¹ И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

² И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³ Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴ И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁵ Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸ А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹ И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰ И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹ И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹² тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³ И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹⁴ Сеячът сее словото.

¹⁵ А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶ Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷ нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸ Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹ а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰ А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²¹ И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²² Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

²³ Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴ Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵ Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶ И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷ и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰ При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³ С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵ И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶ И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷ И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹ И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰ И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹ И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

§52. Притчата за сеяча (гл. 4:1-25; Мт. 13:1-23; Лк. 8:4-18).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 12. Гледащи да гледат, а да не виждат, и пр. Съответстващият стих в Ев. от Лука (Лк. 8:10) прилича на този – “щото гледащи да не видят, и слушащи да не разумяват”. Но в съотвестващия стих в Ев. от Матей (Мт. 13:13) ние намираме, “Защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират”. Нашия Спасител вероятно е употребил и двата вида изречение в отговор на питането на учениците му, “Защо им говориш с притчи?”, за което споменават и тримата евангелисти. Ние трябва винаги да помним, че нямаме напълно беседите на Спасителя, а само главните им части.

Езикът употребен при възлагането длъжността на Исая, за което се говори в Ис. 6:9,10 – “Иди, та кажи на тези люде: С уши ще чуете, но няма да разумеете, и с очи ще видите, но няма да разберете: направи тлъсто сърцето на тези люде, и направи тежки ушите им, и затвори очите им, и пр.” и съответстващите изречения на Спасителя, както ги дават Марко и Лука, на пръв поглед изглеждат твърде строги, като да се подразбира от тях, че Бог желае да загинат грешниците, и изпраща съобщенията си до тях по такъв начин щото да се произведе това следствие. Но понеже Бог често е обявявал, че няма удоволствие в погублението на грешниците, но желае щото те да се върнат от злите си пътища и да живеят (виж. Ез. 33:11, и пр.), ние трябва да разбираме думите отправени на Исая просто като думи изказани по този смел и твърде иносказателен начин – “Иди, проповядвай на тези люде, да се покаят и върнат от злите си пътища, но знай, че те няма да чуят тържественото ти слово, а ще следват да киснат в греховете си и ще загинат”. А че така трябва да се зимат предметните думи се потвърждава и от пророковото питане (Ис. 6:11), “Господи, до кога?” на което Господ отговаря: “Докато земята да запустее съвсем”, т.е., толкова ще бъде пренебрегването им моите словеса.

Прочее, няма съмнение, че по същия начин трябва да изтълкуваме и думите на Спасителя както са записани от Марко и Лука. Ние трябва да ги разбираме така като да бил казал Спасителя това – “Говоря с притчи за да изпитам изкреността и послушността на слушателите си. Ако те искат да ги разберат, те ще бъдат още повече наставени. Но ако, както е фактът с болшинството от тях, те са равнодушни, те ще бъдат оставени да “ядат от плодовете на своят си път”, и да “се наситят от своите си намислювания”” (Пр. 1:31).

Ст. 21-25. И казва им: Затова ли се донася светилото?, и пр. Тези думи не се намират в Ев. от Матей във връзка с тази притча, а другаде. За ст. 21, виж. бел. на Мт. 5:15; за ст. 22, бел. на Мт. 10:26; за ст. 23, бел. на Мт. 11:15; за ст. 24, бел. на Мт. 7:2; и за ст. 25, бел. на Мт. 13:12. Но понеже и Марко и Лука споменават тези неща във връзка с тази притча, несъмнено Исус ги е говорил и тука. И значението им тука се вижда да е това: Макар сега Исус и да им казва тези неща с притчи, те не се казват само за тяхна полза, но са духовна светлина тям дадена, за да я предадът и на другите, според колкото последните може да я приемат. И колкото повече те се показват верни и в учение и в слушане (ст. 24), толкова повече ще нарастват в познание на истината.

§53. Други притчи (гл. 4:26-34; Мт. 13:24-53; Лк. 13:18-21).

В този отдел Матей има пет притчи, само една от които (за синаповото зърно, ст. 30,31) се намира в Ев. от Марко. Но, от друга страна, Марко (ст. 26-29) споменава една която Матей не е записал, и още казва (ст. 33), че “с много такива притчи говореше тям словото”.

Ст. 26-29. И каза: Божието царство е също, и пр. Тази притча вероятно е била казана след притчата за плевелите. Но няма нужда да предполагаме, че и тука, както там (Мт. 13:37), сеячът е Човешкия Син. За Христа не може да се каже, че семето никне, и разте, както той не знае, нито той “спи и разбужда се нощя и деня”, напротив, той е постоянно с църквата си, и от присъствието и благословението му прозябва истината (Мт. 28:18-20). Нито жетвата тука (ст. 29) може да бъде скончанието на века, както в онази притча (Мт. 13:39); защото тука който “изпраща сърпът” е същият който е посял. Като сеяч, тука по-добре е да разбираме човеци работници, а като жетва, следствието от трудовете им. А назначението на притчата главно се вижда да е да насърчи учениците Христови и другите Християнски труженици с мисълта, че има и други влияния действуващи, които ще правят трудовете им плодотворни. В царството и на естеството и на благодатта човеците съдействат с Бога. И двете, и сеенето и жъненето стават от човека, но разтенето на посятото става от Бога. След посяването, човек може да спи и да се разбужда нощя и деня, т.е., може да спи нощя и да става деня, както обикновено, като не се грижи вече за него, но се занимава с друга потребна работа, с увереност, че семето, което е посял ще “никне и расте”, макар и “както той не знае”. Понеже човек не произвежда плода, но “земята от само себе си произвежда”; сир., земята толкова добре е нагодена за семето – такова жизнено начало има в семето, и такава храна, топлина, и влага са промислени за него когато се хвърли в земята, - щото то няма да стои, а ще поникне и расте без по-нататъшното действие на човека (т.е., когато то не падне край пътя, или каменити места, или в търние). Същото е и в духовния мир. Истината приляга на човешкото сърце. Макар човеците и да са грешни, и следователно да не обичат истината, пак те чувствуват греха и виновността си, и така и опасността, на която са изложени; затова те желаят да избягнат тази опасност и да се примирят с едного оскърбенаго Бога. Най-важното е, че и разсъдъкът им и съвестта им одобряват истината; и още Светия Дух присъствува и увеличава чувствуванието им на греха (Йн. 16:8), и оживотворява истината, която той употребява като меч (Еф. 6:17). И във веществения и в духовния мир сеенето е наша работа, а растенето му Божия. И в двата случая ние не знаем как семето расте, макар и да знаем много от условията за растенето му. И в двата случая, още, растенето става постепенно – “първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класът”. Не можем да се надяваме за жетва веднага след посяването на семето. То стои няколко време заровено в почвата или сърцето; и даже когато поникне, и така покаже, че е живо, то не е още съвършенно. Време трябва, за да порасте то и узрее. Трябва да чакаме с търпение и надежда. Срав. с Як. 5:7,8 и Ис. 55:10,11. В Гал. 5:22,23 виждаме какви са тези плодове на Духа, които растат така скришно и искат време, за да достигнат до пълното си развитие и съвършенство. И от Фил. 2:12 и 2: Пет. 1:5 се учим, че макар растенето и да е божие дело, пак старание се изисква от нас.

Ст. 30-34. Притчата за Синаповото Зърно. Виж. бел. на Ев. от Матей. Но особено забележете което тук е казано (ст. 33), че Исус говорил словото на учениците си както те можали да слушат; и срав. с Йн. 16:12,13, от където се учим, че даже тогава, в нощта преди разпятието му, те не можали да носят всичко което той искал да им каже, и което, по тази причина, той отпосле им открил чрез Духа си. Забележете още, че когато учениците му били сами, Христос им тълкувал всичко. Истинните ученици, когато са в тайно общение с великия си Учител, научават дълбоки духовни истини, които са скрити от света.

§54. Исус заповядва да минат отвъд езерото; успокоява бурята (гл. 4:35-41; Мт. 8:18-27; Лк. 8:22-55).

Виж. бел. на Ев. от Матей, който разказва за тази случка във връзка с други работи от онези с които Марко я свързва. Но тука се учим (ст. 35), че тя се случила в същия ден, в който Христос изговорил гореспоменатите притчи.

Назад | Съдържание | Напред