² И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

³ Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴ А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵ И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶ И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁷ И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸ И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹ но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте с две дрехи.

¹⁰ И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹¹ И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹² И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

¹³ И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹⁴ И цяр Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁵ А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

¹⁶ Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁷ Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁸ Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁹ А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

²⁰ защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²¹ И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²² и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²³ И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

²⁴ А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁵ И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁶ И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁷ И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁸ и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁹ И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

³⁰ И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³¹ И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³² И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³³ А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³⁴ И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁵ И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁶ разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁷ А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸ А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁹ И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰ И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹ И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴² И всички ядоха и се наситиха.

⁴³ И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴ А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁵ И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁶ И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁷ И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁸ И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹ А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁵⁰ защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹ И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵² Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵³ И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵⁴ И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

⁵⁵ и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶ И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

§58. Исус пак отхвърлен в Назарет (гл. 6:1-6; Мт. 13:54-58).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 3. Тоя не е ли дърводелецът? Само тука Христос се нарича дърводелец. Според обичая на евреите, даже равините (вероучителите) научавали някой занаят; и една от поговорките им е, че “който не научи сина си на занаят, учи го да стане крадец”. Затова и апостол павел се научил да работи с ръцете си, като правач на шатри (Д.А. 18:3; 1Кор. 4:12; 1сол. 2:9). Можем ли да сме последователи Христови, а да считаме ръчния труд за безчестие?

§59. Трета обиколка на Исус в Галилея. Исус изпраща дванадесетте (гл. 6:6-13; Мт. 9:35-38, 10:1,5-42, 11:1; Лк. 9:1-6).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Матей на пространно разказва словото Христово по този случай. Цялото слово е разделено на три части (виж. бел. на Мт. 10:5), от които Марко (както Лука) излага само първата част, т.е., особените наставления за сегашното им пътуване.

Ст. 8. Освен една тояга. Виж. бел. на Мт. 10:10.

Ст. 9-13. Ние още се учим от Матей, че те не трябвало да си зимат и обуща. Но тука (ст. 9) виждаме, че те не трябвало да ходят боси, а “да са с проста обувка”, с опинци с които вероятно са били тогава обути, които били по-леки за носене и вървене. Само Марко споменава, че апостолите през това пътуване помазвали болните с масло (ст. 13); макар и да се учим от Як. 5:14, че помазването с масло се е извършвало и дълго време по-после. Но апостолите не са употребявали маслото като лек, но като знак на чудотворното изцеление станало чрез тях. както царе, свещеници, и пророци са били помазвани с масло, като знак на Светия Дух, който им е бил пратен да ги направи способни за делото, така и тука, то е знак на същия Свети Дух пратен на болните да ги изцели. Явно е, че те не са носили масло със себе си (ст. 8), но са употребявали обикновенно масло, което са намирали в къщите. Няма наистина нищо в тези стихове, нито в Як. 5:14, което да оправдае предсмъртното миропомазване. Първото се е практикувало като знак на чудотворната дарба за изцеляване, а последното става само на смъртния час, когато всяка надежда за изцеление изчезва.

§60. Йоан Кръстител посечен, и учениците му отиват и разказват на Исус (гл. 6:14-16, 21-29; Мт. 14:1,2,6-12; Лк. 9:7-9).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 15. Пророк, като един от старовремените пророци. В. Мт. 16:14 и Лк. 9:8 виждаме, че някои зели Исус за един от старите пророци дошли повторно на земята. Но тука мисълта е друга. Тези го зимат за нов пророк, не наистина Пророкът когото всичките са очаквали (Йн. 1:21,25, 6:14), а пророк като по-предишните пророци.

Ст. 21. Сгоден ден, т.е., ден сгоден за целта й, - ден в който незаконният й мъж, Ирод, вероятно би й показал някакво благоволение.

§61. Дванадесетте се връщат и Исус заедно с тях заминава от Галилейското море, и после нахранва петте хиляди (гл. 6:30-44; Мт. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Но забележете, че и тука (както и в гл. 1:41, 3:5, 8:2,3), Марко повече ни говори за чувствата на Христос. Само от него научаваме (ст. 31) причината защо исус преминал езерото в това време; сир., защото се бил смилил за уморените си ученици, той ги завел на страна да си починат; и после (ст. 34), като се смилил за духовното невежество и окаянство на народа, той го поучил в истината. Срав. с това последното евангелието от Матей (Мт. 14:14), който показва, че Исус се бил смилил и за телата им, и изцелил болните им.

Ст. 39,40. И заповяда им да насядат всички, и пр. По този начин храната могла по-лесно да се раздаде. Само Марко ни казва (ст. 43), че и от рибите останали остатъци.

§62. Исус ходи по водата на Галилейското езеро (гл. 6:45-56; Мт. 14:22-36; Йн. 6:15-21).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Забелязва се повидимому едно несъгласие между гл. 6:45, където се казва, че учениците влезли в ладията и тръгнали да идат във Витсаида, и Йн. 6:17, където се казва, че те отивали за Капернаум. Това несъгласие, обаче, изчезва когато забележим положението на тези места. Мястото, където Исус нахранил петте хиляди народ било не далеч от Витсаида (Лк. 9:10), вероятно около пет километра към югоизток. Исус заповядал на учениците си да влязат в ладията и да отидат преди него във Витсаида, където ако искал той можал да ги пристигне, след като разпуснел множеството, и от там всички заедно да се отправят за Капернаум – град около пет километра по-далеч. Бурята, види се, ги изтласкала още по-надалеч, на Генисаретската земя.

Назад | Съдържание | Напред