⁸ Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

⁹ А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

¹⁰ Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

¹¹ А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

¹² Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

¹³ И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

¹⁴ И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

¹⁵ и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

¹⁶ и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

¹⁷ А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

¹⁸ При това молете се да не стане това * зиме;

¹⁹ защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

²⁰ И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

²¹ Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте;

²² защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

²³ А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

²⁴ Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

²⁵ звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

²⁶ Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

²⁷ И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

²⁸ А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

²⁹ също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁰ Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³¹ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³² А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

³³ Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

³⁴ Понеже това ще бъде както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

³⁵ Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

³⁶ да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

³⁷ А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

§127. Исус, като си отива от храма, предрича своето отхвърляне от първосвещениците и старейшините, и гонението на учениците си (гл. 13:1-13; Мт. 24:1-14; Лк. 21:5-19).

В този отдел разказите и на тримата евангелисти (с изключение на последната им част) са твърде приблизително еднакви, като се съгласяват в повечето си части не само по смисъл, но и в думите си. Виж. бел. На Ев. от Матей.

§128. Знаменията на Христовото идване за опустошението на Ерусалим, и за края на Юдейската държава (гл. 13:14-37; Мт. 24:15-42; Лк. 21:20-36).

Виж. бел. на Ев. от Матей.

Ст. 32. Нито Синът. Тези думи повдигат въпроса – Как Божия Син не е могъл да знае деня и часа за които тука се говори? Някои (както Августин) са се помъчили да изтълкуват тези думи на Христос в смисъл просто, че той не искал да открие времето, и ни пращат на Павловите думи в 1Кор. 2:2 – “Решил бях да не зная (т.е., да не говоря) между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и него разпнат”. Но в тези думу на Пасев значението на глагала зная е ограничено от следващите думи между вас; а пък в стиха, който тука тълкуваме значението му се показва, че е буквално от силните изражения никой, нито ангелите. Много по-добре е, следователно, да вземем думите “нито Синът” за буквално верни за Спасителя, че даже той не е знаел деня и часа. Можем ли ние да разберем и изясним ограничението на силите му в смирението му състояние, или не, ние приемаме факта на основание на божествено свидетелство. Като човек, той нараствал в мъдрост, както и на ръст (Лк. 2:52); %прие от Бога Отца чест и слава” (2Пет. 1:17); бил възкресен от Отца от мъртвите (Д.А. 2:24; Гал. 1:1), и въздигнат с десницата му (Д.А. 5:31; Фил. 2:9); бил назначен от Отца да съди живите и мъртвите (Йн. 5:22; Д.А. 10:42); и (което е особено сходно със стиха пред нас) приел от Отца откровенията които съобщил, чрез възлюбления си ученик Йоан, на всичките си раби (Отк. 1:1).

Ст. 34-37. Понеже това ще бъде, и пр. Някои приемат това като по-кратък разказ на Мт. 24:49-51. Но макар те и да са еднакви в това, че и двете са повеления за бдене, пак те значително се различават едно от друго. Там им се повелява да бъдат будни (1) като кога някой се варди от крадец (Мт. 24:43, и (2) като някой верен раб поставен на дгосподаревия си имот през отсъствието на господаря му (Мт. 24:45). Но тука им се повелява да бъдат будни като “вратарът” му (ст. 34), и винаги готови да посрещнат господаря си, в който час през нощта и да би дошел. Но за да не би помислил някой, че такова бдене е било потребно само на тях, Христос прибавя (ст. 37), “Това що казвам на вас, на всички го казвам: Бъдете будни”.

Назад | Съдържание | Напред