Глава 1.

¹ Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

² както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,

³ видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

⁴ за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁵ В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁶ Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁷ И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸ И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁹ по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

¹⁰ И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹¹ И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹² И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹³ Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹⁴ Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁵ Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁶ И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁷ Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁸ А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁹ Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

²⁰ И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

²¹ И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²² А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²³ И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²⁴ А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁵ Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

²⁶ А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁷ при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁸ И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁹ А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

³⁰ И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³¹ И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³² Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³³ Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³⁴ А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁵ И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

³⁶ И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁷ Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁸ И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

³⁹ През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

⁴⁰ и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴¹ И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴² и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴³ И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴⁴ Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁵ И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁶ И Мария каза: -
Величае душата ми Господа,

⁴⁷ И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸ Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове,
Неговата милост.
Е върху ония които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни дела със Своята мишца;
Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага.
А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля.
За да помни да покаже Милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни).
Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁶ А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

⁵⁷ А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

⁵⁸ И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

⁵⁹ И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

⁶⁰ Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

⁶¹ И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

⁶² И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

⁶³ А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

⁶⁴ И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

⁶⁵ И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

⁶⁶ И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

⁶⁷ Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

⁶⁸ Благословен Господ, Израилевият Бог,
Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁹ И въздигна рог на спасение за нас
В дома на слугата Си Давида,

⁷⁰ (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷¹ Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷² За да покаже милост към бащите ни,
И да спомни светия Свой завет,

⁷³ Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷⁴ Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни.
Да Му служим без страх,

⁷⁵ В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁶ Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш;
Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁷ За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение
Чрез прощаване греховете им,

⁷⁸ Поради милосърдието на нашия Бог,
С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁹ За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка;
Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

⁸⁰ А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
 

Евангелие от Лука

Тълкувание

§2. Предисловието на това евангелие (гл. 1:1-4).

Ст. 1. Мнозина. Че тука не става дума изключително за писателите на сегашните евангелия е явно, защото Йоан написал евангелието си дълго време след Евангелието от Лука, а “мнозина” не може да се каже за двама. При това, и Йоан и Матей са изключени чрез ст. 2, от което се вижда, че “мнозината”, за които тук Лука говори сами не са били очевидци, но такива, които са добили сведенията си от хора, които са били очевидци. Думата на Лука тука не е и за писателите на апокрифните (неканоническите) евангелия, понеже те са живяли и писали след времето на апостолите. Но несъмнено мнозина, които са били слушали разказите на апостолите за живота и делата на Христос, особено пастири и проповедници, са писали, за свое употребление и за употреблението на пасомите си и други, главни неща в тези разкази.

Ст. 2. От началото; не от началото на Христовия живот, а от началото на служението му, и следователно от времето, когато тези “служители на словото” започнали да бъдат очевидци на онова, което Исус говорил и вършил. Думата “слово” не се отнася за Христа, понеже само Йоан я употребява в този смисъл, но означава евангелието; и тези “очевидци и служители на словото” са апостолите и може би седемдесетте и други, които са придружавали Христос през служението му между народа.

Ст. 3. И на мене. Лука тука включва и себе си между “мнозината”, които не били очевидци, и нито ги укорява, за което били извршили, нито притезава да е добил сведенията си от по-висок или по-добър източник; но притезава, че е изследвал или издирил сведенията си с голяма тщателност, и че ги е написал “напред”, т.е., последователно или порядъчно, макар не незизбежно (и навярно не всякога) по хронологически ред. Но, ако не притезава, че е почерпал сведенията си от по-висок източник, той така също и не отрича това; и фактът, че е написал и той разказ показва, че той не е бил задоволен с предишните разкази. А от това, че той старателно е употребил всичките си сили и благовремия за изследване подробно всичко от началото на Христовото служение, непременно не следва, че Бог не му е помагал в това изследване и не го е пазил от погрешки. Почти всяка страница на Св. Писание показва, че Бог е вдъхновявал човеците (или откривал им е истината) при употреблението на естествените им сили, а не отделно от тях. – Честити Теофиле (Цгр.). Той несъмнено е същото лице споменато в Д.А. 1:1; но нямаме други сведения за него. Вероятно, той е бил някое лице на чин; понеже думата преведена “честити” се среща само на три други места в Новия Завет, и там е дадена на човеци на служба (Д.А. 23:26, 24:3, 26:25).

Ст. 4. За да познаеш достоверността⁹¹, и пр. О тука е явно, че Теофил е бил добил чрез други някакво познание за истината относно Христа, и че целта на Лука дето му пише е била да го запознае по-отблизо с тази истина, и да се увери той напълно в нея.

§3. Ангел Гавриил предсказва на Захария рождението на Йоан (гл. 1:5-25).

Ст. 5. В дните на Юдейския цар Ирод. Виж. бел. на гл. 2:1. – От четата Авиева (Цгр.). Когато свещениците станали многобройни, Давид ги разделил на двадесет и четири чети, от които Авиевата чета е била осмата (1Лет. 24:10,19). Тези чети свещенствали по ред, и всяка служила по осем дни, като започвала в съботата и свършвала в съботата; така, че в този ден, когато храмовата служба била по-голяма, две чети служели. – И жена му беше от Аароновите потомци, т.е., потомка на Аарон, първия Еврейски свещеник; така че Йоан Кръстител е произхождал от свещениците и от бащина и то майчина страна; и по закона е имал право да заема място между свещениците.

Ст. 6. Те и двамата бяха праведни. Същото нещо е казано за Давид и за други. Чадата на светите мъже и жени биват обикновенно Божиите избрани оръдия за изпълнението на великите божествени цели. Виж., например, цялата история на Божия избран народ, особено на Мойсей, Самуил, и Йоан Кръстител, и също така и на Августин, и на много други. – Ходеха, и пр., т.е., изпълнявали ги, и живели съобразно с тях. – Непорочно, т.е., никаква погрешка или недостатък не могло да се забележи в тях. Същото било и с павел, даже преди покръстването му в Християнството, колкото се е касаело до външното пазене на закоана (Фил. 3:6); но Захария и Елисавета, безспорно, са били подбуждани от изкрена любов към Бога и към Закона му.

Ст. 7. В напреднала възраст⁹², т.е., достигнали до такава възраст, че да не се надяват за деца.

Ст. 8. Пред Бога, т.е., в храма, където Бог е показвал присъствието си.

Ст. 9. Нему се падна по жребие. Свещениците имали обичай да разпределят длъжностите си чрез жребие, отчасти за редовност и отчасти, за да се избегнат препирни. Тука виждаме как Бог е управлявал жребието за своите си цели. – Да покади. Тази длъжност е била най-почтената, която всеки ден се е хвърляла на жребие между свещениците; и едно и същото лице не могло да я върши повече от веднъж през 8-те дни. За състава на тамяна, виж. Из. 30:34. С него се покадявало два пъти в деня (Из. 30:7,8); и се вижда да е представлявал иносказателно молбата, която людете от вън са възнасяли във времето на каденето (ст. 10). Срав. с Отк. 8:3,4.

Ст. 11. Ангел от Господа. Ангел ще рече пратеник. Това име въобще се дава на онези невидими святи същества, които живеят с Бога на Небето, и с които Бог често си служи като извършители на волята му. Особено те се изпращат да служат на онези, които са наследници на спасение. Поне няколко от тях имат имена. Този ангел тука после показва и името си (ст. 19). – Кадилния олтар трябва да се различава от олтаря на всеизгарянията, които е бил вътре в храмовата сграда, на западния край на святото място, пред завесата, която е разделяла святото място от най-святото. На северната страна е била трапезата на предложението, а на южната – златният светилник. – От дясно, т.е., на северната страна, между олтаря и трапезата на предложението. Това не е било видение, но истинско явление на ангел.

Ст. 12. Смути се, и пр., като се видял сам в присъствието на духовно същество.

Ст. 13. Не бой се. Тези са първите думи от небето в зората на Новия Завет, които прекратили 400-годишното мълчание. При даването на закона даже Мойсей много се уплашил и разтреперал (Евр. 12:21); но първата дума на евангелската наредба е, “Не бой се, защото ще ти бъде радост и веселие”. – Твоята молитва е чута. Той се бил молил тогава за син; но, както се вижда от ст. 18, той отдавна бил изгубил надежда, че ще се изпълни молбата му. Името “Йоан” значи Благодатта Божия. Колко прилично му било това име на онзи, който дошъл като предтеча на царството на благодатта!

Ст. 14. И мнозина ще се зарадват. Това отчасти се изпълнило във времето на рождението му (ст. 58), и още се изпълнява във всеки век.

Ст. 15. Ще бъде велик пред Господа, т.е., наистина и верно велик: Бог ще го счита за такъв. – Вино и спиртно питие⁹³ няма да пие. На никой свещеник не било позволено да пие тези пития, когато влизал да служи в храма (Лев. 10:9); а на Назиреите било съвсем забранено да ги пият (Чис. 6:3). Сикерата е била всяко превряло питие освен виното, но не преварени пития (спиртове), понеже те били изнамерени в девети век след Р.Х. – И ще се изпълни със Светия Дух; в противоположност – Ще се изпълни с вино и спиртни пития (срав. с Еф. 5:18).

Ст. 16. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Делото на Йоан е било да приготовлява, да привежда човеците в покаяние, да отвръща сърцата им от грях и към Бога. Той е бил олицетворение на духа на закона, като убеждавал човеците, че са грешни, приготвял пътя за Христа, и довеждал човеците при Христа.

Ст. 17. Той ще предиде пред него, т.е., пред “Господа техния Бог”, споменат по-горе, сир., Христа, макар това и да се отрича от някои. Но срав. със ст. 76 и Мал. 3:1. – На Илия. Виж. бел. на Мт. 11:14. – За да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към мъдростта на праведните. Първата част на тези думи е взета от Мал. 4:6, макар и не дума по дума. Забележете как това първо пророческо възвестяване на Номия Завет не само поглежда назат към Стария Завет, но подема и продължава последните му думи. Делото на Йоан, като проповедник на покаяние, е щяло да бъде средство за разбуждането на множества, стари и млади, родители и чада, да се заинтересуват в това едно велико събитие, дохождането на Царството на Месия и неговата правда; и сърцата на всичките са щели да се съберат заедно, защото са щели да се привлекат към Бога и святостта. – Да приготви за Господа благоразположен народ, като ги доведе до покаяние. Бог винаги е искал от човеците да бъдат по особен начин чисти, когато е щял да се яви между тях. Така, например, Израилтяните трябвало да се очистват три дни когато той е щял да слезе на Синайската планина (Из. 19:14,15). Колко повече човеците трябвало да се очистят, когато Христос е идвал да живее между тях! и още повече, колко ние трябва да се очистим когато той ще дойде да обитава в сърцата ни!

Ст. 18. По какво ще узная това? Почти същите думи, които Авраам изрекъл по друг подобен случай (Бит. 15:8, 17:17). Но от това ние не трябва да казваме, както някои, че Захария показал същото съмнение, което Авраам уж бил показал по друг подобен случай, защото това явно би било противно на утвърждението на Павел, който казва, че Авраам бил крепък във вярата, и не се усъмнил (Рим. 4:19,20). Сърдечното настроение на двамата явно е било различно. Авраам е искал да се укрепи вярата му чрез някой знак, а Захария не щял да повярва без знак.

Ст. 19. Гавриил; т.е., човек Божий, който е споменат и в Дан. 8:16, 9:21. И за Михаил и за Гавриил най-първо четем в книгата на Даниил. Имената на ангелите, казват Равините, дошли с израилтяните от Вавилон. Но от това не трябва да предполагаме, че те са били взети от езичниците. Фактът е, че ангелите са били известни на евреите преди много време, и често се споменава за тях в по-ранните книги на Светото Писание; но имената им отпосле са били открити на Даниил. – Който предстоя пред Бога (Цгр.), който заемам почтенно място. Срав. Отк. 8:2, седем ангела така предстоят пред Бога. Вероятно е, че Гавриил е един от тях.

Ст. 20. Ще млъкнеш, и пр. Силен и траен знак, но не такъв какъвто той искал, защото той е бил и негово наказание, за недостатъка му от вяра, и духовен лек, да не би той да се възгордее като бил толкова високо почетен. Този знак бил и за всичките люде; и тутакси вниманието им било обърнато на него.

Ст. 21. И се чудеха. Обичай било щото свещениците да не остават дълго време в храма (не повече от половин час), да не би народът вън да си помисли, че някое отмъщение ги е сполетяло за неизвършването на някоя длъжност.

Ст. 22. Разбраха; вероятно от раздразненото му телодържание, понеже не можал да говори. – И той им правеше знакове. Вероятно и те са му говорили със знакове, както по-после (ст. 62), от което се вижда, че е бил и глух и ням. И наистина, думата (кофос), преведена ням, точно значи глухо-ням.

Ст. 23. И като се навършиха дните на службата му; т.е., като се навърши седмицата, в която четата на която Захария принадлежал била на длъжност. Някои, след тънки изчисления, са дошли до вероятното заключение, че тази седмица се е паднала тогава в 18-й до 25-й на Еврейския месец Тишри, т.е., във втората половина на Септември, на шестата говина преди Р.Х. – Отиде у дома си. Виж. ст. 39,40.

Ст. 24. И криеше се. Причината на това вероятно се намира в следващия стих. Като почувствувала дълбоко великата добрина, която Бог й бил показал, тя искала да бъде в съобщение с Него, а не с човеците. Изпълнена с приятната и свята мисъл за идващата си радост, тя не чувствувала нужда от обществото на съседки и приятелки, и несъмнено е знаела, че в нея е имало една тайна твърде свята, за да не я изказва на обикновенни познайници. Но когато в шестия месец Мария я посетила (ст. 36,39, и сл.), те завързали един приятен и свят разговор върху това, и върху Мариината още по-свята тайна.

Ст. 25. Да отнеме укорът ми (Цгр.), т.е., от неплодността ми, на която евреите така гледали (1Цар. 1:6), а децата са се считали за голяма благословия (Пс. 113:9, 128:3; Ис. 4:1; Лев. 26:9).

§4. Ангел Господен предсказва на Дева Мария, че тя ще зачне и ще роди Исус (гл. 1:26-38).

Ст. 26. А в шестия месец, т.е., след Елисаветиното зачатие. – В галилейския град, наречен Назарет. Виж. бел. на Мт. 2:22,23.

Ст. 27. От Давидовия дом. Думата е за Йосиф, че бил от този дом. А че и Мария била от същия дом, за това никъде пряко не се казва, макар и да се подразбира от ст. 32 и другъде. Месия, Синът Давидов, е щял да бъде от плода на чреслата му (Пс. 132:11), което не би било, ако девицата майка му не е била от дома Давидов. Виж. бел. върху родословието, в бел. на Мт. гл. 1.

Ст. 28. Благодатна, не която дава благодат, или е пълна с благодат, но една която е приела благодат, сир., за дето е била избрана да бъде майка на Месия (виж. Еф. 1:6 в Гръцкия текст). Да се числи някой между праотците Му се е считало за голяма чест; даже Авраам и Давид са го считали за голяма чест, че Месия е щял да бъде един от потомците им. Но дева Мария е избрана за негова майка, за единствен негов човешки родител. – Господ е с тебе. “Е”-то не се среща в първообразния текс; и, вместо него, някои предпочитат “да бъде”, та така обръщат изражението на едно призование от страна на ангела Божието благословение върху Мария. Но “е”-то се вижда да е по-добро, както в Съд. 6:12. – Благословена си ти между жените; т.е., ти си най-честитата между жените. Но в повечето стари ръкописи това изражение е изоставено.

Ст. 29. Смути се от думата му (Цгр.). Не че е имало нещо страшно в думите му. Напротив, те са били думи приятни и утешителни. Но тя естествено се смутила и даже поуплашила като ангелът й заговорил, и още не знаела с каква цел той дошъл при нея.

Ст. 31. И ето ще зачнеш, и пр. В този стих ние намираме първите думи на евангелието – благовестието, - ей, сбора на благите вести. – Исус, Гръцта дума за Еврейската Йешуа, която значи “Йеова спасява”, или “Спасението на Йеова”. Ангелът после заповядал и на Йосиф да даде това име на детето (Мт. 1:21), и дал още и причината за това, сир., че “Той ще спаси своите люде от греховете им”.

Ст. 32. Той ще бъде велик, и пр. С това предричане величието на Христос и трайността на царството му срав. 2Цар. 7:13; пс. 89:3,4; Ис. 9:6,7. – Баща му Давида. Даже от тези думи човек би казал, че сама Мария била от дома Давидов; понеже тя явно не се зачудва на тази част на ангеловото съобщение; нито пък приписва това дето Син й се нарича Синът Давидов на предположението, че Йосиф ще бъде негов баща (ст. 34). Христос, чието божествено и човешко потекло тука е показано, е бил обещан на отците, особено на Авраама, отца на вярващите, като Семе (Гал. 3:16 и препратките); на Мойсей пророка, като Пророк (Вт. 18:15); и на цар Давида, като Цар (Пс. 2 и 72).

Ст. 33. Якововия дом, т.е., потомците на Яков, или Израилтяните. Но това име се е употребявало вместо “Избраните Божии люде”, та така включва всички, които биха се причислили към тях, или довели при тях, както в името “река” се включват всичките притоци, които се вливат в нея. И, както отпосле е открито по-напълно, особено чрез Павел, истинният дом Яковов, истинният Израил, истинните потомци на Авраам са тези, които имат вярата на Авраам. – И царството му не ще има край. Исус основал “царството небесно” тука на земята, и царува в сърцата на людете си преди и след смъртта, во веки.

Ст. 34. Как е бъде това, тъй като мъж не познавам? Този въпрос се различава от въпроса на Захария. В него няма ни сянка от неверие. Тя не пита както Захария по какво ще познае това, но е напълно уверена, че то ще бъде, и само пита как ще бъде.

Ст. 35. Святия Дух; творческият Божий Дух, за който е казано (Бит. 1:2), че “се носеше върху водата”. Това предложение, следователно, е равнозначно със следващото. Срав. с Мт. 1:18,20, където прямо е казано, че зачнатото в нея било от Светия Дух. – Божий Син. Тука ние виждаме историческата причина защо Христос така се е нарекъл, сир., че той приел човешкото естество и започнал земния си живот без намесата на земен баща, непосредствено от Бога. Тайната за същественото отношение на Второто Лице на Божествената Троица, наречено “Син”, към Първото Лице, наречено “Отец”, е може би известно само на самия Бог; понеже “никой не познава Сина, тъкмо Отец”.

Ст. 36. Твоята сродница. Каква сродница е била Елисавета никъде не се вижда в Светото Писание. Тя е била от Левиевото племе, а Мария от Юдовото. Но сродяване между разни племена чрез женитба е ставало често. Сам Аарон се бил оженил в Юда (Из. 6:23). – И тя в старините си е зачнала син. С откриването на Мария зачеването на Елисавета и времето на зачеването й, и още пола на зачнатото в нея, ангелът дава на Мария непоискано знамение, като заплата и потвърждение на вярата й. От ст. 39,56,57 виждаме, че тя почти тозчас станала да иде при Елисавета, - навярно не, обаче, със съмняващо се сърце, не наклонно да повярва докато тя не видяла знамението, а с пълна и радостна увереност.

Ст. 38. Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал. Каква забележителна вяра! и какво всецяло повиновение! Тя трябва да е знаела, че е бъде заподозряна. И наистина Йосиф я заподозрял, и щял да я напусне, ако да не било божественото откровение (Мт. 1:19-21). Несъмнено в тази минута тя трябва да е зачнала. Когато тя рекла, “Нека ми бъде по твоята дума”, то несъмнено трябва да й е станало; тогава Христос се е зачнал в нея. Когато някой може да каже с нея с дух на пълно подчинение и простодушна вяра, “Ето рабът Господен, нека ми бъде по твоята дума”, тогава Христос се зачева в сърцето му чрез Светия Дух.

§5. Дева Мария посещава Елисавета (гл. 1:39-56).

Ст. 39. През тия дни; явно е, че без да се бави. Виж. бел. на ст. 36. - Хълмистата страна⁹⁴; планинската ивица, която минава посред Юдея на юг от Ерусалим. – Юдов град; именно в кой град, не се знае. Някои казват Хеврон, 27 километра на юг от Ерусалим. Преданието говори в полза на Аинъ-Каримъ, градец около шест километра на запад от Ерусалим. Но в първообразното думата е Полин Юда, сир. “град Юда”, макар, че може да се преведе и “град Юдов”; и от това някои разбират град Юта (споменат в И.Н. 21:16), който бил близо до Хеврон, и също принадлежал на свещениците. Мария тръгнала от Назарет, около 130 километра на север от Ерусалим, и несъмнено е преминала през последния град на път за Елисаветиния дом.

Ст. 41. Младенецът заигра. От ст. 44 е явно, че това майчино чувствование е било нещо извънредно, причинено от Светия Дух, или непосредствено, или по съчувствие чрез майката, която била изпълнена със Светия Дух.

Ст. 42. Рече; несъмнено под влиянието на Светия Дух (виж. последната част на ст. 41), и преди Мария да й казала нещо. – Благословена си ти, и пр. това може да значи или благословена от Бога повече от другите жени, или ублажавана, т.е., хвалена от другите жени. Първото се вижда по-вероятно.

Ст. 43. На моя Господ. Както и да тълкуваме тези думи, никога няма да ни се види прилично да се нарича едно неродено дете “Господ”, освен ако предположим, че Елисавета, както старите пророци, е била осветлена свише да съзре божественото естество на Месия. Възможно е щото Елисавет, като наричала Мария “благословена” поради вярата й, да си е припомнила злочестата нямота от която страдал мъжът й с месеци поради недостатъчната му вяра.

Ст. 46. И мария каза: Величае душата ми Господа, и пр. В този и в следващите стихове Мария изказва вярата и радостта си в една от най-възвишените песни на Светото Писание. По образ и по съдържание, тя прилича твърде много на песента на Анна, изпята при подобни обстоятелства (1Цар. 2:1-10). Няма съмнение, че Мария е знаела доста тази песен; и, усвоила Аниния език при изказването на своите си чувства. При това, както Анината песен се сключила с намекване за Месия, “Ще даде крепост на царя си, и ще възвиши рогът на помазаника си” (1Цар. 2:10), така и Мариината песен е цяла проникната и вдъхната от мисълта и надеждата за този Мения. Казваме “вдъхната”, защото, като погледнем на обстоятелствата, и още на самите думи на песента, ние не можем да имаме съмнение, че което е било ясно казано за Елисавета (ст. 41), сир., че “се изпълни със Светия Дух”, е вярно и за Мария. – Дущата ми – духът ми; цялото ми вътрешно естество, - всичко що е у мене (Пс. 103:1).

Ст. 47. Спасителя мой. Да е вярвала Мария учението за нейното “безгрешно зачатие”, тя не щяла да нарича Бога свой Спасител. В цялата тази песен колко различен възглед тя изявява за себе си от възгледа що поддържат за нея онези, които й приписват божествено естество, и й се покланят като на божество! Тя говори за себе си като “рабиня Господня”, и за “смирението” си; и казва, че “Силният ми стори величие”, че “свето е неговото име”, и че “неговата милост е от род в род върху тези, които му се боят”, като явно иска да включи и себе си между тях, както (ст. 52,53) и между “смирените” и “гладните”.

Ст. 48. От сега ще ме ублажават всичките родове. Тези думи не значат, че всичките родове ще се покланят на дева Мария, или ще я припознават за ходатайка, но че ще я наричат честите, дето е била избрана за майка Христова.

Ст. 51-55. Извърши силни дела със Своята мишца⁹⁵, и пр. В тези стихове минало определеното време (свършеното, аористът) е употребено, за да се покаже, не което Бог е извършил в миналото, но което щял да извърши в бъдещето (което пророчески се счита като станало вече) чрез своя Месия. В ст. 55, “(Както говори на отците ни)” е вметнато предложение; и следващото предложение трябва да се съедини с “милостта си”, и да се чете така – “като помена милостта си на Авраама, и пр.”. Срав. с . Пс. 98:3> и Мих. 7:20. Христос е бил обещан на отците; и в него е била обещаната милост “на Авраама и на семето негово до века”.

Ст. 56. Три месеца, сир., до деветия месец от Елисаветиното зачеване; и вероятно “се върна у дома си” тъкмо преди рождението на Йоан Кръстител. Обстоятелствата споменати в Мт. 1:18 и следващите стихове несъмнено са се случили малко време след нейното завръщане, макар и може би след рождението на Йоан, което Лука тука пристъпва да разкаже.

§6. Рождението на Йоан Кръстител (гл. 1:57-80).

Ст. 57. Навърши времето да роди. Малко време след заминаването на Мария. Виж. по-горе.

Ст. 59. И в осмия ден; според закона (Бит. 17:12), този обряд се е извършвал даже и когато осмият ден е бил събота (Йн. 7:23). – И щяха да го нарекат. Имената на децата са се давали на обрязването им; защото на учреждението на този обряд Аврамовото и Сариното имена били променени на Авраам и Сара (Бит. 17:5-15).

Ст. 60. Но майка му отговори. Няма причина да предполагаме с мнозина тълкуватели, че Елисавета е изрекла това по вдъхновение. Няма съмнение, че тя го е била научила по-напред от Захария.

Ст. 61. В родът ти. Те мислели, че ако детето не се наречело по името на баща си, то трябвало да се нарече по името на някого от роднините му. Толкова стар е този обичай, който и до сега се пази.

Ст. 62. И запитаха баща му. Естественото зключение от това е, че Захария е бил и ням и глух; инак не би могло да съществува причина, за да му правят знакове.

Ст. 63. Дъсчица. Тя е била една дъска намазана с восък, на която се пишело с един вид писалка, наречена стил. – И те всички се почудиха; не защото те може да са си помислили, че Захария и жена му са избрали (случайно или по боговдъхновение) това без предишно съвещание; но се почудили дето те се съгласили да дадът на Йоан име, което не се среща между имената на роднините им, толкова повече, че това дете по всяка вероятност щяло да им бъде едничък син и наследник.

Ст. 64. И на часа се отвори устата му и езикът му се развърза; защото сега за първи път се изпълнили ангелските думи (“ще му наречеш името Йоан”, ст. 13). И, освен това, като го нарекъл така, Захария доказал пълната си вяра във видението, за невярването в което той бил онемял.

Ст. 65. Страх; религиозен страх, като се убедили в присъствието и чудотворната сила на Бога.

Ст. 66. Господнята ръка беше с него. Не в този случай, но през детинството му, Бог несъмнено с особени знакове го е отбелязал като едного предопределен за някое велико дело.

Ст. 67. И пророкува. Вероятно в деня на Йоановото обрязване. Стиховете 65 и 66 са вметнати; те са едно историческо отклонение от предмета. Това Захариево пророчество не било някакво предричане, а една боговдъхновена хвалебна песен.

Ст. 68. Благословен Господ, Израилевия Бог. Забележете, че предметът на тази благодарствена песен (ст. 68-79), произнесена от Захария при чудесното рождение на сина му, не е този син, а Онзи, по-велик, чиито предтеча и вестител той е щял да бъде. Само към края на песента (ст. 76) той загатва за своя си син; и то само за да покаже отношението му към Онзи по-велик. – Посети и стори избавление (Цгр.); т.е., посети така щото да стори, или за да стори, избавление.

Ст. 69. Рог на спасение, т.е., сила на спасение, или силен Спасител - ИСУС. Тази метафора (иносказателно изречение) е взета от онези животни, чиято сила е в роговете им; и тя често се употребява. Виж. Пс. 18:2, 75:10, 132:17. Исус Христос е силата Божия (Отк. 5:12), но сила за спасение (Рим. 1:16). – В домът на Давида. Захария несъмнено е знаел, че сама Мария е била от Давидовия царски род, независимо от отношението й към Йосиф, който не бил още стъпил в брак с нея.

Ст. 70. Както е говорил. Тука виждаме истинното учение за божвдъхновението, изказано така също от един, който сам е бил изпълнен със Светия Дух (ст. 67), т.е., че Бог е бил който е говорил чрез устата на пророците. На този възглед не противоречи факта, че пророчествата показват белези на умствените свойства на пророците. Така също, несъмнено, изказаните им думи носят печата на гласа свойствен на всекиго от тях. Но Бог е бил, който е говорил посредством техния език и ум.

Ст. 71. Избавление⁹⁶. Тази дума е свързана с по-предишните, “рог на спасение, и пр.”. Захария описва духовните ползи с език какъвто е употребен в Старо-Заветните писания за светска помощ. И макар и да може да е вярно, че както повечето евреи, той се е надявал за светски избавител, и да е очаквал светско избавление, и че той даже е давал такова значение на тези и други подобни изражения в тази песен, която бил вдъхнат свише да произнесе, пак, че това не е всичко, нито че е даже главната черта на спасението, което той възпява, съвсем явно е, особено от ст. 75, и 77, където той говори за “спасение, чрез прощаване на греховете им”, и че като следствие от това те трябва да му служат в святост и правда (ст. 74,75).

Ст. 72. За да покаже милост към бащите ни, сир., отците които отдавна са умрели, но които “са живи при него (Бога)”, та така да могат да приемат милостта му. Виж. гл. 20:37,38.

Ст. 73. Клетвата, и пр. Виж. Бит. 22:16-18, както е изтълкувано в Гал. 3:16-18.

Ст. 74. Да даде нам, и пр. В което следва (ст. 74,75) са изложени вкратце следствията на спасението, което тука е възпято. Колко многозначителен е възгледът изказан тука! Той съдържа: (1) Целта на изкуплението – “за да му” – т.е., на “Господа Бога Израилев” (ст. 68) – “служим”. Тука думата очевидно е за духовно служение – свещенството по Новия Завет; (2) Естеството на това служение – “в святост и правда пред него”, или като пред него (срав. с Пс. 56:13); (3) Свободата му (“освободени от ръката на враговете наши”; (4) Безстрашието в това служение – “да му служим без страх”; (5) Трайността му – “през всичките дни на живота си”. В много стари ръкописи не се среща думата “живота”, а само “всичките си дни”, та това изречение може да значи – докато съществува Еврейския народ.

Ст. 76. И ти детенце; не “мое детенце”. Отношението на това детенце към баща му Захария се изгубва пред отношението му към едного по-велик от едини и другия. Тука за пръв път в тази песен е споменато за това детенце, и то пак не заради него, а само, за да се покаже отношението му към грядущия Спасител, към когото и към чието славно и благсловено дело мислите на Захария тутакси се повърнали. В останалата част на този стих и в следващите стихове е изложено на кратко делото на Йоан Кръстител. Той бил пророк на Вишняго, и щял да предиде пред лицето Господне, т.е., пред Христа, и да приготви пътя му, и да даде на неговия (т.е., на Христовия) народ да познаят спасение, което щяло да бъде “чрез прощаване на греховете им”; и (ст. 78) това прощение щяло да им се даде за милосердието на милостта Божия.

Ст. 78. Зора; или самия Исус Христос, който е наречен “Слънце на правдата” (Мал. 4:2), или светлината, която той разлива. Смисълът, разбира се, е един. Но като се казва в следващия стих, че тази “зора” е дошла “да осияе”, първото й значение трябва да се предпочете.

Ст. 79. Да осияе седещите в тъмнина, и пр. С тази цел на дохождането на Христос, както тука е изказана от Захария, срав. което Йоан казва (Йн. 1:5,9), и също така препратките до Ев. от Матей и Исая. – И в мрачна сянка⁹⁷. Както светлината и живота често биват съединени, така биват и тъмнината и смъртта. И затова, понеже сме в гъстата тъмнина на сянката смъртна (наказанието на греха), трябва светлината на бесконечния живот (чрез прощението на греха) да ни осияе. – Пътя на мира. Колко тесновзглядно е да предположим, че тука с думата “мир” се разбира само външен и светски мир! Само когато я изтълкуваме в смисъл да значи “мир с Бога”, който бива “чрез Господа нашего Исуса Христа” (Рим. 5:1), тя става, както и е, достойно заключение на тази възвишена песен.

Ст. 80. Това е всичко което знаем за Йоан до начеването му всенародно да служи. – В пустините. Вероятно в “Юдейската пустиня”, където той по-после започнал да проповядва (Мт. 3:1).

Назад | Съдържание | Напред