¹⁵ А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶ А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷ А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸ А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹ Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹ А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²² И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³ И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴ А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵ А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶ И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷ А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸ И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹ А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰ Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹ И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³² И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³ А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴ И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

³⁵ И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶ и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

§60. Йоан Кръстител посечен; учениците му отиват и казват за това на Исус (гл. 14:1,2, 6-12; Мк. 6:14-16, 21-29; Лк. 9:7-9).

След отхвърлянето на Исус от Назарет, както е записано в последната глава, Исус продължавал обиколката си в Галилея, и изпратил и апостолите си да проповядват и изцеляват. След това последвали събитията изложени в тази глава.

Ст. 1. Четверовластникът Ирод. Същият онзи, който е споменат в Лк. 3:1, 23:7, и пр. Той бил син на Ирод Велики (гл. 2:1); и след смъртта на баща си, 4г. преди Р.Х., той станал четверовластник на Галилея и Перея, и царувал 40 години, т.е., до 37г. след Р.Х. Той се вижда да е бил жесток (Лк. 3:19), хитър (Лк. 13:31,32), сладострастен, и суеверен. Той първо се оженил за дъщерята на Арета (споменат в 2Кор. 11:32). Но един път, като отишъл на гости у неедноутробния си брат Филип, той залюбил жена му Иродиада, която била дъщеря на неедноутробния му брат Аристовул, и я придумал да остави мъжа си и да се ожени за него. Но това му докарало злощастие по два начина: (1) Арета, като се разгневил, че дъщура му била напусната, отворил война на Ирод, и най-после (някое време след смъртта на Йоан Кръстител), съвсем го разлюбил, и разтроил войската му, - събитие, което както се учим от Йосиф, евреите изтълкували да е прямо Божие наказание за посичането му на Йоан Кръстител; (2) когато братенецът му Агрипа придобил земите, които по-преди управлявали Филип и Лисаний (Лк. 3:1), и титлата цар, Иродиада, която била твърде славолюбива жена, придумала мъжа си да отиде в Рим да придобие и той същата титла. Но Агрипа изпратил обвинения против него, поради които, като пристигнал в Рим, вместо да получи титлата цар, владенията му били отнети от него и дадени на Агрипа, и бил заточен в Галилея, и по-после в Испания, където и умрял. – Четверовластник. В същност ще рече управител на четвъртата част от една страна, но думата се употребява в общ смисъл да означи власт и титла по-долна от царска. Този Ирод въобще и прилично така се нарича, макар в ст. 9 и в Мк. 6:14,22 и да се нарича цар.

Ст. 2. И рече, и пр. От Лк. 9:7, виждаме че и други казали същото. Вижда се, че Ирод е бил толкова погълнат от грижи и удоволствия, че не чул за Исус и чудесата му докато не умрял Йоан Кръстител. Но сега обезпокояван от виновна съвест, той се бои да не би убитата му жертва, която не вършила чудеса в живота си (Йн. 10:41), да е възкръснала с нова сила.

Ст. 3 ¹⁶. Хванал Йоана. Тав се случило към началото на Христовото служение (гл. 4:12), вероутно повече от година преди това събитие. – В тъмница. За мястото където Йоан е бил затворен, прочетете тълкуванието на гл. 11:2. – Иродиада. Виж. бел. на ст. 1. – Филип. Този не е Филип четверовластникът, но неедноутробният му брат, който не получил никакъв дял от бащините си владения (поради майчиното си предателство), и поминал честен живот.

Ст. 4. Не ти е позволено. Първо и главно, защото първият й мъж бил още жив, и за това те били виновни за прелюбодейство. Второ, даже да бил той умрял, пак щяло да бъде незаконно да се ожени тя за този Ирод (Лев. 18:16, 20:21). Изключението, за което става дума в Вт. 25:5, не би се приспособило на този случай, понеже Иродиада имала дете от първия си мъж, т.е., дъщеря й спомената в ст. 6.

Ст. 5. Боеше се от народа. Той се боял и от Йоан, и често слушал съветите му (Мк. 6:20). Жена му повече го ненавиждала (Мк. 6:19), и се вижда нито да е имала страх от народа нито да е показвала някакво почитание към Йоан.

Ст. 6. А когато настана¹⁷ рожденият ден на Ирода; т.е., с голямо угощение дадено на големците (Мк. 6:21). – Иродиадината дъщеря, от първия й мъж Филип. Името й било Саломия. Тя по-после се оженила за неедноутробния брат на баща си, Филип четверовластника, споменат в Лк. 3:1, и след смъртта на последния, тя повторила и се оженила за Аристовул, Халкиддския цар, вуйчовия си син. – И угоди на Ирода. Да е бил благочестив и добър човек, той щял да се погнуси.

Ст. 8. Подучена. След хорото си, тя излязла и попитала майка си какво да поиска от Ирод (Мк. 6:24). – Дай ми, и пр. Тя по-напред се показала безсрамница, а сега жестокосърдечна дъщеря на една свирепа и мъстителна майка.

Ст. 9. Се наскърби, и пр. Скръбта не е покаяние; той трябвало и да се разкае. Той зле сторил дето дал такава клетва, но още по-зле сторил дето я изпълнил, когато видял, че тя изисквала отнемането живота на един невинен човек. Преди да даде клетвата, Божият закон го е задължавал да не извършва убийство; и никое негово дело – било клетва или друго – не е могло да го освободи от това задължение. – И заради седещите с него. Вероятно това е било главната причина. Като вничките нечестивци той се боял от присмеха на другарите си, повече отколкото се боял от Бога или от укорите на самата си съвест.

Ст. 11. А тя я занесе на майка си. Подарък по-скъп за нея отколкото “половината от царството”. Йосиф казва за нея: “Тя беже жена препълнена със славолюбие и завист, като имаше грамадно влияние над Ирод, и можеше да го придума да върши работи, които той не искаше”.

Ст. 12. Отидаха и казаха на Исуса. Така трябва и ние да му изказваме скръбта си. Когато смъртта на земни приятели или учители ни доведе при Исуса, великия Учител и небесен Приятел, тогава загубата ни се обръща на печалба.

§61. Исус нахранва петте хиляди (гл. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14).

Това е единственото чудо, за което пишат и четиримата евангелисти.

Ст. 13. И Исус, като чу това, т.е., смъртта на Йоан Кръстител (ст. 12). Възможно е Христос, който плакал на Лазаровия гроб, сега от скръб за приятеля и Предтеча си, да е поискал да бъде сам. Но очевидно това не е главната причина. Преди малко той бил изпратил дванадесетте да проповядват и изцеляват (гл. 10:5). И сега, когато се научил за смъртта на Предтеча си, както се учим от Марко (Мк. 6:30,31), те се били завърнали при него уморени от тежките си трудове; и така Исус търси уединено място повече за тях отколкото за себе си, за да си починат, като им казал, “дойдете …. И починете си малко; защото …. Нито да ядат имаха време”. Той им бил заповядал да идат и да се трудят, и сега им рекъл да си починат. Христос се грижи както за пастирите, така и за пасомите им. Но нека онзи, който се нуждае от почивка бъде уверен, че Христос му заповяда да си почине. – На уединено място, при Витсаида (Лк. 9:10). Витсаида била на северния бряг на Галилейското езеро; и това “уединено място” вероятно е било няколко километра на изток от нея, на североизточния край на езерото. Капернаум, като бил близо до северозападния бряг на езерото, те минали през северната му част, не далеч от брега, а народът тръгнал след тях “пеша” покрая брега.

Ст. 14. И той, като излезе, т.е., от ладията. Народът се затекъл та стигнал на мястото преди Христос и учениците му (Мк. 6:33). – Изцели болните им, и “започна да ги поучава” (Мк. 6:34), т.е., “за царството Божие” (Лк. 9:11). Поне за него, този ден не е бил ден за почивка. Понякога когато търсим почивка, Бог ни дава повече неща да вършим.

Ст. 15-18. А като се свечери, и пр. Никой от евангелистите не разказва изцяло този разговор. Като сравним разказите им, редът на случващото се в този случай е бил този. Като стигнал на брега, Исус сварил народа, че го чака; и несъмнено други трябва да са били на път да дойдат при Христа; и Христос ги поучава и изцелява болните им. През някое време в същия ден, може би като се опитал пак да бъде сам с учениците си, той отива на планината (Йн. 6:3); но и тука народът го последва. Като започнало да се смрачава, учениците му казват, “Пусто е мястото, и време вече мина (т.е., денът е превалив); разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. А Исус им рече: Не им трябва да ядат: дайте им вие да ядат” (ст. 15,16). После (Йн. 6:5-7), като се обърнал към Филип (било защото Филип бил от онази страна, от Витсаида (Йн. 1:44), било защото Исус искал да изпита особено неговата вярност), той го пита, “От къде да купим хляб, да ятат тези?”. И Филип, без да помисли, че онзи, който бил сторил толкова много чудеса, и който бил създавел на хляба, нямало нужда да го купува, казва, “за двеста динари хляб не им постига, за да вземе всеки от тях по малко нещо”, а може би други прибавили (Мк. 6:37), Да идем ли да купим толкова хляб и да им дадем да ядат? Исус отговаря (Мк. 6:38), “Колко хляба имате? Идете та вижте”. След разпитване, Андрей отговаря (Йн. 6:9), “Има тука едно момченце, което има пет ечемичени хляба, и две риби, но те що са на толкова души?”. А Исус казва (ст. 18), “Донесете ми ги тука”.

Ст. 19. И благослови. Лука казва “благослови ги”, т.е., хлябовете и рибите, а Йоан казва “благодари”. Когато благодарим на Бога за онова, което сме получили от него, тогава то била благословено, т.е., става благославящо средство за нас. Обичаят да се благодари на Бога на ядене е бил всеобщ у евреите. И според Талмудистите, общоупотребяваните думи в такъв случай били тези: “Благословен да си, Господи Боже наш, Цар мира, който си произвел тази храна и това питие от земята и лозата”. Но не е вероятно, че Христос се е ограничавал в тези думи.

Ст. 20. И дигнаха останалите къшеи. Само Йоан казва, че това станало по заповед на Христос, който сам казал, че причината за събирането на къшеите е "за да се не изгуби нищо". Може би, учениците му били започнали да си мислят, че Христос по този начин винаги е щял да ги снабдява с храна, и че за това те не трябвало да се грижат вече за нея. Но с тази заповед Исус изведнъж им пресича надеждата, като им показва, че тези къшеи може да им потрябват, и че те не трябва да разточават никой от Божиите дарове. – Дванадесет пълни коша. Те донесли на Исус малкото що имали, и с неговата благословия, освен дето то стигнало за да задоволи нуждите на едно голямо множество, останало и едно голямо количество. Така трябва ние всички да поднесем на Христа малкото си любов, малкото си вяра, малкото си ревност, малкото си познание от духовната истина, и с неговата благословия ние не само, че ще можем са тях да нахраним големи множества, но ще и напълним току-речи празните си кошове; и нашата вяра, любов, ревност и познание много ще се увеличат.

§62. Исус ходи по Галилейското езеро (гл. 14:22-36; Мк. 6:45-56; Йн. 6:15-21).

Ст. 22. И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията, и пр. От Йн. 6:14,15, се учим, че от чудото, което Христос току-що бил извършил народът се убедил, че той е “Пророкът, който имаше да дойде на света”, и за това поискали да го грабнат (да го отведат вероятно в Ерусалим на пасхата, която наближавала, Йн. 6:4), за да го направят цар. Може би, апостолите споделяли това желание на народа. Затова Исус първо изпратил учениците си, и после по-лесно разпуснал народа.

Ст. 23. Да се помоли. В началото на служението си, Христос бил изкушаван от Сатана със светски почести (гл. 4:8,9); а сега се изкушава от народа, който иска да го направи свой земен цар. Нека всички, които така се изкушават, последват примера на Христос, и като бягат от изкушенията, нека отидат насаме с Бога да се помолят, и тогава и те ще надвият изкушението. Но Христос несъмнено не се е помолил само за себе си, но и за човеците. Сега той бил техен Пророк да ги поучава, техен Свещеник да ходатаъства за тях, и, след малко, да принесе себе си за тях; и само тогава да им стане Цар.

Ст. 24. Всред езерото. Йоан казва, че били изминали до двадесет и пет или тридесет стадии (т.е., около четири или пет километра), което съответства на думите в стиха; понеже езерото тука е около дванадесет километра широко. Те вероятно стигнали до срещу Витсаида, и се трудели да излязат на това място, като несъмнено намерението им е било да се спрат там, за да вземат Исус, преди да отидат в Капернаумската страна.

Ст. 25. В четвъртата стража на ноща. Евреите понапред деляли нощта на три стражи, но сега приели Римския обичай да я делят на четири стражи, от по три часа всяка стража. Тази стража, следователно, е била последната част от нощта. Исус е знаел състоянието им, понеже “видя ги, че се мъчат в гребане с лопатите” (Мк. 6:48), но той по добри причини не отишел по-рано при тях. Може би, той е искал с това да утеши църквата си; като е уверил учениците си, че макар те и да се мъчат и да се трудят срещу противните ветрове през дългата тъмна нощ на вековете, пак Христос най-после ще дойде при тях и ще уталожи ветровете. – Вървеше по езерото. Срав. с Йов 9:8 – “Бог сам стъпва на морските височини”.

Ст. 27. Дързайте, и пр. Христос винаги дохожда при людете си с дерзайте. В каквато тъмнина, опасност, или изпитание може и да бъдат, ако те само чуят гласа му, който казва “Аз съм”, те не трябва вече да се боят.

Ст. 28-31. Ако си ти. Не е вероятно, че Петър се е съмнявал, но той е искал да каже, понеже си ти, и пр. В желанието му да иде при Исуса несъмнено е имало и добро и лошо, каквото действително е било естеството му. Той бил изпълнен с любов и верност за Христа, но бил твърде самоуверен: бързо да вярва, бързо да изгубва вярата си, както тука е явно, и още повече по-после в утвърждението му, че бил готов да умре за Христос, последвано от бързото му отричане от него. Христос тука насърчава доброто в Петровата молба, като му казва да дойде при него, и му дава сила да върви по водата. Но Исус, също така, му показва, че вярата му не е толкова твърда, колкото си е предполагал; заото щом се намерил в истинска опасност, и помислил за нея, той започнал да се колебае, и така да потъва. И, ако и да би било криво той да моли Христос да направи някое чудо, за да покаже на другите Петровата вяра, пак вижда се, че Христос е погледнал на добрата страна на молбата му – жарката му любов и ревност за Христос, - та не го изобличил за пожеланието му да върви по водата, но само за дето после се усъмнил. Когато се второчал в Христа, той бил в безопасно състояние, а когато поглеждал на опасностите, той започвал да се колебае. Така е с всички. Мъжеството на християнина произлиза от вярата в Христос, а не от упованието му в себе си. След всичките чудеса на Христа, след всичко що той е извършил за нас, право може да рече на всеки един от нас “Защо си се усъмнил”.

Ст. 32. Вятърът утихна. Колко дивни чудеса! Какви доказателства за божествеността на Христос! Нахранване 5,000 души, въвене по водата, успокояване на вълните. Не е чудно дето му се поклонили и думали, “Наистина Син Божий си” (ст. 33). Сравнете подобното чудо записано в гл. 8:26, и тълкуванието на онзи стих.

Ст. 34. Генисаретската земя. Тази земя е била една поляна на северозападния бряг на Галилейското езеро, от която и езерото понякога се нарича “Генисаретско” (Лк. 5:1). Тази поляна (според Йосиф) е около пет километра на дължина и три или три и половина на ширина; и във времето на Христос била твърде плодородна. Градът Капернаум е бил разположен на североизточния й край. Вероятно е, че Христос и учениците му излязли от езерото на тази поляна, малко на юг от Капернаум, и че след малко време той влязъл в града, и изрекъл словото записано в Йн. 6:22-71.

Ст. 35,36. И когато го познаха тамошните мъже¹⁸, и пр. Сравнете с по-пълния разказ в Мк. 6:54-56. – И колкото се допряха, без изключение. Никой не отишъл при него напразно. “Да ви бъде според вярата”. И допирането не е било необходимо нужно. Но с допирането си те показвали вярата си; и от него, така също, ставало явно, че целителната сила излизала от Христа.

Назад | Съдържание | Напред