¹⁵ Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

¹⁶ И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

¹⁷ И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

¹⁸ И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁹ А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

²⁰ И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

²¹ И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

²² Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

²³ (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

²⁴ и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

²⁵ И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁶ Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁷ И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸ той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁹ Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

³⁰ Защото видяха очите ми спасението,

³¹ Което си приготвил пред всички люде;

³² Светлина да просвещава народите,
И слава на Твоите люде Израил.

³³ А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴ И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁵ да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶ Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷ и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

³⁸ И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

³⁹ И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

⁴⁰ А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

⁴¹ И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

⁴² И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

⁴³ и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

⁴⁴ А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

⁴⁵ И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

⁴⁶ И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

⁴⁷ И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

⁴⁸ И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

⁴⁹ А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

⁵⁰ А те не разбраха думата, която им рече.

⁵¹ И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

⁵² А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

§8. Рождението на Исус (гл. 2:1-7).

Подробностите за рождението на Христос са споменати само от Лука. Матей, както видяхме в §7 (Мт. 1:25), просто споменава, че той се родил от дева Мария, и бил наречен Исус, и по-после (Мт. 2:1) ни известява, че той се родил във Витлеем, “в дните на цар Ирод”. Йоан казва само (Йн. 1:14), че “Словото стана плът”, макар по-после и да говори за майка му (Йн. 19:25-27). И Марко също така (Мк. 6:3) случайно загатва, че той бил “Син на Мария”.

Ст. 1. А в ония дни, т.е., около времето, когато се случили събитията, които по-преди споменахме, сир., рождението на Йоан Кръстител (гл. 1:57-80). – От кесаря Августа; първият Римски Император, който царувал от 31г. преди Р.Х. до 14г. след Р.Х. – Цялата вселена. Така гласяла заповедта; и, наистина, почти всичкият известен тогава свят бил под власта на Рим.

Ст. 2. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше⁹⁸ Сирия. В този стих има една трудност, която е карала някои да мислят, че Лука тука е направил грешка, и други да я считат като вметната от някой друг писател, макар и да се среща в най-ранните ръкописи. Трудността е тази. От Матей се учим, че Исус се родил в дните на цар Ирод, а пък от този стих на Евангелието от Лука човек би казал, че той се е родил през записването (за преброяването на населението), което както тука се споменава, станало когато Квириний бил управител на Сирия, когато от Йосиф и други се учим, че Квириний станал управител на Сирия около десет години след смъртта на Ирод (Ирод бил умрял в 4г. след. Р.Х., а Квириний управлявал Сирия от 6-11г. след Р.Х.). Някои отмахват тази трудност като особено напират на думата “стана”, и тълкуват, че макар заповедта за записването и да е била издадена по-рано, и някои (както Йосиф и Мария) да се били наистина записали в това време, записването било прекратено (със смъртта на Ирод, и по други обстоятелства), и най-сетне станало във времето на Квириний, и за това въобще е известно като записване станало когато “Квириний владееше Сирия”. Но писателят Цумптъ е доказал, че е твърде вероятно за Квириний да е бил дваж управител на Сирия, веднъж във времето, когато Йосиф споменава за него, и друг път преди това, от годината в която Ирод умрял (4г. преди Р.Х.) до 1г. до Р.Х. Но и Цумптовото предположение да приемем за право, пак има една малка несъгласност; понеже Варъ бил Сирийски управител до след смъртта на Ирод, когато Христос се бил родил поне малко месеци преди това събитие. Така щото пак трябва да предположим, че предметното записване е започнало при друг управител, но е било свършено, когато Квириний владеел Сирия⁹⁹, и че за това се говори за него като записване станало през неговото управление.

Ст. 3. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. В това преброяване на населението ние виждаме една смес на Римския и Еврейския обичай, което не е никак невероятно при тогавашните обстоятелства. Според римския обича, всички, мъже, жени, и деца, били длъжни да се запишат при преброяването на населението; но, според същия обичай, записването трябвало да стане на местопребиванието им, а не на месторождението им. А според обичая на Евреите, у които племенните и семейните различия твърде строго се пазели, записването е ставало на месторождението, и само мъжете са се записвали. От тука ние виждаме, че това “записване”, заповядано от Римския Император, е трябвало да обеме всички, мъже и жени, и е изисквало да се запишат както Йосиф и Мария. Но понеже Еврейски управител трябвало, в пределите в които властта му се простирала, да приведе в изпълнение тази заповед, естествено той е щял да изисква щото всеки да иде в своя си град да се запише.

Ст. 4. От Галилея – в Юдея. Галилея е била северната от трите части на които Палестина е била разделена, а Юдея е била южната част. Между тях е била Самария – Назарет. Виж. бел. на Мт. 2:23.

Ст. 5. С Мария, която беше сгодена за него. От тука не трябва да заключваме, че тя му е била просто сгодена. Това се случило след като той я бил прибрал у дома си, но както виждаме в Мт. 1:25, когато живял с нея, не като негова жена, а като негова годеница.

Ст. 7. И положи го в ясли. Според едно древно предание, мястото където се родил нашия Господ е било една пещера. Но това никак не е противно на евангелието; понеже пещери често са се употребявали за обори. Не е невероятно да е имало зад гостилницата някоя пещера, която й е служила за обор, където Мария в мъките си е прибегнала. За онези мнозина, които раждат деца през пътуването си и при разни трудни обстоятелства, колко утешително е да знаят, че сам Господ на славата се е родил в подобни обстоятелства, и че от самото начало на земния си живот, “със скърбите ни се натовари”, и “изкушен би подобно нам всякак”! – Нямаше място за тях в гостилницата. И сега даже рядко се случва да има за него място в гостилниците; но и при тази проста ясла, както ще видим, Бог изпратил смирени и набожни поклонници, от близо и от далеч, и достойни дарове.

§10. Ангел известява на овчарите за раждането на Исус (гл. 2:8-20).

Ст. 8. И на същото място¹⁰⁰ имаше овчари, и пр. От споменатия тука факт, че във времето, когато Исус се родил овчарите нощували на полето, някои поддържат, че той се е родил през лятото, а не през зимата; и едно изражение на Талмудистите се привежда, че стадата са се изкарвали на полетата през Март, и са се прибирали от там през Ноември. Но това се отнася за онези пасбища, които се намират в пустинята, много далеч от градовете и селата, и които били посещавани от овчарите през летните месеци. Както казва библейският тълкувател Лайтфут: “Като пралетта настъпвала, те закарвали стадата си на пустинята, или на полетата, където ги пасял цялото лято, а като настъпвала зимата те пак се прибирали у дома си, със стадата и говедата си”. За това факта, че в онова време тези пастири били в околността на Витлеем повече говори в полза на мнението, че Христос се е родил през зимата. Гресуел, друг библейски тълкувател, е доказал с голяма вероятност, че той се е родил на 24-й март, и че умрял пак на 24-й март, след 33 години. Но тълкувателите Адруз и други навождат силни доказателства, че рождението на Исус Христос се е случило между средата на декември и средата на януари. Църквата започнала да празнува 25-й декември не по-рано от четвърти век, когато този празник бил въведен за пръв път в Западната църква, и след малко време и в Източната. Фактът, че Източната църква го е приела от Западната подразбира, че последната е могла да приведе правдоподобни доказателства в негова полза. Златоуст (386г. след Р.Х.) казва, че само преди десет години, т.е., през 376г. след. Р.Х., 25-й декемнли станал известен на Източната църква от Западната като ден в който Христос се е родил; но утвърждава, че от публичните данъчни списъци се е знаело, че този ден е бил отдавна известен на Римските християни (Лк. 2:1-4). До подобни заключения за деня на Рождество Христосо са дошли и Тертулиан и Юстин Мъченик чрез едни списъци намерени в публичните архиви на Рим, но повечето леточислители считат тези заключения от малка стойност. – Овчари. Невероятно е, че това нещо е било открито на тези овчари без да са били приготвени за него. Казва Германския тълкувател Олсхаузен, “Несъмнено, като Симеона (ст. 25), те са били едни от онези, които са очаквали утешението на Израиля”. Бог изпратил при отрочето Исус първо простодушните овчари и после мъдреците. И още е така: първо простите и после учените отиват при Христа.

Ст. 9. Ангел. Всеки път когато Христос се е смирявал, ставало е заявление на божествената слава. Тука, чрез известието на ангела; на обрязването му, чрез името Исус; на очищението, чрез свидетелството на Симеон; на кръщението му, чрез противлението на Йоан Кръстител; на страстите му, по твърде много начини. – Господнята слава. Свръхестествен блясък е придружавал ангелите, когато се явили на човеците. Срав. с гл. 9:31; Чис. 16:42. – Те се уплашиха. Обикновено така е когато духовни същества са се явявали на човеците, и невидимият свят внезапно им се е растварял. Виж. Дан. 10:7,8; Лк. 1:12; Отк. 1:7.

Ст. 10. За всичките люде, т.е., на целия Еврейски народ. Само толкова им открил ангелът на тези Еврейски овчари; достатъчно им е било, и може би то е било всичко що те са могли да приемат, макар и да се разбира повече нещо от песента на ангелското войнство, която последвала, “и на земята мир” (ст. 14). И още по-ясно е показана всеобщността на тези вести от Симеон след четиридесет дни (ст. 31,32).

Ст. 11. Ви се роди, т.е., на вас овчари, и на онези от които вие сте част – т.е., евреите, както по-горе. – Спасител. Тази дума може да значи избавител, но в Новия Завет се прилага само на Бога и Христа.

Ст. 12. Знакът¹⁰¹; т.е., по това ще познаете истината на думите ми, и още ще познаете онзи когото аз възвестявам. Разбира се, че от това се подразбирало, че те трябвало да идат и видят, макар и да не им се заповядвало изрично.

Ст. 13. Множество небесно войнство¹⁰². Ангелите често се представляват като войски и сили (Дан. 4:35; Отк. 19:14; Пс. 103:21, 148:2), и Бог като Господ Саваот (т.е., на силите) (Ис. 13:4, 22:14; Мал. 1:14), несъмнено защото са многобройни, разпоредени в добър ред, с добра дисциплина в движенията им. Тази “войска небесна” дошла да слави дохождането на Княза на мира, както едно време “радостно викаха” на миросъзданието (Йон. 38:7), и служели при даването на закона (Вт. 33:2; Д.А. 7:53; Гал. 3:19).

Ст. 14. Слава, и пр. Тази песен не трябва да се взима просто като едно известие до овчарите. Такова известие им е било съобщено от “ангелите”. И когато той свършил, тутакси завесата, която затуляла невидимото се вдигнала, и на тях се позволило да видят как ангелите са гледали на това събитие, и да ги чуят, че хвалят Бога (виж. последната част на ст. 13) с думите на тази песен. Не трябва да става препирня дали да се казе “слава е”, или “слава да бъде”, понеже едното и другото се заключава. – Във висините. Това може да значи между най-високите същества, или в най-високите места. Но може и двете тези значения да се заключават в това неопределено изречение. Значението на думите “Слава на Бога във висините” е ясно. Пред вид на рождението на това чудно отроче, ангелите изразяват чувствата на сърцата си, и още известяват на човеците, че слава най-възвишена и от най-възвишените същества е отдадена на Бога. – И на земята мир; понеже Князът на мира се родил – този чрез когото имаме мир с Бога. – В които е неговото благоволение, т.е., Божието благоволение; понеже в Христа и чрез него Бог показва благоволението или любовта си към човеците, както по никой друг начин не я е показвал. В някои ръкописи вместо “благоволение” се среща “ на благоволение”; и някои тълкуват тези думи така- между човеците на Божието благоволение, т.е., мир на земята между човеците към, които Бог така показва благоволението си както по никой друг начин не го е показал. Но думата тука преведена “благоволение” е по-силна от думата благосклонност. Тя има същото значение както думата “благоволих” в Мт. 3:17, където Бог обявява, че е благоволил във възлюбления си Син. Така чрез Христа, той е приготвил път чрез, който можем да се възродим и осветим, та и в нас да благоволи.

Ст. 15. Нека отидем тогава до Витлеем. От това дето овчарите рекли да идат “до Витлеем”, а не “до града”, въобще се предполага, че те не живеели във Витлеем, а в някое село близо до него. Около километър и половина на изток от Витлеем има едно село наречено “пастирското село4; и близо до него има едно поле, където казват, овчарите пасли стадата си, в което поле в четвърти век Императрица Елена построила църква, и в което сега се намират развалините на една църква и манастир. Но както повечето предания за места, така и това предание за мястото където Витлеемските овчари нощували в навечерието на Христовото рождение е твърде съмнително. – И нека видим това що е станало; не да видим дали е така или не. Те явно били повярвали в станалото, и затова отишли да видят новородения Спасител и Господ. – Което Господ ни изяви. Те разбрали, че тези ангели били изпратени от Бога, за да им изявят тези неща.

Ст. 16. В яслите, сир., в яслите споменати по-горе (ст. 12) от ангела, т.е., точно както той им бил казал.

Ст. 17. Разказаха, т.е., на Мария и другите, които сварили там, както е явно и от ст. 18 и 19. Те не замълчали благата вест, че това отроче било “Христос Господ”, “Спасител”, дошъл да донесе “на земята мир”, и “в човеците благоволение”. Те били първите евангелисти.

Ст. 18. И всички, които чуха се зачудиха. Но колкомина от тях повярвали, което овчарите им казали, не ни е казано. Несъмнено повечето от тях скоро са го забравили, или са чакали да видят първо дали свещениците и учените им ще приемат това отроче за Месия или не, и така са загинали в неверието си.

Ст. 19. Обаче, с Мария не било така. Тя “съхраняваше всички тези речи, и размишляваше за тях в сърцето си4. Така вярата която от първо е имала се потвърдила, както е казано – “На всеки който има, ще му се даде4.

Ст. 20. Славещи и хвалещи Бога; също както ангелите (ст. 13), понеже и те (овчарите) повярвали. – Според както им беше казано, т.е., което били видели и чули във Витлеем било съгласно с онова, което им били казали ангелите.

§11. Обрязването на Исус и представянето му в храма (гл. 2:21-38).

Ст. 21. И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат детенцето. Само тука се говори за обрязването Христово; и загатва се за него просто, за да се покаже какво име било дадено на Христа. Обрязването е било кръвен знак, че онзи, който се обрязва напуска греховете на плътта си. Както Йоан казал на Исус, когато доъл да се кръсти – “Аз имам потреба да се кръстя от тебе”( Тм. 3:14), така също било верно, и че Христос лично нямал нужда да се обреже, а онези, които го обрязали (както всичките други човеци), те имали потреба да се обрежат от него “с неръкотворено обрязване, - със събличане греховното тяло на плътта чрез обрязването Христов” (Кол. 2:11). Но както той казал на Йоан относно кръщението си – “Така подобава нам да изпълним всяка правда”, така и за обрязването му, той “стана под законът”, и за това потребно било за него да изпълни закона. Но понеже той “стана под законът”, и за това нужно било за него да изпълни закона. Но понеже той “стана под законът за да изкупи онези които бяха под законът”, от това следва, че (когато подчинението му на нравствения закон или съобразяването му със закона на святостта е било следствие на святото му естество), действителното или страдателното му подчинение на тези изисквания, които били наложени на човеците като грешници – обрязването, очищението, кръщението, пасхата – е било следствие само на това, че той се бил самоволно поставил на мястото на грешниците за тяхното изкупление. При това то било потребно и за да можел в бъдеще да бъде полезен. Другояче, той не ще се считал между евреите, и не ще упражнявал влияние над тях. – Осем дни. След толкова време е било заповядано да става извършването на този обред (Бит. 17:12).

Ст. 22. И когато се изпълниха дните за нейното очищение (Цгр.). Това очищение в случая с мъжко дете, както тука е ставало четиридесет дни след рождението му (Лев. 12:2-4). То е било обредно, а не нравствено; и колкото се е касаело до Христос, бележките, които по-горе се направиха за обрязването му се прилагат и тука. – В Ерусалим, т.е., от Витлеем, където до сега били стояли, и където се завърнали (виж. бел. на ст. 39).

Ст. 23. Както е писано в Господния закон. От деня когато Бог поразил Египетските първородни, и пожалил онези на Израилевите синове, той заповядал щото всяко първородно в Израил да се посвещава на Господа (Из. 13:2,15; Чис. 3:13). Но той по-после приел Левиевото племе като заместник на първородните, като изисквал щото първородните на другите племена, чието число е превишавало числото на левитите, да се изкупуват с по пет сикли на глава (Чис. 3:46,47). Но по-после (Чис. 18:15,16) е била издадена обща заповед да се изкупуват всичките първородни по същия начин, т.е., със заплащане пет сикли на глава. Така Божието право над тях вечно се е помнило. – Всеки младенец от мъжки пол, който отваря ложесна (Цгр); т.е., всяко първородно от мъжки пол. – Свет на Господа ще се нарече (Цгр.), т.е., ще се отдели да служи нему, макар, както погоре видяхме, служението на Левитите и да било после прието да замества служението на първородните, тогава когато Божието справедливо притезание над всяко домочадие за първородното му вечно се е припознавало със заплаане откупната цена.

Ст. 24. И да принесат жертва. Жертвата е била едно агне за всеизгаряне и едно гълъбче или една гургулица за приношение за грях. Но ако не са могли да принесат агне, позволено им е било да принесат само две гургулици или две гълъбчета (Лев. 12:6,7). Обстоятелството, че Мария не донесла агне показва, че тя е била сиромахкиня, и следователно е противно мнението на онези, които поддържат, че посещението на мъдреците е предшествувало това събитие. Да е било така, Мария ще е можала с даровете, които й са били поднесени да купи обикновеното приношение от едно агне. Христос е направил сиромашията почтенна. Не скърбете, че от сиромашия не можете повече и по-добре да сторите за чадото си! Колко малко родителите на Исус могли да сторят за него – повереното на тях чисто небесно Дете! Нека се знае, че както Бог определил неговото положение, така определя и нашето, та да не се оплакваме от положението си, колкото и да е скромно.

Ст. 25. Симеон. Някои предполагат, че той е бил син на Хилел, един прочут Равин, и председател на Синедриона, и следователно баща на Гамалиил, споменат в Д.А. 5:34, 22:3. Но това е една проста догатка. Нищо положително не се знае за него, освен това което тука се говори; от което се вижда, че той е бил старец (виж. ст. 26,29) прочут по праводушието и благочестието си, като се е наслаждавал по особен начин с влиянието на Светия Дух, който и му открил, че няма да умре докато не види Месия. – Чакаше утехата на Израил, т.е., Месия, който щял да донесе утеха на Израил (виж. Ис. 40:1). Тези думи често се прилагали на Месия преди дохождането му. – И Светия дух бе на него (Цгр.), т.е., или постоянно, по по-пълен и по-забележителен начин отколкото той е бил обикновено върху благочестиви люде, та така това изражение е равно на “той ходеше по Бога”; или Светия Дух е дохождал на него навремене, както на пророците в старо време. Понеже тези думи предават понятието на постоянност, то първото предположение се вижда като по-право, макар, че и тъй последното може да се включва, както и се включвало в случая, който непосредствено следва в следващия стих.

Ст. 26. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. Една приятна противоположност; и, както ще видим, не било тежко на Симеон да види смърт след като видел Спасителя. Винаги е така. Защото “жилото на смъртта е грехът”, но “кръвта на Исуса Христа ни очиства от всеки грях”. Прочее, за онези които са видели Христа и са повярвали (както Симеон) в него, или които са го видели само с вяра, смъртта е радостен пратеник, който ще ги заведе при него когото, ако и да не са го видели, любят.

Ст. 28. Духът, който го бил завел в това време в храма, му и показал детето. – Благослови бога; т.е., отдал хвала и благодарение на Бога.

Ст. 29. Отпущаш. Употреблението на тази дума, както и на думите “Владико” и “рабът”, показва, че тука се говори за освобождение на един слуга от длъжността му; - в случая на Симеон, освобождението му от длъжността да чака Месия. Несъмнено той е бил твърде стар, и отдавна е бил почуввствал, че само тази работа му е оставала – да чака Христа Господен, и че нищо друго не оставало, което да го държи на този свят. – С мир, - с душевната тишина, която последвала от божествено одобрение, и така равно на “с твоето благословение”.

Ст. 30. Видяха очите ми. Не само бил видял, но и взел на ръцете си; но думата “видяха” напомня обещанието (ст. 26), което той сега казва, че се е изпълнило. – Твоето спасение (Цгр.), т.е, “Спасителя”, както е явно от което следва. Но виждането или припознаването на Божието спасение или богоопределения Спасител в това отроче е чиста вяра. Колкомина не са могли да го видят даже във възрастния Богочовек Христос Исус, при всичките му чудеса, благодатни думи, и свят живот!

Ст. 32. Светлина за просвещение на езицниците (Цгр.). Няма съмнение, че Симеон е изговорил това по боговдъхновение. Но пак заедно с другите благочестиви евреи той несъмнено е научил от едно внимателно изучаване на Стария Завет, че благословиите на Месианското царство ще се прострат върху езичниците (срав. с Ис. 49:6), макар очевидно те твърде бавно и да го приели, както е явно и в случая на самите апостоли даже след смъртта на Исуса Христа. И, несъмнено, общо и може би повсеместно вярване е било, че езичниците ще споделят тези благословии само като станат евреи. – Светлина; дума еднозначна със “спасение” (ст. 30). Тази дума показва как Христос ще им бъде спасение, или Спасител, сир., като ги просвети, или им открие характера Божий и пътя на спасението, което Бог им е приготвил. – Слава. Думите светлина и слава са почти еднозначни; но значението на последната е по-пълно. За евреите Христос е бил повече от светлина. Той е бил светлина, която ги прославила. Срав. с рим. 9:4,5.

Ст. 33. Йосиф¹⁰³. В най-добрите ръкописи се чете “баща му”, вместо “Йосиф”; така го наричала и Мария (ст. 48). Името “Йосиф” вероятно е било сложено от някой преписвач, който се е боял да не би думите “баща му” да предадът криво понятие, че Исус е бил чадо на Йосиф и Мария, а не само на Мария. – Чудеха се, както често и по-преди, на чудните неща казани за отрочето. Даже да са били напълно повярвали и разбрали нещата, които по-преди били казани за него, те пак са щели да се чудят, че тези неща били открити на Симеон.

Ст. 34. Ги благослови. Мнозина поддържат, че той благословил Йосиф и Мария, но по-вероятно и тримата. – И рече на майка му. Въобще се мисли, че Йосиф не живял много време след това, понеже за него не се говори след като Исус станал на дванадесет години. И от обстоятелството, че на разпятието Исус препоръчал майка си на Йоан, се вижда като, че Йосиф не е бил жив тогава, и следователно не е бил пронизан от онзи “меч”. Както и да е, на Мария особено, която до сега нищо друго не била слушала освен поздравления и пророчества за добро, трябвало да й се напомни, както сега за първи път, че и съпротивление и вражда чакали Сина й, и скърби нея. Друго яче, тя е щяла да се поголеми твърде много, и щяла да бъде не добре приготвена, за да изтърпи тези изпитания, когато настъпели. – За падане и за ставане. Някои поддържат, че тези думи се отнасят на едни и същи лица, и ги сравняват с думите Христови, “Който смири себе си ще се възнесе”. Но трябва да се предпочете по-общото мнение, сир., че тези думи се отнасят за разните следствия от евангелието върху разни лица, - “на едните ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот” (2Кор. 2:16), макар, че някои, които отпърво са паднали поради неверие, може после да станат чрез жива вяра. Следователно, мисълта изразена с думите “за падане на мнозина” се вижда да е същата както в Ис. 8:14,15, - “Той ще бъде камък на препъване и канара на съблазън, - и мнозина ще се спънат, и ще паднат”. Срав. и с 1Кор. 1:23 – “за Юдеите съблазън”. – И за ставане. Колко много от бедните и долните, колко много бирници и грешници, са били вдигнати от ниското им и нечестиво състояние чрез вяра в Христа? – На мнозина в Израиля. Първоначално и прямо това било верно за израилтяните; но по-после, когато евангелието било проповядвано и на езичниците, то било, и е, съпровождано със същите следствия над тях. – И белег за противоречие (Цгр.). Едно кратко и изразително предизвестие за всемирното противодействие на всичките безверници във всичките времена против Христос и учението му. Как книжниците и фарисеите и управителите на евреите не му противодействали през целия му живот, особено във времето на изпитните и смъртта му! Така е и във всеки век: противниците на добродетелта и на благочестието са изливали злобата си най-вече против Христа и религията му. За причината на това, срав. с Йн. 3:20, и бел.

Ст. 35. И на сама тебе меч ще прониже душата ти. Нкои поддържат, че тези думи се отнасят изключително за тъгата, която щяла да обземе Мария, когато видела страданията на Исус, особено когато видяла жестоката му смърт, а други ги тълкуват, че се отнасят за нейните духовни мъки или борби - на лютите й разкаятелни мъчения, които трябвало да пронижат душата й преди тя да повярвала в него като неин Спасител. Вероятно първото е точното тълкувание на тези думи. До сега Мария е била наричана най-блажена между жените. Сега на нея се дава да разбере, че честта трябвало да бъде смесена с голямо тегло. Христос трябвало да бъде превъзнесен, но само когато ще изтърпял лютата и позорна смърт, която ще растъжала сърцето на Мария. – За да се открият помислите на много сърца. Човеците, като говорят против Христо и го разпъват, поставят го като изпитвателно средство, което разкрива помислите им, - помисли или в негова полза или противни нему. Христос, гонен и разпъван, е изпитвателният камък на света.

Ст. 36. Анна, пророчица (Цгр.). Как тя е упражнявала пророческата дарба, не е явно. Но тя може да се е наричала пророчица за това защото е била една от онези, които са служили да славословят Бога с песни, както в 1Лет. 25:1-3. – От Асировото племе. То е било едно от десетте племена, някои от които не били отведени в плен, и били присъединени към Юдовото племе след завръщането му от Вавилонския плен. Макар политическото различие на племената и да било на дело унищожено от плена, вижда се, че то е било още известно във времето на Христос (Рим. 11:1; Евр. 7:14).

Ст. 37. Вдовица като на осемдесет и четири години¹⁰⁴. Трудно е да решим дали тези години са били годините на целия й живот или годините на вдовството й. Ако последното е вярно, ние може да предположим, че тя се е била омъжила на около четиринадесет години, и че, като живяла с мъжа си седем, достигнала в това време на 105 години. – Не се отдалечаваше от храма. Несъмнено тя е живяла в една от частните стаи отвътре оградата на храма. – Нощем и денем, т.е., непрестанно. Думата “нощем” може да се отнася в особеност и за нейните молитви. Срав. с 1Тим. 5:5.

Ст. 38. Благодареше Богу¹⁰⁵, за преимуществото дето е видяла детето Исус. – На всички, и пр. Те били благочестиви Израилтяни, които с вяра чакали да се изпълни обещанието на Бога, че ще им изпрати Изкупител. От тези думи като да се подразбира, че е имало мнозина такива, а понеже това несъмнено трябва да се е случило във времето на утринното или вечерното жертвоприношение, тези люде естествено ще са били тогава заедно събрани. – В Ерусалим (Цгр.). Тази дума трябва да се свърже с “на всички”. Смисълът е този: Анна говорила за Исус на всички в Ерусалим, които очаквали изкуплението. – Изкуплението. Не светско изкупление, а духовно. Виж. бел. на гл. 1:71.

§14. Завръщането на Исус в Назарет (гл. 2:39,40; Мт. 2:19-23).

Ст. 39. Върнаха се в Галилея, в града си Назарет. Лука нищо не споменава туа за посещението на източните мъдреци, за враждата и жестокостта на Ирод, и за бягането в Египет. Но и Матей нищо не пише за явлението на ангела на Захария и Мария и явлението на ангелите на овчарите, за обрязването на Исус, за представянето му в храма, и за забележителните думи изказани от Симеон и Анна. Но нито единият, нито другият евангелист отрича или оспорва утвържденията на другия. Да бяхме имали само Евангелието от Лука, бихме заключили, че връщането в Назарет е станало веднага след представянето на Исус в храма; но Лука не утвърждава това. Градът, в който Йосиф и Мария живели преди рождението на Исус, бил Назарет; и в него те се върнали и живели някои тридесет години. Това току-речи непрекъснато живеене в презирания Галилейски град Лука разказва. Главната трудност произлиза от това, дето този евангелист не е споменал и други важни събития. Върху това забелязваме:

(1) Разказите и в четирите евангелия се отнасят главно за времето, през което Христос е служил всенародно, и съдържат твърде малко (в двете от четирите нищо) за детството и юношеството му.

(2) Никой от евангелистите не е предприел да запише всичко що Исус извършил през живота си на земята. Виж. последния стих на Ев. от Йоан. Друго-яче, първите три евангелисти не биха пропуснали да забележат възкресението на Лазар (едно от най-удивителните чудеса извършени от Спасителя), и четвъртият не би изоставил да спомене изкушението на Исус в пустинята или учреждението на Господнята Вечеря.

(3) Макар и да имало в евангелията тези изоставки, първите християни не ги отхвърляли; напротив, всичките благочестиви християни приемали и четирите боговдъхновени книги.

Ст. 40. Детето разтеше и укрепяваше се духом (Цгр.). Срав. с онова, което е казано за Йоан Кръстител (гл. 1:20). Но тука е прибавено за Исус, че “се изпълваше с мъдрост; и благодат Божия бе на него”. Виж. ст. 52. Несъмнено тука думите “се изпълняше с мъдрост” съответстват там на думите “успяваше в мъдрост”; и тука думите “благодат Божия бе на него” съответстват там на думите “успяваше в …. благодат пред Бога”. Виж. бел. на онзи стих. Това е всичко, което знаем за Исус преди да стъпи в дванадесетата си година. Както другите деца, той се развивал телесно и умствено. Но като най-добре се ползувал от всичките си благовремия, за де учи, той бил много по-разумен от връстниците си; и понеже във всичките си отношения към родителите си, другарите си, или други, той показвал несебелюбив, любящ, и покорен дух, и никога не изпаднал в грях, той постоянно се наслаждавал с одобрението и благодатта Божия.

§15. Исус в храма на дванадесет години (гл. 2:41-52).

Ст. 41. И родителите му ходеха, и пр. Законът е задължавал всички от мъжки пол да отиват в Ерусалим на трите големи празници – Празника на Безквасните Хлябове (Пасхата), Празника на Седмиците (Петдесетница), и Празника на Шатрите (Из. 23:14-17; Вт. 16:16). Но и жени понякога ховели (гл. 23:55; 1Цар. 1:7,22,24), и вероятно често. Наистина, школата на Хилел е изисквала като задължително да ходят жените веднъж в годината, на Пасхата.

Ст. 42. И когато той беше на дванадесет години. Еврейските деца били твърде отрано наставлявани в по-важните части на закона, като учили наизуст някои части от него. На дванадесетата си година те се наричали вече “синове на закона”; и от тази година те били задължени да изпълняват предписанията му. Затова, отиването на Исус в Ерусалим в това време е било нужно; и макар родителите му да отивали “всяка година” (ст. 41), невероятно е, че по-напред те са го видили със себе си. На връщането си от Египет, те отишли в Галилея, защото се страхували от Архелай (Мт. 2:22); но една година преди това отиване на Йосиф, Мария, и Исус в Ерусалим, Архелай бил заточен поради жестокостите и притесненията му; и сега безопасно било и за Исус да иде там.

Ст. 43-45. И като изкараха дните на празника (Цгр.), и пр. Вероятно Йосиф и Мария видели, че Исус не е с тях, когато тръгнали да се върнат, като ще са и предположили, че той е тръгнал преди тях с някои от другарите си в голямото множество, което него ден е тръгвало в Галилея.

Ст. 46. И след три дни. Тези дни трябва да се смятат вероятно от времето, когато те тръгнали от Ерусалим. На втория ден те са се връщали, и на следващия те са го намерили. – В храма. Думата храм тука включва и дворовете (както в Мт. 21:12,14,15). Тука несъмнено се загатва за една от стаите свързани с храма, където Равините са преподавали на учениците си. – Седнал между законоучителите, не като един от тях, или като равен на тях, а както ученик седи пред учителите си. Казва тълкувателят Еликот: “Една стая на храма се отреждаше да служи като безплатно училище. Учителите, рочути по дълбоките си познания на закона (като Гамалиил, Д.А. 5:34), седяха “на седалището Мойсеево”, по-възрастните ученици на нисък чин, а по-младите на земята”.

Между учителите, които тогава са присъствали може да е бил и благоговейният старец Хилел, който е навършал сто години; син и приемникът му Симеон; внукът му, младият тогава Гамалиил; Йонатан, писателят на Халдейския превод на Стария Завет; и Шамай, съперникът на Хилел, който бил строг там дето последният давал свобода. Исус не само слушал тези учители, но и ги “запитваше”, както учениците в Еврейските училища имали обичай да правят; и голяма част от книгите на равините се състояли от отговорите им на такива зададени на тях въпроси.

Ст. 47. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума му и на отговорите му. И те му задали въпроси; и се зачудили на разумността, която показал и във въпросите, които попитал и в отговорите които дал. Може би понякога когато те не могли да дадът задоволителен отговор на дълбоките въпроси, които задавал, те са се обръщали към него и са поисквали мнението му върху тези въпроси. Несъмнено предметите, които са се разисквали са боравили с тълкуванието на разни части на Светите Писания и с духовното естество на закона; с пазенето на съботата; с въпроса за коя е най-великата заповед в закона; и още повече с очакването на Месия – времето дохождането му, характера му, и службата му; понеже тези предмети много са занимавали тогава умовете на човеците.

Ст. 48. Смаяха се, т.е., от това дето го намерили (него, момче на дванадесет години) в такива обстоятелства, и дето показвал такава разумност. нО пак майка му толкова се била загрижила за него щото не могла да се въздържи да не го посмъмре за дето докарал на нея и на мъжът й толкова голямо безпокойствие.

Ст. 49. Защо да ме търсите?, и пр. Но с отговора си Исус им отправя едно меко изобличение. Защо ме търсихте толкова много и оскърбени другаде? След всичките откровения за мене, които ви се направиха, не трябваше ли да знаете, че аз трябва да бъда в дома на Отца си, или зает с неговото дело? Тези са първите записани думи на Исус. За забелязване е, че още от сега той съзнава божествения си произход. Мария била нарекла Йосиф негов баща, но Исус отхвърля това, и притезава, че Бог е неговият Баща. Това негово съзнание на божественото си естество и послание, следователно, не започнало от неговото кръщение, или от времето когато той захванал всенародно да служи; но той го е имал толкова действително в младините си колкото когато в по-следващите години той е могъл да каже – “Отец ми до сега работи, и аз работя” (Йн. 5:17”, и “аз и Отец едно сме” (Йн. 10:30).

Ст. 50. А те не разбраха. На тях е било казано, че поради чудесното му рождение, той е щял да се нарече “Божий Син” (гл. 1:35). Но дванадесет години се били изминали до сега; и толкова по човешки бил животът му, макар и безгрешен толкова постепенно и естественно било развитието му, щото те вероятно са си предполагали, че той е само с човешко естество, и на разбрали в колко висок смисъл Бог му е бил Отец.

Ст. 51,52. И той слезе с тях, и пр. Тези два стиха съдържат всичко, което знаем за Исус за през следващите осемнадесет години. – (1) И им се покоряваше, т.е., на родителите си, макар че както току що видяхме, бил по-разумен не само от тях, но и от учениците в негово време. Това е един урок за децата от всяко време: колкото и да се мислят за по-разумни, или и да бъдат действително по-разумни от родителите си, те пак трябва да им се покоряват през времето на малолетието си. Тази покорност на Христос на родителите си е включвала напускане от негова страна приятния ученически за неприятния дърводелски живот (Мк. 6:3), и помагане на родителите си във всякаква работа. – А майка му съхраняваше всички тези неща в сърцето си (Цгр.). Срав. със ст. 19. Несъмнено Лука е научил тези неща от нея, пряко или косвено чрез други. – (2) Успяваше в мъдрост и възраст. Срав. ст. 40. Тука забелязваме едно редовно развитие. Както с другите, така и с него: мъдростта му нараствала с течение на годините, и влизала в човешката му душа през същите пътища и посредством същите действия както в душите на другите. Разликата между него и другите е била, че той във всяка степен на възрастта си достигнал до съвършенството на нравствената и духовната мъдрост, което принадлежи на тази степен; понеже в него нито грях, нито себелюбие, нито гордост имало, такива каквито препятствуват на нарастването на всичките други човеци в мъдрост. Тука в този стих може би се заключава една от тайните, които никога не ще можем да изясним; понеже “никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Но като разглеждаме тези осемнадесет години от Христовия живот за които толкова малко се разказва, ние не трябва да забравяме, че през всичкото това време той е вършил работата, за която е бил изпратен. Ние сме склонни да забравим, че през това време голяма част от великото дело на втория Адам е била извършена. Растенето и преминаването му през младенчество, детство, юношество, и мъжество, от святост на святост, в подчинение, самоотрицание, и любов, без един грях да го опетни, - това било, което, довършено с тригодишно деятелно служение, със страдания и кръст, съставлявало “послушанието на едногото” (Рим. 5:19), чрез което мнозина са станали праведни. – (3) Той успяваше и в благодат¹⁰⁶ пред Бога и човеците. Лесно е да се види как един толкова непорочен, и несебелюбив се е наслаждавал повече и повече с благодат и почест пред всички, които го познавали. И това несъмнено следвало до тогава, до когато той засвидетелствувал за лукавите им дела (Йн. 7:7). Но на някои се вижда невъзможно щото един, който бил съвършено свят да успява в благодат пред Бога; понеже, казват те, такъв един трябва винаги да се наслаждава с тази благодат в пълен размер. Но явно е, че понеже той успявал в мъсрост, понеже познанията му в Божия закон, и следователно любовта му към този закон, се увеличавали, и понеже превъзходството и красотата на характера му се проявявали в нови святи дела и в побеждаване нови изкушения, той наистина трябва да е ставал все повече достоен за любовта на Отца си. Той претърпял истински изкушения; и спечелил победите си само след истински борби; и във всяка своя нова победа повторно приемал одобрението на Отца си.

Назад | Съдържание | Напред