¹ В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

² при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

³ И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

⁴ както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: -
"Глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа,
Прави направете пътеките Му.

⁵ Всяка долина ще се напълни,
И всяка планина и хълм ще се сниши;
Кривите пътеки ще станат прави.
И неравните места гладки пътища;

⁶ И всяка твар ще види Божието спасение".

⁷ И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

⁸ Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

⁹ А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

¹⁰ И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

¹¹ А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

¹² Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

¹³ Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

¹⁴ Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

¹⁵ И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

¹⁶ Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

¹⁷ Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

¹⁸ И с много други увещания той благовестяваше на людете.

¹⁹ А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

²⁰ прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

²¹ И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

²² и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

²³ И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

²⁴ А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;

²⁵ Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

²⁶ Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

²⁷ Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

²⁸ Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

²⁹ Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

³⁰ Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;

³¹ Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;

³² Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

³³ Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

³⁴ Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

³⁵ Нахор, Сеарухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

³⁶ Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;

³⁷ Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

³⁸ Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

§16. Служението на Йоан Кръстител (гл. 3:1-18; Мт. 3:1-12; Мк. 1:1-8).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но Лука разказва някои работи, които не се срещат нито в това на Матей, нито в Ев. от Марко.

Ст. 1. В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря. Когато Исус Христос се родил, Август Кесар бил римски Император (гл. 2:1). Август умрял в 14г. след. Р.Х., и бил наследен от споменатия тука Тиверий, който царувал 23 години. В чест на този император, Ирод четверовласникът основал града Тивериада на западния бряг на Галилейско море, в следствие, на което това море било наречено и “Тивериадско”. Ако сметнем от Августовата смърт, “петнадесетата година” на царуването на Тиверий ще бъде 28 или 29г. след. Р.Х. Но той бил станал съимператор с Август две години преди смъртта на последния; така че “петнадесетата година” вероятно трябва да се сметне от онова време, та така излиза, че Йоановото служение е започнало в 26г. след Р.Х., когато, ако Исус се е родил както въобще се предполага (виж. бел. на гл. 2:2) в 4г. преди общоприетата Християнска ера, той би бил на около тридесет години, което съответства на ст. 23. – Когато Понтий Пилат беше управител на Юдея. След смъртта на Ирод Велики, царството му било разделено между тримата му синове, Архелай, Ирод Антипа, и Филип. Виж. бел. на Мт. 1:1,22. Архелай управлявал десет години; и след заточението му (виж. бел. на Мт. 2:22) царството му не било пак възложено един туземен княз, а било предадено на един Римски Прокуратор или управител. Петият¹⁰⁷ от тези управители бил Пилат Понтийски. Той започнал да управлява в 25 и 26г. след Р.Х., точно преди Йоан Кръстител да започне делото си, и управлявал до 36г. след. Р.Х. – Ирод четверовластникът, или както въобще се нарича Ирод Антипа, управлявал от смъртта на баща си, 4г. преди Р.Х, до 38г. след Р.Х. – повече от 40 години; и царството му обемало не само Галилея, но и Перея, южната част на страната отвъд Йордан. Този Ирод, е който погубил Йоан Кръстител. – Филип, четверовластникът в Итурея и Трахонитската страна, царувал от 4г. преди Р.Х. до 34 след Р.Х. Управлението му се отличавало по справедливост. Кесария Филипова била основана от него. Виж. бел. на Мт. 16:13. След смъртта му, като не оставил деца, владенията му били присъединени към Римската област Сирия; но се вижда, че след много малко време те били дадени на братенеца му Агрипа. Итурея лежи на северо-изток, а Трахонитската страна на изток от Галилейско море. – За Лисаний нищо положително не се знае. Той вероятно е бил потомък на Лисаний, за когото Йосиф споменава (който наследил от баща си Птоломей управлението на Халкида под планината Ливан, и бил погубен по подбуждението на Клеопатра). Авилиния лежи на запад от Дамаск. Главният й град, Авила, е около тридесет километра от Дамаст.

Ст. 2. При първосвещенството¹⁰⁸ на Анна и Каиафа. Анна станал архиерей (първосвещеник) в 7г. след Р.Х. В 14г. след Р.Х., римското правителство го отчислило и го заместило с Исмаил, и после с няколко от синовете му, и най-накрая със зетя му Каиафа, чието първосвещенстване продължило от 25-37г. след р.Х. От тука виждаме, че Каиафа в същност е бил първосвещеникът през всичкото време на Христовото всенародно служение. Срав. с Йн. 11:49, 18:13. Но понеже първосвещеникът е трябвало да заема службата си до живот, естествено Анна още трябва да се считал за законния първосвещеник. И освен това, като тъст (дядо) на същинския първосвещеник, Анна естествено ще е упражнявал голямо влияние върху воденето на работите, и несъмнено той е извършвал много от първосвещеническте длъжности. Затова не е чудно, че и тука и в Д.А. 4:6, той е наречен първосвещеник. – Божието слово дойде до Йоана, и пр, т.е., дадено му било особено откровение, особено боговдъхновение, което го подбудило да започне всенародното си служение. Срав. с 3Цар. 12:22; 1Лет. 17:3; Ос. 1:2; Й-а 1:1.

Ст. 3-5. И дойде по всичката страна около Йордан (Цгр.). Матей и марко разказват, че народът се провървял в големи множества при Йоан; но от тука се учим, което нито единият, нито другият разказва, че и Йоан ходел от място на място. – И проповядваше, и пр. за естеството на проповядването му и за целта и начина на кръщаването му, виж. бел. на Мт. 3:4-6. – “Глас на един, и пр.”. Тези думи са приведени от Ис. 40:3-5. Матей и Марко привеждат само, което тука се съдържа в ст. 4. Стих 5-й изяснява подробно как трябва да се приготви пътят Господен. В преносен смисъл, можем да кажем, че долчините на невежеството и суеверията, планините и хълмовете на гордостта и греха, криволиците на измамите и несправедливостта, и всичките неравни, себелюбиви, и жестокосърдни пътища са препятствия за дохождането на Христа в душата ни. Ние трябва да отмахнем тези препятствия; и ако той се приеме в сърцето или в едно общество, тези работи ще се отмахнат.

Ст. 6. Божието спасение. Срав. с гл. 2:30. Вместо тези думи, срещаме в Ис. “славата Господня” (Ис. 40:5). Но значението на едните и другите думи е същото, защото ние виждаме Божията слава в спасението, което Бог е промислил за човеците.

Ст. 7. Рожби ехиднини. Тези думи не били отправени към целия народ, но в частност към фарисеите и садукеите (Мт. 3:7). Те дошли да се кръстят, но не се покаяли. Те били готови за нов обряд, но не и за нов живот. Виж. Ев. от Матей.

Ст. 10-14. И множествата го питаха, и пр. Тези неща ги разказва само лука. Проповядването на Йоан било ясно и практично. Той поучавал всички да бъдат благосклонни и милостиви, - да обичат ближния си като себе си (като показват това в милосердни дела), и да побеждават себелюбието с несебелюбиви (безкористни) дела; и той още увещавал всяко съсловие да отбягва греховете, към които били особенно наклонни (ст. 12-14). – Бирници. Виж. бел. на Мт. 5:46. – Военните (Цгр.). Дали те са били евреи или римляни, не е извество.

Ст. 15. Да не би той да е Христос. Това предположение, че Йоан е бил Христос, не се среа в Ев. от Матей и марко; но то дава причината на Йоановия отговор, който и в тях се намира, и съответства на Йн. 1:19,20. Виж. бел. на Мт. 3711.

Ст. 18. И с много други увещания¹⁰⁹. Срав. с Йн. 20:30, 21:25.

§26. Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница (гл. 3:19,20; Мт. 14:3-5; Мк. 6:17-20).

Както Йоан изобличил простия народ, фарисеите, садукеите, бирниците, и военните, така също изобличил и ирод, - пример за свещенослужителите, че те трябва да бъдат верни на всичките разреди в обществото – на високите и долните. Йоановото изобличение на Ирод не било само за един грях, но за “всичките други злини”, които бил сторил. Затварянето на Йоан, за което тука се говори се случило след няколко месеца. Виж. Мт. 4:12, и бел.

§17. Кръщението на Исус (гл. 3:21,22; Мт. 3:13-17; Мк. 1:9-11).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Разказът на Лука е най-къс. Само той, и тука и в разказа за преображението на Спасителя, е записал, че Исус се молел когато приел това засвидетелствуване за божественото си синовство.

§9. Родословието на Исус Христос (гл. 3:23-38; Мт. 1:1-17).

Ст. 23. И сам Исус беше на около тридесет години. В тази възраст Левитите започвали да извършват всичката работа, която законът им предписвал (Чис. 4:23,30,35), макар и да постъпвали на един вид подготовка за работата си от двадесет и петата си година (Чис. 8:24), или даже, в по-последно време, когато им олекнала работата, от двадесетата си година (1Лет. 23:27). Не била определена възрастта, която един трябвало да достигне преди да стане свещеник или пророк; но вероятно е, че тридесетата година се е считала за времето, когато един достигал до пълнолетие, и че нашия господ с търпеливо смирение чакал да навърши тази възраст и тогава да започне делото си. Йоан, също, трябва да е започнал делото си на около същата възраст (ст. 1). Той се бил родил около шест месеца по-рано от Исуса; и както е явно от ст. 15,21, бил зает с делото си доста време преди кръщението на Христа.

Ст. 23-34. Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 34-38 се срещат само в Ев. от Лука. Матей, като пише за евреите, проследява потеклото на Исуса Христа от Авраам, бащата на племето им, а Лука като пише за всички човеци, го проследява от Адам, бащата на човешкия род. Той и не пропуснал да прибави – което мнозина от езическите писатели не знаели, и което някои от днешните научни мъже не искат да вярват – че Адам е бил Божий син, т.е., че той бил непосредствено създаден от бога. – Каин (ст. 36) не се среща в списъците дадени в бит. Гл. 11: и 1Лет. Гл. 1, в сегашния Еврейски текст; но се намира в Гръцкия превод на седемдесетте тълкуватели. Твъде е за вярване, че това име първоначално се е намирало в Еврейския текст, но че още в първите времена е било изоставено, макар някои и да предполагат, че то е било взето от това родословие в Ев. от Лука та е било поместено и в превода на седемдесетте.

Назад | Съдържание | Напред