Глава 18.

¹ Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

² А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

³ И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

⁴ А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

⁵ Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

⁶ И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷ Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

⁸ Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

⁹ (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

¹⁰ А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

¹¹ Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

¹² И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

¹³ И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¹⁴ А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

¹⁵ И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

¹⁶ А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

¹⁷ И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

¹⁸ А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹ А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

²⁰ Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²¹ Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²² Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²³ Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²⁴ Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁵ А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁶ Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

²⁷ И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

²⁸ Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁹ Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

³⁰ В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

³¹ А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

³² (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

³³ И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

³⁴ Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

³⁵ Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

³⁶ Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

³⁷ Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

³⁸ Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

³⁹ А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

⁴⁰ Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.
 

§140. Исус отива заедно с учениците си в Гетсимания (гл. 18:1; Мт. 26:30,36; Мк. 14:26,32; Лк. 22:39).

Думите, Като изговори това, показват, че е станало веднага след гореспоменатата молитва. Той сега оставя горницата в града, и отива на Елеонския хълм. Йоан не ни казва нищо за това, което се е случило из пътя, но според Матей и Марк, Исус тогава е предсказал, че всичките му ученици ще го оставят, и че Петър три пъти ще се отрече от него. Виж. бел. на Матей и Йоан гл. 13:36. – Отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина. Другите евангелисти казват “на Елеонския хълм”, а Матей прибавя на Гетсимания. Кедрон беше дълбока долина, разположена на източната страна на Ерусалим, която отделяше градът от Елеонския хълм; и заради това, те трябва да са минали през нея, за да отидат на Елеонската планина, сир., на Гетсиманската градина, на западния склон на хълма, близо до долината. Виж. бел. на Мт. 26:36. Фактът, че Йоан не споменава нищо за тъгата и молитвата на Христос в градината – макар и да беше един от тримата ученици, които Христос избра да бъдат с Него – е едно от многото доказателства, че той е бил запознат с другите Евангелия, и е писал, отчасти поне, за да разкаже някои важни работи, които те са пропуснали.

§141. Исус предаден и хванат (гл. 18:2-12; Мт. 26:47-56; Мк. 14:43-52; Лк. 22:47-53).

За редът на събитията в този отдел, и за общото им разяснение, виж. бел. в Матей. Ние отбелязваме тук само онези неща, които са свойствени за Йоан.

Ст. 2. Лука казва, че Исус често е нощувал на Елеонския хълм (Лк. 21:37, 22:39). Срав. и Йн. 8:1. Но Йоан само ни казва, че той имал обичай да ходи на това особено място. Може би, тази градина да е принадлежала на някой Исусов приятел.

Ст. 3. Юда като взе един полк (Цгр.), и пр. Един “полк” в Римската войска беше една десета част от един легион, и следователно се състоеше от около шестстотин души, макар че по някога имаше даже и хиляда души. Тук началникът им се нарича хилядник (ст. 12). Съмнително е, обаче, дали “полкът%, за който се говори тук, се е състоял от Римски войници. Едно сравнение на Мт. 26:55 ни кара да вярваме, че те са били стражари на Храма (евреи), главатарите на които се наричаха войводи (Лк. 22:52; Д.А. 5:24, и пр.). Тези стражари естествено щяха да закарат уловеният Исус при първосвещеникът, но ако бяха Римски войници, те естествено щяха да го заведат при Римския управител. Освен полкът, Юда е имал със себе си и “слуги от първосвещениците и фарисеите”, и според Лк. 22:52, някои от самите първосвещеници, - с една дума, “народ много” (Мт. 26:47; Мк. 14:43) въоръжен с “ножове и сопи”.

Ст. 4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети. Срав. с това, което той беше казал на учениците преди Юда да дойде (Мт. 26:45). Той не само знаеше, че ще бъде предаден, но и всичко, което щеше да последва (Мт. 20:17-19). Доброволно и съзнателно той се предава на всичките тези страдания (Мт. 26:53). – Излезе и им рече: “Кого търсите?”. Той не излезе от градината, както някои предполагат, но от мястото където беше, или от посред учениците си, и отиде да посрещне неприятелите си. Без съмнение, тогава Юда (както другите евангелисти разказват) трябва да е пристъпил да посрещне Исус, и го целунал. Възможно е, че в тъмнината Йоан да не е видял това. Както и да е, той не казва нищо за това, а просто казва (ст. 5), че “с тях стоеше и Юда”. Можем да предположим, следователно, че трябва да е било веднага след целуването, и когато Юда беше отстъпил назад, и беше се присъединил с другарите си, попарен от срам, а може би и от страх, като видял, че Исус разбрал защо той го целува, където Исус им казва: “Кого търсите?”.

Ст. 5,6. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Те не казват това защото не го познават, понеже Юда им го беше вече посочил с целувката си, и няма съмнение, че някои от тях трябва да са го познавали от по-преди още, но те естествено му отговарят на въпроса. И тогава Исус им казва: Аз съм. – И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Няма съмнение, че това е било, в един смисъл, чудотворно; но не означава, че Христос е направил чудо против волята си. По-за вярване е, че то беше естественото следствие на Христовият свръхестествен характер и поведение. Те идват, в тъмнината на нощта, да направят едно лошо дело. Сърцата им естествено ги осъждат. Мнозина от тях знаят, че този когото те търсят се счита за голям пророк. Някои от тях може да са били от числото на ония, които били изпратени да уловят Исус, но се завърнали без да изпълнят дадената им заповед, като казали, “Никога не е говорил човек така, както този човек говори” (гл. 7:46). Те знаят, че той е правил удивителни чудеса, и може би те се страхуват да не би да направи някое чудо, с което да ги погуби. Заради това, когато Исус, вместо да се мъчи да побегне, излиза дързостно насреща им, и без да го е страх, застава пред тях във всичката чистота и величие на божествения си характер, не е чудно, че те се попарват от страх и падат на земята, както се казва тук. Евангелията показват, че много пъти човеци са се бояли така от Христос. Колко по-голям страх ще ги обземе когато той застане пред тях, не да бъде съден, но да ги съди! (Отк. 6:15-17).

Ст.7,8. Исус вероятно забелязва, че войниците се готвят да уловят и учениците му; и като повтаря въпросът си, и ги уверява пак, че той е този когото те търсят, той оздравява безопасността на учениците си. Както предишната реч и молитва (гл. 14-17) бяха за тях, а не за него, така и сега той е Добрият Пастир, който не търси да спаси себе си, но стадото си.

Ст. 9. Това изречение сам Йоан споменава в гл. 17:12; и за отбелязване е, че той дава само смисълът, но не го цитира буквално. Така обикновено правят евангелистите и апостолите, когато цитират От Стария Завет. Те не се придържаха така тясно към буквалното значение, така че да мислят, че са длъжни да цитират дума по дума. Освен това, не трябва да предполагаме, че Йоан иска да каже, че Христовото изречение, за което той споменава тук, напълно се е изпълнило в този случай. Връзката на думите показва, че Христос е искал да каже повече, че той ще ги пази духовно. Но духовното опазване обема и телесното пазене; и заради това, Йоан счита като отчасти сбъдване на цитираните думи обстоятелството, че Христос опазва тука учениците си от телесна опасност. Така и грижата на Божия промисъл за нас, относно нашите телесни нужди, е свидетелство на любовта, която се грижи още повече за духовните ни нужди. – За значението на фразата “за да се сбъдне” в такива случаи, виж. бел. на Мт. 2:15.

Ст. 10. Всичките евангелисти споменават този факт, но само Йоан ни казва, че Петър е направил това, и че името на слугата било Малх. Можело е да има несгодност да се кажат тези имена до когато хората за които се споменава са били още живи, но не е било така когато Йоан е писал тридесет години по-късно. Виж. бел. на Мт. 26:51.

Ст. 11. Срав. с Мт. 25:52-54, от където се научаваме, че Йоан не ни разказва всичко, което Исус е казал на Петър в този случай. Но той прибавя това, което Матей е пропуснал: “Чашата, който ми даде Отец, да я не пия ли?”. Това се вижда като отзив от Гетсиманската градина (Мт. 26:39), за която Йоан не споменава. Във всеки час на горчиво страдание, и ние, като Христа, можем да се утешаваме с мисълта, че чашата на безчестие и страдание, която нечестиви човеци приготвят за нас е чашата, която нашия Отец ни е дал. Тази е мисълта, която крепи вярващия в страданията му, и го прави способен да се радва даже в скърбите си, и да се моли като Христос за тези, които го гонят и повреждат.

Ст. 12. Само Йоан споменава, че “вързаха” Исус. Чудно е, че такова едно голямо множество хора са счели за нужно да вържат един човек, който не им се е противил. Може би, те не бяха се още съвзели от страхът си, а може би и да са го чули да казва на Петър за “дванадесет легиона ангели” (Мт. 26:53).

§142. Исус заведен при Анна и при Каиафа. Петър три пъти се отрича от Исус (гл. 18:13-27; Мт. 26:57,58,69-75; Мк. 14:53,54,66-72. Лк. 22:54-62).

Ст. 13. Анна. Виж. бел. на Лк. 3:2. Там, както и в Д.А. 4:6, той се нарича “първосвещеник”. И както се показва там, той бил първосвещеник; и вероятно е, че евреите още го считаха за законния си първосвещеник. Заради това, може би, те го завеждат първо при Анна, но за да може съдът да бъде законен, той трябва да стане пред действителния първосвещеник, Каиафа, и за това малко по-късно те го завеждат и при него. Понеже другите евангелисти не споменават, че Исус е бил първо заведен при Анна, вероятно е че последният е направил много кратко изследване. Освен това, тук, както и в другите евангелисти се вижда, че Петър изведнъж влязъл в “дворът на първосвещеника” (ст. 15). Вижда се, прочее, че Анна и Каиафа са живели в същия двор, и вероятно в разни части на същата къща.

Ст. 14. Виж. бел. на гл. 11:49-51.

Ст. 15. Друг ученик. Почти всички мислят, че това се отнася към самия Йоан. Според обичая си, и тук той не споменава името си. Не се знае как той “беше познат на първосвещеника”.

Ст. 16-18. Виж. бел. на Матей. – “И ти” (ст. 17) предполага, че вратарката е знаела от по-преди, че Йоан е ученик на Исус. Понеже той бил познат на първосвещеника, той бил познат и на вратарката, от което става вероятно, че Йоан не само е бил познат на първосвещеника, но е и ходел на гости у дома му. Че по някога жени са бивали вратарки между евреите се учим и то историка Йосиф (Древ. VII. 2,1).

Ст. 19. Първосвещеникът попита Исуса. Както казахме под ст. 13, Анна по някога се наричаше първосвещеник. Но тъй като там Йоан ясно казва, че Каиафа беше първосвещеник, е вероятно, че тука и в следващите стихове, когато той говори за първосвещеникът, той има предвид Каиафа. – За учениците Му и за учението Му. Може би, да е искал да накара Исус да каже нещо за числото на учениците си, и за целта, която те преследват, и за началата, които той ги е учил, с надежда, че той ще каже нещо, което да послужи за доказателство, че той учи това, което е противно на Мойсеевия закон, или подтиква учениците си да се бунтуват против Римската власт.

Ст. 20,21. В отговор на първото питане, сир., за учениците му, Исус не казва нищо. Колкото за второто питане, сир., за учението му, той казва на първосвещеника да пика, които са го чули, защото той не е говорил нищо скрито (както правят тези, които се наговарят да съборят законните власти), но е говорил в най-отворени места, където можеха да го чуят. И, както загатнахме под ст. 6, между тези, които са го чули е имало, вероятно някои от техните слуги, които преди малко го бяха хванали, и които сега присъствали там.

Ст. 22. Един от служителите….удари плесница на Исуса. Срав. Д.А. 23:2, където Павел, по заповед на първосвещеника, е бил плеснат така. В следващия стих заслужава да се забележи колко тихо и спокойно Христос понася този удар.

Ст. 23. Ако съм продумал нещо зло, покажи злото, и пр. Право е, прочее, да се оправдаем когато несправедливо ни обвиняват, че сме сторили зло, и да протестираме против несправедливо наказание. Поведението на Христос тук разяснява думите му в Мт. 5:39, и показва, че те не трябва да се изпълняват буквално, поне във всеки случай. Христос не изискваше буквалното обръщане на другата страна, но готовност да понесем с търпение по-нататъшно страдание.

Ст. 25-27. Виж. бел. на Мт. 26:71-75. Ние справедливо се чудим на отричането на Петър от Господа си; но ние можем да се учудваме и на дързостта му. Истинската опасност на която той е бил изложен се вижда ясно в ст. 26. Той се намираше сред тези, които го бяха видели в Гетсиманската градина с Исус, и които естествено щяха да го накажат, ако го познаеха, че той е който беше ударил слугата на първосвещеника.

§144. Исус заведен пред Пилат (гл. 18:28; Мт. 27:1,2; Мк. 15:1; Лк. 23:1).

Преди това Исус е бил съден и осъден формално от Синедриона (§143), но Йоан не казва нищо за това.

Тогава заведоха Исуса в преторията (Цгр.). Тази дума означава “Жилище на Римския Военен Началник”, било шатър, или крепост, или палат. Някои предполагат, че Пилат сега е живеел в Иродовия палат, и следователно, че Исус е бил заведен там. Но по-вероятно е, че това се отнася към Антониевата Кула, където Римския гарнизон е бил установен, и където Римските управители обикновено стаяха. Тази кула (виж. ст. 8) се намираше на северната страна на Храма, и така беше скачена с него, че се виждаше да е част от него. От една от четирите й кули се виждаше дворът на Храма, така че, когато евреите се събираха там, те винаги бяха под очите на Римските войници; и понеже една от портите на крепостта водеше право в двора на Храма, с който тя беше скачена със стълба, войниците можеха веднага да слязат в двора, и да потушат какъвто смут и да станеше. (Срав. с Д.А. 21:31-35). – Те не влязоха в преторията, за да се не осквернят. Според фарисейските идеи, те щяха да се осквернят ако влязат в езическа къща. Какви развратени съвести! Те се страхуваха, че ще се осквернят ако влязат в езическа къща, но не ако погубят едно невинно лице, и то с измама и лъжливи свидетели! – Та да могат да ядат пасхата. Някои заключават от това, и от гл. 19:14, че времето за яденето на Пасхата не е било още дошло, но че е щяла да се яде него ден вечерта, и те казват, че вечерята, която другите евангелисти казват, че Исус ял с учениците си, не беше истинска Пасхална Вечеря. Но това мнение е, без друго, противно на всичко, което тези трима евангелисти казват. Освен това, това предположение спомага за разяснението на това място, защото осквернението траело само до края на деня. И така като денят завършеше със залязването на слънцето, осквернението с което тези хора щяха да се заразят сега, сутринта, нямаше да ги направи нечисти за вечерта. Следователно, те трябва да имат пред вид някое ядене което те щяха да ядат преди залязването на слънцето. Заради това, трябва да разберем или (1) че “Пасхата” тук не значи първата Пасхална Вечеря, която е била ядена предната вечер, но целия Пасхален Празник, който траеше седем дни, и на който този ден беше особено важен; или (2) че през предишната вечер, когато повечето хора си ядяха пасхалната вечеря, тези началници са били толкова заети с заговорът си против Исус, и по-късно (през нощта) с осъществяването на своя заговор и осигуряване на осъждането му, че те не бяха още яли тази вечеря, и бързаха да свършат тази работа, и тогава да си отидат у тях си, за да я ядат.

§146 Исус пред Пилат (гл. 18:29-38; Мт. 17:11-14; Мк. 15:2-5; Лк. 23:2-5).

(а) юдеите искат да накарат Пилат да осъди Исус без да го изпита (ст. 29-32)

За общи бележки на този отдел, виж. бел. на Матей. Но първия дял (а) се намира само в Йоан. Виж. Таблицата на края на предисловието.

Ст. 29. В какво обвинявате Тоя човек? Това изглежда, че е естествен въпрос, но от следващия стих се вижда, че юдеите не са го очаквали.

Ст. 30. Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. Те сами бяха изпитали Исус пред най-високото си съдилище, и бяха го обявили, че “е виновен за смърт” (Мт. 26:66); и те се надяват, че Пилат ще приеме решението им и ще осъди Исус без да го изпита. Твърде е вероятно, че по някакъв начин Римските управители правеха така. Но, в този случай поне, Пилат не иска да приеме решението им. Вижда се, че той е знаел нещо за Исус, и от началото още, без съмнение, се е бил убедил, че той не заслужава смърт, “понеже знаеше, че от завист го предаваха” (Мт. 27:18). Но юдеите бяха осъдили Исус за богохулство (Мт. 26:65,66). Но и да го докажеха това, то нямаше да се счете за престъпление от Пилат. За това искаха да го накарат да го осъди просто като му кажат, че е “злодеец”.

Ст. 31. Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Пилат с това иска да им каже: Ако не искате да го изпитам, то недейте ме кара да го осъдя; направете го вие това. Но те отговарят: Нам не е позволено да умъртвим никого. Те можеха да наложат по-малко наказание, но не смъртно наказание. Тази власт Римляните задържаха за себе си. Убиването на Стефан (Д.А. 7:57,58) не противоречи на това, защото една тълпа го направи, макар че Синедриона без съмнение го одобри. Тук, обаче, юдеите искат да погубят Исус, и са решили, че той трябва да се погуби, но те са принудени да изповядат, че те сами не могат да го погубят, и искат Пилат да го погуби.

Ст. 32. За да се изпълни думата, която рече Исус, и пр. Виж. гл. 3:14, 12:32,33; Мт. 20:18,19, където той показва, че ще бъде разпънат, а разпъването беше Римско, а не Юдейско наказание. Ако юдеите бяха имали власт да го погубят, те щяха да го убият с камъни като богохулник.

(б) Пилат изпитва Исус и казва, че е невинен (ст. 33-38)

Ст. 33. Йоан не ни дава причината на това изпитване, но Лука го разяснява. Видяхме в ст. 30,31, че юдеите искаха да накарат Пилат да осъди Исус без да го изпита. Като не успяха в това, те се принуждават да го обвинят, и следователно, както се вижда в Лука (23:2), те го набедяват, че развращава народа, и не дава данък на Кесаря, и се нарича Цар. (Виж. бел. там.) Като чува това обвинение, Пилат, както се разказва тук, пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си? Т.е., истина ли казват, че си цар?

Ст. 34. На това Исус отговаря: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? Явно е, че Исус не задава този въпрос, за да се научи от Пилат дали това е така или не. Той сам беше там когато юдеите го обвиняваха. Най-вероятното предположение е, че с този въпрос Исус искаше да покаже колко безумно е обвинението. Той загатва на Пилат, че “другите”, които правят обвинение, са евреи; и макар да беше наистина цар (такъв какъвто те загатват), който щеше да ги освободи от Римското иго, те (които винаги гледаха за такова освобождение) щяха да му бъдат приятели, а не врагове.

Ст. 35. Пилат сърдито отблъсва идеята, че той от само себе си хвърля такова обвинение. Всичко това беше работа на юдеите (“твоя народ и първосвещениците”), а той не беше юдеин. Но той изглежда оценява силата на Христовия въпрос, както се разяснява под. Ст. 34, и е убеден, че обвиненията на юдеите против Исус са лъжливи; и заради това, вместо да ги пита да докажат обвиненията си, той го пита, “какво си сторил?”, сир., какво си сторил да им повдигнеш жлъчката?

Ст. 36. В този и в следващия стих Исус признава, че има истина в обвинението, че той е твърдял, че е цар, но не в този смисъл, който неприятелите му подмятаха, защото царството му не беше политическо, но духовно, и никак не беше съперник на Рим. – Моето царство не е от този свят. Макар и да е в света и предназначено да се разпространи по цял свят, то не беше от света. Потеклото му не е от този свят, и то не е едно от земните царства, нито е назначено да ги замести. То ще се разпространи чрез истината (ст. 37), а не с насилие. То не е външно и веществено, но вътрешно и духовно. Като доказателство на това, той обръща вниманието на Пилат върху факта, че слугите му не са се борили да го отърват от ръцете на юдеите, както те биха сторили ако царството му беше земно. Петър, наистина, беше започнал да се бори, но Исус го укори. – В последната част на стихът, а сега царството Ми не е оттук, думата “сега” не е, както някои предполагат, частица за време и за изразителност, т.е., че макар и да не е сега от този свят, то ще бъде. “Сега” се употребява с “а” като прибавена връзка, така че изречението “а сега” означава “а наистина”. (Срав. с 8:49, 9:41). Заради това, стихът не може да се употреби като доказателство, че самия Христос, при второто Си пришествие ще въздигне видимо земно царство.

Ст. 37. Ти цар ли си? Понеже Исус говори така за царството си, Пилат разбира, че той твърди някак си, че е цар. Исус не го отказва, но наистина го изповядва, и казва: Ти право казваш, защото Аз съм цар. И после, той продължава да се открива още повече, и казва: Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Исус често говори за идването ви в света (срав. с гл. 10:36, 16:28). Това изречение загатва за неговото предсъществуване, а особено идването му за една нарочна цел (както тук) показва, че той е имал тази цел в предсъщественото си състояние. Целта му, както той я разкрива на Пилат, беше “да свидетелства за истината”. Казваме, че Исус е дошъл да спаси човеците, да ги привлече към Бога, да ги освети, да въздигне царството Божие в душата на всеки и на земята. Но той прави това чрез истината. Той откри Отца (гл. 1:18, 17:26), а особено любовта му да достави спасение за погиналото човечество. Той прогласи, много по-ясно отколкото някой друг бе прогласил, съвършенството на Божия закон, и гневът Божий против грехът, увереността на бъдещ живот, и вечното блаженство на праведните заедно с вечното наказание на грешните; и чрез такива истини той ще основе на земята своето царство на любов и правда. И ние, ако искаме да му бъдем сътрудници, трябва да се уповаваме на тези средства; и ние трябва да свидетелстваме за истината. – Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. Мисълта е същата като онази, която е изказана в гл. 3:21, 6:45, 8:47. Виж. бел. на тези места. Тези, които не са от истината не искаха да слушат, и нарочно си запушват и ушите и сърцата от истината (Мт. 13:13-15).

Ст. 38. Що е истина? Явно е, че Пилат не задава този въпрос с искрено желание да узнае истината, защото той не дочаква отговорът. Той може да го е задал като си е мислел, че посред толкова много мъдрувания за истината, не е възможно да я намери човек, а може би и да го е задал с дух на хладнокръвие, като е чувствал, че то не го интересува. Но каквото чувство и да е имал, ние знаем, че той се убеждава, че Исус не е виновен за престъпленията с които го обвиняват, и като излиза от това първа частна среща с него, той казва на обвинителите му: Аз не намирам никаква вина в него.

§148. Пилат пак се опитва да пусне Исус, но най-накрая се отдава на желанието на юдеите, и го предава да бъде разпънат (гл. 18:39,40, 19:1; Мт. 27:17-26; Мк. 15:6-15; Лк. 23:17-25).

Преди това (§147) Исус беше изпратен на Ирод, а пък Ирод го изпрати на Пилат. Тогава Пилат пак се опита да го пусне.

Ст. 39. Ако имахме само Евангелието от Йоан, ние щяхме да предположим, че Пилат се е приготвил да пусне Исус, веднага след ст. 38. Но Лука ни показва най-добре истинския ред и връзката на събитията.

Може би, точно по това време жената на Пилат да му е известила за сънят си, което се споменава само от Матей; а между това, народът иска да им се пусне, не Исус, а Варава.

Ст. 40. Срав. с Мт. 27:20-23; Мк. 15:11-14; Лк. 23:18-23. Виж. бел. в Матей, чийто разказ е по-пълен.

Назад | Съдържание | Напред