Глава 7.

¹ След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

² А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

³ Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

⁴ защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁵ (Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁶ А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁷ Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁸ Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁹ И като им рече това, остана си в Галилея.

¹⁰ А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹¹ Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹² И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹³ Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹⁴ Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

¹⁵ Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁶ Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷ Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁸ Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁹ Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

²⁰ Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²¹ Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

²² Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²³ Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²⁴ Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁵ Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁶ Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁷ Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

²⁸ Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁹ Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

³⁰ И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³¹ Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³² Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³³ Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³⁴ Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁵ На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁶ Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁷ А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁸ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁹ А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

⁴⁰ За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴¹ Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴² Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴³ И така възникна раздор между народа за Него.

⁴⁴ И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁵ Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁶ Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁷ А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁸ Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁹ Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁵⁰ Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵¹ Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵² Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵³ И всеки отиде у дома си.
 

Ст. 1. След това Исус ходеше по Галилея. Йоан тук преминава един период от шест месеца само с една фраза, както става явно от факта, че словото споменато в предишната глава беше казано тъкмо преди Пасхата (гл. 6:4), което се падаше през 15-ия ден на първия месец, а пък сега (ст. 2), “Празникът на Шатроразпъването”, който се падаше на 15ия ден на седмия месец, “бе близо”. Той естествено щеше да възлезе на Пасхата, но вероятно за причината спомената тук – именно, понеже юдеите искаха да го убият, той остана в Галилея.

Вероятно той е прекарал тези шест месеца в уединение с апостолите си, като им е давал особено наставление за духовното естество на своето царство и дело, което той беше започнал да им разкрива в предишната глава, и което бе пропъдило мнозина от учениците му (гл. 6:66). Събитията разказани в Евангелието от Матей гл. 15-18, заедно със съответстващите места в Марко и Лука, вероятно са се случили през тези шест месеца (виж. Съгласието на Евангелията, §§ 64-75). И макар, че сегис-тогис Исус се вижда там да е заобиколен от тълпи народ, той повечето се вижда, че се старае да ги избегне – като излиза от страната на Юдеите и отида в Тирската и Сидонската страни, и после на източната страна на Галилейското езеро, и на Кесария Филипова в най-северната част на Палестина, близо до което място, вероятно е станало преображението му. После той се върнал в Капернаум, където той е бил вероятно в започването на тази глава, понеже “братята” му, които очевидно не вървяха след него по това време, са сега с него (ст. 3). И оплакването им от него (ст. 4), е допълнително свидетелство, че за няколко време той е избягвал да се явява пред хората.

§76. Исус възлиза на празника Шатроразпъване (гл. 7:2-10).

Ст. 2. Празникът Шатроразпъване, започваше на 15-ия ден на седмия месец, и продължаваше осем дни. Той беше третият от трите големи Юдейски празници, и понякога се наричаше Празникът на Събирането на плодовете (Из. 23:16), защото той се празнуваше след като годишните плодове се прибираха, и беше отчасти благодарствен празник за годишните благости (Вт. 16:13-16). Но този празник особено възпоменаваше освобождението им от Египет и четиридесет-годишното им скитане в пустинята. Заради това те живееха в колиби направени от клони на дървета, които се разполагаха в дворовете или по покривите на къщите, или в двора на храма, или в някои улици. Виж. по-пространни бележки под ст. 37.

Ст. 3-5. Братята му. Имената им са дадени в Мт. 13:55. От думите им тук и от ст. 5, се вижда, че те не бяха сега Христови ученици, макар, че после те станаха такива (Д.А. 1:14; 1Кор. 9:5), и следователно, че не са от дванадесетте, както някои са предполагали. Виж. бел. на Мт. 13:55. Христовото поведение, особено през тези последни шест месеца от сравнително уединение (виж. бел. на ст. 1), се виждаше много чудно на братята му. Те мислеха, че той трябва да се яви на хората, а не да бяга от тях; и заради това те го подканват да възлезе в Ерусалим, където мнозина от учениците му и други щяха да се съберат за празника. Този съвет би се видял добър на просто човешката мъдрост, но забележете, че той прилича на съвета даден от Сатана във второто му изкушение (Мт. 4:5-7), именно, да въздигне външно царство като насили хората да вярват в него чрез проявлението на силата си, отколкото да въздигне едно царство в сърцата им като им открие Божията истина и Божията любов. Не само на братята му, но и на всички юдеи, които очакваха само едно външно царство, Христовата постъпка трябва да е изглеждала твърде чудна. Но тези, които действително вярваха в него знаеха, че той не се нуждаеше от техен съвет, и се задоволяваха да го чакат да се прояви и да извърши делото си, както той си искаше. Те знаеха, че той има “думи на живот вечен” (гл. 6:68), макар, че те не можаха още да ги разберат. И сега да не вярват в Христовите начини и средства ще рече да не вярват в него.

Ст. 6-9. Моето време не е дошло още, т.е., времето му, за да се открие както те искаха (срав. с гл. 2:4); и когато той се откри, той се откри не както те искаха, чрез проявление на сила, но чрез проявление на спасяваща любов (гл. 12:32). – Вашето време винаги е готово. Те не виждаха никакви препятствия, никаква причина за помайване. Те мислеха, че той иска да приеме чест, а не ненавист, но в следващия стих (“Вас светът не може да ви ненавижда, но мене ненавижда” (Цгр.)), той им дава да проумеят, че светът ще се отнесе с него съвсем по друг начин, различен от това, което те очакваха. Светът не можеше да ги мрази тях, защото те бяха от света и подобни на света. Въобще, те не се караха със света, и светът не се караше с тях. Но Христос се караше със света, -той свидетелстваше за света “че делата му бяха зли”; и заради това светът го мразеше. Често пъти и наша длъжност е да покажем на хората техните грехове; и когато ние правим това, вероятно е, че и нас ще ни ненавиждат. Срав. с гл. 15:18,19. – Аз няма още да възляза на тоя празник. Думата “още” е изоставена в някои стари ръкописи, и това е дало повод на някои хора да си въобразяват, че нашия Спасител си е променил мнението, или че даже е излъгал. Но освен, че приличната почест към Исус съвършено ни забранява да си помислим такова нещо за него, фактът, че той по-късно отиде трябва да ни накара да считаме “още” като подразбирано, макар и не изказано, и че той е искал да каже, Аз няма да отида сега с вас, - най- повече като той веднага след това прибавя като причина, - Защото времето ми още не се е изпълнило (Цгр.), като е искал да каже, че когато се изпълни, той ще отиде.

Ст. 10. А когато братята му бяха възлезни на празника, тогава и той възлезе – тайно. Исус не искаше да отиде с големи кервани. Почестите, които множеството щеше да му покаже щяха да възбудят омразата на юдеите (ст. 7), което той не искаше да направи докато часът му не се изпълни; и освен това, той не искаше да отиде заедно с братята си. Те нямаха истинска вяра в него (ст. 5). Каквито надежди и да имаха във връзка с него, те бяха светски и славолюбиви. Отговорът му на тях ни припомня отговора му на майка му, “Що имаш ти с мене, жено? Часът ми още не е дошъл”. Той нямаше никакво участие в техните светски мисли и низки славолюбия, и не търсеше почести от хората (гл. 5:41) както те искаха от него да търси.

А от друга страна те пак не можаха да разберат неговите безкрайно по-високи мисли и намерения. Те му бяха роднини, но помежду им нямаше истинско съчувствие. Много по-преди, той беше казал, че неговите истински братя са тези, които вършат волята на Баща му (Мт. 12:50). – Тайно, т.е., след като големите кервани бяха заминали, но дванадесетте му апостоли вероятно бяха с него. Вижда се, че той е стигнал в Ерусалим около средата на празника (ст. 11,14), т.е., три-четири дни след започването му.

§79. Исус поучава явно на Празника (гл. 7:11-8:1).

Ст. 11-13. Юдеите, споменати тук (ст. 11,13), както е обикновено в това Евангелие, ще каже техните водачи или началници. Срав. с гл. 1:19, 6:41, и пр. Това става още по-явно тук, понеже те се противопоставят с “народът”, които в обикновения смисъл на думата бяха също така “юдеи”. – Имаше много глъчка, и пр. Много преди това славата на Исус се беше прочула по цяла Палестина. И когато народът се събра, той беше в ума на всеки, и естествено е бил главният предмет за разговор. Шест месеца преди това, вероятно, повечето хора са били склонни да вярват в него. Но, както видяхме в предишната глава, той не се съгласи с желанието им да го направят цар; той беше така също съблазнил мнозина чрез духовността на учението си; и освен това от тогава насам той беше живял в сравнително уединение (виж. бел. към ст. 1). Следователно, макар мнозина и да го считаха за “добър човек”, имаше мнозина, даже между народа, които го мислеха за лъжец. Но нито едната, нито другата страна не смееше да изрази мнението си с дързост, защото те се страхуваха от религиозните си началници. И макар, че началниците им бяха въобще враждебни към Исус, те не бяха още изказали официално мнение за него, и имаше още съмнение в умовете на някои си, които го знаеха, че е Христос (ст. 26), и че следователно те можеха да вземат неговата страна.

Ст. 14,15. Пресметнало се е, че “преполовението на празника”, се е случило нея година в съботен ден. Това трябва да е било особено удобно време за Исус да поучава; и се вижда, че това беше пръв път, където той поучавал явно в храма, т.е., в един от дворовете му. – Как знае този книга, като не се е учил?, т.е., той не е бил нито в едно от техните големи училища. Вижда се, че той е показал тясно познание на свещеното им Писание, което, заедно с преданията и мненията на отците им, се предаваше в тези училища, а така също е показал и един добре обработен ум и дълбоко знание на религиозна истина; и те се чудат от къде е придобил това.

Ст. 15. Моето учение не е мое, и пр. Макар и да не е бил в техните училища, и да не е научил учението си от тях, той нито пък го е измислил или скроил самичък. Както и по-преди им беше показал (гл. 5:19,30), той винаги вършеше делата на Отца си, и поучаваше думите на Отца си. Както тогава така и сега в тази глава, той постоянно говори за Онзи, който ме е пратил – виж. ст. 23,29,33. Това не ни учи нищо за неговото естество, дали то е божествено или не, но показва, че в ходатайствената работа, която той имаше да върши тук на земята, той беше пратеникът на Отца, който върши неговите дела и неговата воля, говори неговите думи, поучава неговото учение, и проявява неговите чувства и неговата любов.

Ст. 17. Ако иска някой да върши неговата воля, и пр. Този стих не иска да каже, че ако някой желае да върши Божията воля, той ще може да разбере цялото учение на Христос, но че той ще познае дали това учение е Божествено или не. Той няма да познае всичките истини на Християнството, но той ще познае дали Християнската вяра е права или не. Една голяма причина за неверието ни в Христос е нежеланието ни да вършим Божията воля, да напуснем всякакъв грях, и да живеем такъв свят живот, какъвто Бог изисква от нас. Истина е също, че този, който е придобил ново сърце, и обич за свети неща, като следва да върши Божията воля и като желае повече и повече да познае и върши тази воля, той ще разбере по-добре каква му е волята. Като люби светлината, и като ходи в светлината, която той сега има, повече светлина ще му се даде, и така, малко по малко, той ще познае, не само за Християнството въобще, но за всяко особено поучение, че е от Бога, съгласно с другите поучения, и подходящо на неговите нужди или на нуждите на вселената. От друга страна, Християнството и много от ученията му се виждат чудни, неподходящи, и отвратителни на този, който не люби Бога и не желае да върши волята му.

Ст. 18. Поучението на този стих е подобно на това в гл. 5:41-44. Който говори от себе си, тук, отговаря на който идва в свое име там. Такъв човек няма опълномощение от другиго, няма работа да върши за другиго. Той идва от само себе си, говори и работи за своите си цели, своята си слава. Но Христос дойде в името на Отца си (срав. пак гл. 5:41-44), да извърши една работа за него, и да търси неговата слава. И понеже Божията слава е славата на неговите нравствени свойства – като например, истината и правдата, за които се споменава тук – и понеже Христос търсеше само това, той нямаше причина да бъде неистинен или неправеден, да лъсти, като казва (ст. 12). Нашето себелюбие и нашият собствен интерес са нещата, които най-много ни заблуждават в съжденията и действията ни. И колкото повече се отърсваме от тях и искаме славата на Бога, толкова повече ние ще се приближим до съвършената истинност и праведност на Христос. Нека Божиите служители да искат Божията слава в техните разисквания – тогава техните доказателства може да бъдат здрави. Нека всичките хора да искат Божията слава във всичките си думи: тогава думите им ще бъдат истинни. Нека хората да искат Божията слава в търговията си и във всичките си взимания-давания, а не личната си полза: и тогава те ще се обхождат честно.

Ст. 19. Мойсей не ви ли даде закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Това е тясно свързано с предното: така – Няма никой от вас, който иска да върши Божията воля (ст. 17), никой, който търси неговата слава, и следователно никой, който е истинен и честен: вие имате законът, който ви е дал Мойсей, но никой от вас не го изпълнява. Ей сега даже вие сте убийци в сърцето си, като помисляте да нарушите една от главните заповеди, - вие искате да ме убиете.

Ст. 20. Бяс имаш; кой иска, и пр. Това го казва народът, а не началниците, на които Исус говореше. Може би тези, които казваха това да не знаеха, че началниците искаха да убият Исус, макар, че “някои от Ерусалимняните” го знаеха. Виж. ст. 25.

Ст. 21. Едно дело извърших, т.е., делото, че изцелил болния човек, когато напоследък бил отишъл в Ерусалим (виж. ст. 23 и гл. 5:5-16), което, понеже било станало в съботен ден, беше повдигнало жлъчката на началниците, и се беше видяло чудно на всички.

Ст. 22,23. Тези думи са май неясни, но общото им значение е ясно. Доказателството е това: Ако обрязването може да се извършва в съботен ден, то оздравяване може още по-добре да се извършва. Първото произвежда обредно очищение, второто –действително изцеление на целия човек. Народът би оправдал първото или на основание, че законът, който изисква обрязване да се извърши на осмия ден беше положителен, или на основание, че той беше от отците и, следователно, по-стар от десетте заповеди, и не можеше да се унищожи от тях. Но законът на любовта, съобразно с който Христос беше изцелил човека в съботен ден, беше по-стар от всичко: той принадлежеше на вечния закон на Божието естество, и беше наистина (както Христос ни поучава на друго място) сбор на всичките заповеди. – За да не се наруши Мойсеения закон, т.е., законът, който изискваше обрязването да стане на осмия ден (Лев. 12:3). Да се пропусне този ден без обрязване би било нарушение на този закон, но да се пропусне “цял човек”, да си отиде неизцелен би било нарушение на по-големия закон на любовта.

Ст. 24. Не съдете по лице (Цгр.), т.е., просто по външните дела. Дали едно нещо е правилно или неправилно зависи от подбуждението или от крайната цел. “По лице да се обреже дете в съботния ден може да бъде нарушение на законът, но при всичко това вие го правите, и то е правилно. Така също по лице може да е нарушение на съботния ден да се изцери човек, но е правилно да се правят дела нужни и милостиви този ден”.

Ст. 25. Тези “Ерусалимняни” са различни от онези, за които се споменават в ст. 20, и които не знаеха злите намерения на началниците. Но Исус знаеше (ст. 19), и тяхното желание да го убият не беше нещо ново. Виж. гл. 5:18.

Ст. 26. Като знаят ненавистта на началниците, те се учудват, че те оставят Христос да говори така дързостно, и се чудат дали е възможно, че те са си променили мнението и наистина са повярвали, че той е Месия.

Ст. 27. Когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е. В ст. 42, ние намираме да се споменават преобладаващото очакване, че Месия ще се роди във Витлеем. Но изглежда, че народът въобще е вярвал, че макар и да се роди във Витлеем, той ще бъде грабнат и скрит, и най-после ненадейно ще се яви, но кога и от къде, никой не можеше да каже. Така Исус предизвестява учениците си, че ще се чуе да викат, “Ето тук е Христос”, или “Ето там е” (Мк. 13:21).

Ст. 28. Затова Исус – извика казвайки: И мене познавате, и откъде съм знаете. Няма съмнение, че Исус се е изпълнил с негодувание против своеволната им слепота, против нежеланието им да вярват в него. И тъй, като подема думите, които хората си приказваха за него (именно, Ние знаем този от къде е), но като не ги употребява относно до божествения си характер и послание, той извиква и казва: Вие наистина ме знаете, и вие знаете от къде съм. Думите ми и чудесата ми са ви дали достатъчно доказателство. Отдавна един от вас каза: “Знаем че от Бога си дошъл учител” (гл. 3:2). Да, вие знаете, но вие не желаете да го изповядате, или даже да го приемете. И сега аз пак ви свидетелствувам, че “от само себе си не съм дошъл”. Аз съм пратен, и “ е истинен този, който ме е изпратил, когото вие не знаете”. Вие не го знаете, защото вие не му приличате. Вие сте лъстиви, лицемери, и не искате да изповядате това, което знаете, че е истина. Как можете тогава вие, които не сте даже истинни да знаете Този, който е истинен, чието естество е истина? Пълното значение на тази дума истински се вижда в такива стихове като гл. 17:3, “тебе единствения истинен Бог”, и 1Йн. 5:20, “знаем Истинния, и ние сме в Истинния”.

Ст. 29. Аз тук е изразително: ако и да не го знаете вие, аз го зная. И тогава той пак свидетелствува по най-изричен начин, че идва от Бога( с когото е бил от началото – гл. 1:1,2), и е бил изпратен от него. Сравнете с тези два стиха словото му в гл. 8, особено ст. 55. “И не сте го познали, но аз го познавам, и ако река, че не го познавам, ще бъда подобен на вас – лъже, но аз го познавам и думата му държа”.

Ст. 30. И тъй искаха да го хванат, т.е., началниците. Смелостта, с която Христос ги беше изобличил, като обяви, че те наистина го знаеха, макар, че не искаха да го изповядат, и че те, които претендираха, че са собствения Божий народ, не знаеха даже Бога, още повече разпали гнева им. Предишните събития станаха “около средата на празника” (ст. 14), т.е., около четвъртия ден. В ст. 37, и по-нататък се разказва каквото се е случило в последния ден. Опитите да хванат Исус, споменати в този стих и в ст. 32, се случиха между четвърти и осми стих. – Часът му още не бе дошъл. Срав. с гл. 2:4. Йоан ни дава тук истинското препятствие. Те не можеха да направят нищо преди уреченото от Бога време. Непосредствените препятствия, които Бог употребил, за да изпълни намерението си, не се споменават тук. Вероятно е, че те не намериха благоприятен случай; - той е бил заобиколен от приятелите си, “бояха се от народа”, и пр.

Ст. 31. Мнозина от народа. Народът тук се съпоставя с началниците или главатарите. Последните искаха да хванат и погубят Исус, а от първите мнозина “повярваха в него”, т.е., както става явно от следващото изречение, те повярваха, че той е Месия. Тяхното вярване е поставено във въпросителен образ, но значението е: Ние не можем да очакваме, че Месия ще да направи по-големи чудеса от тези, които този човек е направил; следователно, той трябва да е Месия. Чудесата са били онези, които той беше направил в Ерусалим, а така също и тези чудеса, които той беше направил по други места, и които мнозина от тях бяха видели или чули.

Ст. 32. Когато фарисеите виждат, че народа е склонен да повярва в него, те още повече се разяряват против Исус. Това разпалва завистта им. Те считат честта отдавана нему като чест отнемана от тях. Заради това, сега те и “първосвещениците”, т.е., целия Синедрион, се опитват решително и явно да го хванат, а пък ст. 30, се отнася до техните неофициални и частни опити. Сега те изпращат някои от “слугите” си – не свои частни слуги, но официални слуги или чиновници. Това е първия официален опит да арестуват Христос, но той не успя (виж. ст. 45,46).

Ст. 33,34. Още малко време съм с вас. Около шест месеца след това той бе разпънат. – Ще отида при онзи, който ме е пратил. Пред вид на това, което Исус беше казал по-напред, те трябваше, навярно, да знаят, че той твърдеше, че е изпратен от Бога, и че това, което той искаше да каже е, че той ще се върне при него. Виж. особено ст. 16,17,28,29, но виж. и бел. под ст. 35,36. – Ще ме търсите, и няма да ме намерите. Някои предполагат, че това се отнася към смутените и скръбни времена, които щяха да връхлетят върху юдеите при и преди разрушението на Ерусалим, когато в притеснението си те ще търсят лъжехристи (Мт. 24:23,24), и ревностно ще желаят за истинския Месия, но няма да могат да го намерят, защото са го умъртвили. Това, прочее, отговаря на Лк. 17:22, където той казва: “Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Човешкия Син, и няма да видите: и като ви рекат: Ето тука е, или, Ето там е, и пр.”. Но като разгледаме гл. 8:21, където той повтаря тези думи, а най-вече гл. 13:33, където той ги привежда на учениците си, и ги приспособява на тях, значението се вижда да е това: Аз скоро ще се махна от вас, и да ме търсите, било за добро или за зло, било за да ме убиете (както някои от вас сега искат да сторят), или за да се радвате на присъствието и поучението ми – вие няма да ме намерите. – И гдето съм аз, вие не можете да дойдете. Тук изявлението е общо: никой от вас, бил той добър или лош, никой от живите не може да дойде при мене, защото аз ще бъда с този, който ме е пратил. Но в гл. 8:21, то се казва особено на неприятелите му: те няма да могат да дойдат, по причина на злото си естество; и както той там прибавя, те ще умрат в греховете си. Но в гл. 13:33, когато той казва това на учениците си, значението е същото каквото и тука, именно, че те не могат да дойдат, защото той отиваше, където никой от живите не можеше да отиде.

Ст. 35,36. Някои предполагат, че недоумението, което те показват тук не беше истинско, - че те наистина го разбраха, но в горчивата си ненавист не искаха да приемат това значение, и заради това се трудят да намерят някое по-долно, и даже толкова лошо или презрително значение, както се загатва в гл. 8:22, че може би той ще се убие. Може и тука да е имало нещо от това. Но ако си припомним колко малко самите му апостоли разбираха всичко, което той казваше за смъртта си, ние лесно можем да видим, че някои от тях наистина се съмняваха за какво Христос искаше да каже. – Да не би да отиде при разпръснатите между елините (Цгр.). Имаше три класа разпръснати: (1) Тези във Вавилонската страна, които бяха останали там след великото преселение; (2) Тези в Египет и най-вече в Александрия, потомците на онези, които бяха отишли там в същото време, т.е., във времето на Еремия (виж. особено Ер. 43:1-7); и (3) Тези, които бяха разпилени из Мала Азия, Гърция, Северна Африка, и островите на Средиземно море, и които отчасти бяха закарани като роби по тези места, и отчасти бяха отишли там по търговията си. На тези последните, особено, Павел най-първо проповядва в разните си проповеднически пътувания. Може те да са чули за Христовото проповядване на Евангелието в Самария, и за изцеляването му на дъщерята на Сирофиникианката в Тирската и Сидонската страни, и заради това с презрение подмятали, че той ще отиде да посвети всичкото си време да поучава Елините или езичниците.

Ст. 37. А в последния ден, великия ден на празникът, т.е., на Шатроразпъването. Виж. ст. 2. – Ако някой е жаден, нека дойде при мене и да пие. Този празник възпоменаваше четиридесет-годишното им скитане в пустинята. Един от обредите му беше следния. Голямо множество народ начело с някой свещеник отиваше всяка сутрин в тържествено шествие с музика на изворът, който снабдява с вода Силоамската къпалня. Колкото можаха да се доближат до изворът пиеха от водата, а пък множеството викаше с думите на Исая: "О, вие, които сте жадни, елате всички при водите”, “с веселие ще начерпете вода от източниците на спасението”, и пр. Свещеникът тогава напълваше един златен съд с вода, и я занасяше в Храма сред радостните викове на народа. Той тогава я изливаше на западната страна на олтара на всеизгарянията, а в същото време друг един свещеник изливаше “възлияние” от вино на източната страна на олтара. През цялото това време народът пееше думите на “Халелът”, т.е., Пс. 113-118. В умовете на мнозина този обред беше свързан с годишното снабдяване с дъжд, за който те тогава се молеха. Но без съмнение то възпоменаваше чудотворното доставяне на вода в пустинята от разбитата канара. Тези от народа, които бяха по-духовни, виждаха в този обред един символ на обещаното изливане на Св. Дух. Талмудът изрично казва: “Заради това името му се нарича Дом на Черпане, защото от там се черпе Св. Дух, както е казано: “С веселие ще начерпете вода от източниците на спасението””. Както отбелязахме по-горе, този обред се извършваше всяка заран през седемте дни на празника. Няма доказателство, че той се е извършвал и на осмия ден. И понеже думите на Христос тук почти сигурно се отнасят към този обред, някои са предположили, че “последният ден”, трябва да значи седмия ден; и те вярват, че Христос трябва да е казал тези думи през време на обреда. Други обаче искат да кажат, че тези думи биха били по-силни на осмия ден; например, Алфорд казва: “За седем дни обредът се е извършвал, и Халелът се е пял. На осмия ден Халелът се е пял, но водата не се е изливала. Не беше ли това най-естественото време? Не беше ли вероятно, че той щеше да каже това тогава, отколкото когато обредът се извършваше?”. Както и да е, ние можем да бъдем почти сигурни, че то беше във връзка с този обред, който възпоменаваше чудотворното доставяне на вода от разбитата канара, и който служеше като тип (както и Талмудът приема: виж. по-горе) за изливането на Св. Дух, че Христос извика и каза: “Ако някой е жаден, да дойде при мене и да пие”. Сравнете с думите на Павел (1Кор. 10:4) – “Канарата”, т.е., от която водата течеше, “беше Христос”. За вярващия Христос е източник на всички благословии, които се означават с водата на живота, -прощение на грехове, мир с Бога, радост в Него, синовна любов и упование, и надеждата на едно блажено безсмъртие. Чрез тези и само чрез тези може жаждата на душата да се уталожи. Срав. с гл. 4:10,13,14.

Ст. 38. Който вярва в мене – реки от жива вода ще потекат из утробата му (Цгр.). Вярване в Христос в този стих отговаря на идване при него и пиене в предишния стих: така също както в гл. 6, вярване в него се казва, че значи ядене плътта му и пиене кръвта му. Виж. бел. на гл. 6:55; и пазете се от заблуждението и плиткоумието на ония, които омаломощават вярата като изключват от нея тези основни характеристики, които самия Христос й е дал, и които я правят да бъде едно просто умствено убеждение, каквото и бесовете притежават. Но забележете особено, че обещанието, което се дава тук на тези, които вярват в Христос, или които идват при него и пият, не е че само тяхната жажда ще да се уталожи, но че и те сами ще станат източници на вода, извори на разхлаждане за другите. Този, който приема Христовата светлина сам става светлина на другите. Този, който е пил от Христос е пил от духа му, и като него се труди да стане източник на благословение за другите. Цялата история на Християнската Църква свидетелства за истинността на тези Христови думи. От истинските вярващи в Христос “реки от жива вода”, са произтекли, за да благословят света; и ако такива потоци не произтичат от някои така наречени християни, или от някоя така наречена Християнска Църква, то е защото те не са наистина Христови. Те не са пили от духа на Христос, и не са приели Св. Дух както се разяснява в следващия стих, и така нямат какво да дадат на другите. – Както рече писанието. Къде? На пръв поглед никъде конкретно, но духът на тези думи се намира на много места. Виж. особено Ис. 58:11; Зах. 14:8; Пр. 18:4; Ез. 47:1-12.

Ст. 39. Ние имаме тук разяснението от един боговдъхновен апостол на това, което Христос е искал да каже. И както отбелязахме по-горе, цялата църковна история е засвидетелствала неговата истина. Обещанието започна да се изпълнява в деня на Петдесетница. Даже и двадесетте не му се наслаждаваха преди това. Те и техните едноверци се наслаждаваха на Христовото лично присъствие. Но след възнесението си той им изпрати – каквото той сам им беше казал, че ще бъде още по-голямо благословение – Св. Дух, да пребъдва в тях, да ги утешава, и да им помага с личното си присъствие и действие. – Светия дух още не бе даден. Думата даден не се намира в оригинала, но тя почти изразява значението. Явно, е че Йоан не иска да каже, че е нямало още Св. Дух, защото той сам е вече говорил за предишното му явление. Виж. гл. 1:32,33, 3:5,8,34. И освен това Той често се споменава в Стария завет. Значението, прочее, трябва да е че това особено проявяване на Духа, като една лична, свръхестествена сила във всичките вярващи, не беше още станало. С други думи, изливането на Духа не беше още започнало.

Ст. 40-44. Йоан тука ни разказва за впечатлението, което Христовите слова на този празник направиха върху народа. Някои се убедиха, че той беше “пророкът”, предсказан от Мойсей, или че той беше даже “Месия”. Виж. бел. на гл. 1:20,21. Но някои мислеха, че неговото рождение (както те си предполагаха) в Галилея беше съвсем противно на това. Виж. бел. на ст. 27. Защото Йоан не поправя тази лъжлива идея, някои са предположили, че той не е знаел за Исусовото рождение във Витлеем; като че ли този, който прибра Исусовата майка, след Христовата смърт, не знаеше това! Той тук ни дава само мненията на хората. – Но никой не тури ръце на него. Виж. бел. на ст. 30.

Ст. 45,46. Тогава служителите си дойдоха, т.е., тези, които преди няколко дни бяха изпратени от Синедриона да хванат Исус. Виж. ст. 32. Те не бяха Римски войници, но евреи, част от Храмовата полиция. Несъмнено те са го дебнели през тези няколко дни, и са търсели благоприятен случай да го арестуват, но са били така трогнати от думите му, че не са смеели или не са искали да турят ръце на него. Това е чуден пример за властта, която Христовите думи и неговото присъствие имаха върху хората, даже върху неговите неприятели. Те бяха дошли да го хванат, те си отидоха да го хвалят.

Ст. 47-49. И вие ли сте се прелъстили? (Цгр.). Отговорът на фарисеите на тези слуги и на Никодим показва, че те не искаха да се убедят. Те напълно си бяха решили в ума, че Исус е прелъстител. Те не се стараят да убедят слугите с доказателство, но с тежестта на големи имена, като казват: “Има ли да е повярвал в него някой от князете или то фарисеите?”, т.е., от Синедриона или учените правоверни; както и сега хората питат за някое ново учение: Свещениците и учените, църковните сановници и съветници приели ли са го? – Но такива хора твърде често стават просто обредници в религията, като се придържат здраво за стари форми, стари вероизповедания, и стари обреди, след като те са се лишили от дух, и не искат да приемат стария, но винаги подновяван дух и истина, който идва в нова форма. И така постоянно е истина, че Бог е “утаил това от мъдрите и разумните, и го е открил на младенците” (Мт. 11:25). – Но това простолюдие, което не знае закона проклето е. С това те не искат да прокълнат простия народ, но да покажат презрението си към него. Те много се ядосаха, че толкова голяма част от народа изглеждаха склонни да повярват в Исус, и сега пък и техните слуги. Но те казват: Какво мисли народът, не вреди: те са долни, проклети хора, които не познават закона.

Ст. 50-52. Но сега един от тях, Никодим, им показва, че те самите не знаят закона, или, пък, умишлено са склонни да го нарушат, като казва “Нашият закон осъжда ли човек, ако не чуе първо от него, и пр.? С нашият закон той може да подразбира Мойсеевия закон, например Из. 23:1; Вт. 1:16,17, 19:15, или техният закон на преданията, закон който изрично изискваше, всеки обвинен човек да бъде чут, и да му се даде възможност да се срещне с обвинителя си лице в лице. За характера на Никодим, виж. бел. към гл. 3. Фарисеите току-що бяха попитали: “Има ли да е повярвал в него някой от князете?”. И сега без съмнение те се слисват и още повече раздразняват като виждат, че поне един от тия князе се вижда склонен да повярва в него. Но забележете, че Никодим по никакъв начин не изповядва, че вярва в Христос. Той само иска да му дадат един безпристрастен съд. Но хора, които са безразсъдно разгневени, и които в сърцето си усещат слабостта на мненията си, не искат обвинените от тях да бъдат съдено безпристрастно. И много пъти, когато един справедлив човек поиска, както в тоя случай, правосъдие за някого, който е ненавидян (справедливо или несправедливо), той се обвинява, че е на негова страна. – Да не си и ти от Галилея? Те казват това понеже повечето от Христовите последователи бяха галилеяни. – От Галилея пророк не се издига. В гнева си те преувеличават и казват лъжа. Наистина повечето пророци не бяха от Галилея, и особено Месия не се очакваше да бъде от там. Но така също е истина, че някои пророци бяха от Галилея, като например Йона (4Цар. 14:25), и вероятно Наум.

Назад | Съдържание | Напред