старателно да я изучаваме, за да я разберем и учим цяла, - “всичко що съм ви заповядал” (срав. с Д.А. 20:27), като помним, че често една истина изказана отчасти е същинско заблуждение, и че когато противникът каже “Писано е”, ние трябва да можем да му отговорим както Христа, “Пак е писано” (гл. 4:6,7). (2) Ние имаме тука и ограничението на Християнското проповядване. Ние не трябва да проповядваме науката или преданията или пък небоговдъхновените учения на отците, нито своите си умозрения, но което Христос е заповядал, - както не по-малко, така и не повече (Отк. 22:18,19). Онова проповядване е най-успешно, което е най-просто и чисто библейско. (3) Христос тука показва и коя е целта на това учение; не само, че човеците трябва да знаят истината, но и да й се покоряват – “Учете ги да пазят всичко, и пр. “. Срав. с гл. 7:21,24-27. – И ето. Това той казал, за да привлече вниманието им; и то показва, че следващото обещание е от голяма важност. – Аз съм с вас през всичките дни. Той ще бъде с тях, не само посредством Светия Дух, но и със собственото си присъствие. Срав. с гл. 18:20; Йн. 14:20,23, и особено с целите послания до седемте църкви (Отк. гл. 2,3), където виждаме как това обещание е изпълнено, и как той присъствува не само да закриля, ръководи, вдъхновява, и утешава, но и да изобличава и наказва. Забележете, че той не казва ще бъда, но съм. Това показва, че той вечно е с църквата си (Из. 3:14; Йн. 8:58), - Емануил, Бог с нас. И както ст. 18 свидетелствува за всемогъществото му, така и тука ние виждаме доказателство за вездесъщието му; защото той е с учениците си, разпръснати между всичките народи, и то през всичките дни, до скончанието на века. Така присъствието му с людете си не е временно и случайно, но постоянно – “през всичките дни”. Срав. с Йн. 15:4. Неговото присъствие е нашата защита – съзнаването това присъствие е нашето утешение и радост. И макар и да казва той “Аз съм с вас – до скончанието на века”, присъствието му в същност не се ограничава от това събитие, но до онова време (през, което невидимо присъствува) ние се нуждаем от това утешително уверение. В другия свят ние ще бъдем с него (Йн. 17:24), и ще го видим както е (1Йн. 3:2).

Назад | Съдържание | Напред