¹⁰ И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹¹ А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹² И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹³ Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹⁴ (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁵ Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁶ А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁷ И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

¹⁸ И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁹ А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

²⁰ Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²¹ А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²² Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²³ Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²⁴ Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁵ Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁶ Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.

²⁷ А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁸ И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁹ И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

³⁰ И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³¹ които се явиха в слава и говореха за смъртта * Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³² А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³³ И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³⁴ И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁵ И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁶ И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

³⁷ И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁸ И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁹ И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

⁴⁰ И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴¹ Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴² И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

⁴³ И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴⁴ Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁵ Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

⁴⁶ И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁷ А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

⁴⁸ Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

⁴⁹ А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

⁵⁰ А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

⁵¹ И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

⁵² И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵³ Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

⁵⁴ Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁵ А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

⁵⁶ И отидоха в друго село.

⁵⁷ А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

⁵⁸ Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

⁵⁹ А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

⁶⁰ Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶¹ Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶² А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

§59. Исус изпраща дванадесетте (гл. 9:1-6; Мт. 10:5-42-11:1; Мк. 6:7-13).

Виж. общите бележки върху Ев. от Матей; а за различията между разказите, виж. бел. на Ев. от Марко.

§60. Ирод вярва, че Исус е Йоан Кръстител, (когото той беше обезглавил), е възкръснал от мъртвите (гл. 9:7-9; Мт. 14:1,2,6-12; Мк. 6:14-16,21-29).

Виж. бел. на Ев. от Матей, който както Марко разказва причината и начина, по който Йоан умрял. Лука загатва вкратце за това, понеже целта му е била просто да покаже следствието, което Исусовото проповядване е имало върху Ирод.

§61. Дванадесетте се връщат, и Исус заедно с тях заминава от Галилейското езеро, и после нахранва петте хиляди (гл. 9:10-17; Мт. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

§70. Исус предизвестява смъртта си, възкресението си и страданията на последователите си (гл. 9:18-27; Мт. 16:13-28; Мк. 8:27-9:1;).

Виж. бел. върху Ев. от Матей с малкото добавъчни бележки върху Ев. от Марко.

Лука тука прескача няколко събития, които Матей и Марко са споменали. Виж. Съгласието на Четирите Евангелия §§62-69. От друга страна, само Лука споменава, че Исус се е молел в това време (ст. 18), както и във времето на преображението си (ст. 28).

Ст. 23. Нека носи кръста си всеки ден. Само Лука казва “всеки ден”, което сравнете с Павловото “всеки ден умирам” (1Кор. 15:31). Забележете също, че Лука тука се съгласява с Марко (Мк. 8:34) в това дето показва, че тази част от Христовите словеса е била отправена не само към учениците му, но “към всички”.

§71. Преображението на Исус (гл. 9:28-36; Мт. 17:1-13; Мк. 9:2-13).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Разказът на Лука е най-краткият; но Лука споменава някои неща, които другите евангелисти не са записали, сир., че Исус отишъл на планината да се помоли (ст. 28); че предметът на разговора бил “смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим” (ст. 31); че учениците му били отпърво “отеготени от сън” (ст. 32), - те вероятно са спяли, когато Исус се е молел, но после когато се събудили видели славата му; и че Петър говорил, когато Мойсей и Илия щели да си отидат (ст. 33), и вероятно с цел, за да може да ги задържи. Забележете също, че докато Матей и Марко разказват, че Исус заръчал на учениците си да не казват никому нищо, което били видели, освен след възкресението му, Лука макар и да не споменава за тази заповед, казва ни (ст. 36), че апостолите се събразили с нея.

§72. Исус изцелява едно обладано момче (гл. 9:37-43; Мт. 17:14-21; Мк. 9:14-29).

Виж. бел. на Ев. от Матей, и също от Марко, чийто разка е най-пълен.

§73. Исус отново предизвестява смъртта и възкресението си (гл. 9:43-45; Мт. 17:22-23; Мк. 9:30-32).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Когато вярата на апостолите до толкова укрепнала щото те могли да се уверят, че Исус е “Христос, Син на живия Бог”, тогава той започнал да им показва, че трябвало да пострада и умре (Мт. 16:16,21). А сега, когато всички се чудели на чудните му дела (ст. 43), той ги увещава (ст. 44) да не забравят а да помнят тези работи – “тези словеса”, т.е., което им бил казвал и сега им казва, че “Човешкия Син ще бъде предаден в човешки ръце”. Така, той винаги е подлагал човеците на изпитания според силата на вярата им, така щото никой не е бил изкушаван повече отколкото е могъл да носи (1Кор. 10:13); за това не може да има за нас извинение когато се надвием от изкушението и съгрешим.

Ст. 45. Но не разбираха тази дума. Само Лука ни известява защо те не могли да разберат тези неща, сир. Защото “покрита бе (тази реч) от тях, за да я не разберат”. Божието намерение било да не разумеяли сега напълно значението на тези словеса. И това се подразбира не само от това изражение, но и от повелението, “Вложете вие в ушите си тези думи”. Те трябвало да ги съхраняват, за да размишляват върху тях и ги разумеят отпосле, та когато настанела смъртта на нашия Господ, да не се отчаяли, и когато той възкръснел, те да били приготвени да повярват във възкресението му. В този стих имаме едно внушение за пророческата служба, т.е., че целта на пророчествата е, не толкова да разкриват ясно бъдещи събития, колкото да послужат за основа за вярването в божествените им думи след изпълнението на самите пророчества.

§75. А. Учениците се препират за това, кой ще бъде по-голям (гл. 9:46-48; Мт. 18:1-5; Мк. 9:33-37).

Виж. по-пълния разказ и бел. на Ев. от Матей.

§75. Б. За един, който не следваше учениците (гл. 9:49,50; Мк. 9:38-41).

Матей не говори за това. Виж. бел. на Ев. от Марко.

§76. Последното напускане на Галилея (гл. 9:51-56; Мт. 19:1; Мк. 10:1).

За времето когато е станало това пътуване, виж. бел. на Ев. от Матей. Но неприемането на Исус в едно Самарянско село се споменава само от Лука.

Ст. 51. По- преди Исус бил говорил на учениците си, че той трябвало да умре; а сега, като “се изпълниха дните”, той самоволно отива на мястото, където щял да страда. С думите “той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим”, може би ни се внушава борбата, която още от сега трябва да е започнала в него, която борба по-ясно виждаме отпосле в Гетсиманската градина. Плътта му била немощна та се теглила назад от страданията, но духът му бил бодър и готов да страда; и той “напълно се решил” да извърши и претърпи всичко, което Отец му бил определил, - да бъде послушлив даже до смърт.

Ст. 52,53. И проводи пред себе си пратеници, не седемдесетт, които били изпратени малко по-късно (гл. 10:1). Вероятно тези вестители са били изпратени просто “да му приготвят място”, както тука се разказва, т.е., място където да пренощува той с учениците си. За едно описание на самаряните, виж. бел. на Мт. 10:5. Враждата им против евреите е добре показана тука, с неприемането им Исуса и учениците му да им бъдат гости.

Ст. 54. Като видяха това учениците му. Несъмнено Яков и Йоан ще са очаквали да се отнесат така с тях; понеже “Юдеите не се съобщават със Самаряните” (Йн. 4:9); но те се смаяли и ядосали дето самаряните показали такова непочитание към забележителния им пророк, който (както те си предполагали) още отсега отивал на Ерусалим да основе едно царство много по-славно от Соломоновото; понеже те били видели нееднократни проявления на силата му; те били видели славата на преображението му; те го били даже чули да изповядва, че той е наистина Месия, Син Божий; и той, като Йоан Кръстителя преди него, много време бил проповядвал, че царство небесно е наближило. Изпълнени с тези мисли, те си припомнят, което Илия бил сторил на неприятелите си (4Цар. 1:9-12), и очевидно чувствуват, че тези самаряни още повече заслужават смърт. Самаряните били постъпили според естеството си; и Яков и Йоан (“синове на гърмът”) също постъпват според естеството си.

Ст. 55,56. Вие не знаете на какъв сте дух; т.е., не знаете, или не мислите, че като внушавате такава мисъл, вие проявявате дух твърде различен от учителевия ви; защото неговият дух е дух на любов, кротост, и дълготърпение; а вашият дух е дух на отмъщение. Вие искате да погубите; а той “не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси”. – Човешки Син. Виж. бел. на Мт. 8:20. – И отидоха в друго село, съгласно с наставлението, което Христос им дал на изпращането им да проповядват (Мт. 10:23).

Тази случка пояснява как по християнски се посреща всяка обида и непочитание: не се отмъщение, но с търпение, и когато е възможно, с отбягване всеки повод за такава обида и непочитание. Но тя пояснява и нещо повече. Учениците се били ядосали не за някоя обида нанесена лично на тях, но за обида нанесена на Учителя им. Те се разсърдили не от самомнение или гордост, но от любов и ревност за Христа. Тяхната ревност за Христа, обаче, не била разумна: ревността за него, когато е съдинена с ниските страсти, не произвежда благочестие, а фанатизъм. Редност, съединена с тези страсти, не диша Християнски дух; тя може даже да въприеме дяволски дух. От тука се подразбира, че Христос осъжда всички усилия, които се правят за истръгване насила почитание към него, или за наказване всяко непочитание към него; и следователно, той осъжда всяко религиозно преследване, и гнева и враждата, които, за зла чест, са толкова обикновени в религиозните препирни. Работата на Християнството е всецяло лечебна. Неговите оръдия са снизходителност и дълготърпение от любов, а не съдене и наказване, - светлина и топлина, а не огън от небето. Ние трябва да сме търпеливи, не само пред злините, които лично ни се правят, но и пред безбожието и неверието и пред оскърбленията, които се нанасят на нашия Господ.

§54. Следването на Христос (гл. 9:57-62; Мт. 8:19-22).

Матей разказва само за двете от трите случки, които Лука тука е записал; и той ги свързва с отиването на Христа от Капернаум на другата страна на езерото, и с успокояването на бурята. Виж. бел. на Ев. от Матей. Възможно е едното или двете от тези случки да са се случили в онова време, а другите в показаното тука от Лука време.

Ст. 57-60. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 61. Първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. Когато Индусите ще се обърнат от вярата си и ще изповядат новата си вяра в Христа, родителите им често много им се молят да идат по-напред да им направят прощално посещение, преди да извършат тази постъпка, която съвсем ще ги раздели от тях; и тези прощални посещения често се последват от напускане от тяхна страна Християнството, или привременно или завинаги.

Ст. 62. Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назат. Това е едно пояснение, което Христовите ученици щели лесно да разберат. Те са знаели, че за да си вършел орачът добре работата, вниманието му трябвало да бъде отгоре на работата му, и той трябвало да гледа право пред себе си, за да можел да следва изискваната посока на браздата. Също, който иска да работи за Христа, трябва да има окото и ума си устремени на работата пред него, която Христос му е дал да върши. Бог иска да му работим от все сърце. Ако част от сърцето си дадем на света, ако служим и на Бога и на Мамона, ако от една страна изповядваме, че живеем и се трудим за Христа, а от друга очите ни поглеждат назад и ламтят за световните неща, то “не сме способни за царството Божие”.

Във всички тези случаи състоянието на сърцата на човеците не трябвало да се разбере от думите им, а от отговорите на Христа; понеже той е знаел сърцата им. В първия случай (ст. 57,58), ние имаме един пример на онези, които мислят, че са готови да следват Христа, но мислят криво, понеже не знаят какво включва това следване на Христа (срав. с Мт. 13:20,21). Във втория случай имаме пример на едно голямо множество хора, които наистина имат намерение да следват Христа след няколко време. А в последния случай (както е явно не толкова от человековите думи в ст. 61, колкото от Христовия отговор в ст. 62), ние имаме пример на друг голям разред хора, които гледат да служат и на Бога и на Мамона, - да следват Христа, а пък сърцата им да са предадени на света. Първите Христос учи на самоотрицателно послушание, вторите на незабавно и всецяло послушание, и третите на всесърдечно послушание.

Назад | Съдържание | Напред