²⁰ И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²¹ Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²² Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²³ Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²⁴ Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁵ и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁶ А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁷ ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁸ Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁹ Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

³⁰ А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

³¹ А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

³² И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

³³ и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

³⁴ Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

³⁵ Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

³⁶ гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

³⁷ Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

³⁸ И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

³⁹ И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

⁴⁰ А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

⁴¹ Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

⁴² Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

⁴³ странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

⁴⁴ Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

⁴⁵ Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

⁴⁶ И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

§129. Б и В. Притчата за Десетте девици, и онази за Талантите (гл. 25:1-30).

С тези притчи нашия Господ още повече настоява върху необходимостта за будност и верност.

Ст. 1. Притчата за Десетте девици. Тогава, т.е., в току-що споменатото време (гл. 24:46,50), когато Христо ще дойде да съди. – Небесното царство. Виж. бел. на гл. 3:2. Тука то означава външната или видимата църква; а “десетте девици” са членовете на църквата. Те всичките очакват младоженеца; ей, всичките излизат да го посрещнат. Но всичките не са готови, защото макар и да имат “свои светилници” и така се показват, че са светоносци, обаче, когато младоженецът дойде, излиза, че те нямат масло.

Ст. 2. Пет бяха неразумни⁶² и пет разумни, т.е., част от тях бяха разумни, а другата част безумни. Но това не значи непременно, че точно половината от всички, които се зоват Християни ще останат измамени.

Ст. 3,4. Неразумните – не взеха масло със себе си. Разликата между разумните и безумните е, че първите имат потребното количество масло, а последните нямат. От прочитането на ст. 8 (“светилниците наши угасват”) човек би рекъл, че отпърво и безумните са имали масло в светилниците си, но не достатъчно; та, когато младоженецът дошъл, намерило се, че те нямали масло. От това някои предполагат, че и те били истински обръщенни, но че не постоянствали до края (гл. 24:13). Явно е, че те са също като “на каментите места посятото” (виж. гл. 13:20,21, и бел.). И там и тука те са представени не само, че те се показват за благочестиви, но и че се виждат от вън да са благочестиви. Но там плиткостта на показването им става явна със “скръб и гонение”, а тука, при дохождането на младоженеца. Онези посети на каменисто място никога не дали плод, а тези не давали светлина когато младоженецът дошъл. Понякога религиозните истини толкова изменят външния живот на човека, че се вижда като, че те имат масло и че са “светлината на света”. Но всичко това е външно. Сърцето им не се е променило чрез възобновителното действие на Св. Дух. “Маслото” тука, следователно, значи Светия Дух, чрез който човеците втори път се раждат; и като се изпълнят с този Дух, те стават светлина на света като проявяват плодовете на Духа (гл. 5:11,16; Гал. 5:22,23). И “безумните” имат светилници, и с това се показват, че са светлина, но техните светилници се наливат с техните решения, с желанието им да ги видят другите, и др.т., а не със Светия Дух.

Ст. 5. Бавеше. Срав. с гл. 24:48. Едно внушение към учениците, че Христос не щял тутакси да дойде, нито толкова скоро, колкото църквата му очаквала. – Додрема се на всички и заспаха. Сънят е потребен; и те не се укоряват, че спали, а защото не били готови. Истинният Християнин има в сърцето си благодатното влияние на Духа, та винаги е готов даже и когато спи. Онзи, който не е така снабден с Духа не е готов, па и да е буден и повидимому бдящ.

Ст. 6,7. А по среднощ; по късно отколкото бил очакван, та те заспали. Виж. по-горе. – Приготвиха⁶³ светилниците си. Когато настава смърта, всички искат да са готови, но през живота е времето, когато трябва да се приготвим.

Ст. 8. Угасват. Привидното благочестие, което не възниква от възобновителното и освещаващо влияние на Св.Дух, може да се види светло в живота, но то угасва в часа на изпитанията, особено при смъртния час. Виж. бел. на ст. 3.

Ст. 9. А разумните в отговор казаха, и пр. И в този отговор те показват мъдростта си. Никой няма повече благодат, отколкото му е нужна. Противно на това е учението, че светиите извършват в живота си повече и по-големи дела, отколкото са потребни за спасението им, от които дела църквата може да зима и ги прехвърля върху онези, които нямат свое собствено достойнство. Срав. с 1Пет. 4:18; Рим. 13:12. – Идете при продавачите и си купете. Този съвет бил най-добрият, който може да бъде, но сега било вече късно за да се изпълни, понеже “по-сред нощ” продавниците били затворени. Но ние не трябва да разбираме от тука, че има “продавачи” на Божията благодат. “Да купиш от мене”, казва Христос (Отк. 3:18, срав. с Ис. 55:1); и което тази притча главно учи е, че един ученик не може да поеме върху си длъжността която друг ученик е длъжен да изпълни.

Ст. 10,11. А когато те отидоха да купят. Дали те намерили или не, не е казано. Но в духовен смисъл, те не са намерили. Те сега усърдно искали да се снабдят с масло, и несъмнено отишли бързо-бързо да си купят, защото желаели и те да вземат участие в този радостен случай. Но те се били сетили твърде късно, защото, като се били забавили, вратата били затворени. Христос е вратата (Йн. 10:7,9); и сега тези врата са отворени за всички, които биха дошли при Отца чрез него. Но тези врата няма да бъдат винаги отворени (Лк. 13:24,25). Спасението на душата не зависи от усърдие произхождащо от страх при смъртния час, но от тихо и разумно приемане на предлаганата милост, и от посветяване Христу цялото същество на човека относно този свят и бъдещия.

Ст. 12. Не ви познавам. Срав. с гл. 7:21-23, и бел, и 2Тим. 2:19. Тези девици били понижили младоженеца като не осветлили процесията със светилниците си, та как сега той да ги приеме? Христос няма да познае в последния час онези, които не го познават през живота си (гл. 10:32,33).

Ст. 13. И тъй бдете⁶⁴. Срав. с гл. 24:42. Този е главният урок на притчата. Но как да се бди? Гледайте щото съдотете ви да са пълни с масло – щото сърцата ви да са подновени, осветени, и изпълнени със Светия Дух.

Ст. 14-30. Притчата за Талантите. В предишната притча ние се поучаваме да бъдем будни, а в тази сега да бъдем трудолюбиви. Онази гледа на сърцето, а тази на живота; онази учи да бъдем добри, а тази да струваме добро; онази посочва нуждата да бъдем изпълнени с Духа, а тази да показваме плодовете на Духа. Там безумните девици не могли да се снабдят с достатъчно масло, защото мислели, че това е лесна работа, а тука лукавият слуга не изпълнил длъжността си, защото мислил, че неговата работа е твърде тежка. Грехът, който там е изобличен е небрежността, а тука ленността. Притчата, която Лука е записал (Лк. 19:11-27) е подобна на тази, но не е същата. Там всеки от слугите риема по равно, но един като бил по-верен от другия приема по-голяма заплата. Тука те приемат различни суми, но когато са еднакво верни те получават еднаква заплата, - утеха за онези, които имат малко таланти (дарби); което показва, че заплатата не се дава според големината на печалбата, а според относителната печалба; не според извършената работа, а според верността на работниците.

Ст. 14. Както, когато човек при тръгването си за чужбина; “така Човешкия Син”, трябва да се прибави. Така Христос се вижда, че се оттегля от църквата си (гл. 21:33); и като се възнесъл на небето, той предал интересите на тази църква (“имането си”) на учениците си (Еф. 4:8,11,12).

Ст. 15. На един даде пет таланта. Даже един талант е голяма сума (378 Турски лири). Така също, който е придобил даже най-малко познание за Божията любов и благодат в Христос, безценно съкровище е предадено нему. Тука няма пристрастие, а голяма мъдрост, понеже всекиму е дадено според силата му. Освен това, верността на слугите е която се изпитва (виж. по-горе); и неверният в малкото ще бъде неверен и в многото. И забележете, че Бог не подаряв съвсем, а само поверява. Всичките ни дарби и сгодни случаи, за да се извлече полза са от него, и за него трябва да се употребяват.

Ст. 16,17. И спечели други пет таланта. Това ние духовно правим, когато сами ние напреднем в святост и всяка Християнска добрина (2Пет. 1:5-10), или когато помогнем на други да направят това (Рим. 15:2; 1Кор. 14:12). Така Божието дело печели; понеже Бог гледа да изпълни света със святост и добрини.

Ст. 18. А тоя, който получи единия. Не че онези, които получават един талант са по-склонни да го пренебрегнат от другите, които са получили повече; но че ако първите се наказват когато са лениви, колко повече е се накажат последните ако бъдат лениви!

Ст. 19-23. След дълго време. Друго внушение, че второто пришествие на Христос няма да се яви тозчас (срав. със ст. 5, и гл. 24:48). – Спечелих още пет. В Лука е казано “твоята мнаса придоби десет мнаси”. И едното и другото изречение е верно. Талантът придобива печалба, но пак и ние придобиваме печалба посредством този талант. Така ние сме “съработници на Бога”, и без него ние не можем нищо да направим. Тука, макар единия и да е получил повече от другия, и донася по-голяма печалба, пак всеки един е удвоил сумата, която приел, и така е явно, че и двамата са били еднакво верни, затова са получили равна заплата. Защото верността, а не сполуката, е възнаградена. Тази заплата е, първо, както в гл. 24:47, по-широко поле за работа (“над много ще те поставя”), което докарва не само по-голяма чест, но и по-голяма отговорност, и повече случаи за струване добро; и, второ, дял “в радостта на господаря му”, т.е., те ще влезнат в неговото царство на вечна радост и блаженство, и ще станат, даже повече от сега, съучастници в радостта му, като струват добро и избавят изгубените (гл. 18:13).

Ст. 24,25. Който бе получил един талант тука изразява чувствата, които непокаяните често изказват. Те считат Бога за “жесток” Господар, който малко дава, а много иска; който дава скверно естество, а иска свят живот; тъй щото търси плодове на святост дето не е сял семена на святост. Те умишлено забравят чудесното проявление на любовта и благодатта му в това дето дал Христа, Своя единороден Син, да умре за нешите грехове, и Светия Дух да поднови сърцата ни и да ни подкрепи в старанията ни да живеем свят живот. Те твърдят, че Бог трябва да им даде повече светлина и повече таланти, и пак не употребяват светлината и талантите, които имат; и оплакват се, че е ги накаже за грехове, които не знаят, а пък постоянно пренебрегват известни дръжности и извършват известни грехове. – И като се убоях. Този мним страх и надменно говорене са неоснователни, и показват лъжливостта на отговора му. – Ето имаш своето. Но повече от това е било негово, - времето на този работник и очакваните от него труд и употребата на парите му.

Ст. 26,27. Зли и лениви слуго, и пр. Господарят тука не допуска утвърждението на слугата, че той е “човек жесток”, то той го осъжда с думите му, като казва, Ако наистина си вярвал, че съм жесток господар, толкова повече ти трябваше да внимаваш, и да вложиш парите ми под лихва, тъй щото да не оставаше за мене причина да се оплаквам.

Духовният урок, който тука е даден да научим е този: талантите ни са дадени за да ги употребяваме, а не да ги крием. Бог иска от нас не само своето си, но своето си “с лихва”. Това той изисква от всички ни, според колкото всеки от нас е приел (2Кор. 8:12).

Ст. 28. Дайте го на тогова, който има десет таланта; защото той е бил верен на малкото, и може да му се повери много. Даже в духовен смисъл е верно, че добрият често придобива опитност и истинно духовно добро от примера и греховете на нечестивия, като че зле употребените или закопани таланти на последния са преминали у първия.

Ст. 29. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и пр. Всеобща истина. Телесната, умствената, и духовната сила расте с нейното упражняване, и намалява с нейното неупотребяване. “Който няма” е онзи, който има но не употребява, та в същност няма. Срав. с гл. 13:12.

Ст. 30. Хвърлете го във външната тъмница. Забележете, че същото осъждение е изказано против безполезния слуга както против невярващите (гл. 8:12), и против госта необлечен в сватбарска дреха (гл. 22:13), лицемерите (гл. 24:51), и струващите неправда (Лк. 13:27,28). Той е хвърлен във външната тъмница, не за употребление господаревия си талант за лоши цели, а за дето никак не го е употребявал; също както безплодната смокиня е била проклета не, че била дала лош плод, а защото не била дала никакъв плод. Срав. и със ст. 45 – “че не сте”. Колкото Бог ни дава, той ни го дава за да го употребяваме за нашето благоденствие и за благоденствието на другите. Да не го употребяваме така е грях.

§130. Описанието на последния съд (гл. 25:31-46).

В първата част на гл. 24, Христос показал на учениците си какви ще бъдели знаменията на дохождането му да разруши Ерусалим, но той не показал какви ще бъдат знаменията на последното му дохождане да съди света, освен токлова, колкото едното е образ на другото. Но пред вид, че времето е съвсем неизвестно, той ги увещава да бдят постоянно; и втълпява това увещание с три притчи, с първата от които (гл. 24:46-51) той ни увещава към верност, с втората (гл. 25:1-13) към бодърствуване в сърцата ни, и с третата (ст. 14-30) към прилежание. А сега следва, не притча, но едно възвишено и живописно (макар, разбира се, не съвсем буквално) описание на последния съд. От това описание следващите неща се виждат явни: (1) Ще има последен всеобщ съд; (2) този съд ще бъде във времето на последното дохождане на нашия Господ; 3) но ще бъде публично, пред всичките народи и всичките ангели; (4) решението ще бъде според характера показан в този живот; (5) човеците тогава ще бъдат разделени на два разреда, и само на два, макар, че е има разни степени във всеки разред (1Кор. 15:41; Дан. 12:3; Лк. 12:47,48); (6) тогава тези два разреда ще бъдат разделени един от друг; и (7) това разделение ще бъде окончателно и вечно.

Ст. 31. В славата си. Не вече в смиреното си състояние – Витлеемското отроче, човекът на скърбите, и презреният и отхвърленият от човеците, - а в славата, която е имал с Отца преди създанието на света (Йн. 17:5), и в славата, в която бил превъзвишен, като Богочовек, поради това негово смирение (Фил. 2:9; Еф. 1:20-22). Кой тогава ще се съмнява в неговата божественост?

Ст. 32. Пред Него. Срав. с Рим. 14:10; 2Кор. 5:10. – Всичките народи и (ст. 31) всичките ангели. Какво множество! Какво възвишено и стаховнушително зрелище! Срав. с Отк. 20:12,13. – Ще ги отлъчи, може би посредством ангелите (гл. 13:49. Той е сърцеведец на всички, и няма да сбърка. Неговото око така лесно ги отличава, както се отличават овци от кози.

Ст. 33. От дясната Си страна. Мястото на почест (Еф. 1:20). Овцата е образ на невинност и смирение; козата е по-нечиста, по-горда, и по-упорита.

Ст. 34. Царят ще рече: Дойдете. Сега Христос ни кани да идем при него за успокоение (гл. 11:28), за избавление от греха, за сила да надвиваме на греха, и за всяка добрина; после ни кани да бъдем с него (Йн. 14:3, 17:24), и да споделим вечната му слава (Отк. 3:12,21). Вие благословени от Отца Ми, не вие, които ще бъдете благословени от него, а които сте благословени като сте възприели неговия образ, и сте развили в себе си плодовете на Духа, ей “със всяко духовно благословение” (Еф. 1:3). – Царството е “царството небесно”, което Христос дойде да основе на земята, и на което даже сега сме поданици (виж. гл. 3:2, и бел.); което е правда и мир и радост в Светия Дух (Рим. 14:17), но в което не ще влезем напълно и не ще се наслаждаваме напълно с него докато не пристигнем там където няма грях или изкушение (Отк. 21:27). Това царство ще се даде на “нищите духом” (гл. 5:3), и такива били тези, както е очевидно от ст. 37. – Приготвено за вас от създанието на света. Срав. с Рим. 8:29,30; Еф. 1:4,5,11,12, и 1Пет. 1:2; от дето е явно, че планът за спасението на човеците не е било ново нещо, а намислено още преди създанието на света. Светът е бил създаден не само “чрез Христос”, но и “заради него”, за да бъде зрелище на умилостивителната му смърт за грешниците. Но ако в Божиите предначертания това царство и да е било “приготвено от създанието на света”, в друг смисъл Христос и сега го приготвя (Йн. 14:2). Това царство ние придобиваме не с труд или покупка, а по наследие, понеже, като “родени от Бога”, сме “чада Божии”, и така “наследници на Бога” (Рим. 8:16,17; гал. 4:6,7).

Ст. 35,36. Защото огладнях и Ме нахранихте, и пр. Срав. с това Пр. 19:17 – “Който милува сиромаха заема Господу” (каква заплата за този заем!), 1Йн. 3:16-18 и 4:7,11,12, и 1Тим. 6:17,19. Но не са просто тези външни дела, които може да се извършат с цел за да ги видят човеците или по друга някоя причина, - а любовта (Към Христос и людете му), на която те са плодовете, и без която те биха били суетни (1Кор. 13:3). Тези милосердни дела са само едно средство за изпитание дали сърцето на онзи, който ги струва е подновено и има за основно начало любов. И тези дела са най-разумно избрани за подобно изпитание, защото те са такива плодове на любов, каквито всичките човеци, даже най-бедните и най-простите, имат сгодност да проявят. Те са такива, но пак те изискват да се пожертва нещо от време, спокойствие, охолност, и пари от страна на онзи, който ги показва.

Това не противоречи на учението, че ако се не роди някой отново, не може да види царството Божие, но то счита любовта към ближния като най-доброто външно доказателство за новорождение (1Йн. 4:7,8). Но от тука не следва, че повече нещо не се изисква от нас, отколкото това що тука е споменато. Любовта, която ни подбужда да се грижим за тялото, ще ни подбужда и да се грижим за душата. Тука по-малкото заключава по-многото, както обещанието на заплата за чаша вода заключава такова обещание за всяка по-голяма услуга. Абот право казва: “Който върши това, той има духа и следва примера на Христос, защото гладни бяхме, и той ни дава да ядем (Йн. 6:32-35), жадни, и дава ни да пием (Йн. 4:14, 6:55,56), странни от заветите на обещанието, и приема ни при себе си (Еф. 2:12,18,19), голи, и облича ни (Рим. 13:14; 2Кор. 5:3; Гал. 3:27; Отк. 3:18), болни, и посещава ни с изкупителната си любов (Пс. 147:3; Ер. 3:22; Ос. 14:4; Лк. 1:68,78; Евр. 2:6), в тъмница, и дохожда при нас, споделя затворническия ни живот, и така ни откупва и избавя (Рим. 8:2,3; Евр. 2:9,10).

Ст. 37-39. Тогава праведните в отговор ще му кажат, и пр. Не трябва да предполагаме, че праведните наистина ще кажат тези думи, но такива ще бъдат чувствата им. Те ще чувстват дълбоко недостойнството си за такава похвала. Те не оценяват добрите си дела, както Христос ги оценява, нито нечестивите оценяват злите си дела както Христос ги оценява (ст. 44).

Ст. 40. А Царят в отговор ще им рече, и пр. Срав. с гл. 10:40. И човеците считат, че тям се прави онова, което се прави на братята или деца им. Но чудното тука е, че Христос снизхождава да ни нарича свои “братя” (Евр. 2:11; Мк. 12:50) или Бог свои “чада” (1Йн. 3:1). Но даже и да знаем това, ние често не можем да осъществим колко много нещо то обема, та много пъти ние не правим на братята Негови, което ние бихме побързали да сторим Нему. Неговите “братя” първоначално означават неговите истинни ученици (гл. 12:50), но после всичкия човещки род, понеже Бог възлюби света (Йн. 3:16); и за да бъдем негови чада, ние трябва, като Него, да струваме добро, не само на добрите, но и на злите (гл. 5:45).

Ст. 41. Идете си от Мене. Както заплатата на праведните е, че ще бъдат всякога с Господа (1Сол. 4:17), така и наказанието на нечестивите е вечно изгнание от неговото присъствие (2Сол. 1:9). Първите, като ще са с Бога, ще наследят всичките благословии, които Бог може да даде, а последните, като изгнани от него поради греховете си, ще наследят всичките беди, които грехът може да навлече; или, както тука е казано, първите ще наследят царство, последните вечен огън. Първите ще са благословени от Отца, а последните “проклети”, не от Отца, а от греховете си, - ще приемат “заплатата на грехът”. Защото спасението на човека е от Бога, а осъждението му е от самия него (Йн. 3:17-19, 12:47,48). При това, забележете, че царството (ст. 34) е било приготвено за праведните, а огънят “за дяволът и за неговите ангели”, не и за човеците (освен ако и те се счетат като “негови ангели”), понеже за тях вечен живот е бил приготвен. Онези, обаче, които отхвърлят този живот, и вършат работи каквито дяволът върши, ще споделят най-после неговата участ. Относно “огъня”, виж. бел. на гл. 13:42, и Лк. 16:24.

Ст. 42-45. Защото огладнях и не Ме нахранихте, и пр. Срав. със ст. 35-40, и забележете, че има едно мерило за съденето на всички. Плодовете на любов, които първите дават, у последните не се срещат. И тука по-малкото заключава по-голямото. Ако ще се осъдят човеци, че не са направили човеколюбивите и милосердни дела, които са могли да направят, колко повече ще се осъдят те за жестокостта, неправдите, и притеснението, които вършат. Но тези (ст. 44), по свое собствено оценение, че са праведни, също така се зачудват на осъждението си както първите на похвалите, които им са отправени. Те не знаят, че греховете, които са сторили на човеците са грехове сторени на Бога.

Ст. 46. Вечно наказание⁶⁵ - вечен живот. Каква грамадна разлика! Какви безпределно големи и безкрайни интереси зависят от начина, по който прекарваме малкото години от зения си живот! Питайте често душата си, Кой дял би предпочела? Даже ако думата, преведена вечен, значи само (както някои поддържат) дълговековен, а не безусловно вечен, пак колко страшно е състоянието на нечестивите, което тука е описано! Но додето тази дума е употребена в Новия Завет 51 пъти, за да се опише с нея бъдещето състояние на праведните, и 6 пъти, за да се опише бъдещето състояние на нечестивите (гл. 18:8, 25:41,46; Мк. 3:29; Юд. 7; 2Сол. 1:9), и додето в първия случай (както и когато е употребена за Бога и свойствата му) тя се приема да значи безусловно вечен, защо да не значи същото и в последния случай? Ако в този стих “животът” обещан на праведните е наистина вечен, как може да кажем, че и наказанието на нечестивите не е вечно, както и “огънят” в ст. 41? Че състоянието на нечестивите, като онова на праведните, ще бъде неизменяемо, струва ни се да е явно от гл. 10:28; Мк. 9:42-48; Йн. 3:36; Отк. 20:10,15.

Назад | Съдържание | Напред