Глава 24.

¹ А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

² И намериха камъка отвален от гроба.

³ И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴ И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵ И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶ Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷ като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁸ И спомниха си думите Му.

⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰ А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

¹¹ А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹² А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹³ И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии * далеч от Ерусалим.

¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁵ И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶ но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁷ И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸ И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹ И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

²⁰ и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²² При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴ И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵ И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷ И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

²⁸ И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹ Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰ И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹ И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³² И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³³ И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³⁴ които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁵ Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁶ И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁷ А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸ И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹ Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰ И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹ Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴² И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴³ И взе та яде пред тях.

⁴⁴ И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶ И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷ и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸ Вие сте свидетели на това.

⁴⁹ И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁵⁰ И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵¹ И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵² И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³ и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
 

§160. Възкресението; Жените посещават гроба (гл. 24:1-3; Мт. 28:1-4; Мк. 16:1-4; Йн. 20:1,2).

Никой от евангелистите не е описал всичките събития, които са се случили в деня, когато нашия Господ е възкръснал; и затова не е лесно да решим в някакъв ред те са се случили. Онова, което се вижда като най-вероятно е показано в Съгласието на Четирите Евангелия, §§160-167, и е по-напълно разяснено в Мт. 28:1-4, на които стихове виж. бел. За имената на жените, виж. Мк. 16:1, и бел.

§161. Жените (без Мария Магдалина) влизат в гроба, и виждат ангели (гл. 24:4-8; Мт. 28:5-7; Мк. 16:5-7).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но Лука (ст. 5-7), е записал някои думи на ангелите, които са изоставени от другите евангелисти. – Защо търсите живия между мътвите? Отнасящи се за Христа, тези думи имат особено значение; защото той е “живият”, “животът”, и жизнодавецът. Но те се прилагат и на всичките Христови ученици; защото които вярват в Христа никога не умират (Йн. 11:26). Когато видим някой седнал при гроба на някой Християнин, че го оплаква като, че той е там в гроба, право можем да му кажем – “Защо търсите живият между мъртвите?”.

§162. Жените известяват всичко на учениците, които като чуват за станалото, не го вярват (гл. 24:9-11).

За реда, по който са се случили тези събития, виж. бел. на Мт. 28:1. Според Матей, Петър и Йоан били научили една част от станалото от Мария Магдалина, и били отишли на гроба да видят, и били последвани от Мария Магдалина, на която нашия Господ се бил явил (Йн. 20:1-18). Йоан не споменава другите жени, а другите евангелисти говорят в общи думи за каквото всичките тези жени видели и направили. Само Матей (Мт. 28:9,10), разказва, че Исус се явил на тези жени, когато те отивали да известят на учениците.

Ст. 11. А техните думи се видяха пред тях като празни приказки, и не ги вярваха. Макар Исус и да бил предсказал възкресението си, те не мислели, че думите му за него трябвало да се разберат буквално (Мк. 9:9,10; Лк. 18:32-34); за това, вместо да били предразположени към измама (както някои безверници предполагат), те никак не очаквали, че Христос ще възкръсне, а много се съмнявали за това (Мк. 16:10-14; Йн. 20:9,11-13:24,25).

§163. Петър и Йоан тичат към гроба (гл. 24:12; Йн. 20:3-10).

Виж. бел. на Ев. от Йоан. От ст. 24, дето несъмнено се говори за това същото събитие, види се Лука да е знаел, че Петър не бил отишъл сам на гроба.

§166. Исус се явява на двама ученици, които отиват в Емаус (гл. 24:13-35; Мк. 16:12,13).

Ст. 13. Двама от тях, не двама от апостолите, както се вижда явно от ст. 33, а двама от другите ученици, за които се говори в ст. 9. Единият от тях бил Клеопа (ст. 18); а колкото за другия, някои предполагат, че той е бил сам Лука, и предположението си основават на факта, че Лука описва тези обстоятелства тъй живописно като сам да ги е видял и чул. Но изглежда по-съгласно с гл. 1:1-4, да предположим, че Лука е чул тези работи от Клеопа. – Емаус. Имало три села с това име в Палестина: едното при Галилейското море, второто на Филистимското поле (около 30 километра от Ерусалим), и другото, за което тука се говори, което само то се споменава в св. Писание. Това последното село било 60 стадии, или около 11 километра (21/2 часа), далеч от Ерусалим, и е несъмнено селото споменато от Йосиф, който казва, че след разорението на Ерусалим, Тит дал Емаус, далеч 60 стадии от Ерусалим, на 800 души от войниците си да живеят в него. Макар точно и да не се знае местоположението му, по-вероятно е било на мястото, което сега се нарича Куриетъ-ел-Айнебъ, което се пада на северозапад от Ерусалим, на пътя за Яфа, и на ръта, който дели полето от планините. Това е мнението на Д-р Томсан, който казва: “Точно три часа умерено яздене от Куриетъ-ел-Айнебъ (т.е., Емаус) до Ерусалим”.

Ст. 14,15. Приближи. И сега Исус се приближава при учениците си, когато се разговарят за него. Явно е, че той се е приближил при тях изотзад, понеже (ст. 18) те помислили, че и той е тръгнал от Ерусалим.

Ст. 16. Очите им се удържаха да го не познаят. Виж. и ст. 31. Така те си обяснили защо не можали да го познаят. Марко казва, че Исус им се явил “в друг образ”; но в това няма непременно някакво противоречие. Очевидно е, че очите им са били толкова удържани щото Исус им се видял в друг образ, макар в действителност и да бил същият (или със същото тяло). Единственото обяснение на удържанието на очите им е, че Исус така е искал. Той не желаел да го пазнаят докато не укрепял вярата им с разяснението на Светите Писания.

Ст. 17. Какви са тия думи, и пр.? Вероятно Исус ги питал това след като повървял няколко време с тях, и по този начин той отворил разговора с тях.

Ст. 18. Клеопа. Според Йн. 19:25, майка им на Яков и Йосия била жена му на Клеопа. При това, според Мт. 10:3, апостол Яков бил син на Алфей, което е друг вид на името Клеопа. Но дали този е същият Клеопа или не, не се знае. Въпросът на Клеопа показва, че разпятието на Христа и обстоявелствата, при които то станало били произвели голямо вълнение в Ерусалим; и чудно му се видяло дето даже странник не е знаел за него.

Ст. 19-24. Кое? Христос не ги е попитал това защото не го е знаел, нито за да ги накара да повярват, че не го е знаел, но да ги докара да изкажат затрудненията си, тъй щото да може да им ги отмахне. С отговора си те показват, че те още са твърдо убедени, че Исус не е измамник, но наистина е боговдъхновен и чудотворен пророк (ст. 19). Но те и това показват, че са съвсем разочаровани в надеждата, която били хранили за него, сир., че той е бил обещания Месия, “който ще избави Израиля” (ст. 21), т.е., ще ги избавел и от Римското владение и от греховете (виж. гл. 1:68-77, и бел); защото те не разбирали как един разънат пророк можал да бъде изкупител и Израилски цар. – При туй някои жени – дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че той бил жив. Виж. ст. 1-10. Но от ст. 11, виждаме, че думите на жените били направили малко впечатление на учениците, които не ги вярвали.

Ст. 25-27. О, несмислени и мудни по сърце, и пр. Това е едно кратко изложение на едно слово, което църквата във всичките времена би го считала за безценно, и което би направило сърцето ни да гори, както горяло сърцето на тези двама спътници на Христос (ст. 32). Обаче, Лука не ни казва кои места от Стария Завет Исус тълкувал като места, които се отнасяли до него; но ние мижем да бъдем уверени, че това слово не било загубено за ранната църква, нито е даже за нас. Несъмнено, Исус посочил на онези места в Светите Писания и на онези жертвоприношения и събития в Еврейската история, които както се учим от евангелията, Деянията, и Посланията, самите евангелисти и апостоли по-после употребили за същата цел; и несъмнено те са научили много от тази беседа на Исус. Но, независимо от това, ние можем да научим за себе си даже от това кратко изложение на словото в Ев. от Лука (1) че Христос е считал Стария Завет и като боговдъхновен и като пророчески, та за това онези, които презират този Завет, презират думите на самия Христос; (2) че Старо-заветните Писания учат, че Месия трябвало първо да пострада и тогава да влезе в славата си; и (3) че онези които не виждат това са достойни за укор – безумни и късни на сърце да вярват, че нямат усърдие да изучават тази истина, и готовност да я приемат. – Не трябваше ли Христо да пострада така?, сир., не трябваше ли така да пострада Месия? Фактът, че Исус така пострадал, вместо да бъдел доказателство, че той не бил Месия, както те си предполагали (ст. 21), е бил действително доказателство, че той бил Месия. Някои от местата, за които се загатва в ст. 27 несъмнено са били следните: Бит. 13:15, 17:7, 49:10; Чис. 21:8,9; Вт. 18:15. Пс. 16,22, и 110; Ис. 9:6,7, и гл. 53, и Дан. 9:25-27.

Ст. 28. И той се преструваше, че отива по-далеч. Това не било измама от страна на Христос. Несъмнено, той е щял да отиде по-нататък, ако да не били го принудили да остане с тях. Исус може да дойде и да похлопа на нашето сърце; но той не влиза, ако не го поканим. Да са се били задоволили учениците само с това, което били научили от него, той не е щял да им се открие по-напълно. Всеки дар от Бога е една покана да искаме по-голям дар; но повечето хора запират много скоро на пътя, та никога не достигат пълното благословение (4Цар. 13:14-19).

Ст. 30,31. Взе хляба и благослови, и пр. той взел мястото на гостоприемник, а не на гост; и така когато го поканим да влезе и вечеря с нас, той става наш гостоприемник (Отк. 3:20). – И очите им се отвориха. Несъмнено от това дето видели как Христос взел мястото на гостоприемник и благословил по обикнивения си начин, те се усетили, че той е Исус. Може би пак сега за първи път те видели белезите от гвоздеите на ръцете му. Както те били “късни на сърце” да повярват, което пророците били казали за Христа (ст. 25), така те били “късни на сърце” и да го познаят, когато сега им се явил.

Ст. 32. Не гореше ли в нас сърцето, и пр. Те си припомнили за необикновената радост, която били почувствали, когато слушали думите на Христа, и несъмнено се чудели на себе си дето не могли по-преди да го познаят. Така гори в тях сърцето на всички християни, като придобиват нови и по-дълбоки възгледи за божествената истина, особено за Христовата любов, ако, въобще може би, като учениците, те отпосле и да разбират, че сам Господ е бил с тях, също както Мойсей видял Господа само когато заминал (Из. 33:23).

Ст. 33. И в същия час станаха, и пр. Дълъг път трябвало те да преминат още веднъж същата вечер. Но съмненията им били разпръснати, и те усърдствували да идат да разкажат добрата вест. – Гдето намериха събрани единадесетте, несъмнено, за да се разговарят за чудните събития онзи ден. Понеже Юда бил умрял, апостолите се наричат сега единадесетте. Обаче, един от тях (Тома) не присъствувал на това събрание (Йн. 20:24).

Ст. 34. И се явил на Симона, т.е., Петра. Това се споменава и в 1Кор. 15:5, и вероятно се е случило преди да се яви Исус на тези двама ученици. Макар и да бил много съгрешил (§142), дълбокото му покаяние скоро го сподобило да види възкръсналия си Спасител.

§167. Исус се явява на апостолите, когато Тома не бил с тях (гл. 24:36-43; Мк. 16:14; Йн. 20:19-25).

Ст. 36,37. И когато говореха за това, т.е., когато приказвали за Христа. Също така се бил явил на двамата, които отивали на Емаус, когато приказвали за него; и сега така е. Срав. с обещанието му, “Където са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях”. Вратата на стаята били заключени (Йн. 20:19), когато Исус предстанал пред тях; и това вероятно е било причината дето те се стреснали и уплашили и помислили Христа за дух.

Ст. 38-40. Погледнете ръцете ми и нозете ми, че съм аз, и пр. тези думи са прямо противни на понятието на някои, че Христовото възкръснало тяло е било прославеното му тяло, - не естественното му земно тяло, но духовно тяло; защото тука той не само се явява като да е имал същото тяло, което по-преди е имал (което той лесно би могъл да направи с чудотворната си сила, даже и да е имал сега духовно тяло), но и се старае да ги убеди, че той не е дух, като казва, “дух няма плът и кости, както гледате мене, че имам”, и още, че тялото, което те гледали е същото онова, което било веднъж разпънато, и по което сега личали белезите от гвоздеите; и, както се учим от Йоан (Йн. 20:20), той им показал и страната си. Изглежда явно, прочее, че той е задържал земното си тяло до възнесението си, когато то “в една минута, в мижване на око” се променило, както ще се променят телата на онези, които са живи в свършека на света. Така, с възкресението си той пояснил възкресението на онези, които са умрели в него, и с възнесението си променението, което ще стане в онези, които не ще са умрели, но ще са живи до дохождането му (1Кор. 15:51-53). Но пита се, Ако тялото му след възкресението му е било естествено, земно тяло, как той можал да влезе в стаята, когато вратата са били заключени? Също както бил вървял по водата. То било чудо.

Ст. 41-43. От радост още не вярваха и се чудеха. Отначало не повярвали от страх (ст. 37), а после от радост. Те видели в него един по-силен Месия, отколкото те даже очаквали – един когото смъртта не могла да победи. – И взе та яде пред тях. И това Исус направил, за да ги убеди, че той наистина е имал тяло като тяхното.

§171. Последните наставления на Исус към апостолите (гл. 24:44-49).

Срав. с Д.А. 1:3-8.

В тези стихове Лука дава едно кратко изложение на ученията на Христа преди възнесението му. Ако да имахме само този разказ, ние щяхме да дойдем до заключението, че всичко в него е било изговорено тази първа вечер след възкресението на Христа, и че тутакси след това се случило възнесението. Обаче, само Лука в по-послешните си писания свидетелстува, че Исус останал на земя още четиридесет дни, и се разговарял много пъти с учениците си (Д.А. 1:1-3).

Ст. 44. Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, и пр., сир., вие виждате сега, че онези думи се изпълниха (гл. 18:33; Мк. 10:33, и пр.). – Всичко, което е писано за мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Христос тука говори за обикновенното разделение на Стария Завет от евреите на три части: (1) Петте Книги на Мойсей; (2) Исус Навин и Съдиите, Четирите книги на Царете, и Пророците с изключение на Плачът на Еремия и Даниил; и (3) Псалмите и всичките останали канонични книги. Христос тука свидетелствува, че във всяко от тези разделения на Стария Завет имало пророчества за него. Виж. бел. на ст. 25-27.

Ст. 45-27. Тогава им отвори ума да разберат писанията, т.е., направил ги способни да ги разберат. Неоспоримата истина за смъртта и възкресението му е била главното средство, което е приготвило ума им да разберат писанията.

Ст. 47. И че трябва да се проповядва, и пр. Тука виждаме какво трябва да се проповядва, сир., покаяние, от страна на човека: и избавление от греха – от сегашната му сила и бъдещето наказание за него, от страна на Бога, в името на Христа. Петровото проповядване в деня на Петдесетница точно съответствало на това – “Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете” (Д.А. 2:38). Тези основни истини, че човек е жрешен и трябва да се покае, и че Бог е готов да заличи греховете му заради Христа, трябва да съставляват основата на всяко проповядване на евангелието. Както учениците Христови трябвало да Започнат от Ерусалим, така всички трябва да започнат от домовете си; защото, ако любовта и вярата ви не ви подбудят да проповядвате на онези, които стоят най-близо до вас, не мислете, че те ще ви подбудят да проповядвате на други. Полето за проповядване на евангелието е светът, и “всички народи” са на които трябва да се проповядва.

Ст. 48. А вие сте свидетели на това. Срав. с Д.А. 1:8,22, 2:32. Това било особено верно за апостолите. Но всичките Християни трябва да свидетелствуват, за което Христос е направил и прави за тях; и то не само с думи, но и с променен, свят, и любящ живот. Такова проповядване бива най-силно.

Ст. 49. Обещанието на Отца ми. За него не споменават другите евангелисти, но няколко пъти е споменато в Христовото пасхално слово (Йн. 14:16-26, 15:26, 16:7-11,13,14). Лука повторно споменава за него в Д.А. 1:8. Ако апостолите са имали нужда от тази сила на Светия Дух, за да ги направи способни за делото им, също така се нуждаят от нея и всичките свещенослужители във всичките времена. Безкрайно по-добре е да стоим и се надяваме в тайната си стая за тази сила отколкото да излезем вън със своя си мъдрост, и образование, или сила, каквато и да е тя. Ние нямаме нужда, както апостолите, от Духа за да извършваме външни чудеса, така както последните не са потребни за делото ни; но ние имаме нужда от същия Дух, за да възбужда нашето сърце и сърцето на слушателите ни (Йн. 16:8).

§172. Възнесението на Исус, и делото на апостолите след това събитие (гл. 24:50-53; Мк. 16:19,20; Д.А. 1:9-12).

Макар нито Матей, нито Йоан и да споменава за възнесението на Христа, пак в Йоановото евангелие два пъти е предсказано за него от самия Исус Христос (Йн. 6:62, 20:17). То било тутакси възвестено и от апостолите (Д.А. 2:33, 5:31); и по-после се говори за него в посланията (1Пет. 3:22; Еф. 4:10; 1Тим. 3:16).

Ст. 50. И ги заведе до едно място срещу Витания. Вероятно те не влезли в селото, но отишли до източния склон на Елеонската планина, на който Витания била разположена. Срав. с Д.А. 1:12.

Ст. 51. И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето¹³⁸. Този последен поглед на Спасителя, като се възнасял на небето с ръце още прострени да ги благославя, не останал ли е за винаги в ума на апостолите? И няма ли да остане и в нашия ум? Той “възлезе на високо – и даде давания на човеците” (Еф. 4:8). И нам, както тям като го гледали да възлиза, иде гласът, “Този Исус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така както го видяхте да отхожда на небето” (Д.А. 1:11).

Ст. 52. И те му се поклониха. Поклонението, за което тука се говори, несъмнено е било божеско поклонение, такова каквото подобава само на Бога, както те по-после му се и молели (Д.А. 7:59,60, 9:10-17). – И върнаха се в Ерусалим с голяма радост. Те се много радвали дето имали сега уверение, че Исус обещанният Месия и любящият им Приятел, чиито последни думи и чието последно дело били благословение, е божественният Господ на всички, комуто е дадена "Всяка власт на небето и на земята”, и сега е седнал “от дясно на величието на високо” (Евр. 1:3, 8:1).

Ст. 53. И бяха постоянно в храма. Това не противоречи на казаното в Д.А. 1:13,14, че апостолите имали обичай да се събират в една горница и били “непрестанно в молитва и моление”. Като сравним двата разказа (които и двата са били написани от Лука), ние научаваме, че и в онази горница и в храма те прекарвали времето (т.е., десетте дни преди Петдесетница) в “молитва и моление”. – Хвалещи и благославящи Бога, - за всичко, което им сторил, и молещи се за още по-драгоценното благословение, което им било обещано (Йн. 16:7, и пр.).

Назад | Съдържание | Напред