²¹ А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²² Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²⁴ А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁵ По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁸ Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹ Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

³⁰ и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят * вечен живот.

³¹ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³² А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

³³ Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³⁴ и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁵ Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁶ А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁷ Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

³⁸ А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁹ Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰ но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴¹ А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴² Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴³ Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴⁴ и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁵ Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁶ Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁷ И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸ И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁹ И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁵⁰ И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵¹ И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵² А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

§76 и 91. Последното напускане на Исус на Галилея, и поучаването му по пътя (гл. 10:1; Мт. 19:1,2; Лк. 9:51-56, 13:22-33).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§102. Христовият отговор на фарисеите за напускане на жена (гл. 10:2-12; Мт. 19:3-12).

Виж. бел. на ев. от Матей. Има някои малки разлики между двата разказа, особено в реда им. Но те само показват, че тези разкази са били написани от независими очевидци; понеже истините, които и двамата учат са едни и същи. Ст. 12, обаче, се среща само в Ев. от Марко; и от него се учим, че разводният закон е един и съи и за жената, както и за мъжа. Еврейския закон не е позволявал на жената да напусне мъжа си. Но понеже Гръцкият и Римският закони са позволявали (срав. с 1Кор. 7:13), и понеже ученията Христови са за всичките, тази прибавка на Марко за развода е важна.

§103. Христос благославя децата (гл. 10:13-16; Мт. 19:13-15; Лк. 18:15-17).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Тука, както и често другаде, разказът на Марко е най-живописен. Само той разказва, че Исус “възнегодува” от учениците си, и че “пригърна” децата. Ст. 15 е записан от Марко и Лука, но не и от Матей. В какво отношение ние трябва да станем като малки деца, за да влезем в царството Божие, за това прочетете бел. на Мт. 18:3,4.

§104. Младият големец (гл. 10:17-31; Мт. 19:16-30; Лк. 18:18-30).

Само Марко ни казва (ст. 17), че този младеж дошъл тичешком (знак на усърдие), и коленичил пред Исус (знак на дълбоко почитание към него), и то на пътя (знак на смирение). Само той ни казва (ст. 21), че Исус “като го погледна, възлюби го”. Само от него, още ние научаваме изяснението, че което Исус казал за трудността да се влезе в царство небесно се прилага не на онези, които просто имат богатство, но на онези, които имат надеждата си на богатството (ст. 24). Само от него, също така се учим (ст. 30), че Христовото обещаване заплата и благословии на учениците си включва благословии в този живот, и именно в отношение към тези неща, които те са оставили заради него, макар, че с тези благословии те трябвало да очакват и гонения. Но за целия отдел, виж. бел. на Ев. от Матей.

§106. Исус възлиза в Ерусалим и по-напълно разкрива страданията и смъртта си (гл. 10:32-34; Мт. 20:17-19; Лк. 18:31-34).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Марко отдава особена важност на това критическо време в Христовия живот. Той описва (а) пророческата възвишеност и тържественост на духа, който Спасителя сега показал; (б) вървенето му пред тях като определения страдалец; и (в) страха на учениците като вървели подире му.

§107. Исус осъжда властолюбивата молба на Яков и Йоан (гл. 10:35-45; Мт. 20:20-28).

Разказите на Матей и Марко са почти един и същи, само, че някой би предположил от разказът на Марко, че Яков и Йоан са отправили молбата си непосредствено, когато в разказът на Матей виждаме, че те я отправили чрез майка си. Виж. бел. на Ев. от Матей.

§108. Исус изцелява двама слепи близо до Ерихон (гл. 10:46-52; Мт. 20:29-34; Лк. 18:35-43).

Виж. бел на Ев. от Матей, който казва, че изцелените били двама, а пък Марко споменава само за един, като му дава името “Вартимей”, т.е., Тимеев син. Срав. с Вартоломей (гл. 3:18) и Варисус (Д.А. 13:6).

Ст. 49. Рече да го повикат (Цгр.). Матей казва – “ги повика”. Но тука виждаме, че той пратил да ги повикат. Макар изпърво мнозина и да запретявали на слепия, да млъкне (ст. 48), пак сега ние виждаме някои да показват съчувствие към него, и да го насърчават да иде при Христа.

Ст. 50. Той си хвърли дрехата. Когато човек се грижи за вечния живот толкава, колкото този сляп се грижел да му се отворят очите, той ще забрави всички грижи за световни работи, и е ги захвърли ако някак му бъркат да иде при Исуса.

Ст. 51. Учителю. Думата в първообразния текст е Равуни – Титла, която се е давала на най-учените и знаменитите между евреите. Слепият дава на Христа най-почтителната титла. Думата Равуни се среща и в Йн. 20:16, където е употребена от Мария Магдалина за възкръсналия Учител.

Ст. 52. В разказа на това чудо живописният стил на Марко забележително се проявява. Той описва (а) голямото множество, което придружавало Спасителя; и записал е (б) цялото име на слепия, (в) вумите на народа към него, (г) как той си хвърлил дрехата, (д) как станал, та (е) отишъл при Изцелителя, (ж) как тозчас му се повърнало зрението, и (з) как той тръгнал с последователите на Христос.

Назад | Съдържание | Напред