⁴ И Исус му каза: гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

⁵ А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

⁶ Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

⁷ Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

⁸ Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

⁹ Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

¹⁰ Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

¹¹ Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

¹² а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³ Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

¹⁴ И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵ И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶ А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
"Той взе на себе Си нашите немощи,
И болестите ни понесе".

¹⁸ И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.

¹⁹ И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰ Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹ А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²² Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³ И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴ И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵ Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶ А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните *, и настана голяма тишина.

²⁷ А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните* Му се покоряват?

²⁸ И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹ И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰ А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹ И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³² И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³ А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴ И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

§35. Изцелението на един прокажен (гл. 8:2-4; Мк. 1:40-45; Лк. 5:12-16).

Ако бяхме имали само Евангелието от Матей, ние бихме заключили, че това чудо е било извършено след изговарянето на словото на планината. Но едно внимателно сравнение на разказите в Евангелията от Марко и Лука показва, че изцелението на този прокажен се е случило преди изказването на това слово.

Матей изобщо се вижда, че е събрал наедно събитията, които разказва, повече, за да покаже с тях силата на Исус и да представи доказателство, че той е обещания Месия, отколкото да ги нареди по леточислителния им ред. Лука, също така, често разказва събития, които не вървят по времето когато са се случили. Марко, в по-краткото си евангелие (написано, както няколко от ранните отци свидетелствуват, по особеното наставление на Петър), много по-внимателно е опазил реда на времето; и Йоан, в което ние може да наречем негово допълнително евангелие, е приел същия ред. Това ще забележим, ако вникнем във времето и реда на събитията, което са дадени в много стихове от писателите на различните евангелия.

Относно целта на повелението в ст. 4, “Гледай да не кажеш никому, но иди, покажи себе си на свещеника”, и пр., някои са мислили, че първото намерение на Спасителя ни в тези думи е било да покаже, че не е пренебрегвал или отхвърлил обредния закон. Но вижда се като по-естествено да редположим, че целта му е била (1) да избегне всяко вълнение, което би възбудило вражда, и така би възпрепятствало на делото му, и (2) да предвиди за законото проверяване на изцелението му на рокажения, което най-после би послужило като свидетелство на свещениците и народа за чудотворната му сила да изцелява и спасява.

Ст. 2. Един прокажен. Проказата е била най-отвратителна и люта болест, от която имало най-малко три вида, наречени червена, бяла, и черна проказа, според цвета на петната по кожата. Тогава (както и сега) тя се е считала за неизлечима. Относно Мойсеевите постановления за нея, за естеството и признаците й, вижте Лев. гл. 13 и 14. Прокаженият се е изключвал от обеството на човеците, не защото болестта му е била прилепчива, но защото била отвратителна. Като най-гнусна и неизцерима болка тя била избрана да представлява следствието на греха върху душата. Както прокаженият се е изключвал от събранието на Израилевите синове, така и всички, които са опетнени с грях ще бъдат изключени от небето (Отк. 21:27). – Кланяше Му се. В Евангелието от Марко “коленичеше пред него”, а в това от Лука “падна на лицето си”. Тука няма никакво несъгласие. Всичките несъмнено са истинни, т.е., “коленичеше”, падна на лицето си”, и “кланяше му се”. Това е добър пример на онези малки и не важни различия, които често се срещат в разказите на евангелистите, както и в разказите на всички независими свидетели. Невероятно е, че прокаженият е искал да се кланя на Исуса като на Бога, нито че, като го е наричал “Господ” той го е припазнавал за божествен. Учениците му даже не го припознали за такъв, освен когато се минало дълго време след тази случка. Но е явно, че този прокажен гледал на Христос като на едного изпратен от Бога и упълномощен от него да извършва чудеса. – Ако искаш. Той не казва “ако можеш” Той не се съмнява в целителната сила на Исуса Христа; и така Исус Христос постъпва с него според вярата му, като му отговаря, (ст. 3) “Искам”. – И се допря до него. Не че това било потребно, понеже в следващиото записано чудо (ст. 13) виждаме, че Христос не се приближил даже до болния.

§45. Изцелението на слугата на стотника (гл. 8:5-13; Лк. 7:1-10).

Това несъмнено се е случило веднага след словото на планината, според както Лука разказва.

Ст. 5. Един стотник дойде при Него, т.е., един офицер от Римската войска, и тъй несъмнено езичник; макар и да се вижда от Лк. 7:5, че е имал голямо почитание към евреите и вярата им. Според Лука, който разказва по-подробно събитията, този стотник не отишъл сам при Исус, но изпратил пратеници, първо няколко старейшини от евреите и после няколко свои приятели. Но тук няма никакво несъгласие. Понеже обикновено е не само в Светото Писание, но и във всичките писания да отдават на самия човек онова, което той върши чрез хората си. Така в Йн. 4:1, за Исус се говори, че кръщавал, когато той вършел това чрез учениците си; и в Йн. 19:1, се казва, че Пилат бил Исуса, но в действителност не със своите си ръце.

Ст. 7. Той му казва; т.е., той изпраа отговора си на стотника по някои от пратениците му; и после, както се учим от Лука, той тръгнал и “вървеше с тях”. Но несъмнено някои предварили другите и отишли та обадили на стотника за идването на Исус, и тогава,

Ст. 8. Стотникът в отговор Му рече, т.е., чрез други пратеници (Лк. 7:6). – Господи, не съм достоен. Колко голямо било смирението му! Той бил Римски офицер, и несъмнено богат, понеже според Лука той бил построил, несъмнено на свои разноски, една синагога, (а Исус един сиромах и презиран човек), и пак той не се счита за достоен да приеме Исуса в къщата си. Но смирението му произлизоло от вярата му. Така е и винаги.

Ст. 9. Защото и аз съм човек под власт (Цгр.), и пр. Както слугите ми и подведомствените ми войници ме слушат, - мене, който съм подчинен офицер, и отиват и извършват заповедите ми даже когато не съм с тях, толкова повече вие, които занимавате толкова висок чин и имате такава сила, и на когото болестите не са друго освен слуги, само “речете реч” и те ще побегнат като чуят заповедта ви.

Ст. 10. Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Не е чудно че Исус се почудил на голямата му вяра. Никой в Израиля, нито даже от учениците му, не били показали такава вяра.

Ст. 11. Мнозина ще дойдат от изток и запад; т.е., от целия свят; и особено от всичките части на езическия свят. Вярата на този езичник подбужда Исус да предскаже, че и мнозина други езичници ще покажат такава вяра, и така “ще насядат в Небесното царство”. Гръцката дума е право преведена “ще насядат”, като на трапеза, понеже небесните благословения често се представят под вид на угошение приготвено от Бога за онези, които го любят (Лк. 14:15, 22:30; Отк. 19:9). – С Авраама, и пр. Авраам бил приет там поради вярата му (Гал. 3:6); и така още в началото на служението си Исус поучава, че “тези, които вярват, (макар и езичници) се благославят заедно с верния Авраам” (Гал. 3:9).

Ст. 12. Синовете на царството (Цгр.), т.е., тези на които царството естествено принадлежало, поради потеклото им. – В най-външната тъмнина (Цгр.). В пиршествената стая било светлина и радост и веселие, а вън било тъмнина. Небето е място, където е светлина и радост, а вън от него е гъста нравствена тъмнина и невъобразимо окаянство.

§34. Изцелението на тъщата на Петър и на мнозина други (гл. 8:14-17; Мк. 1:29-34; Лк. 4:38-41).

Ст. 14. И когато дойде Исус, не веднага след гореспоменатото събитие, но, както се учим от Марко и Лука, след като проповядвал в синагогата в съботата, и изцелил един беснуем. – Тъщата на Петър. От Марко (Мк. 1:21) и Лука (4:31), се учим, че това се случило в Капернаум. Но според Йн. 1:44, Петър и Андрей били от Витсаида. Вижда се, прочее, че те се били преместили от Витсаида в Капернаум. – В къщата на Петър. Петър, прочее, е бил женен; и от 1Кор. 9:5 (написано около 30 години след разказваните тука събития) се вижда, че той водил още жена както и други от апостолите. Срав. с Тим. 3:2-4; Евр. 13:4.

Ст. 15. И стана та им служеше (Цгр.), което показва, че не само била изцелена, но и напълно оздравяла.

Ст. 16. А когато се свечери. Марко прибавя “когато залезе слънцето”. Така била изпратена съботата (Лев. 23:32), и докато не преминал този ден, по понятията на людете, те не могли да носят никакъв товар, даже да носят болните си. Срав. с Йн. 5:10-16. – Изгони духовете. От Лука се учим, че “бесове излизаха с красяк, и казваха: Ти си Христос, Син Божий”, и така също от Марко, че Христос “изпъди много бесове, и не оставяше бесовете да говорят”. Или защото не е искал такова свидетелство, или защото не било още време да открие истинския си характер; и защото делата му били най-добри свидетели (гл. 11:3-5; Йн. 5:36).

Ст. 17. За да се сбъдне реченото, и пр. Тези думи се намират в Ис. 53:4. Той зел на себе си болестите им като ги изцелил. Той понесъл скърбите им (1) с дълбокото съчувствие, което питаел към онези, които били в скръб (вижте, например плача му на Лазаровия гроб), и (2) с това, че понесъл всичките скърби на живота и смъртта си, за да ни избави от греха и от скърбите и от мъките, които следват от греха.

§54. Исус заповядва да преминат езерото. Някои искат да го следват. Осмиряване на бурята (гл. 8:18-27; Мк. 4:35-41; Лк. 8:22-25; 9:57-62).

От Марко се учим, че тези работи станали в превалянето на деня, в който Спасителя изрекъл толкова много притчи на народа, който бил се навалил на морския бряг. Лука не означава времето, но споменава успокояването на бурята в гл. 8, и другите събития в гл. 9, като прибавил и едно събитие (ст. 61,62), което Матей не споменава.

Ст. 18. Видя Исус много народ, т.е., онези които слушали притчите му (Мк. 4:1,2,34,35). – Отвъд, т.е., оттатък Галилейско море, - на източната страна, в Гергесинската земя (ст. 28). Той бил сега на западния бряг, вероятно близо до Капернаум.

Ст. 19,20. Дойде един книжник, и пр. Този книжник несъмнено бил чул притчите, които Исус преди малко бил изрекъл, и е знаел за чудесата му, и може би е искал да си осигури някакво отлично място или някакво богатство в онова царство, за което Спасителя бил говорил; и като книжник, когато повечето от Христовите ученици били неуки, той несъмнено трябва да е бил доста уверен, че ще заеме високо положение. Но Исус го предизвестява да не го следва с така надежда; понеже сам той е бил повече лишен от светски владения отколкото птиците или лисиците. Дали този книжник последвал Исус, не се знае положително. Вижда се като по-вероятно, че когато видял, че няма никаква надежда за земна печалба да следва Христос както мнозина други се върнал назад. – Човешкия Син. Тази е титлата, която въобще Исус дал на себе си (гл. 9:6, 12:8, 13:37,41, 16:27, 17:12,22, 20:18, 24:30, 25:31,32, 26:2,24,64, и др.), но само след възкресението му тя му била давана от други (Д.А. 7:56; Отк. 1:13, 14:14). Същевремено той претендирал и да е Божий Син (виж. гл. 16:13-17, 26:63,64; Йн 1:49-52, 3:14-18). Исус давал тази титла (Човешки Син) на себе си, отчасти както в последните приводи, щото човеците да не изгубят от очи факта, че той бил наистина човек; и отчасти, също така пред вид на Дан. 7:13, да покаже, че той бил “Човешкият Син”, който бил предсказан там като идещ от небето да основа царство.

Ст. 21,22. А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. Учим се от Лука (Лк. 9:59), че Исус по-напред му бил заповядал да го последва. И със слово и с пример Христос изобилно учел щото чадата да почитат родителите си. Но тука той учил, че преди всичко него трябва да слушаме. – Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, т.е., остави духовно мъртвите (Еф. 2:1,5; 1Тим. 5:6; Отк. 3:1) да погребат телесно мъртвите, но сега гледай да извършваш онази по-висока длъжност, която съм ти възложил. Явно, е че това поведение е една особена заповед, която трябва да изпълняват онези към които нарочно е отправена, както заповедта към Авраам да пожертва сина си. Което се изисква от нас е да подчиняваме всичките си длъжности на първата и велика длъжност покорност на Христа. Уви, колкомина чакат първо да погребат родителите си (За да не ги оскърбят приживе, или пък , за да не изгубят наследството си след смъртта им), или да се оженят, или да оздравят светските си блага, и после да се покорят на Христос и да изповядат истината му!

Ст. 23. И когато влезе в една ладия, т.е., ладията от която ги поучавал през деня (Мк. 4:1). – Учениците Му влязоха подир него; някои влезли в същата ладия, а някои повидимому в “вруги ладии”, споменати от Марко (Мк. 4:36).

Ст. 24. Голяма буря. Внезапни бури се случват там. – А Той спеше. Това показва колко уморен бил той от трудовете си него ден. Вероятно, за да поспи малко той оставил множеството, и влязъл в ладията, за да премина отвъд езерото.

Ст. 25-27. Господи, спаси! Загиваме! Добре направили, че се отнесли до него. А защо той ги изобличил? Защото били страхливи и маловери, макар и не съвсем без вяра. Фактът, че отишли при него да ги избави показва, че те имали вяра, но фактът, че се страхували показва, че вярата им била слаба. – Тогава стана. Марко и Лука първо споменават запрещението му на морето и ветровете и после изобличението му на учениците си, макар и да не казват, че това станало по този ред. Но Матей ясно казва, че след като изобличил учениците си той запретил на ветровете и морето. За това както Матей излага тези работи е несъмнено правият ред. – Запрети (Цгр.). Само Марко споменава думите на Исус в този случай (Мк. 4:39), “Мълчи, усмири се”. Колко възвишени думи! Колко добре те показват, че Исус бил достоен за вярата положена в него от Римския стотник (ст. 8:9). Не само болестите му са роби, но и ветровете и моретата. Не е чудно дето “човеците” (т.е., апостолите му, и всички, които били с него) “се чудеха” и казвали :”Какъв е този, че и ветровете и морето го слушат?”. Той може наистина да е човек, да, “Човешки Син”. Но този комуто самата рирода се покорява трябва да е и нещо повече от човек. – Голяма тишина, една необикновена и забележителна тишина; нито ветрец повявал, нито вълна пошавнала. Ветровете и вълните познали Господаря си, и му показали незабавна и съвършена покорност. Така незабавна и така съвършена трябва да бъде нашата покорност. И какъв урок и какво основание за упование за всичките Христови люде във всяко време! Онази ладия носела Христа и църквата му. И те били в безопасно положение, защото той бил с тях. Така и посред всичките бури и вълнения в народите и обществата, посред всичките опасности, които заплашват Църквата Христова, тя плава по бурното море съвършено безопасно; защото сам Христос е с людете си “през всичките дни, до свършека на века”. Но забележете, че (1) присъствието на Христос не отстранява от опасност ладията на живота ни, но ако той е с нас тя не може да потъне; (2) укорите, които понякога отправяме към Христос (укори, които не можем да изкажем, но които някак чувстваме), че е хладнокръвен към бедите ни – “Не те ли е грижа, че потъваме?” са винаги несправедливи; (3) на боязливи ученици, които от внезапни и силни бури помислят, че всичко е загубено, за тях, за децата им, за народа, или за Църквата, Христос още казва: “Защо сте така страхливи? Как нямате вяра?” (Мк. 4:40); (4) той не дава винаги помощта, която би могъл да даде, нито тозчас щом може да я даде. (Срав. с Мк. 6:48; Йн. 11:6). Но той иска от нас да му уповаваме еднакво когато дойде и когато се бави, когато се вижда, че е буден и когато се вижда, че спи.

§55. Изцелението на двамата Гадарински беснуеми (гл. 8:28-9:1; Мк. 5:1-21; Лк. 8:26-40).

Ст. 28. Гергесинската земя (Цгр.). Марко и Лука казват “Гадаринската земя”, което също така се среща и в някои ръкописи на Евангелието от Матей. Но вероятно и двете са прави. Гадара е бил голям град на юго-източната страна на Галилейско море, на три часа разтояние от брега, и за него понякога се говори като главен град на страната източно от Йордан. За това “Гадаринската страна”, означава страната около град Гадара, или областта, на която Гадара е бил главния град. Но Гергесин се вижда да е произведено от името на един по-малък град в тази област, вероятно днешният Герса (или Карса), който е разположен на източната страна на Галилейско море, само няколко крачки от брега. Затова "Гадаринската страна”, значи Гадаринската област, а “Гергесинската земя” околността на града Герса, който (а не Гадара) е несъмнено “градът”, който е намекнат в ст. 33. – Двама беснуеми (Цгр.). Марко и Лука споменават само за един, т.е., вероятно за по-главния от двамата, и онзи, който по-после (Мк. 5:18; Лк. 8:38) пожелал да последва Исус. Напразно е да се мъчим да търсим противоречия и доказателство против боговдъхновението на евангелистите в такива едни различия като тези.

Че е имало в Христово време човеци, за които се е предполагало, че са “беснуеми”, Йосиф историкът свидетелства за това. Но някои мислят, че е било само тогавашно мнение, че тези хора са били беснуеми, и че в същност беснуванието им е било един вид лудост. Но това очевидно е противно на всичко казано по този предмет в Светите Писания; и всеки, който вярва, че тези Писания са написани по боговдъхновение, не може да се съмнява, че тези така наречени беснуеми са били люде действително завладени от бесове. Понеже (1) те винаги биват различавани от онези, които имат телесна болест, и се споменават като отделен разред (Мк. 1:32, 16:17,18; Лк. 6:17,18); (2) те са със свръхестествено познание (гл. 8:29; Мк. 1:24; Лк. 4:41); (3) те се молят и им се позволява да излязат от човеците и да влязат в свине (ст. 31,32); (4) Христос ги нарича “бесове”, едни от царството на Сатана, “нечисти духове”, които излизат от човека и обикалят и търсят спокойствие, и пак се връщат в човека, като понякога зимат със себе си други нечисти духове (Лк. 11:17-26); (5) Христос приказва с тях, като че са били лица отделни от онзи, когото са прихванали, и им заповядва да излязат от него и да влязат в стадото на свинете.

Дали такива зли бесове влизат в човеците в днешно време, не се знае. Деянията на някои човеци превзети от известни видове лудост много приличат на същите онези, които се отдават в евангелията на беснуемите, с едно забележително изключение, т.е., че сегашните луди не се виждат да имат някакво свръхестествено познание; и това води до заключение, че те просто телесно и умствено са побъркани, и че телесните им части и органи не са завладени и употребявани от бесове, както било с беснуемите в Христово време.

Но често се задава въпрос, защо Бог оставял бесовете да упражняват такава сила върху човеците тогава та не и в друго време; или защо пък да ги остави да упражняват такава сила? Макар и да не е нам дадено да знаем всичките причини за това, пак се вижда да има една добра и достатъчна причина защо Бог да позволи тогава такова нещо, именно, да покаже Христовата власт над тях. Когато си помислим колко много хора има, особено в езическите страни, които живеят постоянно в страх от зли духове, не трябва да се чудим защо Бог ги е оставил тогава да влизат в човеците, щото Христос, като ги изпъждал, да могъл да покаже, че бил по-силен от тях, и че за напред людете му не трябвало да се боят от тях, че ако Сатана, "крепкият оборъжен”, и да е завладял един, и да го е направил свой “двор”, пак Христос, “по-крепкият от него”, може да го “победи” (Лк. 11:21,22). Както той показал, че има власт над ветровете и морските вълни, рибата в морето, болестите и смъртта, тъй прилично и потребно било, за мира и спокойствието на човеците, да покаже властта си и над злите духове. Друго причина защо Бог позволявал на тези духове да влизат в човеците била, за да ни покаже, че има такива духове, - факт, който въпреки всичките тези доказателства, мнозина са склонни да отричат.

Ст. 29. Извикаха, т.е., бесовете в човеците като говорили с езика им. – Божий Сине. Те го познават (луди не биха го познали); те също така припознават властта му като казват, “Дошъл си тука преди време ли да ни мъчиш?”. Времето за мъката, което тука се загатва е времето на “съдът на великият ден”, за който Юда говори (Юд. ст. 6), “И ангелите, които напуснаха собственото си жилище, варди във вечни връзки отдолу под мракът, за съдът на великият ден”. До тогава, макар и “във връзки”, т.е., задържани от Божията сила да не излязат вън от предписаните им предели, те вижда се да са сравнително свободни от мъка (като затворникът, който чака във вериги деня на застрелването си), макар и да е очевидно от стиха пред нас, че те знаят, че тя ги чака.

Ст. 31. И бесовете му се молеха, и пр. Защо те искали да влязат в свинете не се знае. Най-вероятно е, че заото те ще са били по-малко окаяни когато им се позволи да владеят някое човешко същество или животно (виж. гл. 12:43); или пък, че защото може да са искали да смущават Исус, както и станало (ст. 34). Както Бог и всичките добри люде намират наслаждение във вътшенето добро, така и бесовете намират малкото наслаждение, което може да намерят във вършенето на зло.

Ст. 32. Идете. Но, пита се, Защо Бог да позволи на бесовете да влязат в свинете и да разстроят чуждото имущество и живота на невинни животини? (1) Той позволил на бесовете да влизат в човеците; много повече той могъл да им позволява да влезат в животни; (2) Той изтребва човеци; много повече може да разрушава имуществата им; (3) Той отнема имуществата и живота на човеците със земетресения, бури, и мор, и пр.; и той има същото право да върши същото нещо и посредством бесовете; (4) Впечатлението и нравственото влияние от чудото се усилили много от това обстоятелство, така че то несъмнено е било средство за много по-голямо духовно добро. И Бог, който позволява да се убиват животните за телесната ни полза (за храна и облекло), може навярно да позволява същото нещо и за духовната ни полза, както е правил, стотици години, в случая със жертвоприношенията; (5) Ако притежателите на тези загинали от бесовете свине са били евреи, те нямали право според техния закон да държат такива животни.

Ст. 33. В града, вероятно Герса. Вижте по-горе тълкуванието на ст. 28.

Ст. 34. Да си отиде, и пр., да не би с оставането си да нанесе друга повреда на имуществата им. Уви, само те не са които са се грижели повече за свинете си отколкото за човеците, и които изпъдили Спасителя, за да може да владеят спокойно имуществата си! Но и така Христос не ги забравил, но (както се учим от Марко и Лука) оставил признателния и изцелен беснуем, който искал да го последва, да им разкаже колко велики неща Бог му бил сторил. Колко голяма е непризнателността на човеците, и колко велика дълготърпящата милост на Христос!

Назад | Съдържание | Напред