Глава 4.

¹ А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

² дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

³ И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

⁴ А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

⁵ Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

⁶ На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

⁷ и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

⁸ А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

⁹ Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

¹⁰ защото е писано: -
"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

¹¹ И на ръце ще Те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата Си".

¹² А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

¹³ И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

¹⁴ А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

¹⁵ И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

¹⁶ И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

¹⁷ И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

¹⁸ "Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,

¹⁹ Да проглася благоприятната Господна година".

²⁰ И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

²¹ И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²² И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

²³ А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

²⁴ И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

²⁵ А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

²⁶ А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

²⁷ Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

²⁸ Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

²⁹ и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

³⁰ Но Той мина посред тях и си отиде.

³¹ И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

³² и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

³³ И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

³⁴ Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

³⁵ Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

³⁶ И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

³⁷ И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

³⁸ И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

³⁹ И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

⁴⁰ И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

⁴¹ Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

⁴² И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

⁴³ Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

⁴⁴ И проповядваше в Галилейските синагоги.
 

§18. Изкушението на Исус в пустинята (гл. 4:1-13; Мт. 4:1-11; Мк. 1:12,13).

Виж. бел. на Ев. от Матей. От Лука се учим (ст. 1), че Христос не само бил отведен от Духа, но и бил “пълен с Светия Дух”. Срав. с Йн. 3:34. И Лука (ст. 2), като Марко, показва, че Исус бил изкушаван не само след четиридесетте дни, но и “през тези дни”.

Ст. 6. Защото на мене е предадена. Сатана притезава, че което несправедливо е заграбил е негово право. Виж. бел. на Мт. 4:9.

Ст. 13. За известно време. Виж. бел. на Мт. 4:11.

§26. Исус, като чува за затварянето на Йоан Кръстител, отива в Галилея (гл. 4:14; Мт. 4:12; Мк. 1:14; Йн. 4:1-3).

Макар Лука и да не казва (както Матей и Марко), че това се е случило след затварянето на Йоан, вероятно е, че тука се говори за същото пътуване на Исуса в Галилея, а не за онова, което се случило веднага след изкушението му, и което се споменава в Йн. 1:43. Виж. бел. на Ев. от Матей. Както Исус бил пълен с Духа (ст. 1), когато отивал на местоизкушението, така сега като отхожда да проповядва той е “със силата на Духа”. На пътя той проповядвал на самарянката (Йн. 4:4-42).

§28. Исус поучава всенародно в Галилея (гл. 4:15; Мт. 4:17; Мк. 1:14,15; Йн. 4:43-45).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Матей и още повече Марко ни казват какво е било вкратце съдържанието на това Христово поучение. Но само Лука пише как е било посрещнато проповядването му, - сир., той “се прославяше от всичките”. Когато предметът на проповядването му е бил, че отдавна очакваното царство е наближило, - макар той и да прибавя, че е необходимо те да се покаят за греховете си, - те го приемат с удивление и радост. Само тогава народът въобще се наскърбил, когато той наченал да им показва, че царството му не е светско, и че дошъл не да задоволява телесните им нужди, а да даде живота си за душите им (Йн. 6:26,27,51,66).

§30. Исус поучава в Назарет, но хората го отхвърлят (гл. 4:16-30).

Събитието разказано в Йн. 4:46-54 очевидно се случило преди това що се разказва в този отдел, понеже онова чудо му било второто в Галилея (Йн. 4:54), а от ст. 23 тука се вижда, че преди да дойде в назарет, той бил извършил и други чудеса в Капернаум.

Някои считат това отхвърляне на Исус в Назарет, че е същото онова, което е записано в Мт. 13:54-58 и Мк. 6:1-6. Но по-вероятно е, че след като бил веднъж така жестоко отхвърлен както тука се разказва, Исус пак се върнал, за да ползува духовно отечествения град, но пак бил отхвърлен. Първият път, за който лука разказва, народът се бил много ядосал, и поискал да го убие, но той избягал от тях и слязъл в Капернаум. Но вторият път кога отишъл в отечеството си (за който път Матей и Марко разказват), те просто не го вярвали; но той пак постоял там малко време, и като извършил няколко чудеса (мк. 6:5), отишъл та поучавал в околните села. Това е едно от събитията, които Лука научил с подробно изследване (гл. 1:3), може би от самата Мария (виж. бел. на гл. 2:51). Ако Лука е написал евангелието си когато бил с Павел през двегодишното му стоене в затвор в Кесария, той несъмнено е посетил Назарет, който не бил повече от два деня път далеч от Кесария, и е научил много от тези неща там.

Ст. 16. По обичая си. Той, следователно, е имал обичай да присъствува на всенародното богослужение в синагогата. Някои още предполагат, че той е имал обичай и да чете в съборището, даже още преди да започне всенародното си служение, но това не е известно. – Синагогата. Виж. бел. на Мт. 4:23. – И стана да чете, вероятно на мястото, където четецът обикновено е стоял. Обичай било в еврейските синагоги да се позволява на всяко подходящо лице да чете и тълкува (Д.А. 13:15). Прчуването на Христос (ст. 14,15) било достатъчна причина защо началниците на синагогата готовно му позволили да чете и тълкува.

Ст. 17. Книгата на пророк Исая. В този случай тя е била една отделна книга, или пергаментен свитък. Тя несъмнено му е била подарена, защото е съдържала урока за онзи ден; понеже евреите имали обичай да четат по ред и от Мойсеевите и от пророческите книги. Но дали Исус е прочел онази част, която била определена да се чете него ден, или нарочно е избрал това място от Исая като по-съответстващо на целта му, не е известно. Тези думи се намират в Ис. 61:1,2, в средата на последния отдел на пророчеството (Ис. гл. 49-66), което обема пророчествата, които се отнасят за лицето, службата, страданията, възтържествуването, и църквата на Месия; та така, по заключение, Исус възвестява изпълнението не само на тези Исаеви думи, но и за всичко свързано с тях.

Ст. 18,19. “Духът на Господа е на мене; защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите, и пр.”. Делото Христово и благословенията на царството му са описани тука като телесни и светски. И наистина, Христос донесъл такива светски благословения, и всичките тези благословения настават навсякъде, където християнството се установи; понеже то има “обещанието на сегашния и на бъдещия живот” (1Тим. 4:8). То е благовестие на сиромасите, - много подобрява земното им състояние, въздига ги, насърчава ги да се трудят, и осигурява личните им права и притежания. То изцелява съкрушените по сърце, като ги утешава, и казва им да не скърбят както други, които са без надежда, и вече е унищожило робството във всичките християнски страни. Христос често буквално отварял очите на слепи; и милостивият дух на религията му завежда човеците да вършат всичко щото могат за прогледването или облекчението на тези злощастници. Но несъмнено това пророчество се отнася главно за духовните благословения, които Христос дошъл да донесе на света. Християнството е благовестие на нищите духом (Мт. 5:3), изцеление на съкрушените по сърце (Ис. 66:2), освобождение на онези, които са пленници на греха (Йн. 8:34-46), духовно зрение на душевно слепите (Йн. 9:39-41) и избавление от робството на игото на съвестта и закона, чрез свободата, с която Христос освобождава (Гал. 5:1). – “Благоприятната Господня година”. Пророкът може би е имал пред вид юбилейната година, която била образ на царуването на Месия и на благословиите, които то щяло да принесе. Нея година земята, която била под залог се връщала на притежателя й, дълговете се опростявали, и робите се освобождавали (Лев. 25:8-17). Тя се наричала благоприятна, защото била приетото или определено време, когато Бог е щял да бъде милостив; и трябва може би да се разбере в смисъл, че включва не само времето, през което Христос служил на земята, но всичкото време, колкото трае евангелската наредба.

Ст. 20. На служителя¹¹⁰. Службата му е съответствала на онази на днешния клисар. Но той често е бивал и учител на училището в синагогата. – И седна, вероятно на учителския стол; и затова “очите на всичките в синагогата бяха се взряли в него”, за да го чуят какво ще говори. Обичаят на Еврейските равини бил да четат Писанията стоешком, а да поучават седешком; та Христос вероятно обикновено сядал, когато проповядвал (Мт. 5:1; Мк. 4:1).

Ст. 21. И започна да им говори (Цгр.), и пр. Тези думи вероятно са били първите на Христовата беседа, изказана по този случай в синагогата, и са били също текстът или вкратце съдържанието на цялата беседа. Но несъмнено Лука не е можал да намери никого, който след толкова много години, би могъл да си припомни някои от онези “словеса на благодатта” (ст. 22), с които Исус изяснил на слушателите си целта и характера на мисията (посланието) си.

Ст. 22. И всички му засвидетелствуваха, че думите му били “словеса на благодатта”, - че исказал хубави истини с хубав и привлекателен език. – Чудещи се, че такива думи били изречени от необразования им съгражданин – “синът на Йосиф”, когото те познавали от почти преди тридесет години. Преди малко време той ги бил оставил като “синът на дърводелецът”; и майка му, братята му, и сестрите му още били с тях. Но сега той се завръща с притезание, че е отдавна очаквания Месия; и като изговаря думите, които им се виждат като славен сън, той обявява, че сега те се изпълняват в него.

Ст. 23. Лекарю, изцери себе си. Това вероятно е било обикновена поговорка. Исус разбрал чуденето и съмнението им – търсенето им знамения, склонността им да не вярват докато не видят, чувствуването им, че ако наистина той е извършил чудеса в Капернаум, той още повече трябва да извърши чудеса пред тях – неговте съграждани, приятели, и роднини.

Ст. 24. И пак рече, и пр. Но Христос отговаря на това тяхно чувствувание с тази друга поговорка – “Никой пророк не е приет ва отечеството си”. С това той се оправдава за дето извършил чудеса в Капернаум, а не в назарет, т.е., защото Капернаумчани били по-готови да го приемат; понеже той дава тези благословения, не според племе и роднинство, а според вярата. Срав. с Мт. 13:58, където, на второто Исусово посещение на Назарет, е казано – “Не стори там много сили заради неверието им”. И тогава (Мт. 13:57) той привел пак същата поговорка, както и в Йн. 4:44, когато бил на път за Галилея.

Ст. 25-27. А казвам ви наистина, и пр. С тези два примера, Исус показва, че и Илия и Елисей са работили по същото начало, като извършили онези чудни и милосердни чудеса, не на свои сънародници, а на хора езичници. Така и сега, с примери взети от живота на техните прочути пророци, той започва да ги учи, че Божията милост не е само за евреите; и че сам той е дошъл, не да въздигне пак Еврейското царство, и прослави Еврейския народ, а да подари благословения на всички, които се нуждаят, от всеки народ, според колкото са готови да го приемат (Йн. 1:11,12).

Ст. 28. А като чуха това – всички се изпълниха с гняв¹¹¹. Това било което повдигнало фанатизма и омразата им. Те не могли да търпят като гледали, че езичниците се поставят на същото стъпало, на което те стоели, даже когато се поставяли там от онзи, който притезавал, че е техен Месия, понеже те си предполагали, че той е щял да донесе нарочно на тях благословения, и да ги въздигне над всичките други народи. Така по-късно и Ерусалимци поискали да го убият, когато и на тях казал същото нещо (Мт. 21:43-46, 22:8-10,15); и още по-късно те поискали да убият павел по същата причина (Д.А. 22:21,22).

Ст. 29. На рътът (Цгр.). Хълмът, който сега се посочва като Планината на Низриването, е около три километра далече от града, и едва ли може да е мястото, за което тука се говори. Намира се, обаче, една скала около четиридесет крака висока близо до града.

Ст. 30. Но той мина посред тях. Нищо не се казва в евангелието от което да се заключи или, че това избегване на Исус от неприятелите си е било чисто чудотворно, или че Спасителят е минал помежду им с едно величие, което им вдъхнало страхопочитание. Срав. с Йн. 7:32,45,46, където войните, които били изпратени да хванат Исуса Христа, били толкова поразени от думите му щото се завърнали без него. Виж. и Йн. 18:5,6.

§33. Изцелението на обладания в синагогата в Капернаум (гл. 4:31-37; Мк. 1:21-28).

Виж. бел. на Ев. от Марко.

§34. Изцелението на тъщата на Петър и на мнозина други (гл. 4:38-41; Мт. 8:14-17; Мк. 1:29-34).

Виж. бел. на Ев. от Марко. Лука, който бил лекар, забелязва, че тази огница била “силна огница”.

§35. Исус обикаля с учениците си Галилея, проповядва, и изцелява (гл. 4:42-44; Мт. 4:23-25; Мк. 1:35-39).

Виж. Бел. на Ев. от Матей и Марко.

Матей говори за пътуването на Исус, но не и за оттеглянето му на едно уединено място, което се случило по-преди. От Марко се учим, че той се бил оттеглил там “сутринта много рано, и се волеше”. Причината за безсънието на Христос и ставането му толкова рано се намира в последния стих на предишния отдел, и в Мт. 8:17 – “той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе”.

Назад | Съдържание | Напред