¹⁸ "Ето Моят служител, Когото избрах,
Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми;
Ще положа Духа Си на Него,
И Той ще възвести съдба на народите.

¹⁹ Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

²⁰ Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

²¹ И в Неговото име народите ще се надяват".

²² Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

²³ И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

²⁴ А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁵ А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁶ Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁷ При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁸ Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁹ Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

³⁰ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³¹ Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.

³² И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят *, нито в бъдещия.

³³ Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³⁴ Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁵ Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁶ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁸ Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁹ А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

⁴⁰ Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴¹ Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴² Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴³ Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴⁴ Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁵ Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁶ Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁷ И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁸ А Той в отговор рече на този, който Му каза, това: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁹ И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁵⁰ Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

§40. Учениците на Христос късат класове в съботен ден (гл. 12:1-8; Мк. 2:23-28; Лк. 6:1-5).

Ст. 1. По онова време. От другите евангелия се вижда, че това е станало малко време преди събитията споменати по-горе. Затова думите, “по онова време”, трябва да се вземат в широкия им смисъл, като значат около онова време, - вероятно малко време по-преди. – Да късат класове. Това не се считало за кражба. То изрично било допростено (Вт. 23:25). И фарисеите, които вероятно били с тях, понеже те “видяха това” (ст. 2), не ги укорили за това, а за дето го правили “в събота”, защото и късането и стриването на класовете (Лк. 6:1) се считало за работа. Но Христос нищо не отговаря на тази точка. Той оправдава учениците си, не на основание, че това не било работа, но на основание, че било необходимост (ст. 3,4). Учениците му били гладни, може би твърде гладни, до толкова щото да им прималее; и както Давид при подобни обстоятелства ял хляб, който не било законно да яде при обикновенни обстоятелства, и пак не бил осъден за това, било от Бога било даже от тези същи фарисеи, които считали Давид като най-висок пример на благочестие, тъй, казва Христос, и онова, което учениците ми сториха се оправдава от нуждата им. – Влезе в Божия дом, т.е., в скинията, която в онова време била в Ноб (1Цар. 21:1-7). – Присъствените хлябове (Лев. 24:5-9). Имало дванадесет хляба, които съответствали на дванадесетте Израилеви племена; и те несъмнено означавали общението на Бога с людете си; но като се осветели, само на свещениците било позволено да ги ядат. Затова Давидовото ядене на такива хлябове могло да се оправдае само въз основа на нуждата.

Ст. 5. Оскверняват съботата (Цгр.), т.е., работят, което не би било за другиго законно да го прави в събота, като колене жертвите, даже повече отколкото през другите дни (Чис. 28:9,10); и пак те били “невинни”, защото тяхната работа била необходима за храмовата служба, както била предписана от самия Бог.

Ст. 6. Има един тука по-голям от храма (Цгр.). Очевидно, че Христос тука е говорил за себе си. Срав. с Йн. 2:19, където той говори за тялото си като храм. Но той е по-голям от храма, защото е Господар на храма, - онзи комуто храмът е посветен. И доказателството тука е, че ако е право за свещениците да вършат в съботата каквато работа е потребна за храмовата служба, много повече е право за учениците ми да вършат онова, което е потребно, за да служат те не мене, - т.е., да късат тези класове, за да се укрепят за тази служба.

Ст. 7. “Милост искам, а не жертва”. Виж. бел. на гл. 9:13, където същите тези думи са приведени. Приложението им тука е ясно. Ако тези фарисеи бяха разбрали това велико начало на божественото управление, и сами те се подбуждаха от такъв дух, като съчувствуват с Христовите апостоли в глада им, те нямаше да ги осъдят, че са извършили едно нещо, което от обстоятелствата е било оправдаемо. Жертвоприношенията определени от Бога, и всичките му закони, са милостиви промишления за доброто на човека, и въобще, извършването им спомага за доброто му, но когато, в някои особени случаи, строгото им пазене би излязло вредно повече, отколкото полезно, тогава те трябва да се напуснат. Защото не са те, които Бог търси, но милостта и доброто които, въобще, последват от тях.

Ст. 8. Човешкия Син е Господар и на съботата (Цгр.). Преди този стих, според Марко, Христос прибавил едно пояснение на общата истина, която се съдържа в приведените по-горе думи, сир., че “съботата е станала за човека, а не човекът за съботата”, което ясно показва, че въобще, съботата е потребна на човека, тъй както светлината, но в същото време, че човекът е от по-голяма стойност от съботата, и затова нейните притезания трябва да отстъпят пред неговите нужди. И Христос сега прибавя, че понеже съботата е учредена за употребата и ползата на човека, “Човешкия Син”, който е великия представител и глава на човешкия род, е “и Господар на съботата”, т.е., има под властта си това учреждение. Понеже той е “над всичко (даже и над съботата) глава на църквата”, и има право да я отменя, променя, или изменя по волята си. Според това, вижда се, че я е и променил; тъй щото учениците му празнували “първият дена на седмицата” (Йн. 20:19,26; Д.А. 20:7; 1Кор. 16:2), и го наричали, както в първообразния Гръцки текст, “Господен ден” (Отк. 1:10).

§41. Изцелението на изсъхналата ръка (гл. 12:9-14; Мк. 3:1-6; Лк. 6:6-11).

Ст. 9,10. От описанието на Матей трябва да заключим, че това се е случило в същата събота, но Матей не потвърждава това, и от Лука се учим, че това станало в друга събота, може би следващата. – Попитаха го. Лука казва, че “го съгледваха книжниците и фарисеите, дали в събота ще го изцели”, и че Исус знаел помислите им; и така рекъл на човека с изсъхналата ръка да се изправи насред. Тогава вероятно някои от тях го попитали, както тука е казано, дали е законно да изцелява в съботен ден; и в отговор, той ги попитал, както е записано от Марко и Лука, кое е законно да прави някой в съботен ден, добро или зло; да избави живота на някой, или да го погуби. Така няма никакво противоречие между разказите на тримата евангелисти.

Ст. 11,12. Той оправдал учениците си на основание, че което те били направили в събота било необходимо за подкрепата на тялото им. Той сега оправдава своето си деяние на основание, че е право да направи на някой добро в съботен ден, и особено да облекчава окаяните и бедстващите. Това начало те сами го припознавали и действували съобразно с него, даже по отношение към животните. И доказателството на Христос в този случай е, че ако е право, както вие сами припознавате, да избавяте овца от утеснение в събота, много по-право е да облекчите един човек. Срав. с Лк. 13:15.

Ст. 13. Простри ръката си. В същото време, когато Христос накарал болния да направи това, той му и дал сила да изпълни заповедта му. Така е и с грешника. Когато, с жива вяра в Христос, той усърдно желае и се труди да му се покорява, той ще види, че Христос и силата му дава, за да прави това. Варата бива от човека, а което я придружава бива от Бога, така както покаянието бива от човека, а прощението, което го придружава бива от Бога. И тези четири, покаяние и вяра от страна на човека, и прощение и обновление от Бога, стават мигновенно и задружно, и съставляват новорождението.

Ст. 14. Наговориха се против Него, как да Го погубят. Грехът е винаги неразумно нещо. И които са под влиянието на някоя грешна страст винаги действат неразумно. Изявлението на тази божествена сила и милост трябвало да направи фарисеите да обикнат Исус, но, вместо това, “те се изпълниха с буйство” (Лк. 6:11), и “наговориха се против него как да го погубят”. И според Марко, те се съветвали за това даже с противниците си, “Иродианите”, които благоприятствали на Иродовото царуване, а фарисеите били върли противници на това царуване, защото Иродовците не били от Еврейско потекло, и били склонни да търпят някои езически обичаи.

§42. Исус отива към морето и мнозина го последват (гл. 12:15-21; Мк. 3:7-12; Лк. 6:17-19).

Ст. 15. Като часът за страданията и смъртта на Исус не била още ударил, той не се изложил ненужно на опасност, нито останал да се кара (ст. 19) с онези негови неприятели, но “отиде от там”, към морето (Мк. 3:7), т.е., Галилейското езеро, и “последваха го много народ”, и “ги изцели (Исус) всичките”, сир., всичките, които се нуждаели. Уви, твърде много от Христовите ученици по-предпочитат да останат да се борят с враговете на евангелието, отколкото да се оттеглят, и да работят за онези, които са готови да ги приемат! Срав. с гл. 10:23.

Ст. 16. Да го не рагласяват, т.е., да не изявят величието на характера и делата му, - да не разпространят славата му, та да възбудят още повече завистта и образата на фарисеите.

Ст. 18-21. Това е свободен превод на Ис. 42:1-4, с малко изоставки и применения, но смисълът е същия. Ст. 18 описва величието на характера и службата му, ст. 19 и 20 смирението, тихоста, и кротостта, с които той щял да извърши длъжността си, и последната част на ст. 20 и ст. 21 победоносните следствия.

Ст. 18. Ето Моят служител¹². Макар в божественото си естество, и в “славата, която имал у Отца преди създанието на света”, той и да бил равен на Отца и “бе Бог”, пак в ходатайственото си дело той бил подчинен, един отрок (един слуга), и е могъл да каже “не дойдох да извърша моята воля, но волята на Отца, който ме е изпратил”. – Моят възлюбен, и пр. Почти същите думи на гласа от небето във времето на Христовото кръщение. – Ще положа Духът Си на Него. Както се видяло на кръщението, и както сам Йоан засвидетелствувал (Йн. 3:34), “не с мярка”, но напълно. – Ще възвести съд на народите (Цгр.). Този мой избран и възлюбен Слуга, в когото пребивава напълно Духът ми, няма да дойде на земята само за съотечествениците си, но ще възвести справедливия Божий закон и пътя на спасението и на езичниците.

Ст. 19. Няма да се скара, и пр. той ще извършва работата си смирено и тихо, ще отбягва крамолите и гласността, както видяхме в ст. 15 и 16; като ще проповядва в пустините и планините, и покрай морето отколкото “по улиците”.

Ст. 20. Смазана тръст няма да пречупи, и пр. Между това, той ще работи твърде кротко и търпеливо; толкова кротко щото няма да пречупи даже смазана тръст, нито ще угаси искра, която е на угасване. Едно пословично изражение, понеже той няма да смаже съкрушеното сърце, нито ще угаси и най-малката искрица на каещото се чувство на покаяние в грешника. – Докато изведе съдът в победа, т.е., до когато изкара борбата в победа, - или докато излезе победоносен. Смисълът тука е, че той винаги ще работи по този миролюбив, тих, и кротък начин, докато свърши ходатайственото си дело, докато присъдата още не е произнесена; и в последния съд на великия ден ще излезе победоносен.

Ст. 21. И в Неговото име народите ще се надяват. Еврейските думи в Исая са: “И островите ще очакват неговия закон”. Но смисълът е същия. Понеже с острови, жителите на островите, се подразбират езичниците, даже най-далечните от тях. “В неговото име ще се надяват” е равно на ще очакват неговият закон; понеже истинната вяра винаги бива последвана от покорност.

§50. Изцелението на един сляп и ням беснуем; Фарисеите хулят и търсят знамение; Отговори на Исус (гл. 12:22-45; Мк. 3:20-30; Лк. 11:14-36).

От Марко и Лука се учим, че изборът на дванадесетте апостоли и проповедта на планината се случили след събитията разказани по-горе, но преди това, което е разказано в настоящия отдел.

Ст. 22. Сляп и ням. Тази слепота и немота били злобно дено на бяс. Виж. гл. 8:28, 9:32.

Ст. 23. Давидовият Син, т.е. Месия. Виж. гл. 1:1, 9:27, 22:42. Исус извършил тези чудеса за свидетелство на Месианството си (Йн. 20:31), и народът бил склонен да приеме свидетелството му.

Ст. 24. А фарисеите най-непоследователно казали, че той изпъждал бесове чрез началника на бесовете. – Веелзевул, виж. бел. на гл. 10:25. Или тези фарисеи са били книжници; или поне е имало между тях книжници, които били дошли от Ерусалим (Мк. 3:22).

Ст. 25. А Исус като знаеше техните помисли, рече им. Нашият Господ отговаря на това фарисейско обвинение като показва, първо, нелепостта му; второ, несъобразността му с вярването им (на фарисеите) (ст. 27); и, трето, нечестивостта му (ст. 31,32). – Всяко царство, и пр. Тъмнината е всякога противна на светлината. Бесовете, колкото несъгласия и да имат помежду си, всичките са противни на Божието царство; затова не било възможно да се изгонват един друг и да си развалят един на друг делата.

Ст. 26. Ако Сатана изгонва Сатана, и пр. Несъмнено, адът е място на непрестанна борба, разделения, и несъгласие. Несъмнено, бесовете се мразят и си търсят злото един на друг. Но колкото се касае до царството на добротата и вършенето на добро, те всички са едно. Те винаги вършат зло, а не добро. Значението на този стих е, че никога Сатана не гледа да развали злите си дела. Той е (като фарисеите изповядвали), който бил сторил тази грамадна злина на това множество беснуеми, които Христос излекувал. Възможно лие, че Сатана е искал да ги ощастливи, да ги направи радостни и честити с изгонване на бесовете, които той бил изпратил да ги мъчат? Не. Той е винаги зъл, и винаги върши зло (виж. ст. 33); едно лошо дърво, чийто плод е винаги лош.

Ст. 27. Синовете ви чрез кого ги изгонват? (Д.А. 19:13). Те са наречени тука синове на фарисеите, т.е., техни ученици (сравнете с 4)ар. 2:3). Дали тези хора наистина са изгонвали бесове (както казва Йосиф, и както въобще се е вярвало) много се оспорва. Доказателството на Христос е основано на тяхното мнение, и заключението му не зависи от истинността или лъжливостта на това мнение. Той им казва, Вие твърдите, че синовете (учениците) ви изпъждат бесовете; и също така, че те извършват това с Божията помощ (понеже те би се засрамили и слисали да им се каже, че го извършват с помощта на Сатана); но, ако, както казвате, аз изгонвам бесове чрез Веелзевул, вие трябва да припознаете, че и учениците ви извършват същото посредством същия помощник.

Ст. 28. Божия Дух. Лука казва “Божия пръст”, т.е., Божията сила; както в Из. 8:19. – То Божието царство е дошло върху вас. Това ни се вижда да представя най-силно доказателство против мнението, че учениците на фарисеите действително изгонвали бесове. Защото, според доказателството на Христос, ако те са изгонвали бесове, изгонвали са ги с Божията помощ. Но той тука казва, че действуването му с Божията сила показва, че царството Божие е дошло.

Ст. 29. Как може да влезе някой в къщата на силния, и пр. Сатана е “силният”, който в начало влязъл в този свят, който Бог бил сътворил и направил свой дом. И тези беснуеми той по особен начин бил направил своя покъщнина. Но Христос е “по-крепкият” (виж. Ев. от Лука), който първо вързал силния, победил го в четиридесет-дневното си изкушение, и сега без никакво препятствие, с едно слово, взема му покъщнината, - т.е., тези беснуеми.

Ст. 30. Който не е с Мене, той е против Мене. Друг път Христос казал, “който не е против нас, той е откъм нас” (Мк. 9:40; Лк. 9:50). Противността между Божието царство и дявола е положителна и пълна. Няма неутралност. Фарисеите избрали лошата страна; затова се противели на Христос. От друга страна, човекът от когото се оплакали Йоан и някои други ученици (Лк. 9:49), защото не вървял с тях, не бил противник; затова Исус казал, “Недейте му забранява, защото който не е против нас, е откъм нас”.

Ст. 31. Всеки грях и хула ще се прости. Естествено, ние разбираме тези думи да значат, че всеки вид грях може да се прости (и в случая с някои люде ще се прости); не че всеки грях положително ще се прости, което би било прямо противно на следващите думи.

Ст. 32. И ако някой каже дума (в Мк. 3:29 и Лк. 12:10, похули и рече хула) против Светия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия. Върху този стих три въпроса се повдигат, в които мнозина изследователи са срещали трудности.

1. За особен грял ли говори тука нашия Спасител, или, по-добре, за степен на упорство ли в грях?

2. Защо се прави разлика между хула против Христос и хула против Светия Дур?

3. Последните думи на стиха подразбират ли, че някои грехове, които не се простят на този свят, може да се простят в бъдещия свят?

Относно първата точка, знаем от думите на нашия Спасител, че никой грях, от който човек наистина се е покаял и го е оставил, не е толкова голям щота да не може да се прости. “Който иде при мене, няма да го изпъдя” (Йн. 6:37). Това е явно и от факта, че разбойникът на кръста бил простен, и, също така, от заповедта, която нашия Спасител дал на учениците си да проповядват покаяние и прощение на всички човеци, даже и на онези на които апостол Петър говори (Д.А. 2:36) като виновни за разпъването на Господа Исуса.

Богохулството в Стария Завет се е наказвало със смърт (Лев. 24:12-16). И пак записани са много случаи, където богохулници са се обръщали и са ставали благочестиви Християни. Даже апостол Павел говори за себе си, че е бил богохулник, когато е опустошавал църквата (1Тим. 1:13).

В Евр. 6:6, четем за един разред отстъпници от Християнството, за които е казано, че е невъзможно те да се покаят. Било, че разбираме тази невъзможност за окончателна, или само, за да показва, че е крайно мъчно за такива да се върнат в истинната вяра, във всеки случай подразбира се, че ако биха се привели в покаяние, те биха намерили прощение. Но мъчнотията била, че не било възможно те да се обновят пак с покаяние.

Горните съображения ще ни заведат да разберем, че нашия Спасител говори в ст. 31, и пр., не за някоя особена хула, но за степен на упорство, което би пресякло всяка надежда за покаяние, и следователно за прощение. Този възглед се подтвърждава от едно разглеждане на обстоятелствата, при които тези думи са били изказани. Управителите били видели чудните дела на Христа, и пак били решени да му препятстват и да го унищожат. Те рекли помежду си, “Що да сторим? Защото този човек върши много чудеса. Ако го оставим така, всички ще повярват в него”. Също така, по-късно, относно едно чудо извършено от апостолите, те рекли, “Явно е на всички, които живеят в Ерусалим, че знаменитото чудо стана чрез тях, и не можем да речем, че не е станало”, от което се подразбира, че ако биха могли да го отрекат та да убедят народа, те бига го отрекли. С други думи, народното дело трябвало да се поддържа, било то право или криво. Такива човеци насилвали съвестта си. Те видели доказателство, че Божия Дух е действал, и пак, пред народа, те представлявали Исусовите чудеса като дела извършени с помощта на началника на бесовете. За такива люде нашия Спасител е казал, че греховете им няма никога да се простят.

Да дойдем на втория въпрос, Защо да се прави разлика между хула против Човешкия Син и хула против Светия Дух? Отговаряме, просто защото първият грях е възможно да се извърши без пълно разбиране божественото естество и посланието на Исус; а вторият грях е много по-тежък, защото, които са го извършвали са чувствали в съвестта си, че предметните дела са били извършени от Бога, и пак са се показвали да вярват, че тези дела са били извършени с помощтта на зъл бяс, и са ги разказвали като такива дела на народа.

В отговорът на третия въпрос, забелязваме, първо, че не е необходимо да се взима така щото да се подразбира от Исусовите думи, че някои грехове, които тука не се простят, може да се просят в бъдещия свят. Израза “нито в този свят, нито в бъдещия” може да се счита като перафраза на думата никога. Казва се, че този израз често се е употребявало така от евреите. Въпросът трябва да се реши с отправка до Светите Писание, и еднообразното свидетелство на Св. Писание е, че човеците ще се съдят в бъдещия свят според каквото са правили в тялото (Кор. 5:10). Нито най-малко загатване става в тях, че човеците може да се покайват и в другия свят.

Апостол Йоан (1Йн. 5:16) говори за смъртен грях, за който той казва, “не казвам за него да се помоли”. Ние можем добре да го разбираме, че той тука загатва за Христовите думи за грях, който никога няма да се прости, и за който най-милостивите християни не биха могли да се молят, с вяра, че може да бъде простен.

Когато, следователно, ние трябва да приемем, че има една степен упорство в грях, което пресича всяка надежда за покаяние и прощение, и когато това трябва да бъде предосторожение за всички грешници да не разчитата извън мярката на Божията милост, и да не остават в грях, защото благодатта се дава толкова щедро, пак, понеже е скрито от нас да знаем кога един грешник съгрешава толкова щото да е пресечена за него всяка надежда за покаяние и прощение, затова ние можем да работим за всички, даже както нашия Господ на кръста се молил за убийците си, и както Стефан се молил за онези, които го убивали с камъни. Особено ние можем да се трудим и да се молим с надежда за всички, които са сърцесъкрушени от страх, че са извършили непростим грях; защото самият този страх е знак, че не са в състоянието на онези, които “имат съвестта си прегоряна”, и че действието на Светия Дух върху тях не е съвсем престанало.

Ст. 33. Или направете, и пр., т.е., до когато вие припазнавате, че плодът ми е добър, - че делата и ученията ми са добри и благотворни, - вие трябва да припознавате, че и аз съм добър. Когато вие ме осъждате за лош, вие трябва, за да сте последователни, да поддържате, че и делата ми са лоши.

Ст. 34. Рожби ехиднини. Ехидните са твърде отровни змии. Затова израза тука означава чрезмерно нечестиви и злобни люде. Така и Йоан Кръстител ги наричал (гл. 3:7). – Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. Тука Христос ги съди според мярката, която току-що бил положил, като ясно казал, че и те са лоши, и че само лош плод може да се очаква от тях; като особено загатнал за “плода на устните им”, думите им; и като показал, че не може да се очаква да говорят те добро за него.

Ст. 35. Добрият човек, и пр. Един лош човек може да каже добри неща, - може даже да говори набожно. Но, ако говори така, той говори лицемерно; тъй щото, което казва пак е лошо. Въобще, думите на хората са според характера им.

Ст. 36. И казвам ви, и пр. Не само за лошите си думи ще даваме сметка, но и за празните; понеже и тези думи не дохождат от добро съкровище, но от зло съкровише. “Който не е с мене, против мене е”. Когато толкова много хора се нуждаят от благи думи, - думи весели, утешителни, назидателни, съчувственни, и любезни – праздните думи, даже и да не са положително грешни, показват поне нямането на Християнско съвършенство на усърдие и любов.

Ст. 37. Защото от думите си, и пр. Това заключение от ст. 34и 35. Понеже “от препълването на сърцето говорят устата”; и понеже думите са образци на доброто или злото му съкровище, те са най-добро изражение на характена ни, и така също съставляват важна част от делата ни, по които ние ще бъдем оправдани или осъдени.

Ст. 38. Тогава …. Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе. Което те желаели (срав. с гл. 16:1) било да видят знамение от небето. Някои от старите пророци били показали такива знамения, както Мойсей (Из. 16:4), Исус Навин (И.Н. 10:12, Самуил (1Цар. 12:18), Илия (3Цар. 18:38), Исая (Ис. 38:7,8). Дето Христос не показал такива знамения, причината била, не че той нямал сила да ги покаже (виж. успокояването му на ветровете и вълните), но защото искал да го припознаят човеците от делата и думите му от любов и милост, които били чудотворни и божествени.

Ст. 39. Прелюбодейно поколение. Отношението между Бога и избраните му люде често се представя както онова между мъж и жена; и напускането на Бога от избраните му люде се представя като прелюбодейство от тяхна страна. Виж. Ер. 3:1,6,8; Ос. 3:1; Ез. 16:15; Ис. 57:3,7, ипр. – Знамение няма да му се даде, т.е., никое такова каквото те искали. – Знамението на пророк Йона. По непослушанието на Йона, той бил оставен да отиде при Ниневийците със забележително знамение (до колкото те биха приели свидетелството му); т.е., чудесното му избавление от смърт било знак, че той бил пророк изпратен от Бога, но, чрез Христовото послушание дори до смърт, едно подобно, обаче много по-забележително и добре засвидетелствано знамение е било дадено на света, че той е бил “Божий Син” (Рим. 1:4). И една от главните длъжности на апостолите е била да засвидетелствуват за това знамение (Д.А. 1:22, 2:32).

Ст. 40. Човешкият син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Исус не бил буквално “в сърцето на земята три дни и три нощи”, но две нощи и част от трите дни. Както е казано в Талмуда, “че един ден и една нощ правят цял естесвен ден; и че каква да е част от него се брои за цял такъв ден”. Срав. с 2Лет. 10:5,12; Бит. 42:17,18; Ест. 4:16, 5:1.

Ст. 41. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят¹³, т.е., ще покажат, че осъждението му е справедливо.

Ст. 42. Южната царица, т.е., Савската царица (3Цар. 10:1-13), която е господарувала в Сава, - една страна при източния бряг на южната част на Червеното море, - страна изобилваща със злато, аромати, и скъпоценни камъни, от които тя донесла подарък на Соломон. – От краищата на земята, т.е., от дълъг път (срав. с Вт. 28:49). Макар и да не е твърде далеч от Ерусалим, но пак, като разделена от него с широки пустини, съобщението е било твърде мъчно в онова време. Тази царица ще осъди човеците от онзе род, защото била дошла от далече да чуе Соломоновата мъдрост, а те не искали да чуят един, който бил по-мъдър и от всяка страна по-велик от Соломон, макар и да бил между тях.

Ст. 43-45. Което тук е казано за нечистите духове, т.е., бесовете, е несъмнено буквално верно, макар и да не било казано с цел, за да ни се даде сведение за тях. – Минава през безводни места; т.е., пусти места, ненаселени места, които в други части на Библията също така са представени като жилища на бесовете. Виж. особено Отк. 18:2; и сравнете с Ис. 13:21, 34:14; Ер. 50:39. – Да търси спокойствие (Цгр). От злонамерения характер на бесовете естествено бихме предположили, че те са неспокойни, когато се изпъдят от човека, и така, поне до някъде, да бъдат обюздани от вършене зло, в което, и само в него, те се наслаждават. Това става явно и от молбата на бесовете да влязат в стадото на свинете (гл. 8:31).

Ст. 44. У дома си (Цгр.). Веднъж влязъл в него, той си го нарича свой дом. – Празен, изметен и украсен (Цгр.), т.е., скътан за приемане на гост; навярно в по-добро състояние отколкото, когато е зает от бяс; но никак не в духовно добро и свято състояние. Защото той е празен, особенно защото няма в него никакво добро, и сгоден за приемане на нечисти духове, а не Светия Дух.

Ст. 45. Отива и взема при¹⁴ себе си седем други духове, по-зли от него. Земането му със себе си “седем други духове”, по-зли от себе си, показва колко съвършено зъл е той, и колко му е драго да върши зло, като вика другите да му помагат, за да мъчи човека, и така обръща състоянието му на още по-лошо отколкото е било.

§51. Майка му на Христос и братята му го търсят да му говорят. Той казва, че истинските негови ученици са негови роднини (гл. 12:46-50; Мк. 3:31-35; Лк. 8:19-21).

От Мк. 3:20,21, се научаваме защо роднините му искали да му говорят; т.е., защото той работил така усърдно и непрестанно, като не можал нито хляб да яде, те помислили, че не е на себе си, та искали да го отведат. Тази грижа на майка му за телесното му здраве била естествена. Но като тя показвала недостатък от пълно доверие в него, той пак кротко я посмъмрил (както в Йн. 2:4), и й показал, че естественото й родство с него не й дава право да го съветва; и че всички които вършат волята на Отца му еднакво са му роднини. Но когато тъй кротко посмъмрил майка си и братята си, каква радост и утеха той принесъл на учениците си (ст. 49); и не само на присъстващите там ученици, но на всичките си ученици във всичките векове, като ги уверил, че те са му като майка, сестра, и брат.

Назад | Съдържание | Напред