² И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

³ А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

⁴ за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁵ И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

⁶ А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁷ А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

⁸ И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

⁹ А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

¹⁰ да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

¹¹ Дай ни днес ежедневния хляб;

¹² и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

¹³ и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

¹⁴ Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

¹⁵ Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

¹⁶ А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

¹⁷ А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

¹⁸ за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

¹⁹ Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

²⁰ Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²¹ защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²² Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³ но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴ Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁵ Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶ Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁷ И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁸ И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁹ но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

³⁰ Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

³¹ И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³² (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³³ Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³⁴ Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Христос като показал, че за да влезе човек в царство небесно той се нуждае от по-висока правда от онази на книжниците и фарисеите, и като посочил някои от изопачаванията им на закона за правдата, пристъпва сега да предупреди учениците си от злите подбуждения в изпълнението на религиозните си длъжности.

Ст. 1. Внимавайте да не правите своите милостини (Цгр.), и пр. Повечето тълкуватели са съгласни, че в този стих трябва да четем правда вместо милостини. “Внимавайте да не правите своята правда”, т.е., “религиозните си длъжности, пред човеците”. И от тези длъжности Исус споменава три – даване милостиня (ст. 2-4), молитва (ст. 5-15) и пост (ст. 16-18), които може да се каже, че обемат всичките религиозни длъжности, т.е., длъжностите ни към ближния, към Бога, и към себе си. – Пред човеците. Не че никога не трябва да извършваме тези длъжности пред човеците, защото това би било противно на казаното по-горе от Христос (гл. 5:16), но както нашия Спасител показва в следващите думи, ние не трябва да ги вършим пред човеците с цел да ни виждат, и да ни хвалят. Такова вършене, като не произхожда нито от любов към Бога, нито от любов към човеците, би било просто своекористно, и за това за него ние нито заслужаваме нито ще получим заплата от “Нашия Отец, който е на небесата”.

Ст. 2. Не тръби пред себе си. Някои са предполагали, че човеци в онова време, когато са щели да дават милостиня наистина са тръбели пред себе си, повидимому, за да свикат бедните да им дадат милостиня, но в същност да викат другите да им видят щедростта в раздаването на помощта. Но няма доказателство, че е имало такъв обичай, и между това току-речи верно е, че давателите на милостинята не биха тръбили пред себе си “в съборищата”. За това думите “не тръби пред себе си” несъмнено са употребени тук преносно, и означават, че тези лицемери всякояче се трудили да се покажат на другите, че дават милостиня. – Те са получили вече своята награда; тъкмо онази заплата, която са търсили, сир., прославянето от човеците; и не трябва да се надяват за повече, понеже “каквото посее човек, това ще и да пожъне”.

Ст. 3. Левицата ти да не узнае какво прави десницата ти. Очевидно едно пословичен израз, който значи, че действието трябва да става колкото е възможно по-скришно, макар, че с този израз може да се подразбира също така, че както ние не трябва да търсим похвали от другите за добрите си дела, така и не трябва много да мислим за тях. Наистина, добре е да мислим много за добрините, които ни се правят, но малко за добрините, които ние правим.

Ст. 4. Вижда в тайно. Добрите ни дела, и даже добрите ни помисли и намерения, никога не може да бъдат толкова скришни, че да не ги види Бог; и истинското Християнско сърце е задоволно, ако само Бог ги знае. – Ще ти въздаде на яве, често на този свят, но винаги и напълно в бъдещия свят.

Ст. 5. И когато се молите, не бивайте като лицемерите. Даже тържественото действие на възнасяне Богу молитва може да се извърши и употреби като средство за придобиване одобрение на човеците. Не е грешно да се молим “по съборищата”, или даже “по ъглите на улиците” (когато се съберат там хора на богомолие), но е грешно да търсим такива места за частните си молитви, или да търсим да показваме благочестието си по какъвто и да бил начин. Молитвата е общение с Бога. И колкото на по-скришно място се молим, толкова по-тясно и по-спокойно може да бъде това общение. Затова когато някой се моли, за да влезе в подобно общение с Бога, а не за да го видят човеците, той ще търси да се моли на скришно място.

Ст. 6. Влез в скришната си стаичка (Цгр.), т.е., иди на някои скришно място, както е явно от примера на Спасителя, който “сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто място, и там се молеше” (Мк. 1:35). Ако наистина искаме да се молим на скришно място, а не можем да намерим такова място в къши, ние можем да го намерим както Изкупителят ни на планината, в градината, или гората. Обаче, винаги се намира на близо тайно място за сърцето, даже когато няма такова място за тялото. И между шумната навалица по уличните ъгли ние можем, когато сме принудени, да намерим скришно място, където да се молим непрестанно в сърцето си, но не с цел да привличаме погледите на човеците с външни движения, които показват, че се молим.

Ст. 7. А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците. Като предосторожил учениците си, и чрез тях всички, да не лицемерстват в молитвите си, Исус Христос сега ги предосторожава да не се облягат просто на образа и числеността на молитвите си, както езичниците правят. Но, уви, колко люде, наречени Християни, има които са пренебрегнали това Христово предосторожение, и които в това отношение са цели езичници! Те се облягат на образа на молитвите си, и мислят, че прощението на греховете им и духовните им благословения зависят от колкото пъти повторят молитвата си. Наистина, “те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани”. Но многоглаголанието не е многомолие. И едно просто повторение на молитвите не е никак моление; понеже Бог гледа на сърце. Но не трябва да разбираме от този стих, че никога не трябва да повтаряме прошенията си, или че никога не трябва да продължаваме молитвата си настойчиво. Сам Христос е повтарял прошенията си в Гетсиманската градина, и в притчата за несправедливия съдия той също така е одобрил да се молим понякога с настойчивост. Но повтарянето на молитвите и настойчивостта в моление трябва да произтичат от усърдни желания на сърцето, а не от едно просто облягане на числеността и дължината на молитвите. Онези, които търсят Бога от все сърце, го намират, и той ги слуша когато викат ден и нощ към него.

Ст. 8. Защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да му искате. Следователно, някои казват, ние никак не трябва да се молим. Но Христос казва, “Молете се”, но молете се “така”, т.е., не като че той не знае за какво ще се молим, не като че има нужда да се събужда (3Цар. 18:26,27), или да се подканва да се грижи за нас, но като че знаем, че той и знае нуждите ни и се грижи за нас, и че е винаги готов да излее благословенията си върху онзи, който е готов да приеме, и който проси, за да може да приеме.

Ст. 9-13. Господнята молитва. В противоположност на молитвите на лицемерите и езичниците, Христо тук дава на учениците си образец на истинна молитва. Тя е пример на краткост, съдържателност, благоговение, и смирение: пример, защото проявява истински Християнски дух – дух на детско упование в Бога (“Нашия Отец”), дух на върховна любов към Бога (понеже първите три прошения се отнасят за Бога, а не за нес), дух на смирено облягане от наша страна на Бога, даже за насъщния си хляб, разкаяние за греховете си, опрощение на онези, които са ни обидили в нещо, и усърдно желание да бъдем избавени от греха и да станем свети като Бога. Колкото повече изучаваме Господнята молитва, толкова повече ще се убедим, че тя наистина е съвършен образец на молитва, като съдържа всичко за което ние трябва да се молим. И пак, че не е била назначена да я употребяваме във всеки случай, е очевидно от примера и на Христос и на апостолите му, които често се молили с други думи (гл. 26:39-41; Лк. 22:42; Йн. гл. 17. Д.А. 1:24, и пр.), и също така от заповедта му към учениците си, да бъдат съгласни в онова, което ще просят от Бога (гл. 18:19). Ние трябва, следователно, да разбираме Спасителя, че в Господнята молитва той ни представя вкратце какво трябва да съдържа една истинска молитва. Това може да се заключи и от измененията, които се съглеждат в Господнята молитва, както е дадена на учениците по друг случай, записан в Лк. 11:2-4, където вместо “днес” ние намираме “всеки ден”, и вместо “дългове” ние срещаме “грехове”; - и така се тълкува думата дългове, която тука е употребена. Като взимаме Господнята молитва като кратко изложение на една съвършена молитва, ние забелязваме:

1. Че ние трябва да се отправяме към Бога като наш Небесен Отец. Преимущество ни е да му бъдем чада, и той желае да го приближаваме с чувствата на деца, когато приближават баща си или майка си, - с любов, благодарение, и доверие.

2. Че първите ни прошения не трябва да се отнасят към личните ни нужди, но към славата, царството, и волята Божии. В молитва, както и в живота си, ние трябва “да търсим първо царството Божие, и правдата негова (Божия);

3. Колкото за това, което просим за себе си, относно тялото ни, ние трябва да сме задоволни с малко. “Хлябът наш насъщний”, т.е., онова, което е необходимо, за да живеем, както Златоуст добре го е изтълкувал, “дай го нам днес”;

4. Колкото за това, което просим за себе си, относно душата ни, ние трябва да се молим за прощение на миналите ни съгрешения и закриляне в бъдеще от изкушение и от всеки вид зло.

Ст. 9. Отче наш. Бог е баща на всички, първо, защото ги е създал, и то по свой образ, и, второ, защото се грижи за децата си. Но той особенно е Отец на онези, които е избрал в Христа за свои синове, и ги е възродил по свой образ, и на които е дал онзи дух на осиновление с който дохождат при него та му се молят като на баща. Ако Исус Христо и да казал, че вместо да търсят слава с молитвите си, като лицемерите, те трябва да се молят на скришно, пак думата “наш” се вижда да подразбира, че ние трябва, поне често, да се молим задружно с другите, или поне със съзнаване братството между всичките човеци, - че всички имаме един Отец. – Небесата, т.е., Отце наш, който си възвисен над нас, както небесата са възвисени над земята, - който не живееш на земята и от земята, както са живели езическите богове. Но с думата “небеса” не трябва да се разбира въздухът (атмосферата), нито още по-високо, т.е., звездните небеса, но “третото небе”, което по понятието на евреите е било още по-нависоко, и което е жилището на ангелите и светиите, където Бог проявява присъствието си по особен начин. – Да се свети Твоето име. Бог е свят, и името му е свято; и ние не можем да направим повече святи нито Бога нито името му; нито трябва да се молим и просим да бъде това. Но значението е, дано всички считат името ти свято, - дано отдават на името ти надлежна почест и благоговение.

Ст. 10. Да дойде твоето царство. Царството, което Христос дошъл да основе (гл. 3:2, 4:17). Да царуваш ти насаде. Никой наистина не може да произнесе такова прошение, ако първо не се е предал на Бога, за да царува той над него. И който се моли за идването на Божието царство, трябва и да се подвизава за него. – Да бъде твоята воля. Това е последното от прошенията, които се отнасят към Бога. Те всичките произлизат от върховна любов към него, от която произтича желанието щото Бог да бъде, първо, благоговейно почитан; второ, прославян; и трето, слушан. Напразно е да произнасяме такова прошение, освен ако и ние искаме да знаем и да изпълняваме Божията воля. Както на небето, така и на земята. На небето Божията воля се извършва съвършенно, драговолно, и радостно; и любов към Бога и любов към човеците ни подбужда да се молим щото тя по същия начин да се извършва и на земята. Понеже, ако Божията воля се изпълнява както на небето така и тука на земята, тогава не ще има вече омрази, клевети, или злодеяния, няма да има вече международни и междуособни войни, нито лични вражди и крамоли; и човеците няма вече да нанасят вреда на себе си и на другите с грешните си навици.

Ст. 11. Дай ни днес ежедневния хляб; т.е. всичко което е потребно и за тялото ни и за душата ни. Ако бяхме просто животни, то под думата “хлябът” щеше да се подразбира само телесна храна. Ако ли бяхме само духове, духовна храна щеше да се подразбира. Но понеже имаме и тяло и душа, “хлябът наш насъщен” подразбира храна и за двете. И когато си помислим, че храната е необходимо потребна за съществованието на телесния ни живот, и че Бог се грижи толкова много, за да снабдява всичките си твари с разни видове храна, наистина прилично е да припознаваме зависимостта си от него за нея, като нему се молим за нея. Това не е противно на последната част на тази глава, където ни се дава наставление да не берем грижа, да не сме замислени, за неща, които се отнасят към тялото ни. Понеже, когато се молим така на Бога за тях, нам не остава вече да се грижим за тях; “всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас”. Но важно е да зебележим ограниченията на това прошение. Ние не трябва да просим храна и други потреби в изобилие за в бъдеще (срав. Ст. 34), нито пък разкошество за днес, но “хлябът наш насъщен”, - каквото Бог види чче ни е потребно и най-добро за днес.

Ст. 12. Прости ни дълговете. Едно припознаване от наша страна, че сме грешни, както в първото прошение има едно припознаване от наша страна, че Бог е свят. – Дългове, грехове, както в Лк. 11:4. Дължим на Бога послушание. Затова непослушанието ни към Бога, или греховете ни, са в този смисъл наши дългове. – Както и ние прощаваме на нашите длъжници. Това не се дава като причина защо Бог трябва да ни прости, но като мярка за прощението, което можем да очакваме от Бога, както по-напълно е обяснено в ст. 14 и 15 на тази глава. А че Бог не може да прости нам повече отколкото ние прощаваме на другите е явно. Вие му се молите да ви прости греховете, но един от греховете ви е този непростителен дух, - непокорността ви на Христовата заповед, “Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят” (гл. 5:44). Разбира се, че Бог не може да ви прости поради греха в който упорствате. И онзи който се моли на Бога да го прости както прощава на другите, но действително и искренно не ги прощава, не само, че няма да бъде простен, но той в същност се моли щото Бог никога да не го прости. – Нашите длъжници, онези които нарочно ни повреждат по един или по друг начин, личността ни или имота ни.

Ст. 13. Не ни въвеждай в изкушение. Това не подразбира, че Бог някога изкушава човеците да съгрешат, което дадено ни е уверение (Як. 1:13), че той не прави. Но ние тука се молим Богу да не ни вкарва чрез Промисъла си в обстоятелства, които ще ни турят в големи изкушения. И който действително обича святостта и желае да бъде безгрешен, а също така чувства слабостта си и склонността си към грях, без друго ще разбере, че той винаги трябва да се моли така (срав. Гл. 26:41). И който така се моли нему е дадено уверение, че Бог ще го пази от изкушения, или ще му подари благодат и сила, за да им надвива (1Кор. 10:13). – Но избави ни от лукавия. Не само да ни пази Бог от изкушения, но има и нещо повече, което съставлява седмо и последно прошение, което може да се каже, че в един смисъл съдържа тези четири отнасящи се до личността ни прошения, като изразява ламтенето на Християнската душа да се избави от влиянието на лукавия и от всяка душевна злина. Славословието на края на тази молитва, - “Защото е твое царството и силата и славата во веки”, не се намира в повечето стари ръкописи на Гръцкия Нов Завет. В по-последните ръкописи то е написано от страните на страниците, понякога с червено мастило, и в още по-последните ръкописи то е поместено в текста. Изглежда, прочее, много вероятно, че то не е съставлявало част от молитвата както нашия Господ в началото я бил дал, но е било прибавено на молитвата като прилично славословие. Като такова не трябва да се колебаем да го изговаряме. Съдържанието му е съвсем библейско, и самите му думи се срещат, макар и не в същия ред, в една Давидова молитва записана в 1Лет. 29:11, - “Твояе, Господи, величината, и силата, … и славата; твое е царството”. Със самата Господня молитва ние се молим щото царството на Бога да се утвърди, славата му насаде да се прояви, и силата му да дайства на нас и ни освети; и когато земното ще се промени на небесно, и молитвата на хваление, тогава няма вече да се молим “Да дойде Твоето царство”, и пр., но със съвършени и съединени сърца и в най-пълната и най-неограничена смисъл ще можем да казваме, “Твое е царството и силата во веки. – Амин. Еврейска дума, която значи наистина, или да бъде.

Ст. 14,15. Ако вие простите на човеците съгрешенията им, и пр. В стих 12, Христос поучил учениците си да се молят щото Бог да им прости както те прощавали на другите. Той сега показва, че прощаване на другите от наша страна е съвсем необходимо за да бъдем простени; понеже Бог наистина ще се обходи с нас в това така, както ние се обхождаме със събратята си другите човеци. Срав. И гл. 18:23-25.

Ст. 16-18. Третия пример, с който нашия Спасител предупреждава учениците си от лоши подбуждения при изпълнението на религиозните си длъжности. – Постене. И това, като предшестващото, не трябва да правим за да ни гледат човеците, но трябва да бъде едно истинско смирение на душата пред Бога. Освен великият годишен пост в умилостивителния ден предписан от Мойсей (Лев. 16:29), евреите отпосле прибавили на него още четири други народни пости, и четирите споменати в Зах. 8:19, сир., 1)постът в четвъртия месец, държан в спомен на събитието разказано в Ер. 39:2; 2) постът в спомен на изгарянето на храма (в петия месец, 4Цар. 25:9; 3) постът в спомен на смъртта на Годолия (в седмия месец, 4Цар. 25:25); 4) постът в десетиямесец, в спомен на събитието разказано в Ер. 52:4. Освен тях евреите имали и множество други случайни пости; и в добавка на това, фарисеите имали обичай да постят два пъти всяка седмица, т.е., в четвъртък (деня в който Мойсей възлязъл на планината Синай), и в понеделник (деня в който Мойсей слязъл от нея).

Ст. 16. Когато постите. Макар и да не е заповядано изрично тука на Християните да постят, постът явно е припознат като тържествена Християнска длъжност, както раздаването милостиня и молитвата, но като тях той трябва да бъде изкрен, а не само за очи. Обещаването заплата в ст. 18 също така учи, че той е богоугоден. Приличните времена за пост са показани в гл. 9:14,15, сир., когато се усещаме, че Господ отсъства от нас, - когато душата ни е наскърбена поради греховете ни, или греховете на църквата и света, та начеваме да чувстваме, че Господ не е между нас със спасителната си и осветителна сила. В такова време (както когато скърбим за смъртта на някой нам ближен) не ни се яде, но като забравяме телесните си нужди и мислим само за духовните, та тъй търсим Господа със всичкото си сърце, с едно гладеване и жадеване за правдата, което ни кара да забравим глада и жаждата на тялото, ние държим богоугоден пост. – Намръщени⁷, т.е., ние не трябва като лицемерите да се представляваме, че скърбим, когато не скърбим, нито даже да показваме скръбта си, когато наистина скърбим. Колкото повече гледаме да показваме някое свое чувство толкова по-малко има в нас такова чувство. – Помрачават лицата си, с пепел, прах, и др.

Ст. 17,18. Помажи главата си, и омий лицето си. Показвай се такъв, какъвто си всеки ден, както става явно от следващите думи, - “Да се не покажеш пред човеците, че постиш”. Това не подразбира, че ние никога не трябва да казваме на другите, че постим. Може да стане често нужда да кажем че говеем. Но ние не трябва да търсим да ни гледа светът, и най-много ние не трябва да постим с цел, за да ни видят човеците, че постим.

Ст. 19-34. Тези стихове са тясно свързани с предишните. Христос бил показал на учениците си, че те не трябвало да извършват добрите си дела и религиозните си длъжности с цел да ги гледат човеците, че правят това, или да им ръкопляскат. Така и сега той пристъпва да им покаже, че и не трябва да търсят земни съкровища; и освен това, че няма нужда да се грижат за такива неща.

Ст. 19. Недейте си събира съкровища на земята, както лицемерите събират, или се трудят да събират, даже (както по-горе казахме) в извършване на религиозните си длъжности. Това съвсем не забранява да печелим и събираме пари, но забранява да считаме парите за “съкровища”. “Богатство ако тече, не прилепвайте сърцето си”. Голямо богатство е често потребно за извършването на големи благотворителни дела. Но който иска богатство, трябва твърде да внимава да не го иска като добро само по себе, но за доброто, което може да направи с него. – Гдето молец, и пр. Тука е дадена първата причина за заповедта в предишното предложение, т.е., защото всичко на този свят се разваля.

Ст. 20. Съкровища на небето. Търсете “заплатата” която Бог ще даде на онези, които раздават милостиня, молят се, и постят “в тайно”, и тъй искрено (ст. 4,6,18). Не търсете къщи и земи на този свят, но гледайте да имате дом на небето; не търсете много и скъпо облекло, но гледате да се облечете в онази дреха на правдата “избелена в кръвта на Агнето”, само с която вие може да идете на небето. Помнете, също така, че макар и да не се спасяваме с добри дела, но когато сме спасени, “който сее щедро, щедро и ще пожъне” и “онези, които обръщат мнозина в правда, ще сеят като звездите във векове на векове”.

Ст. 21. Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Втора и най-важна причина защо да не трупаме съкровища на земята. Ако съкровищата ни, т.е., предметите, които най-много обичаме и търсим, са на земята, земни и тленни, и сърцето ни ще бъде такова; и така няма да бъдем приготвени за небето, и за светите му и духовни занятия. “Мъдруването на плътта е смърт” (Рим. 8:6).

Ст. 22,23. Окото е свелото на тялото, и пр. Едно пояснение на казаното от Христос в предишния стих. Окото е средата, чрез която цялото тяло приема светлина. Когато то е здраво, цялото тяло бива осветено, но когато то е болно или е повредено, и да има изобилна светлина около нас, пак ние (“всичкото тяло”) сме в съвършенна тъмнина. И така Бог е направил лъчите на слънцето на правдата да греят навред около нас, - той ни е възвестил пътя на спасението, началата на нравствеността, добродетелта, и святоста. Но ако “виделината, която е в нас”, - нравственото ни естество, способността ни да познаваме и избираме доброто и святото, - се помрачи, и изпорчи, и разстрои, като предадем всецяло ума си на земни работи, тогава ще бъдем в едно състояние на нравствена тъмнина, толкоз по-лошо от простата телесна слепота колкото душата е по-драгоценна от тялото.

Ст. 24. Никой не може да работи на двама господари (Цгр.), и пр. Ние може да работим за мнозина, но в действителност ние можем да сме раби само на един господар. Ако не го обичаме, ние ще мразим другия, който иска от нас друго и противно на първото служение. Това е друга причина защо не трябва да трупаме съкровища на земята. С трупане съкровища ние ставаме слуги на Мамона, понеже онзи чиято главна цел е да печели пари е слуга на парите, тъй като той върши онова, което печеленето на пари изисква. Така и онези, чиято главна цел е да угаждат на Бога е раб Божий, защото върши онова, което Бог изисква от него. – Или ще намрази единия, а ще обикне другия, и пр. Ние ще разберем значението на това изречение като заместим “единия” с “Бога”, а “другия” със “света” или “Мамона”. Или той ще намрази Бога, и обикне света (срав. Як. 4:4), или ще бъде тясно привързан към Бога и презира света. – Мамон. Халдейска дума, която значи упование, и от тука богатство, като нещо, на което човек уповава.

Ст. 25. За това, и пр. Понеже обичането и служенето на Мамона е противно на обичането и служенето на Бога, и понеже това служение на Мамона, тази любов към пари, това ламтене за богатство произлиза от това, че се грижим за живота си и за удовлетворението на телесните си нужди, за това не се грижете за тези неща; понеже грижата ви за тях без друго ще ви накара да им станете раби. Пък и няма защо да се грижите за тези неща. Защото “не е ли животът по драгоценен от храната, и тялото от облеклото?”. Бог ви е дал вече “по драгоценното” – живота и тялото, и то без да сте се погрижили някак за това. Затова вие може да му се надявате с увереност и за по-малкото – храната и облеклото.

Ст. 26. Погледнете на небесните птици. Друго доказателство, за да уповаем на Бога, и да не берем грижа. Ако вашия небесен Отец се грижи за птиците, той много повече ще се грижи за вас, негови чада, защото вие сте много по-горни от тях.

Ст. 27. И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? Трета причина защо ние не трябва да берем грижа за тези неща; т.е., че от това няма да излезе полза. Животът ние е в ръцете на Бога, а не в нашите.

Ст. 28,29. И за облекло, защо се грижите?, и пр. както в стих 26, Христос бил показал, че няма нужда да се грижим за храната си, така и тука, по същия начин, той показва, че няма нужда да се грижим и за облекло. Онзи, който облича криновете толкова великолепно, (макар, че може и да не облече нас по-великолепно, тъй като това може да не е най-добро за нас) без друго ще ни даде всичкото облекло, което е най-добро за нас. Тука сам Христос се произнася, че чистотата, хубоста, великопелието, и благовидността на Соломоновите дрехи не могли да се сравняват с онези на крина. Тогава защо мъжете и жените да се мъчат толкова много да се китят, когато с всичките си усилия и разноски те не могат да се надварят с цветята на полето? Както “все що от вън влиза в човека, не може да го осквернява”, така и нищо външно не може да украси човека. Всяко украшение трябва да бъде от вътре (1Пет. 3:3,4); трябва да бъде като онова на крина, едно развитие и проявление на естеството му.

Ст. 30. Но ако Бог така облича полската трева, и пр. Колко ясно и убедително е това доказателство! Ако Бог облича цветята, които не траят повече от ден, колко повече нас ще облече! И понеже ние струваме повече от тях, можем да се надяваме, че не само ще ни облече, но и ще ни облече по-гиздаво от тях. Фактът, че не облича така тялото ни показва, че той желае главно душите ни да украси, и накичи; и макар, че наистина ще облече телата ни, той така ще ги облече, с евтино или скъпо облекло, както най-добре ще украси душите ни с духовни прелести.

Ст. 32. Защото всичко това търсят езичниците, и пр. Другите две причини защо да не се грижим за храната и облеклото си. (1) Ако се грижим за тези неща ние ще се уприличим на езичниците, които винаги мислят, се грижат, и се трудят за такива неща, и (2) “Отец ваш небесен знае, че имате нужда от всичко това”, и като Отец ваш небесен, той без друго ще ви го даде. Обаче, нито от това нито от думите “Недейте се грижи” и пр. (ст. 25,31) трябва да заключим, че Бог ще ни даде тези неща без някакво мислене или усилие от наша страна. Бог никъде не насърчава леността, нито в природата нито в словото си. И в двете той казва, “С пот на лицето си ще ядеш хляба си”. Но ние не трябва да се грижим за това; като винаги вярваме, че когато извършим дела, които Бог ни е определил да направим, той ще задоволи нуждите ни, и няма да остави да се нуждаем от каквото и да било добро.

Ст. 33. Но първо търсете Божието царство и неговата правда. Това първо да ви бъде целта. Вместо да се грижите и да се трудите за временни неща, това да ви бъде първата и велика цел, да се стараете за разширението на Божието царство, - както и по-напред (ст. 10) ги учил да се молят, и да станете праведни както той изисква, както им е било показано в тази проповед, и съвършени както той е съвършен (гл. 5:48). – Правда, не онази на оправдание чрез вяра, но съвършен свят характер, който вечният закон на правото изисква, и който тази проповед втълпява. Всички оправдани чрез вяра притежават до една степен такава правда, и като неизбежно следствие от новото им естество, те ще я търсят – както и тука им е заповядано, - и даже ще гладуват и жадуват за нея (гл. 5:6). И на всички, които търсят Божието царство и Божията правда дадено е, относно тези земни нужди, пълно и задоволително обещание, “всичко това ще ви се прибави”.

Ст. 34. Затова не се грижете за утре (както в ст. 25,31); защото утрешния ден са ще се погрижи за себе си (Цгр.), от което се разбира, че след всичките си старания да отбягваме от такива световни грижи, ние пак ще имаме повече или по-малко такива грижи, но ние не трябва да товарим днешния ден с грижите за утре. Понеже днешните грижи са доста за днес, и утрешните за утре. При това, който задоволява нуждите ни днес ще ги задоволи и утре, понеже той “знае, че имате нужда от всичко това”.

Назад | Съдържание | Напред