¹ И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

² Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

³ И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

⁴ Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁵ А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁶ Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁷ И отговориха, че не знаят от къде беше.

⁸ Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁹ И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

¹⁰ И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹¹ И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹² Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹³ Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹⁴ Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁵ Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁶ Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁷ А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано:
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла"?

¹⁸ Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁹ И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

²⁰ И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²¹ И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²² право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²³ А Той разбра лукавството им, и рече им:

²⁴ Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁵ А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁶ И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁷ Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁸ Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁹ А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

³⁰ И вторият и третият я взеха;

³¹ така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³² А после умря и жената.

³³ И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³⁴ А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁵ а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁶ И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁷ А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁸ Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁹ А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

⁴⁰ Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴¹ И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴² Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: -
Рече Господ на моя Господ:
Седи отдясно Ми.

⁴³ Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴⁴ И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁵ И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁶ Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁷ които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

§115. Питане за властта на Исус (гл. 20:1-8; Мт. 21:23-32; Мк. 1:27-33).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§116. Притчата за лошите земеделци (гл. 20:9-19; Мт. 21:33-46; Мк. 12:1-12).

Виж. бел. на Ев. от Матей, където различията в това евангелие също са показани и разяснени.

§118. Лукаво питане на фарисеите за даването данък на Кесаря (гл. 20:20-26; Мт. 22:15-22; Мк. 12:13-17).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§119. Христовият отговор на лукавото питане на садукеите за възкресението (гл. 20:27-40; Мт. 22:23-33; Мк. 12:18-27).

Виж. бел на Ев. от Матей. Лука е изоставил строгото изобличение, което се намира в първата част на Христовия отговор (Мт. 22:29); но в ст. 34-36 разказът му е много по-пълен, отколкото в Матеевия ст. 30, на който те съответстват.

Ст. 34. Човеците на този свят се женят и се омъжват¹³¹. Понеже женитбата е установена за съхранението на човешкия род, като без нея смъртта скоро би го прекратила, брачните сношения престават след смърта.

Ст. 35. Онзи свят¹³², т.е., небето, в противоположност на “този век” (ст. 34). – Възкресението от мъртвите, сир., възкресението на живот (Йн. 5:29), - възкресение, което се дава само на онези, които са “синове Божии” (ст. 36).

Ст. 36. И не могат вече да умрат. Това се вижда да обяснява защо те не щели там да се женят. Смъртта и женитбата са на този свят. Едното запълва празнината, която другото произвежда. Във вечния живот няма нужда да се увеличава числото на спасените, и за това не се предвижда там за посрещането на такава нужда. Дадената тука причина защо там те не умират е, че са “равноангелни” и “синове Божии”. Прилично ли е такива да умрат? А че са синове Божии е явно от това, че са “синове на възкресението”; защото никои други не са сгодни за такова блаженство.

Ст. 38. Защото за него всички са живи. Когато смъртта раздели приятелите ни от нас, ние ги наричаме мъртви; но за Бога видимите хора и невидимите духове съставляват една дружина живи същества.

Ст. 40. Защото не смееха вече за нищо да го попитат. Тука Лука, обаче, е изоставил един въпрос, който бил зададен на Христа от един законник, - един от книжниците (Мт. 22:34-40; Мк. 12:28-34). Запитвачът на този въпрос несъмнено е бил един от книжниците, за които тука е казано, че рекли на Исуса, “Учителю, ти добре рече” (ст. 39); защото Марко казва (Мк. 12:28), че “един от книжниците, като позна, че добре им отговори, пристъпи и го попита”, и пр. Вероятно е прочее, че този въпрос на законника, за който Лука не говори, трябва да се постави между ст. 39 и 40 тука, - т.е., книжниците като рекли на Христа, “Учителю, ти добре рече”, един от тях пристъпил та го попитал; след което, както в този стих се казва, те не смаеели вече нищо да го питат.

§121. Как може Христос да е Давидов син? (гл. 20:41-44; Мт. 22:41-46; Мк. 12:35-37).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§122. Съвети против лошият пример на книжниците и фарисеите (гл. 20:45,46; Мт. 23:1-12; Мк. 12:38,39).

Това съответства почти дума по дума на разказа на Марко, на който виж. тълкуванието, а особено тълкуванието на разказа на Матей.

§123. Горко изречено против книжниците и фарисеите (гл. 20:47; Мт. 23:14; Мк. 12:40).

В записаните тука думи, “Те ще приемат по-голямо осъждение”, ние имаме, както в Ев. от Марко, едно просто загатване на горката, които Исус произнесъл по този случай против книжниците и фарисеите, и които са записани на пространно от Матей, на чийто разказ виж. тълкуванието.

Назад | Съдържание | Напред