¹³ Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

¹⁴ [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

¹⁵ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

¹⁶ Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

¹⁷ Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

¹⁸ Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

¹⁹ [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

²⁰ Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

²¹ И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

²² И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

²³ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

²⁴ Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

²⁵ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

²⁶ Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

²⁷ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

²⁸ Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

²⁹ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

³⁰ Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.

³¹ Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

³² Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.

³³ Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

³⁴ Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

³⁵ за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

³⁶ Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

³⁷ Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

³⁸ Ето, вашият дом се оставя пуст.

³⁹ Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.

§122. Съвети против лошия пример на книжниците и фарисеите (гл. 23:1-12; Мк. 12:38,39; Лк. 20:45,46).

Сега пристъпваме към последното всенародно слово на Христос, което се разказва в този и в следващия отдел. В първата му част (т.е., настоящия отдел) Исус, като се обръща към учениците си и народа (или, според Лука, към учениците си, като слушал всичкия народ), съветва ги против лошия пример на книжниците и фарисеите, а във втората му част, като говори право на книжниците и фарисеите, той произнася ред беди, които щели да ги сполетят за голямото им лицемерие и нечестие, и свършва словото си с плач за Ерусалим. Само Матей е записал напълно това слово на Христос, но и Марко и Лука дават едно съкращение на двете му части.

Както проповедта на планината, Христовото първо записано всенародно слово започва с блаженства; така и това последно завършва с горко към тях. Но това не показва някаква промяна от дух на любов на мъстителен дух, защото даже първото слово било завършено със заплашване, че непослушливите ще бъдат погубени (гл. 7:26,27), когато в свършека на тона (ст. 37) Христовата дълбока и нежна любов още се проявява, и той им показва, че тези беди и това погубление ще ги постигнат защото са отхвърлили него и поднебесната му благодат. Онзи, който обича и така благославя добрите, трябва да мрази и най-после да накаже нечестивите.

Ст. 2. На Мойсеевото седалище седят⁵⁰, т.е., като съдии и тълкуватели на закона, който бил даден чрез Мойсей.

Ст. 3. Затова, всичко що ви заръчат, правете и пазете, сир., когато седнат на “Мойсеевото седалище” и ви учат на Мойсеевия закон. – Понеже говорят, а не вършат. Те казват което е право, и затова трябва да го вършим, но те сами не го “правят”, и затова не трябва да подражаваме примера им. Че ние не трябва да слушаме всичко, което казват е явно от гл. 16:6,12. Срав. и с бел. на гл. 22:21. Но въобще, с показаните там изключения, ние трябва да слушаме заповедите на религиозните учители, даже когато те сами са лоши; обаче, не трябва да следваме лошия им пример.

Ст. 4. Защото свързват…бремена, и пр. Макар и да са строги в излагането повеленията на религиозния закон, те сами нито ги пазят, нито показват съчувствие или помощ на онези, които се стараят да ги изпълняват. С “тежките им бремена” сравнете Христовото “благо иго” в гл. 11:30.

Ст. 5. За да ги виждат хората. Даже когато книжниците и фарисеите пазели закона, или стрували добро, това го правели не от почитание към закона, нито от любов към Бога или човека, а от себелюбие и желание да придобият похвали. – Филактерии⁵¹. Те били пергаментни ивици на които били написани Из. 13:2-10, 11-16; Вт. 6:4-9, и 13-22. Те се слагали в кутия от черна телешка кожа, и се връзвали на лявата ръка до лакътя, или на челото, за да означават че законът трябва да бъде в сърцето и в главата. Този обичай да носят пазилки произлязъл от буквално тълкувание на Вт. 6:8, и Из. 13:9. Фарисеите, съгласно с обикновената си практика да показват благочестието си, правили твърде широки кутиите в които слагали пазилките си. – Правят големи полите на дрехите си. На евреите било заповядано да имат ресни по краищата на дрехите си със син ширит (Чис. 15:38,39; Вт. 22:12), за да им напомнят Божиите заповеди. По гореспоменатата причина фарисеите увеличавали и полите на дрехите си.

Ст. 6-8. И обичат първото място при угощенията. Ламтенето за титли и почести, които се дават на религиозните учители и водачи, е знак на гордост и славолюбие, които Христос тука изобличава, и които Християните трябва винаги да отбягват. Те всичките са братя, всичките в същност са равни, - никой, поради службата или чина си, не е по-близо до Бога от другиго, - никой не стои между събрата си и Бога. Явно е от този стих, че ние не трябва да обичаме или да търсим титли, - че не трябва по никой начин да търсим почести от човеците, но да помним, че каквато мъдрост имаме, за да учим или водим другите, тя всичката дохожда от Бога, и че нему принадлежи всяка почест, а ние сме недостойни. Че тука не ни е запретено да употребяваме думата отец като дума за почест към стари и благоговейни люде, е явно от примера на пророци и апостоли (4Цар. 2:12; Д.А. 22:1). Но ние не трябва да даваме такива титли никому в смисъл да изразяват власт в религиозни работи, понеже тази власт принадлежи само на Бога.

Ст. 11. А по-големият⁵² между вас нека ви бъде служител. Срав. с гл. 20:22-28, и бел. Даже в светските работи, не онези които са накарали света да им служи, но които най-много са послужили на събратята си, те се броят за велики.

Ст. 12. Който възвишава себе си ще се смири. Това често се случва на този свят, а винаги в бъдещия. – И който смири себе си ще се възвиси. Срав. с гл. 18:4, и бел.

§123. Беди произнесени против книжниците и фарисеите, и плач за Ерусалим (гл. 23:13-39; Мк. 12:40; Лк. 20:47).

Виж. бел. в началото на предишния отдел, на който настоящия отдел е продължение.

Ст. 13. Книжници и фарисеи. Виж. бел. на гл. 3:7. Характерът им е най-добре описан от самия Христос в този отдел. Теази първа беда е произнесена против тях (1) защото те сами не влизат в царството небесно като не вярват в Христос; и (2) защото с лошия си пример, кривите си учения, кривите си тълкувания на Светите Писания, и особено с отхвърлянето си на Христос, те не оставят другите да отидат при него (Йн. 9:24,29,34).

Ст. 14. Изпояждате домовете на вдовиците. Един пример ни дава Йосив, който казва (Старини гл. 18:3,5): “Тези човеци придумаха Флавия, една достоуважаема жена, която бе пригърнала Еврейската вяра, да изпрати багреница и злато на Ерусалимския храм, и когато получиха тези дарове, те ги употребиха за своя полза, и сами издивиха парите”. От което Христос казва тука за тях, явно е че те често са вършели подобни работи. – Дълги молитви. Тука не се осъждат такива молитви, но продължението им “за причина”. Като се показвали за много благочестиви, книжниците и фарисеите придобивали по-голямо влияние върху набожните жени, и по-лесно ги придумвали да им дадат имота си, та така те обръщали вярата на “причина на лихоимотство” (1Сол. 2:5).

Ст. 15. Море и суша обикаляте, за да направите един прозелит. Истината религиозна ревност произтича то любов към Бога и човека, и гледа да придобива човеци за Бога и за истината. Ревността на фарисеите произтичала от своекористност и властолюбие, които ги карали да гледат да придобиват човеци за в полза на сектата си. Когато били силни, те употребявали насилие, а когато били слаби, те прибягвали до измама. Те се представяли пред човеците като прокобители, чародеи, и заклинатели; и се ползували особенно от страха и суеверията на жените. Прозелитите (обръщенците), които фарисеите правели били като тях лицемери. Без да променят в нещо характера си, те просто били прибавили на всичките си езически пороци и едно лицемерно изповядване на народната им вяра, и така ставали дважди от тях синове на пъкъла. Опитността показва, че такива стават по-лоши от самите си учители; и предосторожение е за църквата да не прибира за членове люде, които са лишени от всякакъв духовен живот.

Ст. 16-22. Горко вам слепи водители, и пр. Срав. с тези стихове онова, което е казал Христос на учениците си за клетвите в словото си на планината (гл. 5:33-37, и бел.). До сега Спасителят наричал книжниците и фарисеите лицемери, а сега той ги нарича “безумни и слепи”. Те били безумни и слепи (1) защото не разбрали, че онова, което освещава е по-голямо от онова, което е осветено от него (ст. 17,19); (2) защото не видели, че заклеването в едното е заключвало заклеване в другото (ст. 20); и (3) защото не съзрели, че нищо неодушевено не може да бъде свидетел на клетва, но че всичко това се призовава да бъде свидетел, по причина, че имат една светост, на която първият източник е Бог, и че слователно всяка клетва е в действителност позив към Бога да бъде свидетел (ст. 21,22). Както от гл. 25:40,45 ние се учим, че всички сторени дела са сторени Христу, така и от тези стихове тука и от гл. 5:33-37 се учим, че всички клетви, даже и онези, които правили с главата си, са една ризовка към Бога да бъде свидетел. Така във всичко ние имаме работа непосредствено с Бога, комуто сме и отговорни за всичко.

Ст. 23,24. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, и пр. Те били “лицемери”, заото, като плащали десетък на тези дребни треви, те претендирали, че пазят закона с голяма точност, а в действителност те пренебрегвали “по-важните”, сир., най-важните му части. Това лицемерие спасителят тука осъжда, и оставянето им по-важните неща, а не осъжда плащането им десетък на тези треви, които според буквата на закона могли да бъдат облагани с десетък, понеже той е изисквал десетък и "от плодът на дърветата”, и “от семето на земята” (Лев. 27:30). Тези по-важни изисквания на закона са: правосъдие, като изисква от тях да бъдат справедливи във всичките си решения, милост, от която всички се нуждаем, и затова всички трябва да я показваме (гл. 5:7), и вяра, без която не е възможно да угоди някой на Бога (Евр. 11:6). Също съкращение на изискванията на закона е направено и в Мих. 6:8, - “да правиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с твоя Бог”. Срав. и с Ос. 12:7, и с 1Тим. 1:5. – Прецеждате комара. Това не е било просто пословично изречение; понеже евреите наистина прецеждали оцета си от комарите, за да не нарушат закона (Лев. 11:20,23,41,42) с изяждането някое нечисто животно. Но и камилата била нечиста. И фарисеите били “слепи” дето, като пазели толкова строго по-малко важните части на закона, а пренебрегвали най-важните му изисквания, те очевидно били толкова глупави, лицемери, и нечестиви, колкото ако, като внимават да не изядат комар, те биха изяли камила, едно от най-големите нечисти за тях животни.

Ст. 25,26. Горко вам, и пр. В ст. 25 Христос посочва основната грешка на цялото фарисейство. То винаги се грижи за външния изглед, а не за вътрешния дух. И в ст. 26 той показва истинския път за коренно преобразование, което трябва да стане отвътре: първо, сърцето трябва да се преобазува, и после поведението; и поселното непременно следва от първото (гл. 7:17,18).

Ст. 27,28. Горко вам, и пр. Тука сам Христос свидетелства, че фарисеите били външно нравствени, - “извън се виждате на човеците праведни”, но той като познава сърцата на всички (Йн. 2:25), свидетелствува, че правдата им била само отвън, и че отвътре, като гробове пълни с нечистота, те били пълни с лицемерие и беззаконие. Евреите варосвали гробовете си веднъж в годината, за да ги направят не само хубави на глед, но и по-видни, така че човеците да не се допират до тях и да се оскверняват (Лк. 11:44). Но тука думата е само за външната им хубост.

Ст. 29,30. Горко вам, и пр. Те не се осъждат за съграждането им гробищата на пророците, и пр. Ако те наистина почитали тези пророци и праведници, те щели да слушат ученията им, и да следват примера им, но те това не правили. Но ако и да казвали, “ако бихме били в дните на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците”, те били отхвърлили едного “по-голям” от тях, т.е., Йоан Кръстител (гл. 11:10-12).

Ст. 31,32. Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците; Допълнене и вие, прочее мярката на бащите си. Последният стих по смисъл е пророчески, а по вид повелителен – като Христос иронически заповядва на книжниците и фарисеите да сторят онова, което той знае, че те ще го сторят; както рекъл и на Юда (Йн. 13:27). Бог не бил взел Ханаанската земя от Аморейците докато не допълнили мярката на беззаконието си (Бит. 15:16); нито щял да я вземе и от избраните си люде, да не допълнили чашата на беззаконието си. Има една точка в историята на народите и човеците по-нататък от която Божието търпение и милосърдие не отиват.

Ст. 33. Змии, рожби ехиднини! В този стих е повторено почти дума по дума първото заплашване, което произнесъл Йоан Кръстител. Срав. с гл. 3:7, и бел. – Осъждането на пъкъла тука съответства на “бъдещият гняв” там. И двете се отнасят на наказанието на нечестивите в бъдещия свят (виж. бел. на гл. 5:22). Тези думи, излезли от устата на самия Съдия, който е познавал сърцата им, са почти толкова страшни, колкото последната му присъда.

Ст. 34. Затова, ето. В подобното слово, което бил казал няколко време по-преди Спасителят рекъл, “Затова и премъдростта Божия рече” (Лк. 11:49), но сега той казва това от себе си – “Аз проваждам”, защото той е “премъдростта Божия”, и не е нужно повече да се потуля. Пророците, премъдрите, и книжниците са апостолите, евангелистите, и другите Християнски учители, които Христос изпратил. И има изобилни доказателства, че наистина те били убивани, бити с камъни, и гонени. Несъмнено някои били и разпънати, макар и да не се споменава за някой разпънат в Новия Завет.

Ст. 35. За да дойде върху вас всичката праведна кръв. Децата не се наказват за беззаконието на бащите си (Ез. 18:20); но цялата история и наблюдението показват, че те наистина претеглят светски злини за пороците на бащите си, и даже за своите си грешки и глупости, също както и придобиват многобройни благословии и милости, като естествено следствие на разумността и добродетелите на бащите си. Това е така, особено когато децата са като бащите си. И тука тези на които Спасителят говорил били като бащите си; те били техни синове (ст. 31), не само по рождение, но и по характер; и, по причина, че те скоро щели да изпълнят мярката на бащите си (ст. 32) с бичуване и убиване онези, които Христо щял да им проводи (ст. 34), то отдавна берящия се гняв Божий (който до сега по милост бил възпиран) сега щял да ги залее. – Всичката праведна кръв, т.е., съдбите Божии за проливането кръвта на праведните. Срав. с гл. 27:25; Д.А. 5:28. – Захария, Варахиевия син. Този несъмнено е Захария за чиято смърт се споменава в 2Лет. 24:21. С това заплашване на Спасителя сравнете предсмъртните думи на Захария (2Лет. 24:22) – “Господ да види, и да издири”. Макар и да не бил той последният пророк убит преди времето на Христос (понеже Урия е бил убит по-късно от Захария, Ер. 26:23), но по реда по който Еврейските Свети Писания са наредени Захариевата смърт е най-после спомената, както Авелевата е най-първо. За това, както изречението “от Дан до Вирсавее” означава цяла Палестина, така и това изречение означава кръвта на всичките убити праведници. Думите “Варахиевия син” не се намират в Синайския и някои други древни ръкописи на Светото Писание, и може да са били притурени от някой преписвач, който помислил, че Христос тука говори за писателя на Книгата на Захария (Зах. 1:1), вместо Захария споменат в Летописите, чиито баща бил Йодай. Дават се и други изяснения на тези трудности, но те са основани просто на догадки.

Ст. 36. Върху това поколение. Поне няколко, които били чули Христовите думи несъмнено видели изпълнението им в разрушението на Ерусалим, което се случило око четиридесет години по-късно.

Ст. 37. Ерусалиме, Ерусалиме; не горко ти Ерусалиме. Светлината на дълбокото и нежно съжаление на Спасителя изгрява из облаците на гнева му (виж. бел. в началото на предишния отдел). – Колко пъти съм искал да събера твоите чада. Чада, сир., жители. Христос бил усърдно желаел и много пъти поискал да ги съхрани от приближаващата опасност и погибел, също както кокошка варди пилците си. Това той струвал не само чрез личното си проповядване, но, преди въплъщението си, и чрез пророците си. – Съм искал – но не искахте. Желанието на Христа да ни спаси може да се осуети с нашето равнодушие или съпротивление. Той иска, а ние не искаме. Срав. с Пр. 1:24, 25, и Йн. 5:40.

Ст. 38,39. Пуст. Храмът, църквата, душата, - всички запустяват духовно, когато Христос излезе от тях (както той сега след малко щял да си отиде от храма); и вещественното запустяване скоро последва. – Докато речете, и пр., сир., до когато приемете християнството. Тогава те щели да го видят с окото на вярата, и да са готови да се присъединят към вика, който преди няколко дена надало множеството – “Осана на Давидовия Син, благословен, който идва в името Господне”, макар Христос и да бил отхърлен след малко от народното болшинство. Че такова време ще настане е явно от Ос. 3:4,5; Зах. 12:10, 14:8-11; Рим. 11:11,15,23,26, и пр.

Назад | Съдържание | Напред