⁴ Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁵ Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁶ Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁷ И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁸ А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁹ и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

¹⁰ И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹¹ и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹² А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹³ И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹⁴ А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁵ Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁶ А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁷ И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁸ Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁹ Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

²⁰ И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²¹ Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²² И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²³ И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²⁴ Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁵ след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁶ Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁷ А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁸ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁹ И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

³⁰ И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³¹ В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³² И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³³ Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁵ Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

§89. За участта на галилеяните¹²⁷; притчата на безплодната смоковница; изцеление на една жена в съботен ден (гл. 13:1-17).

Ст. 1. Галилеяните, чиято кръв пилат смесил с жертвите им. Думите “в това време” свързват това събитие със събитията в предишната глава. Това произшествие не се разказва от никой друг историк. Обаче, такива приключения са били обикновени неща (гл. 23:19; Д.А. 5:36,37). Разказаното тука се вижда да се е случило в дворовете на храма, където тези Галилеяни са били така безпощадно заклани, може би в същото време когато са принасял жертвите си; така тези свети дарове били объсени с човешка кръв. Народът не само се потресъл от Пилатовата жестокост, но (както е явно от отговора на Христа) те помислили, че Бог е позволил да свръхлети това наказание онези галилеяни за голямата им груховност. Така приятелите на Йов помислили, че несравняемите му страдания са доказателство за чрезмерната му греховност. Също така и Христовите ученици помислили за родения сляп човек (Йн. 9:2), и жителите на Малта -–за Павел, когато видеи ехидната на ръката му (Д.А. 28:4). Христос оборва тази мисъл; и, за да изкаже учението си по-ясно и общо, той навежда друг пример, сир., -

Ст. 4,5. – Убиване на осемнадесет души с падането на Силоамската кула. И за това събитие никой друг, освен Лука, не разказва; нито се споменава другъде за тази кула. Той вероятно е стоял близо при “Силоамската къпалня” (Йн. 9:7), в долината на юг от храма. Галилеяните били убити от човешка ръка а загиването на “осемнадесетте” се видяло да е било непосредственно дело на Божието Провидение. Обаче, Исус показал, че нито в единия, нито в другия случай човеците са били “най-грешни” от всичките си съграждани. Забележете, че той не казва, че те не били грешни. “Смъртта” и злините й са влезли в света “чрез грехът” (Рим. 5:12); и злощастията, които постигнали тези човеци са предизвестие за всички; и, както Христос тука показва (ст. 3-5), всички така ще загинат, които се не покаят. Така, той не само поправя кривото им понятие, но и дава тържественно предизвестие за всички. Някои взимат буквално думата “така” (ст. 3,5). Наистина, че мнозина от евреите и галилеяните загинали от меча на римляните – ей, също както споменатите тука галилеяни, даже в дворовете на храма; но загиването на човеците, за което се говори в ст. 4,5, не може толкова да се разбере буквално; и, освен това, понеже разорението на Ерусалим се случило след четиридесет години, то само малцина от Христовите слушатели ще са били тогава живи, а пък Христос тука казва “всичнца така ще загинете”. За това значението на думата “така” не е “вие всинца по същия начин ще загинете”, но, “ вие които се чудите какви страшни грешници онези хора трябва да са били та са изпатили тапава участ, и вие сте като тях, и като тях ще загинете в греховете си, ако не се покаете”.

Ст. 6-9. Притчата за неплодната смоковница. Тази притча е прибавена, за да подкрепи вика за покаяние, като показва, че времето за покаяние може скоро да се свърши. Сравнете с тази притча притчата за лозето в Ис. 5:1-7. Но предметът на онази притча е “лозето”, т.е., “Израилевият дом” (Ис. 5:7), а тука Христос говори за едно дърво в онова лозе. Затова притчата тука не се отнася пряко за Еврейския народ, но за всяко лице отделно, та отблизо съответствува на предизвестието на Йоан Кръстител, “Всяко дърво, което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля” (Мт. 3:10). Това се съгласява с изразеното по-горе мнение, че предизвестията в ст. 3 и 5 са били отправени и на всяко лице отделно, а не пряко за целия Еврейски народ.

Някои мислят, че притежателят на лозето тука е Христос; но по-вероятно е, че той е, както в Ис. 5:7, “Господ Саваот”, а Христос е “лозарят”, понеже той е “сеячът” (Мт. 13:37), както е и великия Ходатай, който тука изисква просрочване и по-дълго изпитване. За трите години някои предполагат, че се отнасят за трите години на Христовото служение на земята; но те по-вероятно са били казани да представляват дълго и търпеливо бавене. Много дървета не дават плод всяка година; но, ако те не родят на втората, особенно на третата година, не остава вече почти никаква надежда, че те някога ще родят. Тука лозарят ходатайства за по-дълъг срок, когато той ще може да разкопае около смоковницата и насипе тор, или направи по-нататъшни усилия, за да я накара да роди. Така Бог е търпелив с нас през детинството, юношеството, и мъжеството ни. Той ни дава много благовремия, и нееднократно ни вика да се покае, и после заради Христа нашият Ходатай, той ни отстъпва още по-дълъг срок, дава ни по-добри благовремия, и отправя ни по-силни позиви за покаяние. Така, очевидно, разкопаването и наторяването представляват онези благодатни средства, които Христос употребява за нашето спасение. Забележете, че плодородността ни е доказателство, че сме спасени. Какви са плодовете на спасението, на друго място е показано. Виж. особено Гал. 5:22,23. И тука, както в Мт. 25:26-30, неплодността се осъжда, и справедливо; понеже и неплодните захващат място в Божието лозе, и се ползуват от него, но в замяна не дават нищо. Виж. бел. на Мт. 25:30.

Ст. 11. Болестен дух (Цгр.). Подобни болести не са необикновенни; и те въобще произлизат от вещественни причини. Но в този случай, както е явно и от ст. 16, болестта била причинена от бяс.

Ст. 12,13. Това чудо се отличава по това, че повидимому жената не поискала да я изцелят, и още, че няма доказателство, че тя е показала вяра, или е било изискано от нея да покаже вяра, ако Христовото обещание в ст. 12 и да може да е събудило вярата й, та от самото досегване на Исус тя тозчас била излекувана, както обикновенно, според вярата й. Но видяхме по-преди, особенно в случая с възкресените от мъртвите, че вяра, макар обикновенно и да се изисквала, не била необходимо потребна за телесно изцеление. Тука Христовата милост за нещастната жена надминала желанието й, и може би вярата й.

Ст. 14. Срав. с Мт. 12:10, и бел. негодуванието на началника е меряло Исуса; но той не смеял да го укори прямо, и затова излива гнева си върху народа. Той загатва (което може или не може да е било верно), че някои от тях, даже и тази жена (което по всяка вероятност не е било верно, понеже тя не била даже поискала да я изцелят), били дошли на съборището просто да се изцелят; а това, според него, било работа, и следователно забранено да се върши в събота.

Ст. 15,16. Лицемере (Цгр.), и пр. Исус познал сърцето на началника. Той е знаел, че думите му се отнасяли не на народа, а на самия него (ст. 14), и още че той ги е бил казал от нечестива завист и омраза против него, а не от зачитане святостта на съботата; и за това Исус го нарича “лицемер”. В някои ръкописи тази дума е употребена в множествено число – “лицемери”. От изражението “всеки един от вас”, и още повече от ст. 17, е явно, че не само началникът, но и другите се съпротивили на Христа. – В събота не не отвързва ли всеки един от вас вола, и пр. никога на човека не се е давал по-пълен отговор, или е бивал той толкова позорно посрамяван. Ако словото и допирането на Христа е могло да се счете за работа запретена да се върши в събота, колко повече е трябвало така да се счете отвръзването и поенето им на добитъка. При това те правили това с езсловесните животни, а той с една жена, една “Авраамова дъщеря”; те за да отвържат от “ясли”, а той за да освободи от робство на Сатана; те за да предварят нялокко часа страдание от жажда, а той за да избави от “осемнадесет години” тегло. – Която Сатана е държал. Виж. бел. на ст. 11.

§53. Притчите за Синаповото зърно и за Кваса (гл. 13:18-21; Мт. 13:31-33; Мк. 4:30-32).

Тези две притчи се срещат и в Ев. от Матей, на което виж. бел. Обаче, те може да са били повторени в разни случаи. Естественно било щото онзи, който бил дошъл да основе небесното царство да показва повторно с такива притчи на какво то е било подобно; и ако те са били повторени по този случай, не е мъчно да съзрем причината за повторението им. Народът се бил много зарадвал “за всите славни дела” извършени от Христа (ст. 17; и доста е за вярване, че той е очаквал, че Исус тутакси ще основе това царство; за това той ги предизвестява, че то не щяло да се основе в един ден, но щяло постепенно да се развива и расте както синаповото зърно или квасът.

§91. Отговорът на Исус на питането, “Малцина ли са, които ще се спасят?”; Исус предизвестен, че Ирод иска да го убие (гл. 13:22-33).

Ст. 23. Малцина ли са които ще се спасят? Това питане е от любопитство, и като такова не важно. Отговорът на Христа ни дава добър пример как трябва да се отговаря на въпроси като този. Вместо да отговори примо на него, той обръща внимание на много по-важния въпрос – какво трябва да правим, за да се спасим, като казва, че е необходимо да се подвизаваме, че вратата са тесни, че мнозина не ще могат да влязат (ст. 24), че всички, които работят неправда, били юдеи, били езичници, ще бъдат изпъдени. Срав. с Христовия отговор на законниковото питане в гл. 10:29, и Петровото в гл. 12:41.

Ст. 24. Виж. Мт. 7:13,14, и бел.; но вместо “влезте”, както е там, тука имаме “Подвизавайте се да влезете”. Ако това и да е просто нещо, не е лесно; защото светът, плътта, и дяволът ни се противят (2Кор. 4:4; Гал. 5:17; Еф. 6:12). – Защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влезат и не ще могат. Някои разбират тези думи така: Мнозина не ще да могат, защото те просто искат, но не се подвизават; те нямат онова силно желание и усърдие, което е потребно (гл. 14:33). А други така ги разбират: Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина ще искат да влязат в рая по друг път, и не ще могат. И двете тези мнения може да са прави, но по-вероятно значението на тези думи да е това: Подвизавайте се сега, защото мнозина ще искат да влязат, но късно, когато вратата са вече затворени (ст. 25).

Ст. 25. След като стане домакинът и затвори вратата¹²⁸. Даже тесните врата няма да останат всякога отворени. Срав. с Мт. 25:10,11, и бел. Както онези стихове ни учат, единственият безопасен път е да сме всякога готови; защото не знаем кога, рано или късно, вратата ще се затворят за нас.

Ст. 26,27. Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал. Мнозина от Христовите слушатели са могли да кажат това буквално; и сега ще се намерят множества със същото чувство. Те се броят между Христовите люде, сядат с тях на трапезата му, и слушат с тях словото му и поученията на служителите му; и не може те да се убедят, че няма да бъдат с тях приети в рая. Обаче, изобилие от Християнски преимущества не удостоява едного да влезе в рая. Тези преимущества му налагат по-голяма задължителност да бъде съобразно с тях свят по сърце и живот. Сравнете тези стихове с Мт. 7:21-23, и бел., където Христос дава подобен отговор на онези, които мислят, че се удостояват за рая на това основание, че са извършили много Християнски длъжности. От двете се учим, че мнозина може да се радват на големи религиозни преимущества, и да извършват много религиозни длъжности, и пак да не влязат в рая, и то защото, въпреки всичко това, работят неправда. Срав. с Мт. 5:8; Евр. 12:14; Отк. 21:8; 22:15.

Ст. 28,29. Виж. Мт. 8:11,12, и бел.; но тука и за пророците се говори, че са в Божието царство. За връзката на тези стихове с предишните, виж. бел. на ст. 23. В тези два стиха се намира точният отговор на въпроса в ст. 23: - Мнозина ще се спасят; но вас това какво ще ползува, ако вие не бъдете между тях?

Ст. 30. Виж. бел. на Мт. 19:30, 20:16, и бел; но тука, понеже въпросът е кои ще се спасят (ст. 23), последните неоспоримо са неспасените; понеже, макар и да са първи по религиозни преимущества, не живеят според светлината, която са приели. Виж. бел. на ст. 26, 27. От друга страна, има мнозина, които имат малко религиозни преимущества, а живеят според малката светлина, която са приели, та се спасятав. Както мъдреците, само една звезва ги ръководи; но, като вървят по нея, те намират Спасителя.

Ст. 31. Споменатият тука Ирод е Ирод четверовластникът на Галилея (гл. 3:1); и от това някои предполагат, че Исус трябва да е бил в това време в Галилея. Но от това необходимо не следва, че Исус е бил там; защото и Перея е било под властта на Ирод. Освен това, Ирод е имал едно място в Махеръ (на изток от северния края на Мъртвото море), където Йоан е бил по-преди затворен. – Някои фарисеи, които му казаха – Ирод иска да те убие. Знаем, че Ирод убил Йоан много против волята си, и че отдавна желаел да види Исус (гл. 23:8). При това, когато по-после Пилат му предал Исус, той не изразил нито най-малко желание да го убие (гл. 23:7-11), и даже да е пожелаел да го убие, несъмнено той не ще смеял, защото Исус е бил тогава още народолюбим. От това някои предполагат, че фарисеите били измислили, че Ирод искал да убие Исус, с цел да го подплашат и разпъдят; но в такъв случай те са били лисици. Вероятно е, прочее, че фарисеите са настоявали пред Ирод да убие Исус, и той, като не желаел, или не смеял, само за лице се заканил, че ще го убие, за да задоволи фарисеите, и с надежда така да сплаши Исус и го пропъди от владенията си.

Ст. 32. Идете, кажете на тая лисица. Лисицата преставлява хитрост. Като прилага това название на Ирод, Исус показва, че разбира намерението му. Виж. бел. на ст. 31. – Изцелявам днес и утре; сир., въпреки заплашванията на Ирод, аз ще следвам работата си още малко време (“днес и утре”), защото след малко (“в третия ден”) “се свършвам”, сир., ще свърша работата си и ще умра.

Ст. 33. Днес и утре и други ден да пътувам. Значението на този стих ни се вижда да е това: Макар и да не се плаша от заплашванията му, и следователно ще следвам чудотворните си дела, пак аз не ще остана тука във владенията му, защото трябва да ида, т.е., да вървя към Ерусалим (срав. със ст. 22) “днес и утре и в други ден”, сир., за малко дни докато пристигна в Ерусалим където само ще умра. Тези думи може да се вземат буквално, че Исус наистина пристигнал в Ерусалим на третия ден. Но понеже подобното изражение в ст 32 не може буквално да се разбере (тъй като думите “се свършвам” очевидно се отнасят за смъртта му, а той не умрял в третия ден), изглежда по-вероятно, че и то означава неопределено кратко време. – Не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. Поне Йоан Кръстител бил изключение. Но въобще верно било, че Ерусалим бил избил пророците (срав. със ст. 34). Исус, следователно, е искал да каже: Прилично и известно е и аз там да умра.

§123. Плачът над Ерусалим (гл. 13:34,35; Мт. 23:37-39).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Думите “няма да ме видите дори дойде времето, и пр.”, вероятно са изговорени тука пророчески, като че Христос е бил умрял; и значението им е – Вие ще ме убиете, както убихте други пророци, и после няма вече да ме видите, и пр. За значението на тези думи виж. бел. на Ев. от Матей.

Назад | Съдържание | Напред