Глава 16.

¹ А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

² И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

³ И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям, *

⁴ А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

⁵ И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

⁶ А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.

⁷ Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

⁸ И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

⁹ И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.

¹⁰ Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

¹¹ Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

¹² Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

¹³ И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

¹⁴ После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

¹⁵ И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

¹⁶ Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

¹⁷ И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

¹⁸ змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

¹⁹ И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

²⁰ А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.
 

§160. Възкресението. Жените посещават гроба (гл. 16:1-4; Мт. 28:1-4; Лк. 24:1-3; Йн. 20:1,2).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 1. Мария Якововата майка, т.е., майката на Яков Малкия и на Йосия (гл. 15:40). – Саломия, т.е., майката на другия Яков и на Йоан, както става явно като сравним гл. 15:40 с Мт. 27:56. – А когато се мина съботата – купиха аромати, или в събота вечерта след залязването на слънцето, или в неделя сутринта. От Лк. 23:56 се вижда, че те били приготвили аромати преди съботата, т.е., в петък вечерта, след смъртта на Христос, но преди залязването на слънцето. Вероятно те били приготвили каквито аромати имали под ръка в петък, като Лука казва, и, “като се мина съботата”, куполи още аромати колкото трябвало, както Марко казва. Явно е, че те не са се надявали за Христовото възкресение. – Да го помажат (Цгр.). Това те по-преди не направили. Йосиф и Никодим (Йн. 19:40) били само обвили на бързо тялото в плащеница с ароматите. Може би, жените и да не са знаели за това. Но възможно е и да са искали да прибавят и своите си приноси. Любовта не се задоволява само с това което нуждата или обигаят изисква да се направи. Виж. Мт. 26:6-13.

Ст. 2. Когато изгря слънцето. Това изражение на пръв поглед се вижда несъгласно с изражението в Йн. 20:1 – “като беше още тъмно”. Но сам си Марко казва в началото на същия стих, че било “много рано”. Лука също говори “сутринта рано”, а Матей, “на разсъмване”. И четиримата евангелисти се съгласяват, че било много рано. Явно е, прочее, че двете изражения в този стих не трябва да се разбират тъй като да си противоречат. И тъй, ако тука трябва да разбираме буквално изгряването на слънцето, трябва да предположим, с някои тълкуватели, че жените са били тръгнали от домовете си “много рано”, и са стигнали на гроба когато е изгрявало слънцето. Други тълкуватели, обаче, подразбират под думите “когато изгря слънцето” първото появяване на сутрешната светлина, когато се зазорява; и те привождат в подкрепление на това си мнение Съд. 9:33 и Пс. 104:22, като забелязват, че един неприятел не би чакал да изгрее слънцето, и тогава да нападне неприятеля си, и че дивите зверове се прибират в леглата си и си лягат щом започне да се зазорява. Виж. бел. на Ев. от Матей.

§161. Жените (без Мария Магдалина) влизат в гроба, и виждат ангели, които им заръчват да идат да кажат на учениците (гл. 16:5-7; Мт. 28:5-7; Лк. 24:4-8).

Виж. бел. на Ев. от Матей. – Кажете на учениците му и на Петра (ст. 7). Несъмнено петър особено е споменат тука, за да го увери, че въпреки греха, който бил сторил, Исус го обича, и още го счита за един от учениците си.

§162. Жените (без мария магдалина) се връат към града (гл. 16:8; Мт. 28:8).

И никому не казаха нищо. Матей казва – “и завтекоха се да известят на учениците му”, и Лука (Лк. 24:9), че те “известиха всичко това на единадесетте и на всичките други”. Но тука няма противоречие. Очевидно е, че значението на този стих, е че те не казали нищо никому когото срещнали по пътя.

§164. Исус се явява на Мария Магдалина (гл. 16:9-11; Йн. 20:11-18).

Срав. с по-дългия разказ на Йоан, и виж. бел.

В ст. 9 се казва, че нашия Господ, след възкресението си, се явил най-първо на Мария Магдалина; а от Мт. 28:9 ние можем да заключим, че той най-първо се е явил на другите жени, или на Мария и на другите заедно. Явно е, обаче, от Йн. 20:2, че Мария оставила другите жени при гроба, и отишла сама да извести на Петър и Йоан; и още, от Йн. 20:11, и пр., че тя била сама когато видяла Спасителя. Някои много учени тълкуватели разбират с думите “най-първо”, не най-първото явление на Спасителя след възкресението му, но най-първото от трите негови явления отбелязани от Марко; и според това им тълкувание Исус се явил първо на другите жени и после на Мария. Но по-просто ще бъде от думите на Марко да разберем, че нашия Спасител се явил на Мария Магдалина действително най-първо. Времето между Марииното отиване д извести на Петър и Йоан и тяхното посещение на гроба е било много кратко. Ние лесно можем да предположим, че другите жени си отишли от при гроба много малко време преди да пристигнат там Петър и Йоан, и още че като си отивали те се побавили по пътя, колкото бързешком и да са вървели (може би и домовете им да са били по-далеч в града), та така Исус се явил по-напред на Мария при гроба и после на другите жени на пътя. Това предположение нам се вижда като най-естествено тълкувание на думите в Мк. 16:9. Изражението в ст. 11, “не хванаха вяра”, и другото в ст. 13, “нито тем хванаха вяра”, не са несъгласни с думите на Йоан, “ и видя и повярва” (Йн. 20:8). Йоан, като видял плащениците сложени на мястото си в гроба, и кърпата, която била на главата на Исус свита на особено място, разбрал, че гробът не бил отворен от крадци, и напомнил си безсъмнено някои от думите на Спасителя за възкресението му из мъртвите, - думи които даже и той, любимият ученик Исус Христов, не бил проумял. В същото време, мнозина от учениците били толкова раздражени и смутени щото едвам могли да хванат вяра другиму или пък да вярват свидетелството на своите очи и уши.

§166. Исус се явява на двама ученици, които отиват в Емаус. Те после се връщат и известяват на другите за случката (гл. 16:12,13; Лк. 24:13-35).

Виж. бел. на Ев. от Лука, където това интересно събитие е по-напълно разказано.

Ст. 13. Нито на тях повярваха. Но от разказът на Лука се вижда като, че те са повярвали; понеже той казва (Лк. 24§34), че на пристигването им те сварили учениците събрани и говорещи, “Наистина възкръснал Господ, и явил се на Симона”. Нека никой не прибърза да каже, че тука има противоречие, защото сам Лука по-после казва (Лк. 24:36-43), че още се е съзирало доста безверие в тях. Виж. особено Лк. 24:41 – “като се не доверяваха още”.

§167. Исус се явява на апостолите, когато Тома не е с тях (гл. 16:14; Лк. 24:36-43; Йн. 20:19-25).

Вижда се, че явлението Христово записано тука е същото, което се споменава в Лк. 24:36, и Йн. 20:19, и което се случило в Ерусалим вечерта след възкресението му. Че това е първото му явление на тях е явно от това, че той ги укорява, не защото в него не били повярвали, а “защото не хванаха вяра на тези, които го видяха възкръснал” (т.е., на жените и двамата ученици, които се били завърнали от Емаус).

§170. Исус, възлага послание на учениците си (гл. 16:15-18; Мт. 28:16-20).

Марко се вижда да е изложил тука на кратко всичко що се случило в четиридесетте дни от вечерта след възкресението на Христос до времето на възнесението му. Той вероятно не дава точно тука думите произнесени от Христа онази вечер, но само едно съкръщение на тях, или най-важни точки на всичките му учения през всичкото време до възнесението му.

Ст. 15. Идете по целия свят. Когато Исус в началото изпратил учениците си, той им забранил да не отиват при езичниците, или даже при Самаряните (Мт. 10:5); но сега той им заповядва да идат по “целия свят”. Това, обаче, не показва някаква промяна в намерението на Христа. (виж. бел. на онова място в Ев. от Матей). Той бил казал, “Нивата е светът” (Мт. 13:38); но тогава времето не било още дошло да се проповядва евангелието на езичниците. – На всяка твар. Тази дума в широкия й смисъл обема и по-долните животни. И верно е, че евангелието, като прави човеците по-добродушни и по-милостиви, е благословия и за тези животни. Но думата тука несъмнено е употребена просто вместо човеци, както в Кол. 1:23; защото само на човеци то може да бъде проповядвано. Чрез думите в този стих проповедническото дело се възлага върху църквата във всичките векове, докато всичките човеци във всяка част на света чуят благовестието. Но пак това не е всичката длъжност на църквата или на Християнските пастири. Освен проповядването на евангелието, те трябва и да учат човеците “да пазят всичко що съм ви заповядал” (Мт. 28:20). Виж. бел. на този стих в Ев. от Матей

Ст. 16. Който повярва, и се кръсти. Срав. особено с Рим. 10:9,10, където за повярването в сърцето и изповядването с устата се говори като за съществени неща. Кръщението е определеният от Христа способ за явното изповедание него; и то не може да бъде умишлено пренебрегнато. Срав. с гл. 8:38 – “Който се усрами за мене, - и Син човешки ще се усрами за него”. Но който има истинна вяра, той няма да се посрами. Каещия се разбойник нямал удобен случай да изповяда Христа с кръщение, но той го изповядал с устата си. – Който не повярва ще бъде осъден, т.е., онзи който е чул евангелието и пак не ще да повярва в Христос, или умишлено го отхвърля. Срав. с Йн. 12:48. Онези, които никога не са чули евангелието ще бъдат съдени по правилото положено в Рим. 2:12

Ст. 17, 18. И тия знамения ще придружават повярвалите. Не че всичките тези знамения ще се явяват на всеки вярващ, но някои от тях на едного, а други на другиго. Виж. 1Кор. 12:8-11. – С моето име (Цгр.). Христос бил вършил чудеса със своето си име, или със своята сила и власт. Но апостолите не би могли нищо да извършат със своето си име, но само с Христовото. Виж. Д.А. 3:6,12,16, 16:18, 19:11. – Нови езици ще говорят. Това се изпълнило първо в деня на Петдесетница (Д.А. 2:4), и често отпосле (Д.А. 10:46, 19:6; 1Кор. 12:10,28. – Змии ще хващат. Подобно едно обещание било дадено и на седемдесетте (Лк. 10:19); и то може често да се е изпълнявало, макар и да има записан за него само един случай (Д.А. 28:5) – А ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди. И това може често да се е изпълнявало, макар и да няма записан за него ни един случай в Новия Завет. Понеже в онова време отравяне скришно човеци е било твърде обикновено нещо, това обещание ги е обеспечавало срещу една твърде явна опасност. – На болни ще възлагат ръце, и пр. Виж. Д.А. 5:16, 9:17, 28:8, и срав. с Як. 5:14,15.

Препратките по-горе показват, че тези обещания доста много са се изпълнили във времето на апостолите. И макар и да няма нищо в тези думи, което да показва, че това обещанието се е ограничавало в апостолските времена, пак няма достатъчно доказателство, че тези знамения са се продължавали дълго време. И макар, че можем да допуснем, че такива знамения още може да станат когато се появи за тях нужда, пак явно е, че никога не може да има от тях такава нужда, каквато е имало тогава. Християнството веднъж утвърдено чрез многобройните си благословии – нравствени, релегиозни, и обществени, - и чрез разнообразното си и съвършено приспособление на всичките нужди на човека, е само по себе си по-голямо знамение (по-голямо доказателство за божественото си произхождение), отколкото всичките знамения чрез, които в началото било утвърдено.

§172. Възнесението на Исус, и делото на апостолите след това събитие (Мк. 16:19,20; Лк. 24:50-53).

Ст. 19. След като им говори. Като прочете човек разказът на Марко, той би рекъл, че възнесението се е случило тутакси след като Христос изговорил думите по-горе, и че той е изговорил тези думи във времето, което се намеква в ст. 14, т.е., вечерта след възкресението му. И, освен това, краткият разказ на Лука би предал същото впечатление. Но виж. бел. на ст. 14, и срав. с разказа в Д.А. 1:3-9.

Ст. 20. А те излязоха и проповядваха навсякъде. Тука тези няколко думи ние имаме онова, което е подробно изложено в първата част на Деянията на апостолите. При това, ние имаме изобилни доказателства и от светската история, че евангелието е било скоро проповядвано по всичките части на Римския свят. – Като им съдействаше Господ, т.е., Исус. Несъмнено той съдействал тогава на тях, както и сега, като приготвял и приготвя пътя чрез Промисъла си, и като приготвял и приготвя сърцата на човеците чрез Светия си Дух. Но тука особено се говори за съдействието на тях “със знамения, които следваха”, с които той “потвърждаваше словото си”. Виж. Д.А. 5:12, 14:3; Евр. 2:4; и “знаменията” са онези обещаните в ст. 17,18.

С тези заключителни думи на Ев. от Марко, които подтвърждават, че Господ е действал с апостолите като отишли да проповядват навсякъде, срав. заключителните думи на Ев. от Матей – “И ето, аз съм с вас през всичките дни, до свършека на века”. Матей завършва с обещанието, а Марко със споменаване, че това обещание се изпълнило.

Назад | Съдържание | Напред