⁹ И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

¹⁰ Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

¹¹ А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

¹² Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

¹³ Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

¹⁴ А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

¹⁵ И възложи ръце на тях, и замина оттам.

¹⁶ И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

¹⁷ А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

¹⁸ Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

¹⁹ Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

²⁰ Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

²¹ Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

²² Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

²⁴ При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵ А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

²⁶ А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

²⁷ Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

²⁸ А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

²⁹ И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

³⁰ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

§§76 и 91. Последното напускане на Исус на Галилея, и пътуването му към Ерусалим (гл. 19:1,2; Мк. 10:1; Лк. 9:51-56, 13:22,-33).

Съществува голяма неизвестност за реда на записаните тука събития, особено върху въпроса дали Исус се е върнал в Галилея след събитията записани в Йн. гл. 7-10, или не. За наше щастие, наставленията, които ще извлечем от драгоценните думи на Спасителя не зависят от знаенето ни точния ред, по който тези думи са били изказани.

Ст. 1. Отвъд Йордан, т.е., онази част от Палестина, която лежала източно от Йордан, и която най-първо била дадена на Рувимовото, Гадовото, и половината от Манасиевото племе. От разказа на Лука (Лк. 9:52), се вижда вероятно, че Исус първо потеглил да мине през Самария, но като не бил приет от самаряните, той минал на източната страна на Йордан – вероятно близо до границата между Галилея и Самария, където изцелил десетте прокажени, споменати от Лука, не по ред, но в Лк. 17:11-19. Като преминал втори път Йордан, той влязъл в Юдея; и по пътя, както тука е записано (ст. 2), “отидоха след него народ много; и изцели ги там”, и също така, “ги поучаваше” (виж. Ев. от Марко).

§102. Христос отговаря на фарисеите за напускането на жена (гл. 19:3-12; Мк. 10:2-12).

И Матей и Марко очевидно изоставят тука много неща, които са записани от Лука. От Лука се учим, че малко време след заминаването му от Галилея за отвъд-Йорданската страна (както е споменато по-горе), Исус влезъл във Витания (Лк. 10:38-42), близо до Ерусалим. Вероятно той бил отишъл там да направи празника на освещението на храма, споменат в Йн. 10:22-11:46; след което той заминал за Ефраим (Йн. 11:47-54). След това вероятно се случили събитията, които са разказани само от Лука (Лк. 13:10-18:14); и после това слово на Христа за развода, което Лука не е записал, но на което очевидно тука е мястото, понеже то непосредствено предшества благословението на малките дечица (ст. 13), което Лука е поместил след гореспоменатите събития. От тука нататък редът, по който Матей, Марко, и Лука разказват е почти един. (Виж. Съгласието на Четирите Евангелия).

Ст. 3. Изпитвайки Го³⁷. Евреите били разделени върху зададения тука въпрос (виж. бел. на гл. 5:31); за това, както и да отговорел Христос, той щял да си наведе враждата на някоя от партиите. Може би, също така, те да са знаели какво Исус по-преди бил казал по този предмет (гл. 5:31-32), и да са се надявали, че като повторно го каже, той ще си навлече враждата на Ирод, както Йоан Кръстител бил си я навлякъл като го изобличил за прелюбодейството му.

Ст. 4-6. Не сте ли чели? Според Марко, Христос първо ги попитал, “Що ви заповяда Мойсей?”. А те в отговор споменали за позволението във Вт. 24:1-4. След това вероятно Христос, както тука се разказва, им напомнил първоначалния закон за брака, както се вижда в устройството на човека, и както е положен във времето на създанието му. Тогава човек бил създаден “мъжко и женско”, и така очевидно двамата един за друг; и цял човек, или Божието понятие за пълното човечество, се вижда само в сединението на двата пола. И “за това” човек, като търси тази пълнота, оставя баща си и майка си, и се прилепява към жена си; и тогава двамата (от които нито единият, нито другият по-преди е бил цял) стават един цял човек, или “една плът”. Сега двамата стават един, макар и да си остават две отделни лица. Думите на ст. 5., за които тука се казва, че Бог ги е казал, са взети от Бит. 2:24. Дали най-първо Адам ги е говорил, или Мойсей, от свидетелството на Христос за тях тука е явно, че така или иначе, те са били боговдъхновени думи.

Ст. 6. съдържа заключението на Христос от предишното свидетелство. Защото Бог ги бил създал един за друг, и защото по негово повеление те са станали чрез брака една плът, “за това” да ги разлъчи човек е грях, понеже се противи на Бога.

Ст. 7,8. Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо? Фарисеите си предполагат, че тука Христос противопоставя себе си на Мойсей. Но той им показва, че което те споменават като заповед на Мойсей е било просто позволение, дадено, не заото е било право, но защото те били толкова жестокосърдечни щото не могли да търпят съвършения закон за правото в това отношение (виж. бел. на гл. 5:31).

Ст. 9. Освен за прелюбодейство. Ако една жена е сторила подобно престъпление, тя вече е скъсала брачната връзка, и следователно мъжът е свободен да се раздели от нея (виж. бел. на гл. 5:32). Понеже Христос тука обявява, че който напусне жена си по друга някоя причина прелюбодеец бива, очевидно е че никой няма право да се раздели от жена си, освен ако тя прелюбодейства, и който я напуска по друга причина прелюбодеец бива. Затова, човеците, като следват примера на Мойсей, и да позволят на съпрузи, “заради жестокосърдието им”, да извършат така този грях, за да предотвърнат някое по-голямо зло (както убийство на жена), пак църквата не може да позволи на членовете си, и никой християнин не може да си го позволи на себе си. Те не трябва да извършват зло за достижението на добро. За това, даже когато бракът е злочест, мъжът и жената не трябва да извършват така прелюбодейство, но трябва усърдно да се молят Богу за благодат, за да надвият на изкушенията си и да изтърпят изпитанията си. Връзката между тях е толкова неразрушима (нравствено) колкото е онова между брат и сестра, или майка и чадо, макар първото и да е станало волно, а другото неволно. И колкото нямаме право да се отървем от изпитанията си с един лош или неприятен брат или чадо или родител, толкова нямаме право и да се отървем от изпитанията си с една лоша и неприятна жена или мъж.

Ст. 10,11. Казват Му учениците, и пр. Учениците мислят, че ако връзката между мъжа и жената е неразрушима, по-добре е да не се жени човек. Но христос им отговаря, че макар, че безбрачието (ергенството) може да е добро за някои, то може да е добро само за малцина, сир., за онези, които се заключават в три разреда споменати в следващия стих.

Ст. 12. А има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Примери има дето християни са разбирали, че тази думи на нашия Спасител говорят за, и по подразбиране предписват, буквално скопяване на човеци за по-добро служение на Бога, и така действително са се обезобразявали с такава цел. Но

1. Не никак мъчно да разберем, че нашия Господ е употребил тези думи преносно, както бил употребил думите в гл. 5:29,30, за изваждането на дясно око или отсичането на дясната ръка (виж. бел. на онези стихове), та с този стих той е искал да каже в същност това: Има човеци, които от рождение са неспособни за женитба, и други, които са ги направили такива, и има и такива, които заради небесното царство (за да разширят по-успешно Христовото царство в света) са се отрекли от приятностите на брачния живот, и така се обхождат като да не са способни за женитба. Апостол Павел Последвал примера на тези последните, и може би и Апостол Йоан, макар повечето от апостолите и да били женени (1Кор. 9:5).

2. Че това е истинското значение на думите на Спасителя подтвърждава се от факта, че те били изречени в непосредствен отговор на забележката на учениците, че ако толкова големи са отговорностите на брачния живот, по-добре е човек да не се жени (ст. 10).

§103. Христос благославя малките деца (гл. 19:13-15; Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17).

Ст. 13. Тогава. Това благославяне на малки деца следва след словото за брака. Може би от любовта, която Христо тука показал към малките деца, и от думите му, че “на такива е небесното царство”, учениците му да са променили мнението си за брачния живот (ст. 10); защото, ако той има опасности и изпитните си, има и радоста си. – За да възложи ръце на тях. Този начин за благославяне бил стар и обикновен у евреите (Бит. 48:14; Чис. 27:18; Вт. 34:9, и пр.). Приказва се, съо така, че председателите на синагогите (съборищата) имали обичай да благославят дечица с възлагане ръцете си на тях. Срав. с Лк. 2:28. Тоже, апостолите предавали духовни дарби по този начин (Д.А. 8:14-18, 19:6). – И да се помоли. Христос възложил ръцете си на тях и ги благословил, както го били помолили, като ги и прегърнал (виж. ст. 15, и Мк. 10:16); но не е казано, че се е помолил. Ние благославяме другите като се молим на Бога да ги благослови, но Христос е непосредствен извор на благословение (гл. 11:27,28). – А учениците ги смъмраха, вероятно като са помислили, че са досаждали на Исус, и са спирали по-важната му работа.

Ст. 14. А Исус рече, като възнегодувал, както се учим от Марко. Учениците помислили, че Христос ще възнегодува от онези, които довели децата, но вместо това, той възнегодувал от учениците си. И така самите изобличители са изобличени. – Оставете, и пр. Тука виждаме (1) че Христос люби малките деца и се грижи за тях; и (2) че обича да му ги водим, за да ги благославя. – Защото на такива е небесното царство. Виждаме (3) че те имат дял в небесното царство, - не че те са родени святи или без грешно естество, но защото (както вярваме) Христос е направил умилостивление за тях, та за това са станали негови; и тези благословения им са оздравени до времето до когато те не изберат самоволно греха вместо светостта, и царството на Сатана вместо “Божието царство”, което Христос е купил за тях. За това на тях тази благодат на вечен живот е дадена като “дарование”, без никакво пожелание от тяхна страна, а всичките други трябва да я искат и да я приемат самоволно (Мк. 10:15).

§104. Богатият млад големец (гл. 19:16-30; Мк. 10:17-31; Лк. 18:18-30).

Ст. 16. И ето дойде някой си (Цгр.). Той бил момък (ст. 20) и големец (Лк. 18:18). Той очевидно искрено е искал да узнае пътя на живота, и е имал голямо почитание към Исус, защото той не само го нарича “Учителю благ”, както евреите обичайно се обръщали към големите си равини, но и “притече се та коленичи пред него” (виж. Ев. от Марко). – Вечен живот. Както фарисеите и както Старо-Заветните светии (Евр. 11:13-16; Дан. 12:2), той вярвал във вечен живот на блаженство. Но (като казал “какво добро да сторя”) той мислил, че този живот се достигал със вършене на дела, а не с вярване. И според това, той очевидно (ст. 20) усърдно се бил стараел да върши всичко което било потребно, за да придобие вечен живот.

Ст. 17. Защо ме наричаш благ? (Цгр.). Христос първо му показва, че има твърде долно понятие за благостта, за дето (след като помислил, че Христос е просто човек) той го нарекъл благ, когато един Бог е благ. – Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите. Христос подлага младежа на едно изпитание, от което той ще познае дали има онази степен доброта, която ще го удостои да влезе в царство небесно. Това изпитание е същото онова, което младежът винаги е зимал под внимание, и чрез което той вероятно е считал себе си за оправдан (ст. 20), но Исус му посочил грешката.

Ст. 18,19. Не убивай, и пр. Тука имаме по ред шестата, седмата, осмата, деветата, и петата заповеди; и вместо десетата, имаме едно съкращение на всичките, сир., “обичай ближния си както себе си”. В отговор на питането на младежа (“кои?”), Христос излага само втората таблица на закона, т.е., онези заповеди, които се отнасят на длъжностите ни към събратята ни човеци. И той изложил тези заповеди, може би защото човеците по-лесно се мамят за отношенията си към Бога, като често си въобразяват, че имат прилична любов и почитание към него, а в същност нямат. За това този младеж е могъл по-лесно да се убеди, че не е изпълнил длъжностите си към събратята си човеци (както той си предполагал, че ги е изпълнил) отколкото, че не е изпълнил длужностите си към Бога.

Ст. 20. Съм пазил³⁸. Той несъмнено е казал това искрено (понеже от Марко се учим, че “Исус, като го погледна, възлюби го”, а той не обича лицемерите), но както мнозина в наше време, изпълнението му на закона е било само външно, и той не разбрал размера и духовното естество на божествения закон. Сравнете Павловата опитност във Фил. 3:6. – Какво ми още не достига? Макар и да не могъл да види какво не бил изпълнил от тези неща, пак явно е, че той почувствал, че му не достига нещо; и той дошъл при Христос да се научи какво било това нещо.

Ст. 21. Ако искаш да бъдеш съвършен, т.е., съвършенно да се съобразиш с Божия закон, и така да се приготвиш за вечен живот. – Продай имота си. Христовия отговор прилягал на характера на младежа. Исус знаел, че този младеж е себелюбив и сребролюбив, че имането му е идолът, та той изисква от него онова, което щяло да му даде да види колко много му не достигало. И това, което му не достигало не било нещо, което законът не изисквал, както младежът помислил, но нещо неизпълнението на което от негова страна показвало, че той никак не пазил закона. Да бил големият му хрях (или надмощна страст) обичането удоволствие или власт, вместо обичане парата, Христос несъмнено щял да употреби друго изпитателно средство. За това не следва от тази Христова заповед (която е била отправена на сребралюбеца, за да изкара скрития му грях), че всички трябва наистина да издадът всичкото си имане на сиромасите. Но всички трябва да са готови да сторят това щом им заповяда Христос (както трябва да бъдат готови да жертват всичко за него, Лк. 14:26,27). Апостолите били напуснали всичко (гл. 4:22, 9:9, 19:27). – Дойди и ме следвай. Това е второ. Христос не приема никого да му бъде последовател, ако не се е отрекъл от всичко, или не е готов да се отрече от всичко, и не е направил това духом.

Ст. 22. Отиде си наскърбен; понеже несъмнено той повече от друг път почувствал какво му не достигало; и пак, както толкова много други, той по-обичал земните си владения от вечния живот. Да бил послушал Христа, той щял да се зарадва, а не да се наскърби, - ей ще земел “стократно сега на това време”, и “ в идещия век вечен живот” (виж. Ев. от Марко).

Ст. 23. Мъчно ще влезе богат в небесното царство. Срав. Ев. от Марко, където виждаме, че Христос, когато видял, че се смаяли учениците му от думите му, казал, “Колко е мъчно да влезат в Божието царство тези които имат надеждата си на богатството!” от което виждаме, че не просто владеенето на богатство прави мъчно за притежателя му да влезе в рая, а облягането на него, - да възлага сърцето си на него, и да се надява да намери щастие в него. За това, макар и да се прилага това в особеност на богатите, понеже те особено са склонни да се облягат на богатството си, пак то се прилага и на множество други, понеже почти всички, даже бедните, се облягат на богатството, и следователно се трудят да го спечелят. И несъмнено с такова убеждение учениците попитали (ст. 25), “Като е така, кой може да се спаси?”, т.е., не кой от богатите, а въобще кой? Понеже те несъмнено припознават, че даже в себе си имат нещо от такова надяване на богатството – на светски владения и някаквъв вид светско благо, - и знаят, че подобна надежда се среща във всичките човеци. И Исус като “ги погледна” (ст. 26), очевидно с такъв поглед, който ги е подбудил да чувстват, че той ще изкаже някоя велика и важна истина, известява им, че наистина “у човеците това е невъзможно”; понеже спасението – било на богатите било на сиромасите – не е от човеците, а от Бога (Йн. 1:13), и у него “всичко е възможно”. За препятствията които богатството представлява за спасението на човека, виж. гл. 13:22; Лк. 12:16-21; 1Тим. 6:9,10,17.

Ст. 28. Вие, които ме последвахте, т.е., дванадесетте, но мястото на Юда било дадено на другиго (Д.А. 1:20). – Във време на обновлението³⁹, т.е., в новия порядък, който ще настане на второто дохождане на Христа, когато “седне Човешкият Син на престолът на славата си” да съди света, когато “старото премине, и всичко стане ново”. Срав. с Д.А. 3:21; 2Пет. 3:13; Отк. 21:5, и също така с Ис. 65:17 и 66:22. – Ще седнете на дванадесет престола да съдите днанадесетте Израилеви племена. В 1Кор. 6:2,3 е казано, че “светиите ще съдят”. И между тях ще бъдат апостолите. Но да съдите тука е употребено в по-общ смисъл да управлявате. Срав. с Лк. 22:28-30, където е повторено това обещание, но с такива думи, че да се разбира още повече, че то не значи, че и те ще съдят в последния ден, но че ще заемат едно високо и царско място на небето. И така “дванадесетте Израилеви племена” са духовния Израел; както в Отк. 21:12 са истинните Божии люде, които апостолите ще владеят, или на които ще бъдат началници – дванадесетте основания (Отк. 21:14), на които Христовата църква е съзидена.

Ст. 29. И всеки, който е оставил къщи, и пр. Тука Христос показва, че не само апостолите, но всички които са направили жертви за него, ще бъдат възнаградени, и то според жертвите, които са направили. Той ги уверява, че всички такива ще имат вечния живот обещан на младежа, и така също, че ще приемат за каквото са пожертвали стократно сега на това време. Виж. Ев. от Марко. Тези последните думи не може да се вземат буквално, понеже никой не може да има сто “майки”, и освен това, християните не могат да имат буквално стократно (т.е., многократно) повече от другите споменати неща (виж. Ев. от Марко) Но те може да имат стократно повече радост за тези неща. С мирна съвест, с уверение, че греховете им са простени, и с бляскава надежда, че ще наследят вечен живот, те имат радост, която стократно, даже милионкратно, повече от тези неща не може да дадат. Младият големец задържал имането си, но се завърнал наскърбен. Християнинът може да изгуби всичкото си имане и пак да бъде най-много щастлив, особено ако го е жертвал заради Христа. Първо ние трябва да сме готови да се отречем от всичко, и тогава ще видим, че сме спечелили всичко. Срав. с гл. 16:24,25.

Ст. 30. Обаче мнозина първи, и пр. Това е едно предосторожение направено на апостолите и на всички, и е изяснено със следващата притча (гл. 20:1-16). Това предосторожение е било потребно даже и на апостолите. Юда е пример от “първите”, които станали “последни”. А Павел е пример от “последните”, които станали “първи”. Виж. 1Кор 15:8 и 2Кор. 12:11. Също така, евреите, които били от “първите” станали “последни”, а езичниците, които били “последни”, станали “първи”. Така е навсякъде и всякога, мнозина които се виждат “първи” в земната църква ще излязат “последни” на небето, и обратно.

Назад | Съдържание | Напред