⁹ И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

¹⁰ Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

¹¹ Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

¹² След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

¹³ И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

¹⁴ И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

¹⁵ и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

¹⁶ и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

¹⁷ Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

¹⁸ По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

¹⁹ В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

²⁰ Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

²¹ Но Той говореше за храма на тялото Си.

²² И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

²³ И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

²⁴ Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

²⁵ и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

§22. Сватбата в Кана Галилейска (гл. 2:1-12).

Ст. 1. В третият ден, т.е., след гореспоменатата среща с Натанаил. – Кана. Според някои, тя е била разположена на 11/2 час северо-източно от Назарет, където сега се намират развалини, които се наричат Кефръ-Кенна. Но от по-последните изследвания става по-вероятно, че Кана е лежала на три часа почти северно от Назарет, където също има развалини, които според Рибинсон още се наричат Кана-ел-Джелил. Мястото е хубаво, но сега е ненаселено, и цялата местност е дива и пуста. – И майката на Исус беше там. Апостол Йоан никъде не споменава името й. От грижата й за виното (ст. 3), и от начина, по който тя говори на слугите (ст. 5), изглежда, че тя е била сродница на младоженеца или на невестата. Някои предполагат, че самия Йоан е бил младоженецът.

Ст. 2. А призоваха и Исус и неговите ученици на сватбата. Не се знае дали Исус и учениците му са били от по-преди призовани та са побързали да се завърнат от Йордан, за да могат да присъствуват на тази сватба, или пък са приели поканата след пристигането им в Кана. Учениците, за които тук се говори, несъмнено са били петимата споменати в предишната глава, и понеже повечето от тях са били от други места, и несъмнено не са били приятели на семейството, което правило сватбата, те вероятно са били поканени защото са били с Христос, и от почитание към него.

Ст. 3. Понеже се свърши виното. Някои предполагат, че виното се било свършило поради неочакваното присъствие на Исус и учениците му, и може би на други, които са били чули за него от тях или чрез свидетелството на Йоан Кръстител за него (гл. 1:29). Ако е така, това обяснява защо Мария се обърнала към него, за да отмахне една трудност, която неговото присъствие и прочуване били докарали. Несъмнено е и това, че за всичките си трудности тя отивала при него – първородния си син, - и го намирала мъдър и полезен, както бил и добър и съчувствуващ. Но, освен това, изглежда от отговора на Христос ( ст. 4) и от заповедта на майка му към слугите (ст. 5), че тя наистина е очаквала от него да извърши чудо. Тя дълго време била размишлявала в сърцето си (Лк. 2:19,51) за чудните събития свързани с рождението и детството му. Тя трябва и да е била чула за кръщението му, и за свидетелството на Йоан за него. При това, учениците му трябва да й са били разказали за чудните неща – особено за свръхестественото познание, което бил проявил при срещите си с тях, и за обещаните му по-големи неща (гл. 1:51), и за тяхното убеждение, че той е бил отдавна очакваният Месия, “Син Божий”. При тези обстоятелства, не само тя- майка му – но и много други несъмнено усърдно са очаквали някакво проявление на силата му. Освен това, този и двата следващи стиха, взети заедно, се вижда, че показват ясно, че майка му на Исус е не само очаквала някакво чудо, но и го е очаквала да стане то във връзка с виното. И не е ли вероятно, че Исус, който е знаел сърцата на човеците, виждайки усърдното желание на майка си да види проявлението на славата му, е показал съчувствието си и синовната си любов към нея, като я известил за чудото, което щял да извърши?

Ст. 4. Жено. Исус не употребил тази дума непочтително, както е явно и от другите случаи, в които я употребява. Виж. особено гл. 19:26, където по същия начин й говори от кръста, и гл. 20:13,15, където той пак така говори на плачещата Мария Магдалина след възкресението си. Като употребява тази дума вместо думата майко, той несъмнено подразбира, че тя не е майка на онова божествено естество в него, което сега щял да проявява. Както преди осемнадесет години, когато тя му казала, че тя и баща му го търсили наскърбени (Лк. 2:48), той тихо я посмъмрил като обърнал вниманието й на обстоятелството, че Бог е бил баща му, така и сега в божественото естество, което дошъл да разкрие, той не я припознава за своя майка, в някакъв особен смисъл, защото от сега нататък всички, които вършели волята на Отца му, са му “брат и сестра и майка” (Мт. 12:47-50). Обаче, изявлението “Що имаш ти с мене?” очевидно е едно изобличение. Това става явно от едно сравнение с другите места където същите думи са употребени (Мт. 8:29; Мк. 1:24, 5:7, и Лк. 8:28). Но коя била нейната грешка, за която Исус я изобличил? Очевидно не по желанието й щото той да извърши чудо по този случай, понеже самия той благоразсъдил да извърши чудо, и (виж. бел. по-горе и ст. 5) вероятно й е бил явил намерението си. Нейната вина била първо тази, че тя не показала зачитане и пълно доверие към него със смелостта си да му внуши за времето, като че се страхувала да не би той да извърши чудото не своевременно, както е явно и от следващите думи. Но несъмнено Исус е бил забелязал нещо неправилно в подбужденията й. Може би, сърцето й е било обладано от горделиво и славолюбиво чувство; може тя да е искала да се покажат почести на сина й, и тя, като негова майка, да сподели тези почести, а пък Исус съвсем не е имал такова желание, и е искал само да извърши волята на Отца си. Изглежда почти верно, че думите “Що имаш ти с мене?”, са били насочени срещу такива чувства, като че Исус е искал да каже – “Не споделям тези чувства на лично славолюбие, които сега пълнят сърцето ти”. – Часът ми още не е дошъл. Не часът, за да умре, както често другаде значи (гл. 7:30, 8:20, 12:23,27, 13:1), но часът, за да яви славата си (ст. 11) с извършването на чудо. Но пак часът му щял твърде скоро да настане. Срав. с гл. 7:6, където той изговаря същите думи към братята си за отиването си на празника, но скоро после отива. Времето на Христос, за да извърши нещо е било Божие време, и следователно най-доброто време; и това време той не е искал да ускори дори с една минута.

Ст. 5. Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете. Забележете, че Мария още очаква, че Исус ще извърши чудо във връзка с виното, и очаква също, че той ще си послужи със слугите, за да го извърши. От това, както по-горе казахме, изглежда вероятно, че Исус е бил казал на майка си намерението си и начина на изпълнението му; нейната вина е била, че тя е искала да ускори чудото.

Ст. 6-8. Явно е, че това първо чудо на Христос е направило дълбоко впечатление на Йоан, както били направили предишните събития споменати в гл. 1:19-51. Макар и да са били изминали толкова много години, Йоан още помнел числото и големината на “кюповете”. Едно ведро се предполага, че е било около 18 оки; та кюповете са съдържали от 216 до 324 оки. Тъй като те не са били съдове за вино, а за вода, която е служела за умиване “по обичая на Еврейското очищение” преди ядене, и пр., и като били отново напълнени с вода от слугите, то не е оставало място за някаква измама. Явно е, че тук ние имаме цяло чудо, извършено от онзи, който толкова лесно може да промени тутакси вода на вино, колкото може да произведе вино по естествения ред, който сам той е устроил, и с който обикновено си служи.

Онези, които били поканили Исус и учениците му на сватбата били му дали, но съгласно поговорката, “Давайте, и ще ви се даде”, те приели изобилно за даденото. Така винаги, когато Христос дойде в един дом или в едно сърце, той дава много повече отколкото приема, даже когато му се издаде всичко.

Ст. 9,10. Като се понапият, тогаз по долното. Тези думи на “председателят на трапезата”, не показват, че някой от присъствуващите на това угощение гости се били напили, но само загатват за един общ обичай да слагат най-доброто вино в началото, когато човеците най-добре ще могат да го оценят, а пък в този случай противното било сторено. Защо и от коя страна това вино било особено “добро” не знаем. Думите на “председателят” се отнасят само към вкуса му, и то несъмнено е имало вкуса на най-добро вино.

Ст. 11. Това начало на чудесата, т.е., това първо публично проявление на чудотворната сила на Исус. – Яви славата си. Славата на Христос се състояла главно в силата му, мъдростта му, и любовта му. Тук, в това чудо, е явена славата на силата му, и е проявено началото на онази слава, за която писателят в гл. 1:14 казва “видяхме”. – И учениците му повярваха в него. Някои от тях били вече повярвали, че той е бил “Месия”, “Син Божий, цар Израилев” (гл. 1:41,45,49), но вярата им се усилила, и щяла да се усилва още като те гледали славата му по-напълно явена, и като така разбирали по-напълно естеството му, докато като Тома (гл. 20:28) те можали да кажат “Господ мой и Бог мой”. Но несъмнено трябва да е имало между присъствуващите на сватбата ученици, някои от които са били още изпитватели, които са слушали Христос както ученици, но не са били още убедени, че той наистина е бил Месия, и които като видели това чудо се убедили.

Общи бележки върху това чудо. Забележете (1) че Исус не е искал да извърши чудо с цел да задоволи някои свои неотложни нужди (Мт. 4:3,4), а тук той извършва едно чудо не за да облекчи нищетата и нуждите на други, но да уголеми веселието им. (2) Той отдава особена чест на брака, не само с личното си присъствие, но и с извършване на първото си чудо във връзка с него. Не е ли направил той това от предвиждане, че мнозина от онези, които изповядвали, че са негови ученици щели да презрат това учреждение? (3) Нека помним, че когато Христос присъствува на брака ни, веселието ни не се намалява, но се увеличава много. Той винаги превръща водата ни на вино, и ако, заради телесното, умственото, или душевното ни здраве, или за да не турим някой наш събрат в изкушение, ние се въздържаме от пиене на вино, ние ще видим, че присъствието на Христос и благославянето му на водата е по-добро за нас от виното.

Ст. 12. Слезе в Капернаум. За местоположението на този град, виж. бел. на Мт. 4:13. Това посещение на Исус в Капернаум не трябва да се бърка с преместването му да живее постоянно там, което последвало от изпъждането му от неговия град (Лк. 4:29-31), и което се случило след затварянето на Йоан Кръстител (Мт. 4:12,13). Макар “братята” му и да не повярвали в него даже много след това (гл. 7:5), пак това първо чудо изглежда, че им е направило такова впечатление, че и те заедно с майка му и учениците му, пожелали да го придружат и видят какви други чудеса той е щял да извърши.

§23. Исус отива в Ерусалим на Пасхата, очиства храма, и извършва чудеса (гл. 2:13-25).

Ст. 13. Това вероятно се случило малко дни след пристигането на Исус в Капернаум. Срав. със ст. 12. Вероятно някои от учениците са отишли с него (виж. ст. 22 и гл. 3:22), и между тях трябва да е бил и писателя на това евангелие, който от четирите евангелисти само той споменава за събитията свързани с тази първа Пасха в служението на Христос. За друго едно като това очистване се споменава от другите евангелисти точно преди разпятието на Христос. Виж. бел. на Мт. 21:12,13. – Пасхата. Виж. бел. на Мт. 26:17,20.

Ст. 14. Волове и овци и гълъби, за които тук се говори, са били донесени за продан за жертвоприношенията. От множествата, които дошли на този празник, мнозина и може би повечето не били взели със себе си животни назначени за жертвоприношенията, но ги били купили в Ерусалим (срав. Вт. 14:24-26). Във времето на Христос, станало било обичай да държат тези животни за продан в храма, сир., във външния му двор, който се наричал дворът на езичниците, и се простирал от всяка страна на храма и вътрешните му дворове. Тази търговия е била законна, само че тя е трябвало да става вън от храма. Неприлично било да се обръща домът Божий в дом търговски. Не само, че дворът бил осквернен, но и богомолците били смущавани от шума, и от всичко най-вече това било препятствие и съблазан за езичниците в чиито двор е ставало. Може би по тази причина е било дето Христос, във второто си очистване на храма, обърнал внимание на обстоятелството, че храма е бил определен да бъде “дом на молитва за всички народи” (Мк. 11:17). Забележете също, че в Евангелието от Марко, Христос казва, че те били направили домът Божий “разбойнически вертеп”. Те не били държали тези животни и пари в храма, за да улесняват богомолците, но, за да печелят пари, за което те били склони да оскверняват Божия дом.

Ст. 15,16. И направи бич от върви та изпъди, и пр. Тъй като “среброменителите” нямали право да разполагат там масите си, те нямали право и да се оплакват, че масите им били прекатурени. Същото е верно и за онези, които продавали овци, волове, и гълъби. Обстоятелството, че те лесно се подчинили под властта на един ревнивец показва, че те почувствали, че той е имал право, а те не са били прави. Обаче, даже в ревността си да очисти домът на Отца си Исус не засегнал имуществените права на никого. Той изпъдил воловете и овците, и казал на продавачите на гълъбите да ги дигнат от там, защото не било правилно да ги държат в храма, но той не ги лишил от имуществото им с пускане на свобода гълъбите. С “Бащиният ми дом”, тук, сравнете подобното изявление в Лк. 2:49, и забележете колко отрано той действително претендира, че е Син Божий, макар обикновено и да нарича себе си Син човешки. Христос е очиствал Бащиният си дом точно във времето когато всеки евреин е очиствал домът си, и е вдигал всичкия квас.

Ст. 17. И наумиха си учениците, сир., в това време, а не по-късно, както в ст. 22. – “Ревността на твоят дом ме изяде”. Тези думи се намират в Пс. 69:9. Вероятно учениците ни ги считали като пророчество за Христос, но пламенната ревност на Исус им напомнила тези думи. За много от думите в онзи Псалом се говори в Новия Завет, че са се изпълнили в Христос, макар, както е явно особено от ст. 5 на същия Псалом, първоначално и да били изговорени за някое просто човешко същество, което пак с ревността си за Бога, с упованието си в Него, и със страданията си заради Него е било образ на Христос. От думите “ревността на твоя дом ме изяде”, и от цялото това зрелище, в което Христос пропъдил всичките тези продавачи и сарафи е явно, че той е показал такава енергия и желязна воля и разпалено негодувание, които рядко му преписваме. Сравнете с “горката” му произнесени против лицемерите (Мт. 23:13-33). Това очистване на храма е и образ на очистването, което Христос идва да извърши за всяка душа, която е храм Божий (1Кор. 3:16), и от която всички нечисти неща трябва да се изкарат със силата Божия, преди тя да стане сгодна да живее Бог в нея. Забележете още, че Христос не уплашил и не изпъдил среброменителите и продавачите с някаква веществена сила, но с нравствената сила на усърдието си подпомогната от съвестта им. Когато свещенослужителите наистина работят с такава ревност нечестивите биват загризани от съвестта си, и се покоряват.

Ст. 18. Какво знамение показваш нам като правиш това? Почти същият въпрос бил зададен на Христос във второто му очистване на храма. Но тогава той дал друг отговор (Мт. 21:23-27), макар в този и в онзи случай той и да отрекъл да покаже тутакси някакво знамение. Тук той споменава с неясен език за едно знамение, което по-късно щяло да се даде, а там той показва, че макар да били повярвали Йоан, те нямало да имат нужда от знамение. Евреите винаги искали знамение (гл. 4:48; 1Кор. 1:22), но макар да са обичали и почитали Бога и дома му, и вниквали в писаното му слово или в гласа му в съвестта си, те не са щели да имат нужда от знамение в този случай. Сам Бог ги бил предизвестил, че без любов към него те могли да се прелъстят със знамение (Вт. 13:1-3), и освен това, без любов към него, и без готовност от тяхна страна да се убедят в истината, никакви знамения показани от него не щели да ги ползват. Има и прекалени неверници, както и прекалени вярващи. Има едно умствено състояние, което никакво доказателство не може да убеди, защото то винаги иска повече. Както Христос казва: "Ако не слушат Мойсей и пророците, няма да се убедят, дори ако възкръсне някой и от мъртвите” (Лк. 16:31).

Ст. 19. Отговори Исус, и пр. Възражението на този отговор, че понеже не е могъл да се разбере, или като щял да се сбъдне след три години, той не е могъл да им бъде знамение, и др. т. са всичките безосновни. С него Христос не е искал да им покаже знамение, че е имал право да изпъжда от храма гълъбарите, и пр. Както по-горе казахме, те не се нуждаели от такова знамение. Той не е и искал да го разберат тогава, и учениците му даже не го разбрали (ст. 22). Както много от Христовите думи, и този отговор е бил назначен да се разбере след изпълнението му, та тогава да послужи за основа да повярват в Христос. Срав. с гл. 13:19, 14:29. – Развалете. Това не било заповед към тях, но значи, както повелителното наклонение често значи, “ако го развалите”, или “когато го развалите”, - както и зная, че ще го развалите, аз ще го въздигна. Забележете връзката на отговора на Христос с делото, което току-що бил направил, като че е искал да каже – вие осквернихте Божия храм, и аз го очистих. Скоро вие ще развалите Божия истински храм (тялото ми, в което Бог наистина пребивава), и аз ще го въздигна. Забележете още, че макар Исус сега не учил ясно учениците си за смъртта и възкресението си, но само когато се изминало много време след разказаното тук събитие (Мт. 16:13,21) това не било по причина, че не знаел, че ще умре и възкръсне. Когато приятелите на Христос по-късно си припомнили тези негови думи, за да се укрепят във вярата си (ст. 22), враговете му ги изопачили, за да го осъдят, като казали, че сам той бил рекъл, че ще развали храма (Мт. 26:61, 27:40).

Ст. 20. Четиридесет и шест години е съграден този храм. В 20 година преди Р.Х., Ирод Велики започнал да поправя храма съграден от Зоровавел, но най-после съвсем съборил стария храм, и построил нов. Според историка Йосиф, той бил свършен не по-рано от 64г. след Р.Х. Но, с приведените по-горе думи, евреите искали да кажат, че се били изминали 46 години откакто храмът бил започнат да се гради, и не е чудно, че те се зачудили като Христос им казал, че е могъл в три дни да го въздигне. Този стих дава една от данните за определяне на времето на Христовото рождение. Тъй като храмът бил започнат в 20 година преди Р.Х., четиридесет години по-късно ще бъде 26 или 27 година след Р.Х., и понеже, преди няколко месеца, на кръщението на Христос, се казва, че той е бил тогава на тридесет години (Лк. 3:22,23), той следователно, трябва да се е родил около 4 година преди Р.Х. (според общоприетото изчисление), която е и годината, в която Ирод умрял. Виж. бел. на Лк. 2:2> и 3:1.

Ст. 21,22. Виж. бел. на ст. 19. – Когато възкръсна от мъртвите. До тогава тези думи на Христос били за тях неотгатната гатанка. Но когато той възкръснал, гатанката се изтълкувала, и така повярвали каквото “Писанията”, сир., Стария Завет, особено Ис. 53:10 и Пс. 16:10, били казвали за възкресението му. За доказателства, че Христос, и по-късно апостолите му са припознавали, че Стария Завет съдържа пророчества за възкресението му, виж. Лк. 24:26,27; Йн. 20:9; 1Кор. 15:4.

Ст. 23. В празникът на Пасхата, т.е., през тази същата Пасха, която продължила осем дни. – Мнозина повярваха. Че това тяхно повярване не е било спасително повярване, такова за каквото се говори в гл. 1:12 (на който виж. бел.), е явно от следващия стих. То е било вярване, което се е основавало на знаменията на Христос, които гледали – едно временно чувство, а не дълбоко убеждение.

Ст. 24,25. А сам Исус не им се доверяваше, защото и те не се доверявали действително на него. Виж. бел. по-горе, и на гл. 1:12. Несъмнено те са мислили за него, че е дошъл да ги избави от Римското иго, а не от игото на греха, и както мнозина други, те поискали да го напуснат когато съзрели духовното естество на работата му (гл. 6:66). – Той познаваше всичките – той познаваше какво има вътре в човека, не какво има в някои човеци, но в човека, сир., във всичките човеци. Това показва, че Исус е имал онова съвършено познание на човеците, което един Бог го има. Виж. 3Цар. 8:39. Той познава човека напълно, защото той го е създал (гл. 1:3). Срав. с гл. 16:30; Д.А. 1:24; Отк. 2:23.

Назад | Съдържание | Напред