¹ И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

² И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

³ А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

⁴ Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁵ Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

⁶ Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁷ А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁸ И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁹ Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

¹⁰ Не сте ли прочели нито това писание: -
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла,

¹¹ От Господа е това.
И чудно е в нашите очи"?

¹² И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

¹³ Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁴ И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁵ Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁶ И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁷ Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁸ След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁹ Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

²⁰ Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²¹ Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²² И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²³ Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²⁴ Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁵ Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁶ А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁷ Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁸ А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁹ Исус отговори: Първата е:
"Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

³⁰ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³¹ А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³² И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

³³ и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³⁴ Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁵ И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁶ Сам Давид каза чрез Светия Дух: -
"Рече Господ на Моя Господ;
Седи отдясно Ми,
Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁷ Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁸ И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

³⁹ и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

⁴⁰ тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴¹ И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴² А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³ И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴ защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

§116. Притчата за лошите земеделци (гл. 12:1-12; Мт. 21:36-46; Лк. 20:9-19).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но разказът на Марко за изпращането на слугите (ст. 2-5) е изложен подробно, по-живописно, и вероятно по-точно.

§118. Лукаво питане на фарисеите за даването данък на Кесаря (гл. 12:13-17; Мт. 22:15-22; Лк. 20:20-26).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§119. Лукаво питане на садукеите за възкресението (гл. 12:18-27; Мт. 22:23-33; Лк. 20:27-40).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§120. Христовият отговор на законника за най-първата заповед (гл. 12:28-34; Мт. 22:34-40).

Виж. бел. на Ев. от Матей; но стиховете 32-34 се срещат само в Ев. от Марко. От ст. 32 и 33 е явно, че този книжник е бил с много по-благороден характер отколкото повечето книжници и фарисеи, и че думите на Исус му били направили дълбоко впечатление. Посред всичките тези постоянни усилия на хората от всичките разреди да намерят причина, за да обвинят Христа, утешително е наистина да се намери един човек – и той книжник и законник – който е достатъчно благороден за да оцени превъзходството на ученията му, и достатъчно смел, за да продума една дума в негова полза – “Добре, Учителю, право си казал, и пр.”. – Всеизгаряния. В тези жертвоприношения, жертвата се е изгаряла цяла; и те са се считали за едни от най-главните. Но този книжник съзира, че любовта е много по-важна.

Ст. 34. Не си далеч от Божието царство. Такова едно точно разбиранена закона е добра подготовка за евангелието. Срав. с Гал. 3:24. Които го разбират точно са по-близо до Божието царство, т.е., да станат Христови ученици, от онези които не разбират целта, правдата, и святостта на този закон. Колко по-близо бил той до него отколкото повечето от другарите му, над които Христос произнесъл горка (Мк. 23:23, и пр.); понеже пренебрегвали тези “по-важни” неща на закона, и се грижели само за външното и обредното! Има мнозина, които не са далеч от царството небесно, но пак не са и вътре в него. Те са близо, но те още се бавят вън, и загиват на самите врата. – И никой вече не дръзна да му задава въпроси. Матей каза това в края на следващия отдел (Мт. 22:46). Но от тука се вижда, че те били вече смълчани; и в онзи отдел те не питат Христос, но той пита тях.

§121. Исус ги пита за Месия как може да е Давидов син (гл. 12:35-37; Мт. 22:41-46; Лк. 20:41-44).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

§122. Съвети против лошият пример на книжниците и фарисеите (гл. 12:38,39; Мт. 23:1-12; Лк. 20:45,46).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Разказът на Матей е по-пълен. Тези стихове съотвествуват на ст. 5-7 в Ев. от Матей, а другите части на разказа му са изоставени от Марко.

§123. Осъждане на книжниците (гл. 12:40; Мт. 23:14; Лк. 20:47).

Виж. бел. на Ев. от Матей. Както в предишния отдел, така и тука, Марко и Лука твърде на кратко са дали което, както се учим от Матей, е било някак длъжко слово.

§124. Двете лепти на вдовицата (гл. 12:41-44; Лк. 21:1-4).

Ст. 41. Съкровищницата. От Йн. 8:20 се вижда, че е имало особена стая в храма наречена съкровищница. Но съкровищницата за която тука се говори въобще се предполага да е била една от храмските каси в женския двор, от които, според Талмуда, е имало тринадесет. – Гледаше. И сега Исус гледа на всичките ни приноси, и със същите одобрителни или неодобрителни чувства. Срав. с Мт. 6:1-4.

Ст. 42. Две лепти. Лептата е била най-малката монета що се е употребявала. Тя струвала по-малко от две пари. Забележете, че тази вдовица е имала всичко две лепти, и за това е можала да задържи едната; но тя дала и двете.

Ст. 43. И повика учениците си. Той ги призовал, за да ги научи с този пример на една твърде важна истина, относно стойността на човешките приноси пред Бога. – Най-много от всичките (Цгр.). Причината е дадена в следващия стих, - т.е., защото Бог не смята по количеството което дамае, а по пожертвованието, което правим. Срав. и с 2Кор. 8:12, където същото правило е положено. Бог вижда и какво ни остава. Не трябва да забравяме урока даден тука, че приносите на сиромасите са твърде приятни на Бога. Ние не трябва да ги обезсърчаваме от да принасят с говорене, че тяхните лепти струват малко, защото пред Бога те струват много; не трябва и да ги възпираме от да принасят с говорене, че което ще принесат тям е потребно; понеже Исус одобрил, ей много похвалил, нея която била дала всичко що имала.

Назад | Съдържание | Напред