Бележки1 С.Томов, цитиран от Г.Генов в “Исторически архив” г. III, кн. 9-10, ноевр. 2000 – май 2001, стр. 90 2 или ТАБЛИЦА на събитията и поученията разказани в четирите Евангелия по времевия им ред 3 Отделите означени със знака § в тълкуванието на четирите евангелия съответстват на онези в Съгласието на Четирите Евангелия. 4 Това се потвърждава от Папий, Ириней, Ориген, и други, които писали във втори, трети, и четвърти век. С думата еврейски те несъмнено са искали да кажат, (както и Лука в Д.А. 22:2) онова арамейско наречие, което е било майчиния език на евреите в апостолските времена. 5 44 ст. в Цгр. е по-различен от РИ (бел. ред), той гласи, “Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят”. 6 “Митарите” (бирниците) стои вместо “езичниците” в Цгр. (бел. ред.). 7 В Цгр. “намръщени” стои вместо “унили” в РИ. 10 За ст. 2-4 (имената на апостолите) виж. Съгласието на Четирите Евангелия, §43 16 За ст. 3-5, виж. §26 на Съгласието на Четирите Евангелия. 24 Цгр. “Лицемери! Лицето на небето знаете да разпознавате, и знаменията на времената не можете ли?” 28 Цгр. “начна да му запрещава” 31 Цгр. “данът по двете драхми за храмът” 36 В Цгр. стихът е “И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заемът” 40 Цгр. “Царството небесно е подобно на човек домовит” 46 Цгр. “размишляваха в себе си” 47 Цгр. “ще се засрамят от сина ми” 54 В РИ е пропуснато. В Цгр. стихът е “Защото ще възстане народ вьрх народ, и царство вьрхъ царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове” 61 Цгр. ст. 51, е, “И ще го разсече, и ще тури неговата част с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби” 66 В Цгр. стихът е “Тогава се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от нарова в двора на….” 68 Цгр. “Да не би да съм аз, Господи?” 70 Стихът в Цгр. е “Защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете” 72 Цгр. “гора”, или планина – Бел. ред. 75 Стихът в Цгр. е “Тогава идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син човешки се предава в ръцете на грешници” – Бел. ред. 76 Цгр. “от първосвещениците и старейшините на народа” 77 В Цгр., този въпрос е в ст. 66, докато в РИ е поставен в края на ст. 65 – Бел. ред. 81 В Цгр. на края на ст. 35 е добавено в скоби (за да се сбъдне реченото от пророка: Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие) 83 В Цгр. стихът е, “И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде….” 84 Цгр. “Дадоха на войните сребро доволно” 85 При тълкуванието на цялото евангелие от Марко трябва да се сравняват съответстващите места в евангелието от Матей. Тука са изтълкувани онези части от разказа на Марко, които не се срещат в този на Матей. 90 Цгр. “простено ли е – да прави някой добро, или да прави зло” 91 Цгр. “За да познаеш твърдото основание” 95 Цгр. “Сътвори сила със своята мишца” 99 Годината в която се родил Исус Христос, така както нашето леточисление я означава, е без друго крива. Много години образованият свят е смятал времето от основанието на град Рим, което е станало около 750г. преди Р.Х. Обичаят да се смята от Рождеството Христово е бил въведен от Дионисий Екзигуя, един Римски игумен, около средата на шести век. Но той очевидно е сгрешил с най-малко четири години; понеже приел годината в която се родил Исус Христос, или 1г. след Р.Х., да съответства на годината 754 от основанието на Рим; а Ирод умрял в 750г. от основанието на Рим, т.е., четири години по-рано. По всяка вероятност Исус Христос се е родил в началото на онази година, или в края на предишната година, сир., 4 или 5г. преди Р.Х. 103 В Цгр. стихът е “А Йосиф и майка му се чудеха за това което се казваше за него” 104 В Цгр. стихът е “И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, където нощя и деня служеше на Бога” 107 Петиятслед заточението на Архелай, но шестият ако се сметне едно привременно прокураторско управление в отсъствието на Архелай през царуването му. 108 Цгр. “във времето на Архиереите Анна и Каиафа” 111 Цгр. “всички се изпълниха с ярост” 114 В Цгр. стихът е “И всичкия народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението на Йоан” 118 Цгр. “но това да знаете, че ви е наближило царството Божие” 119 Цгр. “Видях Сатана, че падна като светкавица от небето” 120 Цгр. “възрадва се духом Исус” 122 В Цгр. 41 стих е “Но от това що имате дайте милостиня, и ето всичко ще бъде за вас чисто” 125 Цгр. “недейте се грижи за живота си” 126 Цгр. “да бъдат чреслата ви опасани” 127 “Закланието на галилеяните” 128 Цгр. “Стане стопанинът на къщата и затвори вратата” 129 В Цгр. стихът е “Блажен който яде хляб в царството Божие” 130 Цгр. “домостроителството си” 131 Цгр. “чадата на този век женят се и за мъж отиват” 133 В Цгр. 25 стих е, “И ще бъдат знамения в слънцето и в луната и в звездите; и по земята тъга на народите в недоумението им, и ще шуми морето и вълните” 134 В Цгр. ст. 35 е, “Защото като примка ще дойде на всички, които обитават по лицето на всичката земя” 137 В Цгр. стих 54 е, “и денят беше петък, на присъмнуване в събота” 138 Цгр. “И когато ги благославяше, отстъпи се от тях, и възнасяше се на небето” 139 Свободни (небуквални) преводи на Стария Завет на говоримия Еврейски език. 140 Преводът в Цариградската Библия е различен от РИ, той гласи: “Изпитвайте Писанията, защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те са, които свидетелствуват за мене”. - Бел. ред. 141 Епитемия (от гр. epitimion). Наказание, наложено от духовна власт (постене, лишаване от причастие и др.). Бел. ред. |