² Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

³ И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

⁴ И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁵ И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁶ А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁷ И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁸ И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁹ И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

¹⁰ Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹¹ И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹² А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹³ И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹⁴ И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁵ И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁶ И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁷ И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁸ И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁹ А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

²⁰ И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²¹ И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²² А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²³ Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²⁴ Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁵ И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁶ [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁷ И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁸ С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁹ Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

³⁰ Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³¹ И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³² Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³³ И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

§112. Тържественото влизане на Исус в Ерусалим (гл. 11:1-11; Мт. 21:1-11,14-17; Лк. 19:29-44; Йн. 12:12-19).

Виж. бел. на Ев. от Матей, и срав. с разказа на Лука, който единствен споменава за плаченето на Христа над Ерусалим.

За угощението, което тука не се споменава, виж. гл. 14:3-9.

Ст. 2. Което никой човек не е още възсядал; и следователно по-сгодно за свята цел (Чис. 19:2; Вт. 21:3; 1Цар. 6:7).

Ст. 10. Благословено градущето царство на баща ни Давида. Те очевидно приемат Исус за Месия, и предполагат, че царството на Месия, възстановлението на Давидовия престол, е сега настанало. Това е още по-явно от разказа на Лука (Лк. 19:38), където те казват, “Благословен царят, който иде в името Господне”.

§113. Безплодната смоковница проклета; изчистване на храма (гл. 11:12-19; Мт. 21:12,13,18,19; Лк. 19:45-48).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но редът по който разказът на Марко върви е несъмнено правият, и няколко думи има които се срещат само в него.

Ст. 13. Не беше време за смокини. Виж. бел. на Мт. 21:19.

Ст. 16. И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. Както употребявали храмските дворове за тържище (чаршия), така повидимому, ги употребявали и като път, за да пренасят през тях товарите си, когато ги занасяли от една част на града на друга. Това, както и по-предишното, било несъобразно със святостта на мястото, и още препятствало на богослужението.

§114. Смоковницата изсъхнала (гл. 11:20-26; Мт. 21:20-22).

Ст. 20,21. Сутринта, смоковницата изсъхнала. Те видели дървото изсъхнало двадесет и четири часа след произнасянето от Христа клетвата на него (ст. 12-14). Тогава той просто бил казал да не дава вече тя плод; а сега, като изсъхнала цяла, учениците имали доказателство, че присъдата му щяла да се изпълни.

Ст. 22. Имайте вяра в Бога, т.е., (както е явно от общия смисъл на разказът) в Бога, който е Господар над природата, - мое да убие и да съживи, - може да вдигне планини. Това е твърде важно увещание за сегашния век, когато толкова многома са наклонни да вярват, че Бог нищо не прави, освен чрез природата и по въобще забележваните й закони.

Ст. 23,24. Защото истина ви казвам (Цгр.), и пр. Срав. с . Мт. 17:20. Но там Исус казва, “Ако имате вяра колкото синапово зърно”, а тука, “и не се подвои в сърцето си”. Вярата трябва да бъде жива и съвършена – Без примес от съмнение; понеже само такава вяра е достойна за Бога комуто всичко е възможно. Срав. с Як. 1:6,7. Забележете, че обещанието е, че “ще му бъде все що би рекъл”. За причината защо не приемаме всичко що просим от Бога, виж. бел. на Мт. 17:20. Ние може тука да прибавим, че даденото тука обещание се отнася в особеност на самите апостоли, които при полагане основите на Християнската църква са щели да бъдат призовавани да извършват чудеса за утвърждение на властта си.

Ст. 25,26. Прощавайте. Виж. бел. на Мт. 6:14,15. Преди да възнесем угодна Богу молитва, ние трябва да се примирим с онези, които сме обидили (Мт. 5:23,24), и да простим онези, които нас са обидили. Тези неща са потребни както и вяра. Обещанието е дадено на Божиите синове, които имат подобието на Небесния си Отец, както и вяра в него.

§115. Питане за властта на Исус (гл. 11:27-33; Мт. 21:23-32; Лк. 20:1-8).

Виж. бел. на Ев. от Матей, чийто разказ е почти дума по дума еднакъв; но Матей прибавя една притча (Мт. 21:28-32), за която Марко нищо не споменава.

Назад | Съдържание | Напред