¹³ Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹⁴ А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

¹⁵ И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶ И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁷ И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸ И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁹ Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

²⁰ И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²¹ Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²² И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²³ и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²⁴ И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁵ И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶ и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁷ като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸ Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹ И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰ И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹ Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³² Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³³ А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴ А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵ Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁶ А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷ И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁸ И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

³⁹ И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰ А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴¹ И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴² И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴³ И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

§55. Гадаринските обладани (гл. 5:1-21; Мт. 8:28-9:1; Лк. 8:26-40).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Но Марко (ст. 2-5) по-напълно описва жалостното състояние на човека. Изцелените до сега беснуеми били живели между човеците, и били под тяхна власт, като били довеждани при Исус от приятелите им (гл. 1:32,34; Мк. 12:22). Но беснуемият за койт тука се говори не можал да бъде удържан даже с вериги и окови, и “беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камъни”. Обикновените луди често показват голяма телесна сила. Но извънмерната сила на този беснуем несъмнено се дължала на присъствието в него на беса. Лука прибавя, че той “дреха не обличаше”, което се подразбира и от Марко, който казва, че след изцелението му го видели “облечен” (ст. 15).

Ст. 6. Затече се и му се поклони. Да е бил познал бесът Исус когато го видял отдалеч, чие бихме рекли, че той е щял да побегне от него нежели да се притече при него. Затова някои предполагат, че беснуемият (който, както всичките беснуеми, били отчасти под властта на волята си и отчасти под онази на бесовете) е бил подбуден да отиде при Исус по подсещане, че ще му помогне, макар той и да не е знаел кой е Исус. Но от Матей (Мт. 8:28) се вижда, че той е имал обичай да напада на хора. И от това е вероятно, че той се бил затекъл при Исус с такова намерение, и че, когато се приближил, Исус го смъмрил (ст. 8), и после, както е разказано в ст. 6 и 7, той се поклонил на Исус и му се помолил да не го мъчи.

Ст. 9. Как ти е името? Този въпрос несъмнено е бил отправен към беса, а не, както Олсхаузен и Тренш предполагат, към беснуемия. Навярно бесът е който отговаря. Исус пита това не за себе си, за да знае той, а за учениците си, за да видят колко лесно той може да изгонва, не просто един бяс, а легион бесове. Легионът е едно отделение от Римската войска което е броило около 6,000 души; но той обикновенно се употребява да означава голямо, но неопределено число, както тука – “защото сме мнозина”, или, както Лука казва, “защото много бесове влязоха в него”. Може би още, както в легеона, тези бесове да са били под властта на един главатар комуто главно Исус отправил думите си; понеже и в царството на Сатана се вижда да има различия по чин (Еф. 6:12).

Ст. 15. Убояха се. Както човеците винаги се уплашват когато се намерят в присъствието на свръхестественно същество или свръхестественна сила.

Ст. 18. Да бъде заедно с него. Той не искал, както съгражданите му, да си отиде Исус, но ако е искал да си върви, то и оздравелият искал да отиде с него, може би отчасти от страх да не би след заминаването на Исус бесовете да се върнат пак в него. Но несъмнено главно за това, защото бил изпълнен с признателност и любов към Исус, той искал да бъде с него и да му служи.

Ст. 19,20. Обаче той не го допусна, и пр. Исус не го оставил да иде с него, защото е имало по-важна работа за него да върши, сир., да разкаже на приятелите си колко велики неща Господ му бил сторил. И това той направил, не само у дома си и в града, а в целия Декапол (виж. бел. на Мт. 4:25). Може би свидетелството на този беснуем е било до голяма степен причината да се събере толкова много народ при Исус когато той повторно посетил тази страна (гл. 7:31, и пр.). За други бележки върху тази случка и върху целия отдел, виж. бел. на Ев. от Матей.

§56. Изцелението на жената, която имала дълговременно кръвотечение, и възкресението на дъщерята на Яир (гл. 5:22-43; Мт. 9:18-26; Лк. 8:41-56).

За общи бележки върху тези чудеса, виж. бел. на Ев. от Матей. Но разказът на Марко е по-дълъг, и изисква няколко допълнителни разяснения. В предишния ден (повидимому) Исус бил показал силата си над ветровете, вълните, и бесовете; а сега той показва силата си над смъртта.

Ст. 22. Дохожда. Това се случило точно след връщането на Исус от Гадаринската страна, и когато бил на Матеевото угощение. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 23. Малката ми дъщеря. Тя му била единородна дъщеря, на възраст дванадесет години (ст. 42 и Лк. 8:42).

Ст. 25,26. И една жена, която бе имала кръвотечение, и пр. Забележете скръбното състояние на тази жена: здраве, пари, надежда – всичките изчезнали.

Ст. 27,28. И се допря до дрехата му. И други били изцелени по този начин преди тази случка (Лк. 6:19), и след нея (гл. 6:56). Виж. и Д.А. 5:15, 19:12. – Защото си казваше, не на другите, а на себе си (Мт. 9:21), макар по-после (ст. 33) и да изказала това на Христа.

Ст. 30. Като усети в себе си, че е излязла от него сила. По-после, както се учим от Лука, той рекъл “усетих, че сила излезе от мене”. Забележете, че силата излязла не от дрехата му, а от него. И понеже не била излязла без неговото знание, за това и не трябва да предполагаме, че е излязла без неговата воля (виж. Мт. 14:36 и бел.), макар жената несъмнено и да е помислила, че целителната сила е излизала, тъй да кажем, магически от личността на Христа, и че ще може да оздравее без било неговата воля било неговото знание. Но христос възнаградил вярата й, макар и да била смесена със заблуждение; и после изправил заблуждението й. За това ние може да се надяваме, че във всичките времена има поне някои които, при голямото си суеверие и заблуждение, имат истинна вяра в Христос, и за това ще се спасят заради вярата си, въпреки заблужденията и суеверията си. – Кой се допря до дрехите ми? Той питал, не че не знаел, понеже проницателния му поглед е показал на жената, че тя не се е укрила от него (Лк. 8:47), но за да изкара от нея изповед. Срав. подобните въпроси в Бит. 3:9, 4:9; 4Цар. 5:25, и Лк. 24:19.

Ст. 31. Притиска. Да притискат Исус, да го заобиколи народът от всяка страна, е едно нещо; а да се допре до него с жива вяра е съвършенно друго.

Ст. 32. Но той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. Забележете, че Исус не се озъртал, за да познае кое лице се било допряло до него, понеже той е знаел това лице, но да види тази която бе сторила това. Тука ние правим слудващите забележки: (1) Не е просто разумността на вярата, която спасява, а самата вяра (в Христос), макар и да бъде смесена със заблуждение; и суеверна вяра, която пак уповае на Христа, е безкрайно по-добра от безверие. (2) Колко нежно Христос се отнася със слабите, боязливите, и невежите! “Тръст смазана няма да пречупи”. Никой не трябва да стои на страна от него по причина на невежеството или заблуждението си. Напротив, нека дойде и приеме всичко от Христа (1Кор. 1:30). (3) Макар Исус в милостта си и да изцелил жената преди да се осмели тя да изповяда, пак той поискал от нея изповед. Той иска да бъде както тайно търсен така и явно изповядан. Християнският ни живот не е, както някои притезават, нещо просто между нас и Бога, но добро изповедание (1Тим. 6:12), да бъде изказано пред всичкия народ (Лк. 8:47). Срав. с Мт. 10:32; Рим. 10:9,10.

Ст. 35-43. Виж. бел. на Ев. от Матей. От всичките ученици само Петър и Яков и Йоан били допуснати да видят това проявление на Христовата сила (ст. 37 и 40). Така също, само те по-после видели славата на преображението му (гл. 9:2), и лютостта на страданията му в Гетсимания (гл. 14:33). Явно е, че Исус не е искал да се разтръбява това чудо (ст. 43), защото народът и без него е бил развълнуван. Но пак той е желаел да има достатъчно свидетели, които да свидетелствуват за него. А защо той често показвал такова благоволение на тези трима от учениците си, положително не можем да кажем, но виж. бел. на Мт. 26:37. Обаче, ние знаем, че във всичките времена той прави подобна разлика, и че всички “имаме дарования различни по дадената нам благодат” (Рим. 12:6); знаем, че той дава “на едни пет таланта, на други два, а на трети един”, но “всекиму според силата му” (Мт. 25:15).

Ст. 41. Талита куми. Тези думи са на Сирийски, езикът който обикновенно е говорил простият народ в Палестина във времето на Христос. Употреблението на този език тука, както и в гл. 7:34 и 15:34, показва, че Христос си е служил с него в обикновените си сношения с евреите, макар несъмнено той понякога и да е употребявал Гръцкия език, както в разговора си с Пилат.

Ст. 42,43. И момичето веднага стана и ходеше, и пр. Ставането и ходенето й след толкова люта болка е показвало, че тя не само е била съживена, но и изцелена от болестта си, оздравяла и укрепнала. Заповедтта да й дадът да яде е доказвала, че наистина тя е била възкръснала, и е показала на родителите й че те не са виждали пред себе си видение. Срав. с Лк. 24:30; Йн. 20:27, 21:13.

Назад | Съдържание | Напред