Глава 14.

¹ Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

² В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

³ И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

⁴ И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

⁵ Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

⁶ Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

⁷ Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

⁸ Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.

⁹ Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

¹⁰ Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

¹¹ Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

¹² Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

¹³ И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

¹⁴ Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

¹⁵ Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

¹⁶ И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

¹⁷ Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

¹⁸ Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

¹⁹ Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

²⁰ В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

²¹ Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

²² Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

²³ Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

²⁴ Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

²⁵ Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.

²⁶ А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

²⁷ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

²⁸ Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

²⁹ И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

³⁰ Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;

³¹ но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.
 

§138. Последната Исусова реч към учениците му (гл. 14-16).

Целта на тази реч е повечето, за да може Христос да ги утеши за отхождането си. Затова, той ги увещава да вярват в Бога и в него; Той им дава по-пълно откровение на отношението си към Отца и на единството си с него; Той им обещава Светия Дух; Под образът на лозата и клоните й, той показва колко тясно е свързан с тях; той ги съветва да се обичат един друг, и им предсказва, че ще бъдат ненавиждани и гонени от света; той пак им говори за идването на Светия Дух и за делото му; той ги насърчава като им се обещава, че ще ги види пак след малко, и ги поучава да се молят в негово име.

Гл. 14:1. Да се не смущава сърцето ви. Няма съмнение, е той е съгледал, че те са смутени. Те го бяха следвали почти три години, с надежда, че той е този, който ще избави Израел (Лк. 24:21). Само няколко дни по-рано, той беше влязъл тържествено в Ерусалим, беше очистил храма, и беше смълчал всички противници. И без съмнение, те са се надявали, че на този празник той ще привлече при себе си всяко юдейско сърце, като се провъзгласи публично, че е Месия, и стъпи на Давидовия престол. Но вместо да направи това, Исус сега говори за отхождането си, и казва, че един от тях ще го предаде, и че даже Петър ще се отрече от него. Той учреждава така също едно възпоминателно угощение (Тайната Вечеря), като им казва, че хлябът е тялото му, което се дава за тях, и виното е Новия Завет в кръвта му, и че те трябва да правят това във вечно възпоменание на него и на неговата смърт. Това всичко сочеше, не че той ще се короняса за цар, но че ще се раздели от тях и ще умре. Не е чудно, че те се смущават. Но в най-първите думи на тази глава и на тази величествена ре, толкова превъзходна и хубава, че се вижда да няма нужда от тълкувание, която привлича любезните мисли на всеки истински ученик, Исус им насочва умовете към единствения истински източник на утеха, и им казва: Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте. На гръцки и двата глагола може да са в изявително и в повелително наклонение; и в много преводи първият се превежда в изявително, а вторият в повелително наклонение, - така например, Вярвате в Бога, и в мене вярвайте. Причината, която се дава за това е, че учениците, разбира се, вярваха в Бога, и следователно Исус нямаше нужда да ги увещава да вярват в Него. Но това тълкувание не обръща внимание на великата истина, че даже и вярващите имат нужда постоянно да се молят, “Господи, придай ни вяра”. Особено нашите съмнения, обезсърчения, и сърдечно смущение (както беше с тези ученици) произхождат най-вече от нямане вяра в Бога. И това е тъкмо увещанието, което ние сега даваме на такива, като им казваме: Защо се смущавате? Вярвайте в Бога, който устройва и управлява всичко с безкрайна мъдрост и любов; вярвайте и в Христос, приятелят ви, който е винаги с вас. “Сърцето на учениците се смущаваше, защото те нямаха истинска вяра в Бога. И Исус им заповядва да упражняват тази вяра, и да почувстват присъствието на Отца, както се е проявил в лицето на Сина. Тази вяра е най-простият член във вероизповеданието на християнина. Ние постоянно казваме, и учим децата си да казват: Вярвам в Бога Отца. Но ако ние разбирахме напълно значението на това, което казваме, смущенията на сърцата ни щяха да утихнат, и вярата ни щеше да има действителна сила над целият ни живот, и повече отколкото сега, над целият свят”.

Ст. 2. В дома на Отца Ми има много жилища (Цгр.). Въобще се предполага, че домът на Отца ще рече небето. Срав. с 2Кор. 5:1, “Имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен”. Някои, обаче, предполагат, че Исус тук говори за цялата вселена, като дом Божий, в който има много жилища. Но е истина, без съмнение, че и на небето, където Бог особено се проявява, и където светиите и ангелите се събират, има много жилища, удобни за техните разни нужди, способности, и наслаждения. Но вероятно е, че думите тук се отнасят към обширността на този небесен дом, където има жилища за всички; и Исус особено утешава сърцата им като ги уверява, че има жилища за тях. – Ако не беше така, Аз щях да ви кажа. Те се надяваха да бъдат винаги с него, да седнат на престоли и да съдят дванадесетте Израилеви племена, а сега той им казва, че ще ги остави, и те се страхуват от постоянна раздяла. Но той им показва, че не е така, че ако бе така, той би иб казал от по-преди, и нямаше да ги остави да се ласкаят с надежда, че ще бъдат винаги с него. Напротив, отхождането му е нужно за изпълнение на намерението му и осъществяване на надеждите им, защото където той отхожда има много жилища, и той отида да им приготви място. Как той приготвя място за нас, това не знаем напълно. Знаем, обаче, че той ни е Предтеча там, и наш Първосвещеник (Евр. 6:20), и че той винаги ходатайства. Както чрез Духа си, истината си, и провидението си той тук приготвя всеки от нас за мястото, което ще заема, така и там той приготвя място за всеки. Често смъртта на мили приятели спомага да ни приготви за онзи небесен дом; и в същото време тяхното присъствие там ще приготви по-добре мястото за нас.

Ст. 3. Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си. Както този, който отива пред своите пътници другари, да им приготви място за нощуване, се завръща, след като го приготви, да ги пресрещне и да ги придружи, така и Исус нашият Предтеча ще дойде (когато и ние сме приготвени за мястото) и ще ни заведе на вечното жилище, което ни е приготвил. Само в последният ден той ще дойде и ще приеме всичките при себе си. Но няма съмнение, че Исус тук загатва за идването си при всеки който умира. Така Стефан, когато беше на умиране, видя Исус, че идва за него (Д.А. 7:55); и мнозина умиращи християни са засвидетелствали същото нещо. – Тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. Христос ще отиде, ще приготви, и е дойде все за учениците си, и истинската му лична любов към тях се познава по това, че той ги иска да бъдат с него; така както личната към Христа любов на всеки истински ученик се явява в желанието му да отиде и да е с Христа (Фил. 1:23). Колко утешителна е мисълта, че Христос наистина ни иска да бъдем с него! Срав. с гл. 17:24.

Ст. 4. И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. Той току що им бе казал къде отида, именно, при Отца (ст. 2); и за него, пътят беше през страдание и смърт, както той често им беше казвал (Мт. 16:21, 17:23, 20:17-19). И той им беше вече загатнал, че за тях и за всичките хора той сам беше пътят (гл. 10:1,7, 11:25). И това той сега ще ги научи по-ясно (ст. 6).

Ст. 5. Не знаем къде отиваш. Вижда ни се чудно, че те не знаеха. Имаше по-малко от една седмица откакто той им беше казал, че отива в Ерусалим, за да умре (Мт. 20:17-19); и даже сега (ст. 2) той им беше казал, че отива при Отца. Но те бяха толкова уверени, че Исус като Месия ще царува лично тук на земята, че не вярваха, че тези думи трябваше да се разберат буквално, и само след възкресението му (Лк. 24:21), те проумяха такива предсказания като тези, - дори даже и тогава (Д.А. 1:6), а само след възнесението му и изливането на Светия Дух в Денят на Петдесетница (Д.А. 2:30,32,33,36). Всичко това показва колко е трудно за хората да разберат най-простите истина, ако са противни на предразсъдъците им.

Ст. 6. Аз съм пътят, и истината, и животът. Според обичая си (срав. с гл. 3:4-6, 4:19-24), Исус обръща разговора от външни и естествени неща към духовни истини. Тома пита на кое място на света Исус отива, и по кой път може да се отиде там. Но Исус показва, че важното нещо не е да отиде на някое особено място, но да отиде при Отца, и че той сам е пътя за него. Той е пътят, защото само чрез изкупителната му кръв ние можем да имаме дръзновение да се приближим до Отца (Еф. 3:12; Евр. 10:19,20). Освен това, истината и животът разясняват това. Той е пътят, защото той е истината и животът; защото цялата истина за Отца е открита в него, така, че който познава него, познава и Отца (ст. 7), и който вижда него, вижда Отца (ст. 9), и така чрез познаване него, познава и Отца. И той е пътят, защото той е животът, защото само чрез него приемаме онзи духовен живот, онова ново рождение (гл. 3:3), и онази святост (Евр. 12:14) без които не можем да видим Бога. Той е животът, т.е., той има живот у себе си (гл. 1:4, 5:26), и той го дава на другите (гл. 10:10); и по този начин им дава власт не само да познават Бога и да идват при него, но и да бъдат синове Божий (гл. 1:12). – Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Той сега не говори за отиване в домът на Отца, както в ст. 2, но при Отца, защото “ние няма да намерим Бога на небето, но ще намерим небето в Бога”. Ако не отидем при Отца тук на земята, не можем да отидем в домът му когато умрем. Освен чрез мене, т.е., чрез мене като пътят, и истината, и живота. Но от това не трябва да заключим твърде бързо, че едно лично познаване на Христос, както се е проявил в плътта, е неизбежно нужно. Защото ако е така, как е могъл да се спаси някой преди идването му? Ние трябва да помним, че и преди въплъщението си, той беше Слово Божие и по разни начини е открил Бога, че той е светлината, която (в разни степени и по различни начини) “осветява всеки човек, който иде на света”. Виж. гл. 1:9, и бел.

Ст. 7. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми. Срав. с гл. 8:19. Това така също ни разяснява как той е пътят за Отца, именно, защото в него ние познаваме Отца. Ние можем да научим много неща за Бога от неговите дела, но той се е напълно открил само в Христос. Заради това, ако желаем да познаем Отца както трябва, ние трябва да изучим животът и характерът на Христос, и то не само с хладнокръвен ум, но с горещо и любящо сърце, защото Бог е любов, и само любовта може да разбере любовта. – И отсега Го познавате, и пр., - не точно от тази минута, но, както в гл. 13:31, той говори пред вид на смъртта си и свършеното си дело. От откровението за себе си, и от настъпващата му смърт и възкресение, те се накараха да го познаят не само като Син Давидов, избавител Израилев, но и като Бог явен в плът, божествен Спасител на човеците, който “чрез възкресението от мъртвите се откри с всичка сила Сина Божий” ( Рим. 1:4). И забележете, че това беше истина особено за самия Тома, комуто той сега говори и който след възкресението му позна за Господ свой и Бог свой (гл. 20:28).

Ст. 8. Има мнозина, които като Филип, желаят някое външно и видимо проявление на Бога, но такова естествено видение на Бога е невъзможно. Бог е дух, и трябва духом да се види, както и духом трябва да му се кланят (гл. 4:24). Ние можем да знаем само характера и свойствата му, отношенията му, чувствата му към нас, и намеренията му за нас.

Ст. 9. И Исус тук показва, че в това, единственият начин по който Отец може да бъде познат, Филип, вместо желаемото си видение, е имал добър случай отколе да види и познае Отца. – Толкова време съм с вас. Филип беше един от първите ученици на Христос (гл. 1:43), и го е познавал около три години; и при все това пак не го познал. Той беше видял чудното съвършенство на съвършеният му живот и безграничната му любов и милосърдие; той беше видял как всякакъв вид болести, и смърт, и бесове, и ветрове, и вълни се подчиняваха на волята му; и пак той не го познаваше, че е Емануил, Бог с нас. Той не знаеше, че в делата, любовта, и характера на Христос, той всеки ден гледаше характера, делата, и любовта на Отца. – Който е видял Мене, видял е Отца. Виж. и гл. 12:44,45 и бел., и срав. с Кол. 1:15; Евр. 1:3. Думи като тези, и въобще цялата тази реч, са съвършено противни на всякакво Сокиниянско или Арианско понятие за Христос. Това може да се изтълкува само съгласно с понятието на апостол Йоан за Христос, - че той бе в началото с Бога, и бе Бог (гл. 1:1), и че когато стана плът той яви на хората слава като на Единородния от Отца (гл. 1:14).

Ст. 10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Срав. с гл. 10:38 и бел. В един смисъл, Бог е във всичко, и всичко е в Бога. Истина е също, че по някакъв си особен начин, Бога е в своите люде, които са негов храм. Но тук цялата връзка на разговора (виж. особено ст. 9) показва, че Исус казва, че е в Отца, и Отец в него, в съвсем друг смисъл, именно, защото те са наистина едно (гл. 10:30). В него обитаваше “телесно всичката пълнота на божеството” (Кол. 2:9. – Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря. Срав. с гл. 8:38. Това се отнася не само към сегашните му думи, но и към всичкото му учение през живота му на земята. Всичките му думи са били откровение от Отца, когото Филип сега искаше да види. И, както той прибавя, същото е истина и за делата му; защото пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Срав. с гл. 8:28. И така, понеже всичките му думи и дела бяха думите и делата на Отца, който пребъдваше в него и се откриваше чрез него, как можеше Филип да каже: “Покажи ни Отца?”.

Ст. 11. Виж бел. на гл. 10:38, където той даде същия съвет на юдеите. Трябва да имат такова доверие в него, че да приемат свидетелството му, че той е в Отца и Отец в него. Но ако не направят това, те трябва да се убедят от делата му поне.

Ст. 12. Както обикновено Истина, истина въвежда нова и важна истина. Срав. с гл. 1:51, и бел. – Който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. Удивително обещание! Но то се е изпълнило, - не обаче с външни естествени чудотворни дела, които учениците са извършили, но с духовни дела, каквито също бяха Христовите най-велики дела. Той правеше естествени чудеса, така че хората да повярват в него, че той има власт да прощава грехове (Мт. 9:6), и като повярват, да могат да имат живот в неговото име (Йн. 20:30,31). Апостолите правеха тези външни чудеса, които Исус правеше, като изцеряваха болни, отваряха очите на слепи, и даже възкресяваха мъртви. Но по-големите дела, които те направиха, и които мнозина вярващи във всеки век са направили, бяха духовни дела, като са изцерявали болнави души, са отваряли очите на духовно слепите, и са възкресявали мъртвите в грях в нов духовен и вечен живот. Тези дела са били по-големи от по-предишните, понеже душата струва повече от тялото, и понеже властта да промени човек душа (която е надарена са силата на избор и воля) стои по-горе от властта да промени несъпротивяващо се вещество. И тези по-големи дела те можаха да извършат, както Исус казва тук, защото “аз отивам при Отца си”, т.е., защото, като отиде при Отца, той изпрати Светия Дух, чрез действието на когото направо върху истината в сърцата на хората това голямо духовно дело се извърши много по-бързо, отколкото чрез личното присъствие на Христос. Това се изпълни най-първо в Денят на Петдесетница, когато в един ден, до колкото знаем, повече души повярваха в Христос и станаха наследници на живот вечен, отколкото през всичкото лично проповядване на Христос на света. Освен това, Деяния на Апостолите и цялата история на Християнската Църква, във всичките векове и във всичките страни на света, показват много такива петдесетнични времена, когато това обещание се е изпълнило изобилно. И ние не се съмняваме, че бъдещето ще покаже още по-забележителни изпълнения. “Във всяко лице, което се накара да види Отца и да познае любовта на Отца както е открита в Христа, има едно дело такова, каквото той направи. В обширното разпространение по света на Християнството има по-голямо дело отколкото той е направил когато беше на земята. Той остави царството си като едно от най-малките влияния на земята, но то е пораснало като велика сила над всичките земни царства, и всичко, което е най-чисто и най-добро в човешкото образование и цивилизация е намерило подслон в клоните му”.

Ст. 13. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя. Каквото: това е наистина едно обширно обещание. Сравнете други обещания за отговори на молитва, като например: Из. 22:27; Вт. 4:29; Пс. 34:15, 37:4,5; Ер. 29:12,13; Й-л 2:32; Мт. 7:7,8; Мк. 11:24; Йн. 15:16, 16:23; Як. 1:5; 1Йн. 3:22, 5:14,15. Бог никога не оставя на човеците да управляват света. Той никога не се е обещал да им даде точно това, което искат. Всякога има условие на обещанията му; по някой път това условие се подразбира, но въобще то се изказва, както в гореприведените случаи. Условието положено тук и повторено в следващият стих и в цялата тази реч (срав. с гл. 15:16, 16:23), е че ние трябва да просим в Христовото име. Но това не значи просто да кажем, че ние просим едно нещо в негово име, нито че идваме при Отца чрез Христос като наш ходатай. То значи наистина всичко това, но и нещо повече, а именно, че ние на можем да просим едно нещо в Исусовото име само защото го искаме, а трябва и да сме уверени, че Той го удобрява. То ще каже, че ние толкова обичаме Христос и толкова сме едно с него, че неговите цели и намерения са наши, и неговите желания са наши желания; така, че колкото и да желаем лично за себе си едно нещо, ние не го просим за това, но защото (както вярваме) го желае Христос. Само така ние можем наистина да просим в негово име, като чувстваме всякога, че ако той не желае едно нещо, тогава и ние не искаме да ни се изпълни просбата. И така всичките ни молитви ще се съобразяват с Христовата молитва в Гетсимания, защото всякога ще казваме, “не обаче както аз искам, но както искаш ти”. Така и молитвите ни ще се съобразяват с примера, който Христос беше вече дал на учениците си (Мт. 6:9-13), защото, както ни поучава там, ние ще сложим най-напред не думите, но желанието, така, че неговото име да се свети и неговата воля да бъде; и всичките ни лични просби ще бъдат включени в това желание и подчинени на него. – Ще го направя. Забележете, че тук и в следващия стих той казва, Аз ще го направя, а в гл. 15:16 и 16:23, той казва, е Отец ще даде отговорът. Така постоянно единството му с Отца излиза на яве в тези глави. – За да се прослави Отец в Сина. Срав. с гл. 11:4, 12:38, 13:31, и бел. Както Отец се прослави във всичките дела, които Христос извърши на земята, така и той ще се прослави в онези по-големи дела, които Христос ще направи чрез людете си и в отговор на молитвите им; и както през целият си земен живот той търсеше славата на Отца, така, както той казва тук, той ще направи тези неща, за да се прослави Отец.

Ст. 14. Това е изразително повторение на обширното обещание в предишния стих, и така също на условието, именно, в мое име. И на двете места той казва, Аз ще го направя, а пък по-късно (виж. бел. на ст. 13), той казва, “Каквото попросите в мое име, Отец ще го даде”. – Това ще сторя, т.е., това нещо, което просите, - но с условие това нещо да се иска в Христово име, и с уверението на неговото одобрение, като просим най-първо от всичко, така че Божията воля да бъде, и като искаме особеното си прошение с предположение, че то е Божия воля, или най-вече, че то е Христово желание. Срав. с 1Йн. 5:14,15.

Ст. 15. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди (Цгр.). Срав. със ст. 21,23 гл. 15:10,14; 1Йн. 5:3. Любовта е изпълнение на закона; а целта на Евангелието е да всади любов в сърцата на човеците. Но любовта се доказва чрез послушание. Ако любим Христос, ние ще покажем любовта си като се трудим да угаждаме, да се покоряваме на заповедите му, и да вършим тези работи, които са угодни нему (1Йн. 3:22), така както Христос правеше в отношенията си с Отец (гл. 8:29). Вижте особено какво доказателство на любов Христос поиска от Петър (гл. 21:15-17).

Ст. 16. И Аз ще поискам от Отца. Забележете връзката с предишното: Вие опазете моите заповеди, а аз ще поискам от Отца, и пр. Исус винаги е представен, че ходатайства за людете си – за тези, които пазят заповедите му. Виж. Рим. 8:34; Евр. 4:14,15, 7:25. – И Той ще ви даде друг Утешител, т.е., Светия дух (виж. ст. 26). Гръцката дума е Параклит, и не значи само Утешител, но и Адвокат (Защитник, Ходатай); и тези думи добре описват разнообразната работа на Светия Дух, който щеше да им помогне да запомнят и разберат истината (ст. 26, гл. 16:13) и да проповядват (Мт. 10:20), и да направи проповядването им да подейства (гл. 16:8-11). Той щеше да им помогне в молитвите им и да ходатайства за тях (Рим. 8:26,27). С това се съгласява и фактът, че Исус тук казва, “Аз ще ви дам друг Параклит”, т.е., той сам беше Параклит (срав. с 1Йн. 2:1, където той така се нарича, макар и да е преведено Хадатай), а сега, понеже ще ги остави, той ще им изпрати друг на мястото си. Тук и в ст. 26, той казва, че Отец ще прати Утешителят, но забележете, че като съзнава, че е едно с Отца, той казва (гл. 15:26, 16:7), “Аз ще ви го изпратя”. – За да пребъдва с вас до века. И така Христос става техен Утешител, като им казва, че макар той сам и да си отиде, друг ще дойде на негово място, който никога няма да ги остави. Срав. и със ст. 18.

Ст. 17. Духът на истината. Срав. със ст. 6, където Исус казва, че самия той е истина. Всичката истина бе у Христа, защото той беше божествен и безкраен по мъдрост и знание, както и по всичките си други свойства; и по същата причина цялата истина е в Светия Дух. Чрез него истината е била открита на пророците (2Пет. 1:21). Той тук се нарича така, защото ще ги настави на всяка истина (ст. 26, гл. 16:13) като действа като дух в техните духове, и като им помага да разберат истината и да я приспособят в сърцата си. – Когото светът не може да приеме. Светът, т.е., светските човеци, тези които не са се възродили. Такива човеци никак не могат да приемат Св. Дух. Те не могат да разберат духовната истина. То е така също вън от техния кръг, както гледането е вън от кръгът на слепецът. “Богът на този свят” е заслепил очите им (2Кор. 4:4). Срав. особено с 1Кор. 2:14, “Естественият човек обаче не побира това, което е от Божия дух, защото за него е безумие, и не може да го разбере; понеже то духовно се изпитва”. Тук се дава една от причините защо светът не може да го приеме, именно, защото го не вижда нито го познава. Светът приема това, което може да види. Светските хора ходят със зрение, а не с вяра, и понеже Светия Дух не може да види, и понеже този, който е просто един световник не съзнава вътрешно присъствието му (защото ако го съзнаваше той нямаше да бъде световник), той не го познава и не вярва в него. Но забележете, че макар Христос и да казва, че светът не вижда Духат, той не казва, че учениците му го виждат. Светът не вижда, и следователно не познава, но за учениците си той казва, че макар и да не го виждат, те обаче, го познават. И защо? – Защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. Те вътрешно съзнават присъствието му, и постоянно опитват утехата, наставлението, и помощта му. Кръгът на действие на Светия Дух е в душите ни. И, отчасти поне, може да е било за това, което Христос е казал на учениците си, че е по-добре за тях той да си отиде (гл. 16:7). Христос, във въплътеното си състояние, се намираше вън от учениците си, и работеше за тях, но не в тях.

Ст. 18. Няма да ви оставя сираци. Както в гл. 13:33, той мисли за тях като за свои деца, които, за няколко дни, ще останат самички като сирачета. Но той казва, че няма да ги остави така. – Ще дойда при вас. Това не се отнася към идването му след възкресението му, защото скоро след това той пак се изгуби с възнесението си, и тогава те щяха още повече да бъдат сираци. Но, както става явно от връзката на думите, то се отнася към духовното му идване в лицето на Светия Дух, или “духовното проявление на себе си и на Отца, чрез дарът и пребъдването в душата на Светия Дух, когото Отец изпраща в негово име”. Това не означава, че Христос е Светия Дух, тъй както и ст. 9 (Който е видял мене, видял е Отца) не означава, че Христос е Отец. Но макар и да има такова различие помежду им, така че Исус може да каже, че Отец, в отговор на молитвата на Сина, изпраща Светия Дух, има обаче и такова единство, така, че ние виждаме Отца в Сина, и с приемането на Светия Дух ние приемаме и Отца и Сина. Виж. ст. 23.

Ст. 19. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, - защото той няма вече да бъде в света телом, а светът вижда само с външното око (виж. бел. на ст. 17). – А вие Ме виждате. Някои мислят, че това значи, че те ще го видят след възкресението му, когато учениците му го видяха, но светът въобще не го видя (Д.А. 10:40,41). Но макар това и да е истина, това тълкувание на се съгласува със значението на думите му, че той духовно ще бъде с тях след като телесно се изгуби. Вижте особено разяснението, което самия Исус дава на това в ст. 21-23. Следователно, значението трябва да е, че те ще го видят с духовно зрение, и духовно ще разберат присъствието му, както се разяснява в тези стихове. – Защото аз съм жив, и вие е бъдете живи (Цгр.). Това така също разяснява защо те ще го видят. Макар според мнението на света той е бъде умрял, той обаче ще бъде наистина жив, защото той е живият; да, той е самия живот, а тъй като и те ще участват в този живот (понеже всеки, който вярва в него има сега този вечен духовен живот – гл. 5:24), те ще го видят. Душевното съзиране на личното присъствие на Христос, следователно, зависи от споделяне на духовния му живот. Обещанието е за духовно виждане, което зависи от духовен живот.

Ст. 20. В оня ден. Когато светът няма вече да ме види, вие, обаче, в духовният си живот ще познаете духовното ми присъствие. Това започна да се изпълнява в денят на Петдесетница, и се изпълнява през всеки век във вярващите души. – Ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас. Той не казва, че те ще разберат как това може да бъде, но че те ще го познаят, че е така. Вярващият човек приема Христос като свой божествен Спасител, който е в Отца, и Отец в него (гл. 10:38); и той сам съзнава, че е в Христа, и Христос в него. Павел казва: “И сега вече не аз живея, но Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Малко по-късно, Исус разяснява тази истина под образът на лозата и клоните (гл. 15:1-7).

Ст. 21. Христос току-що им беше казал, че той ще дойде при тях (ст. 18), че те е го видят (ст. 19), и че те ще бъдат в него, и той в тях (ст. 20). А сега той излага условията под които те и другите човеци могат да се наслаждават на тези обещания – от това драгоценно духовно приобщаване в Христос, за спечелването на което мнозина са се отдръпвали от света, и са живели аскетичен (отшелнически) живот, с много постене, епитимии, и страдания, които те сами са си налагали. Но вместо тези неща, Христос посочва един път, който е отворен на всички, от каквото съсловие и да са, т.е., единствения път на любовта – любовта, която се показва и увеличава чрез пазене на заповедите му. – Който има Моите заповеди и ги пази. Който има заповедите му не означава – Който ги има при себе си (например в Библията си), нито – Който ги има в умът си, но – Който ги разбира духовно. Който ги има така – като оценява, че всичките му заповеди се включват в законът на любовта, или в заповедта да го последваме, т.е., да бъдем като него по сърце и живот – и който ги държи, или се обхожда съобразно с тях, той е, казва Христос, който ме люби. Срав. с бел. на ст. 15. Няма съмнение, че свещеникът и левитът знаеха Божиите заповеди много по-добре от добрия Самарянин, но Самарянинът беше този, който действително ги имаше (в подразбирания тук смисъл), и който ги пазеше. И всеки, който има тази любов, казва Христос, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя. По този начин всеки ученик може да стане “възлюбен ученик”. Любовта, за която се говори тук, и която и Отец и Син имат за такива любящи и послушни ученици, не е онази милосърдна любов, която Бога има за целия свят (гл. 3:16), и която той има за хората даже когато те са мъртви в престъпленията и греховете си (Еф. 2:4,5), но е любовта на лично приятелство (гл. 15:14,15) и духовно общение, която ние имаме с тези чиито характер ни е угоден. И колкото повече човек има такъв характер, т.е., колкото повече той се уподобява на Христос, толкова повече той ще се наслаждава с тази любов на Отца и Сина, и толкова повече Христос, както се казва тук, ще яви себе си нему. Виж. и ст. 23.

Ст. 22. Юда, който се споменава ту, беше брат (или син) на Яков (виж. Лк. 6:16 и Д.А. 1:13), и вероятно е същият, когото Матей нарича Левей, а Марко (3:18) Тадей. Виж. бел. на Мт. 10:3. – По коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? Както Филип (ст. 9) желаеше външно явяване на Отца, така и Юда не може да разбере как Синът може да яви себе си по друг начин освен във външен образ, който да се види и от света и от тях. Освен това, то е противно на понятията му за Месия, защото, както всеки юдеин, той очаква, че Месия ще въздигне външно и всемирно царство.

Ст. 23. Сравнете внимателно този стих със ст. 21. Като отговаря на въпросът на Юда, Христос отчасти повтаря това, което беше казал в ст. 21, и отчасти го разяснява. И тук и там условието е същото, именно, любезна послушност на Христос, но тук се показва, че явлението е вътрешно и трайно. Но даже в изложението на условието има разлика във формата, защото в ст. 21 пазенето на Христовите заповеди се споменава като знак или доказателство на любов, а пък тук то се представя, че е плодът на любовта. И в двете места, първото следствие на тази любяща послушност, е че “Отец ми ще го възлюби”. Но вместо “ще явя себе си нему” (за което юда беше попитал), той тук отговаря: - И ще дойдем при него, и ще направим жилище у него (Цгр.). Така той разяснява, че ще се яви на душите им; и той прибавя, нещо, което не беше казвал по-рано, че “ние” (т.е., Отец и Аз) “ще дойдем при него, и ще направим жилище у него”. Думата жилище тук не значи временно, но постоянно обиталище. Това обещание, прочее, е по-голямо от предишното, което казваше, че той ще яви себе си на послушният ученик; обещанието тук казва, че Отец и Син ще направят жилище в душата му. Срав. с Отк. 3:20, и всичките онези места, където християните се представят като храм Божий. Земната опитност на християнинът е по този начин предвкусване на небесната му опитност. На земята, Бога е който живее с нас; на небето ние ще живеем с Бога.

Ст. 24. Както е истина, че който обича Христос “ще опази словото му” (ст. 23), така и обратното е истина, както той сега казва: - Който не Ме люби не пази думите Ми. Човек може външно да бъде нравствен без да има любов към Христа, без да бъде наистина свет, и без да пази наистина думите му, защото всичките тези неща се намират в любовта и в самия Исус. – И учението …. не е Мое, а на Отца, така че, който не пази учението му, той не пази и учението на Отца. Виж. бел. на гл. 12:49. Който отхвърля този, който е пратен, той отхвърля и този, който го е пратил. Както предишния стих показва как Христос ще се открие на вярващите (т.е., като той и Отец си направят жилище в тях), така това, като отговаря на другата част на Юдовия въпрос, показва защо той не може да се яви на света. Те не обичат Христос, и не пазят учението му, което е учението на Отца. И така, като отхвърлят любовта Божия, която се открива в Сина, те сами запушват пътя на общение с Бога, и Бог не може да пребивава в тях. Ако те отворят вратата на сърцата си да приемат любовта му, той ще влезе при тях (Отк. 3:20).

Ст. 25,26. Исус знае, че те не разбират напълно тези големи духовни истини, и така той ги насърчава като ги уверява, че по-късно, чрез Светия Дух те ще получат по-пълно откровение за тези истини. Много неща има, които те не могат да разберат добре докато Исус не се прослави (гл. 12:16). Освен това, в едно отношение Светия Дух ще бъде по-действителен учител, защото той ще говори в тях, когато Исус говореше на тях. – Утешителят, виж. ст. 16. – Когото Отец ще изпрати в Мое име, т.е., като свой представител, да продължи и свърши делото му за изкуплението на човеците от всяко беззаконие и да ги “направи чисти, за избран на себе си народ, ревностен за добри дела” (Тит. 2:14). – Той ще ви научи на всичко, т.е., всичката истина, която е нужно за вас да знаете, както в гл. 16:13, където той казва, “Ще ви настави на всяка истина”. – И ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Даже и за дванадесетте апостоли, делото на Светия Дух е било повечето да им напомни това, което Исус ги беше научил. Забележителен пример от изпълнението на това обещание имаме в самата тази реч, и другаде в това Евангелие, където Светия Дух без съмнение е помогнал на Йоан да си припомни думите на нашия Господ. Такива обещания като това ни уверяват, че и устните им поучения и съчинения са били, в най-голям смисъл боговдъхновени, и съвършено съгласни с Божия ум и воля – че те, както и старозаветните пророци, “говориха движени от Светия Дух” (2Пет. 1:21). Но макар това обещание да се отнася особено до тях, както става явно от формата му и от работата, която им е била дадена да вършат, то се касае, както и всичките други обещания в тази реч, и до нас, според нашата работа и нужда. Исус е със своите люде до края на века (Мт. 28:20); и Светия Дух е във всички, и плодовете му се показват на яве във всички. Но той учи и нас и ни напомня Христовите поучения, главно чрез писанията, които той им помогнал да приготвят за нас. “Освети ги чрез твоята истина; твоето слово е истина”.

Ст. 27. Мир ви оставям. “Мир вам”, “Иди си с мир”, бяха обикновени изрази за прошка или казване “Сбогом”. Виж. 1Цар. 1:17; Лк. 7:50; Д.А. 16:36; Як. 2:16; 1Пет. 5:14, и 3Йн. 15. И Исус сега се готви да се раздели с тях (виж. ст. 30), макар и да продължава речта си през гл. 15 и 16. Но макар, че той несъмнено изговаря тия думи като “Сбогом” на тях, той разяснява, че не ги казва по обикновения начин. – Моя мир ви давам. Както учениците щяха да видят на другия ден, Христос имаше мир, който не се смущаваше от никакво предателство или напускане от страна на приятелите му, от никакви заплашвания, укори, или порицания от страна на неприятелите му, и от никакви страдания. Както Бога е “Бог на мир”, така и мирът беше отличителна черта на Христос. Както “животът” беше в него, така беше и мирът в него; и както той дава живот, така той дава и мир. Изпълнението на това обещание беше, което усили апостолите да посрещнат с мирни и несмутени сърца заплашванията и гоненията на началниците в Ерусалим, след денят на Петдесетница (Д.А. 4:8,19,31, 5:29,41), - което даде мир на Стефан пред лицето на една жестока смърт (Д.А. 6:15, 7:59,60), - което одързости затворените Павел и Сила да пеят песни през нощта (Д.А. 16:25), - и което е крепяло сърцата на Християнските мъченици във всеки век. Но обещанието не е само за тях, но за всички ни. Срав. с Фил. 4:6,7, където този мир, Христов мир, “мир Божий, който превъзхожда всеки ум”, се обещава на всички, които “във всичко с благодарение изказват прошенията си на Бога в молитва и моление”. – Аз не ви давам както светът дава. Хората често казват “Мир вам” просто за форма; често те го казват със сърдечно желание за нашият мир; и даже понякога те работят за нашият мир, но само Христос може да го даде. Той дава своят мир (“моят мир”), един душевен мир, който не зависи от външни обстоятелства, и който не се състои от нямане на изкушения или изпитни, но мир посред изпитни или изкушения. – Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои. Тези думи отчасти са повторение на думите от първия стих. Като са били уверени, че те ще имат друг защитник (ходатай), т.е., Светия Дух, и че ще получат от Отца каквото попросят в Христово име, и че Отец и Син винаги ще пребъдват в тях, те нямат за какво да се страхуват или смущават.

Ст. 28. Чухте как Аз ви рекох, и пр. Виж. ст. 2,3,18-21. – Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца. Истинската любов се труди за доброто на другия, а не за своето добро. В тяхната скръб имаше себелюбие (както има и в нашата скръб за приятелите, които той прибира при себе си), защото скръбта им произлизаше повечето от мислене за загубата им, когато, напротив, любовта към него трябваше да ги накара да мислят за неговата печалба, и да се радват, че той щеше да се завърне у дома на Отца си и в небесно общение и слава. После (гл. 16:6,7) той ги утешава, като ги уверява, че то ще бъде полезно и за тях. – Защото Отец е по-голям от Мене. Тези думи са станали предмет на много спорове между тези, които приемат истината, че Синът е “Истински Бог, единосъщен на Отца, роден преди всички векове”, и тези които не приемат това. Последните поддържат, че това значи, че естеството на Отца е по-голямо от естеството на Синът, и следователно Синът не е наистина Бог. Напротив, някои от старите правоверни богослови поддържат, че Исус тук говори като човек, и иска да каже, че относно човешкото естество на Синът Отец е по-голям. Но това тълкувание сега не се поддържа от никой достоен тълкувател, защото Христос нямаше нужда да утвърди една толкова очевидна истина. Освен това, нито едното, нито другото тълкувание се съгласява с връзката на думите, или с Христовият обикновен начин, по който той говори за себе си. Той има обичай да говори за себе си като съвършено лице, а не за различните си естества. Той не казва, Отец е по-голям от божественото ми естество, но “Моя Отец е по-голям от мене”. И Исус не беше само Бог, нито само Човек, но Богочовек. Той не беше само “Словото”, но въплътеното Слово (гл. 1:14). Той беше тук на земята, не в славата, която е имал с Отца преди да е съществувал света, но като си оставил на страна славата, като се унижил и приел образ на слуга (Фил. 2:6-8). И така, не само тук, но въобще, той говори за себе си като подчинен на Отца, като пратен от Отца, който приема властта си от Отца, който прави всичко чрез властта на Отца, и който е дошъл не да върши своята воля, но волята на Отца. (Срав. с гл. 5:19,22,26,27, 6:57, 8:18,29, 10:18a>:36, 15:15, 17:18, и Мт. 11:26,27). Ако учениците му го любеха, те трябваше да се радват, че той щеше да се завърне при Отца, и следователно на славата, която той е имал с Отца преди създанието на света (гл. 17:5). Освен това, работата, която Исус извърши за учениците си през времето, когато той беше с тях тук на земята беше само като приготовление за онази работа, която той щеше да извърши за тях след завръщането си при Отца; и заради това беше твърде много полезно за тях, той да ги остави телесно. Така тълкуват този стих Лутер, Калвин, Стир, Алфорд, Толук, Оуен, и др. Лутер например казва: “Думата по-голям не се употребява тук в отношение към естеството или съществото на Синът в отношение към Отца, но да покаже онова особено подчинение на Отец, в което Господ Исус тогава е бил, и преставането на това унизително състояние, и влизането му в славата си, което ще се сбъдне когато Отец го приеме горе при себе си”.

Ст. 29. И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате. Виж. бел. на гл. 13:19, където, както тук, той им казва, че целта на предсказанията му беше да укрепи вярата им, когато тези предсказания се изпълнят. Тук вероятно той загатва особено за това, което им беше казал, че Утешителят ще дойде да ги научи и да им припомни всичко, което им беше казал. Ако не беше им казал, Утешителят пак щеше да дойде, но сега идването му щеше да послужи да укрепи вярата им в Христос; и от него ден нататък те наистина повярваха в него с вяра, която никакви изпитни или гонения не можаха да победят. (Виж. Рим. 8:35-39).

Ст. 30. Речта се прекъсна от мисълта, че часът на борбата е близо, и че той трябва да отиде да я посрещне. – Защото иде князът на [този] свят, т.е., Сатана. Виж. бел. на гл. 12:31. Въобще се предполага, че Христовия подвиг в Гетсиманската градина (където той сега се канеше да отиде) дойде най-вече от изкушенията на Сатана. Виж. Лк. 22:53, “Това е вашия час, и властта на тъмнината”, и срав. с Лк. 4:13. Но вероятно Исус загатва и за идването на Сатана в лицето на Юда и другарите му, които бяха Сатанински инструменти. При все това, чашата, която те му представят, той счита като чаша, която Отец му дава (гл. 18:11), защото даже и князът на този свят е под върховната власт на Бога. – Той няма нищо в Мене. Както светът не може да приеме Духът на истината (ст. 17), така и Христос не можеше да приеме духът на злото. Сатана не можеше да се установи в безгрешното му естество. Той можеше да го нападне и да го оскърби, - той можеше да му нарани петата (Бит. 3:15), но той не можеше да го постави под властта си.

Ст. 31. Не се знае как точно думите на този стих трябва да се наредят и отделят с препинателни знаци. Ако четем изречението като че ли свършва с “така правя”, можем да добавим едно изречение след първата дума, като например “Но (неговата власт над мене да ме умъртви аз ще позволя), за да познае светът, че аз любя Отца, и пр.”. Но съществено ние придобиваме същото значение ако включим целият стих в едно изречение. Той току-що бе казал, че князът на този свят идва, и той знаеше какви порицания, мъки, и смърт предстояха пред него, но при все това, той не пожела да се дръпне назад, но отиде дързостно да посрещне всичките тези изпитни, като казва:”За да може светът да познае, че аз любя Отца и върша всичко, което той ми заповядва, станете да си отидем от тук. Той ще покаже любовта си към Отца, като приеме всичките изпитни и страдания, които той му е определил, и като бъде послушен даже до смърт (Фил. 2:8). Вероятно е, че след като е изрекъл тези думи – станете да си отидем от тук – те са станали от трапезата и са се приготвили да тръгнат, но преди да излязат от стаята, той е продължил речта си, както се разказва в следващите две глави, и е свършил с молитвата записана в 17-та глава. Това става явно най-вече от гл. 18:1.

Назад | Съдържание | Напред