¹ И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

² А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³ Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

⁴ как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁵ И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁶ И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁷ И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

⁸ Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁹ Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

¹⁰ И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹² През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹³ И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹⁴ Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁵ Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁶ Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁷ И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁸ тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁹ И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

²⁰ И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²¹ Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²² Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²³ възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²⁴ Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

²⁵ Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁶ Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁷ Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁸ благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁹ На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

³⁰ Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³¹ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³² Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³³ И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³⁴ И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁵ Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁶ Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁷ Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁸ давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁹ Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

⁴⁰ Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴¹ И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴² Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴³ Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴⁴ Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁶ И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁷ Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁸ Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁹ А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

§40. Учениците късат класове в съботен ден (гл. 6:1-5; Мт. 12:1-8; Мк. 2:23-28).

Виж. бел. на Ев. от Матей и Марко.

Фразата в ст. 1, която, както най-добрите тълкуватели, ние превеждаме “в първата събота след втория ден на Пасхата “, буквално се превегда “във второ-първата събота”. От втория ден на Пасхата се захващали да се броят седемте седмици между Пасхата и Петдесетница (Лев. 23:15,16), която се нарича и празникът на седмиците (Вт. 16:10,16). Съботата след втория ден на пасхата може би да се е наричала второ-първа, защото тя е била втора като се брои от първата голяма събота на Пасхата, а първа като се брои от Пасхата до Петдесетница.

§41 Изцелението на изсъхналата ръка (гл. 6:6-11; Мт. 12:9-14; Мк. 3:1-6).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§43. Исус се оттегля на планината, прекарва нощта в молитва, и на сутринта избира дванадесетте апостоли (гл. 6:12-17; Мт. 10:2-4; Мк. 3:13-19).

Виж. бел. на Ев. от Марко; но Разказът на Лука съдържа някои неща, които не се намират в този на Марко.

Ст. 12. И прекара цяла нощ в молитва към Бога. Като Син Божий, било негово преимущество да има общение с Отца си; като божествения Ходатай между Бога и човека, който съблякъл славата си и самоволно приел това подчинено положение, той трябвало да приеме всичко от Отца; а като човек, той се нуждаел от Божието благословение, ръководство, и помощ, също както другите човеци. Ако е било потребно за него да се моли, колко повече за нас е потребно да се молим! Виж. бел. на Мк. 1:35. Особената причина, за която Христос този път толкова дълго се молил се вижда да е била, че той е щял да избере сега апостолите си. Дано всичките му последователи – особено служителите на евангелието – да почувстваха нуждата си от такава жарка молитва за Божието ръководство при избирането и ръкополагането им човеци за евангелски пастири и проповедници!

Ст. 13. И избра от тях дванадесет души, определил ги публично за свои апостоли. Още по-преди той бил избрал няколко от тях, и може би всичките, като им заръчал да оставят всичко и да го последват. За трите призовавания, виж. бел. на Мт. 4:18.

§42. Исус извършва много изцеления (гл. 6:17-19; Мт. 12:15-21; Мк. 3:7-12).

След избирането на дванадесетте апостоли от всичките ученици, Исус слязъл с тях на едно равно място, където го заградил много народ, мнозина, от който усърдно искали да се допрат до него, за да се изцелят. Вероятно е, че след изцелението на някои от тях, както тука се разказва, той се е поотеглил малко в планината, и после е изговорил словото, което следва. Виж. бел. в началото на тълкуванието на Мт. гл. 5.

Ст. 19. Сила излизаше от него. Не трябва да предполагаме, че тя е излизала от него без той да е искал. Виж. бел. на Мт. 14:36; Мк. 5:30. Както Оуен казва: “С всеведущето си зрание, окото му виждало всекиго, който се допрял до него; и всеки път тази сила се упражнявала съгласно с волята му”.

§44. Словото на Исус на планината (гл. 6:20-49; Мт. гл. 5,6,и7).

За причините, по които това слово се счита за същото онова, което Матей е записал в гл. 5,6, и 7, виж. бел. на Мт. гл. 5. Както и там е показано, видимата несъгласност между двата разказа относно до мястото, където Спасителя е изрекъл това слово може лесно да се изравни; и току-речи всичко, което се среща тука в Ев. от Лука се намира и в словото, което Матей е записал, и е изложено почти по същия ред, и почти в същите думи. Лука, обаче, е изоставил много неща, които Матей е споменал, особено всичко в гл. 6; а от друга страна, е записал няколко неща, които Матей не разказва. От тука е явно, че разказът на Лука не е едно съкращение на този на Матей. И двата са независими разкази за същото слово, от които този на Лука е много по-кратък. Виж. по-пълното тълкувание на разказът на Матей.

Споменатите само от Лука работи са твърде малко, сир., горката в ст. 24-26, и ст. 39,40. При това, в някои други места, които са малко разказът на Лука, макар и да е по-кратък, е по-пълен от този на Матей. Виж. бел. по-долу.

Ст. 20-23. Виж. Мт. 5:1-12, и бел. Лука е изоставил някои от блаженствата. Между това Матей по-ясно показва, че обещаните блаженства са духовни, и се дават на нищите духом, и на онези, които гладуват и жадуват за правдата.

Ст. 24-26. Безполезно е да изпитваме защо Матей е пропуснал тези горка. Същото е и да питаме защо той е изоставил не само отчасти, а изцяло някои от Христовите слова, например, словата записани в Йн. 3 и 4, и особено в Йн. гл. 14 до 16. Забележете, че тези четири горка съответстват точно, и по образ и по ред, на четирите блаженства споменати по-горе. И понеже Лука е изоставил част от блаженствата, възможно е да е изоставил и част от горката; или пък е възможно, като е споменал всичките горка, да е споменал само онези блаженства, които съответстват на тях.

Ст. 24. Горко на вас богатите, т.е., на онези които се мислят за богати само защото имат в изобилие земни работи, - които уповават на богатството си (Мк. 10:24), или както тука е показано, се утешават с богатството си. Виж. бел. на Мт. 19:23. Срав. и с 1Тим. 6:9,10,17, където се предосторожава не срещу богатството, а срещу сребролюбието, което може да упражнява повелително влияние толкова върху онзи, който не се обогатява, колкото и върху онзи, който се обогатява. Срав. и с гл. 16:25 – “Синко, напомни си, че ти си приел твоите добрини в живота си”. Окаяно ниско стои характерът на онзи, който се утешава с такива неща.

Ст. 25. Горко на вас, които сега сте наситени. Наситените тука са в противоположност на гладните в ст. 21. Гладните ще се наситят; а наситените ще изгладнеят. Но както гладните в ст. 21 бяха онези, които гладуват за правдата (Мт. 5:6), така и тука “наситените” са онези, които са задоволни без правдата. Времето ще дойде, когато те ще разберат празнотата си, и ще почувстват, че като нямат правда, те са лишени от всичко, и ще бъдат налегнати от глад, който никога няма да се утоли. – Горко на вас, които сега се смеете. Срав. с благословенията в ст. 21; също и с Як. 4:9 – “Смехът ви да се обърне на плач”. Християнинът може всякога да се радва “в Господа”; но за лекоумните и нерадивите, които се радват на земните неща, и никога не скърбят за греховете си, без друго ще настане ден на скръб.

Ст. 26. Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят. Това също е изяснено със съответстващото благословение (ст. 22). Там е произнесено благословение на онези, които биват възненавидени и името им бива пронесено като зло “поради Човешкия Син”. Така и тука горко е произнесено над онези, които всичките човеци похвалят, че не са се покорявали на Христа, но че са слушали света, а не него. Сравнете с Йн. 15:19 -–"“ко бяхте от света, светът би любил своето”. И горкото е на онези, които така работят щото светът ги притезава за свои, и затова ги обича и говори похвално за тях. – Защото бащите им така правеха на лъжепророците, т.е., бащите на тези светските човеци, които ви хвалят защото говорите и работите както те желаят. Също така и бащите им обичаха и хвалеха онези лъжливи пророци, които им пророкуваха такива неща, каквито им се искаха (виж. например, Ис. 30:10; Ер. 5:31); а пък, както в случая с Еремия (Ер. 38:6), и Захария (2Лет. 24:20,21), те ненавиждаха, затваряха, и убиваха онези, които изказваха истината, както Бог им заповядваше.

Тези четири горка са четири предизвестия към четири различни съсловия – (1) към онези, чийто бог е богатството им; (2) към онези, които са задоволни от сегашния си живот, и не гладуват за вътрешен мир или бъдеща слава; (3) към онези, които живеят за да се наслаждават сега, които нямат сериозни цели и мисли ; и (4) към онези, които жертват съвестта си, за да ги хвали и превъзнася народа.

Ст. 27-36 съответстват на Мт. 5:39-48, обаче с тази разлика в реда и думите, каквато би се очаквало да се намери между два независими разказа.

Ст. 27,28. Виж. Мт. 5:44.

Ст. 29. Виж. Мт. 5:39,40.

Ст. 30. Виж. Мт. 5:42.

Ст. 31. Виж. Мт. 7:12.

Ст. 32-34. Виж. Мт. 5:46,47. Но тука разказът на Лука е по-пълен. Матей е писал, “Ако любите – и поздравявате”; вместо, което Лука казва, “Ако любите – и правите добро – и давате на заем”.

Ст. 35. Виж. Мт. 5:45. Тука Лука казва, “Той е благ”. Но Матей показва как той проявява благостта си, сир., с даване дъжд и слънчева светлина.

Ст. 36. Виж. Мт. 5:48. Тука, от друга страна, Матей употребява общата дума “съвършени”, а Лука особената “милостиви”. От смисълът е явно, че особеното съвършенство, което Христос имал пред вид е било милосердие, или любов към враговете, което наистина е най-благородното от божествените свойства, в което всичките други достигат пълнотата си. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Лука прескача съдържанието на Мт. гл. 6.

Ст. 37. Виж. Мт. 7:1, и бел.; но забележете, че по-пълният разказ на Лука хвърля светлина върху него. Гледайте никак да не съдите, но ако бъдете принудени да съдите, не бързайте да осйдите, и винаги бъдете склонни да прощавате.

Ст. 38. Виж. Мт. 7:2. Сравнението, което тука е направено с меренето на жито и изтърсването му в “пазухата” или в полите на дрехата, се среща само в разказа на Лука. Можем да кажем изобщо, че човеците обичат да бъдат великодушни към онези, които са великодушни.

Ст. 39. Може ли слепец слепеца да води? Матей е изоставил това тука, но го е дал другаде (Мт. 15:14). Там това е казано против фарисеите; а тука то се вижда да е тясно свързано с предишните и последващите стихове. Не съдете и не осъждайте. Този навик е грешен; той е греда в окото ви, и ви прави духовно слепи и неспособни да водите другите. Срав. с последните думи на ст. 42, и бел., и бел. на Ев. от Матей.

Ст. 40. Ученикът не е по-горен от учителя си. Даже аз, учителят ви, не съдя (Йн. 8:15, 12:47); много по-малко вие трябва да съдите. Но бъдете по-добре като учителя си – грижливи да отбягвате злото, и да правите на човеците добро, но не да ги съдите.

Ст. 41,42. Виж. бел. на Мт. 7:3-5.

Ст. 43,44. Защото няма добро дърво, което дава лош плод. Виж. Мт. 16-20. Там тези думи следват след увещанието да се пазим от лъжливи пророци, и ни казват как да ги познаваме. Но тука с думата “защото” те са непосредствено свързани с увещанието да не се взираме в грешките на събратята си; “защото” доброто дърво на един любящ Христоподобен живот не може да принася този развален плод на прекалено критикуване и осъждане другите.

Ст. 45. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, и пр. Това е тълкуванието на иносказателните думи в ст. 43,44. И тука ние ясно виждаме, че макар и да не трябва да съдим другите, или да им отдаваме криви подбуждения, пак ние трябва да ги познаваме по делата и думите им. Срав. с Мт. 12:35, където Исус повторил тези думи по друг случай, когато осъдил фарисеите, че не припознавали благостта му, когато им били явни добрите му дела.

Ст. 46. Срав. с по-пълния разказ в Мт. 7:21-23, и бел.

Ст. 47-49. Всеки, който дохожда при мене, и пр. Тази важна и впечатлителна притча е по-напълно изложена в Мт. 7:24-27, на които виж. бел. Но за задълбочаване само Лука говори; и то добре пояснява какъв труд и грижа са нужни, за да се положи основа на един истински Християнски характер. Светският човек избягва този дълъг, тежък, и самоотрицателен труд; понеже той гради, без задълбочаване, на пясък. Но уви, краят му бива плачевен. Небрежлив и весел, той си се смее сега; но най-после ще скърби и плаче (ст. 25).

Назад | Съдържание | Напред